Уве­ли­че­но зап­ла­ща­не на нощ­ния труд

Уве­ли­че­но зап­ла­ща­не на нощ­ния труд

 

По­ло­же­ни­ят но­щен труд се из­п­ла­ща с уве­ли­че­ние, уго­во­ре­но меж­ду стра­ни­те по тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние, но не по-мал­ко от раз­ме­ри­те, оп­ре­де­ле­ни от Ми­нис­тер­с­кия съ­вет- чл. 261 от КТ.

 

По­со­че­на­та раз­по­ред­ба е свър­за­на с ус­та­но­ве­на­та в чл. 136, ал. З и чл. 140, ал. 1 раз­лич­на нор­мал­на про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме през де­ня и през нощ­та. Нор­мал­на­та про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме през де­ня е 8 ча­са, а през нощ­та е 7 ча­са.

 

Тъй ка­то на прак­ти­ка в слу­ча­и­те, ко­га­то се ра­бо­ти на сме­ни по­на­ча­ло не се оп­ре­де­ля ос­нов­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние по­о­т­дел­но за днев­ни и за нощ­ни сме­ни, още по-мал­ко пък мо­же да има раз­ра­бо­те­ни нор­ми и раз­цен­ки по­о­т­дел­но за днев­ни и нощ­ни сме­ни, за­ко­но­да­те­лят е пред­ви­дил нощ­ни­ят труд да се зап­ла­ща с уве­ли­че­ние.

 

Ми­ни­мал­ни­ят раз­мер на то­ва уве­ли­че­ние изис­к­ва да се при­ло­жи пра­ви­ло, ко­е­то да га­ран­ти­ра за 7 ча­са през нощ­та да се по­лу­ча­ва тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, кол­ко­то е уго­во­ре­но за 8 ча­са през де­ня.

 

То­ва мо­же да се пос­тиг­не чрез ко­е­фи­ци­ент, по­лу­чен ка­то от­но­ше­ние меж­ду нор­мал­на­та про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме през де­ня и през нощ­та или в слу­чая 8 ч. : 7 ч. = 1.143.

 

Уве­ли­че­ни­е­то с то­зи ко­е­фи­ци­ент на ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за от­ра­бо­те­ни­те нощ­ни ча­со­ве (или прев­ръ­ща­не­то им с не­го в днев­ни) оси­гу­ря­ва из­пъл­не­ни­е­то на за­ко­но­ва­та раз­по­ред­ба и не още­тя­ва ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те във връз­ка с ус­та­но­ве­на­та в за­ко­на по-мал­ка про­дъл­жи­тел­ност на нощ­но­то ра­бот­но вре­ме.

 

При­ла­га­не­то на чл. 261 от Ко­дек­са на тру­да има раз­лич­ни осо­бе­нос­ти в за­ви­си­мост от сис­те­ма­та на зап­ла­ща­не­то на тру­да и въз­п­ри­е­тия пе­ри­од за от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме. Важ­но в спаз­ва­не­то на по­со­че­но­то пра­ви­ло е то­ва, че та­зи раз­по­ред­ба се при­ла­га спря­мо въз­наг­раж­де­ни­е­то за нощ­ни­те ча­со­ве са­мо в сме­ни, ко­и­то имат 4 и по­ве­че ча­са но­щен труд, т.е. нощ­ни­те сме­ни и са­мо по от­но­ше­ние на нощ­ни­те ча­со­ве.

 

Не­о­б­хо­ди­мо е да се по­со­чи, че чл. 261 от Ко­дек­са на тру­да ня­ма при­ло­же­ние, ко­га­то ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние е оп­ре­де­ле­но са­мо за ра­бо­та през нощ­та, нап­ри­мер но­щен па­зач, но­щен въз­пи­та­тел и др. под. тъй ка­то то е оп­ре­де­ле­но за 7-ча­сов ра­бо­тен ден.

 

Ос­вен то­ва след­ва да се нап­ра­ви раз­г­ра­ни­че­ни­е­то на пра­во­то за уве­ли­че­но зап­ла­ща­не на нощ­ния труд по чл. 261 от Ко­дек­са на тру­да и на до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за но­щен труд по чл. 6 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, при­е­та на ос­но­ва­ние чл. 244, т. 2 и чл. 261 от Ко­дек­са на тру­да.

 

Как­то е по­со­че­но по-го­ре, уве­ли­че­но зап­ла­ща­не на нощ­ния труд се при­ла­га за въз­наг­раж­де­ни­е­то за но­щи­те ча­со­ве и сме­ни с 4 и по­ве­че ча­са но­щен труд, а пра­во на до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за но­щен труд има все­ки ра­бот­ник или слу­жи­тел, кой­то има от­ра­бо­те­но вре­ме меж­ду 22 и 6 ча­са, не­за­ви­си­мо от броя на нощ­ни­те ча­со­ве - по­ло­вин час, един час, три ча­са или осем ча­са.

 

Във връз­ка с чл. 261 от Ко­дек­са на тру­да след­ва да се има пред­вид, че съг­лас­но чл. 140, ал. 3 от съ­щия ко­декс през те­зи сме­ни ра­бо­то­да­те­лят е длъ­жен да оси­гу­ря­ва на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те топ­ла хра­на, обод­ря­ва­щи на­пит­ки и и дру­ги об­лек­ча­ва­щи ус­ло­вия за ефек­тив­но по­ла­га­не на нощ­ния труд.

 

Обод­ря­ва­щи­те на­пит­ки (шип­ков чай, ка­фе, че­рен чай, ко­ка-ко­ла) са без­п­лат­ни, за смет­ка на ра­бо­то­да­те­ля, ре­ду­ват се по из­бор и се оси­гу­ря­ват в го­тов вид на пор­ции съг­лас­но чл. 7 от На­ред­ба № 8 на МТСГ и МЗ от 1987 г. за без­п­лат­на­та пред­паз­на хра­на на ра­ботни­ци­те, за­е­ти в про­и­з­вод­с­т­ва, свър­за­ни с вред­ни за здра­ве­то пос­ле­ди­ци.

 

Нощ­ни­ят труд е заб­ра­нен за (чл. 140, ал. 4 от КТ):

а) ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли, ко­и­то не са на­вър­ши­ли 18-го­диш­на въз­раст;

б) бре­мен­ни ра­бот­нич­ки или слу­жи­тел­ки и май­ки с де­ца до 3- го­диш­на въз­раст;

в) май­ки с де­ца от 3 до 6-го­диш­на въз­раст, как­то и май­ки, ко­и­то се гри­жат за де­ца ин­ва­ли­ди, не­за­ви­си­мо от въз­раст­та им, ос­вен с тях­но съг­ла­сие;

г) тру­до­у­с­т­ро­е­ни ра­бот­ни­ци или слу­жи­те­ли, ос­вен с тях­но съг­ла­сие и ако то­ва не се от­ра­зя­ва неб­ла­гоп­ри­я­т­но за здра­ве­то им, съг­лас­но зак­лю­че­ние на здрав­ни­те ор­га­ни;

д) ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли, ко­и­то про­дъл­жа­ват об­ра­зо­ва­ни­е­то си без от­къс­ва­не от про­и­з­вод­с­т­во­то, ос­вен с тях­но съг­ла­сие.

 

В раз­дел III на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния са уре­де­ни въп­ро­си­те за уве­ли­че­но­то зап­ла­ща­не на нощ­ния труд във връз­ка с раз­по­ред­би­те на чл. 261 от Ко­дек­са на тру­да.

 

На прак­ти­ка съ­щес­т­ву­ват ня­кои осо­бе­нос­ти във връз­ка с въз­п­ри­е­тия пе­ри­од за от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме.

 

Съг­лас­но чл. 7, ал. 1 от на­ред­ба­та при под­нев­но от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме и при ра­бо­та на сме­ни, чи­я­то нощ­на про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме е по-мал­ка от та­зи на днев­но­то, тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние, за­ра­бо­те­но по тру­до­ви нор­ми, се уве­ли­ча­ва с ко­е­фи­ци­ент ра­вен на от­но­ше­ни­е­то меж­ду нор­мал­на­та про­дъл­жи­тел­ност на днев­но­то и нощ­но­то ра­бот­но вре­ме.

 

То­ва е пра­ви­ло­то, спо­ред ко­е­то, по­ра­ди раз­лич­на­та нор­мал­на про­дъл­жи­тел­ност на днев­но­то и нощ­но­то ра­бот­но вре­ме, ус­та­но­ве­ни в чл. 136 и чл. 140 от Ко­дек­са на тру­да, за се­дем ча­са през нощ­та след­ва да се зап­ла­ти тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, кол­ко­то за осем ча­са през де­ня.

 

При­мер:

 

Ра­бот­ник, на кой­то се зап­ла­ща спо­ред из­ра­бо­те­но­то при под­нев­но от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме, има оп­ре­де­ле­но с тру­до­вия до­го­вор ос­нов­но днев­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние в раз­мер на 12,80 лв. (при днев­на тру­до­ва нор­ма 64 из­де­лия х 0,20 лв.).

 

Съ­щи­ят ра­бо­ти на две сме­ни от 14 до 22 ч. и от 22 ч. до 5 ч. За ра­бо­та­та си в смя­на­та от 22 ч. до 5 ч. той е про­и­з­вел 56 бр. из­де­лия и за тях след­ва да по­лу­чи 56 бр. х 0,20 лв. х 1.143 = 12,80 лв. Ко­е­фи­ци­е­н­тът 1.143 е по­лу­чен от от­но­ше­ни­е­то меж­ду нор­мал­на­та днев­на и нощ­на про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме (8 ч. : 7 ч.).

 

Ако на съ­щия ра­бот­ник се зап­ла­ща спо­ред вре­мет­ра­е­не­то на ра­бо­та­та в по­со­че­ния при­мер за ра­бо­та­та от 22 ч. до 5 ч., т.е. за 7 ча­са ще му се зап­ла­тят 12,80 лв., кол­ко­то е оп­ре­де­ле­но­то му ос­нов­но днев­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за 8-ча­сов ра­бо­тен ден (12,80 лв. : 8 ч. х 7 ч. х 1.143).

 

Съг­лас­но чл. 7, ал. 2 от на­ред­ба­та при су­ми­ра­но от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме нощ­ни­те ча­со­ве се прев­ръ­щат в днев­ни с ко­е­фи­ци­ент, ра­вен на от­но­ше­ни­е­то меж­ду нор­мал­на­та про­дъл­жи­тел­ност на днев­но­то и нощ­но­то ра­бот­но вре­ме, ус­та­но­ве­ни за под­нев­но от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме за съ­о­т­вет­но­то ра­бот­но мяс­то. След­ва да се по­со­чи, че та­зи раз­по­ред­ба се при­ла­га, ко­га­то тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние се зап­ла­ща спо­ред вре­мет­ра­е­не­то, а прев­ръ­ща­не­то на нощ­ни­те ча­со­ве в днев­ни се от­на­ся са­мо за сме­ни­те с 4 и по­ве­че нощ­ни ча­со­ве.

 

При­мер:

 

Ра­бот­ник, на кой­то се зап­ла­ща спо­ред вре­мет­ра­е­не­то при су­ми­ра­но ме­сеч­но от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме има оп­ре­де­ле­но с тру­до­вия до­го­вор ос­нов­но днев­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние в раз­мер на 12,80 лв. През ме­сец с 22 ра­бот­ни дни, при ра­бо­та по гра­фик, оси­гу­ря­ващ неп­ре­къс­нат ре­жим на про­и­з­вод­с­т­во е от­ра­бо­тил:

 

I см. от 5.30 ч. до 14 ч.                        - 8 сме­ни

II см. от 14 ч. до 22.30 ч.         - 8 сме­ни

III см. от 22.30 ч. до 5.30 ч.     - 7 сме­ни

 

Ме­сеч­на нор­ма ра­бот­ни ча­со­ве 22 дни х 8 ч.  = 176 ча­са

 

Ра­бот­ни­кът е из­ра­бо­тил:

16 днев­ни сме­ни х 8.5 ч. =       136 ча­са

7 нощ­ни сме­ни х 7 ч. х 1.143

            (пре­вър­на­ти в днев­ни) =            56 ча­са

                                    Об­що:              192 ча­са

 

За ме­сеч­на­та нор­ма ра­бот­ни ча­со­ве от 176 ча­са той ще по­лу­чи ос­нов­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние от 281.60 лв. (22 дни х 12.80 лв.).

 

За из­вън­ре­ден труд от 16 ч. (192 ч. - 176 ч.) той ще по­лу­чи:

- ос­нов­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за

            из­вън­ред­ния труд (12,80 лв. : 8 ч. х 16 ч)         25.60 лв.

- уве­ли­че­ние за из­вън­ре­ден труд по

            чл. 262, ал. 1, т. 4 от Ко­дек­са на тру­да

            (25.60 лв. х 50 %)                                             12,80 лв.

 

Съг­лас­но чл. 7, ал. 3 от на­ред­ба­та при су­ми­ра­но от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме, тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние, за за­ра­бо­те­но по тру­до­ви нор­ми се уве­ли­ча­ва с ко­е­фи­ци­ент, ра­вен на от­но­ше­ни­е­то меж­ду ча­со­ве­те, по­лу­че­ни след прев­ръ­ща­не­то на нощ­ни­те ча­со­ве в днев­ни и дейс­т­ви­тел­но от­ра­бо­те­ни­те ча­со­ве през ме­се­ца или ус­та­но­ве­ния пе­ри­од.

 

Та­зи раз­по­ред­ба се при­ла­га при зап­ла­ща­не на тру­да спо­ред из­ра­бо­те­но­то при су­ми­ра­но от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме и мо­же да се илюс­т­ри­ра със след­ния при­мер, при кой­то за срав­не­ние се пол­з­ват съ­щи­те чис­ле­ни стой­нос­ти от пред­ния

 

При­мер:

 

Ра­бот­ник, на кой­то са зап­ла­ща спо­ред из­ра­бо­те­но­то, при су­ми­ра­но ме­сеч­но от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме има оп­ре­де­ле­но с тру­до­вия до­го­вор ос­нов­но днев­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние в раз­мер на 12,80 лв. (при днев­на тру­до­ва нор­ма 64 из­де­лия х 0,20 лв.).

 

През ме­сец с 22 ра­бот­ни дни при ра­бо­та по гра­фик, оси­гу­ря­ващ неп­ре­къс­нат ре­жим на про­и­з­вод­с­т­во­то, той е про­и­з­вел 1 480 бр. из­де­лия (16 см. х 68 бр. + 7 см. х 56 бр.), ка­то от­ра­бо­тил:

 

I см. от 5.30 ч. до 14 ч.                                                            - 8 сме­ни

II см. от 14 ч. до 22.30 ч                                              - 8 сме­ни

III см. от 23.30 ч. до 5,30 ч.                                         - 7 сме­ни

Ме­сеч­на­та нор­ма ра­бот­ни ча­со­ве

            е 22 дни х 8 ч.  =                                              176 ча­са.

 

Ра­бот­ни­кът е из­ра­бо­тил:

16 днев­ни сме­ни х 8.5 ч. =                                           136 ча­са

7 нощ­ни сме­ни х 7 ч. =                                                   49 ча­са

            Об­що:                                                              185 ча­са

 

За­ра­бо­те­но­то въз­наг­раж­де­ние се из­чис­ля­ва по след­ния ред:

 

49 ч. х 1.143 = 56 ч. (прев­ръ­ща­не на нощ­ни­те ча­со­ве в днев­ни)

136 ч. + 56 ч. = 192 ч.

192 ч. : 185 ч. = 1.0378

1 480 бр. х 0,20 лв х 1.0378 = 307,20 лв.

 

От за­ра­бо­те­но­то въз­наг­раж­де­ние 307,20 лв. за нор­мал­на­та ме­сеч­на про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме, ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние е 281,60 лв (22 дни х 64 бр. х 0.20 лв.), а раз­ли­ка­та от 25.60 лв. е за из­вън­ре­ден труд, тъй ка­то има от­ра­бо­те­ни 16 ч. (192 ч. - 176 ч.) над ме­сеч­на­та нор­ма ра­бот­ни ча­со­ве.

 

Вър­ху 25,60 лв. ще се зап­ла­ти и до­пъл­ни­тел­но уве­ли­че­ние за из­вън­ре­ден труд от 50 % по чл. 266, ал. 1, т. 4 от Ко­дек­са на тру­да или 12,80 лв.

 

Ако ра­бот­ни­те ча­со­ве след прев­ръ­ща­не­то на нощ­ни­те ча­со­ве в сме­ни­те с 4 и по­ве­че ча­са но­щен труд в днев­ни бя­ха рав­ни на нор­мал­на­та ме­сеч­на про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме, то су­ма­та от 25,60 лв. над ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние ще­ше да се счи­та за над­нор­ме­но въз­наг­раж­де­ние.

 

Как­то ста­ва яс­но от по­со­че­но­то по-го­ре, уве­ли­че­но­то зап­ла­ща­не на нощ­ния труд ня­ма ха­рак­тер на до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, а е свър­за­но с оп­ре­де­ля­не на ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, съ­о­т­вет­но от­де­ля­не­то на над­нор­ме­но­то въз­наг­раж­де­ние и въз­наг­раж­де­ни­е­то за вре­ме­то на из­вън­ре­ден труд.

 

Раз­г­ра­ни­ча­ва­не­то на те­зи еле­мен­ти на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние е не­о­б­хо­ди­мо за пра­вил­но­то оп­ре­де­ля­не ос­но­ва­та, вър­ху ко­я­то се на­чис­ля­ва до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та, за на­чис­ля­ва­не на до­пъл­ни­тел­но ма­те­ри­а­л­но сти­му­ли­ра­не и дру­ги пла­ща­ния, за ко­и­то ба­за­та е ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние.





{START_COUNTER}