Процедура по обявяване на недействителност на ТД

Исковете за обявяване недействителността на трудовия договор са конститутивни искове, посредством които се предизвиква правна промяна в съществуващото правно положение между страните по трудовото правоотношение - работник или служител и работодател.

 

Правото да се иска обявяването на договора за недействителен е потестативно право, което се упражнява по съдебен ред.

 

Правилата относно недействителността на трудовия договор се прилагат съответно и при другите основания за възникване на трудовите правоотношения - а именно - избор и конкурс, съгласно изрична разпоредба на чл. 76 от КТ.

 

Приложението е съответно, т. е. като се имат предвид особеностите на избора и конкурса като основания за възникване на трудовото правоотношение.

 

Недействителността на трудовите договори не се изразява в нищожност и унищожаемост за разлика от същата правна фигура в гражданското право. Последиците и на двата вида недействителност са едни и същи, а това дали възникналите правоотношения ще отпаднат с обратна сила - към момента на възникване на опороченото правоотношение или на сключването на договор с порочни клаузи, или за в бъдеще - от деня на влизане в сила на съдебното решение, зависи не от вида недействителност, а от поведението и субективните прояви на едната от страните - работника или служителя.

 

Съгласно чл. 75 от КТ, при добросъвестност на работника или служителя към момента на сключването на договора или на уговаряне на недействителните клаузи, отношенията между страните от момента на сключването, до момента на обявяване на недействителността се уреждат като при действителен договор.

 

Всяка от страните по него запазва придобитите права и няма право да търси възстановяване на престираното от нея от насрещната страна. В противен случай, отношенията между страните ще се уреждат на плоскостта на неоснователното обогатяване - чл. 55 и сл. от ЗЗД.

 

Недействителността на трудовият договор, за разлика от нищожността като форма на недействителност в гражданското право, не дава възможност на страните да се позовават на нея, преди тя да бъде обявена по съдебен ред - чл. 74, ал. 5 от КТ. Дори и основанието да е констатирано от компетентен орган, то той задължително трябва да се обърне към съда, като го сезира чрез искова молба с правния спор. Единственото изключение от това правило е възможността по чл. 74, ал. 2 от КТ да се прогласи недействителност от инспекцията по труда, ако работникът, нает на трудов договор е под минималната възраст, допустима за съответната дейност.

 

Това е една изключителна компетентност и касае само това основание за недействителност на трудовия договор.

 

Предпоставки за предявяване на исковете за обявяване недействителността на трудовия договор

 

Иск за обявяване на недействителността на трудовия договор

 

1. Същност на иска

 

Искът за обявяване недействителност на трудовия договор, независимо от това, кой ще бъде ищецът по този иск е конститутивен иск, тъй като със същия се търси промяна в правното положение между страните по делото - работник или служител и работодател.

 

Правната промяна се изразява в признаването на сключения договор или на отделни негови клаузи за недействителни.

 

Това означава, че или от момента на сключването, ако работникът е бил недобросъвестен, или от момента на влизане в сила на съдебното решение, договорът вече не може да бъде основание за пораждане на трудовото правоотношение и за изпълнение на правата и задълженията на страните по него.

 

2. Предпоставки за предявяване на иска

 

Предявяването на този иск може да бъде извършено самостоятелно или при условията на обективно съединяване на искове (напр. с исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2, т. 3 и/или т. 4 от КТ). Ако съдът в хода на производство по трудов спор констатира основание за обявяване на договора за недействителен, той е длъжен да го направи, дори и да не е нарочно сезиран за това от някоя от страните по спора чрез иск или възражение.

 

Необходимо е да е налице правен интерес от предявяване на иска. Такъв не е налице, когато основанието за обявяване на недействителността е отстранено или е отпаднало - напр. навършена е минималната възраст за постъпване на работа на конкретната длъжност.

 

Правен интерес по принцип имат страните по трудовия договор, чиято недействителност се претендира. Законът изрично в чл. 74, ал. 3 от КТ предоставя правото на иск, а с това признава и правния интерес от предявяването му и на контролните или други компетентни органи, констатирали основанието за обявяване недействителност на договора.

 

Тези органи също следва да предявят иск, те не могат обявяват недействителността и да се позоват на нея. Такава изрична компетентност е призната на инспекцията по труда - чл. 74, ал. 2 от КТ. Извън посочените лица, друго лице няма правен интерес от предявяването на такъв иск.

 

Недействителността, чието обявяване се цели чрез предявяването на иска, може да е пълна или частична - чл. 74, ал. 4 от КТ, говори и за недействителност на отделни клаузи на договора. Разликата между пълната и частичната недействителност се изразява в това, че при пълната недействителност, порокът е такъв, че засяга самото съществуване на трудовото правоотношение, докато при частичната - клаузите, които са засегнати от пороците и са недействителни не са такива, че без тях страните не биха сключили договора.

 

Обявяването на отделни клаузи от трудовия договор за недействителни, води до тяхната замяна със съответните повелителните правила на закона или с уговореното в КТД, които са били заобиколени или с които е бил в противоречие сключеният трудов договор.

 

Предпоставките за предявяване на иска, независимо от това дали се касае за страната по правоотношението, за контролен или друг компетентен орган, са:

 

1. Наличие на трудово правоотношение между ищеца и посочения от него ответник или между двамата ответници, ако ищец е органа по чл. 74, ал. 3 от КТ.

2. Наличие на някакъв порок на сключения договор- порок засягащ целия договор или порок, засягащ отделни негови части.

 

Пороците могат да бъдат следните:

2.1. противоречие със закона - чл. 74, ал. 1 от КТ.

Това означава несъответствие с императивни законови разпоредби - касае както нормите на КТ, така и на другите законови или подзаконовите нормативни актове, уреждащи трудовите правоотношения, тяхното възникване, изменение, изпълнение или прекратяване. Противоречието е винаги обективно несъответствие, в случая няма значение дали страните съзнателно или не са сключили договора в противоречие със закона.

 

2.2. противоречие с колективния трудов договор - чл. 74, ал. 1 от КТ - противоречието и тук може да се изразява в уговаряне на условия, по-неблагоприятни за работника или служителя, в сравнение с тези, предвидени в действащия КТД.

Субективното отношение на страните към противоречието с КТД няма отношение към наличието на недействителност.

 

2.3. заобикаляне на закона или КТД - чл. 74, ал. 1 от КТ - заобикалянето е непрякото противоречие с императивните норми на закона или предвиждане на по-неблагоприятни за работника или служителя условия на труд, в сравнение с уговореното в КТД.

При заобикалянето се постига един забранен от закона резултат чрез позволени от закона средства или чрез ползване на празноти в закона. За разлика от първите две основания за недействителност, тук става дума винаги за съзнателно деяние на едната или и на двете страни по правоотношението.

 

2.4. недействителност поради противоречие с добрите нрави, грешка, измама, заплаха - това са основания, които не са изрично предвидени в чл. 74, ал. 1 от КТ, но също могат да имат съответно приложение тъй като и тук става въпрос за вид правни сделки, както в чл. 26 - 33 от ЗЗД, където тези основания са предвидени.

Приложението на тези основания е съответно - т. е. като се имат предвид особеностите на трудовия договор и разликите между него и останалите гражданскоправни сделки.

 

В два случая, според чл. 74, ал. 6 от КТ, недействителността не се обявява - ако недостатъкът на трудовия договор отпадне или бъде отстранен. За работодателя специално е посочено ограничението (чл. 74, ал. 6, изр. 2 от КТ), че същият не може да се позовава на такива недостатъци на трудовия договор, които могат да бъдат отстранени от самия него.

 

Давност

 

Давността е период от време, с изтичане на който законът свързва определени правни последици - погасяване на правото на съдебна защита на права, които лицето е могло, но не е упражнило в течение на същия този период от време.

 

Давността не прекратява съществуването на самото право, което засяга, а погасява само правото за неговата защита по съдебен ред. Затова, ако някой изпълни свое задължение, погасено по давност, не може обратно да иска изпълненото. Съдилищата не следят служебно за давността. Тя се взима предвид само при възражение, направено от насрещната страна. Ако възражението за изтекла погасителна давност се направи, искът се отхвърля като недопустим именно, защото е погасен по давност - т. е. той е просрочен.

 

Давността по трудовите спорове е уредена в чл. 358 от КТ. При трудовите договори не е предвидена давност, с изтичането на която, да се погасява правото да бъде прогласена недействителността. Основанията визирани в чл. 74, ал. 1 от КТ, както основанието по чл. 26 от ЗЗД (противоречие с добрите нрави), не се погасяват по давност.

 

Това отговаря и на общото разбиране за безсрочната възможност да се търси прогласяването на нищожността по чл. 26 от ЗЗД при гражданскоправните сделки. Обявяването на недействителността може да се иска и в рамките на други спорове по трудовото правоотношение - било чрез възражение или иск.

 

Относно основанията по чл. 27 - 33 от ЗЗД, които съответно могат да се прилагат и при трудовите правоотношения, сроковете, в които недействителността може да се иска да бъде обявена е тригодишна и тече от момента, посочен в чл. 32, ал. 2 от ЗЗД. Тази давност е равна на общата трудовоправна тригодишна давност (чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ) за всички спорове, извън изрично изброените в чл. 358, ал. 1 т. 1 и 2 от КТ. В случая може да се приложи тригодишния давностен срок, като се имат предвид специфичните основания по чл. 27 - 33 от ЗЗД, както и спецификата на трудовия договор - договор с оглед личността по отношение на работника или служителя, който предоставя работната си сила и се поставя под властта и организацията на работодателя.

 

В този смисъл не може да се приеме, че измамата или грешката в лицето, в предмета или заплахата, биха могли да бъдат използвани като основание за обявяване на трудовия договор за недействителен без оглед на изтеклия период от време.

 

Осъществяване на производството

 

1. Страни в производството

 

Ищец по тези искове може да бъде само лице, което има качеството работник или служител, работодател или представлява съответен контролен или друг компетентен орган, на който изрично по чл. 74, ал. 3 от КТ е признато правото на иск.

 

Ответник по исковете е: когато ищец е работникът - работодателят, при когото ищецът работи; ако ищец е работодателят - то ответник е работникът или служителят, страна по опороченото правоотношение. Ако ищец е органът по чл. 74, ал. 3 от КТ - тогава ответници са и работникът или служителят и работодателят, страни по опороченото правоотношение - субективно пасивно съединяване на искове.

 

Работникът или служителят като страна по делото, независимо в какво качество участва (ищец или ответник) - е винаги само физическо лице.

Относно работодателят като страна по делото - понятието работодател е легално определено в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ.

 

Относно контролният или друг компетентен орган, на който по силата на изричната разпоредба на чл. 74, ал. 3 от КТ е признато правото да сезира съда с иск за обявяване недействителността на трудовия договор, следва да се отбележи, че липсва някакво легално определение или по-конкретно насочване относно това кой би могъл да се явява в ролята на такъв орган.

 

Най-често ще се касае за инспекцията по труда, която е основният контролен орган за спазване на трудовото законодателство, но това могат да бъдат и други държавни органи, които в резултат на проверки и ревизии, макар и по друг повод, са установили основания за обявяване на целия или на части от трудовия договор за недействителни.

 

2. Представителство

 

Ищецът или ответникът - работник или служител, може да се представлява сам, а ако е поставен под пълно запрещение - от законния си представител.

 

Ако е налице хипотезата на лице, поставено под ограничено запрещение, което е страна по трудовото правоотношение, предмет на спора, за предявяване на иска е необходимо оказване на попечителско съдействие от неговия попечител. Съдействието се изразява в приподписване на исковата молба.

 

Съгласно чл. 16, ал. 3 от ГПК непълнолетните лица могат да водят делата си лично, когато се касае за спорове по трудови правоотношения, т. е. не е необходимо съдействие от страна на родителя.

Извън това, когато става въпрос за работодателя или органа по чл. 74, ал. 3 от КТ в ролята на ищец и ответник, те могат да се представляват от законният си представител или от пълномощник, който следва да отговаря на изискванията на чл. 20 от ГПК.

 

3. Компетентен орган

 

Разглеждането на трудовите спорове се осъществява от съдилищата, освен в случаите, посочени в чл. 360 от КТ. Относно споровете по повод недействителността на трудовите договори разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от КТ изрично препраща към глава ХVIII от КТ за разглеждане на трудовите спорове. Погрешното адресиране на иска до различен от съда и в този смисъл некомпетентен орган няма да попречи за спазването на давностния срок.

 

В този случай срокът се счита за спазен, все едно, че искът е предявен направо пред компетентния съд, тъй като за некомпетентния орган има задължение да изпрати исковата молба служебно на съда - чл. 358, ал. 3 от КТ. Подсъдността на трудовите спорове на български граждани, работещи в чужбина, български работодатели, с дейност в чужбина или чуждестранни граждани, работещи в България се определя по правилата на чл. 361 и 362 от КТ. Правилата за родова, местна и функционална подсъдност са визирани в чл. 79 - 96 от ГПК.

 

3.1. Родова подсъдност на споровете относно недействителността на трудовите договори

 

Родовата подсъдност предопределя, кой е компетентният съд да разгледа делото като първа инстанция - районен или окръжен.

 

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 4 от КТ - всички първоинстанционни трудови спорове се разглеждат от районните съдилища. Същото се определя и от чл. 80, ал. 1, б. "б" от ГПК. А спорът относно действителността на трудовите договори, съгласно изричната разпоредба на чл. 74, ал. 2 от КТ, се разглежда по реда на глава ХVIII от КТ (уреждаща разглеждането на трудовите спорове). В случай, че искът неправилно е адресиран до окръжния съд, вместо до районния, окръжният съд може и да не прекрати делото и да го изпрати на компетентния районен съд, а сам да го разгледа, което няма да доведе до отмяна на решението, поради нарушение на правилата за родова подсъдност, поради забраната на чл. 94 от ГПК.

 

Възражения за неспазена родова подсъдност могат да се правят до приключване на делото в първата и въззивна инстанции и дори служебно да се разглежда въпроса от съда.

 

3.2. Местна подсъдност на споровете относно недействителността на трудовите договори

 

Местната подсъдност определя кой е компетентният съд в страната, пред който искът следва да се предяви. Принципно местната подсъдност е тази по местожителството или местоседалището на ответника по делото - в случая - на работника или работодателя. Съгласно чл. 89 от ГПК, искове срещу държавни учреждения и юридически лица се предявяват в съда, в чийто район се намира тяхното управление.

 

По спорове, възникнали от преки отношения с техни поделения или клонове, исковете могат да се предявяват и по местонахождението на последните - в случая изборът принадлежи на ищеца. При разлика в местожителството на работника-ответник и местоседалището на работодателя - ответник, когато искът се предявява от органа по чл. 74, ал. 3 от КТ, съгласно чл. 87 от ГПК изборът принадлежи на ищеца, който решава пред кое от двете районни съдилища да предяви иска си.

Няма пречка ищецът да предяви иска си пред съда по собственото си местожителство или местоседалище. В този случай, обаче, делото може да бъде прекратено и изпратено на компетентния съд, съгласно правилата на местната подсъдност, ако ответникът направи възражение за неподсъдност на спора.

 

Възражение за неспазена местна подсъдност е допустимо само, ако е направено от ответника и то само до края на първото заседание по делото в първата инстанция. След това то се преклудира като право и делото се разглежда от съда, пред който искът е предявен.

 

3.3. Функционална подсъдност на споровете относно недействителността на трудовите договори

 

Функционалната подсъдност е разпределението на делата между различните по ранг съдилища в рамките на триинстанционното производство и определянето на това, кой е съдът, компетентен да разгледа делото като въззивна инстанция. В случая първа инстанция е районен съд, а въззивна - съответния окръжен съд, в чийто съдебен район попада районния съд, който е разгледал делото като първа инстанция. Функционалната подсъдност се следи служебно от съда като всяка инстанция, проверява дали са и спазени правилата за тази подсъдност и в предходната инстанция.

 

4. Ход на производството

 

4.1. Искова молба. Необходими документи

Забележка към параграф

Исковата молба е винаги писмена. Тя се подава в деловодството на съда с препис от нея и доказателствата за ответната страна или ответните страни, ако искът се подава от органа по чл. 74, ал. 3 от КТ. Външното оформление на исковата молба следва да отговаря на изискванията на чл. 98 и 99 от ГПК.

 

- Петитумът на иска за обявяване недействителността на трудовия договор съдържа:

- искане да се установи наличието на съответния порок, който води до недействителност на целия договор или на отделни негови клаузи - противоречие със закона или КТД или тяхното заобикаляне - чл. 74, ал. 1 от КТ или недействителност поради грешка, измама, заплаха - чл. 27 - 33 от ЗЗД, и

- искане за обявяване на недействителността на трудовия договор или на съответните негови опорочени клаузи. В последния случай опорочените клаузи ще бъдат заменени със съответните императивни норми на закона или с уговореното в КТД, на които противоречат

 

Необходими документи - документите, които трябва да придружават исковата молба могат да бъдат различни и зависят от конкретния случай. Минимално необходимите документи, които следва да бъдат приложени са трудов договор, лично трудово досие на работника или служителя, действащия колективен трудов договор, други документи доказващи наличието на съответния порок, водещ до недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи.

 

Ако ищец е работникът или служителят, част от тези документи няма да бъдат на негово разположение, но той може да поиска от съда да бъде задължен ответникът - работодател, да ги представи - например личното трудово досие.

 

Ако ищец е органа по чл. 74, ал. 3 от КТ, то следва да се представи и преписката по проверката или ревизията, при която е констатирана недействителността, ведно с всички доказателства в тази насока, открити от органа. Ако искът се предявява чрез пълномощник, задължително, към исковата молба се прилага и пълномощното.

 

4.2. Тежест на доказване

 

При исковете за обявяване недействителността на трудовият договор, тежестта на доказване лежи върху ищеца, независимо кой е той, тъй като договорът се счита за действителен до доказване на противното. В подкрепа на това е и правилото на чл. 74, ал. 5 от КТ, което забранява позоваване на недействителността на трудовия договор до момента, в който не се връчи влязло в сила съдебно решение в този смисъл на страните.

 

Т. е. който твърди, че договорът е опорочен, следва да докаже порока, от който договорът страда. Естествено, ако твърди отрицателни факти, то тежестта на доказване се прехвърля върху ответната страна, която следва да докаже положителните факти, в подкрепа на тезата си за действителността на договора.

 

Действителността на трудовия договор може да се оспорва като се твърди, че:

- са нарушени императивни (т. е. задължителни за спазване, без възможност за предвиждане в договора на друго поведение) норми на закона със сключването на трудовия договор - напр. сключен е втори трудов договор за изпитване за нов шестмесечен срок по чл. 70 от КТ за същата работа със същия работник, в едно и също предприятие;

- са нарушени нормите, съдържащи се в КТД - напр. по-малък размер на платен годишен отпуск, в сравнение с предвидения такъв в КТД.

- са заобиколени разпоредбите на закона или КТД - като е постигнат забранен от тях резултат чрез позволени средства - напр. изпълняване на длъжност, изискваща специално образование, което лицето не притежава се постига чрез назначаване на съответното лице на друга длъжност, но с възлагане на трудовите функции на първата длъжност.

 

Ответната страна или ответните страни могат да доказват законосъобразността, а с това и действителността на трудовия договор, като посочват доказателства в подкрепа на това си твърдение - напр. че работникът има съответното образование или правоспособност, но документът не е бил прикрепен към личното трудово досие. Посочват се различни доказателства в зависимост от конкретния случай и конкретния порок - представят се документи, извършват се експертизи и др.

 

4.3. Защита на ответника/ответниците

 

Ответникът/ответниците по иск по чл. 74 от КТ може/могат да осъществява/т защита срещу иска в две насоки - оспорване на допустимостта на иска (процесуална защита) и оспорване на основателността на иска (защита по същество), като процесуалните средства за това са възраженията. Възраженията са твърдения за осъществяване или не на определени юридически факти, от които черпят изгодни правни последици лицата, които ги твърдят.

 

Процесуалната защита се свързва с възражения относно допустимостта на иска - оспорване на процесуалната легитимация - тази на ищеца или на ответника; оспорване на иска по отношение спазване формалните изисквания на чл. 98 и 99 от ГПК - липса на подпис, липса или неяснота на петитума, липса или неяснота на обстоятелствената част, оспорване на представителна власт, когато исковата молба е предявена чрез пълномощник; възражения за неспазена подсъдност - родова, местна или функционална.

 

Защитата по същество (материалноправната защита) се осъществява също чрез възражения, които обаче са свързани с основателността на иска - оспорване на неговото основание.

 

Може да се твърди също и, че порокът на трудовия договор не го засяга дотолкова, че да води до пълната му недействителност, а засяга само отделни негови клаузи, замяната на които може да се извърши със съответните императивни законови норми или уговореното в КТД, след което трудовото правоотношение да продължи да съществува между страните.

 

Тук ответникът/ответниците може/могат да прави/вят възражения за това, че определени, твърдени от ищеца факти не са се осъществили или напротив - осъществили са се факти, които препятстват, прекратяват или унищожават факти и права, на които ищецът се позовава.

 

Възраженията, които прави/вят ответника/ците трябва да се докажат от него/тях - чрез свидетелски показания, съдебни експертизи, разпити на ищеца по чл. 114 от ГПК, представяне на писмени доказателства, задължаване на ищеца да представи писмени доказателства, намиращи се у него (чл. 152 от ГПК) или задължаване на трето лице, неучастващо в процеса да представи доказателства, намиращи се у него по реда на чл. 153 от ГПК.

 

Възраженията, с които ответникът/ците твърди/дят отрицателни факти, не подлежат на доказване от него/тях, а от ищеца.

Ответникът/ците може да оспорва/т на основание чл. 154 от ГПК представените от ищеца писмени доказателства, като оспорването трябва да се извърши най-късно в заседанието, в което същите са представени или, ако това е направено с исковата молба - в първото заседание по делото.

 

Срещу защитата на ответника/ците, ищецът реализира своя защита, която също се изразява във възражения, реплики и дуплики и не се различава от защитата на ответника/ците в тази й част.

Извън посоченото, ответникът/ответниците може да реши/шат да не организира/т защита срещу иска, а напротив, да го признае/признаят.

 

4.4. Усложнения в предмета на делото

 

а) предявяване на насрещен иск и възражение за прихващане

 

Предявяването на насрещен иск (чл. 104 от ГПК ) е право на ответника по делото, което следва да се реализира в рамките на първото по делото заседание.

 

Преценява се допустимост на насрещния иск - спазени ли са процесуалните предпоставки и изисквания за предявяването му.

 

Специфична предпоставка за предявяването на насрещен иск е наличието на връзка между предмета на първоначалния иск и на насрещния иск, която се изразява това, че правата по двата иска произтичат от едно и също правоотношение или въпреки, че произтичат от различни правоотношения, е възможна компенсация между тях.

 

Насрещният иск е средство за самостоятелна защита на правата на ответника в процеса.

При установяване на нередовности по исковата молба, с която е предявен насрещния иск, ответникът-ищец по него е длъжен да ги отстрани в същото заседание.

 

В противен случай последицата е прекратяване на производството по отношение на насрещния иск и докладването му на председателя на съда за образуване на отделно производство - чл. 104, ал. 2 от ГПК.

 

Искът за обявяване на трудовия договор за недействителен, независимо дали е предявен от работодателя или от работника е конститутивен по своя характер и при него няма възможност за извършване на компенсация. Очевидно е от предмета на иска, особено ако с него съдът е сезиран от компетентен държавен орган, че не би могло да се обоснове правен интерес от заявяване на други права посредством насрещен иск.

 

Поради невъзможността да се извършва компенсация при конститутивен иск, какъвто е този по чл. 74 от КТ, предявяването на възражение за прихващане е недопустимо.

 

б) предявяване на инцидентен установителен иск

 

Инцидентният установителен иск цели установяване в хода на висящия процес съществуването или несъществуването на едно преюдициално спрямо спорното право правоотношение. Инцидентният установителен иск може да се предяви от ищеца или от ответника по делото, в рамките на първоинстанционното производство до приключване на устните състезания - чл. 118 от ГПК.

 

Напр. инцидентен установителен иск за установяване неистинността на документ, инцидентен установителе иск за факт с правно значение - напр. работникът- ответник може да предяви такъв, за да установи, че отговаря на изискванията за заемане на длъжността и др.

 

в) отказ и оттегляне на иска

 

Ищецът може да се откаже от иска за обявяване на трудовият договор за недействителен или да го оттегли. Възможно е и оттегляне или отказ от акцесорните претенции за лихва за забава. Той не е ограничен със срок и може да извърши това по всяко време на делото, като за оттеглянето на иска е необходимо съгласието на ответника, ако се прави след първото по делото заседание - чл. 119, ал. 1 от ГПК.

 

Оттеглянето на иска не пречи в един бъдещ момент отново да бъде предявен иск за същите права, ако не е погасено правото на иск с изтичане на предвидената в закона давност. Отказът от иск обаче е пречка за предявяване на същия иск между същите страни в нов процес.

Когато съдът е сезиран от друг държавен орган, отказ и оттегляне на иска няма да може да бъде реализирано, защото производството не е инициирано от работника или работодателя, а самият орган не става страна в производството, която да може да се разпорежда с предмета на спора - арг. от чл. 22, ал. 3 от ГПК.

 

г) признаване на иска

Това е едностранно изявление на ответника, което води до прекратяване на делото, поради факта, че ответникът счита иска за основателен и отказва да се защитава срещу него. Тъй като искът по чл. 74 от КТ е конститутивен, достатъчно е да не се оспорва неговото основание.

 

д) изменение на иска

 

Предявеният първоначално иск по чл. 74 от КТ може да бъде изменен по отношение на неговото основание или петитум, но никога двете едновременно. В случая не може да става дума за изменение на размера на иска, тъй като той е конститутивен.

 

Например изменение на основанието ще е налице, когато вместо иск за недействителност на трудовия договор поради противоречие с повелителни норми на закона, се предяви иск за недействителност на трудовия договор поради противоречие с норми на колективния трудов договор.

 

Относно допустимостта на изменението на иска важат изискванията на чл. 116 от ГПК.

 

е) обективно съединяване на искове

 

Искът за обявяване на трудовия договор за недействителен може да се съедини обективно с инцидентен установителен иск, с иск за неплатени трудови възнаграждения (когато работникът е ищец по главния иск), тъй като и при обявяване на трудовия договор за недействителност отработеното възнаграждение подлежи на плащане, особено ако работникът е бил добросъвестен и др.

 

Работникът-ищец може да съедини иска за обявяване на трудовия договор за недействителен и с иск за обезщетение по чл. 200 от КТ.

В тези случаи съединените искове са кумулативни и решението на съда по всеки от тях ще е различно и ще зависи от доказването на претенциите.

 

4.5. Усложнения в страните по делото

 

Възможно е да възникне обикновено другарство между ответници по искове за обявяване на трудовия договор за недействителен, когато в следствие на реорганизация на работодателя по смисъла на чл. 123 от КТ, правоприемниците на първоначалния такъв са повече от едно лице.

 

Другарство може да възникне и при правоприемство в хода на процеса по отношение на починало физическо лице - работодател, което има няколко правоприемника.

 

При смърт на физическото лице - работник, ищци стават неговите наследници и между тях възниква другарство.

 

Когато съдът е сезиран от компетентен държавен орган, ответниците - работодателят и работникът/служителят са задължително необходими другари и без участието (т. е. конституирането) и на двамата, производството ще бъде опорочено, а решението, постановено по спора - процесуално недопустимо.

 

А) Действия на съда по приемане на исковата молба и образуване на делото - разпоредително заседание

 

След депозиране на исковата молба, същата се разпределя от председателя на районния съд на съответния съдебен състав. Председателят на състава проверява редовността на исковата молба относно спазване на формалните изисквания по нейната допустимост, посочени в чл. 98 и 99 от ГПК.

 

При констатиране на нередовности на исковата молба съдът оставя същата без движение, изпраща съобщение на посочения в исковата молба адрес на ищеца за отстраняване на нередовностите в седмодневен срок - чл. 100, ал. 1 от ГПК е седмодневен.

 

Когато не е посочен и не е известен на съда адресът на ищеца, съобщението се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в продължение на една седмица.

 

 По същия начин се постъпва и когато нередовностите в исковата молба се забележат в течение на производството.

 

Поправената искова молба се смята за редовна от деня на нейното подаване.

Когато в течение на дадения седмодневен срок нередовностите на исковата молба не бъдат отстранени от ищеца, съдът връща исковата молба заедно с приложенията, а ако адресът не е известен, оставя същата в канцеларията на съда на разположение на ищеца. Против връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя.

 

Правната последица от връщането на исковата молба, в случая когато връщането не е обжалвано или обжалването не е уважено от окръжния съд, се изразява в заличаване с обратна сила на факта на предявяване на съответния иск - все едно, че същият изобщо не е подаван. В такъв случай ищецът може да предяви отново иска си, стига да не е изтекла давността, която го погасява.

 

Естествено, тъй като давността не се следи служебно от съда, това не е пречка искът да се предяви, но, ако ответникът направи възражение за изтекла погасителна давност, съдът ще отхвърли иска на това основание.

 

Ако исковата молба е формално редовна, респ. след като нередовностите бъдат отстранени в срока, съдът насрочва дата за първо заседание по делото. Съдът изпраща на страните призовки за първото съдебно заседание, като към призовката за ответника прилага препис от исковата молба и приложенията към нея. Съгласно чл. 41, ал. 6 от ГПК, съдът призовава страните само за първото заседание по делото.

 

Останалите съдебни заседания се следят от страните самостоятелно, без отделно призоваване, освен в случаите, в които страната не е била редовно призована, разглеждането на делото е отсрочено в закрито заседание или е отстранена пречката, довела до преграждане на по-нататъшния ход на делото.

 

Б) Първо съдебно заседание

 

Първоинстанционният съд разглежда делото в едноличен състав.

Заседанията по трудовоправни спорове по принцип са публични и открити. Заседания при закрити врата се извършват само, когато има опасност от разгласяване на държавна или служебна тайна или на сведения от интимния живот на страните. В такъв случай в съдебната зала се допускат страните, техните пълномощници, вещите лица и свидетелите, както и лицата, на които председателят разреши това - чл. 105, ал. 3 от ГПК.

 

Няма нормативно определен брой заседания, които да се провеждат по този вид съдебни спорове. Законът изрично дава само основните насоки относно провеждането на първото заседание по делото и неговото съдържание като процесуални права и задължения на страните. В текстовете от чл. 108 до 110 от ГПК включително са посочени основните права и задължения на страните по делото.

 

Част от правата страните следва да упражняват именно в първото по делото заседание, в противен случай може да бъде ангажирана отговорността им - чл. 65 от ГПК. Така е с изчерпването на доказателствените искания - чл. 110 от ГПК задължава ответника в първото заседание да представи всичките си писмени доказателства по спорните фактически обстоятелства и да посочи другите доказателства и обстоятелствата, които ще установява с тях. За ищеца се счита, че това следва от своя страна да е направил в самата искова молба. Във връзка с възраженията на ответника ищецът в определен от съда срок може да представи и да посочи нови доказателства.

 

По изключение в следващото заседание страните могат да навеждат нови обстоятелства и да представят и посочват нови доказателства само ако без тях не може да се постанови правилно решение и ако е внесена допълнителната държавна такса по чл. 65, ал. 1 от ГПК.

 

Други права, които ако не се упражнят в първото съдебно заседание се преклудират, са посочени в чл. 56, ал. 1 от ГПК - относно цената на иска, чл. 92, ал. 4 от ГПК - за възраженията за неподсъдност на спора; чл. 104, ал. 1 от ГПК - предявяване на насрещен иск от ответника и др.

Явяването на страните по делото не е задължително и неявяването не води до прекратяване на делото.

 

Ако е налице внезапно възникнало препятствие за явяване на някоя от страните и пълномощника на същата по делото, което препятствие страната не е могла да отстрани, съдът може да отложи делото на основание чл. 107, ал. 2 от ГПК.

Относно доказателствените искания, писмените доказателства, възраженията и тежестта на доказване - вж. по-горе.

 

В) Следващите съдебни заседания, не са отделно изрично изброени и броят им може да бъде различен. Тяхната цел е събирането на необходимите доказателства за постановяване на законосъобразното, правилно и обосновано съдебно решение. Провеждат се разпити на свидетели, изслушват се вещи лица и се приемат експертизи и т. н.

 

Основните процесуални действия на страните в производството могат да се обобщят в три групи - искания, твърдения и доказвания.

 

- Исканията са тези действия, с които страната цели да предизвика извършване от съда на желано от същата тази страна процесуално действие - напр. спиране на делото, допускане на свидетелски показания, отстраняване на член на състава на съда, вследствие на направено искане за отвод и др.

 

- Твърденията са процесуални действия на страните в подкрепа на техните искания. Това са изявления от съответната страна, за знание за осъществяване или неосъществяване на определени факти.

 

Те могат да са правни твърдения - когато касаят осъществяването или неосъществяването на дадени права. Могат да са фактически твърдения - когато се отнасят до съществуване или несъществуването на факти, които имат доказателствено или правно значение за спора. Близко до твърденията са доводите - това са изводите на страните в процеса относно факти или относно субективни права.

 

- Доказванията подкрепят твърденията. Те представляват процесуални действия на страните, с които те сочат, представят доказателства или участват в събирането им - разпити на свидетели, поставяне на въпроси към вещите лица.

 

Относно формата на извършване на процесуалните действия - когато те се извършват в съдебно заседание, с присъствие на двете страни по делото - формата може да бъде и устна, освен ако съдът не разпореди да се извършат писмено. Когато някоя от страните не присъства в заседанието или процесуалното действие се предприема извън съдебно заседание - формата е писмена, като условие за валидност на процесуалното действие.

 

Г) Устни състезания

 

Те съставляват частта от процеса, в която, след като делото е снабдено с достатъчно доказателствен материал и страните са изчерпили всичките си възражения, искания и доказвания, съдът е дал ход по същество на делото.

 

По време на устните състезания всяка страна излага своите фактически и правни доводи, като първо се дава думата на ищеца. Всяка от страните има право да се произнесе по правните и фактически доводи на другата страна. Когато съдът прецени, че страните са изчерпили своите правни и фактически доводи, той обявява приключване на устните състезания, и пристъпва към обявяването на решение - чл. 186 от ГПК.

 

Вместо да бъде извършено в устна форма, излагането на правните и фактическите доводи пред съда от страните, може да стане чрез представянето на писмена защита. Представянето й не е задължителен елемент на всеки процес, но дава възможност за по-подробно и по-точно излагане на виждането на страната относно установените факти по делото и начина, по който съдът следва да реши спора.

 

4.7. Постановяване на решение от първоинстанционния съд

 

След приключване на устните състезания съдът постановява решението си в срок от 30 дни, считано от деня на последното съдебно заседание - чл. 190 от ГПК. Реда за постановяване на съдебното решение е регламентиран в чл. 186 - 190 от ГПК.

 

За решението страните по делото се уведомяват писмено с обявление за решение на посочения от тях адрес. Обявеното съдебно решение не може да се отмени по почин на съда, който го е постановил. То може единствено да бъде поправено при наличие на явна фактическа грешка по реда на чл. 192 от ГПК, да бъде допълнено, ако е непълно, съгласно чл. 193 от ГПК или да бъде разтълкувано, ако е неясно по чл. 194 от ГПК, от съда, който го е постановил.

 

В 14-дневен срок от деня на заседанието, в което решението с мотивите е обявено - за присъствалата страна, респ. от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено - за неприсъствалата страна, може да се обжалва решението пред въззивната инстанция (чл. 197 от ГПК). Срокът е 30-дневен, когато се обжалва решение на въззивния съд пред ВКС.

 

Възможните решения, които съдът може да постанови са следните:

 

1. Решение, с което се уважава изцяло предявеният иск.

 

В този случай съдът установява наличието на основание за обявяване на недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи и обявява недействителността, присъжда направените от ищеца разноски и осъжда ответника (ако това е работодателят), да заплати на съда съдопроизводствените разноски - държавната такса, определена по правилата на чл. 55 ГПК.

 

(Работникът, независимо дали е ищец или ответник, не дължи държавни такси и съдебни разноски ).

 

2. Решение, с което предявеният иск/предявените искове се уважава/уважават отчасти.

 

С това решение съдът отделно се произнася по уважената и неуважена част от иска (напр. признава недействителност само на част от клаузите на трудовия договор, а не на целия договор или не на всички клаузи, за които се е искало обявяването на недействителност), като осъжда ответника в рамките на уважената част за разноските на ищеца и съдебните такси, както и ищеца в рамките на отхвърлената част относно разноските, направени от ответника по делото и съдебните такси.

 

3. Решение, с което съдът отхвърля иска - в този случай съдът установява, че трудовият договор не страда от посочените в иска пороци и същият е напълно редовен и законосъобразно сключен, със съдържание съответстващо на изискванията на закона и КТД, присъжда на ответника направените от него разноски, за които осъжда ищеца.

 

4.8. Бързо производство

 

С измененията на ГПК, ДВ, бр. 25/2001 г. в чл. 126а, ал. 1, б. "м" бе въведено бързо производство и по трудови дела и по специално за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от КТ, както и относно паричните вземания по трудови правоотношения.

 

Обявяването на недействителност на трудовия договор по чл. 74 от КТ не е сред хипотезите на бързото производство, изчерпателно изброени в чл. 126а, в които образуването на такова производство е допустимо. Следователно бързо производство не може да бъде образувано за обявяване недействителност на трудовия договор. Ако такова е поискано, съдът следва да издаде определение, с което отказва образуването на делото по този ред и да образува същото по общия ред за разглеждане на трудови спорове.

 

5. Обжалване на съдебното решение пред въззивна и касационна инстанция

 

Недоволната от решението страна може да го обжалва в посочените по-горе срокове пред по-висшестоящия съд, като се спазват правилата на функционалната подсъдност. Предварителният отказ от правото на обжалване е недействителен - чл. 203, ал. 2 от ГПК, но веднъж подадената жалба при всяко положение на делото може да бъде оттеглена или пък да бъде направен отказ от нея.

С оттеглянето или отказът от жалбата се прекратява делото. Отказът от жалбата води до загуба на правото жалбата да бъде предявявана отново, докато при оттеглянето й, същата може отново да се подаде, ако срокът все още не е изтекъл.

 

5.1. Обжалване на първоинстанционното решение

 

А) Въззивна жалба. Основания за предявяване. Необходими документи

Забележка към параграф

Жалбата е винаги писмена и следва да съдържа реквизитите по чл. 198 и 199 от ГПК.

 

Предявява се чрез съда, постановил първоинстанционното решение. Жалбата може да бъде подадена, както срещу цялото решение, така и срещу негова част - чл. 196 , ал. 2 от ГПК

Необходима предпоставка във всички случаи е жалбоподателят да има правен интерес от подаването на жалбата.

 

 Такъв няма да е налице, когато за ответника по иска, искът е бил отхвърлен изцяло, или за ищеца - когато искът е бил изцяло уважен.

 

Жалба се подава, когато:

- решението е нищожно - напр. постановено е от некомпетентен орган; в нарушение на изискванията за писмена форма или неподписаното решение.

Особеното при нищожните решения е, че обявяването на нищожността може да се иска по всяко време, като на нея страната може да се позовава чрез възражение.

 

- решението е недопустимо - това е решение, което не отговаря на изискванията, при които може да се реши делото по същество - липса на право на иск, липса на процесуална легитимация на някоя от страните и др.

- решението е неправилно - валидно и допустимо решение, при което установеното от съда с решението противоречи на фактите от обективната действителност - напр. признава за незаконосъобразно едно законосъобразно уволнение и др.

 

Петитумът на жалбата задължително следва да съдържа целения с жалбата ефект:

- искане на пълна или частична отмяна на първоинстанционното решение;

- искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд;

- искане за решаване на спора по същество и постановяване на решение в обжалваната част на първоинстанционното такова, с което се уважава неуважения в първата инстанция напълно или отчасти иск или се отхвърля частично или изцяло уваженият такъв - в зависимост от интереса на страната, която обжалва;

- искане за присъждане на направените по делото разноски.

 

Б) Необходими документи:

 

Към въззивната жалба жалбоподателят прилага новите писмени доказателства, на които тя се основава - чл. 199, ал. 2 от ГПК.

 

Тези доказателства са нови, в смисъл на такива, които не са били известни на страната до приключване на устните състезания в първата инстанция и в този смисъл са новооткрити, или пък са такива, които макар да са й били известни, не са били достъпни за нея и страната не е могла да се снабди с тях.

 

Съдът няма право да откаже да допусне непредставените в първата инстанция доказателства, дори ако те са се намирали в страната, били са й известни и тя въпреки това не ги е представила. В този случай, обаче, страната, която причини отмяна на първоинстанционното решение с представяне на тези доказателства пред въззивния съд, понася независимо от изхода на делото разноските за второинстанционното производство, както и допълнителна държавна такса в размер на 1/3 от платената вече държавна такса, но не по-малко от 100 лв. - чл. 65, ал. 1 от ГПК.

 

Извън писмените доказателства, във въззивната жалба може да се иска допускането на свидетелски показания, преразпит на разпитани в първата инстанция свидетели и очна ставка между тях, назначаване на вещи лица и др.

 

Когато жалбата се подава от работодателя, независимо от неговото качество в първата инстанция - ищец или ответник, жалбата му следва да се придружава и от документ за внесена държавна такса за въззивно обжалване, която се равнява на 2% върху цената на исковете - съгласно т. 12 от раздел А на ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби, Министерството на правосъдието и Агенцията по вписванията .

 

В) Страни в производството. Компетентен орган

Страните във второинстанционното производство се наричат жалбоподател и въззиваем. Тук активната страна е жалбоподателят, защото той сезира второинстанционния съд. Въззиваемият е в позицията на ответник по жалбата, аналогична с позицията ответник в първата инстанция. Възможно е и усложнение във връзка със страните, когато и двете страни не са доволни от първоинстанционното решение и го обжалват - тогава всяка е в положението на ищец по своята жалба и на ответник спрямо жалбата на насрещната страна.

 

Обжалването се извършва пред окръжния съд, в чийто район е съответният районен съд, постановил обжалваното решение - чл. 196, ал. 1 от ГПК. Окръжният съд заседава в състав от трима съдии.

 

Г) Ход на производството

 

Първоинстанционният съд проверява първо дали жалбата е допустима. Ако жалбата е просрочена, същата се връща на жалбоподателя, като определението за връщане подлежи на обжалване с частна жалба. - чл. 200, ал. 3 от ГПК.

Ако жалбата е нередовна, поради липса на някой от реквизитите, предвидени в чл. 198 и 199 от ГПК, съдът изпраща съобщение на жалбоподателя за отстраняване на нередовностите в седмодневен срок. Ако същите не бъдат отстраненият - жалбата се връща на жалбоподателя. Това определение също подлежи на обжалване с частна жалба - чл. 200, ал. 3 от ГПК. В случай, че жалбата е върната и определението за връщане не е обжалвано или обжалването не е уважено, то второинстанционното решение влиза в сила.

 

Ако жалбата е редовна, съдът изпраща препис от нея и приложенията й на ответника, като му дава седмодневен срок да представи възраженията си. Заедно с възраженията по жалбата, ответникът трябва да представи и писмените доказателства, с които разполага, а другите доказателства само да посочи - чл. 201 от ГПК. След изтичането на седмодневния срок първоинстанционният съд изпраща жалбата с доказателствата и възраженията на втората инстанция, която насрочва открито заседание за разглеждането на жалбата. За насрочването се уведомяват страните с призовка по реда на чл. 41 - 52 от ГПК, ако не им е било съобщено от първоинстанционния съд за деня на разглеждане на делото от въззивната инстанция.

 

Д) Постановяване на въззивното решение

 

Съдът постановява решението си в едномесечен срок от последното съдебно заседание, като възможните решения са следните:

 

• Решение, с което се отхвърля жалбата.

Съдът постановява такова, когато жалбата е недопустима и това е констатирано към момента на постановяване на самото съдебно решение или когато жалбата по същество е неоснователна. В този случай съдът потвърждава първоинстанционното решение. Присъждат се разноските по производството на ответника по жалбата.

 

• Решение, с което жалбата се уважава частично.

Съдът постановява такова, когато жалбата е допустима, но разгледана по същество е частично основателна. Тогава съдът оставя решението частично в сила, като за останалата част, в която уважава жалбата, постановява решение по съществото на спора. Присъждат се частично разноски, съразмерно на уважената част от жалбата.

 

• Решение, с което се уважава изцяло предявената жалба.

В този случай, втората инстанция решава делото по същество, отменя първоинстанционното решение в обжалваната част и уважава или отхвърля, изцяло или отчасти предявените пред първата инстанция искове. Присъждат се разноските на жалбоподателя.

 

• По-специални са хипотезите, в които жалбата се уважава, като жалба, първоинстанционното решение се признава за нищожно или недопустимо.

 

В тези случаи съдът постъпва в зависимост от конкретните пороци по един от посочените в чл. 209 от ГПК начини.

 

Решението на въззивния съд по отношение на исковете за прогласяване на недействителността на трудовите договори не подлежи на касационно обжалване пред ВКС - арг. от чл. 218а, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 74, ал. 2 от КТ, който определя този род спорове като трудови, а трудовите спорове подлежат на триинстанционно разглеждане в изрично посочени от ГПК случаи.

 

Съответно и решението на въззивния съд влиза в сила от момента на постановяването му, ако с него се решава спорът по същество.

 

6. Изпълнение на съдебното решение

 

Изпълнението на съдебното решение протича по различен ред и начин, в зависимост от вида на исковете, по които съдът се е произнесъл с решението си. При всички случаи, става въпрос за решение, което е влязло в сила. Влязлото в сила решение не подлежи на обжалване, обвързва страните и има задължителна сила за тях, по отношение на предмета на делото - правния спор, който съдът е разрешил - чл. 220 от ГПК.

 

Съгласно чл. 219 от ГПК, съдебните решения влизат в сила, когато не подлежат на обжалване или срещу които не е подадена въззивна жалба в определения от закона срок, или подадената жалба е оттеглена. В последния случай решението влиза в сила от деня на влизане в сила на определението, с което се прекратява делото.

 

Съдебното решение, с което се уважава иска за обявяване недействителност на трудовия договор, е конститутивно съдебно решение. То произвежда действие от момента на влизането си в сила и съобщаването на страните (законът употребява термина "връчване" в чл. 74, ал. 5 от КТ). Тук по-скоро може да се говори за правните последици, които това решение предизвиква, тъй като то е конститутивно съдебно решение и като такова предизвиква правна промяна в трудовото правоотношение между страните.

 

Тази правна промяна се изразява в това, че от момента на влизане в сила на съдебното решение, ако работникът е бил добросъвестен, или от момента на сключване на трудовия договор, ако е бил недобросъвестен, трудовото правоотношение се счита недействително и престава да обвързва страните. Ако става дума за частична недействителност - засягаща само отделни клаузи на трудовия договор - последиците са идентични и зависят от добросъвестността на работника или служителя, при сключването му.

 

Под "добросъвестност" се разбира неговото незнание, неяснота относно наличието на порок на договора или на съответната уговорка от този договор. Ако е бил недобросъвестен, договорът, респ. опорочената клауза, се обявяват за недействителни към момента на сключването им, а отношенията между работодателя и работника се уреждат на плоскостта на неоснователното обогатяване - чл. 55 и сл. от ЗЗД.

От нарочно изпълнение не се нуждае решението, с което се отхвърля иска за обявяване недействителност на трудовия договор. Това е декларативно съдебно решение, което установява, че няма основание за обявяване на недействителност нито на договора, нито на отделни негови клаузи.

 

Същинско изпълнение на съдебно решение е налице при осъдителните съдебни решения, с присъждането на разноските по делото на съответната страна.

 

Изпълнението на осъдителните съдебни решения бива два вида: доброволно изпълнение и принудително изпълнение.

 

Доброволното изпълнение се реализира по извънсъдебен ред и е пречка за провеждане на принудително изпълнение на решението.

 

Принудителното изпълнение се осъществява с помощта на органите на съдебното изпълнение - съдия-изпълнителя при съответния районен съд по местоседалището или местожителството на ответника или седалището на неговия клон или поделение. Производството се регламентира от чл. 323 - 339 от ГПК.

 

Срокове

 

1. Срокове в първа и втора инстанция

С изключение на сроковете за обжалване на решенията на отделните инстанции пред по-горната такава, сроковете в исковото производство са идентични.

 

1.1. 7-дневен е срокът за поправяне на първоначално констатирани нередовности на исковата молба по чл. 100 от ГПК и въззивната жалба по чл. 199, ал. 3 и чл. 200 от ГПК. В този срок, ако исковата молба или въззивната жалба се поправи, същите се считат редовни от деня на подаването им. В случай, че нередовностите не бъдат отстранени в срок исковата молба/въззивната жалба се връщат, като връщането подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок пред по-горния съд.

 

1.2. Същият 7-дневен срок тече за поправяне на нередовности на исковата молба или въззивната жалба, установени от съда в течение на производството, като последиците от отстраняването, респ. неотстраняването на нередовностите в срока са аналогични - чл. 100, ал. 3 от ГПК, чл. 211 от ГПК.

 

1.3. Съдът определя сроковете за извършване на някои процесуални действия с определение - за даване на становище по доказателствата на насрещната страна, заплащане на депозит за вещо лице и др.

 

1.4. Срока за оспорване на писмените доказателства изтичат в заседанието, на което същите са представени или първото заседание, в което се разглежда молбата, с която те се представят - исковата молба, жалбата, становището - арг. от чл. 154, ал. 1 от ГПК. Ако страната не е присъствала на заседанието, оспорването може да се извърши най-късно в следващото съдебно заседание. Неспазването на срока преклудира правото на оспорване.

 

1.5. Срокове за възражения и други процесуални права - някои от съществените възражения (възражението за местна подсъдност, оттегляне на исковата молба и др. - чл. 56, чл. 92, ал. 4, чл. 104, ал. 1, 110, ал. 1, чл. 119 , ал. 1 от ГПК) и някои от другите процесуални права (привличане на трето лице, предявяване на насрещен иск, предявяване на обратен иск и др.) се преклудират, ако не се упражнят в първото по делото заседание в първата инстанция.

1.6. Първото заседание във въззивната инстанция също се посочва като срок, който погасява права - чл. 204 от ГПК - за присъединяване към жалбата на съищец или съответник по делото при наличие на субективно съединяване на искове.

 

2. Срокове за обжалване на решенията

Срокът за обжалване на първоинстанционното решение е четиринадесет дни, като започва да тече от деня на обявяване на решението с мотивите за присъствалата страна или от датата на съобщението, че решението с мотивите е изготвено - чл. 197 от ГПК. Т. е. срокът за обжалване тече различно за страните в процеса и зависи от конкретния момент на узнаване на съдебното решение, подлежащо на обжалване.

 

3. Сроковете в съдебно-изпълнителното производство са регламентирани в чл. 323 - 339 от ГПК.

 

Такси и разноски

 

Правилата за разпределяне на разноските са разгледани в нарочна глава на ГПК - чл. 53 - 70а от ГПК. Конкретните размери за държавните такси се уреждат от ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби, Министерството на правосъдието и Агенцията по вписванията.

 

Решението за разноските може да се обжалва и отделно от самото съдебно решение посредством частна жалба по чл. 70 от ГПК. Същият ред е предвиден като възможност и за обжалване на допълнителната държавна такса, по чл. 65, ал. 1 от ГПК

 

1. Такси и разноски по първоинстанционното производство

 

За работника или служителя, независимо дали е ищец или ответник, производството е безплатно, съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, б. "а" ГПК, във вр. с чл. 5, ал. 1, б. "в" Закона за държавните такси. Това не означава, че същият не заплаща адвокатски хонорар, който се определя по правилата на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения , като по уговорка на страните по договора за правна помощ стойността на хонорара може да бъде и по-висок.

 

Работникът или служителят не заплаща нито държавни такси, нито депозити за вещи лица. Такива се дължат от работодателя, в определен от съда размер относно възнагражденията на вещите лица и свидетелите по чл. 59 от ГПК.

 

Разноските, които е следвало да плати работникът - ищец, който е освободен от тях, за държавна такса, вещи лица, призовавания, свидетели и др. се възлагат върху работодателят - ответник или изцяло, при уважаване на иска или съразмерно на уважената част от иска - чл. 64 от ГПК.

Държавна такса, съгласно чл. 63, ал. 4 от ГПК не внасят и държавните учреждения - на това основание от държавна такса се освобождава и органа по чл. 74, ал. 3 от КТ, на който изрично е признато правото на иск за обявяване на недействителност на трудовия договор или отделни негови клаузи.

 

2. Такси и разноски по второинстанционното производство и съдебното изпълнение

 

Правилата на чл. 53 - 70а от ГПК и ТАРИФА № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и от Министерството на правосъдието имат приложение както във второинстанционното производство, така и по отношение на съдебното изпълнение. Следва да се отбележи, че и тук работникът или служителят е освободен от задължение за внасяне на държавни такси и заплащане на разноски, за разлика от работодателя.





{START_COUNTER}