Обезщетение за недопускане до работа след отмяна на незаконно уволнение

        При отмяна на незаконна заповед за уволнение е възможно съдът да възстанови на предишната работа уволнения работник или служител.

Възстановяването става само в случай, че е поискано изрично в исковата молба.

        След влизане в сила на съдебното решение уволненият има право в рамките на 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото възстановяване да се яви в предприятието, за да заеме отново длъжността, на която е възстановен. В случай, че работодателят не се съобрази със съдебното решение и не допусне на работа възстановения работник или служител, дължи обезщетение.
        Обезщетението се дължи за целия период на недопускане до работа и е в размер на последното получено от лицето брутно трудово възнаграждение при същия работодател.

у) при пре­тър­пе­ни вре­ди по­ра­ди не­за­кон­но за­дър­жа­не на тру­до­ва­та книж­ка на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля - в раз­мер на брут­но­то му тру­до­во въз­наг­раж­де­ние от де­ня на прек­ра­тя­ва­не­то на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние до де­ня на пре­да­ва­не на тру­до­ва­та книж­ка, съг­лас­но чл. 226, ал. 2 и 3 от Ко­дек­са на тру­да.

По-го­ля­ма част от из­б­ро­е­ни­те обез­ще­те­ния се съ­и­з­мер­ват с про­пус­на­то­то от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние в ре­зул­тат на съ­о­т­вет­ни­те не­за­кон­ни спря­мо не­го дейс­т­вия или с тях се оп­ре­де­ля пра­во­то на ком­пен­са­ция при нас­тъп­ва­не на оп­ре­де­ле­ни съ­би­тия, свър­за­ни с прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние.

Не­за­ви­си­мо че за из­п­ла­ща­не­то на ня­кои от тях от­го­вор­ност но­сят и съ­о­т­вет­ни длъж­нос­т­ни ли­ца, то те се зап­ла­щат от ра­бо­то­да­те­ля за смет­ка на пред­п­ри­я­ти­е­то, а въз­с­та­но­вя­ва­не­то им от длъж­нос­т­ни­те ли­ца се тър­си по ус­та­но­ве­ния в чл. 227 от Ко­дек­са на тру­да и дру­ги­те за­ко­ни, ред.

Раз­ме­рът на обез­ще­те­ни­я­та се оп­ре­де­ля по ре­да на чл. 228 от Ко­дек­са на тру­да от по­лу­че­но­то от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за ме­се­ца, пред­хож­дащ ме­се­ца в кой­то е въз­ник­на­ло ос­но­ва­ни­е­то за съ­о­т­вет­но­то обез­ще­те­ние.

Във връз­ка с ви­до­ве­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, ко­и­то се включ­ват в брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, как­то и за слу­ча­и­те, ко­га­то в пре­ход­ния ме­сец не са от­ра­бо­те­ни всич­ки ра­бот­ни дни, а след­ва да се оп­ре­де­ли ме­се­чен раз­мер на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, след­ва да се имат пред­вид раз­по­ред­би­те на § 1 и § 6 от До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния.

В ме­сеч­ни раз­ме­ри са оп­ре­де­ле­ни след­ни­те обез­ще­те­ния по Ко­дек­са на тру­да;

а) по чл. 220 за нес­па­зен срок на пре­диз­вес­тие;

б) по чл. 221, ал. 1 при прек­ра­тя­ва­не на тру­до­вия до­го­вор от стра­на на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля без пре­диз­вес­тие;

в) по чл. 222, ал. 1 при увол­не­ние по­ра­ди зак­ри­ва­не на пред­п­ри­я­ти­е­то или на част от не­го, сък­ра­ща­ва­не­то на ща­та, на­ма­ля­ва­не обе­ма на ра­бо­та­та и спи­ра­не на ра­бо­та­та за по­ве­че от 30 дни;

г) по чл. 222, ал. 2 по­ра­ди прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние по­ра­ди бо­лест, ако ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят има най-мал­ко 5 го­ди­ни тру­дов стаж и през пос­лед­ни­те 5 го­ди­ни не е по­лу­чил обез­ще­те­ние на съ­що­то ос­но­ва­ние;

д) по чл. 222, ал. 3 при прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние, след ка­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е при­до­бил пра­во на пен­сия за из­с­лу­же­но вре­ме и ста­рост;

е) по чл. 225 при не­за­кон­но увол­не­ние.

В по­со­че­ни­те слу­чаи пря­ко или кос­ве­но раз­ме­рът на обез­ще­те­ни­е­то се оп­ре­де­ля от ед­но до шест ме­сеч­ни брут­ни тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния.

Съг­лас­но чл. 228 от Ко­дек­са на тру­да брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за оп­ре­де­ля­не на те­зи обез­ще­те­ния е по­лу­че­но­то от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за ме­се­ца, пред­хож­дащ ме­се­ца, в кой­то е въз­ник­на­ло ос­но­ва­ни­е­то за съ­о­т­вет­но­то обез­ще­те­ние или пос­лед­но­то по­лу­че­но от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля ме­сеч­но брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, до­кол­ко­то дру­го не е пред­ви­де­но.

Ко­га­то през ме­се­ца, въз ос­но­ва на кой­то се оп­ре­де­ля обез­ще­те­ни­е­то по раз­лич­ни при­чи­ни не са от­ра­бо­те­ни всич­ки ра­бот­ни дни, се при­ла­га § 6 от До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги въз­наг­раж­де­ния.

В те­зи слу­чаи ме­сеч­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние по чл. 228 от Ко­дек­са на тру­да се оп­ре­де­ля ка­то по­лу­че­но­то сред­но днев­но брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за пред­ход­ния ме­сец се ум­но­жи по броя на ра­бот­ни­те дни за съ­щия ме­сец.

При­мер:

Слу­жи­тел с без­с­ро­чен тру­дов до­го­вор, кой­то е ос­во­бо­ден вед­на­га на ос­но­ва­ние чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ по­ра­ди сък­ра­ща­ва­не в ща­та, без да е спа­зен уго­во­ре­ният с тру­до­вия до­го­вор срок на пре­диз­вес­тие от 2 ме­се­ца по чл. 326, ал. 2 през ме­се­ца, пред­хож­дащ то­зи на ос­во­бож­да­ва­не­то му, кой­то е с 21 ра­бот­ни дни е от­ра­бо­тил 15 ра­бот­ни дни и 6 дни е бил в от­пуск по­ра­ди вре­мен­на не­ра­бо­тос­по­соб­ност.

За от­ра­бо­те­ни­те дни е по­лу­чил:

- ос­нов­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние                          78,57 лв.

- за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та 12 %                             21,43 лв.

- брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за 15 дни          200 лв.

Ме­сеч­ни­ят раз­мер на дъл­жи­мо­то обез­ще­те­ние ще бъ­де оп­ре­де­лен на 280 лв. (200 лв. : 15 дн.) х 21 дн., кой­то съ­о­т­вет­с­т­ва на оп­ре­де­ле­но­то му с тру­до­вия до­го­вор ос­нов­но ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние от 250 лв. и 12 % или 30 лв. до­пъл­ни­тел­но ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та (250 лв. + 30 лв. = 280 лв.).

Об­щи­ят раз­мер на обез­ще­те­ни­е­то, ко­е­то след­ва да се зап­ла­ти, съг­лас­но уго­во­ре­но­то пре­диз­вес­тие с тру­до­вия до­го­вор е 560 лв. (280 лв. х 2 мес.).

Съг­лас­но чл. 103 и чл. 104 от За­ко­на за дър­жав­ния слу­жи­тел, дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли имат пра­во на обез­ще­те­ние:

а) при прек­ра­тя­ва­не на слу­жеб­но­то пра­во­о­т­но­ше­ние на дър­жав­ния слу­жи­тел, ре­ше­ни­е­то бъ­де приз­на­то за не­за­кон­но или бъ­де въз­с­та­но­вен на пре­диш­на­та ра­бо­та от ор­га­на по наз­на­ча­ва­не­то или съ­да и той не се яви да я за­е­ме;

Дър­жав­ни­ят слу­жи­тел има пра­во на обез­ще­те­ние в раз­мер на брут­на­та си зап­ла­та за ця­ло­то вре­ме, през ко­е­то не за­е­ма дър­жав­на служ­ба, но не за по­ве­че от 10 ме­се­ца. Ко­га­то е бил наз­на­чен на дру­га дър­жав­на служ­ба с по-нис­ка зап­ла­та или е по­лу­ча­вал въз­наг­раж­де­ние за дру­га ра­бо­та в по-ни­сък раз­мер, той има пра­во на раз­ли­ка­та в зап­ла­ти­те или на раз­ли­ка­та меж­ду зап­ла­та­та и въз­наг­раж­де­ни­е­то. Брут­на­та зап­ла­та за оп­ре­де­ля­не на обез­ще­те­ни­е­то е оп­ре­де­ле­на­та му брут­на зап­ла­та към мо­мен­та на приз­на­ва­не­то на увол­не­ни­е­то за не­за­кон­но или на не­я­вя­ва­не­то му да за­е­ме служ­ба­та.

б) при не­въз­мож­ност дър­жав­ни­ят слу­жи­тел да из­пъл­ня­ва въз­ло­же­на­та му ра­бо­та по­ра­ди бо­лест, до­ве­ла до трай­на нет­ру­дос­по­соб­ност, или по здрав­ни про­ти­во­по­ка­за­ния въз ос­но­ва на зак­лю­че­ние на тру­до­во-ек­с­пер­т­на ле­кар­с­ка ко­ми­сия; прек­ра­тя­ва­не­то в то­зи слу­чай не се до­пус­ка, ако има дру­га под­хо­дя­ща за здрав­но­то със­то­я­ние на дър­жав­ния слу­жи­тел длъж­ност в съ­ща­та ад­ми­нис­т­ра­ция и той е съг­ла­сен да я за­е­ме;

Дър­жав­ни­ят слу­жи­тел има пра­во на обез­ще­те­ние в раз­мер на трик­рат­ния раз­мер на брут­на­та му зап­ла­та, оп­ре­де­ле­на към мо­мен­та на прек­ра­тя­ва­не­то на слу­жеб­но­то пра­во­о­т­но­ше­ние.

в) по­ра­ди не­съв­мес­ти­мост за при­е­ма­не на дър­жав­на служ­ба, ор­га­нът по наз­на­ча­ва­не­то прек­ра­тя­ва слу­жеб­но­то пра­во­о­т­но­ше­ние с един от два­ма­та дър­жав­ни слу­жи­те­ли по своя пре­цен­ка;

Дър­жав­ни­ят слу­жи­тел има пра­во на обез­ще­те­ние в раз­мер на 6 брут­ни зап­ла­ти, оп­ре­де­ле­но към мо­мен­та на прек­ра­тя­ва­не на слу­жеб­но­то пра­во­о­т­но­ше­ние.

г) ко­га­то дър­жав­ни­ят слу­жи­тел бъ­де осъ­ден на ли­ша­ва­не от сво­бо­да за умиш­ле­но прес­тъп­ле­ние от общ ха­рак­тер;

д) при смърт на дър­жав­ния слу­жи­тел.

Съ­о­т­вет­на­та ад­ми­нис­т­ра­ция по­е­ма раз­нос­ки­те по пог­ре­бе­ни­е­то на дър­жав­ния слу­жи­тел и из­п­ла­ща обез­ще­те­ние на ли­ца­та, ко­и­то са би­ли на не­го­ва из­д­ръж­ка, в раз­мер на тол­ко­ва брут­ни зап­ла­ти - оп­ре­де­ле­ни към мо­мен­та на смърт­та, кол­ко­то прос­лу­же­ни го­ди­ни на дър­жав­на служ­ба той има, но не по­ве­че от 20.

При зак­ри­ва­не на ад­ми­нис­т­ра­ци­я­та, в ко­я­то е наз­на­чен или при сък­ра­ща­ва­не на длъж­ност­та има пра­во на обез­ще­те­ние за вре­ме­то, през ко­е­то е ос­та­нал без ра­бо­та, но не за по­ве­че от два ме­се­ца.

С акт на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет мо­же да се пред­ви­ди обез­ще­те­ние за по-дъ­лъг срок. Ако в то­зи срок дър­жав­ни­ят слу­жи­тел е пос­тъ­пил на дру­га дър­жав­на служ­ба с по-нис­ка зап­ла­та, той има пра­во на раз­ли­ка­та за съ­щия срок.

При при­до­би­ва­не пра­во на пъл­на пен­сия за из­с­лу­же­но вре­ме и въз­раст, дър­жав­ни­ят слу­жи­тел има пра­во на обез­ще­те­ние в раз­мер на тол­ко­ва ме­сеч­ни брут­ни зап­ла­ти - оп­ре­де­ле­ни към мо­мен­та на прек­ра­тя­ва­не на слу­жеб­но­то пра­во­о­т­но­ше­ние, кол­ко­то прос­лу­же­ни го­ди­ни на дър­жав­на служ­ба той има, но не по­ве­че от 20.

То­ва обез­ще­те­ние мо­же да бъ­де по­лу­че­но са­мо вед­нъж. Обез­ще­те­ни­е­то се дъл­жи и в слу­ча­и­те, ко­га­то слу­жеб­но­то пра­во­о­т­но­ше­ние е прек­ра­те­но ед­нос­т­ран­но от дър­жав­ния слу­жи­тел или по вза­и­м­но съг­ла­сие и към мо­мен­та на прек­ра­тя­ва­не­то дър­жав­ни­ят слу­жи­тел е при­до­бил пра­во на пъл­на пен­сия за прос­лу­же­но вре­ме и ста­рост.

След­ва да се има пред­вид, че по­ра­ди раз­лич­ни­те по­ня­тия упот­ре­бе­ни в За­ко­на за дър­жав­ния слу­жи­тел ка­то дър­жав­на служ­ба, слу­же­бен тру­дов стаж в бю­джет­ни ор­га­ни­за­ция за­се­га об­що­то ста­но­ви­ще е, че за дър­жав­на служ­ба след­ва да се за­чи­та са­мо вре­ме­то, през ко­е­то ли­це­то е ра­бо­ти­ло по За­ко­на за дър­жав­ния слу­жи­тел и под­за­ко­но­ви­те нор­ма­тив­ни ак­то­ве за не­го­во­то при­ла­га­не.

При прек­ра­тя­ва­не на слу­жеб­но­то пра­во­о­т­но­ше­ние сред­нод­нев­ни­ят раз­мер на па­рич­но­то обез­ще­те­ние за ком­пен­си­ра­не на не­и­з­пол­з­ва­ни­те дни пла­тен го­ди­шен от­пуск и за оп­ре­де­ля­не на дру­ги­те обез­ще­те­ния, се оп­ре­де­ля от раз­ме­ра на брут­на­та ме­сеч­на ра­бот­на зап­ла­та, оп­ре­де­ле­на на дър­жав­ния слу­жи­тел към да­та­та на прек­ра­тя­ва­не на слу­жеб­но­то пра­во­о­т­но­ше­ние и сред­но­ме­сеч­ния брой на ра­бот­ни­те дни за съ­о­т­вет­на­та го­ди­на.

Административна практика

№ 70-00-122 от 13.12.1994 г.

Обез­ще­те­ни­я­та по раз­дел III на гла­ва де­се­та от Ко­дек­са на тру­да, в т.ч. по чл. 222, ал. 3 се оп­ре­де­лят по ре­да, ус­та­но­вен в чл. 228 от Ко­дек­са на тру­да и § 6 от До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, до­кол­ко­то дру­го не е ука­за­но по оп­ре­де­ля­не­то им в от­дел­ни­те раз­по­ред­би на по­со­че­ния раз­дел.

За ра­бот­ник или слу­жи­тел, за ко­го­то прек­ра­тя­ва­не­то на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние е въз­ник­на­ло от 1 но­е­м­в­ри 1994 г. и съ­щи­ят е пол­з­вал пла­тен го­ди­шен от­пуск от 14 сеп­тем­в­ри до 30 ок­том­в­ри 1994 г. вклю­чи­тел­но, ба­за за оп­ре­де­ля­не на обез­ще­те­ни­е­то по чл. 222, ал. 3 от Ко­дек­са на тру­да тряб­ва да бъ­де ме­сец сеп­тем­в­ри 1994 г., тъй ка­то през то­зи ме­сец е от­ра­бо­тил 9 ра­бот­ни дни (от 1 до 14 сеп­тем­в­ри 1994 г.). В слу­чая ли­це­то не е от­ра­бо­ти­ло пъ­лен ра­бо­тен ме­сец и брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние по чл. 228 от Ко­дек­са на тру­да се оп­ре­де­ля ка­то по­лу­че­но­то сред­нод­нев­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние се ум­но­жи по броя на ра­бот­ни­те дни (22) за ме­сец сеп­тем­в­ри 1994 г.

Еле­мен­ти­те на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, от ко­е­то се оп­ре­де­ля по­со­че­ни­ят сред­нод­не­вен раз­мер са ус­та­но­ве­ни с § 1 от До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния. В не­го се включ­ва и съ­о­т­вет­но­то по­лу­че­но въз­наг­раж­де­ние над ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за ме­се­ца (пре­мии и над­нор­ме­но), оп­ре­де­ле­но спо­ред при­ла­га­ни­те сис­те­ми за зап­ла­ща­не на тру­да, съг­лас­но до­го­во­ре­но­то с ко­лек­тив­ния тру­дов до­го­вор и/или Вът­реш­ни­те пра­ви­ла за ра­бот­на­та зап­ла­та, как­то и с ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор.

Обез­ще­те­ни­я­та по чл. 228 от Ко­дек­са на тру­да не се пре­и­з­чис­ля­ват по ре­да на § 2 от До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния. Пре­и­з­чис­ле­ни­я­та по то­зи па­раг­раф се от­на­сят са­мо за въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­тен го­ди­шен от­пуск по чл. 177 от Ко­дек­са на тру­да.

№ 94-Т-6 от 24.02.1995 г.

Съг­лас­но чл. 228, ал. от Ко­дек­са на тру­да, брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за оп­ре­де­ля­не на обез­ще­те­ни­я­та по раз­дел III на гла­ва де­се­та от Ко­дек­са на тру­да е по­лу­че­но­то от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за ме­се­ца, пред­хож­дащ ме­се­ца, в кой­то е въз­ник­на­ло ос­но­ва­ни­е­то за съ­о­т­вет­но­то обез­ще­те­ние или пос­лед­но­то по­лу­че­но от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля ме­сеч­но брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, до­кол­ко­то дру­го не е пред­ви­де­но.

В § 6 на До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г.) е пред­ви­де­на раз­по­ред­ба, съг­лас­но ко­я­то, ко­га­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят не е от­ра­бо­тил пъ­лен ра­бо­тен ме­сец, брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние по чл. 228 от Ко­дек­са на тру­да се оп­ре­де­ля, ка­то по­лу­че­но­то сред­нод­нев­но брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние се ум­но­жи по броя на ра­бот­ни­те дни за съ­щия ме­сец.

№ 26-00-110 от 20.04.1995 г.

Обез­ще­те­ни­е­то по чл. 222, ал. З от Ко­дек­са на тру­да се из­чис­ля­ва по ре­да на чл. 228, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да и § 6 от До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. и доп. бр. 1 и 63 от 1994 г.). Съг­лас­но § 6 от на­ред­ба­та, ко­га­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят не е от­ра­бо­тил пъ­лен ра­бо­тен ме­сец, брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние по чл. 228 от Ко­дек­са на тру­да се оп­ре­де­ля, ка­то на ба­за­та на от­ра­бо­те­ни­те дни се на­ми­ра сред­нод­нев­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за ме­се­ца и се ум­но­жи по броя на ра­бот­ни­те дни за то­зи ме­сец. Ста­ва ду­ма за не­пъ­лен пред­хо­ден ме­сец по сми­съ­ла на чл. 228, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да.

№ 94-Ц-10 от 28.06.1995 г.

Раз­ме­рът на обез­ще­те­ни­е­то по чл. 222, ал. З от Ко­дек­са на тру­да се оп­ре­де­ля от брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, по­лу­че­но за ме­се­ца, пред­хож­дащ ме­се­ца, в кой­то е въз­ник­на­ло ос­но­ва­ни­е­то за обез­ще­те­ни­е­то или от пос­лед­но­то по­лу­че­но от ли­це­то ме­сеч­но брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, ако пред­ход­ния ме­сец не е по­лу­че­но та­ко­ва, съг­лас­но чл. 228 от Ко­дек­са на тру­да.

В слу­чай че по си­ла­та на ПМС N 99 от 1995 г. (ДВ, бр. 46 от 1995 г.) е уве­ли­че­но тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние по тру­до­вия до­го­вор за ми­на­ло вре­ме и в ре­зул­тат на то­ва се уве­ли­ча­ва ба­зис­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, от ко­е­то се оп­ре­де­ля по­со­че­но­то обез­ще­те­ние, пос­лед­но­то след­ва да бъ­де пре­и­з­чис­ле­но по об­щия ред. Ако не е уве­ли­че­но тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние по тру­до­вия до­го­вор, пре­и­з­чис­ле­ние на обез­ще­те­ни­е­то след­ва да се из­вър­ши слу­жеб­но на ба­за съ­о­т­вет­на­та но­ва на­чал­на ра­бот­на зап­ла­та за за­е­ма­на­та длъж­ност по таб­ли­ца - при­ло­же­ние N 3 към чл. 1 от по­со­че­но­то пос­та­нов­ле­ние, но са­мо при ус­ло­вие, че тя е по-ви­со­ка по аб­со­лю­тен раз­мер от ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние по тру­до­вия до­го­вор.

Съ­що­то се от­на­ся и за пре­и­з­чис­ля­ва­не­то на въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­тен го­ди­шен от­пуск по чл. 177 от Ко­дек­са на тру­да.

В слу­ча­и­те, ко­га­то уве­ли­че­ни­е­то на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние по тру­до­вия до­го­вор не во­ди до уве­ли­че­ние на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, от ко­е­то е оп­ре­де­ле­но въз­наг­раж­де­ни­е­то за пол­з­ва­ния пла­тен го­ди­шен от­пуск след 1 яну­а­ри 1995 г., по ре­да на § 9 от До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния се зап­ла­ща съ­о­т­вет­на до­бав­ка, из­чис­ле­на с про­цен­та на уве­ли­че­ние на но­во­то и пре­диш­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние по тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние.

№ 26-00-216 от 12.07.1995 г.

Раз­ме­рът на обез­ще­те­ни­е­то по чл. 222, ал. З се оп­ре­де­ля по ре­да на чл. 228 от Ко­дек­са на тру­да от брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, по­лу­че­но от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля за ме­се­ца, пред­хож­дащ ме­се­ца, в кой­то е въз­ник­на­ло ос­но­ва­ни­е­то за обез­ще­те­ни­е­то или от пос­лед­но­то по­лу­че­но от ли­це­то, ко­га­то пред­ход­ния ме­сец, ли­це­то не е по­лу­чи­ло тру­до­во въз­наг­раж­де­ние.

Ко­га­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят не е от­ра­бо­тил пъ­лен ра­бо­тен (ба­зи­сен) ме­сец, брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние по чл. 228 от Ко­дек­са на тру­да се оп­ре­де­ля, ка­то по­лу­че­но­то сред­нод­нев­но брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние се ум­но­жи по броя на ра­бот­ни­те дни за съ­щия ме­сец, съг­лас­но § 6 от До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния.

Ако нап­ри­мер, през ме­сец март 1995 г. ра­бот­ни­кът е от­ра­бо­тил 10 дни, след ко­е­то е из­ля­зъл в от­пуск по бо­лест до края на ме­сец ап­рил, а от 1 май е пол­з­вал пла­тен го­ди­шен от­пуск и от 29 май 1995 г. е прек­ра­те­но тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние, раз­ме­рът на обез­ще­те­ни­е­то по чл. 222, ал. 3 от Ко­дек­са на тру­да след­ва да бъ­де оп­ре­де­лен на ба­за сред­нод­нев­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, по­лу­че­но през ме­сец март 1995 г. по ре­да на § 6 от по­со­че­на­та на­ред­ба. В брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, съг­лас­но § 1 от съ­ща­та на­ред­ба след­ва да се вклю­чи и съ­о­т­вет­на­та част от по­лу­че­на­та три­ме­сеч­на пре­мия, из­п­ла­те­на през ме­сец март 1995 г.

№ 94-А-18 от 02.07.1997 г.

Съг­лас­но чл. 228, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да, обез­ще­те­ни­я­та по чл. 224 от Ко­дек­са на тру­да се оп­ре­де­лят на ба­за­та на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за ме­се­ца, пред­хож­дащ ме­се­ца, в кой­то е въз­ник­на­ло ос­но­ва­ни­е­то за съ­о­т­вет­но­то обез­ще­те­ние или пос­лед­но­то, по­лу­че­но от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля ме­сеч­но брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние.

Съг­лас­но ци­ти­ра­на­та раз­по­ред­ба на Ко­дек­са на тру­да, на та­зи ба­за след­ва да бъ­де на­чис­ле­но и из­п­ла­те­но как­то обез­ще­те­ни­е­то по чл. 222 от Ко­дек­са на тру­да, та­ка и обез­ще­те­ни­е­то по чл. 224 от Ко­дек­са на тру­да за не­и­з­пол­з­ва­ния пла­тен го­ди­шен от­пуск за ми­на­ло вре­ме.

Съг­лас­но чл. 2, ал. 1, бук­ва “к” от За­ко­на за да­нък вър­ху об­щия до­ход, обез­ще­те­ни­я­та по чл. 222 от Ко­дек­са на тру­да не под­ле­жат на об­ла­га­не с да­нък общ до­ход.

№ 62-00-13 от 09.07.1997 г.

Обез­ще­те­ни­е­то по чл. 222, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да се из­п­ла­ща на ра­бот­ник или слу­жи­тел, кой­то след прек­ра­тя­ва­не­то на тру­до­вия до­го­вор е ос­та­нал без ра­бо­та по­ра­ди то­ва увол­не­ние, но за не по­ве­че от 30 дни.

В слу­чай че ли­це­то е ос­та­на­ло без ра­бо­та по­ра­ди то­ва, че е би­ло ли­ше­но от обек­тив­на въз­мож­ност да тър­си та­ка­ва - вло­ше­но здра­вос­лов­но със­то­я­ние, обез­ще­те­ни­е­то по чл. 222, ал. 1 от КТ след­ва да бъ­де из­п­ла­те­но след из­п­ла­ща­не­то на пред­с­та­ве­ния бол­ни­чен лист и след из­ти­ча­не­то на пред­ви­де­ния в раз­по­ред­ба­та срок от 30 дни, ка­то се пред­с­та­ви и тру­до­ва­та книж­ка за кон­с­та­та­ция, че ли­це­то не е ра­бо­ти­ло.

№ 92-00-102 от 03.09.1997 г.

Об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят ще се пен­си­о­ни­ра след увол­не­ни­е­то, не оказ­ва вли­я­ние на пра­во­то му на обез­ще­те­ние, ако от­го­ва­ря на изис­к­ва­ни­я­та на раз­по­ред­ба­та на чл. 222, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да.

№ ПП-168 от 02.10.1997 г.

Обез­ще­те­ни­е­то по чл. 222, ал. 1 от КТ се дъл­жи от ра­бо­то­да­те­ля, ко­га­то осъ­щес­т­вя­ва увол­не­ния на из­рич­но по­со­че­ни­те ос­но­ва­ния, вклю­чи­тел­но и при сък­ра­ща­ва­не в ща­та - чл. 328, ал. 1 от КТ.

Съг­лас­но чл. 119 от КТ тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние мо­же да се из­ме­ня с пис­ме­но съг­ла­сие меж­ду стра­ни­те за оп­ре­де­ле­но или не­о­п­ре­де­ле­но вре­ме, вклю­чи­тел­но и от­нос­но про­мя­на­та на за­е­ма­на­та длъж­ност или ра­бо­та и тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние. Ко­га­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят при­е­ме про­мя­на­та в тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние, той ня­ма пра­во на как­ви­то и да би­ло обез­ще­те­ния, тъй ка­то в слу­чая не се прек­ра­тя­ва тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние, а то са­мо е ви­до­и­з­ме­не­но.

№ 94-31-13 от 21.11.1997 г.

При прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние на ос­но­ва­ние чл. 325, т. 11 от КТ - по­ра­ди смърт на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля, на нас­лед­ни­ци­те му се из­п­ла­ща не­по­лу­че­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние и обез­ще­те­ния, на ко­и­то има пра­во по­чи­на­ли­ят, след пред­с­та­вя­не на удос­то­ве­ре­ние за нас­лед­ни­ци.

Съг­лас­но чл. 162, ал. 1 от КТ от 1951 г. при прек­ра­тя­ва­не на тру­дов до­го­вор по­ра­ди смърт на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля (чл. 325, т. 11 от КТ) де­ца­та на по­чи­на­лия и съп­ру­га­та (съп­ру­гът) имат пра­во на по­мощ в раз­мер на ед­на ми­ни­мал­на ме­сеч­на ра­бот­на зап­ла­та за стра­на­та. Де­ца­та имат пра­во на по­мощ­та, ако не са на­вър­ши­ли 18-го­диш­на въз­раст, уча­щи­те се в учеб­ни за­ве­де­ния - 24-го­диш­на въз­раст, а трай­но нет­ру­дос­по­соб­ни­те - не­за­ви­си­мо от въз­раст­та.

№ 94-Н-16 от 06.10.1997 г.

В тър­гов­с­ки­те дру­жес­т­ва, ор­га­ни­за­ции, пред­п­ри­я­тия и зве­на от сто­пан­с­ка­та сфе­ра с дър­жав­но учас­тие, ко­и­то са пре­о­б­ра­зу­ва­ни, зак­ри­ва­ни, от­к­ри­ва­ни, сли­ва­ни или раз­де­ля­ни, уве­ли­чен раз­мер на обез­ще­те­ни­е­то при пен­си­о­ни­ра­не по чл. 222, ал. З от КТ на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те, ра­бо­ти­ли през пос­лед­ни­те 10 го­ди­ни от тру­до­вия си стаж в съ­о­т­вет­на­та дей­ност, се уреж­да с ко­лек­тив­ни­те или ин­ди­ви­ду­а­л­ни­те тру­до­ви до­го­во­ри (чл. 2 от ПМС № 31 от 1994 г.).

№ 67-00-40 от 07.11.1997 г.

При прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние не­за­ви­си­мо от ос­но­ва­ни­е­то, на ко­е­то се прек­ра­тя­ва, след ка­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е при­до­бил пра­во на пен­сия за из­с­лу­же­но вре­ме и ста­рост, той има пра­во на обез­ще­те­ние от ра­бо­то­да­те­ля. Обез­ще­те­ни­е­то е за срок от 2 или 6 ме­се­ца в за­ви­си­мост от ус­ло­ви­я­та, на ко­и­то от­го­ва­ря все­ки ра­бот­ник или слу­жи­тел.

Обез­ще­те­ни­е­то се дъл­жи от ра­бо­то­да­те­ля, при ко­го­то въз­ник­ва пра­во­то на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля на то­ва обез­ще­те­ние и се из­п­ла­ща са­мо вед­нъж.

Всич­ки ли­ца при­до­би­ват пра­во на пен­сия за из­с­лу­же­но вре­ме и ста­рост по ре­да и при ус­ло­ви­я­та на За­ко­на за пен­си­и­те и пра­вил­ни­ка за при­ло­же­ни­е­то му.

№ 387 от 22.12.1997 г.

Брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за оп­ре­де­ля­не обез­ще­те­ни­я­та по раз­дел III, гла­ва 10 от Ко­дек­са на тру­да (в т.ч. за не­и­з­пол­з­ван пла­тен го­ди­шен от­пуск и при прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние след ка­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е при­до­бил пра­во на пен­сия за из­с­лу­же­но вре­ме и ста­рост не­за­ви­си­мо от ос­но­ва­ни­е­то за прек­ра­тя­ва­не­то) е по­лу­че­но­то от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за ме­се­ца, пред­хож­дащ ме­се­ца, в кой­то е въз­ник­на­ло ос­но­ва­ни­е­то за съ­о­т­вет­но­то обез­ще­те­ние, или пос­лед­но­то по­лу­че­но от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля месеч­но брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, до­кол­ко­то дру­го не е пред­ви­де­но (спр. чл. 228, ал. 1 от КТ).

Раз­ме­рът на сред­нод­нев­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние при из­чис­ля­ва­не на обез­ще­те­ни­я­та по Ко­дек­са на тру­да при пъ­лен ра­бо­тен ден не мо­же да бъ­де по-ма­лък от то­зи, кой­то се из­чис­ля­ва, при въз­ник­ва­не на съ­о­т­вет­но­то ос­но­ва­ние от раз­ме­ра на ус­та­но­ве­на­та за стра­на­та ми­ни­мал­на ра­бот­на зап­ла­та (спр. § 7 от До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, при­е­та с ПМС № 133 от 1993 г.; обн. ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. бр. 1 от 1994 г.).

№ 37-00-3 от 30.01.1998 г.

Ко­га­то тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние, въз­ник­на­ло от из­бор, се прек­ра­тя­ва по ре­да на чл. 337 от Ко­дек­са на тру­да, на ли­це­то не се дъл­жи пре­диз­вес­тие, тъй ка­то то­ва е прек­ра­тя­ва­не по­ра­ди из­ти­ча­не на сро­ка, за ко­и­то ли­це­то е из­б­ра­но. Обез­ще­те­ни­е­то по чл. 220, ал. 1 от КТ се дъл­жи, са­мо ко­га­то тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние се прек­ра­тя­ва с пре­диз­вес­тие на по­со­че­ни­те в Ко­дек­са на тру­да ос­но­ва­ния, в слу­ча­и­те ко­га­то ця­ло­то или част от не­го не се от­ра­бот­ва.

№ 94-В-5 от 06.02.1998 г.

Обез­ще­те­ни­е­то по чл. 222, ал. З от КТ се при­ла­га са­мо за ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли, ко­и­то по­ла­гат труд по тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние.

Ако в до­го­во­ра за уп­рав­ле­ни­е­то на ЕО­ОД има кла­у­за за из­п­ла­ща­не на обез­ще­те­ние при прек­ра­тя­ва­не на до­го­во­ра, след ка­то ли­це­то е при­до­би­ло пра­во на пен­сия за из­с­лу­же­но вре­ме и ста­рост, ра­бо­то­да­те­лят след­ва да из­п­ла­ти до­го­во­ре­но­то.

№ 26-00-177 от 06.07.1998 г.

Ед­но от изис­к­ва­ни­я­та на раз­по­ред­ба­та на чл. 222, ал. 2 от КТ за пра­во­то на обез­ще­те­ние “по­ра­ди бо­лест” е прек­ра­тя­ва­не­то на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние да е осъ­щес­т­ве­но на ос­но­ва­ние чл. 325, т. 9 или чл. 327, т. 1 от КТ. Ко­га­то тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние е прек­ра­те­но на ос­но­ва­ние чл. 325, т. З от КТ по­ра­ди из­ти­ча­не на сро­ка на до­го­во­ра, ли­це­то ня­ма пра­во на обез­ще­те­ние по чл. 222, ал. 2 от КТ от ра­бо­то­да­те­ля.

28.17. 26-00-10 от 18.01.1999 г. (ИБТ, бр. 3 от 1999 г.)

Ра­бо­то­да­те­лят е длъ­жен да из­пъл­ни вляз­ло­то в си­ла ре­ше­ние на съ­да та­ка, как­то е пос­та­но­ве­но, вклю­чи­тел­но и в част­та, с ко­я­то е осъ­ден да зап­ла­ти на не­за­кон­но увол­не­ния ра­бот­ник или слу­жи­тел обез­ще­те­ние по чл. 225, ал. 1 от КТ. Ако то­ва обез­ще­те­ние не бъ­де из­п­ла­те­но доб­ро­вол­но, ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят мо­же да се снаб­ди с из­пъл­ни­те­лен лист и да съ­бе­ре взе­ма­не­то си по ре­да на из­пъл­ни­тел­но­то про­и­з­вод­с­т­во.

Ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят не е длъ­жен да въз­с­та­но­ви на ра­бо­то­да­те­ля обез­ще­те­ни­я­та, ко­и­то е по­лу­чил при прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние, ко­е­то прек­ра­тя­ва­не е приз­на­то от съ­да за не­за­ко­но­съ­о­б­раз­но, тъй ка­то се счи­та, че ги е по­лу­чил доб­ро­съ­вес­т­но. Раз­по­ред­ба­та на чл. 8, ал. 2 от КТ ус­та­но­вя­ва пра­ви­ло­то, че доб­ро­съ­вес­т­ност­та при осъ­щес­т­вя­ва­не на тру­до­ви­те пра­ва и за­дъл­же­ния се пред­по­ла­га до ус­та­но­вя­ва­не на про­тив­но­то.

ГИТ № 2100/0004 от 06.04.1999 г.

Изис­к­ва­ни­я­та на чл. 222, ал. З от КТ пре­тър­пя­ват мо­ди­фи­ка­ция във връз­ка с при­ла­га­не­то на то­зи текст спря­мо учи­те­ли­те, от­го­ва­ря­щи на ус­ло­ви­я­та на чл. 5, ал. 1 от За­ко­на за пен­си­и­те. Съг­лас­но об­щи­те изис­к­ва­ния на чл. 222, ал. З от КТ е не­о­б­хо­ди­мо, на пър­во мяс­то, да е на­ли­це прек­ра­тя­ва­не­то на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние, ка­то ос­но­ва­ни­е­то за то­ва е без зна­че­ние - по вза­и­м­но съг­ла­сие, с пре­диз­вес­тие от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля, дис­цип­ли­нар­но увол­не­ние или с пре­диз­вес­тие от ра­бо­то­да­те­ля. Пос­лед­ни­ят при­мер из­к­люч­ва въз­мож­ност­та прек­ра­тя­ва­не­то да е ста­на­ло на ос­но­ва­ние чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, тъй ка­то ра­бо­то­да­те­лят мо­же да осъ­щес­т­вя­ва то­ва свое пра­во­мо­щие ед­ва след на­вър­ш­ва­не­то на 58 го­ди­ни от учи­тел­ки­те и съ­о­т­вет­но 60 го­ди­ни - от учи­те­ли­те.

На вто­ро мяс­то е не­о­б­хо­ди­мо към мо­мен­та на прек­ра­тя­ва­не­то на тру­до­вия до­го­вор ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят да е при­до­бил пра­во на пен­сия за из­с­лу­же­но вре­ме и ста­рост по сми­съ­ла на За­ко­на за пен­си­и­те (ЗП). В кон­к­рет­ния слу­чай - спря­мо учи­те­ли­те  е при­ло­жим чл. 5, ал. 1 от ЗП, кой­то изис­к­ва при на­вър­ше­на 52-го­диш­на въз­раст же­ни­те да са наб­ра­ли 20 го­ди­ни учи­тел­с­ки тру­дов стаж, а за мъ­же­те - при 57-го­диш­на въз­раст съ­о­т­вет­но 25 го­ди­ни учи­тел­с­ки тру­дов стаж.

На тре­то мяс­то, за по­лу­ча­ва­не на по-го­ле­мия раз­мер от 6 брут­ни ра­бот­ни зап­ла­ти на раз­г­леж­да­но­то обез­ще­те­ние е не­о­б­хо­ди­мо учи­те­лят да е ра­бо­тил при съ­щия ра­бо­то­да­тел през пос­лед­ни­те 10 го­ди­ни от тру­до­вия си стаж. Без зна­че­ние би бил фак­тът, че меж­ду учи­те­ля и не­го­вия ра­бо­то­да­тел през то­зи пе­ри­од са би­ли сключ­ва­ни пос­ле­до­ва­тел­но два или по­ве­че тру­до­ви до­го­во­ра - сроч­ни или без­с­роч­ни - до­ри и да има про­меж­ду­тъ­ци меж­ду тях, сти­га през то­ва вре­ме той да не е ра­бо­тил дру­га­де, из­вън сис­те­ма­та на об­ра­зо­ва­ни­е­то. Въз­мож­но е в па­у­за­та меж­ду две тру­до­ви пра­во­о­т­но­ше­ния ли­це­то да е би­ло ре­гис­т­ри­ра­но в бю­ро­то по тру­да - не мо­же да се смя­та, че през то­зи пе­ри­од е при­до­бит тру­дов стаж при друг ра­бо­то­да­тел. Чл. 1, ал. 2 от ПМС № 31 от 11.02.1994 г. пред­виж­да, че обез­ще­те­ни­е­то по чл. 222, ал. 3 от КТ в раз­мер на 6 брут­ни ра­бот­ни зап­ла­ти се оп­ре­де­ля и на пе­да­го­ги­чес­ки­те кад­ри, ко­га­то през пос­лед­ни­те де­сет го­ди­ни от тру­до­вия си стаж пре­ди при­до­би­ва­не пра­во на пен­сия за из­с­лу­же­но вре­ме и ста­рост са рабо­ти­ли в ор­га­ни­за­ции и зве­на на бю­джет­на из­д­ръж­ка в сфе­ра­та на об­ра­зо­ва­ни­е­то.

В зак­лю­че­ние ще при­пом­ним, че пре­цен­ка­та за на­ли­чи­е­то на изис­к­ва­ни­я­та по ал. 3 на чл. 222 от КТ се из­вър­ш­ва за все­ки от­де­лен слу­чай. То­ва обез­ще­те­ние мо­же да се из­п­ла­ща са­мо вед­нъж.

№ 94-3-34 от 28.05.1999 г.

Съг­лас­но раз­по­ред­ба­та на чл. 345, ал. 1 от КТ при въз­с­та­но­вя­ва­не на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля на пре­диш­на­та му ра­бо­та от ра­бо­то­да­те­ля или от съ­да той мо­же да я за­е­ме, ако в дву­сед­ми­чен срок от по­лу­ча­ва­не на съ­о­б­ще­ни­е­то за въз­с­та­но­вя­ва­не се яви на ра­бо­та, ос­вен ко­га­то то­зи срок не бъ­де спа­зен по ува­жи­тел­ни при­чи­ни.

От тек­с­та на раз­по­ред­ба­та след­ва, че сро­кът за ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля те­че от да­та­та, ко­га­то е по­лу­чил съ­о­б­ще­ни­е­то от съ­да, че е въз­с­та­но­вен на пре­диш­на­та си ра­бо­та.

Ко­га­то не­за­кон­но увол­нен ра­бот­ник или слу­жи­тел бъ­де въз­с­та­но­вен на ра­бо­та и след явя­ва­не­то му в пред­п­ри­я­ти­е­то, за да за­е­ме ра­бо­та­та, на ко­я­то е въз­с­та­но­вен, не бъ­де до­пус­нат да я из­пъл­ня­ва, ра­бо­то­да­те­лят и ви­нов­ни­те длъж­нос­т­ни ли­ца от­го­ва­рят со­ли­дар­но към ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля в раз­мер на брут­но­то му тру­до­во въз­наг­раж­де­ние от де­ня на явя­ва­не­то му до дейс­т­ви­тел­но­то му до­пус­ка­не на ра­бо­та - чл. 225, ал. З от КТ.

Дав­нос­т­ни­ят срок за пре­дя­вя­ва­не на иск пред съ­да за дъл­жи­мо от ра­бо­то­да­те­ля обез­ще­те­ние по КТ е три­го­ди­шен и те­че от да­та­та, ко­га­то е въз­ник­на­ло пра­во­то на то­ва обез­ще­те­ние.

Съг­лас­но чл. 172, ал. 2 от На­ка­за­тел­ния ко­декс длъж­нос­т­но ли­це, ко­е­то не из­пъл­ни за­по­вед или вляз­ло в си­ла ре­ше­ние за въз­с­та­но­вя­ва­не на неп­ра­вил­но увол­нен ра­бот­ник или слу­жи­тел се на­каз­ва с ли­ша­ва­не от сво­бо­да до три го­ди­ни.

№ 92-00-56 от 22.04.1999 г.

Ко­га­то се пре­це­ня­ва пра­во­то на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля на обез­ще­те­ние по чл. 222, ал. 3 от КТ в раз­мер на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за срок от 6 ме­се­ца, се из­хож­да от по­ня­ти­е­то “ра­бо­то­да­тел”, ус­та­но­ве­но в § 1, т. 1 от КТ. Съг­лас­но та­зи раз­по­ред­ба “ра­бо­то­да­тел” е вся­ко фи­зи­чес­ко ли­це, юри­ди­чес­ко ли­це или не­го­во по­де­ле­ние, как­то и вся­ко дру­го ор­га­ни­за­ци­он­но и ико­но­ми­чес­ки обо­со­бе­но об­ра­зу­ва­ние (пред­п­ри­я­тие, уч­реж­де­ние, ор­га­ни­за­ция, ко­о­пе­ра­ция, сто­пан­с­т­во, за­ве­де­ние, до­ма­кин­с­т­во, дру­жес­т­во и др. под.), ко­е­то са­мос­то­я­тел­но на­е­ма ра­бот­ни­ци или слу­жи­те­ли по тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние.

С ПМС № 31 от 1994 г. за уве­ли­ча­ва­не в ня­кои слу­чаи раз­ме­рът на обез­ще­те­ни­я­та по чл. 222, ал. З от КТ е пред­ви­де­на въз­мож­ност при оп­ре­де­ле­ни ус­ло­вия за ня­кои ка­те­го­рии ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли да по­лу­чат обез­ще­те­ни­е­то за срок от 6 ме­се­ца, ко­га­то са ра­бо­ти­ли в ед­на и съ­ща сфе­ра. За ме­ди­цин­с­ки­те кад­ри се пол­з­ва раз­по­ред­ба­та на чл. 1, ал. 2 от пос­та­нов­ле­ни­е­то, съг­лас­но ко­я­то мо­же да се по­лу­чи уве­ли­чен раз­мер на обез­ще­те­ни­е­то по чл. 222, ал. 2  от КТ за срок от 6 ме­се­ца, ако през пос­лед­ни­те 10 го­ди­ни от тру­до­вия си стаж ли­це­то е ра­бо­ти­ло в ор­га­ни­за­ции и зве­на на бю­джет­на из­д­ръж­ка в сфе­ра­та на со­ци­а­л­ни­те гри­жи. За ос­та­на­лия пер­со­нал та­зи раз­по­ред­ба не се при­ла­га.

№ 26-00-165 от 01.06.1999 г.

Пра­во на обез­ще­те­ние по чл. 222, ал. 1 от КТ имат ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те, чи­е­то прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние е осъ­щес­т­ве­но на из­рич­но по­со­че­ни­те ос­но­ва­ния: по­ра­ди зак­ри­ва­не на пред­п­ри­я­ти­е­то или на част от не­го, сък­ра­ща­ва­не в ща­та, на­ма­ля­ва­не обе­ма на ра­бо­та и спи­ра­не на ра­бо­та­та за по­ве­че от 30 дни.

При прек­ра­тя­ва­не на тру­до­вия до­го­вор на ос­но­ва­ние чл. 328, ал. 1, т. 11 от Ко­дек­са на тру­да ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят ня­ма пра­во на обез­ще­те­ние по чл. 222, ал. 1.

Ако ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят не е съг­ла­сен с ос­но­ва­ни­е­то, на ко­е­то е прек­ра­тен тру­до­ви­ят до­го­вор, той мо­же да ос­по­ри за­по­вед­та за прек­ра­тя­ва­не по съ­де­бен ред в 6-ме­се­чен дав­нос­тен срок, счи­та­но от да­та­та на увол­не­ни­е­то.

№ 94-Н-180 от 16.11.2000 г.

От дан­ни­те в за­пит­ва­не­то ста­ва яс­но, че ли­це­то има тру­дов стаж в сфе­ра­та на об­ра­зо­ва­ни­е­то ка­то пе­да­гог и ди­рек­тор на ЦДГ, ед­на го­ди­на е по­лу­ча­ва­ло обез­ще­те­ние за без­ра­бо­ти­ца, ед­на го­ди­на е би­ло без ра­бо­та и след то­ва от­но­во пос­тъп­ва на ра­бо­та в сфе­ра­та на об­ра­зо­ва­ни­е­то, но не се уточ­ня­ва на как­ва длъж­ност.

Съг­лас­но чл. 1, ал. 2 от ПМС № 31 от 1994 г. на обез­ще­те­ние по чл. 222, ал. З от Ко­дек­са на тру­да в уве­ли­чен раз­мер за срок от 6 ме­се­ца имат пра­во пе­да­го­ги­чес­ки­те кад­ри, ко­га­то през пос­лед­ни­те де­сет го­ди­ни от тру­до­вия си стаж пре­ди при­до­би­ва­не пра­во на пен­сия за из­с­лу­же­но вре­ме и ста­рост (за Оси­гу­ри­те­лен стаж и въз­раст) са ра­бо­ти­ли в ор­га­ни­за­ции и зве­на на бю­джет­на из­д­ръж­ка в сфе­ра­та на об­ра­зо­ва­ни­е­то.

От дан­ни­те, по­со­че­ни в за­пит­ва­не­то, мо­же да се нап­ра­ви из­во­дът, че ли­це­то не от­го­ва­ря на изис­к­ва­ни­я­та на по­со­че­на­та по-го­ре раз­по­ред­ба и ще има пра­во на обез­ще­те­ние по чл. 222, ал. З КТ за срок от 2 ме­се­ца.

Пре­цен­ка­та от­нос­но пра­во­то на обез­ще­те­ние по чл. 222, ал. 3 от КТ за срок от 2 или 6 ме­се­ца е на ра­бо­то­да­те­ля, с ко­го­то се прек­ра­тя­ва тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние. В слу­чай че ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят счи­та, че пре­цен­ка­та е неп­ра­вил­на, той мо­же да се обър­не с иск пред съ­да. Дав­нос­т­ни­ят срок за пре­дя­вя­ва­не на ис­ка е 3-го­ди­шен и те­че от да­та­та, ко­га­то по взе­ма­не­то е тряб­ва­ло да се из­вър­ши пла­ща­не по над­леж­ния ред.

№ 94-05-16 от 28.12.2000 г.

Съг­лас­но чл. 222, ал. З от Ко­дек­са на тру­да при прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние, след ка­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е при­до­бил пра­во на пен­сия за из­с­лу­же­но вре­ме и ста­рост (оси­гу­ри­те­лен стаж и въз­раст), не­за­ви­си­мо от ос­но­ва­ни­е­то за прек­ра­тя­ва­не­то, той има пра­во на обез­ще­те­ние от ра­бо­то­да­те­ля в раз­мер на брут­но­то му тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за срок от 2 ме­се­ца, а ако е ра­бо­тил при съ­щия ра­бо­то­да­тел през пос­лед­ни­те 10 го­ди­ни от тру­до­вия си стаж - за срок от 6 ме­се­ца.

От из­ло­же­но­то в ка­зу­са е вид­но, че до 01.04.2000 г. ра­бо­то­да­тел на ли­це­то е би­ло ак­ци­о­нер­но­то дру­жес­т­во, къ­де­то е ра­бо­ти­ло през пос­лед­ни­те 10 го­ди­ни от тру­до­вия си стаж, а от 06.04.2000 г. - в дру­жес­т­во за за­е­тост съг­лас­но чл. 56 от За­ко­на за зак­ри­ла при без­ра­бо­ти­ца и на­сър­ча­ва­не на за­е­тост­та след ре­гис­т­ри­ра­не­то му в съ­о­т­вет­но­то бю­ро по тру­да. Дру­жес­т­во­то за за­е­тост е оси­гу­ри­ло ра­бо­та на ли­це­то в съ­що­то ак­ци­о­нер­но дру­жес­т­во, от ко­е­то е би­ло ос­во­бо­де­но. Ед­нов­ре­мен­но с то­ва ли­це­то е склю­чи­ло до­го­вор за до­пъл­ни­те­лен труд по чл. 111 от КТ с ак­ци­о­нер­но­то дру­жес­т­во, къ­де­то е на­со­че­но.

До­го­во­рът за до­пъл­ни­те­лен труд по чл. 111 от КТ (вън­ш­но съв­мес­ти­тел­с­т­во) се сключ­ва след пис­ме­но съг­ла­сие на ос­нов­ния ра­бо­то­да­тел. В кон­к­рет­ния слу­чай то­ва е дру­жес­т­во­то за за­е­тост, т.е. то­зи до­го­вор ня­ма са­мос­то­я­те­лен ха­рак­тер.

Ето за­що, ли­це­то има пра­во на обез­ще­те­ние по чл. 222, ал. З от КТ в раз­мер на 2 брут­ни ра­бот­ни зап­ла­ти от пос­лед­ния ра­бо­то­да­тел - дру­жес­т­во­то за за­е­тост.

№ 94-И-186 от 01.12.2000 г.

В чл. 222, ал. З от Ко­дек­са на тру­да е пред­ви­де­но, че при прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние, след ка­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е при­до­бил пра­во на пен­сия за из­с­лу­же­но вре­ме и ста­рост (оси­гу­ри­те­лен стаж и въз­раст), не­за­ви­си­мо от ос­но­ва­ни­е­то за прек­ра­тя­ва­не­то, той има пра­во на обез­ще­те­ние от ра­бо­то­да­те­ля в раз­мер на брут­но­то му тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за срок от 2 ме­се­ца, а ако е ра­бо­тил при съ­щия ра­бо­то­да­тел през пос­лед­ни­те 10 го­ди­ни от тру­до­вия си стаж - на обез­ще­те­ние в раз­мер на брут­но­то му тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за срок от 6 ме­се­ца.

Ако ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят през пос­лед­ни­те 10 го­ди­ни от тру­до­вия си стаж прек­ра­ти тру­до­вия до­го­вор с ра­бо­то­да­те­ля си, оти­де на ра­бо­та при друг ра­бо­то­да­тел и от­но­во се вър­не при пър­вия, той ня­ма да от­го­ва­ря на изис­к­ва­ни­я­та на чл. 222, ал. 3 от Ко­дек­са на тру­да, по­ра­ди ко­е­то ня­ма да има пра­во на обез­ще­те­ние от 6 брут­ни зап­ла­ти.

Пре­цен­ка­та от­нос­но пра­во­то на ли­це­то при прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то му пра­во­о­т­но­ше­ние да по­лу­чи обез­ще­те­ние от 2 или 6 брут­ни зап­ла­ти се из­вър­ш­ва от ра­бо­то­да­те­ля във все­ки от­де­лен слу­чай и под­ле­жи на съ­де­бен кон­т­рол.

№ 94-К-119 от 07.06.2001 г.

Съг­лас­но чл. 224, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да при прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят има пра­во на обез­ще­те­ние за не­и­з­пол­з­ван пла­тен го­ди­шен от­пуск, про­пор­ци­о­нал­но на вре­ме­то, ко­е­то се приз­на­ва за тру­дов стаж. По­со­че­но­то обез­ще­те­ние се из­п­ла­ща при прек­ра­тя­ва­не на тру­до­вия до­го­вор не­за­ви­си­мо от ос­но­ва­ни­е­то за прек­ра­тя­ва­не, вклю­чи­тел­но и при дис­цип­ли­нар­но увол­не­ние.

Раз­по­ред­ба­та на § 118 от пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на За­ко­на за из­ме­не­ние и до­пъл­не­ние на КТ се при­ла­га при тру­до­ви пра­во­о­т­но­ше­ния, ко­и­то не се прек­ра­тя­ват, и тя не е във връз­ка с чл. 224, ал. 1 от КТ.

№ 94.ММ.75 от 31.10.2001 г.

Съг­лас­но чл. 42, ал. 2 от Ко­дек­са за за­дъл­жи­тел­но об­щес­т­ве­но оси­гу­ря­ва­не, ко­га­то вре­мен­на­та не­ра­бо­тос­по­соб­ност по­ра­ди об­що за­бо­ля­ва­не, тру­до­ва зло­по­лу­ка или про­фе­си­о­нал­на бо­лест е нас­тъ­пи­ла до два ме­се­ца от прек­ра­тя­ва­не на тру­до­вия до­го­вор или оси­гу­ря­ва­не­то, па­рич­но­то обез­ще­те­ние се из­п­ла­ща за сро­ка на не­ра­бо­тос­по­соб­ност­та, но за не по­ве­че от 75 ка­лен­дар­ни дни. В те­зи слу­чаи па­рич­но­то обез­ще­те­ние не се из­п­ла­ща на ли­ца, ко­и­то по­лу­ча­ват пен­сия или обез­ще­те­ние за ос­та­ва­не без ра­бо­та, из­п­ла­ща­но по Ко­дек­са на тру­да, За­ко­на за дър­жав­ния слу­жи­тел, За­ко­на за вис­ше­то об­ра­зо­ва­ние, За­ко­на за от­б­ра­на­та и въ­о­ръ­же­ни­те си­ли на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия и За­ко­на за Ми­нис­тер­с­т­во­то на вът­реш­ни­те ра­бо­ти.

На ос­но­ва­ние на раз­по­ред­ба­та на чл. 222, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да при увол­не­ние по­ра­ди зак­ри­ва­не на пред­п­ри­я­ти­е­то или на част от не­го, сък­ра­ща­ва­не в ща­та, на­ма­ля­ва­не обе­ма на ра­бо­та и спи­ра­не на ра­бо­та­та за по­ве­че от 15 ра­бот­ни дни ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят има пра­во на обез­ще­те­ние от ра­бо­то­да­те­ля. Обез­ще­те­ни­е­то е в раз­мер на брут­но­то му тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за вре­ме­то, през ко­е­то е ос­та­нал без ра­бо­та, но за не по­ве­че от 1 ме­сец. По­ра­ди ко­е­то ли­це­то мо­же да по­лу­чи то­ва обез­ще­те­ние по чл. 222, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да, след ка­то му бъ­де из­п­ла­те­но па­рич­но­то обез­ще­те­ние за сро­ка на не­ра­бо­тос­по­соб­ност­та. Сро­кът, през кой­то мо­же да се по­тър­си то­ва пра­во за из­п­ла­ща­не на па­рич­но­то обез­ще­те­ние, по Ко­дек­са на тру­да е 3 го­ди­ни.

№ 26/94 от 16.10.2001 г.

Съг­лас­но чл. 70, ал. 1 от За­ко­на за зак­ри­ла при без­ра­бо­ти­ца и на­сър­ча­ва­не на за­е­тост­та (ЗЗБНЗ) па­рич­но­то обез­ще­те­ние за без­ра­бо­ти­ца се из­п­ла­ща от да­та­та на ре­гис­т­ра­ция на без­ра­бот­ни­те ли­ца в бю­ро­то по тру­да.

След­ва да се има пред­вид, че без­ра­бот­ни­те ли­ца са длъж­ни да се ре­гис­т­ри­рат в бю­ро­то по тру­да не по-къс­но от 3 ме­се­ца от да­та­та на прек­ра­тя­ва­не на тру­до­вия до­го­вор (чл. 68, ал. 1 от ЗЗБНЗ).

Обез­ще­те­ни­е­то за без­ра­бо­ти­ца се из­п­ла­ща еже­ме­сеч­но в за­ви­си­мост от тру­до­вия стаж на ли­це­то за пе­ри­од от 4 до 2 ме­се­ца (чл. 71, ал. 1 от ЗЗБНЗ), ка­то в то­зи пе­ри­од не се включ­ва сро­кът на обез­ще­те­ни­е­то по чл. 222, ал. 1 от КТ и те­зи две обез­ще­те­ния не мо­гат да се по­лу­ча­ват ед­нов­ре­мен­но (ал. 2).

№ 61-180 от 14.11.2001 г.

Съг­лас­но чл. 222, ал. З от КТ при прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние, след ка­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е при­до­бил пра­во на пен­сия за оси­гу­ри­те­лен стаж и въз­раст, не­за­ви­си­мо от ос­но­ва­ни­е­то за прек­ра­тя­ва­не­то, той има пра­во на обез­ще­те­ние от ра­бо­то­да­те­ля в раз­мер на брут­но­то му тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за срок от 2 ме­се­ца, а ако е ра­бо­тил при съ­щия ра­бо­то­да­тел през пос­лед­ни­те 10 го­ди­ни от тру­до­вия си стаж - за срок от 6 ме­се­ца.

За да има ли­це­то пра­во на обез­ще­те­ние по чл. 222, ал. 3 от КТ е не­о­б­хо­ди­мо тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние да е прек­ра­те­но, след ка­то ли­це­то е при­до­би­ло пра­во на пен­сия.

Ако тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние е прек­ра­те­но пре­ди ли­це­то да при­до­бие пра­во на пен­сия за оси­гу­ри­те­лен стаж и въз­раст, ня­ма пра­во на обез­ще­те­ние по чл. 222, ал. 3 КТ.

№ 12-297 от 06.11.2001 г.

Раз­по­ред­ба­та на чл. 222, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да пред­виж­да, че при увол­не­ние по­ра­ди зак­ри­ва­не на пред­п­ри­я­ти­е­то или на част от не­го, сък­ра­ща­ва­не в ща­та, на­ма­ля­ва­не обе­ма на ра­бо­та и спи­ра­не на ра­бо­та­та за по­ве­че от 30 дни, ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят има пра­во на обез­ще­те­ние от ра­бо­то­да­те­ля, т. е. то­ва са слу­ча­и­те на прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние на ос­но­ва­ние чл. 328, ал. 1, т. 1 - 4 от КТ.

Със За­ко­на за из­ме­не­ние и до­пъл­не­ние на Ко­дек­са на тру­да, в си­ла от 31.03.2001 г., в тек­с­та на чл. 328, ал. 1, т, 4 се про­ме­ни про­дъл­жи­тел­ност­та на спи­ра­не на ра­бо­та от 30 дни на 15 ра­бот­ни дни.

Из­п­ла­ща­не­то на обез­ще­те­ние е пос­ле­ди­ца от прек­ра­тя­ва­не на тру­дов до­го­вор.

По та­зи при­чи­на ос­но­ва­ни­е­то за из­п­ла­ща­не на обез­ще­те­ние по чл. 222, ал. 1 от КТ след­ва да се раз­г­леж­да и при­ла­га в сми­съ­ла на ос­но­ва­ни­е­то за прек­ра­тя­ва­не по чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ - спи­ра­не на ра­бо­та за по­ве­че от 15 ра­бот­ни дни.

№ 02/67 от 10.12.2001 г. (ИБТ, бр. 2 от 2002 г.)

С § 118 от пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на За­ко­на за из­ме­не­ние и до­пъл­не­ние на Ко­дек­са на тру­да, в си­ла от 31.03.2001 г., се пред­ви­ди ед­на прав­на въз­мож­ност за из­п­ла­ща­не на обез­ще­те­ние за не­пол­з­ва­ни пла­те­ни го­диш­ни от­пус­ки до 31.12.2000 г. за ра­бо­те­щи­те по тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние.

Сле­до­ва­тел­но спря­мо дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли та­зи раз­по­ред­ба не на­ми­ра при­ло­же­ние, тъй ка­то ста­ту­тът им се рег­ла­мен­ти­ра от За­ко­на за ад­ми­нис­т­ра­ци­я­та, За­ко­на за дър­жав­ния слу­жи­тел и ак­то­ве­те за тях­но­то при­ла­га­не.

При пре­ми­на­ва­не от тру­до­во към слу­жеб­но пра­во­о­т­но­ше­ние на ли­ца­та по § 3 от пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на За­ко­на за дър­жав­ния слу­жи­тел, тру­до­во­то им пра­во­о­т­но­ше­ние се прек­ра­тя­ва по ре­да на чл. 325, т. 12 от Ко­дек­са на тру­да. Съг­лас­но § 4, ал. 4 от пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на За­ко­на за дър­жав­ния слу­жи­тел пра­ва­та на ли­ца­та по § 3, при­до­би­ти по тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние, се за­паз­ват, до­кол­ко­то са пред­ви­де­ни в то­зи за­кон. То­ва оба­че не оз­на­ча­ва, че не мо­же за не­пол­з­ва­ни­те пла­те­ни го­диш­ни от­пус­ки до мо­мен­та на пре­ми­на­ва­не от тру­до­во към слу­жеб­но пра­во­о­т­но­ше­ние да бъ­дат из­п­ла­те­ни обез­ще­те­ния. При из­п­ла­ща­не­то им тряб­ва да се има пред­вид, че из­чис­ля­ва­не­то на обез­ще­те­ни­е­то след­ва да се осъ­щес­т­ви при спаз­ва­не изис­к­ва­ни­я­та на чл. 224 и 177 от КТ.

№ 94.НН.185 от 04.06.2002 г.

1. Тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние (ос­нов­но и до­пъл­ни­тел­но) на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля се оп­ре­де­ля с тру­до­вия до­го­вор при спаз­ва­не на Ко­дек­са на тру­да, нор­ма­тив­ни­те ак­то­ве по ра­бот­на­та зап­ла­та и ко­лек­тив­ни­те тру­до­ви до­го­во­ри.

2. Съг­лас­но § 1 от до­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, при­е­та с ПМС № 133 от 14.07.1993 г. (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм., бр. 1 от 1994 г., в си­ла от 1.01.1994 г., бр. 63 от 1994 г., бр. 29 от 1996 г, бр. 24 от 1997 г., в си­ла от 1.02.1997 г., изм., бр. 25 от 1999 г., в си­ла от 1.03.1999 г.) в брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за оп­ре­де­ля­не въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­тен го­ди­шен от­пуск по чл. 177 или на обез­ще­те­ни­я­та по чл. 228 от Ко­дек­са на тру­да се включ­ват и въз­наг­раж­де­ни­я­та над ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, оп­ре­де­ле­но спо­ред при­ла­га­ни­те сис­те­ми за зап­ла­ща­не на тру­да, при­е­ти с вът­реш­ни­те пра­ви­ла за ор­га­ни­за­ция на ра­бот­на­та зап­ла­та.

3. Въз­наг­раж­де­ни­е­то над ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, оп­ре­де­ле­но спо­ред при­ла­га­ни­те сис­те­ми на зап­ла­ща­не на тру­да, е еле­мент от ба­зис­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, от ко­е­то се оп­ре­де­ля въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­тен го­ди­шен от­пуск по чл. 177 от КТ или обез­ще­те­ни­я­та по чл. 228 от КТ съг­лас­но § 1 от до­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, при­е­та с ПМС № 133 от 14.07.1993 г. То­ва оз­на­ча­ва, че в ба­зис­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние се включ­ва по­лу­че­на­та су­ма от до­пъл­ни­тел­но ма­те­ри­а­л­но сти­му­ли­ра­не, ко­я­то се по­ла­га са­мо за съ­щия ба­зи­сен ме­сец.

№ 94-ДД-255 от 31.05.2002 г.

В § 118 от пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на За­ко­на за из­ме­не­ние и до­пъл­не­ние на Ко­дек­са на тру­да е пред­ви­де­но, че до 31.03.2002 г. по вза­и­м­но пис­ме­но съг­ла­сие меж­ду стра­ни­те по тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние не­и­з­пол­з­ва­ни­те до 1.01.2001 г. пла­те­ни го­диш­ни от­пус­ки или част от тях мо­гат да бъ­дат ком­пен­си­ра­ни с обез­ще­те­ние, оп­ре­де­ле­но по ре­да на чл. 177, не­за­ви­си­мо че тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние не е прек­ра­те­но. То­ва е ед­на прав­на въз­мож­ност, ко­я­то за­ви­си от фи­нан­со­ви­те въз­мож­нос­ти на ра­бо­то­да­те­ля и ня­ма за­дъл­жи­те­лен ха­рак­тер.

Ци­ти­ра­на­та раз­по­ред­ба има дейс­т­вие до 31.03.2002 г. не­за­ви­си­мо от то­ва, че по си­ла­та на съ­деб­но ре­ше­ние, с ко­е­то ли­це­то е въз­с­та­но­ве­но на ра­бо­та, се при­е­ма, че тру­до­во­то му пра­во­о­т­но­ше­ние не е прек­ра­тя­ва­но от да­та­та на увол­не­ни­е­то до мо­мен­та на въз­с­та­но­вя­ва­не­то.

При пос­лед­ва­що увол­не­ние, ако ли­це­то има не­и­з­пол­з­ван пла­тен го­ди­шен от­пуск, след­ва да му бъ­де из­п­ла­те­но по си­ла­та на чл. 224, ал. 1 от КТ, обез­ще­те­ние за не­и­з­пол­з­ван пла­тен го­ди­шен от­пуск.

№ 26/231 от 08.07.2002 г.

В раз­по­ред­ба­та на чл. 222, ал. 1 от КТ е пред­ви­де­но, че при увол­не­ние по­ра­ди зак­ри­ва­не на пред­п­ри­я­ти­е­то или на част от не­го, сък­ра­ща­ва­не в ща­та, на­ма­ля­ва­не обе­ма на ра­бо­та и спи­ра­не на ра­бо­та­та за по­ве­че от 15 ра­бот­ни дни, ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят има пра­во на обез­ще­те­ние от ра­бо­то­да­те­ля. Обез­ще­те­ни­е­то е в раз­мер на брут­но­то му тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за вре­ме­то, през ко­е­то е ос­та­нал без ра­бо­та, но за не по­ве­че от 1 ме­сец. С акт на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, с ко­лек­ти­вен тру­дов до­го­вор или с тру­до­вия до­го­вор мо­же да се пред­виж­да обез­ще­те­ние за по-дъ­лъг срок.

Сле­до­ва­тел­но за­ко­нът поз­во­ля­ва уго­ва­ря­не с КТД са­мо на раз­ме­ра (сро­ка) на обез­ще­те­ни­е­то, но не и раз­ши­ря­ва­не на ос­но­ва­ни­я­та за прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние, при ко­и­то се дъл­жи то­ва обез­ще­те­ние.

№ 94.ЕЕ.201 от 30.08.2002 г.

1. Съг­лас­но чл. 222, ал. 3 от Ко­дек­са на тру­да при прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние, след ка­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е при­до­бил пра­во на пен­сия за оси­гу­ри­те­лен стаж и въз­раст, не­за­ви­си­мо от ос­но­ва­ни­е­то за прек­ра­тя­ва­не­то, той има пра­во на обез­ще­те­ние от ра­бо­то­да­те­ля в раз­мер на брут­но­то му тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за срок от 2 ме­се­ца, а ако е ра­бо­тил при съ­щия ра­бо­то­да­тел през пос­лед­ни­те 10 го­ди­ни от тру­до­вия си стаж - за срок от 6 ме­се­ца.

От то­зи текст след­ва, че за да бъ­де из­п­ла­те­но обез­ще­те­ние по чл. 222, ал. З от КТ е не­о­б­хо­ди­мо не са­мо ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят да е при­до­бил пра­во на пен­сия за оси­гу­ри­те­лен стаж и въз­раст пре­ди да­та­та на ос­во­бож­да­ва­не­то му от ра­бо­та, но и да бъ­де прек­ра­те­но тру­до­во­то му пра­во­о­т­но­ше­ние. Сле­до­ва­тел­но раз­ме­рът на обез­ще­те­ни­е­то по чл. 222, ал. З от КТ след­ва да бъ­де оп­ре­делен съг­лас­но дейс­т­ва­ща­та в мо­мен­та на прек­ра­тя­ва­не­то на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние за­ко­но­ва уред­ба, а не към мо­мен­та на при­до­би­ва­не на пра­во­то на пен­сия за оси­гу­ри­те­лен стаж и въз­раст.

2. Съг­лас­но § 4 от пре­ход­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за ра­бот­но­то вре­ме, по­чив­ки­те и от­пус­ки­те, ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те, ко­и­то на ос­но­ва­ние чл. 55, ал. 2, б. “б” от  КТ от 1951 г. (ка­то по­о­щ­ре­ние за неп­ре­къс­нат тру­дов стаж в ед­но и съ­що пред­п­ри­я­тие, уч­реж­де­ние или ор­га­ни­за­ция) и чл. 53 от На­ред­ба­та за от­пус­ки­те на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те от 1958 г. към 31 де­кем­в­ри 1986 г, са при­до­би­ли и пол­з­ва­ли пра­во на 3 ра­бот­ни дни до­пъл­ни­те­лен пла­тен го­ди­шен от­пуск, про­дъл­жа­ват да пол­з­ват то­зи от­пуск, при ус­ло­вие че ра­бо­тят в съ­щи­те дей­нос­ти. Ако ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те в да­де­но дру­жес­т­во от­го­ва­рят на гор­ни­те изис­к­ва­ния, мо­гат да пол­з­ват по­со­че­ния до­пъл­ни­те­лен от­пуск.

В слу­чай че ня­кои от тях не са при­до­би­ли и пол­з­ва­ли гор­ния до­пъл­ни­те­лен пла­тен го­ди­шен от­пуск към 31 де­кем­в­ри 1986 г. или не ра­бо­тят в съ­щи­те дей­нос­ти, къ­де­то са при­до­би­ли пра­во­то на то­зи от­пуск, ня­мат пра­во да го пол­з­ват. По та­зи при­чи­на не мо­же в ко­лек­ти­вен тру­дов до­го­вор, как­то и по ре­да на чл. 156а КТ да се уго­ва­ря уве­ли­чен раз­мер на та­къв вид до­пъл­ни­те­лен от­пуск.

№ 04.3/55 от 07.02.2003 г.

При прек­ра­тя­ва­не на тру­до­ви­те пра­во­о­т­но­ше­ния на ос­но­ва­ние чл. 328, ал. 1, т. 1 от Ко­дек­са на тру­да ра­бо­то­да­те­лят след­ва да от­п­ра­ви пис­ме­но пре­диз­вес­тие в сро­ко­ве­те, оп­ре­де­ле­ни в чл. 326, ал. 2 КТ. Ра­бо­то­да­те­лят мо­же да ги прек­ра­ти и пре­ди да из­те­че сро­кът на пре­диз­вес­ти­е­то, при ко­е­то дъл­жи на стра­ни­те обез­ще­те­ние по чл. 220, ал. 1 от КТ в раз­мер на брут­но­то им тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за нес­па­зе­ния срок на пре­диз­вес­ти­е­то.

Съг­лас­но чл. 222, ал. 1 КТ при увол­не­ние по­ра­ди зак­ри­ва­не на пред­п­ри­я­ти­е­то ли­ца­та имат пра­во на обез­ще­те­ние от ра­бо­то­дате­ля в раз­мер на брут­но­то им тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за вре­ме­то, през ко­е­то са ос­та­на­ли без ра­бо­та, но за не по­ве­че от 1 ме­сец. Ед­нов­ре­мен­но с то­ва е пред­ви­де­но, че ако в то­зи срок ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е пос­тъ­пил на ра­бо­та с по-нис­ко тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, той има пра­во на раз­ли­ка­та за съ­щия срок.

От из­ло­же­но­то по-го­ре се пра­ви из­во­дът, че по сми­съ­ла на чл. 222, ал. 1 от КТ ос­та­ва­не­то без ра­бо­та ка­сае все­ки пе­ри­од, в кой­то ли­це­то не е ра­бо­ти­ло или не се е на­ми­ра­ло в тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние. Ос­та­ва­не­то без ра­бо­та или пос­тъп­ва­не­то на ра­бо­та с по-нис­ко въз­наг­раж­де­ние на ли­ца­та, за ко­и­то е от­п­ра­ве­но за­пит­ва­не­то, се до­каз­ва с тру­до­ва­та им книж­ка, ко­я­то след­ва да бъ­де пред­с­та­ве­на след из­ти­ча­не­то на ме­се­ца, за да по­лу­чат то­ва обез­ще­те­ние.

Съг­лас­но § 1 от зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на ПМС № 227 от 1993 г. но­ви­ят об­ра­зец тру­до­ва книж­ка се из­да­ва на ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли, пос­тъп­ва­щи за пър­ви път на ра­бо­та, как­то и на ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли с из­гу­бе­на или уни­що­же­на тру­до­ва книж­ка - чл. 348, ал. 2, чл. 350, ал. 2 и 3 от Ко­дек­са на тру­да.

Офор­мя­не­то на тру­до­вия стаж след­ва да бъ­де из­вър­ше­но от пред­се­да­те­ля на лик­ви­да­ци­он­на­та ко­ми­сия, тъй ка­то на не­го са въз­ло­же­ни пра­во­мо­щи­я­та за прек­ра­тя­ва­не на всич­ки тру­до­ви пра­во­о­т­но­ше­ния, вклю­чи­тел­но и на бив­шия ръ­ко­во­ди­тел на пред­п­ри­я­ти­е­то.

№ 94.ЖЖ/9 от 24.02.2003 г.

От за­пит­ва­не­то не ста­ва яс­но да­ли съ­деб­но­то ре­ше­ние за въз­с­та­но­вя­ва­не на ра­бо­та е вляз­ло в си­ла, по­ра­ди ко­е­то след­ва да се има пред­вид, че в си­ла вли­зат ре­ше­ни­я­та, ко­и­то не под­ле­жат на об­жал­ва­не; сре­щу ко­и­то не е по­да­де­на въз­зив­на или ка­са­ци­он­на жал­ба в оп­ре­де­ле­ния от за­ко­на срок или по­да­де­на­та жал­ба е оттег­ле­на; по ко­и­то по­да­де­на­та ка­са­ци­он­на жал­ба не е ува­же­на (чл. 219 от ГПК).

Вляз­ло­то в си­ла ре­ше­ние е за­дъл­жи­тел­но за стра­ни­те и тех­ни­те нас­лед­ни­ци и пра­воп­ри­е­м­ни­ци, за съ­да, кой­то го е из­дал, и за всич­ки дру­ги съ­ди­ли­ща и уч­реж­де­ния в стра­на­та (чл. 220 от ГПК).

Раз­по­ред­ба­та на чл. 172, ал. 2 от На­ка­за­тел­ния ко­декс пред­виж­да на­ка­за­тел­на от­го­вор­ност ли­ша­ва­не от сво­бо­да до три го­ди­ни за длъж­нос­т­но ли­це, ко­е­то не из­пъл­ни вляз­ло в си­ла ре­ше­ние за въз­с­та­но­вя­ва­не на неп­ра­вил­но увол­нен ра­бот­ник или слу­жи­тел.

По от­но­ше­ние на не­и­з­п­ла­те­ни­те съг­лас­но съ­деб­но­то ре­ше­ние обез­ще­те­ния след­ва да се има пред­вид след­но­то:

Раз­по­ред­ба­та на чл. 237, б. “а” от Граж­дан­с­кия про­це­су­а­лен ко­декс оп­ре­де­ля влез­ли­те в си­ла ре­ше­ния на съ­ди­ли­ща­та ка­то под­ле­жа­щи на при­ну­ди­тел­но из­пъл­не­ние.

В та­зи връз­ка ли­це­то мо­же да по­да­де пис­ме­на мол­ба за из­да­ва­не на из­пъл­ни­те­лен лист въз ос­но­ва на вляз­ло­то в си­ла съ­деб­но ре­ше­ние до пър­во­и­н­с­тан­ци­он­ния съд, кой­то е раз­г­леж­дал де­ло­то (чл. 242, ал. 1, 2 и 4 от ГПК).

№ 29 от 19.05.2003 г.

Съг­лас­но чл. 1, ал. 2 от ПМС № 31 от 1994 г. за уве­ли­ча­ва­не при ня­кои слу­чаи на раз­ме­ра на обез­ще­те­ни­я­та по чл. 222, ал. 2 от КТ, обез­ще­те­ние по чл. 222, ал. З от Ко­дек­са на тру­да в раз­мер на шест брут­ни зап­ла­ти се оп­ре­де­ля и на ме­ди­цин­с­ки­те кад­ри, ко­га­то през пос­лед­ни­те де­сет го­ди­ни от тру­до­вия си стаж са ра­бо­ти­ли в ор­га­ни­за­ции и зве­на на бю­джет­на из­д­ръж­ка в сфе­ра­та на здра­ве­о­паз­ва­не­то.

От за­пит­ва­не­то е вид­но, че ли­це­то до 31.01.2001 г. е ра­бо­ти­ло ка­то ле­кар в ДКЦ-1 Ру­се - ЕО­ОД, тър­гов­с­ко дру­жес­т­во, фи­нан­си­ра­но от РЗОК-Ру­се, след ко­е­то от 01.02.2002 г. е пос­тъ­пи­ло на ра­бо­та по тру­дов до­го­вор в МБАЛ - Ру­се - АД, фи­нан­си­ра­на от дър­жав­ния бю­джет и РЗОК - Ру­се. Тъй ка­то слу­жи­те­лят не от­го­ва­ря на изис­к­ва­ни­я­та на по­со­че­на­та по-го­ре раз­по­ред­ба - пос­лед­ни­те 10 го­ди­ни от тру­до­вия си стаж да е ра­бо­тил в ор­га­ни­за­ции и зве­на на бю­джет­на из­д­ръж­ка в сфе­ра­та на здра­ве­о­паз­ва­не­то след­ва да се при­е­ме, че при прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то му пра­во­о­т­но­ше­ние съ­щи­ят ще има пра­во на обез­ще­те­ние от две брут­ни зап­ла­ти.

№ 33/747 от 16.09.2003 г.

Съг­лас­но § 7 от До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би (ДПЗР) на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния (НДДТВ) раз­ме­рът на сред­нод­нев­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние при из­чис­ля­ва­не на пла­те­ния го­ди­шен от­пуск и обез­ще­те­ни­я­та по КТ при пъ­лен ра­бо­тен ден не мо­же да бъ­де по-ма­лък от то­зи, кой­то се из­чис­ля­ва при въз­ник­ва­не на съ­о­т­вет­но­то ос­но­ва­ние от раз­ме­ра на ус­та­но­ве­на­та за стра­на­та ми­ни­мал­на ра­бот­на зап­ла­та.

Чрез то­зи текст се га­ран­ти­ра един­с­т­ве­но ми­ни­мал­ни­ят раз­мер, от кой­то се из­чис­ля­ва съ­о­т­вет­но­то обез­ще­те­ние по Ко­дек­са на тру­да в слу­ча­и­те, ко­га­то е из­те­къл про­дъл­жи­те­лен пе­ри­од от по­лу­ча­ва­не­то на пос­лед­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, ка­къв­то е и слу­ча­ят, по­со­чен в за­пит­ва­не­то - про­дъл­жи­тел­но съ­деб­но про­и­з­вод­с­т­во.

Във връз­ка с то­ва раз­по­ред­ба­та на § 7 от ДПЗР на НДДТВ ще на­ме­ри при­ло­же­ние, в слу­чай че към мо­мен­та на въз­ник­ва­не на ос­но­ва­ни­е­то за из­п­ла­ща­не на обез­ще­те­ни­е­то за не­пол­з­ва­ния пла­тен го­ди­шен от­пуск по чл. 224 от КТ пос­лед­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля е по-нис­ко от ус­та­но­ве­на­та за стра­на­та ми­ни­мал­на ра­бот­на зап­ла­та към съ­щия мо­мент.

№ 94. КО/304 от 24.10.2003 г.

Раз­по­ред­ба­та на чл. 200 от Ко­дек­са на тру­да пред­виж­да, че за вре­ди от тру­до­ва зло­по­лу­ка или про­фе­си­о­нал­на бо­лест, ко­и­то са при­чи­ни­ли вре­мен­на не­ра­бо­тос­по­соб­ност, ин­ва­лид­ност или смърт на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля, ра­бо­то­да­те­лят от­го­ва­ря иму­щес­т­ве­но, не­за­ви­си­мо от то­ва да­ли не­гов ор­ган или друг не­гов ра­бот­ник или слу­жи­тел има ви­на за нас­тъп­ва­не­то им. В те­зи слу­чаи ра­бо­то­да­те­лят дъл­жи обез­ще­те­ние за раз­ли­ка­та меж­ду при­чи­не­на­та вре­да - не­и­му­щес­т­ве­на и иму­щес­т­ве­на, вклю­чи­тел­но про­пус­на­та­та пол­за, и обез­ще­те­ни­е­то и/или пен­си­я­та по об­щес­т­ве­но­то оси­гу­ря­ва­не.

Вся­ко вне­зап­но ув­реж­да­не на здра­ве­то, ста­на­ло през вре­ме и във връз­ка или по по­вод на из­вър­ш­ва­на­та ра­бо­та, как­то и при вся­ка ра­бо­та, из­вър­ше­на в ин­те­рес на пред­п­ри­я­ти­е­то, ко­га­то е при­чи­ни­ло не­ра­бо­тос­по­соб­ност или смърт, е тру­до­ва зло­по­лу­ка (чл. 55, ал. 1 от КСО).

Съг­лас­но чл. 57 от КСО оси­гу­ри­те­лят е длъ­жен в срок от 3 ра­бот­ни дни да дек­ла­ри­ра пред те­ри­то­ри­а­л­но­то по­де­ле­ние на На­ци­о­нал­ния оси­гу­ри­те­лен ин­с­ти­тут вся­ка тру­до­ва зло­по­лу­ка.

Ако оси­гу­ри­те­лят не дек­ла­ри­ра зло­по­лу­ка­та, пос­т­ра­да­ли­ят или не­го­ви­те нас­лед­ни­ци имат пра­во в срок от ед­на го­ди­на от зло­по­лу­ка­та да я дек­ла­ри­рат пред те­ри­то­ри­а­л­но­то по­де­ле­ние на На­ци­о­нал­ния оси­гу­ри­те­лен ин­с­ти­тут.

№ 94 ИИ/68 от 10.02.2004 г.

I. Съг­лас­но чл. 326, ал. 1 от КТ ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят мо­же да прек­ра­ти тру­до­вия до­го­вор, ка­то от­п­ра­ви пис­ме­но пре­диз­вес­тие до ра­бо­то­да­те­ля.

Сро­кът на пре­диз­вес­ти­е­то при прек­ра­тя­ва­не на без­с­ро­чен тру­дов до­го­вор е 30 дни, до­кол­ко­то стра­ни­те не са уго­во­ри­ли по-дъ­лъг срок, но не по­ве­че от 3 ме­се­ца. Сро­кът на пре­диз­вес­ти­е­то при прек­ра­тя­ва­не на сро­чен тру­дов до­го­вор е 3 ме­се­ца, но не по­ве­че от ос­та­тъ­ка от сро­ка на до­го­во­ра - ал. 2 на чл. 326 от КТ.

В чл. 220, ал. 1 от КТ е пред­ви­де­но, че стра­на­та, ко­я­то има пра­во да прек­ра­ти тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние с пре­диз­вес­тие, мо­же да го прек­ра­ти и пре­ди да из­те­че сро­кът на пре­диз­вес­ти­е­то, при ко­е­то дъл­жи на дру­га­та стра­на обез­ще­те­ние в раз­мер на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля за нес­па­зе­ния срок на пре­диз­вес­ти­е­то.

II. При прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние ра­бо­то­да­те­лят е длъ­жен да впи­ше в тру­до­ва­та книж­ка дан­ни­те, свър­за­ни с прек­ра­тя­ва­не­то и да я пре­да­де не­за­бав­но на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля - чл. 350, ал. 1 от КТ.

Съг­лас­но раз­по­ред­ба­та на чл. 226, ал. 2 и 3 от КТ ра­бо­то­да­те­лят и ви­нов­ни­те длъж­нос­т­ни ли­ца от­го­ва­рят со­ли­дар­но към ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля за вре­ди­те, ко­и­то той е пре­тър­пял по­ра­ди не­за­кон­но за­дър­жа­не на тру­до­ва­та му книж­ка, след ка­то тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние е би­ло прек­ра­те­но.

Обез­ще­те­ни­е­то е в раз­мер на брут­но­то му тру­до­во въз­наг­раж­де­ние от де­ня на прек­ра­тя­ва­не­то на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние до пре­да­ва­не на тру­до­ва­та книж­ка на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля.

Тру­до­воп­ра­вен спор във връз­ка с нес­во­е­в­ре­мен­но пре­да­ва­не на тру­до­ва­та книж­ка и пре­тър­пе­ни­те от то­ва вре­ди се ре­ша­ва по съ­де­бен ред. Сро­кът за пре­дя­вя­ва­не на иск е три­го­ди­шен, счи­та­но от де­ня, в кой­то пра­во­то, пред­мет на ис­ка е ста­на­ло изис­ку­е­мо или е мог­ло да бъ­де уп­раж­не­но - чл. 358, ал. 1, т. З и ал. 2, т. 2 от КТ.

№ 33/292 от 22.03.2004 г.

При обя­вя­ва­не на увол­не­ни­е­то за не­за­кон­но и въз­с­та­но­вя­ва­не на увол­не­ния ра­бот­ник или слу­жи­тел на ра­бо­та от­па­дат ос­но­ва­ни­я­та за обез­ще­те­ни­я­та, по­лу­че­ни при увол­не­ние - в слу­чая по чл. 220, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да за нес­па­зе­но пре­диз­вес­тие, и те са дъл­жи­ми.

Без съг­ла­си­е­то на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля не мо­гат да се пра­вят уд­ръж­ки от тру­до­во­то му въз­наг­раж­де­ние, ос­вен за: по­лу­че­ни аван­си; над­в­зе­ти су­ми вслед­с­т­вие на тех­ни­чес­ки греш­ки; да­нъ­ци, ко­и­то по спе­ци­а­л­ни за­ко­ни мо­гат да се удър­жат от тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние; оси­гу­ри­тел­ни внос­ки, ко­и­то са за смет­ка на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля, оси­гу­рен за всич­ки оси­гу­ри­тел­ни слу­чаи; за­по­ри, на­ло­же­ни по съ­о­т­вет­ния ред и уд­ръж­ки в слу­чаи на осъ­щес­т­вя­ва­не на ог­ра­ни­че­на иму­щес­т­ве­на от­го­вор­ност, ко­га­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят не ос­по­ри ос­но­ва­ни­е­то или раз­ме­ра на от­го­вор­ност­та (чл. 272, ал. 1 от КТ).

По­ра­ди то­ва, ако ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят не въз­с­та­но­ви доб­ро­вол­но по­лу­че­но­то при прек­ра­тя­ва­не­то на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние обез­ще­те­ние по чл. 220, ал. 1 от КТ за нес­па­зе­но пре­диз­вес­тие, ра­бо­то­да­те­лят мо­же да по­да­де иск в съ­да за въз­с­та­но­вя­ва­не­то на та­зи су­ма, тъй ка­то ос­но­ва­ни­е­то за по­лу­ча­ва­не­то й е от­пад­на­ло.

№ 94 ПП/283 от 14.09.2004 г.

На 04.03.2003 г. ли­це­то е пос­тъ­пи­ло на ра­бо­та ка­то ох­ра­ни­тел по тру­дов до­го­вор, кой­то е прек­ра­тен на 24.06.2004 г. В за­по­вед­та за прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние е за­пи­са­но да му се из­п­ла­ти обез­ще­те­ние за не­и­з­пол­з­ван пла­тен го­ди­шен от­пуск са­мо за 2004 г., ко­е­то ра­бо­то­да­те­лят от­каз­ва да му из­п­ла­ти до­ка­то не пла­ти по­ло­ви­на­та от тру­до­во­то си въз­наг­раж­де­ние на ли­це­то, ко­е­то е ра­бо­ти­ло на не­го­ва­та длъж­ност до края на ме­се­ца.

Съг­лас­но чл. 224, ал. 1 от КТ при прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят има пра­во на па­рич­но обез­ще­те­ние за не­и­з­пол­з­ва­ния пла­тен го­ди­шен от­пуск про­пор­ци­о­нал­но на вре­ме­то, ко­е­то му се приз­на­ва за тру­дов стаж.

По­со­че­но­то обез­ще­те­ние се из­чис­ля­ва по ре­да на чл. 177 към де­ня на прек­ра­тя­ва­не­то на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние.

В чл. 272, ал. 1 от КТ е пред­ви­де­но, че без съг­ла­си­е­то на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля не мо­гат да се пра­вят уд­ръж­ки от тру­до­во­то му въз­наг­раж­де­ние ос­вен за:

1. по­лу­че­ни аван­си;

2. над­в­зе­ти су­ми вслед­с­т­вие на тех­ни­чес­ки греш­ки;

3. да­нъ­ци, ко­и­то по спе­ци­а­л­ни за­ко­ни мо­гат да се удър­жат от тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние;

4. оси­гу­ри­тел­ни внос­ки, ко­и­то са за смет­ка на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля, оси­гу­рен за всич­ки оси­гу­ри­тел­ни слу­чаи;

5. за­по­ри, на­ло­же­ни по съ­о­т­вет­ния ред;

6. уд­ръж­ки в слу­чая по чл. 210, ал. 4.

Об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че друг ра­бот­ник е ра­бо­тил на не­го­ва­та длъж­ност след прек­ра­тя­ва­не на тру­до­вия му до­го­вор е без зна­че­ние с ог­лед из­п­ла­ща­не на дъл­жи­мо­то му от ра­бо­то­да­те­ля обез­ще­те­ние за не­и­з­пол­з­ван пла­тен го­ди­шен от­пуск.

Тру­до­воп­ра­вен спор във връз­ка с из­п­ла­ща­не на по­со­че­но­то обез­ще­те­ние се ре­ша­ва от съ­о­т­вет­ния съд. Сро­кът за пре­дя­вя­ва­не на иск е 3-го­ди­шен, счи­та­но от де­ня, в кой­то по взе­ма­не­то е тряб­ва­ло да се из­вър­ши пла­ща­не по над­леж­ния ред - чл. 358 ал. 1, т. 3 и ал. 2, т. 2 от КТ.

№ 12/4594 от 9.11.2004 г.

В слу­ча­и­те, ко­га­то ед­но ли­це ра­бо­ти не по­ве­че от 5 ра­бот­ни дни или 40 ра­бот­ни ча­са в ме­се­ца - пос­лед­ва­тел­но или раз­по­къ­са­но, то­ва от­ра­бо­те­но вре­ме не се приз­на­ва за тру­дов стаж (чл. 114 от КТ).

Не­за­ви­си­мо да­ли то­ва от­ра­бо­те­но вре­ме се приз­на­ва или не за тру­дов стаж, се при­е­ма че ли­це­то ра­бо­ти по тру­дов до­го­вор и има всич­ки пра­ва по тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние, вклю­чи­тел­но и на обез­ще­те­ние за ос­та­ва­не без ра­бо­та по чл. 222, ал. 1 от КТ при прек­ра­тя­ва­не на тру­до­вия до­го­вор на ня­кое от по­со­че­ни­те в то­зи текст ос­но­ва­ния.

Та­ко­ва обез­ще­те­ние се дъл­жи и при прек­ра­тя­ва­не на тру­до­вия до­го­вор на пен­си­о­не­ри, по­ра­ди сък­ра­ще­ние в ща­та (чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ), тъй ка­то об­рат­но­то ре­ше­ние би про­ти­во­ре­ча­ло на раз­по­ред­ба­та на чл. 8, ал. 3 от КТ за не­до­пус­ка­не на дис­к­ри­ми­на­ция при пол­з­ва­не на пра­ва по тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние.

№ 26/488 от 24.11.2004 г.

В чл. 222, ал. 1 от КТ е пред­ви­де­но, че при увол­не­ние по­ра­ди зак­ри­ва­не на пред­п­ри­я­ти­е­то или на част от не­го, как­то и при сък­ра­ща­ва­не в ща­та, ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят има пра­во на обез­ще­те­ние от ра­бо­то­да­те­ля в раз­мер на брут­но­то му тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за вре­ме­то, през ко­е­то е ос­та­нал без ра­бо­та, но за не по­ве­че от 1 ме­сец.

Об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че съ­щи­ят е при­до­бил пра­во на пен­сия за оси­гу­ри­те­лен стаж и въз­раст, е без зна­че­ние с ог­лед из­п­ла­ща­не­то на то­ва обез­ще­те­ние.

Ако ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят към да­та­та на прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние е при­до­бил пра­во на пен­сия за оси­гу­ри­те­лен стаж и въз­раст, той има пра­во на пред­ви­де­но­то в чл. 222, ал. З КТ обез­ще­те­ние от две или шест брут­ни зап­ла­ти в за­ви­си­мост от то­ва, на кое от ус­ло­ви­я­та от­го­ва­ря.

Обез­ще­те­ни­я­та по чл. 222, ал. 1 и З от КТ се дъл­жат от ра­бо­то­да­те­ля на раз­лич­ни ос­но­ва­ния, по­ра­ди ко­е­то ли­це­то ще има пра­во и на две­те обез­ще­те­ния, ако са на­ли­це пред­ви­де­ни­те в раз­по­ред­би­те изис­к­ва­ния.

№ 94ММ/675 от 29.12.2004 г.

Раз­по­ред­ба­та на чл. 30а от За­ко­на за на­сър­ча­ва­не на за­е­тост­та пред­виж­да, че за из­пъл­не­ние на прог­ра­ми­те и мер­ки­те за на­сър­ча­ва­не на за­е­тост­та се пре­дос­та­вят сред­с­т­ва, пред­наз­на­че­ни за тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния; до­пъл­ни­тел­ни въз­наг­раж­де­ния по ми­ни­мал­ни раз­ме­ри, ус­та­но­ве­ни в Ко­дек­са на тру­да и в нор­ма­тив­ни­те ак­то­ве по при­ла­га­не­то му (напр. до­пъл­ни­тел­но въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та); въз­наг­ра­де­ния за ос­но­вен пла­тен го­ди­шен от­пуск по чл. 155 от Ко­дек­са на тру­да; дъл­жи­ми­те внос­ки за смет­ка на ра­бо­то­да­те­ля за фонд “Пен­сии”, фонд “Тру­до­ва зло­по­лу­ка и про­фе­си­о­нал­на бо­лест”, фонд “Об­що за­бо­ля­ва­не и май­чин­с­т­во” вър­ху из­п­ла­те­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, как­то и па­рич­ни обез­ще­те­ния по чл. 40, ал. 4 от Ко­дек­са за со­ци­а­л­но оси­гу­ря­ва­не - за пър­вия ра­бо­тен ден от вре­мен­на­та не­ра­бо­тос­по­соб­ност.

Как­то е вид­но, обез­ще­те­ни­е­то по чл. 222, ал. 3 от Ко­дек­са на тру­да не е пред­ви­де­но в сред­с­т­ва­та за из­пъл­не­ние на прог­ра­ми­те и мер­ки­те за на­сър­ча­ва­не на за­е­тост­та. От дру­га стра­на вся­ко ли­це, ко­е­то от­го­ва­ря на за­ко­но­ви­те изис­к­ва­ния за при­до­би­ва­не пра­во на обез­ще­те­ние по чл. 222, ал. 3 от КТ (при­до­би­то­то пра­во на пен­сия за оси­гу­ри­те­лен стаж и въз­раст към мо­мен­та на прек­ра­тя­ва­не на тру­до­вия до­го­вор), след­ва да го по­лу­чи. Ето за­що по­со­че­но­то обез­ще­те­ние е дъл­жи­мо от пос­лед­ния ра­бо­то­да­тел.

При от­каз на ра­бо­то­да­те­ля да из­п­ла­ти обез­ще­те­ни­е­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят мо­же да го по­тър­си по съ­де­бен ред. Дав­нос­т­ни­ят срок е 3-го­ди­шен и за­поч­ва да те­че от мо­мен­та, в кой­то взе­ма­не­то е ста­на­ло изис­ку­е­мо. В слу­чая то­ва е мо­мен­тът на прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние.

№ 94 СС/24 от 01.02.2005 г.

Ко­га­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят не мо­же да из­пъл­ня­ва в пъ­лен обем за­дъл­же­ни­я­та си по тру­до­вия до­го­вор, по­ра­ди на­ма­ле­на ра­бо­тос­по­соб­ност, но ня­ма преч­ка да из­пъл­ня­ва дру­ги тру­до­ви за­дъл­же­ния или уго­во­ре­ни­те в на­ма­лен обем, той се тру­до­у­с­т­ро­я­ва. В ек­с­пер­т­но­то ре­ше­ние на здрав­ни­те ор­га­ни се по­соч­ват про­ти­во­по­ка­за­ни­те ус­ло­вия на труд и здрав­ни­те ор­га­ни са те­зи, ко­и­то ре­ша­ват да­ли ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят мо­же да про­дъл­жи да из­пъл­ня­ва съ­щи­те за­дъл­же­ния, при об­лек­че­ни ус­ло­вия, или да бъ­де пре­мес­тен на по-ле­ка ра­бо­та.

Ра­бо­то­да­те­лят е длъ­жен да се съ­о­б­ра­зи с ре­ше­ни­е­то на здрав­ни­те ор­га­ни. Ето за­що чл. 217 от КТ пред­виж­да за­дъл­же­ние за ра­бо­то­да­те­ля да зап­ла­ти обез­ще­те­ние на тру­до­у­с­т­ро­е­ния ра­бот­ник или слу­жи­тел, ако не се съ­о­б­ра­зи с ре­ше­ни­е­то. Обез­ще­те­ни­е­то е в раз­мер на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние от де­ня, в кой­то ра­бо­то­да­те­лят по­лу­чи пред­пи­са­ни­е­то за тру­до­у­с­т­ро­я­ва­не, до не­го­во­то из­пъл­не­ние.

Но ако ра­бот­ни­кът е за­е­мал длъж­ност, ко­я­то е оп­ре­де­ле­на за тру­до­у­с­т­ро­е­но ли­це, и здрав­ни­те ор­га­ни пре­це­нят, че из­пъл­не­ни­е­то й ня­ма да нав­ре­ди на здра­вос­лов­но­то му със­то­я­ние, той мо­же да про­дъл­жи да я из­пъл­ня­ва, ка­то в то­зи слу­чай не е не­о­б­хо­ди­мо пре­мес­т­ва­не на дру­га длъж­ност или об­лек­ча­ва­не ус­ло­ви­я­та на из­пъл­ня­ва­на­та ра­бо­та. От то­ва след­ва, че ра­бо­то­да­те­лят не дъл­жи обез­ще­те­ние по чл. 217 от КТ.

За­дъл­же­ни­е­то на ра­бо­то­да­те­ля да зап­ла­ща раз­ли­ка­та във въз­наг­раж­де­ни­е­то (чл. 320 от КТ) въз­ник­ва в слу­ча­и­те, ко­га­то тру­до­у­с­т­ро­е­ни­ят ра­бот­ник или слу­жи­тел е пре­мес­тен на по-нис­ко пла­те­на ра­бо­та. След ка­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят не е пре­мес­тен на длъж­ност с по-нис­ко зап­ла­ща­не, то ра­бо­то­да­те­лят не дъл­жи зап­ла­ща­не на раз­ли­ка във въз­наг­раж­де­ни­я­та.

№ 26/60 от 24.02.2005 г.

В слу­чай че ра­бо­то­да­те­лят не же­лае доб­ро­вол­но да из­п­ла­ти дъл­жи­ми­те па­рич­ни су­ми на ра­бот­ник или слу­жи­тел, един­с­т­ве­ни­ят на­чин да съ­бе­рат взе­ма­ни­я­та си, е по съ­де­бен ред. Де­ла­та по тру­до­ви спо­ро­ве са без­п­лат­ни. Съг­лас­но чл. 344, ал. 4 от КТ тру­до­ви­те спо­ро­ве се раз­г­леж­дат от ра­йон­ния съд в три­ме­се­чен срок от пос­тъп­ва­не­то на ис­ко­ва­та мол­ба и от ок­ръж­ния съд - в ед­но­ме­се­чен срок от пос­тъп­ва­не­то на жал­ба­та, ка­то съг­лас­но чл. 126а, ал. 1, б. “н” от Граж­дан­с­ко про­це­су­а­л­ния ко­декс (ГПК) при нап­ра­ве­но ис­ка­не от ище­ца ис­ко­ве­те за па­рич­ни взе­ма­ния по тру­до­ви пра­во­о­т­но­ше­ния мо­гат да се раз­г­леж­дат по ре­да на бър­зо­то про­и­з­вод­с­т­во (гл. XII “а” ГПК). Дав­нос­т­ни­ят срок за пре­дя­вя­ва­не на иск пред съ­да е три­го­ди­шен и те­че от да­та­та, ко­га­то е тряб­ва­ло да се из­вър­ши пла­ща­не­то по съ­о­т­вет­ния ред.

№ 94ЦЦ/17 от 09.03.2005 г.

Раз­по­ред­ба­та на чл. 228 от Ко­дек­са на тру­да (КТ) рег­ла­мен­ти­ра, че брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за оп­ре­де­ля­не на обез­ще­те­ни­я­та по раз­дел III на гла­ва Х от КТ (вкл. обез­ще­те­ни­е­то по чл. 214) е по­лу­че­но­то от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за ме­се­ца, пред­хож­дащ ме­се­ца, в кой­то е въз­ник­на­ло ос­но­ва­ни­е­то за съ­о­т­вет­но­то обез­ще­те­ние, или пос­лед­но­то по­лу­че­но от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля ме­сеч­но брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, до­кол­ко­то дру­го не е пред­ви­де­но.

Съг­лас­но § 7 от До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния (НДДТВ) раз­ме­рът на сред­нод­нев­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние при из­чис­ля­ва­не на обез­ще­те­ни­я­та по КТ при пъ­лен ра­бо­тен ден не мо­же да бъ­де по-ма­лък от то­зи, кой­то се из­чис­ля­ва при въз­ник­ва­не на съ­о­т­вет­но­то ос­но­ва­ние от раз­ме­ра на ус­та­но­ве­на­та за стра­на­та ми­ни­мал­на ра­бот­на зап­ла­та.

От из­не­се­ни­те в за­пит­ва­не­то дан­ни е вид­но, че съ­щес­т­ву­ва ви­сящ тру­дов спор по чл. 214 от КТ. При на­ли­чие на та­къв спор раз­ме­рът на пре­тен­ди­ра­но­то обез­ще­те­ние при вре­мен­но от­с­т­ра­ня­ва­не от ра­бо­та и ос­но­ва­тел­ност­та на ис­ка ще бъ­дат пре­це­ня­ва­ни от съ­да. Съ­дът пос­та­но­вя­ва ре­ше­ни­е­то си, ка­то пре­це­ня­ва съб­ра­ни­те по де­ло­то до­ка­за­тел­с­т­ва и до­во­ди­те на стра­ни­те по свое убеж­де­ние. Той ос­но­ва­ва ре­ше­ни­е­то си вър­ху при­е­ти­те от не­го за ус­та­но­ве­ни об­с­то­я­тел­с­т­ва по де­ло­то и вър­ху за­ко­на. То­ва оз­на­ча­ва, че съ­дът би след­ва­ло да съ­о­б­ра­зи ре­ше­ни­е­то си с дейс­т­ва­щи­те раз­по­ред­би на КТ, НДДТВ и За­ко­на за де­но­ми­на­ция на ле­ва, ко­и­то са при­ло­жи­ми и от­но­си­ми към тру­до­вия спор.

№ 94-ЕЕ-119 от 13.05.2003 г.

В чл. 224, ал. 1 КТ е пред­ви­де­но, че при прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят има пра­во на па­рич­но обез­ще­те­ние за не­и­з­пол­з­ва­ния пла­тен го­ди­шен от­пуск про­пор­ци­о­нал­но на вре­ме­то, ко­е­то му се приз­на­ва за тру­дов стаж.

При из­п­ла­ща­не на по­со­че­но­то обез­ще­те­ние не е пред­ви­де­но при­ло­же­ние на § 4 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, от­на­сящ се до ко­ри­ги­ра­не с ко­е­фи­ци­ент на сред­нод­нев­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние по чл. 177 от КТ.

В по­со­че­на­та по-го­ре на­ред­ба из­рич­но е по­со­че­но, че ко­ри­ги­ра­щия ко­е­фи­ци­ент по § 4 се из­пол­з­ва при из­чис­ля­ва­не на въз­наг­раж­де­ни­е­то за вре­ме­то на пол­з­ва­не на пла­те­ния го­ди­шен от­пуск от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля по ре­да на чл. 177 от КТ.

Съг­лас­но чл. 228, ал. 1 от КТ, брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за оп­ре­де­ля­не на обез­ще­те­ни­я­та по то­зи раз­дел (в т.ч. и обез­ще­те­ни­е­то чл. 224 от КТ) е по­лу­че­но­то от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за ме­се­ца, пред­хож­дащ ме­се­ца, в кой­то е въз­ник­на­ло ос­но­ва­ни­е­то за съ­о­т­вет­но­то обез­ще­те­ние, или пос­лед­но­то по­лу­че­но от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля ме­сеч­но брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, до­кол­ко­то дру­го не е пред­ви­де­но.

Как­то е вид­но от раз­по­ред­ба­та, при оп­ре­де­ля­не на обез­ще­те­ни­я­та по раз­дел III от КТ за ба­за се взе­ма пред­ход­ният ме­сец - и ко­га­то да­та­та на прек­ра­тя­ва­не на тру­до­вия до­го­вор е 1-во чис­ло на ме­се­ца и ко­га­то е дру­го чис­ло.

За вре­ме­то на пла­те­ния го­ди­шен от­пуск ра­бо­то­да­те­лят зап­ла­ща на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля въз­наг­раж­де­ние, ко­е­то се из­чис­ля­ва от по­лу­че­но­то сред­нод­нев­но брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за пос­лед­ния ка­лен­да­рен ме­сец, пред­хож­дащ пол­з­ва­не­то на от­пус­ка, през кой­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е от­ра­бо­тил най-мал­ко 10 ра­бот­ни дни - чл. 177 от КТ.

Раз­по­ред­ба­та на чл. 177 от КТ не пред­виж­да въз­мож­ност за ба­за при из­чис­ля­ва­не на въз­наг­раж­де­ни­е­то за вре­ме­то на пол­з­ва­не на пла­те­ния го­ди­шен от­пуск да се взе­ме съ­щия ме­сец - ме­се­цът на пол­з­ва­не­то, ако ли­це­то има от­ра­бо­те­ни по­ве­че от 10 ра­бот­ни дни. Изис­к­ва­не­то е ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят в пред­ход­ния ме­сец да има от­ра­бо­те­ни най-мал­ко 10 ра­бот­ни дни. Съ­що­то се от­на­ся и при оп­ре­де­ля­не раз­ме­ра на обез­ще­те­ни­е­то за не­и­з­пол­з­ван пла­тен го­ди­шен от­пуск.

№ 29/4 от 29.06.2005 г. (ИБТ, бр. 9 от 2005 г.)

Еле­мен­ти­те на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, от ко­е­то се оп­ре­де­лят обез­ще­те­ни­я­та по чл. 222, ал. 3 и чл. 224 от Ко­дек­са на тру­да, са ус­та­но­ве­ни с § 1 от До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, при­е­та с ПМС № 133/1993 г. В не­го се включ­ва и въз­наг­раж­де­ни­е­то, по­лу­че­но над ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, оп­ре­де­ле­но спо­ред при­ла­га­ни­те сис­те­ми за зап­ла­ща­не на тру­да.

В та­зи връз­ка счи­та­ме, че сред­с­т­ва­та за ра­бот­на зап­ла­та, ко­и­то се из­п­ла­щат в раз­мер до 40 на сто от раз­ме­ра на при­хо­ди­те, ре­а­ли­зи­ра­ни по до­го­во­ри с На­ци­о­нал­на­та здрав­но­о­си­гу­ри­тел­на ка­са за из­пъл­не­ни кли­нич­ни пъ­те­ки, за из­вър­ше­ни дей­нос­ти и из­с­лед­ва­ния от ви­со­кос­пе­ци­а­ли­зи­ра­на­та и спе­ци­а­ли­зи­ра­на­та из­вън­бол­нич­на по­мощ и при­хо­ди­те от ме­ди­цин­с­ки и не­ме­ди­цин­с­ки ус­лу­ги, са еле­мент от брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, от ко­е­то се оп­ре­де­ля раз­ме­рът на съ­о­т­вет­ни­те обез­ще­те­ния по Ко­дек­са на тру­да.