Archive:Работни заплати и разходи за труд

Данни, извлечени през март 2015 г. Последни данни: Допълнителна информация от Евростат, Основни таблици и База данни. Планирана актуализация: юни 2016 г.

Компоненти на разходите за труд

Фигура 1: Прогнозни почасови разходи за труд, 2014 г.(¹)
(в евро)
Източник: Евростат (lc_lci_lev)

Фигура 2: Медианни брутни почасови доходи, всички наети лица
(без чиракуващи), 2010 г. (¹)
Източник: Евростат (earn_ses_pub2s)

Фигура 3: Лица с ниски работни заплати — наети лица
(без чиракуващи), които печелят под две трети от медианните брутни почасови доходи, 2006 и 2010 г. (¹)
(% от наетите лица)
Източник: Евростат (earn_ses_pub1s)

Фигура 4: Разлика в заплащането на жените и мъжете, 2013 г. (¹)
(% разлика между средните брутни почасови доходи на наетите мъже и жени като % от брутните доходи на мъжете, без корекции)
Източник: Евростат (tsdsc340)

Таблица 1: Годишни нетни доходи 2014 г.
(в евро)
Източник: Евростат (earn_nt_net)

Таблица 2: Показатели на данъчната ставка за лицата с ниски работни заплати, 2005 и 2013 г.
(%)
Източник: Евростат (earn_nt_taxwedge), (earn_nt_unemtrp) и (earn_nt_lowwtrp)

В тази статия са представени и съпоставени данните за работните заплати и разходите за труд (разходи на работодателите за персонала) в държавите — членки на Европейския съюз (ЕС), и държавите кандидатки, както и в страните от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ).

Трудът играе важна роля във функционирането на една икономика. От гледна точка на предприятията той представлява разход (разходи за труд), който включва не само надниците и работните заплати, изплащани на наетите лица, но и разходи извън заплатите, преди всичко вноските за социално осигуряване, плащани от работодателя. Следователно трудът е ключов фактор за конкурентоспособността на предприятията, макар че тя се влияе и от стойността на капитала (например лихви по заеми и дивиденти върху собствения капитал) и неценовите елементи, като например иновации и позициониране на марката/продуктите на пазара.

Що се отнася до наетите лица, получаваното възнаграждение за тяхната работа, по-често наричано работна заплата или доходи, обикновено представлява основния им източник на доходи и следователно има голямо влияние върху способността им да харчат или спестяват. Докато брутната работна заплата/брутните доходи включват социалноосигурителни вноски, платими от наетото лице, то [[Glossary:Net earnings|нетните доходи се изчисляват след приспадане на тези вноски и всякакви суми, които се дължат на държавата, като например данъци върху доходите. Тъй като размерът на данъците обикновено зависи от положението на домакинството от гледна точка на доход и състав, нетните доходи се изчисляват спрямо няколко типични за домакинствата положения.

Графиката по-горе обобщава връзката между нетни доходи, брутни доходи/работна заплата и разходи за труд.

Основни статистически резултати

Разходи за труд

Средните почасови разходи за труд в ЕС-28 се оценяват на 24,60 евро през 2014 г. и на 29,20 евро в еврозоната (EA-18). Тази средна стойност обаче крие значителни различия между държавите — членки на ЕС, с почасови разходи за труд в диапазона между 3,80 евро и 40,30 евро (фигура 1).

Разходите за труд се формират от разходи за надници и работни заплати плюс непреки разходи за труд, като например социалноосигурителните вноски на работодателите. Делът на разходите за труд извън работните заплати за цялата икономика е 24,4 % в ЕС-28, а в еврозоната — 26,1 %. Делът на непреките разходи за труд варира значително и в различните държави — членки на ЕС. Най-високите дялове на непреките разходи за труд за цялата икономика са във Франция (33,1 %), Швеция (31,6 %), Италия (28,2 %), Литва (28,0 %), Белгия (27,8 %) и Чешката република (27,1 %). Най-ниски дялове на непреките разходи за труд за цялата икономика са отчетени за Малта (6,9 %), Дания (13,1 %), Ирландия (13,5 %), Люксембург (13,6 %), Хърватия (14,9 %) и Словения (15,7 %).

Брутни работни заплати / доходи

Медианни доходи

Брутните доходи са най-голямата част от разходите за труд. Сред държавите — членки на ЕС, най-високи медианни брутни почасови доходи през октомври 2010 г. са регистрирани в Дания (25,00 евро), следвана от Ирландия (18,30 евро) и Люксембург (17,80 евро) — вж. фигура 2. Най-ниските медианни брутни почасови доходи са отчетени в България (1,50 евро), Румъния (2,00 евро), Литва (2,70 евро) и Латвия (2,90 евро). Изразени в евро, медианните брутни почасови доходи на държавата — членка на ЕС, с най-висока стойност са 16 пъти по-високи от тези на държавата членка с най-ниска стойност, а при изражение в стандарти на покупателната способност (СПС), отчитащи разликите в равнищата на цените между държавите, съотношението е 5 към 1.

Лица с ниски работни заплати

Лицата с ниски работни заплати се определят като онези наети лица, които печелят две трети или по-малко от националните медианни брутни почасови доходи в дадена държава.

През 2010 г. 17,0 % от наетите лица в ЕС-27 са лица с ниски работни заплати, докато в еврозоната (EA-17) техният дял е 14,8 %. Държавите с най-висок дял на лица с ниски работни заплати са Латвия (27,8 %) и Литва (27,2 %), докато с най-нисък дял са Швеция (2,5 %), Финландия (5,9 %), Франция (6,1 %), Белгия (6,4 %) и Дания (7,7 %). В сравнение с 2006 г., най-ранната базисна година, за която е наличен същият набор от данни, делът на лицата с ниски работни заплати се запазва относително стабилен, с повишение от 0,2 процентни пункта в ЕС-27 и 0,4 процентни пункта в еврозоната (фигура 3).

Между 2006 г. и 2010 г. делът на лицата с ниски работни заплати се е увеличил най-осезаемо в Малта (+3,9 процентни пункта) и България (+3,1 процентни пункта), а най-голямо понижение е регистрирано в Португалия (-4,6 процентни пункта), Латвия (-3,1 процентни пункта), Гърция (-2,9 процентни пункта), Унгария и Словения (с -2,1 процентни пункта и в двете държави).

Разлика в заплащането на жените и мъжете

Въпреки че е постигнато известно сближаване, все още има значителна разлика между средните доходи на мъжете и жените в ЕС — понятие, известно като разлика в заплащането на жените и мъжете. През 2013 г. в ЕС-28 като цяло заплащането на жените е средно с 16,4 % по-малко от това на мъжете.Най-малките разлики в средното заплащане на жените и мъжете се наблюдават в Словения, Малта, Полша, Италия, Хърватия, Люксембург, Румъния и Белгия (разликата е под 10,0 %). Най-големите разлики в заплащането на жените и мъжете са установени в Естония (29,9 %), Австрия (23,0 %), Чешката република (22,1 %) и Германия (21,6 %) — вж. фигура 4.

Тези разлики могат да се дължат на различни причини, като например: разлики в коефициента на икономическа активност, разлики в професиите и дейностите, в които преобладаващо са заети мъже или съответно жени, разлики в степента на заетост на мъжете и жените на непълно работно време, както и подхода на отделите за човешки ресурси в частните и публичните органи, що се отнася до професионалното развитие и неплатения отпуск и/или отпуска по майчинство. Някои основни фактори, които могат поне отчасти да обяснят разликите в заплащането на жените и мъжете, включват секторното и професионалното разпределени, образованието и обучението, осведомеността и прозрачността, както и пряката дискриминация. Разликите в заплащането на жените и мъжете отразяват и други неравенства, по-специално прекомерно големия дял, който жените поемат в семейните отговорности, и свързаните трудности по съвместяването на професионалния и личния живот. Много жени работят на непълно работно време или на база на нетипични договори. Въпреки че им позволява да останат на пазара на труда, като същевременно се справят със семейните отговорности, това положение може да окаже отрицателно въздействие върху заплащането им, професионалното им развитие, изгледите за повишение и пенсиите им.

Нетни доходи и данъчна тежест

Нетни доходи

Информацията за нетните доходи допълва данните за брутните доходи по отношение на разполагаемите доходи, с други думи, след приспадане от брутните суми на данъците върху дохода и социалноосигурителните вноски на наетото лице и добавяне на семейните надбавки при домакинствата с деца. Семейните надбавки са парични средства, изплащани за деца на издръжка.

През 2014 г. нетните доходи на несемейно лице, което печели 100 % от средния доход на работник без деца в стопанския сектор, варират от 3 899& nbsp;евро в България до 38 254& nbsp;евро в Люксембург. В същите две държави членки са отчетени най-ниските (4 328 евро) и най-високите (52 041 евро) средни нетни доходи съответно за семейна двойка с един работещ член на семейството и две деца (таблица 1).

В случаите, когато двамата партньори в семейната двойка работят (като всеки печели 100 % от доходите на средностатистически работник), Люксембург регистрира най-високи годишни нетни доходи, 85 907 евро, когато двойката има две деца, и 78 386 евро, когато двойката няма деца; България регистрира най-ниските нетни доходи в размер на 7 797 евро, независимо от това дали двойката има две деца или не.

Данъчна тежест

Данните за данъчната тежест измерват тежестта на данъците и социалноосигурителните вноски, отнесени към разходите за труд. Тази информация е представена по отношение на лицата с ниска работна заплата. Данъчната тежест за ЕС-28 е 39,0 % през 2013 г. (вж.таблица 2). Най-високи нива на данъчната тежест за лицата с ниски работни заплати през 2013 г. са регистрирани в Белгия, Унгария, Франция, Германия, Италия, Австрия, Румъния, Латвия и Швеция (като във всички тях равнището е над 40,0&nbsp%). От друга страна, най-ниските нива на данъчна тежест за лицата с ниски работни заплати са отчетени в Малта, Ирландия и Обединеното кралство (под 30,0 %), както и в Кипър (последни данни от 2007 г.).

Сред държавите — членки на ЕС, през периода 2005—2013 г. не се наблюдава отчетлив модел по отношение на развитието на данъчната тежест за лицата с ниски работни заплати (вж. таблица 2) — тя нараства в 15 държави членки, а намалява в 12 тях; За Хърватия не е възможно да се направи съпоставка. Най-големите намаления са отчетени в Нидерландия (-9,3 процентни пункта) и Швеция (-5,7 процентни пункта).

Останалите три показателя, представени в таблица 2, дават информация за дела на брутните доходи, които се „отделят за данъци“ (по-високи данъчни ставки и социалноосигурителни вноски и/или намаление или загуба на надбавки), когато хората се връщат на работа или преминават от по-ниски към по-високи доходи. Общият дял на доходите, които се „отделят за данъци“, когато безработно лице започва работа, се е увеличил (4,4 процентни пункта) в ЕС-28 през периода 2005―2013 г. Най-големите спадове са отчетени в Литва (-16,3 процентни пункта) и Швеция (-15,8 процентни пункта), докато в Унгария и Чешката република е отбелязан ръст от съответно 16,4 и 14,4 процентни пункта.

Данните общо за ЕС-28 показват, че като цяло през периода 2005―2013 г. се наблюдава повишение с 4,8 процентни пункта на демотивацията на лицата с ниски работни заплати, които са несемейни и без деца, да търсят по-добре платена работа, тъй като по-голям дял от техните доходи биха били изразходвани за данъци, докато при семейните двойки в две деца, в които само единият партньор работи, повишението е с 3,9 процентни пункта. Същевременно картината е различна в различните държави членки. Най-високият ръст (44,1 процентни пункта) в дела на доходите, които биха били изразходвани за данъци, за семейна двойка с един работещ и две деца са отчетени в Чешката република, докато в Португалия е отчетено понижение от 45,4 процентни пункта.

Източници и наличност на данните

Разходи за труд

Разходите за труд обхващат компенсацията на заетите лица (включително заплати и възнаграждения в пари в брой или в натура и социалноосигурителни вноски за сметка на работодателя), разходите за професионално обучение и други разходи (като разходи по наемане, разходи за работно облекло и данъци върху трудовата заетост, считани като разходи за труд , минус получените субсидии). Посочените компоненти на разходите за труд и техните елементи са определени в Регламент (ЕО) № 1737/2005 от 21 октомври 2005 г.

Статистиката на разходите за труд представлява йерархична система от многогодишни, годишни и тримесечни статистически данни, предназначени да предоставят цялостна и подробна картина на равнището, структурата и развитието в краткосрочен план на разходите за труд в различните сектори на икономическа дейност в ЕС и някои други държави. Всички статистически данни се основават на хармонизирано определение на разходите за труд. Нивата на разходите за труд се основават на последното проучване на разходите за труд (в момента то е за 2012 г.) и екстраполация въз основа на индекса на разходите за труд на тримесечна база. Проучването на разходите за труд представлява четиригодишно проучване, което събира много детайлизирани данни за нивата на разходите за труд. За целите на екстраполирането с индекса на разходите за труд се използват само агрегирани данни. Индексът на разходите за труд на тримесечна база (Euroindicator) (на английски) измерва натиска на разходите, произтичащи от фактора за производство „труд“. Данните, включени в индекса на разходите за труд, се отнасят до общите средни почасови разходи за труд и до две категории разходи за труд: надници и заплати; вноски за социално осигуряване за сметка на работодателя плюс платени данъци минус субсидии, получени от работодателя. Данните са налични общо за ЕС и за държавите — членки на ЕС, за агрегат, който обхваща промишлеността, строителството и услугите (с изключение на публичната администрация, отбраната, задължителното социално осигуряване), обхванати от NACE Rev. 2, раздели B — N и P — S (данните също така са дезагрегирани по икономически дейности), в работни дни и с корекции на тримесечна база.

Брутни работни заплати / доходи

Основните определения за доходите са предвидени в Регламент (ЕО) № 1738/2005 от 21 октомври 2005 г. Данните се вземат от провежданото на всеки четири години проучване на структурата на заплатите (SES), чието последно издание датира от октомври 2010 г. Брутните доходи включват паричното възнаграждение, което се заплаща от работодателя преди удръжките за данъци и социалноосигурителните вноски, които са платими от получателите на работните заплати и се удържат от работодателя. Включват се всички бонуси, независимо от това дали се плащат редовно (13-та или 14-та заплата, премии за празници, разпределяне на печалбата, надбавки за неизползван отпуск, извънредни комисионни и т.н.).

Данните за медианните доходи се основават на брутните почасови доходи на всички служители (на пълно и непълно работно време, но без чираците), които работят в предприятия с 10 или повече наети лица и във всички сектори на икономиката, с изключение на селското стопанство, рибното стопанство, публичната администрация, частни домакинства и екстериториални организации. Медианните доходи са такава стойност, при която доходите на половината от населението са под тази стойност, а доходите на другата половина я надвишават.

Разлика в заплащането на жените и мъжете

Разликата в заплащането на жените и мъжете ― без корекции ― се определя като разликата между средните брутни почасови доходи на платените наети лица мъже и на платените наети лица жени, изразена като процент от средните брутни почасови доходи на платените наети лица мъже. Методологията за съставянето на този показател се базира на събраните данни от проучването на структурата на заплатите (SES), което се преразглежда на всеки четири години, когато станат достъпни данните от SES. Проучването на структурата на доходите се основава на Регламент (ЕО) № 1738/2005 от 21 октомври 2005 г.

Според използваната методология некоригираният показател „разлика в заплащането на жените и мъжете“ обхваща всички наети лица (няма ограничения за възраст и отработено време) в предприятията (с най-малко десет наети лица) в промишлеността, строителството и услугите (включени в NACE Rev. & nbsp;2, раздели B ― S, с изключение на раздел О). Макар да не е задължително, някои държави предоставят информация и за раздел О от NACE Rev. 2 (публична администрация и отбрана; задължително социално осигуряване). Информацията включва и анализ по икономически сектор (публичен или частен), работно време (пълно или непълно) и възраст на наетите лица.

Нетни доходи и данъчна тежест

Нетните доходи се получават от брутните доходи и представляват частта от възнаграждението, която наетите лица реално могат да задържат за себе си ― за харчене или спестяване. За разлика от брутните доходи нетните доходи не включват социалноосигурителни вноски и данъци, но включват семейни надбавки.

Целта на показателите за данъчните ставки (данъчна тежест върху разходите за труд, капан на безработицата и капан на ниските работни заплати) е да се оцени привлекателността на труда. Данъчната тежест върху разходите за труд се определя като данък върху доходите, с който се облагат брутните доходи от работни заплати, плюс социалноосигурителните вноски за сметка на наетото лице и на работодателя, изразени като процент от общите разходи за труд. Този показател се съставя за несемейни лица без деца, чиито доходи са в размер на 67 % от средните доходи на работниците в стопанския сектор (NACE Rev. & nbsp;2, раздели B ― N). Капанът на безработицата измерва дела на брутните доходи, които се губят поради по-високи данъци и социалноосигурителни вноски и поради преустановяването на обезщетенията за безработица и другите помощи, когато безработното лице отново започне да работи. Той се определя като разликата между брутните доходи и увеличението на нетните доходи при преминаване от безработица към трудова заетост, изразена като процент от брутните доходи. Този показател се съставя за несемейни лица без деца, чиито доходи са в размер на 67 % от средните доходи на работниците в стопанския сектор (NACE Rev. & nbsp;2, раздели B ― N). Капанът на ниските работни заплати измерва дела (като процент) от брутните доходи, който се губи вследствие на съчетаното действие на данъците върху доходите, социалноосигурителните вноски и всяко преустановяване на помощите при увеличение на брутните доходи от 33 & nbsp;% до 67 & nbsp;% от средните доходи на работниците в стопанския сектор (NACE Rev. & nbsp;2, раздели B―N). Този показател се съставя за несемейни лица без деца и за двойки с един работещ, които имат две деца на възраст между 6 и 11 години.

Контекст

Структурата и промените в разходите за труд и в доходите от трудова дейност са важни характеристики на всеки пазар на труда, тъй като отразяват предлагането на труд от страна на хората и търсенето на труд от страна на предприятията.

Изготвящите политиките съсредоточават усилията си върху борбата с бедността и социалното изключване, като насърчават хората да участват в трудовата заетост или да се върнат към нея. На дневен ред в политическия дебат обаче днес стои въпросът за лицата с ниски работни заплати или „работещите бедни“: като последица от съществените разлики в равнището на доходите в рамките на ЕС днес 12,1 % от заетите лица в Съюза са изложени на риск от изпадане в бедност или социално изключване, като така запазването на минималния жизнен стандарт за тях се превръща в много трудна задача.

ЕС се стреми да насърчава равните възможности с цел постепенното премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете. В член & nbsp;157, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се определя принципът за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност, а член 157, параграф 3 представлява правното основание за приемането на законодателство за равно третиране на мъжете и жените в областта на заетостта. През месец септември 2010 г. Европейската комисия прие Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010―2015 г. Тя стъпва върху натрупания опит от Пътната карта (COM(2006) 92 final (на английски), разработена за периода 2006―2010 г., чиято цел е да послужи като всеобхватна рамка, чрез която Европейската комисия да поеме ангажимент за насърчаване на равенството на половете във всички свои политики. Стратегията подчертава приноса на равенството на половете за икономическия растеж и устойчивото развитие и подкрепя изпълнението на свързаното с равенството на половете измерение на стратегията „Европа 2020“. В този дух бе и европейският „ден на равното заплащане“, отбелязан за пръв път на 5 март 2011 г. Има конкретна причина точно тази дата да бъде избрана за ден на равното заплащане, тъй като за да спечели сумата, която един мъж изкарва средно за една година, една жена трябва да работи малко над два месеца допълнително (до 5 март на следващата година). Налице е постепенно намаляване на разликата между заплащането на мъжете и жените и през 2015 г. европейският ден на равното заплащане бе отбелязан на 25 февруари.