Из­п­ла­ща­не на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние

Съг­лас­но чл. 269 от Ко­дек­са на тру­да, тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние се из­п­ла­ща в па­ри. До­пъл­ни­тел­ни тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния или част от тях мо­гат да се из­п­ла­ща в на­ту­ра, ако то­ва е пред­ви­де­но в акт на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, в ко­лек­ти­вен тру­дов до­го­вор или в ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор.

Тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние спо­ред чл. 270 от Ко­дек­са на тру­да се из­п­ла­ща в пред­п­ри­я­ти­е­то, къ­де­то се из­вър­ш­ва ра­бо­та­та.

Ако не е уго­во­ре­но дру­го, тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние се из­п­ла­ща аван­со­во или окон­ча­тел­но все­ки ме­сец на два пъ­ти, ка­то ня­ма преч­ка то­ва да ста­ва и на по-мал­ки пе­ри­о­ди.

Тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние се из­п­ла­ща лич­но на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля по ве­до­мост или сре­щу раз­пис­ка - раз­хо­ден ка­сов ор­дер.

По пис­ме­но ис­ка­не на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние мо­же да бъ­де из­п­ла­те­но на не­го­ви близ­ки или да се пре­веж­да на влог в по­со­че­на от не­го бан­ка.

Упъл­но­мо­ща­ва­не­то на близ­ки да по­лу­чат тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние се из­вър­ш­ва с пъл­но­мощ­но с дан­ни за са­мо­лич­ност­та и под­пи­си­те на ли­ца­та.

3а пре­веж­да­не на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние в банка след­ва да се по­да­ва мол­ба с но­ме­ра на смет­ка­та, на ко­я­то да се пре­веж­дат па­ри­те.

За за­ба­ва се счи­тат слу­ча­и­те, ко­га­то тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние из­ця­ло не е из­п­ла­те­но по ре­да и сро­ко­ве­те по чл. 270, ал. 2 от Ко­дек­са на тру­да.

Ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят не е длъ­жен да връ­ща су­ми­те за тру­до­во въз­наг­раж­де­ние и обез­ще­те­ния по тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние, ко­и­то е по­лу­чил доб­ро­съ­вес­т­но, съг­лас­но чл. 271 от Ко­дек­са на тру­да.

Ви­нов­ни­те длъж­нос­т­ни ли­ца, ко­и­то са на­ре­ди­ли или до­пус­на­ли не­о­с­но­ва­тел­но из­п­ла­ща­не на та­ки­ва су­ми но­сят иму­щес­т­ве­на от­го­вор­ност.

Административна практика

№ 26-00-303 от 10.06.1993 г.

До­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, из­п­ла­ща­но в на­ту­ра е част от тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние, ко­е­то се фор­ми­ра по при­ла­га­ни­те от пред­п­ри­я­ти­е­то сис­те­ми на зап­ла­ща­не и до­пъл­ни­тел­ни­те въз­наг­раж­де­ния по Ко­дек­са на тру­да и дру­ги­те нор­ма­тив­ни ак­то­ве по при­ла­га­не­то му.

При да­нъч­но­то об­ла­га­не ня­ма ос­но­ва­ние да се пра­ви раз­ли­ка меж­ду тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние, из­п­ла­ща­но в на­ту­ра от то­ва, ко­е­то се из­п­ла­ща в па­ри.

№ 04-12-4 от 10.03.1997 г.

Съг­лас­но § 2 на ПМС № 67 от 1997 г., с кой­то се съз­да­ва § 9 в Пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би към ПМС № 36 от 1997 г., ин­ди­ви­ду­а­л­ни­те ме­сеч­ни ра­бот­ни зап­ла­ти на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те мо­гат да се из­п­ла­щат аван­со­во - еже­сед­мич­но или на дру­ги пе­ри­о­ди, при ус­ло­вия и по ред оп­ре­де­ле­ни с вът­реш­на­та нор­ма­тив­на уред­ба на съ­о­т­вет­на­та ор­га­ни­за­ция, при съ­о­б­ра­зя­ва­не с раз­ме­ри­те на дъл­жи­ми­те за ме­се­ца да­нък вър­ху об­щия до­ход и оси­гу­ри­тел­на­та внос­ка, ко­я­то е за смет­ка на оси­гу­ре­ни­те за всич­ки оси­гу­ри­тел­ни слу­чаи ли­ца. По съ­щес­т­во, по­со­че­на­та раз­по­ред­ба пред­виж­да ре­дът и на­чи­нът на зап­ла­ща­не­то по ин­ди­ви­ду­а­л­ни­те ра­бот­ни зап­ла­ти да се уреж­дат с вът­ре­шен нор­ма­ти­вен акт и не е не­о­б­хо­ди­мо за то­ва да се из­вър­ш­ва съг­ла­су­ва­не с фун­к­ци­о­нал­ни­те ми­нис­тер­с­т­ва.

№ 26-00-106 от 12.03.1993 г.

Ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят има пра­во да прек­ра­ти тру­до­вия до­го­вор на ос­но­ва­ние чл. 327, т. 2 от Ко­дек­са на тру­да без пре­диз­вес­тие вед­на­га, ако по при­чи­на на ра­бо­то­да­те­ля без­с­пор­но­то по раз­мер и ос­но­ва­ние взе­ма­не от тру­до­во въз­наг­раж­де­ние или от обез­ще­те­ние не бъ­де из­п­ла­те­но в де­ня, ко­га­то пла­ща­не­то е тряб­ва­ло да бъ­де из­вър­ше­но.

№ 26-00-436 от 16.08.1994 г.

При при­ло­же­ни­е­то на чл. 327, т. 2 от Ко­дек­са на тру­да след­ва да се има пред­вид, че под из­ра­за “за­ба­ви из­п­ла­ща­не­то на тру­до­во въз­наг­раж­де­ние” тряб­ва да се раз­би­ра за­ба­вя­не из­п­ла­ща­не­то на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние, ус­та­но­ве­но по ре­да и при ус­ло­ви­я­та на чл. 270 от Ко­дек­са на тру­да. Ко­га­то е въз­п­ри­е­то тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние да се из­п­ла­ща за ме­се­чен пе­ри­од на два пъ­ти, ка­то ед­на­та част е из­п­ла­ща­не­то на аванс, а дру­га­та част се из­п­ла­ща окон­ча­тел­но в края на ме­сеч­ния пе­ри­од и ра­бо­то­да­те­лят е из­п­ла­тил са­мо аванс, но не и окон­ча­тел­ния раз­мер на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние, не мо­же да се при­е­ме, че са на­ли­це ус­ло­ви­я­та на чл. 327, т. 2 от Ко­дек­са на тру­да.

В та­ки­ва слу­чаи ра­бо­то­да­те­лят не след­ва да дъл­жи обез­ще­те­ние по чл. 221, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да, тъй ка­то не е в за­ба­ва по сми­съ­ла на чл. 327, т. 2 от Ко­дек­са на тру­да.

Ко­га­то тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние из­ця­ло не е из­п­ла­те­но по ре­да и в сро­ко­ве­те по чл. 270 от Ко­дек­са на тру­да, ра­бо­то­да­те­лят се счи­та в за­ба­ва по сми­съ­ла на чл. 327, т. 2 от Ко­дек­са на тру­да с всич­ки пос­ле­ди­ци от то­ва.

№ 70-00-94 от 26.03.1993 г.

Тру­до­ви­те пра­ва и за­дъл­же­ния се осъ­щес­т­вя­ват доб­ро­съ­вес­т­но, съ­о­б­раз­но изис­к­ва­ни­я­та на за­ко­ни­те. По­лу­ча­ва­не­то на су­ми, с про­и­з­ход от тру­до­во въз­наг­раж­де­ние или обез­ще­те­ние, свър­за­но с тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние по­чи­ва на прин­ци­па на доб­ро­съ­вес­т­ност­та. Те­зи су­ми не мо­гат да бъ­дат удър­жа­ни от тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние на ра­бот­ни­ка и слу­жи­те­ля, до­ри ако ос­но­ва­ни­е­то за тях впос­лед­с­т­вие от­пад­не. То­ва осо­бе­но е ва­лид­но за слу­ча­и­те, ко­га­то ра­бо­то­да­те­лят по своя пре­цен­ка от­ме­ни акт за прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние. Пос­ле­ди­ци­те от от­мя­на­та не мо­гат да бъ­дат за смет­ка на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те, ко­и­то на прав­но ос­но­ва­ние са по­лу­чи­ли обез­ще­те­ние по чл. 220, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да (изм. и доп., ДВ, бр. 100 от 1992 г.).

№ 26-00-240 от 06.07.2000 г.

Съг­лас­но раз­по­ред­ба­та на чл. 327, т. 2 от ко­дек­са на тру­да, ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят мо­же да прек­ра­ти тру­до­вия до­го­вор пис­ме­но без пре­диз­вес­тие, ко­га­то ра­бо­то­да­те­лят за­ба­ви пла­ща­не­то на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние или на обез­ще­те­ния по Ко­дек­са на тру­да или по об­щес­т­ве­но­то оси­гу­ря­ва­не. За­ба­ва­та нас­тъп­ва в де­ня, след­ващ де­ня, в кой­то е тряб­ва­ло да се из­вър­ши пла­ща­не­то по съ­о­т­вет­ния ред.

Ако ра­бо­то­да­те­лят счи­та, че ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят неп­ра­вил­но се е по­зо­вал на чл. 327, т. 2 от Ко­дек­са на тру­да, на­ли­це е тру­дов спор, кой­то се ре­ша­ва по съ­де­бен ред. Дав­нос­т­ни­ят срок за пре­дя­вя­ва­не на ис­ка е шес­т­ме­се­чен и те­че от да­та­та на прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние.

№ 94-ВВ-75 от 10.09.2001 г.

Раз­по­ред­ба­та на чл. 327, т. 2 от КТ рег­ла­мен­ти­ра прек­ра­тя­ва­не на тру­до­вия до­го­вор от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля без пре­диз­вес­тие. Съг­лас­но то­зи текст ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят мо­же да прек­ра­ти тру­до­вия до­го­вор пис­ме­но, без пре­диз­вес­тие, ко­га­то ра­бо­то­да­те­лят за­ба­ви из­п­ла­ща­не­то на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние или на обез­ще­те­ние по то­зи ко­декс или по об­щес­т­ве­но­то оси­гу­ря­ва­не. В то­зи слу­чай мне­ни­е­то или съг­ла­си­е­то на ра­бо­то­да­те­ля не е от зна­че­ние. Той е длъ­жен да офор­ми прек­ра­тя­ва­не­то на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние по чл. 327, т. 2 от КТ.

От дан­ни­те в за­пит­ва­не­то ста­ва яс­но, че ра­бо­то­да­те­лят не е офор­мил прек­ра­тя­ва­не­то на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние по чл. 327, т. 2 от КТ, счи­та­но от за­я­ве­на­та да­та - 20.08.2001 г. Вмес­то то­ва той из­да­ва за­по­вед за дис­цип­ли­нар­но увол­не­ние, ко­я­то връч­ва по по­ща­та с об­рат­на раз­пис­ка, ко­я­то е по­лу­че­на на 23.08.2001 г.

Съг­лас­но чл. 344, ал. 1 от КТ ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят има пра­во да ос­пор­ва за­кон­ност­та на увол­не­ни­е­то пред ра­бо­то­да­те­ля или пред съ­да и да ис­ка:

- приз­на­ва­не на увол­не­ни­е­то за не­за­кон­но и не­го­ва­та от­мя­на;

- въз­с­та­но­вя­ва­не на пре­диш­на­та ра­бо­та;

- обез­ще­те­ние за вре­ме­то, през ко­е­то е ос­та­нал без ра­бо­та по­ра­ди увол­не­ни­е­то;

- поп­рав­ка на ос­но­ва­ни­е­то за увол­не­ние, впи­са­но в тру­до­ва­та книж­ка или в дру­ги до­ку­мен­ти.

Ра­бо­то­да­те­лят мо­же и по свой по­чин да от­ме­ни за­по­вед­та за увол­не­ние до пре­дя­вя­ва­не­то на ис­ка от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля пред съ­да - чл. 344, ал. 2 от КТ. Дав­нос­т­ни­ят срок за пре­дя­вя­ва­не на иск пред съ­да е 2-ме­се­чен и те­че от да­та­та на прек­ра­тя­ва­не­то на тру­до­вия до­го­вор.