Ви­до­ве па­рич­ни обез­ще­те­ния за смет­ка на ФРЗ и оп­ре­де­ля­не на тех­ния раз­мер

В ре­ди­ца слу­чаи Ко­дек­сът на тру­да пред­виж­да на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те да се зап­ла­щат обез­ще­те­ния от ра­бо­тода­те­ля за смет­ка на раз­хо­ди­те на пред­п­ри­я­ти­е­то, за не­го­ва смет­ка или за смет­ка на ви­нов­ни­те длъж­нос­т­ни ли­ца.

По прин­цип те­зи обез­ще­те­ния се съ­и­з­мер­ват с про­пус­на­то­то от стра­на на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля тру­до­во въз­наг­раж­де­ние.

Та­ки­ва обез­ще­те­ния се дъл­жат в слу­ча­и­те:

Обезщетение при недопускане или отстраняване от работа

а) при не­за­кон­но не­до­пус­ка­не на ра­бо­та на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля, с ко­го­то е съз­да­де­но тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние да пос­тъ­пи на ра­бо­та - в раз­мер на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за съ­о­т­вет­на­та длъж­ност от де­ня на явя­ва­не­то, за да пос­тъ­пи на ра­бо­та до не­го­во­то дейс­т­ви­тел­но до­пус­ка­не на ра­бо­та, съг­лас­но чл. 213, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да;

В текста на чл. 213 от КТ са предвидени две хипотези при които за недопускане до работа се дължи обезщетение :
        - когато работникът или служителят не е допуснат да постъпи на работа след като има сключен трудов договор, но предстои да започне реалното изпълнение;
        - когато изпълнението на трудовия договор е започнало, но в по-късен момент работникът или служителят не е допускан до работното си място.
        И в двете хипотези недопускането до работа трябва да бъде без да е налице законово основание.

 В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 214 КТ, която предвижда обезщетение за отстраняване от работа без причината за това да е виновното поведение на работника или служителя.

Работодателят или упълномощени от него длъжностни лица могат да отстраняват или да не допускат до работното място даден работник или служител само в случай, че той се явява на работа в състояние, което не му дава възможност да изпълнява задълженията си (вж. чл. 199 от КТ).

Размерът на обезщетението е брутното трудово възнаграждение за целия период от време, през който е продължило недопускането.
 
Когато изплащането на обезщетението е причинено от виновното поведение на длъжностни лица от предприятието работодателят има право с обратен (регресен иск) да възстанови изплатената за обезщетение сума. Възстановяването става по съдебен ред, а не с удръжки от трудовите възнаграждения на виновните лица, след издадена заповед от работодателя.

б) при не­за­кон­но не­до­пус­ка­не на ра­бо­та на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля през вре­ме­то до­ка­то трае из­пъл­не­ни­е­то на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние - в раз­мер на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за вре­ме­то на не­за­кон­но не­до­пус­ка­не на ра­бо­та, съг­лас­но чл. 213, ал. 2 от Ко­дек­са на тру­да;

в) при не­за­кон­но от­с­т­ра­ня­ва­не от ра­бо­та на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля - в раз­мер на брут­но­то му тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за вре­ме­то на не­за­кон­но­то от­с­т­ра­ня­ва­не, съг­лас­но чл. 214 от Ко­дек­са на тру­да;

Обезщетение при преместване

г) при пре­мес­т­ва­не на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля на ра­бо­та в дру­го на­се­ле­но мяс­то - въз­наг­раж­де­ние за дни­те на пъ­ту­ва­не и за още 2 дни, как­то и път­ни­те раз­нос­ки за не­го и чле­но­ве­те на се­мейс­т­во­то му и раз­нос­ки­те за пре­на­ся­не­то на по­къщ­ни­на­та му, съг­лас­но чл. 216, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да;

д) при пре­мес­т­ва­не на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля не по не­го­ва мол­ба в дру­го на­се­ле­но мяс­то по ред, пред­ви­ден в за­кон, а ко­га­то раз­с­то­я­ни­е­то до на­се­ле­но­то мяс­то на но­ва­та ра­бо­та е над 100 км и пре­мес­т­ва­не­то е за вре­ме­то над 1 го­ди­на - в раз­мер на до­го­во­ре­но­то ед­но­ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за но­ва­та ра­бо­та и въз­наг­раж­де­ние в раз­мер на 1/4 от съ­ща­та су­ма за все­ки член от се­мейс­т­во­то, из­дър­жан от не­го, ка­то обез­ще­те­ни­е­то се из­п­ла­ща от ра­бо­то­да­те­ля, при ко­го­то се пре­мес­т­ва ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят, съг­лас­но чл. 216, ал. 3 от Ко­дек­са на тру­да;

Разпоредбата предвижда, в кои случаи и за кои разходи страните могат да се споразумяват за изплащането на обезщетение от страна на работодателя:

        1. при промяна на местоработата без прекратяване на трудовото правоотношение (чл. 216, ал. 1);

        Договореното обезщетение може да обхваща разходите за:
-пътни разноски за работника/служителя и членовете на неговото семейство;
- разноски за пренасяне на покъщнина;
- обезщетение в размер на възнаграждението за дните на пътуване и за още два дни на работника и на всеки член от неговото семейство;

        2. при завръщане на работника или служителя, след прекратяване на трудовото правоотношение, в населеното място, където е неговото постоянно местоживеене (чл. 216, ал. 2 от КТ).

Обезщетението се уговаря и изплаща, само когато трудовото правоотношение не е прекратено по вина на работника/служителя – при дисциплинарно уволнение или едностранно с предизвестие от негова страна. В случая не може да се договаря обезщетение за дните на пътуване.

        3. промяна на местоработата в друго населено място по силата на закон (чл. 216, ал. 3 от КТ).
 
В този случай обезщетението се дължи без да е необходимо споразумение с работодателя, но при следните ограничения:
        - преместването да не е по молба на лицето;
        - разстоянието до населеното място, в което е новата месторабота, да не е отдалечено на повече от 100 км.

Размерът на обезщетението е брутното трудово възнаграждение на новата месторабота за един месец и по една четвърт от тази сума за всеки член на семейството.

е) при не­и­з­пъл­не­ние на пред­пи­са­ние за тру­до­у­с­т­ро­я­ване на ра­бот­ник или слу­жи­тел - в раз­мер на брут­но­то му тру­до­во въз­наг­раж­де­ние от де­ня на по­лу­ча­ва­не на пред­пи­са­ни­е­то до не­го­во­то из­пъл­не­ние, ос­вен ако то­ва е ста­на­ло по­ра­ди от­каз без ува­жи­тел­ни при­чи­ни от стра­на на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля да при­е­ме ра­бо­та­та, съг­лас­но чл. 217 от Ко­дек­са на тру­да;

Необходимостта от трудоустрояване възниква когато условията на труд на дадено работно място не са подходящи с оглед здравословното състояние на работника или служителя. 

За да възникне задължение за трудоустрояване е необходимо, да има изрично предписание на здравен орган – ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК издадено по реда на Кодекс за социално осигуряване и Наредба за експертиза на работоспособността (НЕР). Самото предписание за трудоустрояване е част от Експертното решение на здравния орган.

Изпълнението на предписанието за трудоустрояване е задължение както за работодателя, така и за работника или служителя.
 

След получаване на решението работодателят е задължен, да предложи на трудоустроения подходяща работа (когато такава има в предприятието), съобразно изискванията на предписанието. Неизпълнението на това задължение е основание за изплащане на обезщетение на трудоустроения работник или служител.

Размерът на обезщетението е брутното трудово възнаграждение за периода до изпълнение на предписанието. Когато работникът откаже да приеме работа, която е подходяща с оглед здравословното му състояние, обезщетението не се дължи .

Възможно е на новата длъжност, на която е трудоустроен, работникът да получава по ниско трудово възнаграждение. 

В този случай, работодателят дължи като обезщетение разликата между по-високото възнаграждение за предишната длъжност и по-ниското трудово възнаграждение при следното условие – лицето да е с определена степен на загубена работоспособност под 50 % и поради тази причина да не получава обезщетение от ДОО (чл. 320, ал. 2 от КТ)

При наличието на изрично предписание за трудоустрояване за подходяща се приема работа, която съответства на здравословното състояние на лицето, а не на неговото образование или квалификация. 

Обезщетение при бедствия

ж) ко­га­то по­ра­ди при­род­ни или об­щес­т­ве­ни бед­с­т­вия ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е въз­п­ре­пят­с­т­ван да се яви на ра­бо­та - в раз­мер на 50 на сто от брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за вре­ме­то, през ко­е­то е бил въз­п­ре­пят­с­т­ван да ра­бо­ти, но не по-мал­ко от 75 на сто от ми­ни­мал­на­та ра­бот­на зап­ла­та, ус­та­но­ве­на за стра­на­та, съг­лас­но чл. 218, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да;

з) ко­га­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е взел учас­тие в спа­си­тел­ни ра­бо­ти при при­род­ни или об­щес­т­ве­ни бед­с­т­вия, зап­ла­ща му се пъл­ният раз­мер на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, съг­лас­но чл. 218, ал. 2 от Ко­дек­са на тру­да;

В чл. 218 от КТ е предвидено изплащане на обезщетение от страна на работодателя без да е налице виновно поведение на някоя от страните по трудовото правоотношение за неизпълнение на трудовите задължения. Невъзможността, работникът или служителят да се яви на работа трябва да е причинена от природно бедствие (пр. земетресение, наводнение) или обществено бедствие (пр. граждански размирици, въведено извънредно положение и др.).

 Размерът на обезщетението е в зависимост от това, дали лицето е взело участие в отстраняване на последиците от бедствието:
        - когато работникът или служителят е бил възпрепятстван да се яви на работа, но не е взимал участие във възстановителни и спасителни работи, обезщетението е в размер на 50 % от брутното трудово възнаграждение, като е определено, че сумата не може да бъде по-малка от 75 % от минималната работна заплата за страната;

        - когато работникът или служителят е взел участие в спасяването на хора или имущество, застрашени от бедствието, обезщетението е в размер на пълното брутно трудово възнаграждение.
 
Разпоредбата на чл. 218, ал. 4 от КТ предвижда задължение за работника или служителя да удостовери участието си в спасителните работи. Удостоверителният документ се издава от централен (комисия към МС, министерство) или местен орган на държавна власт (кметство, общински съвет).

Без представяне на документ удостоверяващ участие в отстраняване на последиците от бедствието работника или служителя има право само на намаления размер на обезщетението определен в чл. 218, ал. 1 от КТ.

Обезщетение при правомерен отказ на работника или служителя да изпълнява работата

и) при пра­во­ме­рен от­каз на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля за из­пъл­не­ние на ра­бо­та­та по­ра­ди въз­ник­на­ла се­ри­о­з­на или не­пос­ред­с­т­ве­на опас­ност за жи­во­та и здра­ве­то му или при от­каз да из­пъл­ня­ва ра­бо­та, въз­ло­же­на му вън от пред­ви­де­ни­те в Ко­дек­са на тру­да слу­чаи за ед­нос­т­ран­на про­мя­на на мяс­то­то и ха­рак­те­ра на ра­бо­та - в раз­мер на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за вре­ме­то, през ко­е­то не е ра­бо­тил, съг­лас­но чл. 219 от Ко­дек­са на тру­да;

Обезщетението се дължи поради неспазване от работодателя на задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието.

 
За да се приеме, че отказът на работника или служителя е законен и да възникне правото на обезщетение по чл. 219 от КТ, е необходимо наличието на:

        - сериозна или непосредствена опасност за живота и здравето на работника или служителя (чл. 219, ал. 1 от КТ).

        Опасността е сериозна, когато крие преки рискове за живота или здравето на лицето. От съществено значение е тази опасност да бъде непосредствена – да съществува към момента на отказа за изпълнение на задълженията. Не може да бъде правомерен отказ, при който работещият само предполага, че опасността ще възникне. Пример за подобна опасност може да бъде повреда на машина, уред, съоръжение, техническо състояние на работно помещение както и редица други фактори обвързани с трудовия процес.

        Задължение за работника е да уведоми прекия си ръководител/работодателя, негов заместник или ръководителя на звеното, в което лицето работи за съществуването на опасността. От своя страна прекият ръководител е длъжен да вземе незабавно мерки относно установяването и отстраняването на опасността - едва тогава работата може да бъде продължена. Тези изисквания към работника или служителя и неговия ръководител са предвидени в разпоредбата на чл. 283 от КТ, която е обвързана с основното задължение за работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд за всички работни места в предприятието.

        - едностранна промяна на мястото или характера на работа от страна на работодателя (чл. 219, ал. 2 от КТ).

        Обезщетението се дължи поради неспазване от работодателя на изискванията за едностранно изменение на мястото или характера на работа.

 Случаите, при които работодателят има право да променя едностранно мястото и характера на работа без съгласието на работника или служителя, са изброени в чл. 120 от КТ и 121 от КТ.
 
Отказът на работника или служителя ще бъде законен когато работодателят е изменил мястото или характера на работата без да бъдат налице непреодолими причини (природно или обществено бедствие), производствена необходимост (временен недостиг на работещи в определено звено в предприятието), престой или необходимост от командироване.

        Допълнително условие, за да възникне правото на обезщетение, е работникът да не е имал възможност, да изпълнява работата си (например, работодателят не допуска до работното място работника или служителя и не се съобразява с неговия законен отказ относно променените място или характер на работа).

        Размерът на обезщетението и в двата случая е брутното трудово възнаграждение за периода от време, през което работата не е изпълнявана.

Обезщетение за неспазено предизвестие

к) ко­га­то ра­бо­то­да­те­лят има пра­во да прек­ра­ти тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние с пре­диз­вес­тие и го прек­ра­ти пре­ди да из­те­че сро­кът на пре­диз­вес­ти­е­то - в раз­мер на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля за нес­па­зе­ния срок на пре­диз­вес­ти­е­то, съг­лас­но чл. 220, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да;

        Инициативата за прекратяване на трудовия договор с предизвестие може да бъде от страна на работника.

Независимо от това коя от страните е отправила предизвестието, обезщетението се дължи от страната, която не е спазила задължението, да се съобрази с предвидения в него срок.
 
Самото предизвестие трябва да бъде изготвено в писмена форма и да се връчи на ответната страна в рамките на срока, определен в индивидуалния трудов договор. Този срок не може да бъде по-кратък от определения по чл. 326, ал. 2 от КТ.

Законът предоставя възможност, срокът на предизвестието да не бъде спазен, като именно в подобни случаи се дължи изплащане на обезщетение.

Когато предизвестие:
         - изобщо не е връчено на ответната страна, обезщетението се дължи за целия срок;
        - е връчено, но преди да изтече определения в него срок, договорът бъде прекратен, обезщетението е в размер на неспазената част.

Обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие

л) ко­га­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят прек­ра­ти тру­до­вия си до­го­вор без пре­диз­вес­тие, по­ра­ди за­ба­вя­не из­п­ла­ща­не­то на тру­до­во въз­наг­раж­де­ние от стра­на на ра­бо­то­да­те­ля или не­за­кон­на ед­нос­т­ран­на про­мя­на на ус­ло­ви­я­та на тру­до­вия до­го­вор, съ­о­т­вет­но не­и­з­пъл­не­ние на дру­ги за­дъл­же­ния по тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние - в раз­мер на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за сро­ка на пре­диз­вес­ти­е­то или в раз­мер на дейс­т­ви­тел­ни­те вре­ди, но не по­ве­че от ос­та­тъ­ка от сро­ка - при сроч­но тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние, съг­лас­но чл. 221, ал. 1 и ал. 4, т. 1 от Ко­дек­са на тру­да;

Разпоредбата на чл. 221, ал. 1 от КТ предвижда, че обезщетението се дължи от работодателя, само когато прекратяването е обусловено от негово виновно поведение, което се изразява във:
         - забавено изплащане на трудово възнаграждение или обезщетение, свързано с трудовото правоотношение;
        - едностранно и без да има право да промени мястото, характера на работа, размера на трудовото възнаграждение или не изпълни други свои задължения, предвидени в индивидуалния трудов договор, КТД или нормативен акт;
        - значително влошаване на условията на труд след промяна на работодателя;

        Предназначението на това обезщетение е да компенсира претърпените от работника или служителя вреди.
  

Размерът на обезщетението се определя в зависимост от брутното трудово възнаграждение и срока на оставане без работа след прекратяването на трудовия договор.

 
Когато е прекратен трудов договор за неопределен срок размера на обезщетението е брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, така както е уговорено в индивидуалния трудов договор. Този срок е не-по кратък от 30 дни и не по-дълъг от 3 месеца.
        Когато е прекратен срочен трудов договор, размерът на обезщетението е брутното трудово възнаграждение за остатъка от срока на договора.
 

 За да има право на обезщетението по чл. 221, ал. 1 от КТ, работникът или служителят трябва:
        - да е прекратил без предизвестие трудовия си договор именно на някое от предвидените две основания по чл. 327, т. 2 или т. 3 от КТ. 
        - да е останал без работа или да работи на по-ниско платена работа.

Когато след прекратяване на трудовия договор работникът или служителят е постъпил на по-ниско платена работа, размерът на обезщетението ще се определи като разликата между по-ниското трудово възнаграждение при новия работодател и по-високото възнаграждение при работодателя, с който трудовият договор е прекратен.

За да бъде удостоверено правото на обезщетение и за да бъде определен неговият размер, работникът или служителят трябва да представи трудовата си книжка на работодателя.

Обезщетение при дисциплинарно уволнение

Обезщетението се дължи от работника или служителя на работодателя.

Задължителна предпоставка за неговото изплащане е прекратяването на трудовия договор да е станало на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – дисциплинарно уволнение.

Предназначението на обезщетението е да компенсира вредите понесени от работодателя поради виновното поведение на работника или служителя, последица от което е налагането на дисциплинарно наказание “уволнение”.
 
Размерът на обезщетението е обвързан със срока на договора:
        - при прекратяване на безсрочен трудов договор обезщетението е в размер на едно брутно трудово възнаграждение;
        - при прекратяване на трудов договор за определен срок обезщетението е в размер на действителните вреди.
 
Тези действителни вреди са обвързани с оставането на работодателя без работник или служител до изтичане срока на трудовия договор. Когато работодателят не е намерил работник или служител, който да назначи на мястото на уволнения, обезщетението е в размер на брутната работна заплата за времето до изтичане срокът на договора. Когато на мястото на уволнения е назначен друг работник или служител, обезщетението не се дължи.

 
В случай, че работникът или служителят оспори уволнението по съдебен ред, обезщетението се изплаща само след окончателно влизане в сила на съдебното решение, с което се потвърждава заповедта.

Обезщетение поради оставане без работа след уволнението

м) при увол­не­ние на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля по­ра­ди зак­ри­ва­не на пред­п­ри­я­ти­е­то или на част от не­го, сък­ра­ща­ва­не на ща­та, на­ма­ля­ва­не обе­ма на ра­бо­та и спи­ра­не на ра­бо­та­та за по­ве­че от 30 дни - в раз­мер на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за вре­ме­то, през ко­е­то е ос­та­нал без ра­бо­та, но за не по­ве­че от 1 ме­сец или за по-дъ­лъг срок, ус­та­но­вен в акт на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, ко­лек­ти­вен тру­дов до­го­вор или ин­ди­ви­ду­а­лен тру­дов до­го­вор, съг­лас­но чл. 222, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да, в ко­я­то е пред­ви­де­но в оп­ре­де­ле­ни­те сро­ко­ве да се зап­ла­ща и са­мо раз­ли­ка­та, ако ли­це­то е пос­тъ­пи­ло на ра­бо­та с по-нис­ко тру­до­во въз­наг­раж­де­ние;

        Обезщетението се дължи само когато трудовият договор е прекратен на някое от основанията предвидени в чл. 328, ал. 1,т. 1-4 от КТ:
        - закриване на цялото или част от предприятието;
        - съкращаване на щата;
        - спиране на работа за повече от 15 работни дни.

        Разпоредбата предвижда две хипотези, в зависимост от които се определя размерът на обезщетението:
        1. лицето е останало без работа - обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от един месец. Базата е размерът на брутното трудово възнаграждение за месеца, който предхожда уволнението;
        2. лицето работи на по-ниско платена работа - изплаща се само разликата до по-високото възнаграждение.

 В индивидуалния или колективен трудов договор може да бъде определен и по-висок размер на обезщетението, като бъде определен по-дълъг срок за неговото изплащане след уволнението.

        Преди получаване на обезщетението е необходимо да е изтекъл едномесечният срок след прекратяване на трудовото правоотношение. Оставането без работа се удостоверява с представяне на трудовата книжка.

Обезщетение при прекратяване на трудовия договор поради болест

н) при прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние по­ра­ди бо­лест, ако ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят има най-мал­ко 5 го­ди­ни тру­дов стаж и през пос­лед­ни­те 5 го­ди­ни не е по­лу­ча­вал обез­ще­те­ние на съ­що­то ос­но­ва­ние - в раз­мер на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за 2 ме­се­ца, съг­лас­но чл. 222, ал. 2 от Ко­дек­са на тру­да;

Обезщетението се дължи, без да е налице вина на някоя от страните по трудовото правоотношение, но в КТ е предвидено то да се изплаща за сметка на работодателя.

 
За да възникне правото на обезщетение, задължително трябва да са едновременно налице всички законово предвидени предпоставки:
        -прекратяването на трудовият договор да е в резултат на болест, която води до невъзможност работникът или служителят да изпълнява задълженията си по трудовия договор.
       - работодателят не може да предложи подходяща работа в зависимост от здравословното състояние на лицето. Предложената подходяща работа може да бъде на друга длъжност, предвидена за трудоустрояване, или на същата длъжност, но при облекчени условия.
        -трудовият стаж на работника или служителя е не по-малко от 5 години;
        -през последните 5 години лицето не е получавало обезщетение на същото основание.

В случая трудовият договор може да бъде прекратен без предизвестие от всяка една от страните – от работодателя на основание чл. 325, т. 9 от КТ или от работника, или служителя на основание чл. 327, т. 1 от КТ.

В индивидуалния или колективен трудов договор може да се определя и по-висок размер на обезщетението.

Обезщетение при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст

о) при прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние след ка­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е при­до­бил пра­во на пен­сия за из­с­лу­же­но вре­ме и ста­рост, не­за­ви­си­мо от ос­но­ва­ни­е­то за прек­ра­тя­ва­не­то - в раз­мер на брут­но­то му тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за 2 ме­се­ца, а ако е ра­бо­тил при съ­щия ра­бо­то­да­тел през пос­лед­ни­те 10 го­ди­ни пре­ди при­до­би­ва­не­то на пра­во на пен­сия за из­с­лу­же­но вре­ме и ста­рост - за 6 ме­се­ца, съг­лас­но чл. 222, ал. 3 от Ко­дек­са на тру­да;

По своето естество обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ не представлява компенсация за понесени вреди от работника или служителя, а е предвидено като благодарствено (гратификационно) плащане от страна на работодателя. Поради тази причина размерът на обезщетението е по-голям за тези работници или служители, които са работили по-продължително време при същия работодател.

В разпоредбата на чл. 222, ал. 3 са предвидени две хипотези относно размера на обезщетението:
-за работници и служители, които са работили по-кратко от 10 години при същия работодател обезщетението е в размер на 2 брутни трудови възнаграждения;
- за работници и служители, които са работили при същия работодател през последните 10 години размерът на обезщетението е на 6 брутни трудови възнаграждения.

Законовото изискване за получаване на по-високия размер на обезщетението е трудовият стаж да е придобит при същия работодател, независимо от това дали има промени относно длъжността, естеството на задълженията или други условия по трудовия договор за съответния период.

Обезщетението при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст се изплаща от този работодател, при който трудовият договор на работника или служителя се прекратява след като е придобито правото на пенсия без значение на какво основание е прекратен трудовият договор - той може да бъде прекратен както на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ така и на всяко друго предвидено основание в КТ.

Обезщетението се изплаща еднократно.

 
В индивидуалния трудов договор може да се определя и по-висок размер на обезщетението.

Обезщетение за неизползван платен годишен отпуск

п) при прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля в раз­мер на не­и­з­пол­з­ва­ния пла­тен го­ди­шен от­пуск са­мо по чл. 155 и чл. 156 от Ко­дек­са на тру­да, съг­лас­но чл. 224 от не­го;

Общото правило е, че платеният годишен отпуск не се компенсира с пари, а е предоставен за да се ползва ефективно от работещите.

В редица случаи е възможно, полагаемият платен годишен отпуск да не е използван до момента на прекратяване на трудовото правоотношение. Тъй като правото за ползване на платения (основен и допълнителен) годишен отпуск не се погасява по давност, законът предвижда той да бъде компенсиран.
 
Обезщетението се дължи само за основния и допълнителен платен годишен отпуск (по чл. 155 и 156 от КТ). Продължителността на отпуска е тази, която е определена в индивидуалния трудов договор на съответния работник или служител.
 
Продължителността на основния платен годишен отпуск не може да бъде по-малка от 20 работни дни за една календарна година, за трудов договор при условията на 8-часов работен ден при петдневна работна седмица. Допълнителният платен годишен отпуск за работа във вредни или специфични условия на труд е най-малко 5 работни дни за една календарна година.
 
Самото обезщетение се изплаща съразмерно на неизползваната част от отпуска. За определяне размера на обезщетението се използва брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на прекратяване на трудовото правоотношение (чл. 228, ал. 1 от КТ)

 
Платеният годишен отпуск може да се ползва при наличието на най-малко 8 месеца трудов стаж, но самото право на този отпуск възниква още при сключване на трудовия договор. Поради това обезщетението се изплаща (съразмерно на трудовия стаж) дори и когато трудовото правоотношение е прекратено без работника или служителя да има 8 месеца трудов стаж.

Обезщетения за оставане без работа след незаконно уволнение

р) при не­за­кон­но увол­не­ние на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля - в раз­мер на брут­но­то му тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за вре­ме­то, през ко­е­то е ос­та­нал без ра­бо­та, но за не по­ве­че от 6 ме­се­ца, съг­лас­но чл. 225, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да;

с) при не­за­кон­но увол­не­ние, ако е ра­бо­тил на по-нис­ко пла­те­на ра­бо­та или при не­за­кон­но пре­мес­т­ва­не на по-нис­ко пла­те­на ра­бо­та, ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­ля има пра­во за то­ва вре­ме на раз­ли­ка­та в брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, съг­лас­но чл. 225, ал. 2 от Ко­дек­са на тру­да, но за не по­ве­че от 6 ме­се­ца;

т) ко­га­то не­за­кон­но увол­нен ра­бот­ник или слу­жи­тел бъ­де въз­с­та­но­вен на ра­бо­та и след явя­ва­не­то му в пред­п­ри­я­ти­е­то, за да за­е­ме ра­бо­та­та, на ко­я­то е въз­с­та­но­вен не бъ­де до­пус­нат да я из­пъл­ня­ва - в раз­мер на брут­но­то му тру­до­во въз­наг­раж­де­ние от де­ня на явя­ва­не­то му до дейс­т­ви­тел­но­то му до­пус­ка­не на ра­бо­та, съг­лас­но чл. 225, ал. З от Ко­дек­са на тру­да;

        Според разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от КТ работникът или служителят има право на обезщетение за претърпените от него вреди, поради оставане без работа в резултат на незаконно уволнение. По своето естество обезщетението е санкция за работодателя за неправомерното му поведение и от друга страна компенсира липсата на доходи за уволнения работник или служител.

За да бъде получено обезщетението е необходимо, работникът или служителят да оспори по съдебен ред уволнителната заповед. Това може да бъде направено в рамките на двумесечен срок от нейното издаване.

 Началната дата, от която започва да тече срокът за оспорване на заповедта за уволнение по съдебен ред, е датата на връчването и на работника или служителя, а не датата на нейното издаване.

 
Предпоставка за получаване на обезщетението е влизане в сила на съдебното решение, с което заповедта за уволнение е обявена за незаконосъобразна.

Размерът на обезщетението е брутното трудово възнаграждение, което се определя съобразно изискванията на чл. 228 от КТ, като е въведено ограничението, че обезщетението се дължи за оставане без работа не повече от 6 месеца след датата на уволнението.

Обезщетението може да бъде изплатено в намален размер при условие, че работникът или служителят не е останал без работа в периода на 6-месечния срок след датата на уволнението. Възможни са следните хипотези:
         лицето е работило по трудов договор през 6-месечния период след уволнението и е получавало същото или по-високо от трудовото възнаграждение при предишния работодател. В този случай обезщетение не се дължи;
         лицето е работило по трудов договор през 6-месечния период след уволнението и е получавало по-ниско възнаграждение. В този случай обезщетението е в размер на разликата между двете възнаграждения.

 
Когато е изплатено обезщетение на основание чл. 222, ал. 1 от КТ то може да бъде прихванато от обезщетението за отмяна на незаконно уволнение по чл. 225, ал. 1 от КТ само след направено възражение за прихващане по съдебен ред.

Обезщетение за недопускане до работа след отмяна на незаконно уволнение

        При отмяна на незаконна заповед за уволнение е възможно съдът да възстанови на предишната работа уволнения работник или служител.

Възстановяването става само в случай, че е поискано изрично в исковата молба.

        След влизане в сила на съдебното решение уволненият има право в рамките на 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото възстановяване да се яви в предприятието, за да заеме отново длъжността, на която е възстановен. В случай, че работодателят не се съобрази със съдебното решение и не допусне на работа възстановения работник или служител, дължи обезщетение.
        Обезщетението се дължи за целия период на недопускане до работа и е в размер на последното получено от лицето брутно трудово възнаграждение при същия работодател.

у) при пре­тър­пе­ни вре­ди по­ра­ди не­за­кон­но за­дър­жа­не на тру­до­ва­та книж­ка на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля - в раз­мер на брут­но­то му тру­до­во въз­наг­раж­де­ние от де­ня на прек­ра­тя­ва­не­то на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние до де­ня на пре­да­ва­не на тру­до­ва­та книж­ка, съг­лас­но чл. 226, ал. 2 и 3 от Ко­дек­са на тру­да.

По-го­ля­ма част от из­б­ро­е­ни­те обез­ще­те­ния се съ­и­з­мер­ват с про­пус­на­то­то от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние в ре­зул­тат на съ­о­т­вет­ни­те не­за­кон­ни спря­мо не­го дейс­т­вия или с тях се оп­ре­де­ля пра­во­то на ком­пен­са­ция при нас­тъп­ва­не на оп­ре­де­ле­ни съ­би­тия, свър­за­ни с прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние.

Не­за­ви­си­мо че за из­п­ла­ща­не­то на ня­кои от тях от­го­вор­ност но­сят и съ­о­т­вет­ни длъж­нос­т­ни ли­ца, то те се зап­ла­щат от ра­бо­то­да­те­ля за смет­ка на пред­п­ри­я­ти­е­то, а въз­с­та­но­вя­ва­не­то им от длъж­нос­т­ни­те ли­ца се тър­си по ус­та­но­ве­ния в чл. 227 от Ко­дек­са на тру­да и дру­ги­те за­ко­ни, ред.

Раз­ме­рът на обез­ще­те­ни­я­та се оп­ре­де­ля по ре­да на чл. 228 от Ко­дек­са на тру­да от по­лу­че­но­то от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за ме­се­ца, пред­хож­дащ ме­се­ца в кой­то е въз­ник­на­ло ос­но­ва­ни­е­то за съ­о­т­вет­но­то обез­ще­те­ние.

Във връз­ка с ви­до­ве­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, ко­и­то се включ­ват в брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, как­то и за слу­ча­и­те, ко­га­то в пре­ход­ния ме­сец не са от­ра­бо­те­ни всич­ки ра­бот­ни дни, а след­ва да се оп­ре­де­ли ме­се­чен раз­мер на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, след­ва да се имат пред­вид раз­по­ред­би­те на § 1 и § 6 от До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния.

В ме­сеч­ни раз­ме­ри са оп­ре­де­ле­ни след­ни­те обез­ще­те­ния по Ко­дек­са на тру­да;

а) по чл. 220 за нес­па­зен срок на пре­диз­вес­тие;

б) по чл. 221, ал. 1 при прек­ра­тя­ва­не на тру­до­вия до­го­вор от стра­на на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля без пре­диз­вес­тие;

в) по чл. 222, ал. 1 при увол­не­ние по­ра­ди зак­ри­ва­не на пред­п­ри­я­ти­е­то или на част от не­го, сък­ра­ща­ва­не­то на ща­та, на­ма­ля­ва­не обе­ма на ра­бо­та­та и спи­ра­не на ра­бо­та­та за по­ве­че от 30 дни;

г) по чл. 222, ал. 2 по­ра­ди прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние по­ра­ди бо­лест, ако ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят има най-мал­ко 5 го­ди­ни тру­дов стаж и през пос­лед­ни­те 5 го­ди­ни не е по­лу­чил обез­ще­те­ние на съ­що­то ос­но­ва­ние;

д) по чл. 222, ал. 3 при прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние, след ка­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е при­до­бил пра­во на пен­сия за из­с­лу­же­но вре­ме и ста­рост;

е) по чл. 225 при не­за­кон­но увол­не­ние.

В по­со­че­ни­те слу­чаи пря­ко или кос­ве­но раз­ме­рът на обез­ще­те­ни­е­то се оп­ре­де­ля от ед­но до шест ме­сеч­ни брут­ни тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния.

Съг­лас­но чл. 228 от Ко­дек­са на тру­да брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за оп­ре­де­ля­не на те­зи обез­ще­те­ния е по­лу­че­но­то от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за ме­се­ца, пред­хож­дащ ме­се­ца, в кой­то е въз­ник­на­ло ос­но­ва­ни­е­то за съ­о­т­вет­но­то обез­ще­те­ние или пос­лед­но­то по­лу­че­но от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля ме­сеч­но брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, до­кол­ко­то дру­го не е пред­ви­де­но.

Ко­га­то през ме­се­ца, въз ос­но­ва на кой­то се оп­ре­де­ля обез­ще­те­ни­е­то по раз­лич­ни при­чи­ни не са от­ра­бо­те­ни всич­ки ра­бот­ни дни, се при­ла­га § 6 от До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги въз­наг­раж­де­ния.

В те­зи слу­чаи ме­сеч­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние по чл. 228 от Ко­дек­са на тру­да се оп­ре­де­ля ка­то по­лу­че­но­то сред­но днев­но брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за пред­ход­ния ме­сец се ум­но­жи по броя на ра­бот­ни­те дни за съ­щия ме­сец.

При­мер:

Слу­жи­тел с без­с­ро­чен тру­дов до­го­вор, кой­то е ос­во­бо­ден вед­на­га на ос­но­ва­ние чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ по­ра­ди сък­ра­ща­ва­не в ща­та, без да е спа­зен уго­во­ре­ният с тру­до­вия до­го­вор срок на пре­диз­вес­тие от 2 ме­се­ца по чл. 326, ал. 2 през ме­се­ца, пред­хож­дащ то­зи на ос­во­бож­да­ва­не­то му, кой­то е с 21 ра­бот­ни дни е от­ра­бо­тил 15 ра­бот­ни дни и 6 дни е бил в от­пуск по­ра­ди вре­мен­на не­ра­бо­тос­по­соб­ност.

За от­ра­бо­те­ни­те дни е по­лу­чил:

- ос­нов­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние                          78,57 лв.

- за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та 12 %                             21,43 лв.

- брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за 15 дни          200 лв.

Ме­сеч­ни­ят раз­мер на дъл­жи­мо­то обез­ще­те­ние ще бъ­де оп­ре­де­лен на 280 лв. (200 лв. : 15 дн.) х 21 дн., кой­то съ­о­т­вет­с­т­ва на оп­ре­де­ле­но­то му с тру­до­вия до­го­вор ос­нов­но ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние от 250 лв. и 12 % или 30 лв. до­пъл­ни­тел­но ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та (250 лв. + 30 лв. = 280 лв.).

Об­щи­ят раз­мер на обез­ще­те­ни­е­то, ко­е­то след­ва да се зап­ла­ти, съг­лас­но уго­во­ре­но­то пре­диз­вес­тие с тру­до­вия до­го­вор е 560 лв. (280 лв. х 2 мес.).

Съг­лас­но чл. 103 и чл. 104 от За­ко­на за дър­жав­ния слу­жи­тел, дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли имат пра­во на обез­ще­те­ние:

а) при прек­ра­тя­ва­не на слу­жеб­но­то пра­во­о­т­но­ше­ние на дър­жав­ния слу­жи­тел, ре­ше­ни­е­то бъ­де приз­на­то за не­за­кон­но или бъ­де въз­с­та­но­вен на пре­диш­на­та ра­бо­та от ор­га­на по наз­на­ча­ва­не­то или съ­да и той не се яви да я за­е­ме;

Дър­жав­ни­ят слу­жи­тел има пра­во на обез­ще­те­ние в раз­мер на брут­на­та си зап­ла­та за ця­ло­то вре­ме, през ко­е­то не за­е­ма дър­жав­на служ­ба, но не за по­ве­че от 10 ме­се­ца. Ко­га­то е бил наз­на­чен на дру­га дър­жав­на служ­ба с по-нис­ка зап­ла­та или е по­лу­ча­вал въз­наг­раж­де­ние за дру­га ра­бо­та в по-ни­сък раз­мер, той има пра­во на раз­ли­ка­та в зап­ла­ти­те или на раз­ли­ка­та меж­ду зап­ла­та­та и въз­наг­раж­де­ни­е­то. Брут­на­та зап­ла­та за оп­ре­де­ля­не на обез­ще­те­ни­е­то е оп­ре­де­ле­на­та му брут­на зап­ла­та към мо­мен­та на приз­на­ва­не­то на увол­не­ни­е­то за не­за­кон­но или на не­я­вя­ва­не­то му да за­е­ме служ­ба­та.

б) при не­въз­мож­ност дър­жав­ни­ят слу­жи­тел да из­пъл­ня­ва въз­ло­же­на­та му ра­бо­та по­ра­ди бо­лест, до­ве­ла до трай­на нет­ру­дос­по­соб­ност, или по здрав­ни про­ти­во­по­ка­за­ния въз ос­но­ва на зак­лю­че­ние на тру­до­во-ек­с­пер­т­на ле­кар­с­ка ко­ми­сия; прек­ра­тя­ва­не­то в то­зи слу­чай не се до­пус­ка, ако има дру­га под­хо­дя­ща за здрав­но­то със­то­я­ние на дър­жав­ния слу­жи­тел длъж­ност в съ­ща­та ад­ми­нис­т­ра­ция и той е съг­ла­сен да я за­е­ме;

Дър­жав­ни­ят слу­жи­тел има пра­во на обез­ще­те­ние в раз­мер на трик­рат­ния раз­мер на брут­на­та му зап­ла­та, оп­ре­де­ле­на към мо­мен­та на прек­ра­тя­ва­не­то на слу­жеб­но­то пра­во­о­т­но­ше­ние.

в) по­ра­ди не­съв­мес­ти­мост за при­е­ма­не на дър­жав­на служ­ба, ор­га­нът по наз­на­ча­ва­не­то прек­ра­тя­ва слу­жеб­но­то пра­во­о­т­но­ше­ние с един от два­ма­та дър­жав­ни слу­жи­те­ли по своя пре­цен­ка;

Дър­жав­ни­ят слу­жи­тел има пра­во на обез­ще­те­ние в раз­мер на 6 брут­ни зап­ла­ти, оп­ре­де­ле­но към мо­мен­та на прек­ра­тя­ва­не на слу­жеб­но­то пра­во­о­т­но­ше­ние.

г) ко­га­то дър­жав­ни­ят слу­жи­тел бъ­де осъ­ден на ли­ша­ва­не от сво­бо­да за умиш­ле­но прес­тъп­ле­ние от общ ха­рак­тер;

д) при смърт на дър­жав­ния слу­жи­тел.

Съ­о­т­вет­на­та ад­ми­нис­т­ра­ция по­е­ма раз­нос­ки­те по пог­ре­бе­ни­е­то на дър­жав­ния слу­жи­тел и из­п­ла­ща обез­ще­те­ние на ли­ца­та, ко­и­то са би­ли на не­го­ва из­д­ръж­ка, в раз­мер на тол­ко­ва брут­ни зап­ла­ти - оп­ре­де­ле­ни към мо­мен­та на смърт­та, кол­ко­то прос­лу­же­ни го­ди­ни на дър­жав­на служ­ба той има, но не по­ве­че от 20.

При зак­ри­ва­не на ад­ми­нис­т­ра­ци­я­та, в ко­я­то е наз­на­чен или при сък­ра­ща­ва­не на длъж­ност­та има пра­во на обез­ще­те­ние за вре­ме­то, през ко­е­то е ос­та­нал без ра­бо­та, но не за по­ве­че от два ме­се­ца.

С акт на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет мо­же да се пред­ви­ди обез­ще­те­ние за по-дъ­лъг срок. Ако в то­зи срок дър­жав­ни­ят слу­жи­тел е пос­тъ­пил на дру­га дър­жав­на служ­ба с по-нис­ка зап­ла­та, той има пра­во на раз­ли­ка­та за съ­щия срок.

При при­до­би­ва­не пра­во на пъл­на пен­сия за из­с­лу­же­но вре­ме и въз­раст, дър­жав­ни­ят слу­жи­тел има пра­во на обез­ще­те­ние в раз­мер на тол­ко­ва ме­сеч­ни брут­ни зап­ла­ти - оп­ре­де­ле­ни към мо­мен­та на прек­ра­тя­ва­не на слу­жеб­но­то пра­во­о­т­но­ше­ние, кол­ко­то прос­лу­же­ни го­ди­ни на дър­жав­на служ­ба той има, но не по­ве­че от 20.

То­ва обез­ще­те­ние мо­же да бъ­де по­лу­че­но са­мо вед­нъж. Обез­ще­те­ни­е­то се дъл­жи и в слу­ча­и­те, ко­га­то слу­жеб­но­то пра­во­о­т­но­ше­ние е прек­ра­те­но ед­нос­т­ран­но от дър­жав­ния слу­жи­тел или по вза­и­м­но съг­ла­сие и към мо­мен­та на прек­ра­тя­ва­не­то дър­жав­ни­ят слу­жи­тел е при­до­бил пра­во на пъл­на пен­сия за прос­лу­же­но вре­ме и ста­рост.

След­ва да се има пред­вид, че по­ра­ди раз­лич­ни­те по­ня­тия упот­ре­бе­ни в За­ко­на за дър­жав­ния слу­жи­тел ка­то дър­жав­на служ­ба, слу­же­бен тру­дов стаж в бю­джет­ни ор­га­ни­за­ция за­се­га об­що­то ста­но­ви­ще е, че за дър­жав­на служ­ба след­ва да се за­чи­та са­мо вре­ме­то, през ко­е­то ли­це­то е ра­бо­ти­ло по За­ко­на за дър­жав­ния слу­жи­тел и под­за­ко­но­ви­те нор­ма­тив­ни ак­то­ве за не­го­во­то при­ла­га­не.

При прек­ра­тя­ва­не на слу­жеб­но­то пра­во­о­т­но­ше­ние сред­нод­нев­ни­ят раз­мер на па­рич­но­то обез­ще­те­ние за ком­пен­си­ра­не на не­и­з­пол­з­ва­ни­те дни пла­тен го­ди­шен от­пуск и за оп­ре­де­ля­не на дру­ги­те обез­ще­те­ния, се оп­ре­де­ля от раз­ме­ра на брут­на­та ме­сеч­на ра­бот­на зап­ла­та, оп­ре­де­ле­на на дър­жав­ния слу­жи­тел към да­та­та на прек­ра­тя­ва­не на слу­жеб­но­то пра­во­о­т­но­ше­ние и сред­но­ме­сеч­ния брой на ра­бот­ни­те дни за съ­о­т­вет­на­та го­ди­на.