Нормативно ма­те­ри­я­та, свър­за­на с Колективния тру­дов до­го­вор, е уре­де­на в Глава IV на Кодекса на тру­да (КТ).

Разпоредби, от­на­ся­щи се до ко­лек­тив­но­то до­го­ва­ря­не, съ­дър­жа и Постановление № 129 на МС от 5.07.1991 г. и при­е­та­та с не­го Наредба за до­го­ва­ря­не на ра­бот­на­та зап­ла­та (НДРЗ).

Клаузи, свър­за­ни с ко­лек­тив­но­то до­го­ва­ря­не, се съ­дър­жат и в Наредбата за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния (НДДТВ), и в Конвенция № 98 за пра­во­то на ор­га­ни­зи­ра­не и на ко­лек­тив­но до­го­ва­ря­не.

В це­лия КТ се сре­щат от­дел­ни раз­по­ред­би за ко­лек­тив­но до­го­ва­ря­не на по-бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия на труд.

С редица поправки и допълнения в КТ в трудовото законодателство намери своята правна уредба изразът “ социален диалог “ - чл. 2 КТ.

Това е процес, който по своята същност е неотменима потребност на гражданското общество в регулирането на индустриалните отношения.

Социалният диалог се състои от консултации и диалог на държавата с работниците и служителите, работодателите, а също и техните организации при държавното регулиране на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения и въпросите на жизненото равнище.

Трудови са от­но­ше­ни­я­та, ко­и­то се по­раж­дат при пре­дос­та­вя­не­то на ра­бот­на­та си­ла и ус­ло­ви­я­та, при ко­и­то се из­пол­з­ва на­ем­ни­ят труд от ра­бо­то­да­те­ля.

 С  Колективният трудов договор (КТД) мо­гат да се уреж­дат всич­ки въп­ро­си на тру­до­ви­те и оси­гу­ри­тел­ни­те от­но­ше­ния, по ко­и­то стра­ни­те имат во­ля за до­го­ва­ря­не, но ус­ло­ви­е­то, за да бъ­дат пред­мет на до­го­ва­ря­не, е те­зи въп­ро­си да не са уре­де­ни с им­пе­ра­тив­ни нор­ми (чл. 50, ал. 1 от КТ) или изоб­що да не са уре­де­ни в за­ко­на.

В КТ няма определение за “трудови” и “осигурителни “ отношения. От определението на понятието “ трудови спорове”, дадено в чл. 357 от КТ бихме могли да направим извода, че трудови са отношенията, свързани с предоставянето на работна сила, с полагането на наемен труд на основание възникнало трудово правоотношение.

Такива са например въпросите на работното време, почивките и отпуските, въпросите на заплащането на труда и др.

В кръга въпроси, които могат да бъдат предмет на КТД, са и тези на осигурителните отношения. Това са отношенията по задължителното обществено осигуряване - краткосрочно и дългосрочно, въпросите на допълнителното доброволно и на допълнително задължителното обществено осигуряване и т.н.

Освен да са от областта на трудовите и осигурителните отношения, договорените с КТД въпроси не трябва да са уредени с повелителни разпоредби на закона. По наше мнение под закон тук трябва да се разбира не само закон в буквалния смисъл на думата. Под закон чл. 50, ал. 1 има предвид и всякакви подзаконови нормативни актове.

Законът (чл. 50, ал. 2 от КТ) ус­та­но­вя­ва ми­ни­мал­ни­те нор­ми за пра­ва на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те по тру­до­ви­те пра­во­от­но­ше­ния и съ­дър­жа из­рич­на раз­по­ред­ба от­нос­но кла­у­зи, ко­и­то не тряб­ва да са пред­мет на КТД, Това са по-неб­ла­гоп­ри­ят­ни от ус­ло­ви­я­та, ус­та­но­ве­ни от за­ко­на и от ус­та­но­ве­ни­те с друг КТД, с кой­то ра­бо­то­да­те­лят е об­вър­зан.

В  чл. 50, ал.2 от КТ се съдържа важно изискване към съдържанието на колективния трудов договор.

Това изискване показва неговата социална същност.

Като едно от средствата за осъществяване на социален диалог “КТД не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закон или в КТД, с който работодателят е обвързан” – разпорежда ал. 2 на чл. 50. Ясна е хипотезата, при която в закона е установен един минимум при упражняването на съответното право на работника или служителя.

Така например чл. 155, ал. 2 разпорежда, че размерът на основния платен годишен отпуск е не по-малко от 20 работни дни.

Следователно в КТД и по-точно в раздела за отпуски не може да бъде договарян платен годишен отпуск по-малко от 20 работни дни. Когато в КТД са договорени клаузи, които нямат своята уредба в законодателството, то тогава тези клаузи ще служат за критерий при сключването на индивидуален трудов договор.

Този критерий ще се прилага на основание чл. 66, ал. 2 от КТ. Там е казано, че с трудовия договор могат да се уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работната сила (и други, извън тези по ал. 1 на чл. 66 – мястото и характерът на работата и трудовото възнаграждение), които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника и служителя от установените с КТД.

Въпросите, ко­и­то се уреж­дат с КТД, са та­ки­ва, с ко­и­то и две­те стра­ни са го­то­ви да се об­вър­жат и да по­е­мат съ­от­вет­ни­те ан­га­жи­мен­ти. Обикновено в прак­ти­ка­та то­ва са кла­у­зи, свър­за­ни с ос­нов­ния и до­пъл­ни­тел­ния пла­тен го­ди­шен от­пуск (чл. 155, чл. 156 и чл. 156а от КТ), раз­ме­рът на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние за еди­ни­ца из­ра­бот­ка (тру­до­ва нор­ма) и до­пъл­ни­тел­ни въз­наг­раж­де­ния (чл. 2 от НДДТВ), ра­бот­на­та зап­ла­та (чл. 7 от НДРЗ), ус­ло­ви­я­та и ре­да за оси­гу­ря­ва­не на без­п­лат­но ра­бот­но об­лек­ло, раз­ме­ри­те на обез­ще­те­ни­я­та (чл. 215, чл. 218, чл. 222, чл. 225), ус­ло­ви­я­та на труд, про­фе­си­о­нал­на­та ква­ли­фи­ка­ция и прек­ва­ли­фи­ка­ция, со­ци­ал­но-би­то­во­то об­с­луж­ва­не на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те и дру­ги.

Сключваният нов КТД тряб­ва да пред­ви­ди съ­щи­те или по-бла­гоп­ри­ят­ни кла­у­зи от за­ва­ре­ния и дейс­т­ващ, съ­от­вет­но от­рас­лов или бран­шов КТД.

Това е колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан. Изразът “Работодателят е обвързан” означава съответният КТД да има действие и по отношение на него.

По наше мнение  чл. 50, ал.2 е насочено към КТД в предприятията. Тази добавка се отнася за съотношението между КТД в предприятие и КТД на ниво бранш и отрасъл. Работодателят като страна по КТД в предприятие е обвързан с КТД на отраслово и браншово равнище.

Принципи на ко­лек­тив­но­то до­го­ва­ря­не

Принципите на ко­лек­тив­но­то до­го­ва­ря­не - то­ва са ос­нов­ни­те идеи и по­ло­же­ния, ко­и­то слу­жат за ръ­ко­вод­но на­ча­ло на стра­ни­те при во­де­не­то на пре­го­во­ри­те, пре­доп­ре­де­лят съ­дър­жа­ни­е­то на КТД и са га­ран­ция, че ще бъ­дат спа­зе­ни раз­по­ред­би­те на за­ко­на.

1. Принцип на за­кон­ност

Принципът га­ран­ти­ра спаз­ва­не­то на за­ко­на и съ­об­ра­зя­ва­не с ог­ра­ни­чи­тел­ни­те рам­ки на за­ко­на.

2. Принцип на рав­но­пос­та­ве­ност на стра­ни­те

Всяка ед­на от стра­ни­те, во­де­ща пре­го­во­ри за сключ­ва­не на КТД или сключ­ва­ща та­къв до­го­вор, раз­по­ла­га с ед­нак­ви сред­с­т­ва за за­щи­та на соб­с­т­ве­ни­те си ин­те­ре­си.

3. Принцип на ко­рек­т­ност и ба­ланс на ин­те­ре­си­те

Необходимо е спаз­ва­не на мо­ра­ла при про­веж­да­не на ко­лек­тив­ни­те пре­го­во­ри и сключ­ва­не­то на ко­лек­ти­вен тру­дов до­го­вор, за­чи­та­не на ин­те­ре­са на от­с­рещ­на­та стра­на.

Чрез учас­ти­е­то си в ко­лек­тив­но­то до­го­ва­ря­не вся­ка ед­на от стра­ни­те има въз­мож­ност да въз­дейс­т­ва вър­ху не­го­во­то раз­ви­тие и вър­ху съ­дър­жа­ни­е­то на ак­та, с кой­то прик­люч­ват пре­го­во­ри­те - имен­но КТД, тъй ка­то КТД е от не­пос­ред­с­т­ве­но зна­че­ние за га­ран­ти­ра­не на пра­ва­та на вся­ка от стра­ни­те.

4. Принцип на рег­ла­мен­ти­ра­не на от­го­вор­нос­ти­те

С то­зи прин­цип на вся­ка от стра­ни­те се въз­ла­га да по­е­ме съ­от­вет­ни­те ан­га­жи­мен­ти и да но­си от­го­вор­ност за дейс­т­ви­я­та си, с цел за­паз­ва­не на ди­а­ло­га и доб­рия дух на ко­лек­тив­но­то до­го­ва­ря­не.

Задължение за информация

 Новата постановка на чл. 58 от КТ регламентира, че работодателят е длъжен да информира всички работници и служители за колективните трудови договори, сключени в предприятието, по отрасли, браншове или общини, с които е обвързан, и да държи на разположение на работниците и служителите техните текстове.

Равнище на договаряне

Равнищата (нивата) на колективно преговаряне, респ. на сключени колективни трудови договори са тези по чл. 51, ал. 1.

Там е предвидено, че КТД се сключват по предприятия, браншове, отрасли и по общини. По-нататък ал. 2 на същия член разпорежда, че на равнище предприятие, бранш и отрасъл може да се сключи само един колективен трудов договор.

Такова ограничение няма за КТД сключвани по общини. Там тези договори се сключват съгласно чл. 51в за различни дейности, финансирани от общинския бюджет.

В чл. 51а, 51б и 51в са уредени специфичните въпроси на колективните трудови договори съответно в предприятие, на отраслово и браншово равнище и по общини.

Колективен трудов договор в предприятие – чл. 51а

Мястото, където се сключват тези договори, е предприятието. Предприятие е такава организационно производствена структура, каквато е определена в § 1, т. 2 от ДР на КТ.

Съгласно даденото там определение “предприятие” е всяко място, предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд”. Не е необходимо непременно в тази структура да се извършва производствена дейност. Това може да бъде например и научен институт.

Страните по КТД, сключван в предприятие, са съответният работодател и синдикална организация. Без значение е дали синдикалната организация в предприятието е национално представена или не.

Инициативата за сключване на КТД е обикновено на синдикатите в предприятието. Този извод може да се направи от алинея 2 на чл. 51а. Това обаче не означава забрана за работодателя, ако той реши да вземе инициативата за това в свои ръце.

В едно предприятие може да се сключи само един колективен трудов договор – според алинея 2 на чл. 51 КТ.

В тази връзка е и текстът на чл. 51а, ал. 2. Там е казано, че проектът за КТД се изготвя и представя от синдикалната организация – когато в дадено предприятие тя е само една. Когато обаче в предприятието има повече от една синдикална организация (както е в повечето случаи), то тогава те представят на работодателя общ проект.

Стига, разбира се, да постигнат съгласуваност относно текста на този проект. Когато обаче такова съгласие не е постигнато, то тогава работодателят сключва КТД със синдикалната организация, чиийто проект е бил приет от Общото събрание на работниците и служителите (или събрание на пълномощниците) - ал. 3 на чл. 51а КТ.

Общото събрание се състои от всички работници и служители в предприятието – чл. 6, ал. 1 КТ. Събранието на пълномощниците се състои от представители на работниците и служителите, избрани за определен от общите събрания в структурните звена на предприятието срок – ал. 2 на чл. 6 КТ.

Колективен трудов договор на отраслово и браншово равнище – чл. 51б КТ

Чл. 51б, ал.1 от КТ определя страните, между които се сключват отрасловите и браншовите КТД. Това са съответните представителни организации на работниците и служителите и на работодателите.

Но що е това “отрасъл” и що е това “бранш“? На този въпрос кодексът не дава отговор.

Няма легално законово определение на тези понятия в нашето законодателство. Извод за това какво представляват браншът и отрасълът може да се направи от Националната класификация за икономическите дейности – версия 2003 (НКИД – 2003), утвърдена със Заповед на председателя на Националния статистически институт.

В тази класификация икономическите дейности, извършвани в страната, са групирани по групи и подгрупи въз основа на сходство на извършваните дейности или извършваните услуги.

Понятието “икономическа дейност“ по смисъла на НКИД – 2003 е икономическа категория, свързана с групирането на относително еднородни производства и услуги, като критериите за еднородност са: сходство в технологията на производството; сходство в използваните суровини и материали; сходство в икономическото предназначение на продукцията; възможности за комбиниране на производството или услугите по вертикала; сходство в количеството и качеството на извършвания труд при производството или при оказване на услугата.

В зависимост от приложението на един или повече от споменатите критерии се формират съвкупности на различните йерархични равнища на структурата на икономическите дейности.

По значението и смисъла, които са вложени при употребата на понятията “отрасъл“ и “бранш“ в Кодекса на труда, отрасълът се схваща като по-широко по обхват подразделение, а браншът – като подразделение на отрасъла, като част от него.

На основание изложеното следва да се диференцират отрасловите и браншовите синдикални организации, а също и работодателските такива, които на основание чл. 51б КТ могат да бъдат страни по КТД на отраслово и браншово равнище. Освен изискването да са отраслови и браншови организации законът поставя изискването те да бъдат представителни.

Представителни са синдикални и работодателски организации, на които това качество е признато в съответствие с изискванията на старата редакция на чл. 3, ал. 3 – 6 КТ, а също и тези, които ще бъдат признати като такива, отговарящи на изискванията на чл. 34 – 36а КТ.

Но чл. 34 – 36а от КТ, а също и редакцията на чл. 3, ал. 3 – 6 отпреди последното изменение на КТ, имат предвид представителни организации на национално равнище. Поради това може да се направи извод, че чл. 51б има предвид отраслови и браншови работодателски и синдикални структури, които членуват в съответните национално представени организации.

Следващо изискване за сключване на отраслов и браншов КТД е сключването им да бъде на основата на споразумение между националните организации на работодателските и синдикалните структури. Чрез това споразумение се определят общите положения относно обхвата и процедурната рамка на браншовите и отрасловите договори.

И при сключване на тези договори, както при КТД в предприятие се изисква представянето на общ проект на договор. Представителните организации на работниците и служителите изготвят и представят на представителните организации на работодателите общ проект. Тук обаче липсва хипотезата, когато липсва общ проект.

Следователно само при наличието на общ проект на представителните синдикални организации е възможно започване на преговори, които евентуално ще доведат до подписване на договор.

Трябва да се обърне внимание на решението на алинея 3 от чл. 51б. С нея се предоставя право на министъра на труда и социалната политика да разпростре прилагането на сключен КТД (отраслов или браншов) или на отделни негови клаузи във всички предприятия на отрасъла или бранша - извън тези, за които се е отнасял при сключването му .

Предпоставките за приложението на тази алинея са:

1. КТД на отраслово и браншово равнище да е сключен между всички представителни организации на работниците и служителите и на работодателите от съответния отрасъл или бранш.

2. Да има общо искане на всички представителни организации по предходната точка до министъра на труда и социалната политика за разширяване действието на КТД.

При наличието на тези предпоставки министърът на труда и социалната политика може да разпростре със свой акт действието на договора или отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша. Следва да се има предвид обаче, че направеното предложение за разширяване действието на КТД не е задължително за министъра. Той може да го изпълни, но не е задължен.

Колективни трудови договори по общини – чл. 51В КТ

Колективните трудови договори по общини могат да се сключват за дейности, финансирани от общинския бюджет. В чл. 8 от Закона за общинските бюджети са изброени тези дейности. Това са здравни, социални, образователни и др.

Тъй като тези КТД се сключват за различни дейности, за тях няма изискване, както за КТД в предприятие, бранш и отрасъл да се сключи само един договор.

Страните по този договор са представителните организации на работниците и служителите, от една страна, и от друга – на работодателите. И по-точно – това са местните териториални поделения на представителните организации на работниците и служителите.

И за сключването на тези договори се представят общи проекти за КТД от местните поделения на синдикатите на местните териториални поделения на работодателите. И тук, както при КТД на отраслово и браншово равнище, вариант непредставяне на общ проект на КТД, както в предприятие, липсва.

Същност и пред­наз­на­че­ние

Правната същ­ност на КТД не е точ­но и яс­но оп­ре­де­ле­на.

Законът уреж­да им­пе­ра­тив­но са­мо ми­ни­мал­ни­те нор­ми за зак­ри­ла на тру­да на ос­но­ва­та на кон­с­ти­ту­ци­он­ния прин­цип, ви­зи­ран в чл. 16 на Конституцията на Република България за га­ран­ция и за­щи­та на тру­да. КТД мо­же да ус­та­но­вя­ва по-бла­гоп­ри­ят­ни от те­зи нор­ми.

Уредени в КТД, те ав­то­ма­тич­но се прев­ръ­щат в част от съ­дър­жа­ни­е­то на ин­ди­ви­ду­ал­но­то тру­до­во пра­во­от­но­ше­ние за ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те, за ко­и­то се при­ла­га то­зи до­го­вор.

С ин­ди­ви­ду­ал­ния тру­дов до­го­вор мо­гат да се до­го­ва­рят и по-бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия.

Затова КТД се прев­ръ­ща в нор­ма­тив­но съг­ла­ше­ние, за­ся­га­що не­оп­ре­де­лен кръг хо­ра.

Предназначението на КТД е да ре­гу­ли­ра по-пъл­но ин­те­ре­си­те и вза­и­мо­от­но­ше­ни­я­та меж­ду ра­бо­то­да­те­ля и ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те, ко­и­то пре­дос­та­вят сво­я­та ра­бот­на си­ла по въп­ро­си, свър­за­ни с тру­до­ви­те и оси­гу­ри­тел­ни­те от­но­ше­ния, в съ­от­вет­с­т­вие със спе­ци­фич­ни­те ус­ло­вия на труд в пред­п­ри­я­ти­е­то.

Страни

Страните са оп­ре­де­ле­ни в чл. 51 а, ал. 1 и ал. 3 от КТ. Това са ра­бо­то­да­те­лят и син­ди­кал­на ор­га­ни­за­ция.

Синдикална ор­га­ни­за­ция е вся­ка ор­га­ни­за­ция, съз­да­де­на при уп­раж­ня­ва­не пра­во­то на син­ди­кал­но сдру­жа­ва­не на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те по чл. 4 и чл. 33 от КТ. Това е син­ди­кал­на­та ор­га­ни­за­ция в пред­п­ри­я­ти­е­то. Няма изис­к­ва­не за пред­с­та­ви­тел­ност на те­зи ор­га­ни­за­ции на ни­во пред­п­ри­я­тие.

Когато е из­пъл­не­на хи­по­те­за­та на чл. 51 а, ал. 3 от КТ, КТД се сключ­ва със син­ди­кал­на­та ор­га­ни­за­ция, пред­ло­жи­ла про­ек­та.

Форма

Формата на КТД е ви­зи­ра­на в чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от КТ. Формата е пис­ме­на. Тя да­ва яс­но­та и си­гур­ност в от­но­ше­ни­я­та меж­ду стра­ни­те.

Писмената фор­ма на КТД (чл. 53, ал. 2 от КТ) е ус­ло­вие за не­го­ва­та дейс­т­ви­тел­ност и пра­ви въз­мож­но впис­ва­не­то му в съ­от­вет­ния ре­гис­тър в Инспекцията по тру­да.

Писмената фор­ма е не­об­хо­ди­ма и във връз­ка с изис­к­ва­не­то на чл. 58 от КТ, кой­то вме­ня­ва в за­дъл­же­ние на ра­бо­то­да­те­ля да пос­та­ви тек­с­та на КТД на раз­по­ло­же­ние на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те.

Сключване

Процедурата по сключ­ва­не­то на КТД в пред­п­ри­я­ти­е­то е уре­де­на в чл. 51 а, ал. 2 и ал. 3, чл. 52 и чл. 53, ал. 1 от КТ.

Проектът за КТД се из­гот­вя и пред­с­та­вя от син­ди­кал­на­та ор­га­ни­за­ция в пред­п­ри­я­ти­е­то, а ако син­ди­кал­ни­те ор­га­ни­за­ции са ня­кол­ко, се пред­с­та­вя общ про­ект.

Изготвянето на про­ек­та ре­ал­но е офор­мя­не­то му в пис­ме­на фор­ма. Не се пос­та­вя изис­к­ва­не за на­чи­на, по кой­то ще се из­гот­вя про­ек­тът. Това мо­же да ста­не чрез пред­ва­ри­тел­но до­пит­ва­не до чле­но­ве­те на син­ди­кал­на­та ор­га­ни­за­ция, пред­ва­ри­тел­ни пре­го­во­ри с ра­бо­то­да­те­ля за уточ­ня­ва­не на по­зи­ци­и­те и дру­ги фор­ми.

Ако в пред­п­ри­я­ти­е­то син­ди­кал­ни­те ор­га­ни­за­ции са ня­кол­ко, те мо­гат да во­дят пре­го­во­ри за уточ­ня­ва­не­то на съ­дър­жа­ни­е­то на КТД и пред­с­та­вя­не­то на общ съг­ла­су­ван про­ект. Това оз­на­ча­ва, че те за­ед­но из­гот­вят и пре­дос­та­вят на ра­бо­то­да­те­ля един общ про­ект за КТД.

Законът не пос­та­вя изис­к­ва­не за на­чи­на, по кой­то да се удос­то­ве­ри, че про­ек­тът е общ и съг­ла­су­ван, но то­ва мо­же да ста­не с под­пис­ва­не­то на про­то­кол или спо­ра­зу­ме­ние или друг пис­мен до­ку­мент, от кой­то да е вид­но, че про­ек­тът из­ра­зя­ва и за­щи­та­ва ин­те­ре­си­те на всич­ки син­ди­кал­ни ор­га­ни­за­ции в пред­п­ри­я­ти­е­то.

В слу­чай, че син­ди­ка­ти­те не пос­тиг­нат до­го­во­ре­ност за общ про­ект, вся­ка от съ­щес­т­ву­ва­щи­те в пред­п­ри­я­ти­е­то син­ди­кал­ни ор­га­ни­за­ции из­гот­вя свой про­ект на КТД и го пред­с­та­вя за об­съж­да­не на Общото съб­ра­ние на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те.

За при­ет се смя­та то­зи про­ект, кой­то се при­е­ме от Общото съб­ра­ние с мно­зин­с­т­во по­ве­че от по­ло­ви­на­та от всич­ки ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли.

След ка­то е офор­мен, про­ек­тът се пре­дос­та­вя на ра­бо­то­да­те­ля, за да слу­жи ка­то ос­но­ва­ние за за­поч­ва­не на пре­го­во­ри. Актът на пре­дос­та­вя­не е до­веж­да­не­то на про­ек­та до зна­ни­е­то на ра­бо­то­да­те­ля, без да е из­рич­но оп­ре­де­ле­но по ка­къв на­чин ще бъ­де из­вър­ше­но.

Разпоредбата на чл. 52, ал. 1 ус­та­но­вя­ва за­дъл­же­ние за ра­бо­то­да­те­ля за во­де­не на пре­го­во­ри за сключ­ва­не на КТД. Докато во­де­не­то на та­ки­ва пре­го­во­ри от стра­на на син­ди­ка­ти­те е тях­но пра­во, а не за­дъл­же­ние.

Работодателят е длъ­жен да во­ди пре­го­во­ри, но раз­по­ред­ба­та на чл. 52, ал. 1, т. 1 не го за­дъл­жа­ва да склю­чи КТД.

Във връз­ка с ко­лек­тив­но­то пре­го­ва­ря­не, за­дъл­же­ни­я­та на ра­бо­то­да­те­ля са две:

- за­дъл­же­ние за пре­го­во­ри за сключ­ва­не на КТД. Работодателят тряб­ва да оп­ре­де­ли вре­ме и мяс­то за ко­лек­тив­ни­те пре­го­во­ри, ка­то съ­от­вет­но се съ­об­ра­зи и с нап­ра­ве­ни­те в та­зи на­со­ка пред­ло­же­ния от син­ди­ка­ти­те;

- за­дъл­же­ние спо­ред изис­к­ва­ни­я­та на чл. 52, ал. 1, т. 2 за пре­дос­та­вя­не на ин­фор­ма­ция. Във връз­ка с то­ва за­дъл­же­ние е и да­де­но­то на ра­бо­то­да­те­ля пра­во да пре­це­ни да­ли ис­ка­на­та ин­фор­ма­ция мо­же да му на­не­се вре­ди в не­го­ва­та про­из­вод­с­т­ве­на и тър­гов­с­ка дей­ност.

На задължението на работодателя за преговаряне отговаря аналогично задължение на синдикатите. На това задължение на работодателя отговаря правото на синдикатите да поискат преговори.

Задължението за преговаряне обаче не означава задължение за сключване на КТД.

Предоставяне на сключените от работодателя КТД, с които страните са обвързани - смисълът на това задължение, по наше мнение, е синдикатите да получат информация за поетите от работодателя договорености, имащи отношение към работниците и служителите, чиито представители преговарят за сключване на КТД.

Задължението на работодателя по чл. 52, ал. 1, т. 2, б. ”б” от КТ за предоставяне на информация е разширено. Освен задължение за предоставяне на информация за икономическото си състояние сега работодателите са задължени да предоставят информация и за финансовото си състояние, което е от значение за сключване на КТД.

Трябва да се акцентира на текста на б. ”б” от т. 2 на ал. 1, чл. 52 от КТ, който дава право на работодателя да откаже предоставянето на информация, ако разпространяването й би могло да му нанесе вреди.

Ето защо работодателят би могъл да откаже това предоставяне, ако съществува опасност да понесе вреди от това.

Другата възможност, с която работодателят разполага при тази хипотеза, е предоставянето на информация на синдикалните организации да бъде направено с изискване за поверителност.

Съгласно чл. 52, ал. 4. е предоставено право на работодателя при започване на преговорите за сключване на КТД да поиска от синдикалните организации в предприятието информация за действителния брой синдикални членове.

Моментът, към който може да бъде поискана тази информация и синдикалните организации са задължени да я предоставят, е “при започване на преговорите за сключване на КТД”. Достоверната информация, на която има право работодателят за броя на синдикалните членове в предприятието, е тази към момента на започване на преговорите.

Законът не пос­та­вя ог­ра­ни­че­ние за про­дъл­жи­тел­ност­та на во­де­не на пре­го­во­ри­те.

Резултатът от пре­го­во­ри­те е склю­че­ни­ят меж­ду стра­ни­те КТД.

КТД се под­пис­ва от стра­ни­те: от ра­бо­то­да­те­ля и от син­ди­кал­на­та ор­га­ни­за­ция или от пред­с­та­ви­тел­на­та гру­па на син­ди­кал­ни­те ор­га­ни­за­ции.

КТД се сключ­ва в три ек­зем­п­ля­ра, по един за вся­ка от стра­ни­те -син­ди­кал­на ор­га­ни­за­ция и ра­бо­то­да­тел, и един за Инспекцията по тру­да, но КТД мо­же да бъ­де в тол­ко­ва ек­зем­п­ля­ра, кол­ко­то са стра­ни­те, ко­и­то са го под­пи­са­ли, т. е. ако син­ди­кал­ни­те ор­га­ни­за­ции са по­ве­че, то КТД ще е в по­ве­че ек­зем­п­ля­ри. Всеки от ек­зем­п­ля­ри­те пред­с­тав­ля­ва офи­ци­а­лен текст на КТД.

Вписване

След ка­то е пос­тиг­на­то съг­ла­сие и е склю­чен КТД, той под­ле­жи на впис­ва­не в Инспекцията по тру­да (чл. 53, ал. 3 и ал. 4 от КТ).

Вписването е за­дъл­жи­тел­но, ка­то има дек­ла­ра­тив­но зна­че­ние. Извършва се в спе­ци­а­лен ре­гис­тър за Колективните тру­до­ви до­го­во­ри. Законът не оп­ре­де­ля из­рич­но об­с­то­я­тел­с­т­ва­та, под­ле­жа­щи на впис­ва­не, но след­ва да се при­е­ме, че то­ва са еле­мен­ти­те, ко­и­то ин­ди­ви­ду­а­ли­зи­рат все­ки до­го­вор: стра­ни­те, меж­ду ко­и­то е склю­чен ко­лек­ти­вен тру­дов до­го­вор, мяс­то­то и вре­ме­то на не­го­во­то сключ­ва­не и сро­кът на дейс­т­вие.

Органът, кой­то из­вър­ш­ва впис­ва­не­то, е Инспекцията по тру­да, къ­де­то се на­ми­ра се­да­ли­ще­то на ра­бо­то­да­те­ля.

 Вписването се из­вър­ш­ва по ре­да на чл. 53, ал. 4. Подава се пис­ме­но за­яв­ле­ние от ед­на от стра­ни­те до по­де­ле­ни­е­то на ком­пе­тен­т­на­та ин­с­пек­ция по тру­да, но мо­же да бъ­де по­да­де­но и об­що за­яв­ле­ние. Към за­яв­ле­ни­е­то се при­ла­га ори­ги­нал от склю­че­ния ко­лек­ти­вен тру­дов до­го­вор.

Инспекцията по тру­да из­вър­ш­ва впис­ва­не­то в срок от един ме­сец от по­да­ва­не на за­яв­ле­ни­е­то.

Влизане в си­ла и срок

Писмената форма е необходима за действителността на КТД – чл. 53, ал. 2 КТ.

Текстът на тази алинея означава, че писмената форма е необходима не само за доказване наличието на сключен колективен договор, но и за неговата действителност.

Устно сключен колективен договор е недействителен, т.е. не поражда правни последици и не създава задължения за страните.

По-нататък в ал. 3 на чл. 53 КТ е предвидено вписване в специален регистър в съответната инспекция по труда – според седалището на работодателя. Това вписване няма конститутивен ефект.

То не е условие за пораждане действието на договора. Началният момент на действието му е денят на сключването, доколкото друго не е уговорено от страните. Алинея 5 на чл. 53 разпорежда, че при спор относно текста на договора, достоверен е текстът, който е регистриран в инспекцията по труда.

Оттук може да се направи извод, че вписването има уведомително действие. При спор между страните относно текста на договора – регистрираният в инспекцията екземпляр удостоверява действащата между тях редакция.

Друг критерий, по който се определя къде да бъде вписан съответният КТД, освен седалището на работодателя е видът на договора, определен от страните по него.

Тези колективни договори, които са с национално, отраслово и браншово значение и съответно имат действие по отношение на много и различни лица и предприятия се вписват в Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”. Останалите договори се вписват в инспекцията по труда, в района на която е седалището на работодателя. Когато работодателите имат седалища в различни райони, вписването се извършва в една от инспекциите, т.е. в един от районите.

Всяка от страните по договора може да поиска чрез писмено заявление вписването му в съответната инспекция.

Няма пречка това заявление да бъде подписано и от двете страни.

Ако страните не са уговорили друг срок, КТД се смята сключен за срок една година.

Максималният срок на действие, който може да бъде договорен, е две години. Законът допуска за отделни клаузи да бъде договорен по-кратък срок отколкото на останалата част от договора.

Действие на договора

Тримесечен срок, преди изтичане срока на действие на стария договор, за започване на преговори за сключване на нов договор е предвиден в ал. 3 на чл. 54.

Този срок не е преклузивен.

Ако не бъде спазен, това не опорочава по- късно започналите преговори и сключения в резултат на тях нов договор. Добре е обаче страните да се съобразят с дадения от закона инструктивен срок, за да имат достатъчно време и своевременно да приключат с преговорите.

Необходимо допълнение е направено с новата ал. 2 към чл. 55 - “Продължаване действието на колективен трудов договор”. Необходимо е, защото е съобразено с новите икономически процеси и условия в страната – за една част от хипотезите на чл. 123 КТ.

За други – с тази нова алинея беше запълнена една празнота в правната уредба. Алинея 2 на чл. 55 гласи, че в случаите на чл. 123 завареният КТД действа до сключването на нов, но за не повече от една година от датата на промяна на работодателя.

В чл. 123 от КТ са уредени правните последици за трудовото правоотношение в случаите на промяна на работодателя. Тези случаи, изброени в алинея първа, са:

1. сливане на предприятия;

2. вливане на едно предприятие в друго;

3. разпределяне на дейността на едно предприятие между две или повече предприятия;

4. преминаване на обособена част от едно предприятие към друго;

5. промяна на правноорганизационната форма на предприятието;

6. смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него;

7. преотстъпване или прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, включително прехвърляне на материални активи.

С направеното в ал. 2 на чл. 123 уточнение, че в случаите на промяна на работодателя, изброени в горния параграф - правата и задълженията на работодателя прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към датата на промяната, се прехвърлят на новия работодател приобретател, се запълва една празнота в тълкуването на КТ. Остава си въпроса:- Но кой е заварен колективен договор в случай например на сливане на две предприятия, ако и в двете е имало сключен КТД?

Или в случаите на вливане на едно предприятие в друго? Какво значение е вложил законодателят в израза “заварен КТД“?

Заварен по време към момента на сливането например или заварен по място в предприятието, в което друго предприятие се е вляло, означава този израз? Ако се окаже, че има сключени повече от един КТД – кой ще се прилага? На тези въпроси законът не дава отговор.
Както всеки договор и КТД може да бъде изменян по всяко време по взаимно съгласие на страните.

За това изменение е необходимо спазване на реда за неговото сключване. По отношение на това изменение намират приложение разпоредбите за вписване, а също и за влизане в сила и времетраене на КТД.

Интересни въпроси поставя текста на чл. 57, ал. 2, третиращ проблема за присъединяването към сключен КТД на лица, които не членуват в синдикална организация, страна по договора.

Такова присъединяване може да стане с писмено заявление до работодателя или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора при условия и по ред, определени от страните по договора.

Единственото изискване е условията и редът да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да не накърняват добрите нрави.

От текста на тази разпоредба може да се направят следните изводи:

1. Кръгът лица, спрямо които сключеният КТД може да има действие не автоматично след сключването му, а след присъединяване обхваща лицата, които не членуват изобщо в синдикална организация, а също така и лицата, които членуват в синдикална организация, която не е страна по КТД.

2. Присъединяването става към КТД, сключен от техния работодател.
Като се изходи от определението на понятието “работодател”, дадено в т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ, считаме, че можем да направим извод, че присъединяване към сключен КТД е възможно само на ниво предприятие.

Чл. 57, ал. 2 говори за присъединяване на работниците и служителите към КТД, сключен от техния работодател – този работодател, който е страна и по индивидуалните им трудови договори.

3. Присъединяването е едно субективно право, което лицето може да упражни когато пожелае това и ако въобще пожелае.

4. Присъединяването се извършва чрез лично заявление, подадено до една от страните по КТД. Изискването на Кодекса е условията и редът да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да не накърняват добрите нрави.
Условията и редът (процедурата) за присъединяване са тези, по които страните по КТД са постигнали взаимно съгласие.

Изискването договорените от страните условия и ред за присъединяване да не противоречат на закона означава да няма противоречие с императивно уредени права и задължения.
Заобикаляне на закона има, когато законът забранява постигане на определен правен резултат с определени средства по определен начин.

Ако страните се договорят за постигането на същия резултат по друг начин и с други средства, които изрично не са забранени, то тогава е налице заобикаляне на закона. По заобиколен път страните се стремят да постигнат забранения краен резултат.

Изискването за спазване на добрите нрави при определяне реда и условията за присъединяване към КТД е изискване за спазване на неписани морални норми. Спазването на добрите нрави е спазване на общи принципи или произтичащи от тях правила.
Присъединяването има действие спрямо присъединилите се лица след подаване и получаване от съответната страна по договора на писменото заявление за това – т.е. занапред.

Чл. 58 КТ установява задължение за работодателя да държи на разположение на работниците и служителите текста на КТД.

Това задължение е вменено на работодателя с оглед информиране за постигнатите договорености по колективното договаряне. След като се запознаят с тях, те биха могли да преценят имат ли интерес да се присъединят или не към КТД.

Искове при неизпълнение

При неизпълнение на КТД не само от работодателя, но и от синдикалната организация. Поради това искове за неизпълнение могат да предявят и двете страни по договора – работодател и синдикална организация. Наред с това иск за неизпълнение може да предяви и всеки работник или служител, спрямо когото КТД се прилага.

Без значение е дали активно легитимираният да предяви иск е член на синдикалната организация, страна по КТД, или е присъединил се по реда на чл. 57, ал. 2 КТ.

Обявяване на недействителност на КТД

В глава ІV на Кодекса не е дадено определение на понятието “недействителност на КТД“. Отговор на въпроса какво е недействителност на КТД можем по аналогия да намерим в чл. 74 КТ.

Там е казано, че недействителен индивидуален трудов договор е този, който противоречи на закона или го заобикаля. Оттук можем да направим извод, че недействителен КТД е този, който противоречи на закона или го заобикаля.

Какво е противоречие на закона и заобикаляне на закона вече разгледахме при анализ на разпоредбата на чл. 57, ал. 2 КТ.

Иск за обявяване на недействителност на КТД има право да предяви всяка от страните по договора, както и всеки работник или служител спрямо когото той се прилага. Освен двете страни – работодател и синдикална организация (респ. представителна организация на работодателите и на работниците и служителите), право да предяви иск за обявяване на недействителност има всеки работник или служител ,спрямо когото КТД се прилага.

Това означава, че освен страните по договора право да предяви иск има всеки член на съответната синдикална организация, а също и всеки присъединил се по съответния ред.

Кодексът дава право за предявяване на иск за обявяване недействителност както на целия КТД, така и на отделни негови клаузи.

Позоваване на недействителност може да се прави само след обявяването й от съда с влязло в сила решение.

Действие на ко­лек­тив­ния тру­дов до­го­вор

Разпоредбата на чл. 57 от КТ оп­ре­де­ля кръ­га от ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли, спря­мо ко­и­то кла­у­зи­те на КТД ще имат дейс­т­вие.

Това са ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те, чле­но­ве на син­ди­кал­на­та ор­га­ни­за­ция - стра­на по до­го­во­ра, и дру­га­та гру­па са при­съ­е­ди­ни­ли­те се към ко­лек­тив­ния тру­дов до­го­вор ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли.

Спрямо чле­но­ве­те на син­ди­кал­на­та ор­га­ни­за­ция, КТД се при­ла­га на ос­но­ва­ние на тях­но­то член­с­т­во и по то­зи на­чин от­ра­зя­ва ед­на от ос­нов­ни­те за­да­чи на син­ди­кал­но­то сдру­жа­ва­не - син­ди­кал­на­та ор­га­ни­за­ция да за­щи­та­ва ин­те­ре­си­те на сво­и­те чле­но­ве.

Присъединяването към КТД е су­бек­тив­но (лич­но) пра­во на все­ки ра­бот­ник или слу­жи­тел, кой­то не е член на син­ди­кал­на ор­га­ни­за­ция или е член на син­ди­кат, кой­то не е стра­на по до­го­во­ра. Присъединяването се из­вър­ш­ва чрез лич­но во­ле­и­зяв­ле­ние по на­чин и ред, оп­ре­де­лен от стра­ни­те в КТД, та­ка че да не про­ти­во­ре­чи на за­ко­на или да го за­о­би­ка­ля. На ос­но­ва­ние на по­да­де­но­то за­яв­ле­ние на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля за при­съ­е­ди­ня­ва­не към КТД се из­да­ва удос­то­ве­ре­ние, с ко­е­то се удос­то­ве­ря­ва, че той мо­же да се пол­з­ва от пра­ва­та по КТД в пред­п­ри­я­ти­е­то.

Особености

1. Задължение за ин­фор­ма­ция: чл. 58 от КТ.

Разпоредбата на чл. 58 от КТ ус­та­но­вя­ва за­дъл­же­ние за ра­бо­то­да­те­ля.

Работодателят е длъжен да информира всички работници и служители за колективните трудови договори, сключени в предприятието, по отрасли, браншове или общини, с които е обвързан, и да държи на разположение на работниците и служителите техните текстове.

2. Искове при не­из­пъл­не­ние- чл. 59 от КТ.

Неизпълнението се от­на­ся до кон­к­рет­ни и точ­но оп­ре­де­ле­ни за­дъл­же­ния за вся­ка от стра­ни­те.

Административна прак­ти­ка

№ 94-КК-208 от 23.06.2003 г. от­нос­но пра­ва­та на ра­бот­ни­ци­те, при­съ­е­ди­ни­ли се към ко­лек­ти­вен тру­дов до­го­вор

Разпоредбата на чл. 57, ал. 2 от Кодекса на тру­да пре­дос­та­вя въз­мож­ност на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те, ко­и­то не чле­ну­ват в син­ди­кал­на ор­га­ни­за­ция, стра­на по до­го­во­ра, да се при­съ­е­ди­ня­ват към склю­че­ния ко­лек­ти­вен тру­дов до­го­вор от тех­ния ра­бо­то­да­тел с пис­ме­но за­яв­ле­ние до не­го или до ръ­ко­вод­с­т­во­то на син­ди­кал­на­та ор­га­ни­за­ция, ко­я­то е склю­чи­ла до­го­во­ра, при ус­ло­вия и по ред, оп­ре­де­ле­ни от стра­ни­те по до­го­во­ра, та­ка че да не про­ти­во­ре­чат на за­ко­на или да го за­о­би­ка­лят, или да на­кър­ня­ват доб­ри­те нра­ви.

В чл. 5, ал. 1 от при­ло­же­ния ко­лек­ти­вен тру­дов до­го­вор е при­е­то, че граж­дан­с­ки­те ли­ца, ко­и­то не чле­ну­ват в син­ди­ка­ти­те - стра­на по КТД, мо­гат да се при­съ­е­ди­нят към не­го с пис­ме­но за­яв­ле­ние до ръ­ко­вод­с­т­ва­та на стра­ни­те. 

В тек­с­та на чл. 5, ал. 4 КТД, оба­че, е за­пи­са­но, че при­съ­е­ди­ни­ли­те се граж­дан­с­ки ли­ца пол­з­ват до­го­во­ре­нос­ти­те по не­го с из­к­лю­че­ние на кла­у­зи­те с из­рич­но уго­во­ре­но дейс­т­вие по от­но­ше­ние на син­ди­кал­ни­те чле­но­ве.

Тъй ка­то в ци­ти­ра­ния в за­пит­ва­не­то чл. 15 КТД из­рич­но е за­пи­са­но, че той се от­на­ся един­с­т­ве­но до граж­дан­с­ки­те ли­ца - син­ди­кал­ни чле­но­ве, той не на­ми­ра при­ло­же­ние в слу­чая.

Ако ли­це­то счи­та, че раз­по­ред­ба­та на чл. 15 КТД про­ти­во­ре­чи на за­ко­на или го за­о­би­ка­ля, то има пра­во ка­то при­съ­е­ди­ни­ло се ли­це, спря­мо ко­е­то той се при­ла­га, да пре­дя­ви иск пред съ­да за обя­вя­ва­не на не­дейс­т­ви­тел­ност на ко­лек­тив­ния тру­дов до­го­вор или на от­дел­ни не­го­ви кла­у­зи на ос­но­ва­ние чл. 60 от КТ.

№ 26-256 от 30.06.2003 г. от­нос­но за­дъл­же­ни­я­та на ра­бо­то­да­те­ля при сключ­ва­не на ко­лек­ти­вен тру­дов до­го­вор

Разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от КТ ус­та­но­вя­ва за­дъл­же­ния на ра­бо­то­да­те­ля за пре­го­ва­ря­не и за пре­дос­та­вя­не на ин­фор­ма­ция, не­об­хо­ди­ма за осъ­щес­т­вя­ва­не на пре­го­во­ри­те, с цел сключ­ва­не на ко­лек­ти­вен тру­дов до­го­вор, до­ка­то во­де­не­то на та­ки­ва пре­го­во­ри от стра­на на син­ди­ка­ти­те е тях­но пра­во, а не за­дъл­же­ние.

При не­из­пъл­не­ние на те­зи за­дъл­же­ния ви­нов­ни­ят ра­бо­то­да­тел дъл­жи обез­ще­те­ние за при­чи­не­ни­те вре­ди, оба­че раз­по­ред­ба­та на чл. 52, ал. 1 от КТ не го за­дъл­жа­ва да склю­чи ко­лек­ти­вен тру­дов до­го­вор.

Кодексът на тру­да не пос­та­вя ог­ра­ни­че­ние за про­дъл­жи­тел­ност­та на во­де­не на пре­го­во­ри­те за сключ­ва­не на ко­лек­ти­вен тру­дов до­го­вор, тъй ка­то тех­ни­ят ре­зул­тат е сключ­ва­не­то му във вид, удов­лет­во­ря­ващ ин­те­ре­си­те и на две­те стра­ни - ра­бо­то­да­те­ля и син­ди­кал­ни­те ор­га­ни­за­ции.

№ 61-69 от 9.05.2003 г. от­нос­но сро­ка на дейс­т­вие на ко­лек­тив­ния тру­дов до­го­вор

Съгласно раз­по­ред­би­те на чл. 54, ал. 1 и 2 от Кодекса на тру­да, ко­лек­тив­ни­ят тру­дов до­го­вор вли­за в си­ла от де­ня на сключ­ва­не­то му, до­кол­ко­то в не­го не е уго­во­ре­но дру­го.  Той се смя­та за склю­чен за срок ед­на го­ди­на, до­кол­ко­то в не­го не е уго­во­рен друг срок, но за не по­ве­че от две го­ди­ни.

На ос­но­ва­ние чл. 56 КТ ко­лек­тив­ни­ят тру­дов до­го­вор мо­же по вся­ко вре­ме да бъ­де из­ме­нен по вза­им­но съг­ла­сие на стра­ни­те по ре­да за не­го­во­то сключ­ва­не, вклю­чи­тел­но от­нос­но сро­ка на дейс­т­ви­е­то му, но не по­ве­че от две го­ди­ни, счи­та­но от да­та­та на сключ­ва­не­то му.

Разпоредбата на чл. 55 КТ уреж­да дейс­т­ви­е­то на КТД при смя­на на соб­с­т­ве­ни­ка.  Съгласно то­зи текст, в слу­ча­и­те по чл. 123 КТ, за­ва­ре­ни­ят ко­лек­ти­вен тру­дов до­го­вор дейс­т­ва до сключ­ва­не­то на нов ко­лек­ти­вен тру­дов до­го­вор, но за не по­ве­че от ед­на го­ди­на от да­та­та на смя­на­та на ра­бо­то­да­те­ля.

От ка­за­но­то до тук след­ва из­во­дът, че ня­ма преч­ка пре­ди из­ти­ча­не на сро­ка на КТД, дейс­т­ви­е­то му да бъ­де про­дъл­же­но за срок об­що до 2 го­ди­ни.  Ако оба­че та­ко­ва спо­ра­зу­ме­ние не се пос­тиг­не, КТД ще пре­ус­та­но­ви дейс­т­ви­е­то си с из­ти­ча­не­то на уго­во­ре­ния в не­го срок.

№ 04-06-68 от 18.07.2002 г. относно изискванията към страните по колективния трудов договор

Член 51 от Кодекса на труда регламентира равнищата, на които може да бъде сключен колективен трудов отговор, а именно: предприятие, бранш, отрасъл, община, като на различните нива може да бъде сключен само един колективен трудов договор.

С оглед нивото, на което ще бъде сключен колективен трудов договор, КТ поставя различни изисквания към страните по колективното договаряне.

Съгласно чл. 51а от КТ колективен трудов договор в предприятието се сключва между работодателя и синдикална организация. Проектът за колективен трудов договор се изготвя и представя от синдикалната организация. В случай че в предприятието има повече от една синдикална организация, те представят общ проект.

Когато синдикалните организации не могат да представят общ проект, работодателят сключва колективен трудов договор със синдикалната организация, чийто проект е бил приет от общото събрание на работниците и служителите (събрание на пълномощниците) с мнозинство повече от половината от неговите членове.

Съгласно чл. 49, ал. 1 и 2 от КТ синдикалните организации и организациите на работодателите придобиват качеството на юридическо лице след вписването им по реда, установен за вписване на сдруженията с нестопанска цел. Поделение на организация, вписано съгласно ал. 1, придобива качество на юридическо лице съгласно устава й.

Когато синдикална организация отговаря на изискванията, установени в чл. 49 от КТ, тя може да участва в колективното трудово договаряне на ниво предприятие, без да е призната за представителна на национално равнище.

Страните по колективното договаряне на ниво бранш, отрасъл и община са представителните организации на работниците и служителите и представителните организации на работодателите.

Съгласно чл. 51б, ал. 1 от КТ колективен трудов договор по отрасли и браншове се сключва между съответните представителни организации на работниците и служителите и на работодателите на основата на споразумение между националните организации, чрез което се определят общи положения относно обхвата и процедурната рамка на отрасловите и браншовите договори.

Представителни на отраслово и браншово равнище синдикални и работодателски организации са тези, които членуват в синдикални и работодателски организации, признати за представителни на национално равнище по смисъла на чл. 34 и 35 от КТ.

Колективният трудов договор или отделни негови клаузи имат действие във всички предприятия от отрасъла или бранша само когато той е сключен между всички представителни организации на работниците и служителите и на работодателите от отрасъла или бранша, като по тяхно общо искане министърът на труда и социалната политика може да разпростре прилагането на договора или на отделни негови клаузи във всички предприятия от отрасъла или бранша - чл. 51б, ал. 3 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 51б от КТ колективни трудови договори по общини за дейности, финансирани от общинския бюджет, се сключват между представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Местните деления на представителните организации на работниците и служителите представят общи проекти за колективни трудови договори на местните поделения на представителните организации на работодателите. За представителни се признават и всички поделения на организации, признати за представителни на национално равнище - чл. 36, ал. 4 от КТ.

В общината може да се сключва повече от един колективен трудов договор поради факта, че те се сключват поотделно за всяка дейност, финансирана от общинския бюджет.

№ 94-67-72 от 4.08.2004 г. относно колективното трудово договаряне на ниво община и предприятие и запазване на синдикалните функции при прекратяване на трудовото правоотношение на член на синдикално ръководство в предприятието

Колективните трудови договори по общини за дейности, финансирани от общинския бюджет, се сключват между представителните организации на работниците и служителите и на работодателите (чл. 51в, ал. 1 от КТ). Тъй като синдикалната организация "Промяна" не е призната за представителна, нейните членове в училището не могат да ползват договорените клаузи в КТД на ниво община.

За сключване на колективен трудов договор на ниво предприятие не се изисква синдикалните организации да са признати за представителни на национално равнище.

Проектът за колективен трудов договор се изготвя и представя от синдикалната организация. Когато в предприятието има повече от една синдикална организация, те представят общ проект - чл. 51а, ал. 2 от КТ.

Когато синдикалните организации не могат да представят общ проект, работодателят сключва колективен трудов договор със синдикалната организация, чийто проект е бил приет от общото събрание на работниците и служителите с мнозинство повече от половината от неговите членове - чл. 51а, ал. 3 от КТ.

С прекратяване на трудовото правоотношение с лице, заемащо определена длъжност, не се прекратяват изпълняваните от него синдикални функции. С оглед на това същото лице може да представлява съответната синдикална организация.

По въпроса относно т. нар. легитимност на синдикалната секция към КТ "Подкрепа" във връзка с членската й маса следва да се има предвид, че този въпрос се урежда с устава на съответната организация.

№ 94-ДД-336 от 23.07.2004 г. относно правото на колективно трудово договаряне на ниво община и на участие в общинските съвети за тристранно сътрудничество

Колективните трудови договори по общини за дейности, финансирани от общинския бюджет, се сключват между представителните организации на работниците и служителите и на работодателите (чл. 51в, ал. 1 от КТ).

Местните поделения на представителните организации на работниците и служителите представят общи проекти за колективни трудови договори на местните поделения на представителните организации на работодателите (чл. 51в, ал. 1 от КТ).

Сътрудничеството и консултациите по общини се осъществяват от общински съвети за тристранно сътрудничество.

Общинските съвети за тристранно сътрудничество се състоят от по двама представители на общинската администрация, на представителните организации на работниците и служителите и на работодателите (чл. 36, ал. 1 и 2 от КТ).

Съгласно чл. 18, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество, представителността на организациите на работниците и служителите и на работодателите се установява по реда на чл. 36, ал. 4 от Кодекса на труда чрез документ, издаден от съответните организации, признати за представителни на национално равнище.

№ 61/188 от 10.10.2002 г. относно неизпълнението на работодателя на задължението да преговаря и предоставя информация при сключване на колективен трудов договор

Разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) установява задължения на работодателя за преговаряне и за предоставяне на информация, необходима за осъществяване на преговорите, с цел сключване на колективен трудов договор.

При неизпълнение на задълженията, изброени в ал. 1 на чл. 52 КТ, виновните работодатели дължат обезщетение за причинените вреди. Смята се, че работодателят е в забава, ако не изпълни задължението си по т. 1 на ал. 1 в едномесечен срок, а по т. 2 на ал. 1 на чл. 52 КТ - в 15-дневен срок от поканата.

Споровете относно неизпълнението на задълженията по чл. 52, ал. 1 КТ и за размера на причинените вреди са гражданскоправни спорове и се решават по общия исков ред.

№ 61-225 от 17.11.2004 г. относно сключването на колективен трудов договор

Наличието на сключен отраслов колективен трудов договор (КТД), не е пречка за сключване на колективни трудови договори на ниво предприятие (училище).

Съгласно чл. 52, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, отделният работодател, групата работодатели и техните организации са длъжни да преговарят с представителите на работниците и служителите за сключване на колективен трудов договор.

Следователно, ако синдикалните организации на ниво предприятие инициират преговори за сключване на колективен трудов договор, работодателят е длъжен да преговаря.

№ 92-520 от 29.07.2004 г. относно изменение на индивидуални трудови договори на работници и служители съгласно отраслов колективен трудов договор след изтичане на срока на действие на колективния трудов договор в предприятието

В запитването е посочено, че не е сключен нов колективен трудов договор в предприятието след изтичане на срока на действие на предишния, поради което ще се прилага действащият Отраслов колективен трудов договор (ОКТД) в строителството.

В този случай не може служебно да се направят корекциите, произтичащи от ОКТД, а следва да се предложат на работниците и служителите допълнителни споразумения към индивидуалните трудови договори, с които да се договори промяната на размерите на елементите по брутното трудово възнаграждение и на платения годишен отпуск. Тези изменения ще влязат в сила от момента на подписването на допълнителните споразумения от двете страни по трудовото правоотношение, поради което не може да намери място т. нар. в запитването "мълчаливо съгласие".

Едновременно с това следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от КТ установява задължения на работодателя за преговаряне и за предоставяне на информация, необходима за осъществяване на преговорите, с цел сключване на колективен трудов договор в предприятието. При неизпълнение на тези задължения виновните работодатели дължат обезщетение за причинените вреди.

В случай, че някоя от страните откаже да преговаря, всяка от тях може да потърси съдействие за уреждане на спора чрез посредничеството и/или доброволен арбитраж от синдикални и работодателски организации и/или от Националния институт за помирение и арбитраж, съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за уреждане на колективните трудови спорове.

№ 26/142 от 13.05.2002 г. относно действието на колективен трудов договор при преобразуване на търговско дружество

От посочените в запитването данни за преобразуването на холдингово еднолично акционерно дружество в дружество с ограничена отговорност и на дъщерните му дружества - в еднолични акционерни дружества, може да се направи изводът, че спрямо трудовите правоотношения на работниците и служителите намира приложение чл. 123 КТ.

Разпоредбата на чл. 55 КТ относно продължаване действието на колективния трудов договор предвижда, че в случаите по чл. 123 завареният колективен трудов договор действа до сключването на нов колективен трудов договор, но за не повече от една година от датата на промяната на работодателя (ал. 2).

Тъй като в Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 25 от 2001 г.) няма изрична разпоредба относно действието на колективните трудови договори, сключени преди 31.03.2001 г., многократно е изразявано становище, че следва да се прилагат разпоредбите на чл. 54 КТ, отнасящи се до времетраенето на колективния трудов договор, като в случаите, когато в колективния трудов договор е предвидено, че действа до сключването на нов, се приема, че този договор има срок на действие не повече от една година от влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, т. е. до 31.03.2002 г.

Ако колективният трудов договор с посочения срок на действие - 31.03.2003 г., е сключен след изменението и допълнението на Кодекса на труда, в сила от 31.03.2001 г., то на основание чл. 54, ал. 2 и чл. 55, ал. 2 КТ той запазва действието си до изтичането на този срок.

Съгласно чл. 51а КТ колективен трудов договор на ниво предприятие се сключва между работодателя и синдикална организация.

Текстът на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на КТ определя, че по смисъла на този кодекс "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образование (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

Ето защо три месеца преди изтичането на срока на действащия колективен трудов договор следва да се пристъпи към преговори за сключване на нови колективни трудови договори (чл. 54, ал. 3 КТ) във всяко търговско дружество, като няма пречка при изготвянето на проектите по реда на чл. 51а, ал. 2 и 3 КТ да бъдат записани сходни условия, свързани с въпросите на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона.

№ 26-00-87 от 2.05.2001 г. относно действието на колективните трудови договори

В Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 25 от 2001 г.) няма изрична разпоредба относно действието на колективните трудови договори, сключени преди 31.03.2001 г., поради което следва да се прилагат разпоредбите на чл. 54 КТ, отнасящи се до времетраенето на колективния трудов договор.

В случаите, когато в колективния трудов договор е предвидено, че действа до сключването на нов колективен договор, би следвало да се счита, че този договор има срок на действие не повече от една година от влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда.

Ако е уговорен срок в колективния трудов договор, който изтича преди 31.03.2002 г., действието на договора се прекратява с изтичането на уговорения срок.

Фактът, че предприятието е в ликвидация, не се отразява върху съществуването на колективния трудов договор, ако има сключен такъв между работодателя и синдикална организация в предприятието.

№ 61/157 от 25.10.2001 г. относно сключването на споразумения към колективен трудов договор

Съгласно чл. 54, ал. 2 от КТ колективният трудов договор се смята сключен за срок от една година, доколкото в него не е уговорен друг срок, но за не повече от две години. Страните могат да уговарят по-кратък срок на действие на отделни негови клаузи. Поради липса на преходна разпоредба в ЗИДКТ за заварените колективни трудови договори на 31.03.2001 г. МТСП изрази становище, че те продължават действието си до 31.03.2002 г.

До този срок няма пречка да се сключват споразумения (анекси) към колективните трудови договори.

Министерството на труда и социалната политика неведнъж е изразявало мнение, че при преговори за сключване на споразумение (анекс) към действащ трудов договор следва да участват всички синдикални организации при работодателя, без оглед на това дали са признати за представителни на национално равнище, или не.

За провеждане на социалния диалог на ниво предприятие КТ не поставя изискване синдикалните организации да бъдат признати за представителни на национално равнище.

Присъединяването към колективен трудов договор по чл. 57, ал. 2 от КТ е субективно право на всеки работник или служител и той може да го упражни единствено и само по своя лична преценка, включително и относно условията и реда, определени от страните по договора като изискване за присъединяване.

Дали договорените изисквания в колективен трудов договор за "заплащане на такси, вариращи от 12 до 15 на сто от месечната основна заплата" на всеки работник или служител за индивидуално присъединяване към договора са законосъобразни, е въпрос, по който може да се произнесе само съдът, ако бъде сезиран по реда, установен в чл. 60 от КТ.

№ 61-00-114 от 10.07.2001 г. относно действието на отрасловите колективни трудови договори

В Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 25 от 2001 г.) няма изрична разпоредба относно действието на колективните трудови договори, сключени преди 31.03.2001 г. (в случая - 1.08.2000 г.), поради което следва да се прилагат разпоредбите на чл. 54 КТ, отнасящи се до времетраенето на колективния трудов договор.

По тази причина, когато в колективния трудов договор на отраслово равнище е предвидено, че действа до сключването на нов отраслов колективен договор (какъвто е конкретният случай), би следвало да се счита че този договор има срок на действие не повече от една година от влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, т.е. до 31.03.2002 г.

№ 26-00-184 от 16.05.2000 г. относно обхвата на браншовия колективен трудов договор

По принцип колективните трудови договори имат действие спрямо страните, които са го сключили. Съгласно чл. 51, ал. 6 КТ колективен трудов договор по браншове се сключва между съответните представителни организации на работодателите и на работниците и служителите. Следователно браншов колективен трудов договор ще има действие спрямо работодател, който е член на съответната представителна организация на работодателите - страна по договора.

Ако работодателят не е член на съответната представителна организация на работодателите - страна по договора, за него договорът няма действие. Но ако е бил член на такава организация по време на сключване на колективния трудов договор на браншово ниво и след това е напуснал организацията, тогава влиза в действие разпоредбата на чл. 55 КТ. Съгласно този текст действието на колективния трудов договор, сключен между организация на работодатели и синдикални организации, не се прекратява спрямо работодател, който преустанови членството си в нея след неговото сключване.

В разпоредбата на чл. 37 КТ е предвидено, че органите на синдикалните организации в предприятието имат право да участват в подготовката на проектите на всички вътрешни правилници и наредби, които се отнасят до трудовите отношения, за което работодателят задължително ги поканва. От тази разпоредба следва, че работодателят е длъжен да покани всички органи на синдикалните организации в предприятието независимо от техния брой и независимо от това дали са страна по колективния трудов договор или не.

Правилникът за вътрешния трудов ред и Правилата за организация на работната заплата са отделни вътрешни актове на предприятието и не са част от колективния трудов договор.

№ 66-52 от 12.08.2004 г. относно присъединяване към колективен трудов договор на работници и служители

Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от КТ предвижда ред за изменение на колективния трудов договор (КТД). Съгласно този текст той може да бъде изменян по всяко време по взаимно съгласие на страните по реда за неговото сключване, а редът за сключване е установен в чл. 51а от КТ.

Кодексът на труда не предвижда присъединяване на синдикална организация към вече сключен колективен трудов договор.

Съгласно чл. 57, ал. 2 от КТ работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация, страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора, при условия и по ред, определени от страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят, или да накърняват добрите нрави.

Следва да се има предвид, че страните по вече сключения КТД нямат правно основание да отказват присъединяването на работниците и служителите, тъй като това е тяхно субективно право.

№ 94-СС-356 от 14.06.2002 г. относно индивидуалното или колективно присъединяване към колективен трудов договор на ниво отрасъл

Съгласно чл. 57, ал. 2 от Кодекса на труда работниците и служителите, които не членуват в синдикална организация - страна по договора, могат да се присъединяват към сключения колективен трудов договор от техния работодател с писмено заявление до него или до ръководството на синдикалната организация, която е сключила договора, при условия и по ред, определени от страните по договора, така че да не противоречат на закона или да го заобикалят или да накърняват добрите нрави.

Присъединяването по силата на цитираната разпоредба става към сключения колективен трудов договор от техния работодател. Отделният работодател може да бъде страна по колективен трудов договор, сключен само на ниво предприятие, учреждение или организация.

Работниците и служителите могат да се присъединят към колективен трудов договор по реда на чл. 57, ал. 2 от КТ, само ако има колективен трудов договор, сключен на ниво предприятие, в конкретния случай на ниво училище.

Индивидуално или колективно присъединяване към колективен трудов договор на ниво отрасъл не може да има.

Няма пречка по силата на чл. 66, ал. 2 от КТ работодателят с индивидуалното споразумение по чл. 119 от КТ да договори с работниците и служителите по-благоприятни условия на труд от установените в закона или в отрасловия колективен трудов договор.