DnesInvestor Bloombergtv.bg Bulgaria On AirGolTialotoAz-jenataPulsTeenproblemImoti.netAz-detetoAutomediaStartBlog Posoka Boec

Относно обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ

№ 94-ЗЗ-338 от 30.01.2006 г. относно обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение поради пенсиониране

МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

        От запитването е видно, че работникът е работил към община Ново село 2 г. и 7 м., до 22.10.2005 г., когато е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. От изложеното не става ясно, но се предполага, че програмата, по която е работил, е Националната програма "Помощ за пенсиониране".
        Съгласно чл. 222, ал. 3 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
        Както е видно от разпоредбата, условие за изплащане на две брутни заплати към момента на прекратяване на трудовия договор е изискването лицето да е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
        В раздел VII - "Финансиране" от посочената no-горе Програма е предвидено, че:
        1. На работодател, който наеме по трудов договор безработно лице за работа по Програмата за срока, необходим за придобиване право на пенсия (но за не по-малко от 3 месеца и не повече от 60 месеца), се предоставят средства от държавния бюджет за:
        1.1. Трудово възнаграждение в размер, ежегодно определян от министъра на труда и социалната политика в Националния план за действие по заетостта за действително отработено време, но за не повече от 60 месеца за едно лице.
        1.2. Допълнителни възнаграждения по минимални размери, установени в Кодекса на труда и нормативните актове за неговото прилагане върху средствата по т. 1.1.
        1.3. Възнаграждение за основен платен годишен отпуск по чл. 155 КТ.
        1.4. Дължимите вноски за сметка на работодателя за фондовете на ДОО: "Пенсии", "Трудова злополука и професионална болест", "Общо заболяване и майчинство" и за Националната здравноосигурителна каса, като същите се изчисляват върху сумата от т.т. 1.1, 1.2 и 1.3, но върху не по-малко от минималния размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване.
        1.5. Парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука и професионална болест (чл. 40, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване).
        Средствата се предоставят за всяко лице, наето по Програмата, за времето, през което е било на работа, пропорционално на отработеното време.
        Работодателите осигуряват средства:
        - за материалните разходи за обезпечаване на разкритите работни места по програмата;
        - за всички задължителни плащания по Кодекса на труда и осигуровките върху тях, които не се поемат от държавния бюджет.
        С оглед на горното, ако лицето отговаря на изискванията на чл. 222, ал. 3 КТ и предвид т. 1.5 от програмата, обезщетението, в размер на две брутни заплати, е дължимо от последния му работодател.
        Трудовоправен спор във връзка с изплащането на посоченото обезщетение се решава от съответния съд в 3-годишен давностен срок.


{START_COUNTER}