Разходи за неизползван отпуск

Един от важните въпроси във връзка с годишното приключване е този, свързан с отчитането на неизползваните (компенсируеми) отпуски на персонала. Става дума за полагащия се отпуск на персонала за отчетния период, но неизползван към 31 декември на годината, за която се изготвя финансовият отчет.

Материята, свързана с неизползвания от персонала отпуск, се третира в НСС "Доходи на персонала".

Защо се отчитат разходи за неизползван отпуск?


Логиката на отчитане на такива разходи в счетоводството на работодателя е, че отпускът, на който има право персоналът през дадена година, трябва да се ползва през съответната година, а не да се отлага за друг период. В този дух са и разпоредбите на Кодекса на труда. Следователно, щом отпускът трябва да се ползва през конкретната година - през същата година би трябвало да се начислят и разходите за него. Поради тази причина и разходите по неизползвания отпуск трябва да се отчетат в същата година, в която отпускът е бил полагаем.

Какво ще стане, ако разходите за неизползван отпуск не се отчетат в годината на възникването им?

Ако разходите за неизползван отпуск не се отчетат в годината на възникването им, ще се стигне до изкривяване на резултата в годината, когато те реално бъдат отчетени, т.е. този факт води до невярно представяне на задълженията към персонала.

Задължително ли е отчитането разходите за неизползван отпуск?

Необходимо е да се направи уточнението, че това е задължително в случаите, когато става дума за значителни разходи. Темата за "значимостта" тук не е предмет на разглеждане, но най-общо може да се приеме, ориентировъчно, че разходите са незначителни, ако представляват 1-2% от общия обем на разходите.

Счетоводно третиране на разходите за неизползван отпуск на персонала

Предприятието трябва да признава обезщетението на персонала за неизползван отпуск като разход и съответно като задължение към него в рамките на отчетния период, през който наетите лица са полагали труд.

Оценка на разходите по компенсируеми отпуски на персонала

Предприятието трябва оцени към датата на баланса (31 декември) очакваните разходи във връзка с тези отпуски. В духа на НСС 37 "Провизии, условни задължения и условни активи" разходите за неизползван отпуск на персонала биха могли да се определят като вид "провизии за задължения".

Практиката при отчитане на тези разходи у нас е все още твърде скромна. За първи път такава оценка на разходите за компенсируеми отпуски беше направена към 31 декември 2000 г. Опитът досега показва, че тези оценки не са особено надеждни. Това е така поради факта, че у нас обезщетенията за отпуск се изчисляват на базата на възнаграждението от предходния месец. Така например очакваните разходи за компенсируеми отпуски към датата на баланса се изчисляват на основата от месец ноември на текущия период. Ако приемем, че служител ще ползва неизползвания от предходната година отпуск през юни на следващата година, в този случай база за неговото изчисляване ще бъде съответно май. Следователно при оценяването на очакваните разходи за компенсируеми отпуски е необходимо не просто да се извършат механични изчисления на неползваните отпуски към края на отчетния период, а действителна приблизителна оценка, която най-точно да отчита размера на обезщетенията, които се очаква да бъдат изплатени на персонала.

Масово срещана грешка в практиката до 2003 г. е, че в очакваните разходи по компенсируемите отпуски не се включваха очакваните разходи за осигуряване на лицата. С промяната на ЗКПО (в сила от началото на 2003 г.) беше въведен изричен текст за включване и на разходите за осигуряване при изчисляване на най-добрата приблизителна оценка на разходите за компенсируеми отпуски.

Приблизителната оценка на разходите има един-единствен недостатък. Той се изразява в това означава, че и най-добрата приблизителна оценка на разходите си остава "приблизителна". Разликите между приблизителната оценка на разходите за компенсируеми отпуски и действително изплатените на лицата обезщетения следва да се третират като текущи разходи или приходи през периода на изплащането им.