Заплащане при  до­го­вор за уче­ни­чес­т­во

С до­го­во­ра за уче­ни­чес­т­во ра­бо­то­да­те­лят се за­дъл­жа­ва да обу­чи уче­ни­ка в про­це­са на ра­бо­та­та по оп­ре­де­ле­на про­фе­сия или спе­ци­а­л­ност, а уче­ни­кът - да я ус­вои- чл. 230 от КТ.

С до­го­во­ра се оп­ре­де­лят фор­ми­те, мяс­то­то и вре­мет­ра­е­не­то на обу­че­ни­е­то, ко­е­то не мо­же да бъ­де по­ве­че от 6 ме­се­ца, обез­ще­те­ни­е­то, ко­е­то стра­ни­те си дъл­жат при не­и­з­пъл­не­ние, как­то и дру­ги въп­ро­си, свър­за­ни с осъ­щес­т­вя­ва­не­то на обу­че­ни­е­то.

С до­го­во­ра стра­ни­те оп­ре­де­лят и сро­ка, през кой­то уче­ни­кът се за­дъл­жа­ва да ра­бо­ти при ра­бо­то­да­те­ля след ус­пеш­но­то за­вър­ш­ва­не на обу­че­ни­е­то, а ра­бо­то­да­те­лят - да му оси­гу­ри ра­бо­та съ­о­б­раз­но при­до­би­та­та ква­ли­фи­ка­ция.

То­зи срок не мо­же да бъ­де по-дъ­лъг от 3 го­ди­ни.

Ре­зул­та­тът от обу­че­ни­е­то при до­го­вор за уче­ни­чес­т­во се ус­та­но­вя­ва чрез те­о­ре­ти­ко-прак­ти­чес­ки из­пит на уче­ни­ка. След за­вър­ш­ва­не на обу­че­ни­е­то уче­ни­кът има пра­во на пла­тен от­пуск за под­го­тов­ка и явя­ва­не на из­пит в раз­ме­ри, уго­во­ре­ни с ра­бо­то­да­те­ля, но не по-мал­ко от 12 ра­бот­ни дни.

При пов­тор­но явя­ва­не на из­пит той има пра­во на неп­ла­тен от­пуск в раз­мер на 12 ра­бот­ни дни, кой­то се приз­на­ва за тру­дов стаж.

При ус­пеш­но по­ла­га­не на из­пи­та на уче­ни­ка се приз­на­ва оп­ре­де­ле­на сте­пен на ква­ли­фи­ка­ция по съ­о­т­вет­на­та про­фе­сия или спе­ци­а­л­ност.

След ус­пеш­но­то за­вър­ш­ва­не на обу­че­ни­е­то съг­лас­но до­го­во­ра за уче­ни­чес­т­во ра­бо­то­да­те­лят е длъ­жен да при­е­ме уче­ни­ка на ра­бо­та съ­о­б­раз­но при­до­би­та­та ква­ли­фи­ка­ция, а уче­ни­кът - да пос­тъ­пи на ра­бо­та и да ра­бо­ти в уго­во­ре­ния срок.

Ако ра­бо­то­да­те­лят не оси­гу­ри на уче­ни­ка за­вър­шил ус­пеш­но обу­че­ни­е­то ра­бо­та съ­о­б­раз­но при­до­би­та­та ква­ли­фи­ка­ция, той му дъл­жи брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за съ­о­т­вет­на­та длъж­ност за вре­ме­то, през ко­е­то не му е оси­гу­рил та­ка­ва ра­бо­та, но за не по­ве­че от 3 ме­се­ца, до­кол­ко­то не е уго­во­ре­но дру­го.

Ако уче­ни­кът по не­у­ва­жи­тел­ни при­чи­ни не за­вър­ши обу­че­ни­е­то или след ка­то го е за­вър­шил не пос­тъ­пи на оси­гу­ре­на­та от ра­бо­то­да­те­ля ра­бо­та, или я на­пус­не пре­ди оп­ре­де­ле­ния срок, той дъл­жи на ра­бо­то­да­те­ля обез­ще­те­ние съ­о­т­вет­но на не­и­з­пъл­не­ни­е­то в раз­мер, уго­во­рен от стра­ни­те, но не по­ве­че от трик­рат­ния раз­мер на ми­ни­мал­на­та ме­сеч­на ра­бот­на зап­ла­та, ус­та­но­ве­на за стра­на­та.

За от­но­ше­ни­я­та меж­ду стра­ни­те по до­го­во­ра за уче­ни­чес­т­во по вре­ме на обу­че­ни­е­то се при­ла­га дейс­т­ва­що­то тру­до­во за­ко­но­да­тел­с­т­во.

Административна практика

№ 94ХХ/29 от 19.04.2005 г.

Съг­лас­но раз­по­ред­ба­та на чл. 230, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да (КТ) с до­го­во­ра за уче­ни­чес­т­во ра­бо­то­да­те­лят се за­дъл­жа­ва да обу­чи уче­ни­ка в про­це­са на ра­бо­та­та по оп­ре­де­ле­на про­фе­сия или спе­ци­а­л­ност, а уче­ни­кът - да я ус­вои.

При то­зи вид до­го­вор, за раз­ли­ка от ос­та­на­ли­те до­го­во­ри за ква­ли­фи­ка­ция, уре­де­ни в гл. XI от КТ, обу­че­ни­е­то се из­вър­ш­ва в про­це­са на ра­бо­та­та, ко­е­то оз­на­ча­ва, че за да се осъ­щес­т­ви то, е не­о­б­хо­ди­мо уче­ни­кът да прес­ти­ра сво­я­та ра­бот­на си­ла за из­пъл­не­ни­е­то на оп­ре­де­ле­на тру­до­ва фун­к­ция. За­дъл­же­ни­е­то за пре­дос­та­вя­не на ра­бот­на­та си­ла, вклю­че­но в съ­дър­жа­ни­е­то на до­го­во­ра за уче­ни­чес­т­во, го ха­рак­те­ри­зи­ра ка­то тру­дов до­го­вор. По сво­я­та прав­на същ­ност то­ва е тру­дов до­го­вор, за­що­то ос­вен за­дъл­же­ни­е­то за прес­ти­ра­не на ра­бот­на­та си­ла, съ­дър­жа и ос­та­на­ли­те съ­щес­т­ве­ни и не­о­б­хо­ди­ми еле­мен­ти на то­зи до­го­вор - уго­вор­ки от­нос­но ха­рак­те­ра, мяс­то­то и вре­мет­ра­е­не­то на обу­че­ни­е­то, до­го­во­ре­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние и дру­ги.

Обу­че­ни­е­то е ед­на кла­у­за в съ­дър­жа­ни­е­то на до­го­во­ра за уче­ни­чес­т­во, ко­я­то му при­да­ва из­вес­т­на спе­ци­фи­ка, но не го ли­ша­ва от ос­нов­на­та му юри­ди­чес­ка ха­рак­те­рис­ти­ка на тру­дов до­го­вор. За­ко­нът въ­веж­да ог­ра­ни­че­ние по от­но­ше­ние сро­ка на кла­у­за­та за обу­че­ние - то не мо­же да про­дъл­жи по­ве­че от 6 ме­се­ца, а по от­но­ше­ние на тру­до­ви­те пра­во­о­т­но­ше­ния след за­вър­ш­ва­не на обу­че­ни­е­то по при­до­би­та­та ве­че спе­ци­а­л­ност - ог­ра­ни­че­ни­е­то е до 3 го­ди­ни.

Сле­до­ва­тел­но до­го­во­рът за уче­ни­чес­т­во е вид сро­чен тру­дов до­го­вор, съ­о­т­не­сен към раз­по­ред­ба­та на чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ. По­ра­ди фор­мал­ния ха­рак­тер на тру­до­ви­те пра­во­о­т­но­ше­ния, тру­до­ви­ят до­го­вор се сключ­ва в пис­ме­на фор­ма, ка­то спо­ред чл. 64, ал. 3 от КТ в трид­не­вен срок от сключ­ва­не­то му ра­бо­то­да­те­лят е длъ­жен да из­п­ра­ти уве­дом­ле­ние за то­ва до съ­о­т­вет­но­то те­ри­то­ри­а­л­но по­де­ле­ние на На­ци­о­нал­ния оси­гу­ри­те­лен ин­с­ти­тут (ТП на НОИ) по ре­гис­т­ра­ци­я­та си.

Уго­ва­ря­не­то на за­дъл­же­ни­я­та по чл. 230, ал. 3 от КТ е диз­по­зи­тив­но уре­де­но от за­ко­на и стра­ни­те мо­гат да не ги до­го­ва­рят при сключ­ва­не на до­го­во­ра за уче­ни­чес­т­во. Ко­га­то оба­че с до­го­во­ра за уче­ни­чес­т­во са по­е­ти за­дъл­же­ния за ра­бо­та след ус­пеш­но­то за­вър­ш­ва­не на обу­че­ни­е­то, т.е. стра­ни­те пред­ва­ри­тел­но са по­е­ли нас­рещ­ни­те за­дъл­же­ния по чл. 230, ал. 3 от КТ, е за­дъл­жи­тел­но сключ­ва­не­то на до­го­вор или съ­о­т­вет­но из­ме­не­ние на тру­до­вия до­го­вор (чл. 237 от КТ). В про­ти­вен слу­чай ра­бо­то­да­те­лят но­си от­го­вор­ност за не­и­з­пъл­не­ние на до­го­во­ра за уче­ни­чес­т­во по чл. 232, ал. 2 от КТ. Той ня­ма да но­си та­ка­ва от­го­вор­ност, ако обу­ча­е­ми­ят не по­ло­жи ус­пеш­но те­о­ре­ти­ко-прак­ти­чес­кия из­пит и в слу­чай че уче­ни­кът не за­вър­ши обу­че­ни­е­то си ус­пеш­но, ра­бо­то­да­те­лят не би бил длъ­жен да го при­е­ма на ра­бо­та.