Възнаграждение на ли­ца с на­ма­ле­на ра­бо­тос­по­соб­ност

Ра­бот­ник или слу­жи­тел, кой­то по­ра­ди бо­лест или тру­до­ва зло­по­лу­ка не мо­же да из­пъл­ня­ва въз­ло­же­на­та му ра­бо­та, но без опас­ност за здра­ве­то си мо­же да из­пъл­ня­ва дру­га под­хо­дя­ща ра­бо­та или съ­ща­та ра­бо­та при об­лек­че­ни ус­ло­вия, се тру­до­у­с­т­ро­я­ва на дру­га ра­бо­та или на съ­ща­та ра­бо­та при под­хо­дя­щи ус­ло­вия по пред­пи­са­ние на здрав­ни­те ор­га­ни - чл. 314 от КТ.

Ра­бо­то­да­те­ли­те с по­ве­че от 50 ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли са длъж­ни да оп­ре­де­лят еже­год­но ра­бот­ни мес­та, под­хо­дя­щи за тру­до­у­с­т­ро­я­ва­не на ли­ца с на­ма­ле­на ра­бо­тос­по­соб­ност от 4 до 10 про­цен­та от об­щия брой на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те в за­ви­си­мост от от­ра­съ­ла на на­род­но­то сто­пан­с­т­во.

Част­та от об­щия брой на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те по от­рас­ли на на­род­но­то сто­пан­с­т­во се оп­ре­де­ля от ми­нис­тъ­ра на тру­да и со­ци­а­л­на­та по­ли­ти­ка и ми­нис­тъ­ра на здра­ве­о­паз­ва­не­то.

Съг­лас­но чл. 316 от Ко­дек­са на тру­да, ми­нис­т­ри­те, ръ­ко­во­ди­те­ли­те на дру­ги­те ве­дом­с­т­ва и об­щин­с­ки­те съ­ве­ти са длъж­ни да съз­да­ват спе­ци­а­ли­зи­ра­ни дър­жав­ни (об­щин­с­ки) пред­п­ри­я­тия, а ра­бо­то­да­те­ли­те с по­ве­че от 300 ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли - це­хо­ве и дру­ги зве­на за ра­бо­та на ли­ца с на­ма­ле­на ра­бо­тос­по­соб­ност.

Дей­ност­та на спе­ци­а­ли­зи­ра­ни­те пред­п­ри­я­тия, це­хо­ве и зве­на по пред­ход­на­та али­нея се пла­ни­ра и от­чи­та от­дел­но, а за ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те в тях се ус­та­но­вя­ват спе­ци­фич­ни пра­ви­ла за нор­ми­ра­не, от­чи­та­не и зап­ла­ща­не на тру­да по ред, ус­та­но­вен от Ми­нис­тер­с­кия съ­вет.

На тру­до­у­с­т­ро­е­ни ра­бот­ни­ци или слу­жи­те­ли с 50 и над 50 на сто трай­но на­ма­ле­на ра­бо­тос­по­соб­ност ос­вен из­ра­бо­те­но­то по тру­до­ви нор­ми и раз­цен­ки за здра­ви ра­бот­ни­ци или слу­жи­те­ли, се зап­ла­ща до­пъл­ни­тел­но ме­сеч­но въз­наг­раж­де­ние, чий­то раз­мер за­ви­си от сте­пен­та на на­ма­ле­на­та ра­бо­тос­по­соб­ност, как­то след­ва:

а) с над 90 на сто трай­но на­ма­ле­на ра­бо­тос­по­соб­ност - от 40 до 60 на сто;

б) със 71 до 90 на сто трай­но на­ма­ле­на ра­бо­тос­по­соб­ност - от 30 до 50 на сто;

в) с 50 до 70,99 на сто трай­но на­ма­ле­на ра­бо­тос­по­соб­ност - до 30 на сто.

Раз­ме­рът на до­пъл­ни­тел­но­то въз­наг­раж­де­ние по бук­ви “а” - “в” в за­ви­си­мост от сте­пен­та на на­ма­ле­на­та ра­бо­тос­по­соб­ност се оп­ре­де­ля в про­цен­ти по­о­т­дел­но за вся­ко ли­це при пос­тъп­ва­не­то му на ра­бо­та от ко­ми­си­я­та по ре­ха­би­ли­та­ция в пред­п­ри­я­ти­е­то, вклю­чи­тел­но и за ли­ца­та, гле­да­щи ли­ца с трай­но на­ма­ле­на ра­бо­тос­по­соб­ност над 90 на сто, вклю­чи­тел­но де­ца на въз­раст до 16 го­ди­ни с над 90 на сто трай­но на­ма­ле­на ра­бо­тос­по­соб­ност (со­ци­а­л­на адап­та­ция).

До­пъл­ни­тел­но­то въз­наг­раж­де­ни­е­то се из­чис­ля­ва:

а) за ра­бо­те­щи­те в пред­п­ри­я­ти­е­то - в про­цент от ме­сеч­на­та зап­ла­та за дейс­т­ви­тел­но из­ра­бо­те­но­то вре­ме;

б) за ра­бо­те­щи­те на­дом­но - в про­цент от ус­лов­на­та ме­сеч­на зап­ла­та. Ус­лов­на­та ме­сеч­на зап­ла­та се по­лу­ча­ва, ка­то въз­наг­раж­де­ни­е­то за из­ра­бо­те­но­то за ме­се­ца по нор­ми и раз­цен­ки за здра­ви ра­бот­ни­ци или слу­жи­те­ли, се раз­де­ля на днев­на­та став­ка, на­ма­ле­на с про­цен­та на за­гу­бе­на­та ра­бо­тос­по­соб­ност и по­лу­че­ни­те ра­бот­ни дни се ум­но­жа­ват по днев­на­та став­ка.

В раз­ме­ра на ме­сеч­но­то въз­наг­раж­де­ние спо­ред из­ра­бо­те­но­то се включ­ва и по­лу­че­но­то от на­дом­ни­ци­те въз­наг­раж­де­ние за по­лу­ча­ва­не в пред­п­ри­я­ти­е­то на су­ро­ви­ни, ма­те­ри­а­ли, по­лу­фаб­ри­ка­ти, за­го­тов­ки и др, и за пре­да­ва­не на го­то­ва­та про­дук­ция в пред­п­ри­я­ти­е­то.

При ра­бо­та по ко­лек­тив­ни тру­до­ви нор­ми сред­но­то из­пъл­не­ние на тру­до­ви­те нор­ми за­е­д­но с про­цен­та на на­ма­ле­на­та ра­бо­тос­по­соб­ност се от­чи­та:

- при ко­лек­ти­ви от ра­бот­ни­ци или слу­жи­те­ли по­па­да­щи в ед­на и съ­ща гру­па - сред­но­то из­пъл­не­ние на тру­до­ви­те нор­ми от ко­лек­ти­ва за­е­д­но с ин­ди­ви­ду­а­л­ния про­цент на на­ма­ле­на­та ра­бо­тос­по­соб­ност;

- при ко­лек­ти­ви от ра­бот­ни­ци или слу­жи­те­ли по­па­да­щи в раз­лич­на гру­па - сред­но­то из­пъл­не­ние по­о­т­дел­но за ра­бот­ни­ци­те или слу­жи­те­ли­те от вся­ка гру­па за­е­д­но с ин­ди­ви­ду­а­л­ния про­цент на на­ма­ле­на ра­бо­тос­по­соб­ност.

На но­воп­ри­е­ти­те ра­бот­ни­ци-ин­ва­ли­ди, ко­и­то не из­пъл­ня­ват оп­ре­де­ле­ни­те им тру­до­ви нор­ми, се зап­ла­ща ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, но за не по­ве­че от 3 ме­се­ца. След то­зи пе­ри­од те по­лу­ча­ват тру­до­во въз­наг­раж­де­ние спо­ред из­ра­бо­те­но­то и до­пъл­ни­тел­но­то въз­наг­раж­де­ние за на­ма­ле­на ра­бо­тос­по­соб­ност. По то­зи ред се зап­ла­ща и на но­воп­ри­е­ти­те ра­бот­ни­ци или слу­жи­те­ли - ин­ва­ли­ди през вре­ме­то на за­дъл­жи­тел­но обу­че­ние, но за не по­ве­че от 3 ме­се­ца.

Не­о­б­хо­ди­мост­та от пре­мес­т­ва­не на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля с на­ма­ле­на ра­бо­тос­по­соб­ност на дру­га под­хо­дя­ща ра­бо­та или на съ­ща­та ра­бо­та при об­ле­че­ни ус­ло­вия, ха­рак­те­рът на ра­бо­та­та, ус­ло­ви­я­та на тру­да и сро­кът на пре­мес­т­ва­не­то се оп­ре­де­лят по пред­пи­са­ние на здрав­ни­те ор­га­ни.

Пред­пи­са­ни­е­то за тру­до­у­с­т­ро­я­ва­не, из­да­де­но от здрав­ни­те ор­га­ни, за­дъл­жа­ва ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля да не из­пъл­ня­ва ра­бо­та­та, от ко­я­то се пре­мес­т­ва, а ра­бо­то­да­те­лят - да не го до­пус­ка до та­зи ра­бо­та.

 Ра­бо­то­да­те­лят е длъ­жен да пре­мес­ти ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля на под­хо­дя­ща ра­бо­та съг­лас­но пред­пи­са­ни­е­то на здрав­ни­те ор­га­ни в 7-дне­вен срок от по­лу­ча­ва­не­то му. При не­и­з­пъл­не­ние на пред­пи­са­ни­е­то на здрав­ни­те ор­га­ни от ра­бо­то­да­те­ля, той дъл­жи на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля обез­ще­те­ние по чл. 217 от Ко­дек­са на тру­да.

Ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те със за­гу­бе­на ра­бо­тос­по­соб­ност 50 и над 50 на сто имат пра­во на пла­тен го­ди­шен от­пуск в раз­мер не по-мал­ко от 26 ра­бот­ни дни.

Във вся­ко спе­ци­а­ли­зи­ра­но пред­п­ри­я­тие за тру­до­у­с­т­ро­е­ни ра­бот­ни­ци или слу­жи­те­ли се об­ра­зу­ва ко­ми­сия по ре­ха­би­ли­та­ци­я­та в със­тав: пред­се­да­тел - длъж­нос­т­но ли­це от пред­п­ри­я­ти­е­то, оп­ре­де­ле­но от не­го­вия ръ­ко­во­ди­тел и чле­но­ве - ор­га­на по бе­зо­пас­ност и здра­ве при ра­бо­та, пред­с­та­ви­тел/пред­с­та­ви­те­ли на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те (а за ТПК на ин­ва­ли­ди - пред­се­да­те­ля на ко­ми­си­я­та по со­ци­а­л­на­та дей­ност), об­с­луж­ва­щия ле­кар и со­ци­а­л­ния ра­бот­ник или слу­жи­тел.

При не­о­б­хо­ди­мост ръ­ко­во­ди­те­лят на пред­п­ри­я­ти­е­то мо­же да включ­ва в със­та­ва на ко­ми­си­я­та и дру­ги длъж­нос­т­ни ли­ца от пред­п­ри­я­ти­е­то.

Ли­ца­та с оп­ре­де­ле­на от ком­пе­тен­т­ни­те ор­га­ни на­ма­ле­на ра­бо­тос­по­соб­ност над 50 на сто пол­з­ват да­нъч­ни об­лек­че­ния по ре­да на чл. 29, ал. З и 4 от За­ко­на за об­ла­га­не на до­хо­ди­те на фи­зи­чес­ки­те ли­ца.

Административна практика

№ 04-13-173 от 06.06.2002 г.

Раз­по­ред­ба­та на чл. 13, ал. 2 от На­ред­ба­та за тру­до­у­с­т­ро­я­ва­не пред­виж­да, че ко­ми­си­я­та по ре­ха­би­ли­та­ция в пред­п­ри­я­ти­е­то оп­ре­де­ля в про­цен­ти по­о­т­дел­но за вся­ко ли­це с 50 и над 50 на сто трай­но на­ма­ле­на ра­бо­тос­по­соб­ност (в съ­о­т­вет­с­т­вие с ал. 1 на съ­щия член) при пос­тъп­ва­не­то му на ра­бо­та раз­ме­ра на до­пъл­ни­тел­но­то въз­наг­раж­де­ние, в то­ва чис­ло и за ли­ца­та, гле­да­щи ли­ца с трай­но на­ма­ле­на ра­бо­тос­по­соб­ност над 90 на сто, вклю­чи­тел­но де­ца на въз­раст до 16 го­ди­ни с над 90 на сто трай­но на­ма­ле­на ра­бо­тос­по­соб­ност (со­ци­а­л­на адап­та­ция).

Съг­лас­но чл. 17 от На­ред­ба­та за тру­до­у­с­т­ро­я­ва­не във вся­ко спе­ци­а­ли­зи­ра­но пред­п­ри­я­тие за тру­до­у­с­т­ро­е­ни ра­бот­ни­ци или слу­жи­те­ли се об­ра­зу­ва ко­ми­сия по ре­ха­би­ли­та­ци­я­та в със­тав: пред­се­да­тел - длъж­нос­т­но ли­це от пред­п­ри­я­ти­е­то, оп­ре­де­ле­но от не­го­вия ръ­ко­во­ди­тел, и чле­но­ве - ор­га­нът по бе­зо­пас­ност и здра­ве при ра­бо­та, пред­с­та­ви­тел/пред­с­та­ви­те­ли на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те (а за ТПК на ин­ва­ли­ди - пред­се­да­те­лят на ко­ми­си­я­та по со­ци­а­л­на­та дей­ност), об­с­луж­ва­щи­ят ле­кар и со­ци­а­л­ни­ят ра­бот­ник или слу­жи­тел. При не­о­б­хо­ди­мост ръ­ко­во­ди­те­лят на пред­п­ри­я­ти­е­то мо­же да включ­ва в със­та­ва на ко­ми­си­я­та и дру­ги длъж­нос­т­ни ли­ца от пред­п­ри­я­ти­е­то.

До­пъл­ни­тел­но ме­сеч­но въз­наг­раж­де­ние по чл. 13 от На­ред­ба­та за тру­до­у­с­т­ро­я­ва­не се дъл­жи за сро­ка на ин­ва­ли­ди­зи­ра­не­то на из­чер­па­тел­но из­б­ро­е­ни­те в съ­ща­та раз­по­ред­ба ли­ца, ко­га­то те ра­бо­тят в спе­ци­а­ли­зи­ра­ни пред­п­ри­я­тия по сми­съ­ла на чл. 21 от За­ко­на за за­щи­та, ре­ха­би­ли­та­ция и со­ци­а­л­на ин­тег­ра­ция на ин­ва­ли­ди­те.

Сред­с­т­ва­та за ре­ха­би­ли­та­ция се за­де­лят от при­хо­ди­те на пред­п­ри­я­ти­е­то.

№ 94-ЙЙ-92 от 16.07.2002 г.

Съг­лас­но раз­по­ред­ба­та на чл. 94 от Ко­дек­са за­дъл­жи­тел­но об­щес­т­ве­но оси­гу­ря­ва­не пен­си­и­те се от­пус­кат от да­та­та на при­до­би­ва­не на пра­во­то, а пен­си­и­те за оси­гу­ри­те­лен стаж и въз­раст - от да­та­та на прек­ра­тя­ва­не на оси­гу­ря­ва­не­то, ако за­я­в­ле­ни­е­то с не­о­б­хо­ди­ми­те до­ку­мен­ти е по­да­де­но в 6-ме­се­чен срок от при­до­би­ва­не на пра­во­то, съ­о­т­вет­но от прек­ра­тя­ва­не на оси­гу­ря­ва­не­то, пен­си­и­те се от­пус­кат от да­та­та на по­да­ва­не­то им.

Пра­во­то на пен­сия за ин­ва­лид­ност се по­раж­да от да­та­та на ин­ва­ли­ди­зи­ра­не­то.

От по­со­че­на­та раз­по­ред­ба след­ва из­во­дът, че за да се пен­си­о­ни­ра ли­це по­ра­ди ин­ва­лид­ност не е не­о­б­хо­ди­мо да прек­ра­ти тру­до­во­то си пра­во­о­т­но­ше­ние, ос­вен ако здрав­ни­те ор­га­ни са ус­та­но­ви­ли, че не мо­же да из­пъл­ня­ва та­зи ра­бо­та.

Сле­до­ва­тел­но, ако ли­це­то бъ­де пен­си­о­ни­ра­но по ин­ва­лид­ност, ня­ма преч­ка да по­лу­ча­ва ед­нов­ре­мен­но та­зи пен­сия и тру­до­во въз­наг­раж­де­ние.

№ 0408/117 от 04.12.2002 г.

Ге­не­рал­на­та раз­по­ред­ба, ко­я­то ус­та­но­вя­ва за­дъл­же­ни­е­то на ра­бо­то­да­те­ля да оп­ре­де­ли ра­бот­ни мес­та за за­е­ма­не от тру­до­у­с­т­ро­е­ни ли­ца е чл. 315, ал. 1 от КТ. В нея е ус­та­но­ве­но им­пе­ра­тив­но за­дъл­же­ни­е­то на ра­бо­то­да­те­ля, при ко­го­то ра­бо­тят 50 и по­ве­че ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли, еже­год­но да оп­ре­де­ля ра­бот­ни мес­та, под­хо­дя­щи за тру­до­у­с­т­ро­я­ва­не на ли­ца с на­ма­ле­на ра­бо­тос­по­соб­ност от 4 до 10 про­цен­та от об­щия брой на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те.

В На­ред­ба № 8 от 1987 г. за оп­ре­де­ля­не на ра­бот­ни мес­та, под­хо­дя­щи за тру­до­у­с­т­ро­я­ва­не на ли­ца с на­ма­ле­на тру­дос­по­соб­ност, из­да­де­на на ос­но­ва­ние чл. 315 от КТ, са пред­ви­де­ни ми­ни­мал­ни­те изис­к­ва­ния за пред­п­ри­я­ти­я­та от от­дел­ни­те от­рас­ли, из­ра­зе­ни в про­цент от об­щия брой на ра­бо­те­щи­те в пред­п­ри­я­ти­е­то, но то­ва не оз­на­ча­ва, че ра­бо­то­да­те­ли­те с по-мал­ка чис­ле­ност на пер­со­на­ла, не тряб­ва да оп­ре­де­лят ра­бот­ни мес­та за тру­до­у­с­т­ро­я­ва­не. Още по­ве­че, че раз­по­ред­ба­та на чл. 317 от КТ е им­пе­ра­тив­на и за­дъл­жа­ва все­ки ра­бо­то­да­тел, не­за­ви­си­мо от сфе­ра­та на дей­ност, да тру­до­у­с­т­ро­я­ва сво­и­те ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли.

№ 74/24 от 24.03.2003 г.

Съг­лас­но раз­по­ред­би­те на чл. 2 от На­ред­ба­та за тру­до­у­с­т­ро­я­ва­не­то (НТ) във вся­ко пред­п­ри­я­тие се съз­да­ва ко­ми­сия по тру­до­у­с­т­ро­я­ва­не в със­тав: пред­се­да­тел - ръ­ко­во­ди­те­лят на пред­п­ри­я­ти­е­то, и чле­но­ве - пред­с­та­ви­те­ли­те на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те, ор­га­нът по бе­зо­пас­ност и здра­ве при ра­бо­та и ле­ка­рят от служ­ба­та по тру­до­ва ме­ди­ци­на, ко­я­то об­с­луж­ва пред­п­ри­я­ти­е­то.

Ко­ми­си­я­та по тру­до­у­с­т­ро­я­ва­не­то оп­ре­де­ля еже­год­но, но не по-къс­но от края на яну­а­ри, под­хо­дя­щи­те ра­бот­ни мес­та и длъж­нос­ти за тру­до­у­с­т­ро­я­ва­не на ли­ца­та с на­ма­ле­на ра­бо­тос­по­соб­ност в съ­о­т­вет­с­т­вие с про­цен­та, оп­ре­де­лен по ре­да на чл. 315 от Ко­дек­са на тру­да (КТ). Спи­съ­кът на мес­та­та се съх­ра­ня­ва в пред­п­ри­я­ти­е­то. Пре­пи­си от не­го се из­п­ра­щат на те­ри­то­ри­а­л­но­то по­де­ле­ние на НОИ и на служ­ба­та по тру­до­ва ме­ди­ци­на и при по­и­с­к­ва­не - на здрав­ния ор­ган, кой­то осъ­щес­т­вя­ва тру­до­у­с­т­ро­я­ва­не­то. В пред­п­ри­я­ти­е­то се во­ди днев­ник за ре­гис­т­ри­ра­не на тру­до­у­с­т­ро­е­ни­те ли­ца.

По то­зи ред се оп­ре­де­лят мес­та­та за за­е­ма­не от тру­до­у­с­т­ро­е­ни ра­бот­ни­ци или слу­жи­те­ли, не­за­ви­си­мо от об­щия брой на ли­ца­та в пред­п­ри­я­ти­е­то.

Ко­га­то ра­бо­то­да­те­лят има по­ве­че от 50 ра­бот­ни­ци и и слу­жи­те­ли, е длъ­жен да оп­ре­де­ля еже­год­но ра­бот­ни мес­та, под­хо­дя­щи за тру­до­у­с­т­ро­я­ва­не на ли­ца с на­ма­ле­на ра­бо­тос­по­соб­ност, от 4 до 10 про­цен­та от об­щия брой на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те, в за­ви­си­мост от от­ра­съ­ла на на­род­но­то сто­пан­с­т­во. Част­та от об­щия брой на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те по пред­ход­на­та али­нея по от­рас­ли на на­род­но­то сто­пан­с­т­во се оп­ре­де­ля от ми­нис­тъ­ра на тру­да и со­ци­а­л­на­та по­ли­ти­ка и от ми­нис­тъ­ра на здра­ве­о­паз­ва­не­то - чл. 315 от Ко­дек­са на тру­да. За здра­ве­о­паз­ва­не­то то­зи про­цент е ми­ни­мум 8 % - чл. 1, т. 12 от На­ред­ба № 8 от 1987 г. за оп­ре­де­ля­не на ра­бот­ни мес­та, под­хо­дя­щи за тру­до­у­с­т­ро­я­ва­не на ли­ца с на­ма­ле­на тру­дос­по­соб­ност.

94 ЖЖ/11 от 11.03.2003 г.

Във връз­ка с нап­ра­ве­ни­те пред­ло­же­ния, от­на­ся­щи се до тру­до­у­с­т­ро­я­ва­не­то и на­е­ма­не­то на ра­бо­та на ли­ца с на­ма­ле­на ра­бо­тос­по­соб­ност:

Раз­по­ред­ба­та на чл. 315, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да (КТ) на­и­с­ти­на пред­виж­да, че ра­бо­то­да­те­лят с по­ве­че от 50 ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли е длъ­жен да оп­ре­де­ля еже­год­но ра­бот­ни мес­та, под­хо­дя­щи за тру­до­у­с­т­ро­я­ва­не на ли­ца с на­ма­ле­на ра­бо­тос­по­соб­ност от 4 до 10 про­цен­та от об­щия брой на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те, в за­ви­си­мост от от­ра­съ­ла на на­род­но­то сто­пан­с­т­во.

Въз ос­но­ва на ал. 2 на по­со­че­ния член дейс­т­ва На­ред­ба № 8 за оп­ре­де­ля­не на ра­бот­ни мес­та, под­хо­дя­щи за тру­до­у­с­т­ро­я­ва­не на ли­ца с на­ма­ле­на тру­дос­по­соб­ност. Към нас­то­я­щия мо­мент на­ред­ба­та не е ак­ту­а­ли­зи­ра­на и оп­ре­де­ле­ни­те в нея от­рас­ли не от­го­ва­рят на дейс­т­ва­щия На­ци­о­на­лен кла­си­фи­ка­тор на ико­но­ми­чес­ки­те дей­нос­ти (НКИД). Тъй ка­то пред­с­тои при­веж­да­не­то на то­зи кла­си­фи­ка­тор към изис­к­ва­ни­я­та на ев­ро­пейс­ки­те нор­ми и стан­дар­ти, ве­ро­я­т­но след окон­ча­тел­но­то му при­веж­да­не в съ­о­т­вет­с­т­вие, ще се прис­тъ­пи и към ак­ту­а­ли­зи­ра­не на На­ред­ба № 8.

Не­за­ви­си­мо от то­ва оба­че, тряб­ва да се знае, че то­ва об­с­то­я­тел­с­т­во не съз­да­ва зат­руд­не­ния при при­ла­га­не­то на раз­по­ред­би­те на Ко­дек­са на тру­да и На­ред­ба­та за тру­до­у­с­т­ро­я­ва­не­то, ко­га­то ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те тряб­ва да бъ­дат тру­до­у­с­т­ро­е­ни. То­ва е та­ка, по­не­же не­за­ви­си­мо да­ли ра­бо­то­да­те­лят е длъ­жен или не да спа­зи чл. 315 от КТ, той е длъ­жен да има мес­та за тру­до­у­с­т­ро­е­ни ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли и еже­год­но да из­гот­вя спи­сък на те­зи мес­та - чл. 2, ал. 2 от На­ред­ба­та за тру­до­у­с­т­ро­я­ва­не­то.

В раз­дел VII от За­ко­на за на­сър­ча­ва­не на за­е­тост­та са пред­ви­де­ни ре­ди­ца прог­ра­ми и мер­ки, оси­гу­ря­ва­щи рав­ни въз­мож­нос­ти чрез со­ци­а­л­но-ико­но­ми­чес­ка ин­тег­ра­ция на рис­ко­ви гру­пи на па­за­ра на тру­да. За ра­бо­то­да­те­ли, ко­и­то на­е­мат на ра­бо­та без­ра­бот­ни ли­ца с трай­но на­ма­ле­на ра­бо­тос­по­соб­ност, на­со­че­ни от по­де­ле­ни­я­та на Аген­ци­я­та по за­е­тост­та, се пред­виж­дат и спе­ци­а­л­ни пре­фе­рен­ции.

Що се от­на­ся до пред­ло­же­ни­е­то да бъ­дат прек­ра­тя­ва­ни тру­до­ви­те до­го­во­ри с ли­ца, ко­и­то “по­ра­ди на­вър­ше­ни го­ди­ни за пен­сия (ста­рост - зна­чи е нет­ру­дос­по­со­бен по­ра­ди на­вър­ше­ни го­ди­ни)”, след­ва да се по­я­с­ни, че Ко­дек­сът на тру­да не пред­виж­да за­дъл­жи­тел­но прек­ра­тя­ва­не на тру­до­ви­те пра­во­о­т­но­ше­ния на ра­бот­ни­ци или слу­жи­те­ли, ко­и­то се при­до­би­ли пра­во на пен­сия за оси­гу­ри­те­лен стаж и въз­раст.

Да­ли да­де­но ли­це, не­за­ви­си­мо от не­го­ва­та въз­раст, е ра­бо­тос­по­соб­но или не, е въп­рос, по кой­то един­с­т­ве­но мо­гат да се про­и­з­не­сат ор­га­ни­те на ек­с­пер­ти­за­та на ра­бо­тос­по­соб­ност­та.

№ 94.НН/148 от 20.04.2004 г.

Съг­лас­но чл. 309, ал. 3 от Ко­дек­са на тру­да при тру­до­у­с­т­ро­я­ва­не на бре­мен­на ра­бот­нич­ка или слу­жи­тел­ка тя има пра­во на съ­що­то по раз­мер въз­наг­раж­де­ние, как­во­то е по­лу­ча­ва­ла пре­ди пре­мес­т­ва­не­то. Ако но­во­то въз­наг­раж­де­ние е по-нис­ко, тя има пра­во на па­рич­но обез­ще­те­ние за раз­ли­ка­та в тру­до­ви­те въз­наг­раж­де­ния.

Раз­ме­рът на то­ва обез­ще­те­ние се оп­ре­де­ля съг­лас­но раз­по­ред­ба­та на чл. 48, ал. 2 от КСО, ка­то днев­но­то па­рич­но обез­ще­те­ние е в раз­мер на раз­ли­ка­та меж­ду по­лу­че­но­то сред­нод­нев­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние през шест­те ка­лен­дар­ни ме­се­ца, пред­хож­да­щи ме­се­ца на тру­до­у­с­т­ро­я­ва­не­то, и по­лу­ча­ва­но­то сред­нод­нев­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние след тру­до­у­с­т­ро­я­ва­не­то.

По то­зи на­чин се ком­пен­си­ра раз­ли­ка­та от ре­а­л­но по­лу­че­но­то въз­наг­раж­де­ние от но­ва­та ра­бо­та и раз­ме­ра, кой­то би по­лу­ча­ва­ла ра­бот­нич­ка­та или слу­жи­тел­ка­та, ако не би би­ла тру­до­у­с­т­ро­е­на по­ра­ди бре­мен­ност.

По­ра­ди то­ва по­лу­че­на­та су­ма за до­пъл­ни­тел­но ма­те­ри­а­л­но сти­му­ли­ра­не през фев­ру­а­ри 2004 г. след­ва да бъ­де вклю­че­на към тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние за то­зи ме­сец и, ка­то обез­ще­те­ние за тру­до­у­с­т­ро­я­ва­не по­ра­ди бре­мен­ност да бъ­де из­п­ла­те­на раз­ли­ка­та до тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние, по­лу­ча­ва­но пре­ди тру­до­у­с­т­ро­я­ва­не­то.