Заплащане и административна практика при договор за ученичество |
||
Заплащане при договор за ученичество С договора за ученичество работодателят се задължава да обучи ученика в процеса на работата по определена професия или специалност, а ученикът - да я усвои- чл. 230 от КТ.
С договора се определят формите, мястото и времетраенето на обучението, което не може да бъде повече от 6 месеца, обезщетението, което страните си дължат при неизпълнение, както и други въпроси, свързани с осъществяването на обучението.
С договора страните определят и срока, през който ученикът се задължава да работи при работодателя след успешното завършване на обучението, а работодателят - да му осигури работа съобразно придобитата квалификация. Този срок не може да бъде по-дълъг от 3 години.
През време на обучението ученикът получава трудово възнаграждение според извършената работа, но не по-малко от 90 на сто от минималната работна заплата, установена за страната.
Резултатът от обучението при договор за ученичество се установява чрез теоретико-практически изпит на ученика. След завършване на обучението ученикът има право на платен отпуск за подготовка и явяване на изпит в размери, уговорени с работодателя, но не по-малко от 12 работни дни.
При повторно явяване на изпит той има право на неплатен отпуск в размер на 12 работни дни, който се признава за трудов стаж. При успешно полагане на изпита на ученика се признава определена степен на квалификация по съответната професия или специалност.
След успешното завършване на обучението съгласно договора за ученичество работодателят е длъжен да приеме ученика на работа съобразно придобитата квалификация, а ученикът - да постъпи на работа и да работи в уговорения срок.
Ако работодателят не осигури на ученика завършил успешно обучението работа съобразно придобитата квалификация, той му дължи брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност за времето, през което не му е осигурил такава работа, но за не повече от 3 месеца, доколкото не е уговорено друго.
Ако ученикът по неуважителни причини не завърши обучението или след като го е завършил не постъпи на осигурената от работодателя работа, или я напусне преди определения срок, той дължи на работодателя обезщетение съответно на неизпълнението в размер, уговорен от страните, но не повече от трикратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната.
За отношенията между страните по договора за ученичество по време на обучението се прилага действащото трудово законодателство.
Административна практика № 94ХХ/29 от 19.04.2005 г. Съгласно разпоредбата на чл. 230, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) с договора за ученичество работодателят се задължава да обучи ученика в процеса на работата по определена професия или специалност, а ученикът - да я усвои.
При този вид договор, за разлика от останалите договори за квалификация, уредени в гл. XI от КТ, обучението се извършва в процеса на работата, което означава, че за да се осъществи то, е необходимо ученикът да престира своята работна сила за изпълнението на определена трудова функция. Задължението за предоставяне на работната сила, включено в съдържанието на договора за ученичество, го характеризира като трудов договор. По своята правна същност това е трудов договор, защото освен задължението за престиране на работната сила, съдържа и останалите съществени и необходими елементи на този договор - уговорки относно характера, мястото и времетраенето на обучението, договореното трудово възнаграждение и други.
Обучението е една клауза в съдържанието на договора за ученичество, която му придава известна специфика, но не го лишава от основната му юридическа характеристика на трудов договор. Законът въвежда ограничение по отношение срока на клаузата за обучение - то не може да продължи повече от 6 месеца, а по отношение на трудовите правоотношения след завършване на обучението по придобитата вече специалност - ограничението е до 3 години.
Следователно договорът за ученичество е вид срочен трудов договор, съотнесен към разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от КТ. Поради формалния характер на трудовите правоотношения, трудовият договор се сключва в писмена форма, като според чл. 64, ал. 3 от КТ в тридневен срок от сключването му работодателят е длъжен да изпрати уведомление за това до съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) по регистрацията си.
Уговарянето на задълженията по чл. 230, ал. 3 от КТ е дизпозитивно уредено от закона и страните могат да не ги договарят при сключване на договора за ученичество. Когато обаче с договора за ученичество са поети задължения за работа след успешното завършване на обучението, т.е. страните предварително са поели насрещните задължения по чл. 230, ал. 3 от КТ, е задължително сключването на договор или съответно изменение на трудовия договор (чл. 237 от КТ). В противен случай работодателят носи отговорност за неизпълнение на договора за ученичество по чл. 232, ал. 2 от КТ. Той няма да носи такава отговорност, ако обучаемият не положи успешно теоретико-практическия изпит и в случай че ученикът не завърши обучението си успешно, работодателят не би бил длъжен да го приема на работа. |
||