Заплащане на допълнителен труд при същия работодател |
||
Заплащане на допълнителен труд при същия работодател
Работникът или служителят може да сключи трудов договор с работодателя, при когото работи за извършване на работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения, извън установеното за него работно време - чл. 110 от КТ.
За прилагането на тази разпоредба е необходимо преди всичко работникът или служителят да има сключен основен трудов договор с работодателя. Уговарянето за извършване и на друга работа, която не е в кръга на неговите трудови задължения извън установеното работно време става с допълнителен трудов договор.
С него се определя мястото и характера на допълнителната работа и трудовото възнаграждение за нея по прилаганата система на работната заплата - според времетраенето или според изработеното.
В този случай работникът или служителят няма право на допълнително възнаграждение за продължителна работа съгласно чл. 3, ал. 6 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения. Други допълнителни трудови възнаграждения се определят, доколкото съществуват основания за тяхното получаване - например допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Полагането на допълнителен труд е забранено за работници и служители, които са ( чл. 112 от КТ): а) водачи на превозни средства; б) заети в опасни или вредни за здравето условия - за работа при същите или други опасни или вредни условия; в) определени в закон или акт на Министерския съвет.
При сключване на трудови договори за допълнителен труд е задължително да се спазва установената в чл. 152 от КТ непрекъсната междудневна почивка от 12 часа и междуседмична почивка от 48 или 24 часа, съгласно чл. 153 от Кодекса на труда.
Най-общо формулирана, възможността за допълнителен труд е ограничена до 4 часа в работните дни.
Освен това е необходимо да е безспорно, че допълнителната работа, за която е сключен допълнителният трудов договор е извън трудовите задължения по основния трудов договор, защото в противен случай ще е налице извънреден труд, който следва да се заплаща като такъв със съответното увеличение.
В случая, не еднородният характер на труда е критерият, а обстоятелството включена ли е допълнителната работа в кръга на задълженията на работника или служителя по основната работа.
Възнаграждението получено за предходния (или последния) месец по трудов договор за допълнителен труд по чл. 110 от Кодекса на труда самостоятелно се взима предвид при определяне възнаграждението за платен годишен отпуск за съответната година и се заплаща за толкова дни от платения годишен отпуск, колкото съответстват на броя на месеците, през които е работено по трудовия договор за допълнителен труд.
Пример:
Работник с основно месечно възнаграждение 180 лв. и 12 % за продължителна работа и право на платен годишен отпуск от 18 работни дни е сключил допълнителен трудов договор по чл. 110 от Кодекса на труда за работа по 2 часа на ден в извънработно време за сортиране и опаковане на спешна поръчка за износ за месеците май и юни, които са съответно с 20 и 22 работни дни. По допълнителния трудов договор му е определено дневно възнаграждение от 2 лв.
Работникът излиза в платен годишен отпуск от 1 юли като месец юли е с 23 работни дни.
Възнаграждението за отпуск в този случай ще се изчисли, както следва:
Основно месечно възнаграждение 180 лв. 3а продължителна работа (180 лв. х 12 %) 21,60 лв. Брутно месечно възнаграждение за м. юни 201,60 лв.
Среднодневно брутно месечно възнаграж- дение за м. юни (201.60 лв. : 22 дн.) 9,16 лв.
Коригиран размер на среднодневното брутно възнаграждение съобразно разликата в броя на работните дни през м. юни и юли (22 дни: 23 дн.) х 9,16 лв. 8,76 лв.
Възнаграждение за 18 дни платен отпуск през м. юли (18 дн. х 8.76 лв) 157,68 лв.
Към възнаграждението за платен отпуск от 157,68 лв., което е изчислено по общия ред ще се заплати и допълнително за 3 дни от отпуска, които съответстват на двата месеца, през които е работено по трудов договор за допълнителен труд (18 дни : 12 мес. х 2 мес.) отделно още по 2 лв. на ден или общо 6 лв. |
||