Обезщетение при дисциплинарно уволнение

Обезщетението се дължи от работника или служителя на работодателя.

Задължителна предпоставка за неговото изплащане е прекратяването на трудовия договор да е станало на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – дисциплинарно уволнение.

Предназначението на обезщетението е да компенсира вредите понесени от работодателя поради виновното поведение на работника или служителя, последица от което е налагането на дисциплинарно наказание “уволнение”.
 
Размерът на обезщетението е обвързан със срока на договора:
        - при прекратяване на безсрочен трудов договор обезщетението е в размер на едно брутно трудово възнаграждение;
        - при прекратяване на трудов договор за определен срок обезщетението е в размер на действителните вреди.
 
Тези действителни вреди са обвързани с оставането на работодателя без работник или служител до изтичане срока на трудовия договор. Когато работодателят не е намерил работник или служител, който да назначи на мястото на уволнения, обезщетението е в размер на брутната работна заплата за времето до изтичане срокът на договора. Когато на мястото на уволнения е назначен друг работник или служител, обезщетението не се дължи.

 
В случай, че работникът или служителят оспори уволнението по съдебен ред, обезщетението се изплаща само след окончателно влизане в сила на съдебното решение, с което се потвърждава заповедта.

Обезщетение поради оставане без работа след уволнението

м) при увол­не­ние на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля по­ра­ди зак­ри­ва­не на пред­п­ри­я­ти­е­то или на част от не­го, сък­ра­ща­ва­не на ща­та, на­ма­ля­ва­не обе­ма на ра­бо­та и спи­ра­не на ра­бо­та­та за по­ве­че от 30 дни - в раз­мер на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за вре­ме­то, през ко­е­то е ос­та­нал без ра­бо­та, но за не по­ве­че от 1 ме­сец или за по-дъ­лъг срок, ус­та­но­вен в акт на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, ко­лек­ти­вен тру­дов до­го­вор или ин­ди­ви­ду­а­лен тру­дов до­го­вор, съг­лас­но чл. 222, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да, в ко­я­то е пред­ви­де­но в оп­ре­де­ле­ни­те сро­ко­ве да се зап­ла­ща и са­мо раз­ли­ка­та, ако ли­це­то е пос­тъ­пи­ло на ра­бо­та с по-нис­ко тру­до­во въз­наг­раж­де­ние;

        Обезщетението се дължи само когато трудовият договор е прекратен на някое от основанията предвидени в чл. 328, ал. 1,т. 1-4 от КТ:
        - закриване на цялото или част от предприятието;
        - съкращаване на щата;
        - спиране на работа за повече от 15 работни дни.

        Разпоредбата предвижда две хипотези, в зависимост от които се определя размерът на обезщетението:
        1. лицето е останало без работа - обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от един месец. Базата е размерът на брутното трудово възнаграждение за месеца, който предхожда уволнението;
        2. лицето работи на по-ниско платена работа - изплаща се само разликата до по-високото възнаграждение.

 В индивидуалния или колективен трудов договор може да бъде определен и по-висок размер на обезщетението, като бъде определен по-дълъг срок за неговото изплащане след уволнението.

        Преди получаване на обезщетението е необходимо да е изтекъл едномесечният срок след прекратяване на трудовото правоотношение. Оставането без работа се удостоверява с представяне на трудовата книжка.