Га­ран­ти­ран раз­мер и уд­ръж­ки от тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние

Съг­лас­но чл. 245 от Ко­дек­са на тру­да при доб­ро­съ­вес­т­но из­пъл­не­ние на тру­до­ви­те за­дъл­же­ния на ра­бот­ника или слу­жи­те­ля еже­ме­сеч­но се га­ран­ти­ра из­п­ла­ща­не­то на тру­до­во въз­наг­раж­де­ние в раз­мер на ми­ни­мал­на­та ра­бот­на зап­ла­та, ус­та­но­ве­на за стра­на­та.

Раз­ли­ка­та до пъл­ния раз­мер на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние ос­та­ва изис­ку­е­ма и се из­п­ла­ща до­пъл­ни­тел­но за­е­д­но с лих­ва, рав­на на ос­нов­ния лих­вен про­цент за съ­о­т­вет­ния пе­ри­од.

Та­зи раз­по­ред­ба за­дъл­жа­ва ра­бо­то­да­те­ля да оси­гу­ри из­п­ла­ща­не­то не по-мал­ко от ми­ни­мал­на­та ра­бот­на зап­ла­та в слу­ча­и­те, ко­га­то фи­нан­со­во­то му със­то­я­ние не да­ва въз­мож­ност да се из­п­ла­ти пъл­ният раз­мер на дъл­жи­мо­то (уго­во­ре­но­то) тру­до­во въз­наг­раж­де­ние. В то­зи слу­чай ве­до­мос­ти­те за зап­ла­ти се със­та­вят и прик­люч­ват въз ос­но­ва на дъл­жи­ми­те въз­наг­раж­де­ния.

Дъл­жи­ми­те въз­наг­раж­де­ния се на­чис­ля­ват, ос­че­то­во­дя­ват и от­чи­тат за съ­о­т­вет­ния ме­сец, не­за­ви­си­мо че не са из­ця­ло из­п­ла­те­ни. За­ко­нът за­дъл­жа­ва в те­зи слу­чаи ра­бо­то­да­те­лят да из­п­ла­ти на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те по­не ми­ни­мал­на­та ра­бот­на зап­ла­та, за да га­ран­ти­ра тях­но­то фи­зи­чес­ко съ­щес­т­ву­ва­не.

По от­но­ше­ние на доб­ро­съ­вес­т­ност­та се счита, че ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят са доб­ро­съ­вес­т­ни, ос­вен в слу­ча­и­те, ко­га­то са би­ли в прес­той по тях­на ви­на, про­и­з­ве­ли са не­ка­чес­т­ве­на про­дук­ция или не са из­пъл­ни­ли тру­до­ви­те нор­ми по тях­на ви­на, как­то и в слу­ча­и­те, ко­га­то във връз­ка с до­пус­на­ти на­ру­ше­ния при из­пъл­не­ние на тру­до­ви­те за­дъл­же­ния но­сят иму­щес­т­ве­на от­го­вор­ност по Ко­дек­са на тру­да.

Раз­ли­ка­та до пъл­ния раз­мер на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние се из­п­ла­ща вед­на­га щом са на­ли­це ус­ло­ви­я­та за то­ва. Вър­ху раз­ли­ка­та се дъл­жи лих­ва за за­къс­не­ние в раз­мер на ос­нов­ния лих­вен про­цент, дейс­т­вал през съ­о­т­вет­ния пе­ри­од.

Лих­ва­та ня­ма ха­рак­тер на тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, не се от­чи­та ка­то сред­с­т­ва за зап­ла­ти на пер­со­на­ла и вър­ху нея не след­ва да се пра­вят оси­гу­ри­тел­ни внос­ки за ДОО и  здрав­но оси­гу­ря­ва­не.

Съг­лас­но чл. 272 от Ко­дек­са на тру­да без съг­ла­си­е­то на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля не мо­гат да се пра­вят уд­ръж­ки от тру­до­во­то му въз­наг­раж­де­ние, ос­вен за:

а) по­лу­че­ни аван­си;

б) над­в­зе­ти су­ми вслед­с­т­вие на тех­ни­чес­ки греш­ки;

в) да­нъ­ци, ко­и­то по спе­ци­а­л­ни за­ко­ни мо­гат да се удър­жат от тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние;

г) оси­гу­ри­тел­ни внос­ки, ко­и­то са за смет­ка на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля, оси­гу­рен за всич­ки оси­гу­ри­тел­ни слу­чаи;

д) за­по­ри, на­ло­же­ни по съ­о­т­вет­ния ред;

е) уд­ръж­ки в слу­чая по чл. 210, ал. 4 от Ко­дек­са на тру­да при осъ­щес­т­вя­ва­не на ог­ра­ни­че­на­та иму­щес­т­ве­на от­го­вор­ност.

Об­щи­ят раз­мер на ме­сеч­ни­те уд­ръж­ки, ко­и­то мо­гат да се пра­вят от тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние не мо­же да над­ви­ша раз­ме­ра, ус­та­но­вен в Граж­дан­с­кия про­це­су­а­лен ко­декс.

Съг­лас­но чл. 341 от не­го, ако е на­со­че­но вър­ху тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние или вър­ху дру­го как­во­то и да е въз­наг­раж­де­ние за труд, как­то и вър­ху пен­сия, чий­то раз­мер е над ми­ни­мал­но­то ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, мо­же да се удър­жа са­мо:

а) ако осъ­де­но­то ли­це по­лу­ча­ва до 100 лв. ме­сеч­но - 1/5 част, ако е без де­ца и 1/6, ако е с де­ца, ко­и­то то из­дър­жа;

б) ако осъ­де­но­то ли­це по­лу­ча­ва от 100 лв. до 150 лв. ме­сеч­но - 1/4 част, ако е без де­ца и 1/5, ако е с де­ца, ко­и­то то из­дър­жа;

в) ако осъ­де­но­то ли­це по­лу­ча­ва от 150 лв. до 200 лв. ме­сеч­но - 1/3 част, ако е без де­ца и 1/5, ако е с де­ца, ко­и­то то из­дър­жа;

г) ако осъ­де­но­то ли­це по­лу­ча­ва от 200 лв. до 250 лв. ме­сеч­но - 1/2 част, ако е без де­ца и 1/3, ако е с де­ца, ко­и­то то из­дър­жа;

д) ако осъ­де­но­то ли­це по­лу­ча­ва над 250 лв. ме­сеч­но във всич­ки слу­чаи - 1/2 част.

Ме­сеч­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние се оп­ре­де­ля, след ка­то се прис­пад­нат дъл­жи­ми­те вър­ху не­го да­нъ­ци.

По­со­че­ни­те по-го­ре ог­ра­ни­че­ния не се от­на­сят до за­дъл­же­ния за из­д­ръж­ка. В те­зи слу­чаи при­съ­де­на­та су­ма за из­д­ръж­ка се удър­жа из­ця­ло, а уд­ръж­ки­те за дру­ги­те за­дъл­же­ния на осъ­де­ния и за за­дъл­же­ния за из­д­ръж­ка за ми­на­ло вре­ме се пра­вят вър­ху ос­та­тъ­ка от всич­ки­те му до­хо­ди.

Административна практика

№ 94-Р-47 от 08.07.1992 г.

Ве­до­мос­ти­те за зап­ла­ти­те на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те се из­гот­вят въз ос­но­ва на дъл­жи­мо­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, оп­ре­де­ле­но по сис­те­ми­те на зап­ла­ща­не на тру­да с вът­реш­ни­те пра­ви­ла за ра­бот­на­та зап­ла­та, ин­ди­ви­ду­а­л­ния и ко­лек­ти­вен тру­дов до­го­вор и дру­ги­те нор­ма­тив­ни ак­то­ве по зап­ла­ща­не на тру­да.

То­ва е за­дъл­жи­тел­но и в слу­ча­и­те, ко­га­то тър­гов­с­ко­то дру­жес­т­во или дру­ги­те пред­п­ри­я­тия и ор­га­ни­за­ции по­ра­ди фи­нан­со­во­то си по­ло­же­ние не са в със­то­я­ние да из­п­ла­тят зап­ла­ти­те в пъ­лен раз­мер.

Въз ос­но­ва на дъл­жи­мо­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние след­ва да се пра­вят и съ­о­т­вет­ни­те оси­гу­ри­тел­ни внос­ки, внос­ки­те за фонд “Про­фе­си­о­нал­на ква­ли­фи­ка­ция и без­ра­бо­ти­ца”, да­нъч­но­то об­ла­га­не по За­ко­на за да­нък вър­ху об­щия до­ход и т.н.

Раз­по­ред­ба­та на чл. 245, ал. 2 от Ко­дек­са на тру­да и на чл. 36 от На­ред­ба­та за тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния в осо­бе­ни слу­чаи, за­дъл­жа­ва ра­бо­то­да­те­ля да из­п­ла­ща не по-мал­ко от ми­ни­мал­на­та ме­сеч­на ра­бот­на зап­ла­та. В те­зи слу­чаи, съг­лас­но чл. 37 от На­ред­ба­та за тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния в осо­бе­ни слу­чаи, вед­на­га след от­с­т­ра­ня­ва­не на при­чи­ни­те, до­ве­ли до при­ла­га­не на чл. 245, ал. 2 от Ко­дек­са на тру­да, пред­п­ри­я­ти­е­то е длъж­но да из­п­ла­ти раз­ли­ка­та до по­ла­га­що­то се тру­до­во въз­наг­раж­де­ние.

№ 26-00-773 от 16.12.1993 г.

Съг­лас­но нор­ма­тив­ни­те изис­к­ва­ния по сче­то­вод­на­та от­чет­ност и по ре­гу­ли­ра­не на­рас­т­ва­не­то на сред­с­т­ва­та за ра­бот­на зап­ла­та, дру­жес­т­во­то е в пра­во­то си да раз­че­те, оп­ре­де­ли и ос­че­то­во­ди раз­ме­ра на на­чис­ле­ни­те сред­с­т­ва за ра­бот­на зап­ла­та в раз­хо­ди­те за съ­о­т­вет­но­то три­ме­се­чие на го­ди­на­та.

В то­зи слу­чай то след­ва да се съ­о­б­ра­зи как­то с пос­тиг­на­ти­те фи­нан­со­во-ико­но­ми­чес­ки ре­зул­та­ти (про­и­з­вод­с­т­во, ре­а­ли­за­ция, пе­чал­ба), та­ка и с въз­п­ри­е­та­та ор­га­ни­за­ция на ра­бот­на­та зап­ла­та (сис­те­ми на зап­ла­ща­не на тру­да, ус­ло­вия за фор­ми­ра­не на ин­ди­ви­ду­а­л­ни­те ра­бот­ни зап­ла­ти), рег­ла­мен­ти­ра­на с вът­реш­ни­те пра­ви­ла за ра­бот­на­та зап­ла­та и не на пос­лед­но мяс­то и с раз­ме­ра на ба­зис­ни­те сред­с­т­ва за ра­бот­на зап­ла­та за съ­о­т­вет­но­то три­ме­се­чие.

Оп­ре­де­ле­ни­те и от­че­те­ни по то­зи ред на­чис­ле­ни в раз­хо­ди­те, сред­с­т­ва за ра­бот­на зап­ла­та за съ­о­т­вет­но­то три­ме­се­чие ос­та­ват дъл­жи­ми през след­ва­щи пе­ри­о­ди на го­ди­на­та в слу­ча­и­те, ко­га­то раз­ме­рът на из­п­ла­те­ни­те по ве­до­мост сред­с­т­ва е по-ма­лък от на­чис­ле­ни­те за да­де­но три­ме­се­чие. В то­зи слу­чай не се при­ла­га чл. 245, ал. 2 от Ко­дек­са на тру­да.

№ 70-00-98 от 30.04.1993 г.

При не­и­з­п­ла­ща­не на пъл­ния раз­мер на на­чис­ле­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за ме­се­ца, раз­ли­ка­та ос­та­ва дъл­жи­ма и се из­п­ла­ща до­пъл­ни­тел­но с лих­ва, съг­лас­но-чл. 245, ал. 2 от Ко­дек­са на тру­да.

Лих­ва­та, ко­я­то се зап­ла­ща вър­ху раз­ли­ка­та до пъл­ния раз­мер на на­чис­ле­на­та зап­ла­та, ня­ма ха­рак­тер на тру­до­во въз­наг­раж­де­ние и не се взе­ма под вни­ма­ние при ре­гу­ли­ра­не на сред­с­т­ва­та за ра­бот­на зап­ла­та. Из­п­ла­те­ни­те лих­ви се от­чи­тат по смет­ка 621 - Раз­хо­ди за лих­ви съг­лас­но На­ци­о­нал­ния смет­коп­лан.

№ 26-00-531 от 07.11.1994 г.

В еже­ме­сеч­на­та пла­теж­на ве­до­мост се на­чис­ля­ва тру­до­во въз­наг­раж­де­ние (ос­нов­но и до­пъл­ни­тел­но) на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля, ко­е­то се по­ла­га за от­ра­бо­те­но­то вре­ме и из­вър­ше­на­та ра­бо­та по нор­ма­тив­ни­те ак­то­ве за ра­бот­на­та зап­ла­та и при­ла­га­ни­те сис­те­ми за зап­ла­ща­не на тру­да съг­лас­но уго­во­ре­но­то с ко­лек­тив­ния и ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор. Раз­ме­рът на по­ла­га­що­то се тру­до­во въз­наг­раж­де­ние мо­же да бъ­де по-го­лям, ра­вен или по-ма­лък от уго­во­ре­ния в за­ви­си­мост от от­ра­бо­те­но­то вре­ме и от из­пъл­не­ни­е­то на тру­до­ви­те за­дъл­же­ния.

Ко­га­то фи­нан­со­во­то със­то­я­ние на пред­п­ри­я­ти­е­то е зат­руд­не­но и то ня­ма не­о­б­хо­ди­ми­те па­рич­ни сред­с­т­ва за из­п­ла­ща­не на на­чис­ле­ни­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния през ме­се­ца, из­п­ла­ща се съ­о­т­вет­на­та част в рам­ки­те на па­рич­ни­те въз­мож­нос­ти. Ос­та­на­ла­та част от на­чис­ле­ни­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния ос­та­ва дъл­жи­ма и се из­п­ла­ща при от­с­т­ра­ня­ва­не на фи­нан­со­ви­те зат­руд­не­ния.

В те­зи слу­чаи са­мо на ра­бот­ни­ци­те или слу­жи­те­ли­те, ко­и­то доб­ро­съ­вес­т­но са из­пъл­ни­ли тру­до­ви­те си за­дъл­же­ния, по си­ла­та на чл. 245 от Ко­дек­са на тру­да се га­ран­ти­ра из­п­ла­ща­на­та част от на­ма­ле­но­то въз­наг­раж­де­ние да бъ­де в раз­мер на ми­ни­мал­на­та ме­сеч­на ра­бот­на зап­ла­та, ус­та­но­ве­на за стра­на­та, не­за­ви­си­мо от па­рич­ни­те въз­мож­нос­ти на пред­п­ри­я­ти­е­то. За цел­та ра­бо­то­да­те­лят оси­гу­ря­ва сред­с­т­ва от кре­дит, за­ем и др. Раз­ли­ка­та до пъл­ния раз­мер на на­чис­ле­но­то въз­наг­раж­де­ние в то­зи слу­чай ос­та­ва изис­ку­е­ма и се из­п­ла­ща за­е­д­но с ос­нов­ния раз­мер на лих­ва­та за съ­о­т­вет­ния пе­ри­од.

Ко­лек­тив­ни­те или ин­ди­ви­ду­а­л­ни­те тру­до­ви спо­ро­ве по зап­ла­ща­не­то на тру­да се уреж­дат съ­о­т­вет­но по ре­да на За­ко­на за уреж­да­не на ко­лек­тив­ни­те тру­до­ви спо­ро­ве и Ко­дек­са на тру­да - гла­ва XVIII.

№ 26-00-274 от 17.06.1994 г.

Раз­ме­рът на уго­во­ре­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние се оп­ре­де­ля с ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля в за­ви­си­мост от тру­до­ви­те за­дъл­же­ния и ра­бо­та­та, ко­я­то ще се из­пъл­ня­ва.

По тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е длъ­жен да из­пъл­ня­ва ра­бо­та­та, за ко­я­то се е уго­во­рил и да спаз­ва ус­та­но­ве­на­та тру­до­ва дис­цип­ли­на, а ра­бо­то­да­те­лят е длъ­жен да му оси­гу­ри ус­ло­вия за из­пъл­не­ни­е­то на ра­бо­та­та и да му пла­ща въз­наг­раж­де­ние за из­вър­ше­на­та ра­бо­та. То­ва оз­на­ча­ва, че за да по­лу­чи уго­во­ре­ния раз­мер на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние, ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят тряб­ва да е из­пъл­нил тру­до­ви­те си за­дъл­же­ния точ­но и доб­ро­съ­вес­т­но.

Об­щи­те за­дъл­же­ния, ко­и­то тряб­ва да спаз­ва ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят при из­пъл­не­ни­е­то на въз­ло­же­на­та ра­бо­та са оп­ре­де­ле­ни с чл. 126 от Ко­дек­са на тру­да, а кон­к­рет­ни­те - с длъж­нос­т­на­та ха­рак­те­рис­ти­ка, ин­ди­ви­ду­а­л­ния и ко­лек­тив­ния тру­дов до­го­вор, вът­реш­на­та нор­ма­тив­на уред­ба и др.

Ня­кои от по­со­че­ни­те тру­до­ви за­дъл­же­ния по ха­рак­тер са на­ру­ше­ния на тру­до­ва­та дис­цип­ли­на по сми­съ­ла на чл. 187 от Ко­дек­са на тру­да, но ня­ма преч­ка те да бъ­дат оп­ре­де­ле­ни за по­ка­за­те­ли и кри­те­рии по сис­те­ми­те на зап­ла­ща­не на тру­да, ако оказ­ват от­ри­ца­тел­но вли­я­ние вър­ху ре­зул­та­ти­те. В то­зи слу­чай раз­ме­рът на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние, фор­ми­ра­но по по­со­че­ния ред, мо­же да бъ­де по-ма­лък от уго­во­ре­ния с ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор в за­ви­си­мост от не­и­з­пъл­не­ни­е­то на за­дъл­же­ни­я­та.

№ 26-00-567 от 22.11.1994 г.

Тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние, ко­е­то се по­ла­га на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те в за­ви­си­мост от от­ра­бо­те­но­то вре­ме и из­пъл­не­ни­е­то на тру­до­ви­те за­дъл­же­ния по Ко­дек­са на тру­да, нор­ма­тив­ни­те ак­то­ве, ко­лек­тив­ни­те и ин­ди­ви­ду­а­л­ни­те тру­до­ви до­го­во­ри, се на­чис­ля­ва през съ­о­т­вет­ни­те ме­се­ци не­за­ви­си­мо от фи­нан­со­во­то със­то­я­ние на пред­п­ри­я­ти­я­та.

Ко­га­то пред­п­ри­я­ти­е­то не раз­по­ла­га с не­о­б­хо­ди­ми­те па­рич­ни сред­с­т­ва за из­п­ла­ща­не пъл­ния раз­мер на на­чис­ле­ни­те през ме­се­ца тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, из­п­ла­ща се съ­о­т­вет­на част от тях в рам­ки­те на на­лич­ни­те па­рич­ни сред­с­т­ва. Раз­ли­ка­та до пъл­ния раз­мер ос­та­ва дъл­жи­ма.

В по­со­че­ни­те слу­чаи на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те, ко­и­то доб­ро­съ­вес­т­но са из­пъл­ни­ли тру­до­ви­те си за­дъл­же­ния се га­ран­ти­ра из­п­ла­ща­не­то на част от тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние в раз­мер на ми­ни­мал­на­та ме­сеч­на зап­ла­та, ус­та­но­ве­на за стра­на­та. За цел­та при не­о­б­хо­ди­мост се пол­з­ва бан­ков за­ем или кре­дит. Раз­ли­ка­та до пъл­ния раз­мер на на­чис­ле­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние ос­та­ва дъл­жи­ма (изис­ку­е­ма) и се из­п­ла­ща до­пъл­ни­тел­но за­е­д­но с ос­нов­ния раз­мер на лих­ва­та за съ­о­т­вет­ния пе­ри­од съг­лас­но чл. 245 от Ко­дек­са на тру­да.

Ня­ма за­кон­но ос­но­ва­ние лих­ви­те по чл. 245 от Ко­дек­са на тру­да да се дъл­жат и вър­ху за­ба­ве­ни­те пре­во­ди за по­га­ся­ва­не на лич­ни жи­лищ­ни или дру­ги за­е­ми, за­дъл­же­ния, зас­т­ра­хов­ки и вло­го­ве на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те, ко­и­то те са во­ле­и­зя­ви­ли да се уреж­дат от пред­п­ри­я­ти­я­та за смет­ка на тру­до­ви­те им въз­наг­раж­де­ния.

№ 04-19-21 от 13.03.1995 г.

Из­п­ла­те­ни­те лих­ви за нес­во­е­в­ре­мен­но­то из­п­ла­ща­не на тру­до­ви­те въз­наг­раж­де­ния ня­мат ха­рак­тер на лих­ви вър­ху да­нъ­ци, так­си и дру­ги по­доб­ни дър­жав­ни взе­ма­ния, как­то и на гло­би и сан­к­ции за на­ру­ша­ва­не на нор­ма­тив­ни ак­то­ве. Съ­що та­ка те не са лих­ви по кре­ди­ти на пред­п­ри­я­ти­е­то. В Пра­вил­ни­ка за при­ла­га­не на Указ N 56 за сто­пан­с­ка­та дей­ност не съ­щес­т­ву­ват раз­по­ред­би, съг­лас­но ко­и­то да се уве­ли­ча­ва фи­нан­со­вият ре­зул­тат с лих­ви при оп­ре­де­ля­не на об­ла­га­е­ма­та пе­чал­ба, из­вън та­зи по ре­да на чл. 71, ал. 5, т. 2, бук­ви “в”, “г” и “п”.

№ 26-00-108 от 08.04.1999 г.

Съг­лас­но раз­по­ред­ба­та на чл. 245, КТ при доб­ро­съ­вес­т­но из­пъл­не­ние на тру­до­ви­те за­дъл­же­ния на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля еже­ме­сеч­но се га­ран­ти­ра из­п­ла­ща­не­то на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние в раз­мер на ми­ни­мал­на­та ра­бот­на зап­ла­та, ус­та­но­ве­на за стра­на­та. Раз­ли­ка­та до пъл­ния раз­мер на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние ос­та­ва изис­ку­е­ма и се из­п­ла­ща до­пъл­ни­тел­но за­е­д­но с лих­ва, рав­на на ос­нов­ния лих­вен про­цент за съ­о­т­вет­ния пе­ри­од. То­ва оз­на­ча­ва, че при не­въз­мож­ност от стра­на на ра­бо­то­да­те­ля да из­п­ла­ти до­го­во­ре­но­то и/или из­ра­бо­те­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, той е длъ­жен да оси­гу­ри на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля из­п­ла­ща­не­то на ми­ни­мал­на­та ра­бот­на зап­ла­та, ус­та­но­ве­на за стра­на­та, ка­то раз­ли­ка­та до пъл­ния раз­мер ста­ва изис­ку­е­ма и се из­п­ла­ща до­пъл­ни­тел­но по ре­да на чл. 245, ал. 2 КТ.

Ко­га­то е на­ли­це склю­че­но до­пъл­ни­тел­но спо­ра­зу­ме­ние към тру­дов до­го­вор, с ко­е­то се про­ме­ня длъж­ност­та и се уве­ли­ча­ва тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние от оп­ре­де­ле­на да­та, те­зи про­ме­ни тряб­ва да на­ме­рят от­ра­же­ние как­то в Тру­до­ва­та книж­ка на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля, та­ка и във всич­ки до­ку­мен­ти на пред­п­ри­я­ти­е­то, ко­и­то от­ра­зя­ват раз­ви­ти­е­то на тру­до­во­то му пра­во­о­т­но­ше­ние и из­п­ла­ща­не­то на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние (струк­ту­ра, щат­но раз­пи­са­ние, длъж­нос­т­на ха­рак­те­рис­ти­ка, раз­п­ла­ща­тел­ни ве­до­мос­ти и т.н.). Ако ра­бо­то­да­те­лят не е из­п­ла­щал до­го­во­ре­но­то с до­пъл­ни­тел­но­то спо­ра­зу­ме­ние но­во тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, а е из­п­ла­ща­но ста­ро­то (уго­во­ре­но­то пре­ди под­пис­ва­не на до­пъл­ни­тел­но­то спо­ра­зу­ме­ние), не са на­ли­це изис­к­ва­ни­я­та на чл. 245 от КТ.

Ко­га­то не­и­з­п­ла­ща­не­то на но­во­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние се дъл­жи на про­пус­ки на длъж­нос­т­ни ли­ца при ра­бо­то­да­те­ля, той мо­же да им тър­си дис­цип­ли­нар­на от­го­вор­ност за до­пус­на­то­то на­руше­ние на тру­до­ва­та дис­цип­ли­на, чл. 187, т. З от КТ - не­и­з­пъл­не­ние на въз­ло­же­на­та ра­бо­та.

Ако ра­бо­то­да­те­лят не е из­п­ла­щал но­во­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, уго­во­ре­но с до­пъл­ни­тел­но­то спо­ра­зу­ме­ние към тру­до­вия до­го­вор, той дъл­жи раз­ли­ка­та за съ­о­т­вет­ния пе­ри­од. В слу­чай че не бъ­де из­п­ла­те­на доб­ро­вол­но, ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят мо­же да я по­тър­си по съ­де­бен ред. Дав­нос­т­ни­ят срок за пре­дя­вя­ва­не на ис­ка е три­го­ди­шен и те­че от да­та­та, ко­га­то е тряб­ва­ло да се из­вър­ши пла­ща­не­то по над­леж­ния ред.