Тру­до­во въз­наг­раж­де­ние

 Ед­но от за­дъл­жи­тел­ни­те изис­к­ва­ния, за сключ­ва­не на тру­дов до­го­вор по ко­ето стра­ни­те за­дъл­жи­тел­но след­ва да са пос­тиг­на­ли съг­ла­сие е оп­ре­де­ля­не­то на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние- чл. 66, ал. 1 от КТ.

 Ка­то се има пред­вид чл. 247 от Ко­дек­са на тру­да, съг­лас­но кой­то раз­ме­рът на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние се оп­ре­де­ля:

 Първо:

 -спо­ред вре­мет­ра­е­не­то на ра­бо­та­та;

 Второ:

-спо­ред из­ра­бо­те­но­то.

 
В чл. 247 от Ко­дек­са на тру­да са по­со­че­ни и двете­ ос­нов­ни сис­те­ми на ра­бот­на­та зап­ла­та-спо­ред вре­мет­ра­е­не­то на ра­бо­та­та и спо­ред из­ра­бо­те­но­то.

Всич­ки дру­ги при­ла­га­ни сис­те­ми на ра­бот­на­та зап­ла­та са раз­ви­тие на ед­на от ос­нов­ни­те сис­те­ми или ком­би­на­ция меж­ду тях.

Ос­вен поз­на­ти­те: пов­ре­ме­но-пре­ми­а­л­на; сдел­но-пре­ми­а­л­на; сдел­но-прог­ре­сив­на; про­цен­т­на и акор­д­на сис­те­ми на ра­бот­на­та зап­ла­та, из­вес­т­ни са и сис­те­ми на ра­бот­на­та зап­ла­та под най-раз­лич­ни на­и­ме­но­ва­ния: на днев­на­та нор­ма, на ди­фе­рен­ци­ра­ни­те нор­ми; по­де­ля­ща; раз­п­ре­де­ли­тел­на; атес­та­ци­он­на; сме­се­на с пос­то­ян­ни или ди­фе­рен­ци­ра­ни над­бав­ки; на учас­тие в пе­чал­ба­та и т.н.

С ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор мо­же да се оп­ре­де­ли или раз­мер на ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, ко­е­то ще се зап­ла­ща спо­ред вре­мет­ра­е­не­то на ра­бо­та­та, или раз­мер на тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за еди­ни­ца из­ра­бот­ка (тру­до­ва нор­ма).

Във вто­рия слу­чай оба­че е не­о­б­хо­ди­мо да се по­со­чи и аб­со­лют­на­та стой­ност на 100 на сто из­пъл­не­ние на тру­до­ва­та нор­ма (нор­мо­ча­со­ве, брой из­де­лия, стой­ност на ре­а­ли­за­ция и др.), с ко­е­то всъщ­ност се оп­ре­де­ля и раз­ме­ра на ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние.

То­ва се на­ла­га от обек­тив­но­то изис­к­ва­не на нор­ма­тив­ни­те ак­то­ве, при ко­и­то ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние е ба­за за ре­ди­ца дру­ги пла­ща­ния - на­чис­ля­ва­не на до­пъл­ни­тел­но въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та, из­чис­ля­ва­не на до­пъл­ни­тел­но ма­те­ри­а­л­но сти­му­ли­ра­не (пре­мии) и др.

Оп­ре­де­ля­не­то на раз­ме­ра на ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние или на раз­ме­ра на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние за еди­ни­ца из­ра­бот­ка (тру­до­ва нор­ма) в ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор се из­вър­ш­ва в съ­о­т­вет­с­т­вие с ре­да, ус­ло­ви­я­та и изис­к­ва­ни­я­та на ко­лек­тив­ния тру­дов до­го­вор и не мо­же да бъ­де по-неб­ла­гоп­ри­я­т­но от ус­та­но­ве­ни­те в не­го раз­ме­ри.

Административна практика

№ 0401/56 от 20.05.2003 г.

Съг­лас­но ал. 2 на чл. 247 от Ко­дек­са на тру­да, раз­ме­рът на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние за еди­ни­ца из­ра­бот­ка (тру­до­ва нор­ма) се уго­ва­ря меж­ду ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля и ра­бо­то­да­те­ля и не мо­же да бъ­де по-мал­ко от пред­ви­де­но­то в ко­лек­тив­ния тру­дов до­го­вор.

В съ­о­т­вет­с­т­вие с чл. 23 от На­ред­ба­та за до­го­ва­ря­не на ра­бот­на­та зап­ла­та, при­е­та с ПМС № 129 от 1991 г. (обн., ДВ, бр. 55 от 1991 г., изм., бр. 30 и 40 от 1993 г.), въп­ро­си­те, свър­за­ни с ор­га­ни­за­ци­я­та на ра­бот­на­та зап­ла­та, се уреж­дат с вът­реш­на­та нор­ма­тив­на уред­ба на пред­п­ри­я­ти­е­то. Пра­во и за­дъл­же­ние на ра­бо­то­да­те­ля е в съ­о­т­вет­с­т­вие с фи­нан­со­во-ико­но­ми­чес­ко­то със­то­я­ние на пред­п­ри­я­ти­е­то да пред­ло­жи ме­ха­низ­ми за усъ­вър­шен­с­т­ва­не зап­ла­ща­не­то на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те, ко­е­то тряб­ва да бъ­де от­ра­зе­но във вът­реш­на­та нор­ма­тив­на уред­ба. Вът­реш­ни­те пра­ви­ла за ра­бот­на зап­ла­та са важ­на част от вът­реш­на­та нор­ма­тив­на уред­ба на пред­п­ри­я­ти­е­то, с ко­я­то се уреж­дат съ­щес­т­ве­ни от­но­ше­ния меж­ду ра­бо­то­да­те­ля и ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те във връз­ка с тру­до­ви­те пра­во­о­т­но­ше­ния и ре­зул­та­ти­те от тру­до­ва­та дей­ност.

Вът­реш­ни­те пра­ви­ла за ра­бот­на­та зап­ла­та имат за цел да оси­гу­рят пра­вил­но­то при­ла­га­не на Ко­дек­са на тру­да и под­за­ко­но­ви­те нор­ма­тив­ни ак­то­ве, как­то и на ко­лек­тив­ния тру­дов до­го­вор, до­раз­ви­вай­ки, кон­к­ре­ти­зи­рай­ки и уреж­дай­ки въп­ро­си­те на ра­бот­на­та зап­ла­та и зап­ла­ща­не­то на тру­да.

В та­зи връз­ка вът­реш­ни­те пра­ви­ла съз­да­ват пред­пос­тав­ки за за­сил­ва­не ро­ля­та на ра­бот­на­та зап­ла­та за по­ви­ша­ва­не на про­и­з­во­ди­тел­ност­та на тру­да, как­то и ус­ло­ви­я­та за сбли­жа­ва­не на ин­те­ре­си­те на стра­ни­те по тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние за пос­ти­га­не на по­ло­жи­тел­ни край­ни ре­зул­та­ти от дей­ност­та и на та­зи ос­но­ва ов­ла­дя­ва­не на со­ци­а­л­ни­те про­ти­во­ре­чия и кон­ф­лик­ти.

Определяне на трудовото възнаграждение

Раз­ме­рът на ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние в ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор мо­же да бъ­де оп­ре­де­лен за ме­сец, за ден или за час.

Ме­се­чен или дне­вен раз­мер на ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние се оп­ре­де­ля при под­нев­но от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме.

При су­ми­ра­но от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме и ра­бо­та по гра­фик по-ра­ци­о­нал­но е да се оп­ре­де­ля ча­сов раз­мер на ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, кой­то мо­же да бъ­де и за един час в днев­на ра­бот­на смя­на и за един час в нощ­на ра­бот­на смя­на.

Ко­га­то в ко­лек­ти­вен тру­дов до­го­вор или нор­ма­ти­вен акт на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет е оп­ре­де­лен ме­се­чен раз­мер на ос­нов­на­та ра­бот­на зап­ла­та за съ­о­т­вет­на­та длъж­ност, ней­ният дне­вен раз­мер се оп­ре­де­ля чрез сред­но­ме­сеч­ния брой на ра­бот­ни­те дни за съ­о­т­вет­на­та го­ди­на.

Определяне на почасово заплащане

Оп­ре­де­ля­не­то на ча­со­вия раз­мер на ос­нов­на­та ра­бот­на зап­ла­та се из­вър­ш­ва ка­то днев­на­та се раз­де­ли на ус­та­но­ве­на­та нор­мал­на про­дъл­жи­тел­ност на днев­но­то ра­бот­но вре­ме.

Пример:

За 2006 г. от 365 ка­лен­дар­ни дни ка­то се прис­пад­нат 113 по­чив­ни дни и дни на офи­ци­а­л­ни праз­ни­ци, ко­и­то не съв­па­дат със съ­бо­та и не­де­ля се по­лу­ча­ват 252 ра­бот­ни дни.

Раз­де­ле­ни на 12 ме­се­ца се ус­та­но­вя­ва, че за та­зи го­ди­на сред­но­ме­сеч­ният брой на ра­бот­ни­те дни е 21.

В ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор се оп­ре­де­лят и раз­ме­ри­те на до­пъл­ни­тел­ни­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния с пос­то­я­нен ха­рак­тер.

То­ва са те­зи до­пъл­ни­тел­ни тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, ко­и­то за­дъл­жи­тел­но се зап­ла­щат еже­ме­сеч­но по си­ла­та на нор­ма­ти­вен акт на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет или ко­лек­ти­вен тру­дов до­го­вор, тъй ка­то са свър­за­ни с пос­то­ян­но оп­ре­де­ле­ни пра­ва.

От то­зи вид е до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та, как­то и до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за на­у­ч­на сте­пен.

Ко­га­то ха­рак­те­ра на из­пъл­ня­ва­на­та ра­бо­та е пос­то­ян­но свър­зана с ра­бо­та при вред­ни или дру­ги спе­ци­фич­ни ус­ло­вия на труд или в ра­бот­но­то вре­ме пос­то­ян­но се включ­ват и нощ­ни ча­со­ве, то в ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор мо­же да се оп­ре­де­лят раз­ме­ри­те и на те­зи до­пъл­ни­тел­ни тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния.

Ко­га­то ра­бо­та­та във вред­ни или дру­ги спе­ци­фич­ни ус­ло­вия на труд или ра­бо­та­та през нощ­ни ча­со­ве е ин­ци­ден­т­на, до­пъл­ни­тел­ни­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния се зап­ла­щат са­мо на ос­но­ва­ние вът­реш­на­та нор­ма­тив­на уред­ба и съ­о­т­вет­ни­те пър­вич­ни до­ку­мен­ти, удос­то­ве­ря­ва­щи по­ла­га­не­то на то­зи труд.

То­ва се от­на­ся и за зап­ла­ща­не­то на уве­ли­че­но­то въз­наг­раж­де­ние за по­ло­жен из­вън­ре­ден труд или за ра­бо­та на офи­ци­а­лен праз­ник.

1. Оп­ре­де­ля­не на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние

№ 94-Т-31 от 06.12.1995 г.

При­те­жа­ва­но­то об­ра­зо­ва­ние и при­до­би­та­та спе­ци­а­л­ност или про­фе­сия се удос­то­ве­ря­ват с дип­ло­ма, из­да­де­на от съ­о­т­вет­но­то учеб­но за­ве­де­ние. Дип­ло­ми­те за за­вър­ше­ни кур­со­ве за по­ви­ша­ва­не на ква­ли­фи­ка­ци­я­та, за прек­ва­ли­фи­ка­ция или след­дип­лом­на ква­ли­фи­ка­ция не да­ват по-ви­со­ка сте­пен на об­ра­зо­ва­ние и не съз­да­ват пра­ва за за­е­ма­не на длъж­нос­ти, за ко­и­то се изис­к­ва по-ви­со­ко об­ра­зо­ва­ние от при­те­жа­ва­но­то.

Кон­к­рет­ни­те изис­к­ва­ния за об­ра­зо­ва­ние, спе­ци­а­л­ност, пра­вос­по­соб­ност, тру­дов стаж и дру­ги се оп­ре­де­лят от ра­бо­то­да­те­ля ка­то стра­на по тру­до­вия до­го­вор с длъж­нос­т­ни­те ха­рак­те­рис­ти­ки, ос­вен ако за­то­ва ня­ма за­дъл­жи­тел­ни раз­по­ред­би, оп­ре­де­ле­ни с нор­ма­ти­вен акт.

№ 26-00-368 от 22.10.1996 г.

Съ­о­б­раз­но ал. З на чл. 43 от За­ко­на за вис­ше­то об­ра­зо­ва­ние, обу­че­ни­е­то за след­дип­лом­на ква­ли­фи­ка­ция не е ос­но­ва­ние за при­до­би­ва­не на об­ра­зо­ва­тел­на сте­пен или спе­ци­а­л­ност. Яс­но е, че след ус­пеш­но­то за­вър­ш­ва­не на съ­о­т­вет­на­та фор­ма на след­дип­лом­на ква­ли­фи­ка­ция се при­до­би­ва но­ва про­фе­си­о­нал­на под­го­тов­ка, ко­е­то оба­че не да­ва пра­во­то на за­вър­ше­но вис­ше об­ра­зо­ва­ние, рес­пек­тив­но сред­но спе­ци­а­л­но ико­но­ми­чес­ко об­ра­зо­ва­ние.

Съг­лас­но чл. 24 от На­ред­ба­та за до­го­ва­ря­не на ра­бот­на­та зап­ла­та, ут­вър­де­на с Пос­та­нов­ле­ние № 129 на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет от 1991 г., длъж­нос­т­ни­те раз­пи­са­ния и ра­бот­ни­те зап­ла­ти по ра­бот­ни мес­та (длъж­нос­ти), как­то и съ­о­т­вет­с­т­ва­щи­те длъж­нос­т­ни ха­рак­те­рис­ти­ки се ут­вър­ж­да­ват от ра­бо­то­да­те­ля. То­ва оз­на­ча­ва, че ра­бо­то­да­те­лят оп­ре­де­ля изис­к­ва­ни­я­та за об­ра­зо­ва­ние за съ­о­т­вет­на­та длъж­ност и ве­ли­чи­на­та на ин­ди­ви­ду­а­л­на­та ос­нов­на ме­сеч­на ра­бот­на зап­ла­та, ко­я­то се кон­к­ре­ти­зи­ра по пъ­тя на до­го­ва­ря­не­то с ли­це­то, за­е­ма­що длъж­ност­та.

№ 94-Т-76 от 29.09.1993 г.

При сключ­ва­не на ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор ра­бо­то­да­те­лят е длъ­жен да оп­ре­де­ли тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, ко­е­то не мо­же да бъ­де в по-ма­лък раз­мер от до­го­во­ре­на­та с ко­лек­тив­ния тру­дов до­го­вор на­чал­на зап­ла­та за съ­о­т­вет­на­та длъж­ност. Оп­ре­де­ля­не­то на по-ви­со­ка зап­ла­та от на­чал­на­та се из­вър­ш­ва от ра­бо­то­да­те­ля въз ос­но­ва на ус­та­но­ве­на­та с ко­лек­тив­ния тру­дов до­го­вор или вът­реш­ни­те пра­ви­ла за ра­бот­на­та зап­ла­та сис­те­ма за оце­ня­ва­не.

№ 94-Б-25 от 25.10.1994 г.

Тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние (ос­нов­но и до­пъл­ни­тел­но) на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля се оп­ре­де­ля с тру­до­вия до­го­вор при спаз­ва­не на Ко­дек­са на тру­да, нор­ма­тив­ни­те ак­то­ве по ра­бот­на­та зап­ла­та и ко­лек­тив­ни­те тру­до­ви до­го­во­ри.

Ра­бо­то­да­те­лят ня­ма пра­во ед­нос­т­ран­но да про­ме­ня съ­дър­жа­ни­е­то на тру­до­вия до­го­вор ос­вен в слу­ча­и­те и по ре­да, ус­та­но­ве­ни в за­ко­на, съг­лас­но чл. 118, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да.

Тру­до­ви­те спо­ро­ве меж­ду ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля и ра­бо­то­да­те­ля се раз­г­леж­дат от съ­ди­ли­ща­та съг­лас­но гла­ва XVIII от Ко­дек­са на тру­да. Про­и­з­вод­с­т­во­то по тру­до­ви­те де­ла е без­п­лат­но за ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те.

№ 92-00-20 от 16.02.1996 г.

Съ­о­б­раз­но изис­к­ва­ни­я­та на ра­бот­но­то мяс­то, в ус­та­но­ве­на­та ор­га­ни­за­ция на тру­да се до­пус­ка ком­би­ни­ра­не и съв­мес­тя­ва­не на две и по­ве­че длъж­нос­ти (про­фе­сии и спе­ци­а­л­нос­ти) на ос­но­ва­та на съ­о­т­вет­на­та длъж­нос­т­на ха­рак­те­рис­ти­ка, ко­я­то се при­веж­да към то­ва на­и­ме­но­ва­ние от кла­си­фи­ка­то­ра, ко­е­то най-пъл­но съ­о­т­весъ­о­т­вет­с­т­ва на из­пъл­ня­ва­на­та ра­бо­та съг­лас­но Кла­си­фи­ка­то­ра на длъж­нос­т­ни­те на­и­ме­но­ва­ния от 1991 г.

Ком­би­ни­ра­не­то и съв­мес­тя­ва­не­то на длъж­нос­ти по по­со­че­ния ред ня­ма ос­но­ва­ние да се пред­ла­га за длъж­нос­ти, за ко­и­то е ус­та­но­ве­на раз­лич­на про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме по чл. 136 и 137 от Ко­дек­са на тру­да.

№ 94-М-46 от 22.12.1997 г.

Съг­лас­но раз­по­ред­би­те на Ко­дек­са на тру­да:

- по тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е длъ­жен да из­пъл­ня­ва ра­бо­та­та, за ко­я­то се е уго­во­рил и да спаз­ва ус­та­но­ве­на­та тру­до­ва дис­цип­ли­на, а ра­бо­то­да­те­лят - да оси­гу­ри на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля ус­ло­вия за из­пъл­не­ние на ра­бо­та­та и да му пла­ща въз­наг­раж­де­ние за из­вър­ше­на­та ра­бо­та, оп­ре­де­ле­но спо­ред при­ла­га­ни­те сис­те­ми за зап­ла­ща­не;

- раз­ме­рът на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние се оп­ре­де­ля спо­ред вре­мет­ра­е­не­то на ра­бо­та­та или спо­ред из­ра­бо­те­но­то;

- при доб­ро­съ­вес­т­но из­пъл­не­ние на тру­до­ви­те за­дъл­же­ния на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля еже­ме­сеч­но се га­ран­ти­ра из­п­ла­ща­не­то на тру­до­во въз­наг­раж­де­ние в раз­мер на ми­ни­мал­на­та ме­сеч­на ра­бот­на зап­ла­та, ус­та­но­ве­на за стра­на­та;

- раз­ли­ка­та до пъл­ния раз­мер на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние ос­та­ва изис­ку­е­ма и се из­п­ла­ща до­пъл­ни­тел­но за­е­д­но с лих­ва, рав­на на ос­нов­ния лих­вен про­цент за съ­о­т­вет­ния пе­ри­од;

- за вре­ме­то на пла­те­ния го­ди­шен от­пуск ра­бо­то­да­те­лят зап­ла­ща на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля въз­наг­раж­де­ние, ко­е­то се из­чис­ля­ва от по­лу­че­но­то сред­нод­нев­но брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за пос­лед­ния ка­лен­да­рен ме­сец, пред­хож­дащ пол­з­ва­не­то на от­пус­ка, през кой­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е от­ра­бо­тил най-мал­ко 10 ра­бот­ни дни (спр., чл. 177);

- в брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние при из­чис­ля­ва­не на въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­тен от­пуск по чл. 177 от КТ се включ­ват тру­до­ви­те въз­наг­раж­де­ния, оп­ре­де­ле­ни с § 1 и § 2 от До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, при­е­та с ПМС № 133 от 1993 г. (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 1 и 63 от 1994 г., бр. 29 и 72 от 1996 г. и бр. 24 от 1997 г.).

Ко­га­то по си­ла­та на нор­ма­ти­вен акт на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, ко­лек­ти­вен тру­дов до­го­вор или вът­ре­шен акт на ра­бо­то­да­те­ля от оп­ре­де­ле­на да­та са уве­ли­че­ни ра­бот­ни­те зап­ла­ти, но ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят към или след та­зи да­та е бил в пла­тен от­пуск, по­ра­ди ко­е­то уве­ли­че­ни­е­то не се е от­ра­зи­ло вър­ху ба­за­та, от ко­я­то се из­чис­ля­ва въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­тен от­пуск по ре­да на чл. 177 от КТ, към въз­наг­раж­де­ни­е­то за от­пус­ка се зап­ла­ща до­бав­ка съг­лас­но раз­по­ред­ба­та на § 9 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния (НДДТВ). До­бав­ка­та се зап­ла­ща към всич­ки ви­до­ве пла­тен от­пуск, кой­то се из­чис­ля­ва по ре­да на чл. 177 от КТ.

Обез­ще­те­ни­е­то за не­пол­з­ван пла­тен го­ди­шен от­пуск се оп­ре­де­ля по ре­да, оп­ре­де­лен за из­чис­ля­ва­не на въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­тен го­ди­шен от­пуск, но раз­по­ред­ба­та на § 9 от НДДТВ не се при­ла­га, тъй ка­то обез­ще­те­ни­е­то не е въз­наг­раж­де­ние за пла­тен го­ди­шен от­пуск.

С та­зи на­ред­ба се оп­ре­де­лят ви­до­ве­те и ми­ни­мал­ни­те раз­ме­ри на до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги­те ви­до­ве въз­наг­раж­де­ния, ко­и­то са за­дъл­жи­тел­ни за зап­ла­ща­не при ра­бо­та по тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние и не са кон­к­рет­но ус­та­но­ве­ни в Ко­дек­са на тру­да, в за­кон или в друг нор­ма­ти­вен акт.

Въп­ро­сът за от­чи­та­не на тру­до­вия стаж е уре­ден с чл. 355 от Ко­дек­са на тру­да.

Ця­лос­т­ни­ят кон­т­рол по спаз­ва­не на тру­до­во­то за­ко­но­да­тел­с­т­во във всич­ки от­рас­ли и дей­нос­ти се осъ­щес­т­вя­ва от Глав­на­та ин­с­пек­ция по тру­да към Ми­нис­тер­с­т­во­то на тру­да и со­ци­а­л­на­та по­ли­ти­ка.

№ 94-Т-20 от 22.12.1997 г.

Ре­ше­ние № 12 от 25.09.1997 г, на Кон­с­ти­ту­ци­он­ния съд на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия (ДВ, бр. 89 от 1997 г.), с ко­е­то се от­ме­ня чл. 50, ал. 1 и 2 от За­ко­на за пен­си­и­те, не е ос­но­ва­ние за про­мя­на на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние.

Тру­до­ви­ят до­го­вор се сключ­ва меж­ду ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля и ра­бо­то­да­те­ля, и с не­го се оп­ре­де­лят мяс­то­то и ха­рак­те­рът на ра­бо­та­та и тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля.

Оп­ре­де­ля­не­то на нов раз­мер на ра­бот­на­та зап­ла­та пред­ла­га съ­щес­т­ву­ва­не­то на тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние меж­ду ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля и ра­бо­то­да­те­ля. Ко­га­то то е прек­ра­те­но пре­ди или след из­вър­ше­но уве­ли­че­ние на ра­бот­ни­те зап­ла­ти, ня­ма за­кон­но ос­но­ва­ние съ­що­то да бъ­де из­ме­ня­но, но ако но­ва­та на­чал­на ос­нов­на ме­сеч­на ра­бот­на зап­ла­та е по-ви­со­ка от съ­о­т­вет­на­та ин­ди­ви­ду­а­л­на ос­нов­на зап­ла­та на ос­во­бо­де­но­то ли­це, раз­ли­ка­та слу­жеб­но се пре­и­з­чис­ля­ва и доп­ла­ща на ли­це­то.

Пред­вид из­ло­же­но­то, ра­бо­то­да­те­лят не мо­же ед­нок­рат­но да оп­ре­де­ли нов раз­мер на ос­нов­на­та ра­бот­на зап­ла­та на ос­во­бо­де­но­то ли­це за ми­на­ло вре­ме и въз ос­но­ва на нея да доп­ла­ти съ­о­т­вет­на­та раз­ли­ка.

№ 67-00-2 от 28.01.1999 г.

Вся­ко ли­це мо­же да по­ла­га труд по тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние или по граж­дан­с­ки до­го­вор в за­ви­си­мост от нуж­ди­те на ра­бо­то­да­те­ля и ра­бо­та­та, ко­я­то ще се из­пъл­ня­ва.

Ко­га­то се при­е­мат на ра­бо­та ли­ца, е не­о­б­хо­ди­мо да се има пред­вид раз­ли­ка­та меж­ду тру­дов и граж­дан­с­ки до­го­вор, оп­ре­де­ле­на с тъл­ку­ва­тел­но ре­ше­ние № 86 от 27.02.1985 г. на Об­що­то съб­ра­ние - Граж­дан­с­ка ко­ле­гия на Вър­хов­ния съд. Раз­г­ра­ни­че­ни­е­то е в за­ви­си­мост от пред­ме­та на склю­че­ния до­го­вор.

Ако меж­ду граж­дан­с­ко-прав­ни­те су­бек­ти се уго­во­ри прес­ти­ра­не на оп­ре­де­лен тру­дов ре­зул­тат (ове­щес­т­вен труд), склю­че­ни­ят до­го­вор не е тру­дов, а граж­дан­с­ки, чи­я­то прав­на рег­ла­мен­та­ция е в За­ко­на за за­дъл­же­ни­я­та и до­го­во­ри­те. Ко­га­то пред­ме­тът на склю­че­ния до­го­вор е прес­ти­ра­не на ра­бот­на си­ла и ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е длъ­жен да спаз­ва ус­та­но­ве­на от ра­бо­то­да­те­ля тру­до­ва дис­цип­ли­на, ра­бот­но вре­ме, ра­бот­но мяс­то, на­ли­це са най-съ­щес­т­ве­ни­те бе­ле­зи, ко­и­то ха­рак­те­ри­зи­рат тру­до­вия до­го­вор, кой­то се сключ­ва при ус­ло­ви­я­та и по ре­да на Ко­дек­са на тру­да.

№ 66-00-18 от 17.06.1999 г.

За ко­ман­ди­ро­ва­ни съг­лас­но чл. 121 от Ко­дек­са на тру­да се счи­тат ли­ца­та, ко­и­то са из­п­ра­те­ни да из­пъл­ня­ват тру­до­ви­те си за­дъл­же­ния из­вън мяс­то­то на пос­то­ян­на­та им ра­бо­та.

Съг­лас­но чл. 66, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да мяс­то­то и ха­рак­те­рът на ра­бо­та­та се оп­ре­де­лят с тру­до­вия до­го­вор меж­ду ра­бо­то­да­те­ля и ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля.

По си­ла­та на ал. З към съ­щия член за мяс­то на ра­бо­та се смя­та се­да­ли­ще­то на пред­п­ри­я­ти­е­то, с ко­е­то е склю­чен тру­до­ви­ят до­го­вор, до­кол­ко­то дру­го не е уго­во­ре­но или не след­ва от ха­рак­те­ра на ра­бо­та­та.

Ко­га­то ха­рак­те­рът на ра­бо­та­та пре­доп­ре­де­ля и мяс­то­то, къ­де­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят ще из­пъл­ня­ва слу­жеб­ни­те си за­дъл­же­ния, в тру­до­вия до­го­вор след­ва да се уго­ва­ря и из­рич­но да се по­соч­ва съ­о­т­вет­но­то мяс­то, респ. вът­реш­но­то зве­но или оп­ре­де­ле­на­та част от пред­п­ри­я­ти­е­то. В то­зи слу­чай за мяс­то на ра­бо­та­та се счи­та се­да­ли­ще­то на съ­о­т­вет­но­то вът­реш­но зве­но или оп­ре­де­ле­на част от пред­п­ри­я­ти­е­то.

В дру­гия слу­чай, ако с тру­до­вия до­го­вор е уго­во­ре­но, че ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят ще из­пъл­ня­ва слу­жеб­ни­те си за­дъл­же­ния в гра­ни­ци­те на съ­о­т­вет­но­то ре­ги­о­нал­но или те­ри­то­ри­а­л­но зве­но на да­нъч­на­та ад­ми­нис­т­ра­ция, ня­ма нор­ма­тив­но ос­но­ва­ние той да се счи­та за ко­ман­ди­ро­ван и да му се зап­ла­щат ко­ман­ди­ро­въч­ни па­ри по ре­да и ус­ло­ви­я­та на На­ред­ба­та за ко­ман­ди­ров­ки­те в стра­на­та.

Кон­к­рет­но­то оп­ре­де­ля­не на об­х­ва­та на слу­жеб­ни­те за­дъл­же­ния ста­ва с ха­рак­те­рис­ти­ка­та на съ­о­т­вет­на­та длъж­ност.

№ 26-00-111 от 01.07.1999 г.

Съг­лас­но раз­по­ред­ба­та на чл. 1, ал. 2 от КТ от­но­ше­ни­я­та при пре­дос­та­вя­не­то на ра­бот­на­та си­ла се уреж­дат са­мо ка­то тру­до­ви пра­во­о­т­но­ше­ния.

Граж­дан­с­ки­те и тру­до­ви­те до­го­во­ри се раз­ли­ча­ват по пред­ме­та на склю­че­ния до­го­вор.

Ако меж­ду граж­дан­с­ко-прав­ни­те су­бек­ти се уго­во­ри прес­ти­ра­не на оп­ре­де­лен тру­дов ре­зул­тат (об­щес­т­вен труд), склю­че­ни­ят до­го­вор не е тру­дов, а граж­дан­с­ки.

Ко­га­то пред­ме­тът на склю­че­ния меж­ду стра­ни­те до­го­вор е прес­ти­ра­не на ра­бот­на си­ла и ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е длъ­жен да спаз­ва ус­та­но­ве­на от ра­бо­то­да­те­ля тру­до­ва дис­цип­ли­на, ра­бот­но вре­ме, ра­бот­но мяс­то, на­ли­це са най-съ­щес­т­ве­ни­те бе­ле­зи, ха­рак­те­ри­зи­ра­щи тру­до­вия до­го­вор, кой­то се сключ­ва при ус­ло­ви­я­та и ре­да на Ко­дек­са на тру­да.

По граж­дан­с­ки­те до­го­во­ри ня­ма ра­бо­то­да­тел, а въз­ло­жи­тел, ня­ма ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли, а из­пъл­ни­те­ли, и сле­до­ва­тел­но раз­по­ред­би­те на КТ не се при­ла­гат спря­мо тях, МТСП не­вед­нъж е из­ра­зя­ва­ло мне­ние, че ра­бот­ник или слу­жи­тел, кой­то има тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние с да­ден ра­бо­то­да­тел, мо­же да сключ­ва и граж­дан­с­ки до­го­вор със съ­щия ра­бо­то­да­тел. Пред­ме­тът на до­го­во­ра и ус­ло­ви­я­та за из­пъл­не­ни­е­то му се уреж­дат от граж­дан­с­ко­то за­ко­но­да­тел­с­т­во и въз­мож­ност­та за съ­че­та­ва­не­то на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние със за­дъл­же­ни­я­та, по­е­ти по граж­дан­с­ки до­го­вор.

Раз­по­ред­би­те на Ко­дек­са на тру­да в гла­ва де­ве­та, раз­дел III - Дис­цип­ли­нар­на от­го­вор­ност, да­ват бо­га­ти въз­мож­нос­ти на ра­бо­то­да­те­ля да за­щи­ти ин­те­ре­си­те си от неп­ра­во­мер­ни дейс­т­вия на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те, вклю­чи­тел­но при неп­ра­во­мер­но из­пол­з­ва­не на тър­гов­с­ка мар­ка, на­кър­ня­ва­не на прин­ци­па на ло­я­л­ност, на­ру­ша­ва­не на заб­ра­на­та за раз­п­рос­т­ра­ня­ва­не на ин­фор­ма­ци­я­та, пред­с­тав­ля­ва­ща тър­гов­с­ка тай­на, как­то и всич­ки дру­ги по­се­га­тел­с­т­ва вър­ху ин­те­лек­ту­а­л­на­та соб­с­т­ве­ност.

№ 26.00-231 от 28.07.2000 г.

Тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние (ос­нов­но и до­пъл­ни­тел­но) на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля се оп­ре­де­ля с тру­до­вия до­го­вор при спаз­ва­не Ко­дек­са на тру­да, нор­ма­тив­ни­те ак­то­ве по ра­бот­на­та зап­ла­та и/или вът­реш­ни­те пра­ви­ла по ра­бот­на­та зап­ла­та.

Ин­ди­ви­ду­а­л­ни­ят раз­мер на ос­нов­на­та ме­сеч­на ра­бот­на зап­ла­та при пъл­но ра­бот­но вре­ме не мо­же да бъ­де по-ни­сък от на­чал­на­та ос­нов­на ме­сеч­на ра­бот­на зап­ла­та, до­го­во­ре­на с ко­лек­тив­ния тру­дов до­го­вор и/или с вът­реш­ни­те пра­ви­ла за ра­бот­на­та зап­ла­та за съ­о­т­вет­на­та длъж­ност. Оп­ре­де­ля­не­то на по-ви­сок раз­мер на ра­бот­на­та зап­ла­та се из­вър­ш­ва от ра­бо­то­да­те­ля въз ос­но­ва на уста­но­ве­на­та с ко­лек­тив­ния тру­дов до­го­вор и/или вът­реш­ни­те пра­ви­ла за ра­бот­на зап­ла­та сис­те­ма за оце­ня­ва­не.

Ця­лос­тен кон­т­рол по спаз­ва­не на тру­до­во­то за­ко­но­да­тел­с­т­во във всич­ки от­рас­ли и дей­нос­ти се осъ­щес­т­вя­ва от Глав­на­та ин­с­пек­ция по тру­да и по­де­ле­ни­я­та й в стра­на­та. При ус­ло­вие че е нали­це тру­дов спор меж­ду ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля и ра­бо­то­да­те­ля, той се ре­ша­ва по съ­де­бен ред (спр. чл. 359 от Ко­дек­са на тру­да).

№ 94-С-136 от 26.07.2000 г.

В за­пит­ва­не­то се по­соч­ва, че с ед­но­лич­на за­по­вед уп­ра­ви­те­лят на фир­ма­та е раз­по­ре­дил на­ма­ля­ва­не на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те до раз­ме­ра на ми­ни­мал­на­та ра­бот­на зап­ла­та за ме­се­ци­те ап­рил и май 2000 г., ка­то се е по­зо­вал на чл. 247, ал. 1 КТ.

Раз­по­ред­ба­та на чл. 247, ал. 1 КТ пред­виж­да, че раз­ме­рът на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние се оп­ре­де­ля спо­ред вре­мет­ра­е­не­то на ра­бо­та­та или спо­ред из­ра­бо­те­но­то. То­ва е раз­по­ред­ба, ко­я­то рег­ла­мен­ти­ра на­чи­на на фор­ми­ра­не на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние, а не е раз­по­ред­ба, на ос­но­ва­ние на ко­я­то се оп­ре­де­ля ин­ди­ви­ду­а­л­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля.

Съг­лас­но раз­по­ред­ба­та на чл. 66, ал. 1 от КТ с тру­до­вия до­го­вор се оп­ре­де­лят мяс­то­то и ха­рак­те­рът на ра­бо­та­та и тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля. Сле­до­ва­тел­но ин­ди­ви­ду­а­л­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние се оп­ре­де­ля с тру­до­вия до­го­вор и то не мо­же да бъ­де про­ме­ня­но ед­нос­т­ран­но от ра­бо­то­да­те­ля.

В слу­чай че ра­бо­то­да­те­лят е из­пад­нал във фи­нан­со­во зат­руд­не­ние, би мо­гъл да се пол­з­ва от раз­по­ред­ба­та на чл. 245 от КТ. Съг­лас­но то­зи текст, при доб­ро­съ­вес­т­но из­пъл­не­ние на тру­до­ви­те за­дъл­же­ния, на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля еже­ме­сеч­но се га­ран­ти­ра из­п­ла­ща­не­то на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние в раз­мер на ми­нимал­на­та ме­сеч­на ра­бот­на зап­ла­та, ус­та­но­ве­на за стра­на­та. Раз­ли­ка­та до пъл­ния раз­мер на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние ос­та­ва изис­ку­е­ма и се из­п­ла­ща до­пъл­ни­тел­но за­е­д­но с лих­ва, рав­на на ос­нов­ния лих­вен про­цент за съ­о­т­вет­ния пе­ри­од.

Про­мя­на­та в ус­ло­ви­я­та на тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние е на­ру­ше­ние на чл. 118, ал. 1 КТ, ко­е­то под­ле­жи на съ­де­бен кон­т­рол. Дав­нос­т­ни­ят срок за пре­дя­вя­ва­не на ис­ка е 6-ме­се­чен и те­че от да­та­та на съ­о­т­вет­на­та за­по­вед - чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ.

№ 94-АА-74 от 01.10.2001 г.

Раз­по­ред­ба­та на чл. 62, ал. 2 от Ко­дек­са на тру­да пред­виж­да, че тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние въз­ник­ва и ко­га­то без да е склю­чен пис­мен тру­дов до­го­вор, ра­бо­то­да­те­лят е при­ел на ра­бо­та ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля и той е за­поч­нал да я из­пъл­ня­ва. В те­зи слу­чаи съ­щес­т­ву­ва­не­то на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние мо­же да се ус­та­но­вя­ва с всич­ки до­ка­за­тел­с­т­ве­ни сред­с­т­ва.

На ос­но­ва­ние чл. 405а от КТ ин­с­пек­ци­я­та по тру­да има пра­во да обя­вя­ва съ­щес­т­ву­ва­не на тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние, ко­га­то ус­та­но­ви, че ра­бот­на си­ла се пре­дос­та­вя в на­ру­ше­ние на чл. 1, ал. 2. Обя­вя­ва­не­то се из­вър­ш­ва с пос­та­нов­ле­ние на ин­с­пек­ци­я­та по тру­да, ко­е­то се връч­ва и на две­те стра­ни по тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние.

Ос­вен та­зи въз­мож­ност след 31.03.2001 г., ко­га­то вле­зе в си­ла За­ко­нът за из­ме­не­ние и до­пъл­не­ние на Ко­дек­са на тру­да, към чл. 404 КТ, кой­то ус­та­но­вя­ва пра­во­то на ин­с­пек­ци­я­та по тру­да да на­ла­га при­ну­ди­тел­ни ад­ми­нис­т­ра­тив­ни мер­ки, се съз­да­де но­ва т. 7. Съг­лас­но то­зи текст при пов­тор­но на­ру­ше­ние на чл. 62, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да ин­с­пек­то­ри­те мо­гат да спи­рат дей­ност­та на ра­бот­на­та пло­щад­ка или пред­п­ри­я­ти­е­то до от­с­т­ра­ня­ва­не на на­ру­ше­ни­е­то.

№ 94-ЮЮ/2 от 28.01.2002 г.

Съг­лас­но чл. 118, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да ра­бо­то­да­те­лят или ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят не мо­гат да про­ме­нят ед­нос­т­ран­но съ­дър­жа­ни­е­то на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние ос­вен в слу­ча­и­те и по ре­да, ус­та­но­ве­ни в за­ко­на. Вся­ка про­мя­на в тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние се осъ­щес­т­вя­ва по вза­и­м­но пис­ме­но съг­ла­сие меж­ду стра­ни­те по тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние.

Сле­до­ва­тел­но ра­бо­то­да­те­лят не мо­же ед­нос­т­ран­но със за­по­вед да на­ма­ли тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля.

Ако ра­бо­то­да­те­лят не из­п­ла­ти тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние, уго­во­ре­но с тру­до­вия до­го­вор, ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят има въз­мож­ност да се обър­не с иск пред съ­да. Дав­нос­т­ни­ят срок за дъл­жи­мо, но не­и­з­п­ла­те­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, е 3-го­ди­шен и те­че от да­та­та, ко­га­то е тряб­ва­ло да се из­вър­ши пла­ща­не­то по съ­о­т­вет­ния ред - чл. 358, ал. 1, т. З и ал. 2, т. 2 от КТ.

№ 94-ПП-170 от 11.01.2002 г.

Ре­дът, ус­ло­ви­я­та и за­дъл­же­ни­я­та на ра­бо­то­да­те­ля или на ин­с­пек­ци­я­та по тру­да за впис­ва­не в тру­до­ва­та книж­ка на оп­ре­де­ле­ни об­с­то­я­тел­с­т­ва - приз­на­ва­не­то на увол­не­ни­е­то на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля за не­за­кон­но или поп­ра­ве­но­то ос­но­ва­ние за прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние, са рег­ла­мен­ти­ра­ни в чл. 346 от Ко­дек­са на тру­да.

Раз­по­ред­ба­та на чл. 5, ал. 1 от На­ред­ба­та за тру­до­ва­та книж­ка и тру­до­вия стаж (НТКТС) кон­к­ре­ти­зи­ра гор­ни­те за­ко­но­ви раз­по­ред­би и пред­виж­да, че ко­га­то увол­не­ни­е­то на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля е приз­на­то за не­за­кон­но или бъ­де поп­ра­ве­но ос­но­ва­ни­е­то за прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние, впис­ва­не­то на те­зи об­с­то­я­тел­с­т­ва в тру­до­ва­та книж­ка се из­вър­ш­ва от ра­бо­то­да­те­ля, прек­ра­тил тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние.

При от­каз на ра­бо­то­да­те­ля или при прик­лю­че­на лик­ви­да­ция те­ри­то­ри­а­л­на­та ин­с­пек­ция по тру­да из­вър­ш­ва впис­ва­не­то в тру­до­ва­та книж­ка след пред­с­та­вя­не от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля на вляз­ло­то в си­ла съ­деб­но ре­ше­ние (чл. 5, ал. 2 от НТКТС).

От из­ло­же­но­то е вид­но, че впис­ва­не­то на про­мя­на­та в раз­ме­ра на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние не е пред­ви­де­но ка­то об­с­то­я­тел­с­т­во, ко­е­то да под­ле­жи на за­дъл­жи­тел­но впис­ва­не в тру­до­ва­та книж­ка от стра­на на ра­бо­то­да­те­ля или при не­гов от­каз - от съ­о­т­вет­на­та ин­с­пек­ция по тру­да, по сми­съ­ла на чл. 346 от КТ и чл. 5 от НТКТС.

№ 94-КК/322 от 04.12.2002 г.

Съ­дър­жа­ни­е­то на тру­до­вия до­го­вор се оп­ре­де­ля съг­лас­но раз­по­ред­би­те на чл. 66 от Ко­дек­са на тру­да (КТ).

С тру­до­вия до­го­вор се оп­ре­де­лят мяс­то­то и ха­рак­те­рът на ра­бо­та­та и тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля.

С тру­до­вия до­го­вор мо­гат да се уго­ва­рят и дру­ги ус­ло­вия, свър­за­ни с пре­дос­та­вя­не­то на ра­бот­на­та си­ла, ко­и­то не са уре­де­ни с по­ве­ли­тел­ни раз­по­ред­би на за­ко­на, как­то и ус­ло­вия, ко­и­то са по-бла­гоп­ри­я­т­ни за ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля от ус­та­но­ве­ни­те с ко­лек­тив­ния тру­дов до­го­вор.

За мяс­то на ра­бо­та­та се смя­та се­да­ли­ще­то на пред­п­ри­я­ти­е­то, с ко­е­то е склю­чен тру­до­ви­ят до­го­вор, до­кол­ко­то дру­го не е уго­во­ре­но или не след­ва от ха­рак­те­ра на ра­бо­та­та.

От дру­га стра­на, раз­по­ред­ба­та на чл. 127 от КТ оп­ре­де­ля за­дъл­же­ни­я­та на ра­бо­то­да­те­ля за из­пъл­не­ни­е­то на склю­че­ния тру­дов до­го­вор. Ра­бо­то­да­те­лят е длъ­жен да оси­гу­ри на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля нор­мал­ни ус­ло­вия за из­пъл­не­ние на ра­бо­та­та по тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние, за ко­я­то се е уго­во­рил, ка­то му оси­гу­ри:

1. ра­бо­та­та, ко­я­то е оп­ре­де­ле­на при въз­ник­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние;

2. ра­бот­но мяс­то и ус­ло­вия в съ­о­т­вет­с­т­вие с ха­рак­те­ра на ра­бо­та­та;

3. здра­вос­лов­ни и бе­зо­пас­ни ус­ло­вия за труд;

4. крат­ка ха­рак­те­рис­ти­ка или опи­са­ние на ра­бо­та­та;

5. ука­за­ния за ре­да и на­чи­на на из­пъл­не­ние на тру­до­ви­те за­дъл­же­ния и уп­раж­ня­ва­не на тру­до­ви­те пра­ва, вклю­чи­тел­но за­поз­на­ва­не с пра­ви­ла­та за вът­реш­ния тру­дов ред и с пра­ви­ла­та за здра­вос­лов­ни и бе­зо­пас­ни ус­ло­вия на труд.

От ка­за­но­то до тук след­ва, че ра­бо­то­да­те­лят и ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят при по­со­че­ни­те от за­ко­на изис­к­ва­ния оп­ре­де­лят ус­ло­ви­я­та, при ко­и­то ще се из­пъл­ня­ва тру­до­ви­ят до­го­вор. Ако ра­бо­то­да­те­лят счи­та, че въз­ло­же­на­та ра­бо­та по тру­дов до­го­вор мо­же да се из­пъл­ня­ва при ус­ло­ви­я­та на тъй на­ре­че­на­та “на­дом­на ра­бо­та”, ня­ма преч­ка стра­ни­те да уго­во­рят те­зи ус­ло­вия до­пъл­ни­тел­но към тру­до­вия до­го­вор.

№ 26/110 от 11.03.2003 г.

Съг­лас­но чл. 1 от Пос­та­нов­ле­ние № 129 на МС от 5.07.1991 г. за пре­ми­на­ва­не към до­го­ва­ря­не на ра­бот­на­та зап­ла­та, (обн., ДВ, бр. 55 от 12.07.1991 г., изм. и доп.) от 1.07.1991 г. в пред­п­ри­я­ти­я­та и ор­га­ни­за­ци­и­те за­поч­на до­го­ва­ря­не­то на ра­бот­на­та зап­ла­та. В та­зи раз­по­ред­ба бе­ше да­ден и срок, в кой­то да за­вър­ши до­го­ва­ря­не­то на ра­бот­ни­те зап­ла­ти - за сто­пан­с­ки­те пред­п­ри­я­тия до 1.09.1991 г., а за бю­джет­ни­те ор­га­ни­за­ции - до 15.09.1991 г.

Всич­ки нор­ма­тив­ни ак­то­ве, с ко­и­то се уреж­да­ха въп­ро­си­те на ра­бот­ни­те зап­ла­ти до то­зи мо­мент, или из­рич­но са от­ме­не­ни, или са за­гу­би­ли зна­че­ни­е­то си, вклю­чи­тел­но и ци­ти­ра­но­то ПМС № 66 от 1973 г.

В чл. 24, ал. 1 от За­ко­на за на­род­на­та прос­ве­та (изм., ДВ, бр. 36 от 1998 г.) сред­но об­ра­зо­ва­ние се при­до­би­ва след за­вър­шен XII клас и ус­пеш­но по­ло­же­ни дър­жав­ни зре­лос­т­ни из­пи­ти, ко­е­то се удос­то­ве­ря­ва с дип­ло­ма за за­вър­ше­но сред­но об­ра­зо­ва­ние. Дип­ло­ма­та е окон­ча­тел­на и да­ва пра­во за про­дъл­жа­ва­не на об­ра­зо­ва­ни­е­то или за про­фе­си­о­нал­но обу­че­ние.

При­до­би­ва­не­то на про­фе­си­о­нал­но об­ра­зо­ва­ние се удос­то­ве­ря­ва с дип­ло­ма по чл. 24, ал. 1 от съ­щия за­кон.

Ко­га­то в щат­но­то раз­пи­са­ние са пред­ви­де­ни изис­к­ва­ния за за­е­ма­не на длъж­ност­та, свър­за­ни с при­до­би­то об­ра­зо­ва­ние, а ли­це­то не при­те­жа­ва та­ко­ва об­ра­зо­ва­ние, склю­че­ни­ят тру­дов до­го­вор е не­дейс­т­ви­те­лен. Той не се прек­ра­тя­ва, а не­го­ва­та не­дейс­т­ви­тел­ност се обя­вя­ва по ре­да, пред­ви­ден в чл. 74 от Ко­дек­са на тру­да, а от­но­ше­ни­я­та меж­ду стра­ни­те по тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние се уреж­дат по ре­да на чл. 75 от КТ.

Ко­га­то при сключ­ва­не­то на тру­до­вия до­го­вор ли­це­то е от­го­ва­ря­ло на изис­к­ва­ни­я­та за за­е­ма­не на длъж­ност­та, но в пос­лед­с­т­вие ра­бо­то­да­те­лят по своя ини­ци­а­ти­ва или по­ра­ди изис­к­ва­ния, оп­ре­де­ле­ни с нор­ма­ти­вен акт, е про­ме­нил изис­к­ва­ни­я­та за об­ра­зо­ва­ние и ква­ли­фи­ка­ция, тру­до­ви­ят до­го­вор мо­же да бъ­де прек­ра­тен по ре­да на чл. 328, ал. 1, т. 6 от Ко­дек­са на тру­да.