Уговаряне на други специфични допълнителни трудови възнаграждения с КТД |
||
Уговаряне на други специфични допълнителни трудови възнаграждения с КТД
В чл. 2 на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения е предвидена възможност с колективния трудов договор да се договарят и други специфични допълнителни трудови възнаграждения.
От практиката може да се посочи, че такива допълнителни трудови възнаграждения обикновено се договарят за специфични професии и допълнителни квалификационни изисквания или за стимулиране работата на определени длъжности в дадено предприятие или за извършване на определени дейности в здравеопазването и образованието.
В тези случаи, както и при определяне на по-високи от установените в наредбата минимални размери на допълнителните и други трудови възнаграждения, в колективния трудов договор следва да бъдат определени редът и условията за тяхното получаване.
Това изисква подробно и точно да се определят размерите на допълнителните и други трудови възнаграждения, тяхното евентуално диференциране по вътрешни звена, групи персонал, работни места и длъжности или по друг признак, както и първичните счетоводни документи със съответните реквизити за отчитане изпълнението на условията, при които те се начисляват.
Като се има предвид, че допълнителните възнаграждения се определят в зависимост от изпълнението на определени условия, то няма основания под тази форма да се определя допълнително възнаграждение, например “за регулация” или “за образуваните средства за заплати”, тъй като формирането на средствата за заплати е свързано с резултатите от труда и се определят и начисляват само по системите за заплащане на труда, а не като допълнително възнаграждение.
В съответствие с определените размери, ред и условия за получаване на специфичните и други допълнителни трудови възнаграждения, техният конкретен размер се уговаря с индивидуалния трудов договор на работника или служителя.
С индивидуалния трудов договор не могат да бъдат определяни по-ниски размери на допълнителните и други трудови възнаграждения от приетите с колективния трудов договор, а те от своя страна не могат да бъдат по-ниски от минималните размери, установени с наредбата.
Фактическият размер на начислените допълнителни трудови и други възнаграждения зависи от изпълнението на условията, предвидени за тяхното получаване, когато такива са предвидени в съответния нормативен акт или в колективния трудов договор.
В случаите, когато няма сключен колективен трудов договор по реда на чл. 51 от Кодекса на труда, размерите на допълнителните трудови възнаграждения се уговарят с индивидуалния трудов договор.
И в този случай, съгласно чл. 50, ал. 2 от Кодекса на труда размерите на допълнителните трудови възнаграждения, както и редът и условията за определянето и получаването им не могат да бъдат по-неблагоприятни от установените в наредбата.
Освен това редът и условията за определяне и получаване на допълнителните трудови възнаграждения, както и на по-високи размери от определените в наредбата следва да бъдат установени от работодателя във Вътрешните правила за работна заплата или друг писмен официален документ, напр. заповед.
Това се налага от предвидения с Кодекса на труда последващ контрол по спазване на трудовото законодателство, както и от необходимостта от доказателства при трудови спорове, които се решават от съда.
Следва да се отбележи, че от средата на 2003 г. се възприе и практиката специфични допълнителни трудови възнаграждения да се уреждат с акт на Министерския съвет в устройствените правилници на отделни администрации, чието основание се съдържа в чл. 24, ал. 1 от Наредбата за служебното положение на държавния служител в съответствие с чл. 32, т. 6 от Закона за държавния служител.
Административна практика
№ 26-00-501 от 14.10.1994 г.
Редът, условията и размерите на допълнителните трудови възнаграждения се определят с колективния трудов договор, доколкото не са конкретно установени с Кодекса на труда, в закон или друг нормативен акт, вкл. Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения. Възникналите въпроси по заплащането на специфичните допълнителни трудови възнаграждения, установени на основание чл. 2, ал. 1 от посочената наредба са от компетенция на страните, сключили колективния трудов договор. Процедурно въпросите трябва да се решават по реда, установен за тази цел в колективния трудов договор.
№ 94-А-23 от 12.12.1996 г.
Елементите на полученото месечно брутно трудово възнаграждение, което служи за база при определяне размерите на обезщетенията по чл. 228 и възнагражденията за платен годишен отпуск по чл. 177 от Кодекса на труда, са определени по видове в § 1 от Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. и доп. бр. 1 и 63 от 1994 г. и бр. 29 и 72 от 1996 г.), както следва: 1. основно трудово възнаграждение за отработеното време; 2. възнаграждение над основното трудово възнаграждение, определено според прилаганите системи за заплащане на труда (допълнително материално стимулиране - премии или наднормено възнаграждение); 3. допълнителните трудови възнаграждения по чл. 3 - 6 от посочената наредба (за клас, за работа при вредни условия, за нощен труд и за по-висока квалификация на лица с научна степен - доктор или доктор на науките), както и специфичните допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер (заплащани текущо според отработеното време), които са определени с колективния трудов договор и/или с ВПРЗ; 4. допълнително трудово възнаграждение за звание за работа при специален режим в железопътния транспорт; 5. допълнително трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда; 6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост по ал. 1 и 3 на чл. 267 от Кодекса на труда; 7. месечната част от изплатените суми, свързани с инфлацията. Разликата между изчислените средства за работна заплата, които не се облагат при тяхното регулиране и фактически начислените средства за заплати за тримесечието (шестмесечието) няма законно основание да се разпределя под формата на допълнително трудово възнаграждение за регулация.
№ 26-00-275 от 28.07.2000 г.
При прилагането на чл. 10 от Наредбата за образуване на средствата за работна заплата в брутното трудово възнаграждение се включват основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с индивидуалния трудов договор на работника или служителя, съгласно § 8 от Допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения.
Допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер са тези по чл. З - 6 от посочената наредба, както и тези по ал. 1 на чл. 2 от нея, които се получават текущо, ежемесечно в зависимост от отработеното време. Наредбата за образуване на средствата за работна заплата се прилага от всички търговски дружества с над 50 на сто държавно или общинско участие независимо от числеността на персонала. |
||