Обезщетение при преместване

г) при пре­мес­т­ва­не на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля на ра­бо­та в дру­го на­се­ле­но мяс­то - въз­наг­раж­де­ние за дни­те на пъ­ту­ва­не и за още 2 дни, как­то и път­ни­те раз­нос­ки за не­го и чле­но­ве­те на се­мейс­т­во­то му и раз­нос­ки­те за пре­на­ся­не­то на по­къщ­ни­на­та му, съг­лас­но чл. 216, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да;

д) при пре­мес­т­ва­не на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля не по не­го­ва мол­ба в дру­го на­се­ле­но мяс­то по ред, пред­ви­ден в за­кон, а ко­га­то раз­с­то­я­ни­е­то до на­се­ле­но­то мяс­то на но­ва­та ра­бо­та е над 100 км и пре­мес­т­ва­не­то е за вре­ме­то над 1 го­ди­на - в раз­мер на до­го­во­ре­но­то ед­но­ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за но­ва­та ра­бо­та и въз­наг­раж­де­ние в раз­мер на 1/4 от съ­ща­та су­ма за все­ки член от се­мейс­т­во­то, из­дър­жан от не­го, ка­то обез­ще­те­ни­е­то се из­п­ла­ща от ра­бо­то­да­те­ля, при ко­го­то се пре­мес­т­ва ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят, съг­лас­но чл. 216, ал. 3 от Ко­дек­са на тру­да;

Разпоредбата предвижда, в кои случаи и за кои разходи страните могат да се споразумяват за изплащането на обезщетение от страна на работодателя:

        1. при промяна на местоработата без прекратяване на трудовото правоотношение (чл. 216, ал. 1);

        Договореното обезщетение може да обхваща разходите за:
-пътни разноски за работника/служителя и членовете на неговото семейство;
- разноски за пренасяне на покъщнина;
- обезщетение в размер на възнаграждението за дните на пътуване и за още два дни на работника и на всеки член от неговото семейство;

        2. при завръщане на работника или служителя, след прекратяване на трудовото правоотношение, в населеното място, където е неговото постоянно местоживеене (чл. 216, ал. 2 от КТ).

Обезщетението се уговаря и изплаща, само когато трудовото правоотношение не е прекратено по вина на работника/служителя – при дисциплинарно уволнение или едностранно с предизвестие от негова страна. В случая не може да се договаря обезщетение за дните на пътуване.

        3. промяна на местоработата в друго населено място по силата на закон (чл. 216, ал. 3 от КТ).
 
В този случай обезщетението се дължи без да е необходимо споразумение с работодателя, но при следните ограничения:
        - преместването да не е по молба на лицето;
        - разстоянието до населеното място, в което е новата месторабота, да не е отдалечено на повече от 100 км.

Размерът на обезщетението е брутното трудово възнаграждение на новата месторабота за един месец и по една четвърт от тази сума за всеки член на семейството.

е) при не­и­з­пъл­не­ние на пред­пи­са­ние за тру­до­у­с­т­ро­я­ване на ра­бот­ник или слу­жи­тел - в раз­мер на брут­но­то му тру­до­во въз­наг­раж­де­ние от де­ня на по­лу­ча­ва­не на пред­пи­са­ни­е­то до не­го­во­то из­пъл­не­ние, ос­вен ако то­ва е ста­на­ло по­ра­ди от­каз без ува­жи­тел­ни при­чи­ни от стра­на на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля да при­е­ме ра­бо­та­та, съг­лас­но чл. 217 от Ко­дек­са на тру­да;

Необходимостта от трудоустрояване възниква когато условията на труд на дадено работно място не са подходящи с оглед здравословното състояние на работника или служителя. 

За да възникне задължение за трудоустрояване е необходимо, да има изрично предписание на здравен орган – ЛКК, ТЕЛК или НЕЛК издадено по реда на Кодекс за социално осигуряване и Наредба за експертиза на работоспособността (НЕР). Самото предписание за трудоустрояване е част от Експертното решение на здравния орган.

Изпълнението на предписанието за трудоустрояване е задължение както за работодателя, така и за работника или служителя.
 

След получаване на решението работодателят е задължен, да предложи на трудоустроения подходяща работа (когато такава има в предприятието), съобразно изискванията на предписанието. Неизпълнението на това задължение е основание за изплащане на обезщетение на трудоустроения работник или служител.

Размерът на обезщетението е брутното трудово възнаграждение за периода до изпълнение на предписанието. Когато работникът откаже да приеме работа, която е подходяща с оглед здравословното му състояние, обезщетението не се дължи .

Възможно е на новата длъжност, на която е трудоустроен, работникът да получава по ниско трудово възнаграждение. 

В този случай, работодателят дължи като обезщетение разликата между по-високото възнаграждение за предишната длъжност и по-ниското трудово възнаграждение при следното условие – лицето да е с определена степен на загубена работоспособност под 50 % и поради тази причина да не получава обезщетение от ДОО (чл. 320, ал. 2 от КТ)

При наличието на изрично предписание за трудоустрояване за подходяща се приема работа, която съответства на здравословното състояние на лицето, а не на неговото образование или квалификация.