Обезщетение при прекратяване на трудовия договор поради болест

н) при прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние по­ра­ди бо­лест, ако ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят има най-мал­ко 5 го­ди­ни тру­дов стаж и през пос­лед­ни­те 5 го­ди­ни не е по­лу­ча­вал обез­ще­те­ние на съ­що­то ос­но­ва­ние - в раз­мер на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за 2 ме­се­ца, съг­лас­но чл. 222, ал. 2 от Ко­дек­са на тру­да;

Обезщетението се дължи, без да е налице вина на някоя от страните по трудовото правоотношение, но в КТ е предвидено то да се изплаща за сметка на работодателя.

 
За да възникне правото на обезщетение, задължително трябва да са едновременно налице всички законово предвидени предпоставки:
        -прекратяването на трудовият договор да е в резултат на болест, която води до невъзможност работникът или служителят да изпълнява задълженията си по трудовия договор.
       - работодателят не може да предложи подходяща работа в зависимост от здравословното състояние на лицето. Предложената подходяща работа може да бъде на друга длъжност, предвидена за трудоустрояване, или на същата длъжност, но при облекчени условия.
        -трудовият стаж на работника или служителя е не по-малко от 5 години;
        -през последните 5 години лицето не е получавало обезщетение на същото основание.

В случая трудовият договор може да бъде прекратен без предизвестие от всяка една от страните – от работодателя на основание чл. 325, т. 9 от КТ или от работника, или служителя на основание чл. 327, т. 1 от КТ.

В индивидуалния или колективен трудов договор може да се определя и по-висок размер на обезщетението.

Обезщетение при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст

о) при прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние след ка­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е при­до­бил пра­во на пен­сия за из­с­лу­же­но вре­ме и ста­рост, не­за­ви­си­мо от ос­но­ва­ни­е­то за прек­ра­тя­ва­не­то - в раз­мер на брут­но­то му тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за 2 ме­се­ца, а ако е ра­бо­тил при съ­щия ра­бо­то­да­тел през пос­лед­ни­те 10 го­ди­ни пре­ди при­до­би­ва­не­то на пра­во на пен­сия за из­с­лу­же­но вре­ме и ста­рост - за 6 ме­се­ца, съг­лас­но чл. 222, ал. 3 от Ко­дек­са на тру­да;

По своето естество обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ не представлява компенсация за понесени вреди от работника или служителя, а е предвидено като благодарствено (гратификационно) плащане от страна на работодателя. Поради тази причина размерът на обезщетението е по-голям за тези работници или служители, които са работили по-продължително време при същия работодател.

В разпоредбата на чл. 222, ал. 3 са предвидени две хипотези относно размера на обезщетението:
-за работници и служители, които са работили по-кратко от 10 години при същия работодател обезщетението е в размер на 2 брутни трудови възнаграждения;
- за работници и служители, които са работили при същия работодател през последните 10 години размерът на обезщетението е на 6 брутни трудови възнаграждения.

Законовото изискване за получаване на по-високия размер на обезщетението е трудовият стаж да е придобит при същия работодател, независимо от това дали има промени относно длъжността, естеството на задълженията или други условия по трудовия договор за съответния период.

Обезщетението при пенсиониране за осигурителен стаж и възраст се изплаща от този работодател, при който трудовият договор на работника или служителя се прекратява след като е придобито правото на пенсия без значение на какво основание е прекратен трудовият договор - той може да бъде прекратен както на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ така и на всяко друго предвидено основание в КТ.

Обезщетението се изплаща еднократно.

 
В индивидуалния трудов договор може да се определя и по-висок размер на обезщетението.