Увеличено заплащане на нощния труд |
||
Увеличено заплащане на нощния труд
Положеният нощен труд се изплаща с увеличение, уговорено между страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет- чл. 261 от КТ.
Посочената разпоредба е свързана с установената в чл. 136, ал. З и чл. 140, ал. 1 различна нормална продължителност на работното време през деня и през нощта. Нормалната продължителност на работното време през деня е 8 часа, а през нощта е 7 часа.
Тъй като на практика в случаите, когато се работи на смени поначало не се определя основно трудово възнаграждение поотделно за дневни и за нощни смени, още по-малко пък може да има разработени норми и разценки поотделно за дневни и нощни смени, законодателят е предвидил нощният труд да се заплаща с увеличение.
Минималният размер на това увеличение изисква да се приложи правило, което да гарантира за 7 часа през нощта да се получава трудово възнаграждение, колкото е уговорено за 8 часа през деня.
Това може да се постигне чрез коефициент, получен като отношение между нормалната продължителност на работното време през деня и през нощта или в случая 8 ч. : 7 ч. = 1.143.
Увеличението с този коефициент на основното трудово възнаграждение за отработените нощни часове (или превръщането им с него в дневни) осигурява изпълнението на законовата разпоредба и не ощетява работниците и служителите във връзка с установената в закона по-малка продължителност на нощното работно време.
Прилагането на чл. 261 от Кодекса на труда има различни особености в зависимост от системата на заплащането на труда и възприетия период за отчитане на работното време. Важно в спазването на посоченото правило е това, че тази разпоредба се прилага спрямо възнаграждението за нощните часове само в смени, които имат 4 и повече часа нощен труд, т.е. нощните смени и само по отношение на нощните часове.
Необходимо е да се посочи, че чл. 261 от Кодекса на труда няма приложение, когато основното трудово възнаграждение е определено само за работа през нощта, например нощен пазач, нощен възпитател и др. под. тъй като то е определено за 7-часов работен ден.
Освен това следва да се направи разграничението на правото за увеличено заплащане на нощния труд по чл. 261 от Кодекса на труда и на допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд по чл. 6 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, приета на основание чл. 244, т. 2 и чл. 261 от Кодекса на труда.
Както е посочено по-горе, увеличено заплащане на нощния труд се прилага за възнаграждението за нощите часове и смени с 4 и повече часа нощен труд, а право на допълнително трудово възнаграждение за нощен труд има всеки работник или служител, който има отработено време между 22 и 6 часа, независимо от броя на нощните часове - половин час, един час, три часа или осем часа.
Във връзка с чл. 261 от Кодекса на труда следва да се има предвид, че съгласно чл. 140, ал. 3 от същия кодекс през тези смени работодателят е длъжен да осигурява на работниците и служителите топла храна, ободряващи напитки и и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд.
Ободряващите напитки (шипков чай, кафе, черен чай, кока-кола) са безплатни, за сметка на работодателя, редуват се по избор и се осигуряват в готов вид на порции съгласно чл. 7 от Наредба № 8 на МТСГ и МЗ от 1987 г. за безплатната предпазна храна на работниците, заети в производства, свързани с вредни за здравето последици.
Нощният труд е забранен за (чл. 140, ал. 4 от КТ): а) работници и служители, които не са навършили 18-годишна възраст; б) бременни работнички или служителки и майки с деца до 3- годишна възраст; в) майки с деца от 3 до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца инвалиди, независимо от възрастта им, освен с тяхно съгласие; г) трудоустроени работници или служители, освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно за здравето им, съгласно заключение на здравните органи; д) работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от производството, освен с тяхно съгласие.
В раздел III на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения са уредени въпросите за увеличеното заплащане на нощния труд във връзка с разпоредбите на чл. 261 от Кодекса на труда.
На практика съществуват някои особености във връзка с възприетия период за отчитане на работното време.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от наредбата при подневно отчитане на работното време и при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното, трудовото възнаграждение, заработено по трудови норми, се увеличава с коефициент равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време.
Това е правилото, според което, поради различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време, установени в чл. 136 и чл. 140 от Кодекса на труда, за седем часа през нощта следва да се заплати трудово възнаграждение, колкото за осем часа през деня.
Пример:
Работник, на който се заплаща според изработеното при подневно отчитане на работното време, има определено с трудовия договор основно дневно трудово възнаграждение в размер на 12,80 лв. (при дневна трудова норма 64 изделия х 0,20 лв.).
Същият работи на две смени от 14 до 22 ч. и от 22 ч. до 5 ч. За работата си в смяната от 22 ч. до 5 ч. той е произвел 56 бр. изделия и за тях следва да получи 56 бр. х 0,20 лв. х 1.143 = 12,80 лв. Коефициентът 1.143 е получен от отношението между нормалната дневна и нощна продължителност на работното време (8 ч. : 7 ч.).
Ако на същия работник се заплаща според времетраенето на работата в посочения пример за работата от 22 ч. до 5 ч., т.е. за 7 часа ще му се заплатят 12,80 лв., колкото е определеното му основно дневно трудово възнаграждение за 8-часов работен ден (12,80 лв. : 8 ч. х 7 ч. х 1.143).
Съгласно чл. 7, ал. 2 от наредбата при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Следва да се посочи, че тази разпоредба се прилага, когато трудовото възнаграждение се заплаща според времетраенето, а превръщането на нощните часове в дневни се отнася само за смените с 4 и повече нощни часове.
Пример:
Работник, на който се заплаща според времетраенето при сумирано месечно отчитане на работното време има определено с трудовия договор основно дневно трудово възнаграждение в размер на 12,80 лв. През месец с 22 работни дни, при работа по график, осигуряващ непрекъснат режим на производство е отработил:
I см. от 5.30 ч. до 14 ч. - 8 смени II см. от 14 ч. до 22.30 ч. - 8 смени III см. от 22.30 ч. до 5.30 ч. - 7 смени
Месечна норма работни часове 22 дни х 8 ч. = 176 часа
Работникът е изработил: 16 дневни смени х 8.5 ч. = 136 часа 7 нощни смени х 7 ч. х 1.143 (превърнати в дневни) = 56 часа Общо: 192 часа
За месечната норма работни часове от 176 часа той ще получи основно трудово възнаграждение от 281.60 лв. (22 дни х 12.80 лв.).
За извънреден труд от 16 ч. (192 ч. - 176 ч.) той ще получи: - основно трудово възнаграждение за извънредния труд (12,80 лв. : 8 ч. х 16 ч) 25.60 лв. - увеличение за извънреден труд по чл. 262, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда (25.60 лв. х 50 %) 12,80 лв.
Съгласно чл. 7, ал. 3 от наредбата при сумирано отчитане на работното време, трудовото възнаграждение, за заработено по трудови норми се увеличава с коефициент, равен на отношението между часовете, получени след превръщането на нощните часове в дневни и действително отработените часове през месеца или установения период.
Тази разпоредба се прилага при заплащане на труда според изработеното при сумирано отчитане на работното време и може да се илюстрира със следния пример, при който за сравнение се ползват същите числени стойности от предния
Пример:
Работник, на който са заплаща според изработеното, при сумирано месечно отчитане на работното време има определено с трудовия договор основно дневно трудово възнаграждение в размер на 12,80 лв. (при дневна трудова норма 64 изделия х 0,20 лв.).
През месец с 22 работни дни при работа по график, осигуряващ непрекъснат режим на производството, той е произвел 1 480 бр. изделия (16 см. х 68 бр. + 7 см. х 56 бр.), като отработил:
I см. от 5.30 ч. до 14 ч. - 8 смени II см. от 14 ч. до 22.30 ч - 8 смени III см. от 23.30 ч. до 5,30 ч. - 7 смени Месечната норма работни часове е 22 дни х 8 ч. = 176 часа.
Работникът е изработил: 16 дневни смени х 8.5 ч. = 136 часа 7 нощни смени х 7 ч. = 49 часа Общо: 185 часа
Заработеното възнаграждение се изчислява по следния ред:
49 ч. х 1.143 = 56 ч. (превръщане на нощните часове в дневни) 136 ч. + 56 ч. = 192 ч. 192 ч. : 185 ч. = 1.0378 1 480 бр. х 0,20 лв х 1.0378 = 307,20 лв.
От заработеното възнаграждение 307,20 лв. за нормалната месечна продължителност на работното време, основното трудово възнаграждение е 281,60 лв (22 дни х 64 бр. х 0.20 лв.), а разликата от 25.60 лв. е за извънреден труд, тъй като има отработени 16 ч. (192 ч. - 176 ч.) над месечната норма работни часове.
Върху 25,60 лв. ще се заплати и допълнително увеличение за извънреден труд от 50 % по чл. 266, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда или 12,80 лв.
Ако работните часове след превръщането на нощните часове в смените с 4 и повече часа нощен труд в дневни бяха равни на нормалната месечна продължителност на работното време, то сумата от 25,60 лв. над основното трудово възнаграждение щеше да се счита за наднормено възнаграждение.
Както става ясно от посоченото по-горе, увеличеното заплащане на нощния труд няма характер на допълнително трудово възнаграждение, а е свързано с определяне на основното трудово възнаграждение, съответно отделянето на наднорменото възнаграждение и възнаграждението за времето на извънреден труд.
Разграничаването на тези елементи на трудовото възнаграждение е необходимо за правилното определяне основата, върху която се начислява допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа, за начисляване на допълнително материално стимулиране и други плащания, за които базата е основното трудово възнаграждение. |
||