Измененията и допълненията в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж


№ 91-01-137 от 22.06.2006 г. относно измененията и допълненията в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, направени с ПМС № 127 от 02.06.2006 г.

НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ "ПЕНСИИ"
        
        С ПМС № 127 от 02.06.2006 г. (обн. ДВ, бр. 48 от 13.06.2006 г.), са направени изменения и допълнения в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Постановлението влиза в сила от 17.06.2006 г. Промените, свързани с измененията и допълненията на КСО се прилагат от датата на влизане в сила на основните текстове.
        
        
І. Промени, свързани с отпускането и изплащането на пенсиите.
        1. С § 1 от постановлението са направени следните изменения и допълнения:
        В чл. 1, ал. 5, изречение първо, след думата “неизправностите” е добавено “с препоръчано писмо с обратна разписка”, а в изречение второ думите “на НОИ” са заменени със “за осигурените лица”. След изменението разпоредбата добива следната редакция:
        “(5) При прието заявление с нередовни и/или липсващи документи служителят от териториалното поделение на НОИ в 15-дневен срок уведомява лицето за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка. Когато в 3-месечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по пенсионното осигуряване, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи, а при необходимост и на данните от персоналния регистър за осигурените лица.”
        След изменението на разпоредбата се въвежда задължителното изискване, когато е прието заявление с нередовни и/или липсващи документи, лицето да бъде уведомявано в 15-дневен срок за неизправностите с препоръчано писмо с обратна разписка. Когато писмото е получено от лицето, тримесечният срок, визиран в изречение второ на разпоредбата ще се следи от датата на връчването, посочена в обратната разписка.
        Когато препоръчаното писмо не е връчено на лицето се прилага разпоредбата на новата ал. 7, която гласи:
        “(7) Когато писмото по ал. 5 не е връчено на лицето, връчването се извършва по реда на чл. 10, ал. 9, а в случаите по ал. 6 – чрез изпращане на писмото до осигурителния институт на държавата, в която е постоянното пребиваване на лицето, и чрез поставяне на съобщение в страницата на НОИ в интернет.”.
        На основание новосъздадената ал. 7 на чл. 1 НПОС, когато препоръчаното писмо с обратна разписка е върнато в РУСО като неполучено от лицето, се поставя съобщение на определено за целта място в териториалното поделение на НОИ, на страницата на НОИ в интернет или в общината, или в кметството, че подаденото заявление е с нередовни и/или липсващи документи и лицето следва да се яви в НОИ, за да му бъде връчено уведомителното писмо. След изтичане на 7-дневния срок от поставяне на съобщението, писмото се счита за връчено и от тази дата се следи тримесечният срок по чл. 1, ал. 5 НПОС.
        Седемдневният срок започва да тече от деня, следващ деня на поставяне на съобщението. Когато срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден.
        Директорът на РУСО определя със заповед лицата от сектор (отдел) “Отпускане на пенсии”, които участват в процеса на поставяне и снемане на съобщенията. Съобщенията се извеждат от деловодството с изходящ номер. За поставените и снети съобщения се съставя протокол. Копия от съобщенията и протоколите се съхраняват в пенсионната преписка и деловодството. За поставените съобщения се води отделен регистър, в който се отбелязва деня и часа на поставяне, респективно снемане на съобщението.
        Ако съобщението се поставя едновременно на таблото в ТП на НОИ и в интернет страницата на НОИ, това следва да става задължително на една и съща дата. Когато съобщенията се поставят на страницата на НОИ в интернет, в края на работния ден се разпечатва протокол, който се подписва от служителя, извършил въвеждането. След изтичане на седемдневния срок от поставяне на съобщенията, същите остават активни още три месеца, след което се снемат автоматично от Интернет страницата и се съхраняват на сървъра на РУСО и на сървъра на Централно управление на НОИ.
        Изпращаме ви примерни образци на: съобщение (Приложение № 1), протокол за поставяне и снемане на съобщение в РУСО (Приложение № 2) и протокол за въведени съобщения в бюлетина за съобщения на страницата на НОИ в интернет (Приложение № 3).
        Изменената разпоредба на ал. 5 и новата ал. 7 на чл. 1 НПОС се прилагат след получаване на настоящите указания.
        При пенсии по международни договори, когато лицето живеещо в друга държава, е подало заявление чрез чужд осигурителен институт, писмото по ал. 5 се изпраща с обратна разписка до заявителя, а в случаите когато кореспонденцията се води с чужд осигурителен институт, писмото се изпраща до него с молба да се удостовери датата на връчването на лицето. И в двата случая се поставя и съобщение в страницата на НОИ в интернет.
        В чл. 1, ал. 6 от НПОС е създадено изречение трето, с което разпоредбата добива следната редакция:
        “(6) При прието заявление с нередовни и/или липсващи документи за пенсия по международен договор службата, на която е възложено прилагането на международните договори в областта на социалното осигуряване, в 15-дневен срок уведомява лицето за неизправностите. Когато в 6-месечен срок от датата на уведомяването те не са отстранени, длъжностното лице в НОИ, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни спогодби, издава разпореждане въз основа на наличните редовни документи. При необходимост за отпускане и изчисляване на пенсиите могат да се ползват данните за осигурителен стаж и доход от регистъра за осигурените лица.”.
        
        2. С § 2 от постановлението в чл. 10, ал. 7 цифрата “5” е заменена с “6” както следва:
        “(7) Длъжностните лица по ал. 1 и 6 издават разпореждане за възстановяване на неправилно изплатени суми за пенсии в едноседмичен срок от установяването на дължимата сума.”
        
        3. С § 3 от постановлението са създадени нови ал. 5, 6 и 7 в чл. 21 НПОС, със следната редакция:
        “(5) При преизчисляване на пенсията по ал. 1 и 2 се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 12 календарни месеца преди месеца на първото отпускане на пенсията.
        (6) При преизчисляване на пенсията по ал. 3 се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната, въз основа на който е определен размерът на пенсията при първоначалното й отпускане, или доходът по ал. 5, ако пенсията е преизчислена по ал. 1 или 2 въз основа на този доход.
        (7) За пенсиите, отпуснати до 1 януари 2000 г., при преизчисляването им по ал. 1-4 се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 1999 г.”.
        Новите ал. 5, 6 и 7 на чл. 21 НПОС са създадени във връзка с измененията в чл. 102 КСО, поради което се прилагат по заявления, подадени в ТП на НОИ след 26.12.2005 г. В тази връзка следва да се имат предвид указанията дадени с т. 6 от писмо изх. № 91-01-14 от 19.01.2006 г. и писмо изх. № 91-01-51 от 06.03.2006 г.
        
        4. С § 4 от постановлението са направени изменения и допълнения на чл. 23 НПОС във връзка с измененията в чл. 75, ал. 1 и 2 КСО, в сила от 27.12.2005 г, както следва:
        - Досегашният текст на чл. 23 става алинея 1;
        - Създадена е нова алинея 2 – “При изчисляване размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване пропорционалната част от процента за месеците осигурителен стаж по чл. 75, ал. 1 и 2 от КСО се определя по реда на чл. 20.”.
        По прилагането на разпоредбата да се имат предвид указанията на ГД “Пенсии”, дадени с т. 1 от писмо изх. № 91-01-14 от 19.01.2006 г.
        
        
5. С § 5 от постановлението са направени изменения в чл. 28, ал. 1 и 2 от НПОС, които са във връзка с приетата нова Наредба за медицинската експертиза на работоспособността. След направените изменения разпоредбите добиват следната редакция:
        “Чл. 28. (1) В случаите по чл. 66, т. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, приета с Постановление № 99 на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 47 от 2005 г.; изм., бр. 96 от 2005 г.), правото и размерът на пенсията се определят спрямо новата дата на инвалидизиране само при постъпило заявление от лицето, ако това е по-благоприятно за него.
        (2) В случаите по чл. 66, т. 2 и 3 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността правото и размерът на пенсията за инвалидност се преценяват спрямо новата дата на инвалидизиране.”.
        На основание чл. 66, т. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността нова дата на инвалидизиране се определя на работещите лица с трайно намалена работоспособност, на които при следващото преосвидетелстване е определен по-висок процент трайно намалена работоспособност поради влошаване на здравословното им състояние, което не им позволява да продължат да работят при същите условия на труд, към които са се приспособили. В тези случаи правото и размерът на пенсията за инвалидност се определя спрямо новата дата на инвалидизиране, само при постъпило заявление от лицето.
        В случаите, в които лицата не са подали заявления, изплащането на първоначално отпуснатата пенсия се продължава въз основа на новото експертно решение на ТЕЛК при спазване разпоредбите на чл. 30 НПОС.
        Съгласно чл. 66, т. 2 НМЕР нова дата на инвалидизиране се определя на лицата, които получават лична или наследствена пенсия въз основа на трайно намалена работоспособност и са поискали друг вид пенсия – от датата, на която е установена трайно намалена работоспособност, обусловена от увреждането, даващо основание за друг вид пенсия.
        На основание чл. 66, т. 3 НМЕР нова дата на инвалидизиране се определя на лицата, на които при последното преосвидетелстване не е определен процент трайно намалена работоспособност, както и на лицата, които след изтичането на срока, за който е определен процент трайно намалена работоспособност, не са се явили за преосвидетелстване и по медицинската документация се установи, че са възстановили работоспособността си, или са работили като работоспособни пълноценно, но се е влошило състоянието им – от датата, на която са станали неработоспособни.
        Когато новата дата на инвалидизиране е определена на основание чл. 66, т. 2 или т. 3 НМЕР, задължително правото и размерът на пенсията за инвалидност се определят спрямо новата дата на инвалидизиране въз основа на подадено заявление от лицето.
        
        
6. С § 6 от постановлението в чл. 40 НПОС са направени следните изменения и допълнения:
        - Алинеи 1 и 3 са изменени както следва:
        “(1) Осигурителният стаж се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, и с данни от персоналния регистър за осигурените лица.
        (3) Осигурителният доход се установява с осигурителна книжка, с документ по утвърден образец и с данни от персоналния регистър за осигурените лица за брутното трудово възнаграждение или доход, върху който са внесени или дължими осигурителните вноски.”.
        Новите редакции на ал. 1 и 3 на чл. 40 НПОС са във връзка с изменението на чл. 5, ал. 6 КСО, направено с § 10, т. 1, буква “д” от Преходните и заключителните разпоредби на ДОПК, с който отпадна текста, даващ възможност за ползване на данните от персоналния регистър. При установяване на осигурителния стаж и при определяне на осигурителния доход могат да се ползват и данните от персоналния регистър за осигурените лица.
        Когато лицето е представило заявление за пенсиониране с нередовни и/или липсващи документи се прилага разпоредбата на чл. 1, ал. 5 НПОС. При направена декларация от лицето, че не може да представи исканите документи в указания 3-месечен срок, данните от регистъра за осигурените лица се ползват преди изтичане на този срок на основание чл. 40, ал. 1 и 3 НПОС.
        - В алинея 7 след думите “съответния период” е добавено “а за времето след 31 декември 2002 г. минималния месечен осигурителен доход за работниците и служителите и за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества.”.
        С направените допълнения разпоредбата добива следната редакция:
        “(7) Когато няма данни за осигурителния доход за определен период към датата на подаване на заявлението за пенсия, размерът на пенсията се определя въз основа на минималната работна заплата, установена за страната, за съответния период, а за времето след 31 декември 2002 г. – въз основа на минималния месечен осигурителен доход за работниците и служителите и за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества.”.
        Разпоредбата се прилага в случаите, когато лицата представят редовно оформени документи за трудов или служебен стаж, но не могат да представят удостоверение за осигурителен доход и липсват данни в регистъра за осигурените лица. При изчисляване на размера на пенсията се взема предвид минималната работна заплата, установена за страната за съответния период, а за времето след 31 декември 2002 г. минималния месечен осигурителен доход за работниците и служителите и за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества.
        - Създадена е нова ал. 9:
        “(9) До създаването на информационната система по чл. 5, ал. 11 от КСО, териториалните поделения на НОИ издават документи за осигурителен стаж и доход въз основа на съхраняваните от тях разплащателни ведомости и други документи. Когато за определени периоди тези документи липсват, се прилага редът по ал. 5 и 6.”.
        С разпоредбата се урежда възможността териториалните поделения на НОИ да издават документи за осигурителен стаж и осигурителен доход въз основа на съхраняваните от тях разплащателни ведомости, заповедите, свързани с трудова дейност или други разходооправдателни документи. В случаите, когато посочените документи липсват, документите за осигурителен стаж и осигурителен доход може да се издават от ТП на НОИ (архивохранилищата към ТП на НОИ) и въз основа на други автентични документи, щом те съдържат достатъчно данни за осигурителния стаж и осигурителния доход.
        Когато няма данни за получаваното трудово възнаграждение, в издаваните документи за пенсиониране (удостоверение обр. УП-15) се посочва минималната работна заплата за страната за съответния период, а за времето след 31 декември 2002 г. – минималният месечен осигурителен доход за работниците и служителите и за лицата, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества.
        Когато при изготвяне на документа за осигурителен доход – обр. УП-15 се прилагат разпоредбите на чл. 40, ал. 5 или 6 НПОС, това се отбелязва в документа. При определяне размера на пенсията за периода след 01.01.1997 г. задължително се проверяват данните в Персоналния регистър за осигурените лица. При констатирани различия се вземат предвид данните, посочени в регистъра. Тази процедура се прилага и при представяне на удостоверение обр. УП-2, издадено по реда на чл. 40, ал. 5 или 6 НПОС от осигурител или негов правоприемник.
        Когато със заявлението за пенсиониране е представена трудова или служебна книжка със заверен трудов или служебен стаж, но не е направено вписване по реда на чл. 40, ал. 4 НПОС и не е издадено удостоверение обр. УП-3, също се проверяват данните в Персоналния регистър за осигурените лица. Ако се установи, че за периода след 31.12.2002 г. лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се изчислява по реда на чл. 38, ал. 3, т. 2 НПОС.
        
        
7. С § 7 от постановлението в чл. 44 НПОС са направени следните изменения и допълнения:
        Досегашният текст на чл. 44 НПОС става ал.1;
        Създадена е нова ал. 2:
        “(2) Когато по време на обучението се промени срокът на наборната военна служба, за осигурителен стаж се зачита определеният срок към датата на започване на обучението, а за ненавършилите пълнолетие – към датата на навършване на пълнолетието им.”
        Новосъздадената разпоредба на ал. 2 е в съответствие с указанията на ГД “Пенсии”, дадени с писмо № 91-01-200 от 14.08.2003 г., като продължителността на осигурителния стаж по ал. 1 се определя съобразно срока на наборната военна служба към датата на започване на обучението, а за ненавършилите пълнолетие към датата на навършване на пълнолетието, освен ако със закон не е предвидено друго.
        
        
8. Във връзка с изменената разпоредба на § 9, ал. 2 от ПЗР на КСО, с § 8 от постановлението са направени изменения в чл. 45 НПОС, които се прилагат от 20 декември 2005 г. Съгласно тези изменения член 45 НПОС добива следната редакция:
        “Чл. 45. (1) Времето на обучение, за което са внесени осигурителни вноски по реда на § 9, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на КСО, се зачита за осигурителен стаж от трета категория. То се установява с удостоверение по утвърден образец, издаден от териториалното поделение на НОИ, въз основа на: диплома за завършено висше или полувисше образование, документ за внесените осигурителни вноски и документ, удостоверяващ срока на обучението.
        (2) Когато времето по ал. 1 включва периоди, зачетени за осигурителен стаж на друго основание, лицето може да поиска възстановяване на сумите от внесените осигурителни вноски за тези периоди по реда на чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс въз основа на разпореждане, издадено по чл. 115, ал. 4 от КСО.”.
        - Съгласно изменението в ал. 1 на чл. 45 НПОС времето на обучение, за което са внесени осигурителни вноски по реда на § 9, ал. 2 от ПЗР на КСО, се установява с удостоверение обр. УП-16, издадено от ТП на НОИ. Подробни указания за издаването и ползването му са дадени с т. 16 и 17 от писмо № 91-01-6 от 10.01.2006 г. на ГД “Пенсии” и ГД “ОВКО”. С удостоверение обр. УП-16 се установява стаж, който се зачита само при пенсиониране, поради което след ползването му се съхранява в пенсионното досие на лицето.
        При представяне на документ с направена заверка на осигурителния стаж по досегашния ред, да не се изисква издаването на удостоверение УП-16 за удостоверяване на периода на обучение, за който са внесени осигурителни вноски.
        - Новата ал. 2 на чл. 45 НПОС регламентира случаите, в които лицето може да поиска връщането на осигурителните вноски, внесени по реда на § 9, ал. 2 от ПЗР на КСО – за периоди, зачетени за осигурителен стаж на друго основание. Указания в този смисъл са давани с писмо № 91-01-90 от 6.04.2004 г. от ГД “ОВКО”. Със същото писмо е указано, че подлежат на възстановяване и внесените на горепосоченото основание вноски в случаите, в които лицата, завършили висше или полувисше образование, са внесли сума за осигурителни вноски за пълния курс на обучение по специалността си, но се установи, че същите са се дипломирали предсрочно.
        Времето след дипломирането, за което лицата, завършили висше или полувисше образование, неоснователно са внесли осигурителни вноски, се установява от финансовия ревизор от отдел “Краткосрочни плащания и контрол” (“КПК”) при издаването на удостоверение обр. УП-16 и не следва да се заверява за осигурителен стаж. За неоснователно внесените осигурителни вноски и периода, за който се отнасят, се издава разпореждане по чл. 115, ал. 4 КСО. Това разпореждане може да се обжалва от лицето по реда на чл. 117 от кодекса в 14-дневен срок от получаването му.
        Времето на обучение, за което са внесени осигурителни вноски и е вписано в удостоверение обр. УП-16, но за същия период се зачита осигурителен стаж на друго основание, се установява при преценка правото на пенсия. В тези случаи в разпореждането за отпускане или отказ на исканата пенсия задължително следва да се посочат периодите и тяхната продължителност, които не се зачитат за осигурителен стаж по реда на § 9, ал. 2 от ПЗР на КСО, тъй като са зачетени на друго основание. Осигурителните вноски подлежат на възстановяване след писмено искане от лицето, към което се прилага разпореждането за отпускане на пенсията. Въз основа на последното длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола на ДОО издава разпореждане по чл. 115, ал. 4 КСО. Това разпореждане може да се обжалва от лицето по реда на чл. 117 от кодекса в 14-дневен срок от получаването му.
        Подробни указания, издадени съвместно от НОИ и НАП, по възстановяването на неоснователно внесени осигурителни вноски ще получите допълнително.
        
        
9. С § 9 от ПМС № 127 от 02.06.2006 г. е създаден нов чл. 45а НПОС. Същият се прилага от 20 декември 2005 г., тъй като е във връзка с изменената от тази дата разпоредба на § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО и новата ал. 4 от същия, отнасящи се за внасяне на осигурителни вноски за недостигащ осигурителен стаж за придобиване право на пенсия. Новият чл. 45а НПОС гласи:
        “Чл. 45а. (1) Времето, за което са внесени осигурителни вноски на основание § 9, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на КСО, се зачита за осигурителен стаж от трета категория само във връзка с придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО.
        (2) Времето, за което са внесени осигурителни вноски за период, по-дълъг от изискващия се за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО, не се зачита за осигурителен стаж. За това време лицето може да поиска възстановяване на неоснователно внесените суми за осигурителни вноски по реда на чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс въз основа на разпореждане, издадено по реда на чл. 115, ал. 4 от КСО.
        (3) Когато осигурителните вноски са внесени по банков път, осигурителният стаж се установява с удостоверение по образец, утвърден от управителя на НОИ. Удостоверението се издава от териториалното поделение на НОИ въз основа на документа за внесените осигурителни вноски. За лицата, живеещи в друга държава, с която Република България има сключен международен договор в областта на социалното осигуряване, удостоверението се издава от териториалното поделение на НОИ – София.
        (4) При постъпило заявление за пенсиониране с искане за преценка на недостигащ осигурителен стаж по реда на § 9, ал. 3 от преходните и заключителните разпоредби на КСО в 3-дневен срок от заявлението на лицето се изпраща уведомително писмо за недостигащия осигурителен стаж за право на пенсия по чл. 68 от КСО. Когато има нередовни и/или липсващи документи за осигурителен стаж, уведомителното писмо се изпраща в 3-дневен срок от датата на представяне на редовните документи или от датата на изтичане на 3-месечния срок по чл. 1, ал. 5, съответно на 6-месечния срок по чл. 1, ал. 6.
        (5) В 7-дневен срок от получаване на уведомителното писмо лицето представя в териториалното поделение на НОИ удостоверението по ал. 3 или декларира желанието си за разсрочено плащане на осигурителните вноски за недостигащия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия. Ако в този срок лицето не представи необходимите документи или не декларира желанието си за разсрочено плащане, длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ, постановява разпореждане за отказ за отпускане на пенсия.
        (6) При декларирано желание за разсрочено плащане на осигурителните вноски в същия ден се съставя погасителен план за разсрочването им чрез ежемесечни удръжки от отпуснатата пенсия, който се утвърждава с разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО. Размерът на месечната погасителна вноска се определя съобразно дължимата сума за погасяване и желанието на лицето за продължителността на погасителния срок, който не може да бъде по-голям от определения в § 9, ал. 4, т. 2 от преходните и заключителните разпоредби на КСО.
        (7) След писмено заявление от пенсионера може да се направи ново разсрочване на дължимата сума за погасяване на осигурителните вноски за недостигащ осигурителен стаж в по-кратък период. В деня на подаване на заявлението се изготвя нов погасителен план, като удържането на погасителните вноски започва от 1-во число на втория месец, следващ месеца на подаване на заявлението.
        (8) При отпускане на пенсии по международен договор, когато с разпореждането по чл. 10, ал. 6 се установи, че изготвеният погасителен план не може да се изпълни в срока по § 9, ал. 4, т. 2 от преходните и заключителните разпоредби на КСО, се изготвя нов погасителен план за ежемесечни удръжки от пенсията в рамките на 5 години, като разликата между цялото задължение и удръжките в новия погасителен план се внася по банков път. Изплащането на пенсията започва след утвърждаване на новия погасителен план и представяне на удостоверението по ал. 3.
        (9) Когато осигурителните вноски се внасят чрез ежемесечни удръжки от отпуснатата пенсия, осигурителният стаж, който се зачита за придобиване право на пенсия, се установява с разпореждането по ал. 6.
        (10) Разпореждането по чл. 10, ал. 2 за отпускане на пенсията в минимален размер се постановява в едномесечен срок от: датата на внасяне на осигурителните вноски по банков път, датата на съставяне и утвърждаване на погасителния план за разсрочването им или от датата на заявлението за пенсиониране, ако вноските са внесени преди подаването му.
        (11) При спиране на пенсията за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 95, т. 1, 3 и 4 КСО се спират и удръжките по утвърдения план за разсрочено плащане на осигурителните вноски за недостигащ осигурителен стаж. При възобновяване на пенсията се възобновява и удръжката на вноските по утвърдения план за разсрочено плащане.”.
        
        - Съгласно ал. 1 на чл. 45а НПОС времето, за което са внесени осигурителни вноски на основание § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО, се зачита за осигурителен стаж от трета категория. Това време служи само за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО.
        В тази връзка изменяме указанията, дадени с т. 4 от писмо № 91-01-6 от 10.01.2006 г. на ГД “Пенсии” и ГД “ОВКО”. Лицата, които желаят да се пенсионират по реда на чл. 68, ал. 4 от КСО, също могат да внесат осигурителни вноски на основание § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО за недостигащия им до 15 години осигурителен стаж, ако отговарят на останалите условия за пенсиониране по тази разпоредба – да имат 12 години действителен стаж и навършена 65-годишна възраст. Изискването за положен действителен стаж 12 години налага извода, че тези лица не могат да откупуват повече от 3 години недостигащ осигурителен стаж. В случай, че желаят разсрочено плащане на осигурителните вноски, погасителният срок може да бъде до 5 години, както предвижда разпоредбата на § 9, ал. 4, т. 2 от ПЗР на КСО.
        Постановените до момента разпореждания на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване, или решения на директора на териториалното поделение на Националния осигурителен институт следва да се преразгледат служебно. В случаите, в които лицата ще имат право на пенсия по чл. 68, ал. 4 КСО във връзка с § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО, следва да им се изпрати уведомително писмо и се приложи реда по т. 5 от писмо № 91-01-6 от 10.01.2006 г. на ГД “Пенсии” и ГД “ОВКО”.
        
        - С чл. 45а, ал. 2 НПОС се регламентират случаите, в които лицето може да поиска връщане на осигурителните вноски, внесени по реда на § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО. Не се зачита за осигурителен стаж времето, за което са внесени осигурителни вноски за период по-дълъг от необходимия за придобиване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО. В разпореждането за отпускане на пенсията задължително се посочва продължителността на времето, за което неоснователно са внесени осигурителни вноски, както и обстоятелството, че надвишава необходимия стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68 КСО. При искане от лицето за връщане на осигурителните вноски длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола на ДОО издава разпореждане по чл. 115, ал. 4 КСО. Това разпореждане може да се обжалва от лицето по реда на чл. 117 от кодекса в 14-дневен срок от получаването му.
        Възстановяването на неоснователно внесените осигурителни вноски се извършва от ТД на НАП по реда на чл. 129 ДОПК. По отношение възстановяването на неоснователно внесени осигурителни вноски ще получите допълнителни указания.
        
        Когато лице, с отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО във връзка с § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО, представи нови доказателства за осигурителен стаж, придобит преди пенсионирането, стажът следва да се зачете. Новопредставеният осигурителен стаж се приспада от времето, което не е достигало за придобиване на право на пенсията по чл. 68 КСО и се формира нова продължителност на недостигащия осигурителен стаж и следващата се за нея сума на осигурителните вноски (изчислена при размер на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и на осигурителните вноски за фонд “Пенсии”, определени към датата на отпускане на пенсията).
        В тези случаи, ако пенсията е отпусната при разсрочено плащане на осигурителните вноски (на цялата сума или на част от нея), е необходимо да се прецени каква част от сумата на осигурителни вноски е погасена.
        Ако остава сума за разсрочено плащане на осигурителните вноски като разлика между сумата на вноските за новата продължителност на недостигащия стаж и вече удържаната сума, следва да се изготви нов погасителен план. В тези случаи следва да се изиска от лицето в 7-дневен срок да подаде нова декларация за продължителността на погасителния срок при новите обстоятелства. Ако лицето не направи това, новата сума на осигурителните вноски за оставащия недостигащ стаж се разсрочва до крайния срок на погасяването по стария погасителен план. Новият погасителен план се утвърждава с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване, за което се уведомява и лицето.
        Ако по стария погасителен план е удържана сума за осигурителни вноски, по-голяма от следващата се за останалия недостигащ стаж след зачитането на новите доказателства за стаж, положен преди пенсионирането, разликата се явява неоснователно внесена.
        Ако лицето е внесло пълната сума на осигурителните вноски за първоначално недостигащия стаж по банков път или е удържана цялата сума по погасителен план, частта от сумата на вноските, съответна на зачетения осигурителен стаж, положен преди пенсионирането, се явява неоснователно внесена.
        За зачитането на новите доказателства за осигурителен стаж се постановява разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване, по реда на чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО в три екземпляра. В мотивите се посочват зачетения допълнителен осигурителен стаж, придобит преди пенсионирането, и оставащия недостигащ стаж за придобиване правото на пенсия. Задължително се посочва и продължителността на времето, за което неоснователно са внесени осигурителни вноски, като се уточнява, че е повече от необходимия стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68 КСО.
        Осигурителните вноски подлежат на възстановяване след писмено искане от лицето, към което се прилага разпореждането за изменяне на пенсията. Въз основа на него длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола на ДОО издава разпореждане по чл. 115, ал. 4 КСО.
        Пример: Лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е отпусната през 2006 г. при 3 години 2 месеца и 8 дни недостигащ осигурителен стаж (обща сума на осигурителните вноски 1936,32 лв. при минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица 220 лв., осигурителна вноска за фонд “Пенсии” – 23 на сто). Лицето представя нови доказателства за 1 година 11 месеца стаж, придобит преди пенсионирането. Новата продължителност на недостигащия осигурителен стаж е 1 година 3 месеца и 8 дни, за която се следва сума на осигурителните вноски 772,52 лв. Възможни са няколко случая:
        1) Нека приемем, че до датата на заявлението по погасителен план е удържана сума за осигурителни вноски 367,72 лв. За да се определи оставащата дължима сума за погасяване, следва от сумата на осигурителните вноски за новата продължителност на недостигащия осигурителен стаж (772,52 лв.) да се извади вече удържаната сума по стария погасителен план (367,72 лв.). За разликата 404,80 лв. се съставя нов погасителен план, който се утвърждава с разпореждане.
        2) Ако приемем, че до датата на заявлението е удържана сума за осигурителни вноски 1076,12 лв. (по-голяма от 772,52 лв. – следваща се за новата продължителност на недостигащ стаж след зачитането на стажа, положен преди пенсионирането), разликата (303,60 лв.) се явява неоснователно внесена. Удържането на погасителни вноски от пенсията следва да се прекрати.
        3) Ако лицето е внесло по банков път общата сума на осигурителните вноски 1936,32 лв. или същата е удържана по стария погасителен план, разликата (1163,80 лв.) се явява неоснователно внесена.
        В разпореждането за изменяне на пенсията по чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО се посочват допълнително зачетения стаж преди пенсионирането и новата продължителност на недостигащия осигурителен стаж, при който е отпусната пенсията. Във втория и третия случай в разпореждането се посочва, че неоснователно са удържани (внесени) осигурителни вноски за 6 месеца стаж повече от необходимия за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
        Когато след зачитането на новите доказателства за осигурителен стаж, придобит преди пенсионирането, се установи, че са внесени по банков път или удържани по погасителен план осигурителни вноски за период по-голям от необходимия за придобиване на право на пенсия по реда на § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО, лицето може да поиска възстановяването им от ТД на НАП по реда на чл. 129 ДОПК.
        
        - Съгласно чл. 45а, ал. 3 НПОС, когато осигурителните вноски са внесени по банков път по реда на § 9, ал. 4, т. 2 от ПЗР на КСО, осигурителният стаж се установява с утвърденото от Управителя на НОИ удостоверение обр. УП-16. То се издава от финансов ревизор от отдел “КПК” от ТП на НОИ въз основа на документа за внесените осигурителни вноски. Прилагат се указанията, дадени с т. 16 и 17 от писмо № 91-01-6 от 10.01.2006 г. на ГД “Пенсии” и ГД “ОВКО”.
        
        - С чл. 45а, ал. 4 НПОС се регламентира срока за изпращане на уведомителното писмо за недостигащия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68 от КСО. То се изпраща на лицето в 3-дневен срок от:
        - датата на заявлението;
        - датата на представяне на редовните документи при нередовни и/или липсващи документи, установяващи осигурителен стаж;
        - датата на изтичане на 3-месечния срок по чл. 1, ал. 5 НПОС, съответно на 6-месечния срок по чл.1 ал.6 от НПОС, ако исканите документи не са представени или неизправностите не са отстранени;
        - датата на завеждане на заявлението в деловодството на ЦУ на НОИ;
        - датата на получаване на потвърждението за осигурителен стаж, зачетен от държава, с която има сключен договор в областта на социалното осигуряване.
        Тези срокове не се следят и уведомително писмо не се изпраща, ако по представените редовни документи и данните от Персоналния регистър за осигурените лица на лицето не достигат повече от 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1 – 3 КСО или 3 години за право на пенсия по чл. 68, ал. 4 КСО. В тези случаи, се постановява разпореждане за отказ на исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст.
        
        - С чл. 45а, ал. 5 НПОС лицето се задължава в 7-дневен срок от получаване на уведомителното писмо да представи в ТП на НОИ удостоверение обр. УП-16 за осигурителния стаж, за който е внесло осигурителни вноски по банков път или да декларира желанието си за разсрочено плащане на осигурителните вноски за недостигащия му осигурителен стаж за придобиване право на пенсия. Ако в 7-дневен срок лицето не направи това, длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ, постановява разпореждане, с което отказва да отпусне исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст.
        
        - Съгласно чл. 45а, ал. 6 НПОС, при декларирано желание за разсрочено плащане на осигурителните вноски, в същия ден се съставя погасителен план за разсрочването им чрез ежемесечни удръжки от отпуснатата пенсия, който се утвърждава с разпореждане на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО. Размерът на месечната погасителна вноска се определя съобразно дължимата сума за погасяване и желанието на лицето за продължителността на погасителния срок, който не може да бъде по-голям от определения в § 9, ал. 4, т. 2 ПЗР на КСО. Прилагат се указанията, дадени с т. 6, 7 и 8 от писмо № 91-01-6 от 10.01.2006 г. на ГД “Пенсии” и ГД “ОВКО”.
        Образец на разпореждането по ал. 6 от чл. 45а НПОС за утвърждаване на погасителния план е даден с приложение № 3 към т. 6 от писмо № 91-01-6 от 10.01.2006 г. на ГД “Пенсии” и ГД “ОВКО”.
        Във връзка с разпоредбата на чл. 45а, ал. 11 НПОС изменяме т. 2 от разпореждането по ал. 6 от чл. 45а НПОС за утвърждаване на погасителния план, която придобива следния вид:
        “2. Удръжките по погасителния план се спират, когато пенсията за осигурителен стаж и възраст е спряна:
        - по искане на лицето;
        - като неполучавана повече от 6 месеца;
        - тъй като не се следва изплащането й на основание чл. 101 от КСО.”
        Посоченото изменение в разпореждането (Приложение № 4) за утвърждаване на погасителния план следва да се прилага след получаване на настоящите указания.
        Когато още при подаването на заявлението за пенсиониране лицето е изразило желание за разсрочване на плащането на сумата на осигурителните вноски за недостигащия му осигурителен стаж, но има нередовни и/или липсващи документи за осигурителен стаж, тази разпоредба няма приложение, тъй като в същия ден не може да се прецени недостигащия стаж и съответно да се състави погасителен план за разсрочено удържане на вноските. В тези случаи погасителен план може да се състави и утвърди към деня на представяне на редовните документи или към деня на изтичане на тримесечния срок по чл. 1, ал. 5 НПОС. Ако не представи такива, преценката се прави само въз основа на наличните редовни документи, които дават право на пенсия, и данните от Персоналния регистър за осигурените лица.
        В случаите, когато със заявление се иска отпускане на пенсия по условията на международен договор от лице, което живее и желае да получава пенсия в България, преценката за правото на пенсия и недостигащия осигурителен стаж се извършва от Дирекция “Европейска интеграция и международни договори”, която изготвя уведомителното писмо в три екземпляра – по един за лицето, за пенсионното досие и за ТП на НОИ. Процедурата по връчването на лицето, изготвянето и утвърждаването с разпореждане на погасителния план, се извършва от определените длъжностни лица в ТП на НОИ по адреса на постоянното местожителство на лицето.
        Ако в седемдневния срок лицето не се яви в съответното ТП на НОИ, се уведомява дирекция “ЕИМД” и длъжностното лице, на което е възложено ръководството на дейносттта по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори, постановява разпореждане, с което отказва да отпусне исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст.
        Когато заявителят желае да получава пенсията си в друга държава, цялата процедура се извършва от дирекция “ЕИМД”.
        
        Във всички случаи при подписване на утвърдения погасителен план от лицето се изисква задължително да декларира дали към същата дата работи.
        
        - Съгласно чл. 45а, ал. 7 НПОС след писмено заявление от пенсионера, може да се направи ново разсрочване на дължимата сума за погасяване на осигурителните вноски за недостигащ осигурителен стаж в по-кратък период. В деня на подаване на заявлението се изготвя нов погасителен план, като удържането на погасителните вноски започва от първо число на втория месец, следващ месеца на подаване на заявлението.
        Указания по прилагането са дадени с т. 9 от писмо № 91-01-6 от 10.01.2006 г. на ГД “Пенсии” и ГД “ОВКО”.
        
        - Съгласно чл. 45а, ал. 8 НПОС при отпускане на пенсии по международен договор, когато с разпореждането по чл. 10, ал. 6 НПОС се установи, че изготвеният погасителен план не може да се изпълни в срока по § 9, ал. 4, т. 2 от ПЗР на КСО, се изготвя нов погасителен план за ежемесечни удръжки от пенсията в рамките на 5 години, като разликата между цялото задължение и удръжките в новия погасителен план се внася по банков път. Изплащането на пенсията започва след утвърждаване на новия погасителен план и представяне на удостоверението по ал. 3.
        С разпореждането по чл. 10, ал. 6 НПОС се определя размер на пенсията за българския осигурителен стаж, посочва се месечната удръжка и размерът на сумата за изплащане. Когато се установи, че утвърденият погасителен план не може да се изпълни в срока по § 9, ал. 4, т. 2 от ПЗР на КСО, в разпореждането се изписва следния текст:
        “Пенсията да се изплаща след утвърждаване на нов погасителен план и представяне на удостоверение за внесени по банков път осигурителни вноски (обр. УП-16), представляващи разликата между цялото изчислено задължение и удръжките в новия погасителен план.
        Следва да се явите за изготвяне на нов погасителен план и в седемдневен срок от получаване на настоящото разпореждане да представи удостоверение обр. УП-16, който се издава от ТП на НОИ. В противен случай това разпореждане ще бъде отменено.”.
        С оглед необходимостта от изготвянето на нов погасителен план, разпореждането по чл. 10, ал. 6 НПОС се изпраща на лицето с обратна разписка от съответното ТП на НОИ.
        При непредставяне на удостоверение обр. УП-16 в предвидения седемдневен срок, ТП на НОИ уведомява дирекция “ЕИМД” и разпореждането, с което е отпусната пенсията, се отменя на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО.
        
        - Съгласно чл. 45а, ал. 9 НПОС, в случай че осигурителните вноски се внасят чрез ежемесечни удръжки от отпуснатата пенсия, осигурителният стаж, който се зачита за придобиване право на пенсия, се установява с разпореждането за утвърждаване на погасителния план.
        
        - На основание чл. 45а, ал. 10 НПОС разпореждането по чл. 10, ал. 2 за отпускане на пенсията в минимален размер се постановява в едномесечен срок от:
        - датата на внасяне на осигурителните вноски по банков път;
        - датата на съставяне и утвърждаване на погасителния план за разсрочването им;
        - датата на заявлението за пенсиониране, ако вноските са внесени преди подаването му.
        Няма пречка част от сумата на осигурителните вноски за недостигащия осигурителен стаж за придобиване правото на пенсия да се внесе по банков път, което се удостоверява с удостоверение обр. УП-16, а погасителният план да се състави за останалата част от сумата. В този случай 1-месечния срок за постановяване на разпореждането по чл. 10, ал. 2 НПОС се следи от датата на утвърждаване на погасителния план, защото тя винаги е последваща.
        Следва да се има предвид, че за пенсиите по международен договор, след установяването на осигурителния стаж, разпореждането по чл. 10 ал. 2 НПОС за отпускане на пенсията в минимален размер, може да се постанови в едномесечен срок само за тези от тях, при които е предвиден пропорционалния принцип на изчисление.
        В случаите, когато съответният договор изисква прилагането на пряко изчисление, пенсиите не се отпускат в минимален размер. В този смисъл едномесечният срок се следи след получаване на всички необходими за пренценката на правото и определянето на размера документи.
        
        - На основание чл. 45а, ал. 11 НПОС при спиране на пенсията за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 95, т. 1, 3 и 4 КСО, се спират и удръжките по утвърдения план за разсрочено плащане на осигурителните вноски за недостигащ осигурителен стаж. В този смисъл изменяме указанията, дадени с първи абзац на т. 11 от писмо № 91-01-6 от 10.01.2006 г. на ГД “Пенсии” и ГД “ОВКО”.
        Съгласно чл. 11 НПОС спирането на пенсията в горепосочените случаи се извършва, както следва:
        по чл. 95, т. 1 КСО по искане на лицето – от датата на заявлението или от друга дата, ако такава е посочена;
        по чл. 95, т. 3 КСО, когато пенсионерът не е получавал пенсията си повече от 6 месеца – от първо число на месеца, за който не е получена пенсията;
        по чл. 95, т. 4 КСО, когато не се следва изплащането й на основание чл. 101 от кодекса – от датата на отпускане на новата пенсия, която е несъвместима съгласно чл. 101 КСО.
        Когато пенсията се спира на основание чл. 95, т. 1 КСО през месец, за който осигурителната вноска по § 9, ал. 4, т. 2 от ПЗР на КСО е удържана по утвърдения план за разсрочване, същата или част от нея не подлежи на възстановяване на лицето от съответното ТП на НОИ.
        Когато пенсията се спира на основание чл. 95, т. 4 КСО и има набрана сума за получаване за минало време, удържаната сума на осигурителните вноски по погасителния план не подлежи на възстановяване на лицето, тъй като е основателно удържана от пенсията му за осигурителен стаж и възраст във връзка с § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО.
        Съгласно чл. 97, ал. 2 КСО спряната пенсия се възобновява от деня на отпадане на основанието за спирането, ако заявлението е подадено в 3-годишен срок от тази дата, или от подаването му – ако този срок е пропуснат.
        При възобновяване на пенсията, спряна на основание чл. 95, т. 1 КСО, пенсията се възобновява от датата на спирането, ако в заявлението не е посочена друга дата.
        когато заявлението е подадено в 3-годишен срок от датата на спирането и пенсията се възобновява от същата дата, набраната сума на погасителните вноски за недостигащ осигурителен стаж за минало време се удържа от набраната сума на пенсията за същото време. Ако крайният срок на погасяване по утвърдения погасителен план е изтекъл към момента на постановяване на разпореждането за възобновяване на пенсията, изплащането на пенсията ще продължи без ежемесечни удръжки. Ако крайният срок на погасяване по утвърдения погасителен план не е изтекъл към момента на постановяване на разпореждането за възобновяване на пенсията, изплащането на пенсията ще продължи с ежемесечни удръжки по утвърдения погасителен план;
        когато заявлението е подадено след 3-годишен срок от датата на спирането и пенсията се възобновява от датата на заявлението или когато пенсията се възобновява от посочена в заявлението друга дата – следва да се състави и утвърди нов погасителен план за останалата дължима сума за погасяване съобразно продължителността на срока на погасяване в месеци.
        При възобновяване на пенсията, спряна на основание чл. 95, т. 3 КСО, пенсията се възобновява от първо число на месеца, за който не е получена. В тези случаи датата на заявлението за възобновяване на пенсията е и дата на отпадане на основанието за спирането, поради което няма дата, от която да се следи 3-годишния срок по чл. 97, ал. 2 КСО. Когато са изминали повече от 3 години от датата на спирането на пенсията до заявлението за възобновяването й, същата се възобновява от датата на спирането, но се изплаща за не повече от 3 години назад по реда на чл. 105, ал. 2 КСО. Набраната сума на погасителните вноски за недостигащ осигурителен стаж за минало време следва да се удържи от набраната сума на пенсията за същото време. Ако и след това остане дължима сума на осигурителните вноски за недостигащ стаж, следва да се състави и утвърди нов план за разсроченото им плащане, за оставащите месеци от определените в погасителния план.
        При възобновяване на пенсията, спряна на основание чл. 95, т. 4 КСО, се възобновява и удръжката на вноските за недостигащ стаж. За останалата след спирането на пенсията дължима сума на осигурителните вноски за недостигащ стаж се съставя и утвърждава нов план за разсроченото им плащане. Начална дата на погасяването в тези случаи е датата на възобновяването на пенсията, а крайният срок на погасяването се определя съобразно останалото време от срока на погасяване по стария план.
        
        
10. С § 10 от постановлението е изменена разпоредбата на чл. 46, ал. 2, т. 4 НПОС.
        Съгласно направеното изменение времето, за което са внесени осигурителни вноски по реда на § 9, ал. 2 и 3 от ПЗР на КСО, се зачита за осигурителен стаж, но не се взема предвид при определяне на осигурителния доход.
        
        
11. С § 11 се създава нова т. 6 в чл. 53, ал. 1 НПОС:
        “6. лицето не представи документ за самоличност.”.
        Разпоредбата поставя допълнителни условия за изплащане на пенсиите, като се изброяват случаите, при които пощенската станция не изплаща пенсията на пенсионера.
        
        
12. С § 12 се отменя ал. 3 на чл. 63 НПОС.
        Текстът на чл. 63, ал. 3 НПОС се отменя, тъй като пенсиите, отпуснати от чуждестранни осигурителни институти на лица, живеещи в България, се изплащат само по банков път.
        
        
13. С § 13 се прави промяна на чл. 67, ал. 2 НПОС като се създава изречение второ: “Към заявлението се прилага копие на документ от банковия клон с номера на банковата сметка на титуляра.”.
        С тази разпоредба лицето се задължава да представи копие на документ, от който да е видно номера на банковата сметка и името на титуляра на сметката. Промяната е с оглед осъществяване на по-ефективен контрол от страна на РУСО по отношение прилагане разпоредбата на алинея 1, за да не се допускат случаи за превод на пенсии по общи сметки на съпрузи, по лична сметка на законен представител на малолетно дете или по фирмени сметки. В тази връзка, следва да се преустанови практиката заявленията за прехвърляне изплащането на пенсията на влог да се приемат в банковия клон и препращат на РУСО. В случаите, когато към заявлението не е приложен искания документ, следва да се приложи разпоредбата на чл. 1, ал. 5 НПОС.
        
        
14. С § 14 в чл. 68, думите “Данъчния процесуален кодекс” се заменят с “Данъчно-осигурителния процесуален кодекс”.
        Промяната произтича от отмяната на ДПК и приемането на ДОПК.
        
        
15. С § 15 се правят следните промени на чл. 71 НПОС:
        - В ал. 1, изречение второ думите “поотделно за всеки вид” се заменят с “общо за двата вида”.
        С въвеждането на новия международен номер на банковите сметки (Наредба № 13 на БНБ за прилагане на международен номер на банкова сметка и за банковите кодове), отпада необходимостта от изготвяне на отделни списъци на лицата, чиито пенсии се превеждат по разплащателен или спестовен влог, тъй като в номера на сметката се съдържа информация за вида на влога. Промяната е и с оглед по-голяма оперативност при изготвяне от страна на НОИ на списъците на пенсионерите, чиито пенсии се превеждат на влог, както и при тяхната обработка.
        - В ал. 2, изречение второ след думата “превод” се поставя запетая и се добавя “след което списъците се изпращат на банковите клонове”.
        По силата на глава трета – “Безналични преводи и използвани от банките платежни документи” (чл. 13, ал. 3, 4 и 10) от Наредба № 3 от 29. 09. 2005 г. за паричните преводи и платежните системи, приета с Решение № 102 на Управителния съвет на Българска народна банка, банките не осъществяват контрол на сумите, вписани в преводните нареждания с тези от първичния документ, въз основа на който са съставени. Поради тази причина към преводните нареждания не следва да се прилагат списъци на лицата, чиито пенсии се превеждат на влог. Необходимо е същите да се изпращат до съответните банкови клонове, обслужващи влоговите сметки на пенсионерите.
        
        
16. С § 16 чл. 72 НПОС се изменя така:
        “Чл. 72. Териториалното поделение на НОИ превежда сумата от списъка по чл. 71, ал. 2 на съответния банков клон по определена от него обща сметка за всички пенсионери в първите 3 работни дни от началото на периода по чл. 52, ал. 1. Преводите за пенсии по международни спогодби се извършват в сроковете, договорени между НОИ и съответните чуждестранни осигурителни институти.”.
        С новата редакция се прецизират текстовете, свързани с начина и сроковете за изплащане на пенсиите, отпуснати от ТП на НОИ и изплащани чрез банки на територията на Република България. С изречение второ разпоредбата е допълнена по отношение сроковете за извършване на преводите за пенсии, отпуснати от чуждестранни осигурителни институти на лица, живеещи в Република България. Последните се извършват съобразно договореностите между НОИ и чуждестранните осигурителни институти.
        
        
17. С § 17 се създава нова ал. 5 в чл. 80 НПОС със следното съдържание:
        “(5) При превод по банковата сметка на чуждестранен осигурителен институт банковите преводни разноски са за сметка на НОИ, а при превод на лична банкова сметка на пенсионера или с поименен чек банковите преводни разноски са за сметка на пенсионера.”.
        Урежда се нормативно за чия сметка са банковите преводни разноски при преводи на пенсии в чужбина в зависимост от начина на плащане.
        
        
18. С § 18 чл. 85 НПОС придобива следната редакция:
        “Чл. 85. (1) От пенсиите се правят удръжки за:
        1. разсрочено плащане на осигурителни вноски по § 9, ал. 4, т. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на КСО;
        2. запори, наложени по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс;
        3. погасяване на дългове по надвзети пенсии, установени с разпореждане по чл. 98, ал. 2 КСО; удръжките са в размерите по чл. 341 от Гражданския процесуален кодекс, ако пенсията е над минималната работна заплата за страната, и до 1/6 от пенсията, ако тя е под минималната работна заплата за страната; при наличие на писмено заявление сънаследник, получаващ пенсия, може да погасява задължение на друг наследник;
        4. неоснователно изплатени парични обезщетения за безработица със съгласието на пенсионера;
        5. погасяване на заеми, отпуснати от банки.
        (2) Целият дълг или част от него по надвзета пенсия може да се погаси от набрана сума от пенсии за минали месеци, ако има писмено заявление от лицето. При липса на заявление за месеца, през който следва да се преведе набраната сума, се прави удръжка, като се вземат предвид месечния размер на пенсията и сумата, преведена по записа.
        (3) Когато пенсията е прекратена, ако след покана за доброволно изпълнение сумата не е възстановена, преписката се изпраща на Агенцията за държавни вземания за принудително събиране на задължението по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
        (4) За разсрочено плащане сумата на осигурителните вноски по § 9, ал. 4, т. 2 от преходните и заключителните разпоредби на КСО се правят удръжки от отпускането на пенсията, независимо от размера й, съгласно погасителния план. Първо се извършва удръжката за погасяване на осигурителни вноски за недостигащ осигурителен стаж, а от останалата сума за изплащане се удържат други задължения на лицето.
        (5) Неоснователно получени парични обезщетения за безработица могат да бъдат удържани от пенсията на лицата въз основа на погасителен план, утвърден с решение на директора на териториалното поделение на НОИ. Удържането се извършва с равни месечни погасителни вноски.
        (6) Неоснователно получените суми за пенсия след смъртта на пенсионера се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113 КСО.”.
        
        С алинея 1 на чл. 85 НПОС се регламентират видовете удръжки, които могат да се правят от пенсиите – за разсрочено плащане на осигурителни вноски по § 9, ал. 4, т. 2 от ПЗР на КСО; запори, наложени по реда на Гражданския процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс; суми за погасяване на дългове по надвзети пенсии; неоснователно изплатени парични обезщетения за безработица и суми за погасяване на заеми, отпуснати от банки.
        Удръжката по точка 1 от ал. 1 на чл. 85, НПОС е във връзка с прилагане разпоредбата на § 9, ал. 4, т. 2 от ПЗР на КСО. Указания по практическото й прилагане са дадени с писмо изх. № 91-01-6 от 10.01.2006 г.
        При прилагане на точка 2 от ал. 1 на чл. 85 НПОС да се има предвид, че в РУСО се приемат и обработват запорни съобщения от съдебен изпълнител, като се спазват разпоредбите на ГПК. При промяна в размера на пенсията задължително се преизчислява размера на наложената удръжка. За месеца, от който е направена промяната, както и за размера на удръжката, се уведомяват пенсионерът и съответният запороналожител.
        Когато пенсията на длъжника е под размера на минималната работна заплата /от 01. 01. 2006 г. е 160,00 лв./, то от нея не могат да се правят удръжки. В този случай, ако запорът вече е наложен, следва да се преустанови удръжката от пенсията. За тази промяна писмено се уведомяват съответния съдебен изпълнител и длъжника.
        При приемане и обработване на запорни съобщения, изпратени от АДВ и НАП, се прилагат разпоредбите на чл. 213, ал. 1, т. 5 и ал. 2, т. 4 ДОПК. Не може да се прилага принудително събиране на вземания при пенсия под 250,00 лв., както и върху вземания за издръжка, определени от съда.
        Пример: Пенсионерът получава пенсия в размер на 300,00 лв. месечно. Постъпило е запорно съобщение по реда на ДОПК, с което се иска налагане на запор върху пенсията за погасяване на дълг в размер на 2000,00 лв. Съобразно разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 5 ДОПК следва да се направи разсрочване на дълга, като от пенсията се удържат ежемесечно по 50,00 лв. В случай, че за същото лице постъпи запорно съобщение за налагане на запор за издръжка в размер на 260,00 лв. ежемесечно, то на основание чл. 213, ал. 2, т. 4 ДОПК след удържане на сумата за издръжката се прави ново разсрочване на дълга по реда на ДОПК до размера на остатъка от пенсията – 40.00 лв., като се определя месечна удръжка в размер на 39.00 лв.
        Във връзка със Закона за частните съдебни изпълнители (ДВ, бр. 43 от 20.05.2005 г.) в РУСО могат да постъпват запорни съобщения, изпратени от частни съдебни изпълнители. По силата на чл. 2 от закона, частен съдебен изпълнител е лице, на което държавата възлага принудителното изпълнение на частни вземания. Държавата може да възлага на частния съдебен изпълнител и събирането на публични вземания.
        С точка 3 на ал. 1 от чл. 85, НПОС се регламентира правното основание за налагане на удръжки за погасяване на дългове по надвзети пенсии, начинът, по който се определя размера на удръжката и условието, при което сънаследник, получаващ пенсия, може да погасява задължение на друг наследник.
        Точка 4 на чл. 85, ал. 1 НПОС урежда случаите, при които със съгласието на пенсионера неоснователно изплатени парични обезщетения за безработица могат да се удържат от пенсията му. Подробни указания относно процедурата по налагането на тези удръжки са дадени с писмо изх. № 91-01-316 от 16.12.2005 г.
        С разпоредбата на чл. 85, ал. 2 НПОС се регламентира, че целият дълг по надвзета пенсия или част от него може да се погаси от набрана сума от пенсии за минали месеци, ако има писмено заявление от лицето. При липса на такова, удръжката за месеца, през който следва да се преведе набраната сума, се прави като се вземат предвид месечния размер на пенсията и сумата, преведена по записа. Ако с тази удръжка дългът не е погасен изцяло, за останалата част се прави разсрочване съгласно разпоредбата на чл. 85, ал. 1, т. 3 НПОС.
        Съгласно чл. 85, ал. 3 НПОС, когато се прекрати пенсията на лице с дълг по надвзета пенсия, независимо дали е започнало погасяването му, се изпраща покана за доброволно изпълнение (Приложение № 5), изпратена с писмо с обратна разписка. Поканата се изпраща съгласно чл. 182, ал. 1 от ДОПК в съответствие с разпоредбите на глава шеста от ДОПК. Когато поканата не бъде получена от лицето, се спазва процедурата, описана в т. 7 от писмо изх. № 91-01-88 от 29.03.2005 г. В случай, че в 7-дневен срок от връчването на поканата не се възстанови дължимата сума, преписката по дълга се изпраща на съответната АДВ за принудително събиране на задължението на основание чл. 221, ал. 1 от ДОПК.
        Съгласно чл. 169, ал. 1 ДОПК публичните вземания се погасяват в следната последователност: главница, лихви, разноски. А съгласно чл. 110, ал. 9 КСО вземанията на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи се погасяват в следната последователност: разноски, лихви, главница. По силата на чл. 163, ал. 1 ДОПК в последователността по КСО ще се погасяват дълговете по надвзети пенсии, изпратени за принудително събиране по реда на ДОПК. В тази връзка да се има предвид, че когато се прекрати пенсията на лице с дълг по надвзета пенсия, следва да се преизчисли размера на дължимата лихва, като се посочи датата, към която е изчислена тя. Тази информация задължително се вписва в уведомителното писмо до АДВ и/или в разпореждането по чл. 98, ал. 2 КСО. Задължително се вписва и текст, че се дължи лихва до окончателното погасяване на главницата.
        Когато се прекрати пенсията на лице, което погасява задължение, произтичащо от неоснователно изплатени парични обезщетения за безработица незабавно се уведомява ръководителя на отдел “КПК” за предприемане на действия за събиране на задължението.
        По силата на чл. 85, ал. 4 НПОС при разсрочено плащане сумата на осигурителните вноски по § 9, ал. 4, т. 2 от ПЗР на КСО се правят удръжки съгласно погасителния план, независимо от размера на отпуснатата пенсия. Удръжката за погасяване на осигурителни вноски за недостигащ осигурителен стаж се извършва първа, тъй като с този стаж е придобито правото на пенсия, а от останалата сума за изплащане се удържат другите задължения на лицето.
        В случаите, когато от пенсията следва да се удържат суми за погасяване на осигурителни вноски, надвзета пенсия и/или запор по реда на ГПК или ДОПК, преценката на правото да се наложи удръжка по надвзета пенсия и/или запор, както и месечният им размер се определят като се вземе предвид пълния размер на пенсията/иите, а не остатъка. Когато размерът на остатъка от пенсията, след удържане на погасителната вноска по § 9, ал. 4, т. 2 от ПЗР на КСО е по-малък от определения месечен размер на удръжката по надвзета пенсия, наложен запор или удръжката за погасяване на задължение за неправилно изплатено обезщетение за безработица, се прилагат указанията, дадени с т. 15 от писмо изх. № 91-01-6/10.01.2006 г.
        Съгласно чл. 219 от ДОПК, когато се налага запор за погасяване на повече от едно публично вземане, вземанията се погасяват съразмерно в следния ред:
        за данъчните и митническите задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски;
        за други публични задължения, които постъпват направо в републиканския и/или местния бюджет;
        за други публични вземания.
        
        Ако едновременно са наложени запори за публични вземания по ДОПК и за частни вземания от съдебен изпълнител по ГПК, приоритетно се погасяват публичните взимания, а ако останат суми – частните вземания съгласно чл. 191 ДОПК. Във всички случаи, независимо за какви задължения са наложени запори, но има запор за присъдени суми за издръжка, след удръжката по § 9, ал. 4, т. 2 ПЗР на КСО, първоначално се удържат сумите за присъдената издръжка.
        Пример: Лицето получава пенсия в размер на 350,00 лв. От нея се удържат 50,00 лв. за погасяване на осигурителни вноски за недостигащ осигурителен стаж по § 9, ал. 4, т. 2 КСО. Едновременно постъпват запорни съобщения от АДВ за погасяване на митнически задължения в размер на 1000,00 лв. и от съдебен изпълнител по реда на ГПК в размер на 250,00 лв.
        а) Прави се разсрочване на задължението по ДОПК, като на основание чл. 213, ал. 1, т. 5 ежемесечната удръжка се определя в размер на 100,00 лв. (сумата над 250,00 лв.). Разсрочва се задължението по реда на ГПК, като по силата на чл. 341, ал. 1, б. “д” ежемесечната удръжка е 175,00 лв. (
Ѕ от 350,00 лв.). Удръжките се налагат със следната последователност: 50,00 лв. по § 9, ал. 4, т. 2 КСО; 100,00 лв. по реда на ДОПК и 175,00 лв. по реда на ГПК.
        б) Установява се, че пенсионерът има и задължение за погасяване на дълг за надвзета пенсия в размер на 358,00 лв. По силата на чл. 85, ал. 1, т. 3 НПОС и във връзка с 341 ГПК се определя месечна удръжка в размер на 175,00 лв. Общата сума на удръжките, които следва да се наложат, надвишава размера на пенсията. Тъй като надвзетата пенсия е публично вземане, тя се налага приоритетно. Като частно вземане дългът по наложен запор се преизчислявана до размера на остатъка от пенсията. Удръжките се налагат със следната последователност: 50,00 лв. по § 9, ал. 4, т. 2 КСО; 100,00 лв. по реда на ДОПК; 175,00 лв. надвзета пенсия и 24,00 лв. удръжка по реда на ГПК.
        в) Ако постъпи запорно съобщение за издръжка в размер на 250,00 лв., от пенсията на лицето първо се прави удръжката от 50,00 лв. по § 9, ал. 4, т. 2 КСО и приоритетно се налага запора за издръжка в размер на 250.00 лв. От останалата част от пенсията – 50,00 лв. се прави удръжка в размер на 49,00 лв. по запорното съобщение от АДВ, като се прави ново разсрочване на общата сума на дълга. За промяната в размера на удръжката, както и причината за това, се уведомява АДВ. Уведомява се и съответния съдебен изпълнител за причината за преустановяване на удръжките по изпълнителното дело от частен характер. Следи се срокът на наложените удръжки и след погасяване на едно от задълженията приоритетно се налага удръжката за надвзета пенсия.
        г) В случай, че в запорното съобщение за издръжка е посочено, че ежемесечната издръжка е 310,00 лв., върху пенсията на лицето приоритетно се налага удръжката по § 9, ал. 4, т. 2 КСО, ако удръжката по погасителния план е за максималния срок от 60 месеца. Уведомява се съответния съдебен изпълнител, че от пенсията на лицето се удържат суми за погасяване на осигурителни вноски за недостигащ осигурителен стаж, с който е придобито право на пенсия, за да уточни другите доходи на лицето и евентуално да насочи запора за издръжка върху тях. Ако удръжката по погасителния план не е разсрочена за максималният срок, се изготвя нов погасителен план с оглед обезпечаване погасяването и на двете задължения, за което следва лицето да бъде уведомено.
        
        С текста на чл. 85, ал. 5 НПОС се регламентира основанието за налагане на удръжки за погасяване на дългове от неоснователно получено парично обезщетение, начинът на погасяване, както и че погасяването се извършва на равни месечни вноски.
        
        
19. С § 19 се създава нова ал. 3 в чл. 87 НПОС:
        “(3). Запорни съобщения, получени в териториалното поделение на НОИ до 25-то число на месеца, се изпълняват през месеца, следващ месеца на получаване на запорното съобщение, а получените след 25-то число на месеца се изпълняват от 1-во число на втория месец.”.
        С новосъздадената алинея 3 на чл. 87 НПОС се определят сроковете за изпълняване на запорните съобщения.
        
        
        
ІІ. Промени, свързани с приемането на съхранение в ТП на НОИ на разплащателни ведомости и други документи.
        
        
1. С § 20 от постановлението в чл. 8, ал. 2 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж е направено допълнение, с което нормативно се урежда възможността ТП на НОИ да издават документи за трудов стаж, въз основа на съхраняваните от тях документи. След допълнението редакцията на ал. 2 е следната:
        “(2) При закриване на предприятието, без да е посочен правоприемник, удостоверението или заверени по установения ред преписи се издават от съответния държавен архив, в който се съхраняват. Удостоверения за трудов стаж се издават и от териториалните поделения на НОИ въз основа на съхраняваните от тях разплащателни ведомости и други документи на прекратени осигурители без правоприемник.”.
        
        
2. С § 21 от постановлението в чл. 1 от Постановление № 325 на Министерския съвет от 30.12.1994 г. за заличаване на организациите в ликвидация по § 12 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи в регистрите на съответните окръжни съдилища (ДВ, бр. 3 от 1995 г.) след думите “съхраняването й” е добавено “с изключение на документите, подлежащи на предаване в териториалните поделения на НОИ на основание § 7, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 38 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 104 от 2005 г.)”.
        Разпоредбата на допълнения чл. 1 от ПМС № 325 от 30.12.1994 г., е както следва:
        “Чл. 1. Кметовете на общините и населените места да приемат за съхранение и извършване на справка по неценната информация (неподлежаща на предаване в държавните архиви, със справочно значение) на организациите по § 12 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи до изтичане на сроковете по съхраняването й, с изключение на документите, подлежащи на предаване в териториалните поделения на НОИ на основание § 7, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 38 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 104 от 2005 г.).”.
        С влизането в сила на изменения текст отпада задължението на кметовете да съхраняват разплащателните ведомости и други документи, въз основа на които се установяват осигурителен стаж и доход на прекратени осигурители без правоприемник. Тези документи на основание § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр. 38 от 03.05.2005 г.), следва да се предават в ТП на НОИ.




{START_COUNTER}