Зап­ла­ща­не при удъл­жа­ва­не на ра­бот­но­то вре­ме

Съг­лас­но чл. 136 от Ко­дек­са на тру­да, ра­бо­то­да­те­лят по про­и­з­вод­с­т­ве­ни при­чи­ни мо­же с пис­ме­на за­по­вед да удъл­жа­ва ра­бот­но­то вре­ме през ед­ни ра­бот­ни дни и да ги ком­пен­си­ра чрез съ­о­т­вет­но­то му на­ма­ля­ва­не през дру­ги, след пред­ва­ри­тел­на кон­сул­та­ция с пред­с­та­ви­те­ли­те на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те, до­кол­ко­то в ко­лек­тив­ния тру­дов до­го­вор не е пред­ви­де­но дру­го.

За удъл­жа­ва­не­то на ра­бот­но­то вре­ме ра­бо­то­да­те­лят е длъ­жен да уве­до­ми пред­ва­ри­тел­но Ин­с­пек­ци­я­та по тру­да.

За­по­вед­та за удъл­жа­ва­не на ра­бот­но­то вре­ме се из­да­ва не по-къс­но от 3 ра­бот­ни дни пре­ди да­та­та на удъл­жа­ва­не­то, ка­то за из­да­де­на­та за­по­вед не­за­бав­но се уве­до­мя­ват ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те, за ко­и­то тя се от­на­ся.

В за­по­вед­та се оп­ре­де­лят на­чал­на­та и край­на­та да­та на удъл­жа­ва­не­то, зве­на­та и ра­бот­ни­те мес­та, за ко­и­то тя се от­на­ся.

В срок 2 ра­бот­ни дни от из­да­ва­не­то на за­по­вед­та ра­бо­то­да­те­лят уве­до­мя­ва за то­ва съ­о­т­вет­на­та Ин­с­пек­ция по тру­да.

Про­дъл­жи­тел­ност­та на удъл­же­ния ра­бо­тен ден не мо­же да над­ви­ша­ва 10 ча­са, а за ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те с на­ма­ле­но ра­бот­но вре­ме - до 1 час над на­ма­ле­но­то им ра­бот­но вре­ме. Ра­бо­то­да­те­лят е длъ­жен да во­ди спе­ци­а­л­на кни­га за от­чи­та­не удъл­жа­ва­не­то, съ­о­т­вет­но ком­пен­си­ра­не­то на ра­бот­но­то вре­ме.

Удъл­жа­ва­не­то на ра­бот­но­то вре­ме се до­пус­ка за срок до 60 ра­бот­ни дни през ед­на ка­лен­дар­на го­ди­на, но не по­ве­че от 20 ра­бот­ни дни пос­ле­до­ва­тел­но.

В спе­ци­а­л­на кни­га за от­чи­та­не удъл­жа­ва­не­то и ком­пен­си­ра­не­то на ра­бот­но­то вре­ме се по­соч­ват: но­ме­рът на за­по­вед­та за удъл­жа­ва­не на ра­бот­но­то вре­ме, дан­ни за про­ве­де­ни­те кон­сул­та­ции с пред­с­та­ви­те­ли­те на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те, три­те име­на на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­лят, де­нят и вре­ме­то на удъл­жа­ва­не, про­дъл­жи­тел­ност­та на пе­ри­о­да на удъл­жа­ва­не, на­чал­на­та и край­на­та да­та на пе­ри­о­да на удъл­жа­ва­не, но­ме­рът на за­по­вед­та за ком­пен­си­ра­не и но­ме­рът на уве­до­ми­тел­но­то пис­мо до Ин­с­пек­ци­я­та по тру­да, а в слу­ча­и­те по чл. 136а, ал. 5 от Ко­дек­са на тру­да и из­п­ла­те­но­то въз­наг­раж­де­ние.

Ко­га­то в пред­п­ри­я­ти­е­то е въ­ве­де­на ав­то­ма­ти­зи­ра­на сис­те­ма за об­ра­бот­ка на ин­фор­ма­ци­я­та за ра­бот­ни­те зап­ла­ти и уп­рав­ле­ни­е­то на пер­со­на­ла, в спе­ци­а­л­на­та кни­га се впис­ват са­мо но­ме­ра­та на за­по­ве­ди­те за удъл­жа­ва­не­то и ком­пен­си­ра­не­то на ра­бот­но­то вре­ме, ако дру­ги­те дан­ни са вклю­че­ни в та­зи сис­те­ма.

Ра­бо­то­да­те­лят оп­ре­де­ля със за­по­вед и длъж­нос­т­но ли­це, ко­е­то впис­ва дан­ни­те в спе­ци­а­л­на­та кни­га за от­чи­та­не удъл­жа­ва­не­то и ком­пен­си­ра­не­то на ра­бот­но­то вре­ме.

Ра­бо­то­да­те­лят е длъ­жен да ком­пен­си­ра удъл­жа­ва­не­то на ра­бот­но­то вре­ме чрез съ­о­т­вет­но­то му на­ма­ля­ва­не в срок до 4 ме­се­ца за все­ки удъл­жен, ра­бо­тен ден.

 Ко­га­то ра­бо­то­да­те­лят не ком­пен­си­ра удъл­жа­ва­не­то на ра­бот­но­то вре­ме в по­со­че­ния срок, ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят има пра­во сам да оп­ре­де­ли вре­ме­то, през ко­е­то ще се ком­пен­си­ра удъл­жа­ва­не­то на ра­бот­но­то вре­ме чрез съ­о­т­вет­но­то му на­ма­ля­ва­не, ка­то уве­до­ми за то­ва ра­бо­то­да­те­ля пис­ме­но по­не две сед­ми­ци пред­ва­ри­тел­но.

Съг­ла­си­е­то за ра­бо­та при ус­ло­ви­я­та на удъл­же­но ра­бот­но вре­ме от май­ки­те с де­ца от 3 до 6-го­диш­на въз­раст, от май­ки­те, ко­и­то се гри­жат за де­ца-ин­ва­ли­ди не­за­ви­си­мо от въз­раст­та им, от тру­до­у­с­т­ро­е­ни­те, ако то­ва не се от­ра­зя­ва неб­ла­гоп­ри­я­т­но на здра­ве­то им съг­лас­но зак­лю­че­ние на здрав­ни­те ор­га­ни, и от уча­щи­те се без от­къс­ва­не от про­и­з­вод­с­т­во се да­ва в пис­ме­на фор­ма за все­ки от­де­лен слу­чай.

При удъл­жа­ва­не и ком­пен­си­ра­не на ра­бот­но­то вре­ме, тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те, за ко­и­то се при­ла­га сис­те­ма на зап­ла­ща­не спо­ред вре­мет­ра­е­не­то, не се про­ме­ня.

Ко­га­то тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние се оп­ре­де­ля спо­ред вре­мет­ра­е­не­то на ра­бо­та­та, при под­нев­но от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме кон­к­рет­ни­ят му раз­мер се из­чис­ля­ва, ка­то бро­ят на от­ра­бо­те­ни­те дни (не­за­ви­си­мо да­ли има раз­ли­ка в тях­на­та про­дъл­жи­тел­ност), но не по­ве­че от ра­бот­ни­те дни по ка­лен­дар, се ум­но­жи с днев­ния раз­мер на ос­нов­на­та зап­ла­та, уго­во­ре­на с ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор.

Ко­га­то тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние се оп­ре­де­ля спо­ред вре­мет­ра­е­не­то на ра­бо­та­та на ба­за от­ра­бо­те­ни­те ча­со­ве, кон­к­рет­ни­ят раз­мер се из­чис­ля­ва, ка­то с ча­со­вия раз­мер на ос­нов­на­та зап­ла­та, уго­во­ре­на с ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор, се ум­но­жи бро­ят на от­ра­бо­те­ни­те ча­со­ве, но не по­ве­че от ра­бот­ни­те ча­со­ве за ме­се­ца.

Ко­га­то тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние се оп­ре­де­ля спо­ред из­ра­бо­те­но­то (сдел­на сис­те­ма на зап­ла­ща­не), кон­к­рет­ният му раз­мер се из­чис­ля­ва, ка­то из­ра­бо­те­но­то през пе­ри­о­да (ме­се­ца) ко­ли­чес­т­во про­дук­ция се ум­но­жи по съ­о­т­вет­на­та раз­цен­ка, оп­ре­де­ле­на с ко­лек­тив­ния тру­дов до­го­вор и/или вът­реш­ни­те пра­ви­ла за ра­бот­на­та зап­ла­та.

В то­зи слу­чай, раз­ме­рът на за­ра­бо­те­но­то сдел­но въз­наг­раж­де­ние ва­ри­ра и се оп­ре­де­ля спо­ред из­ра­бо­те­но­то (от­чет­но) ко­ли­чес­т­во про­дук­ция през кон­к­рет­ния ме­сец на пе­ри­о­да, в кой­то ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те ра­бо­тят в ус­ло­ви­я­та на чл. 136а от Ко­дек­са на тру­да, но ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, уго­во­ре­но с ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор не се про­ме­ня и слу­жи за ба­за при из­чис­ля­ва­не на до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния.

Въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­тен го­ди­шен от­пуск се из­чис­ля­ва от по­лу­че­но­то сред­нод­нев­но брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за ка­лен­дар­ния ме­сец, пред­хож­дащ ме­се­ца, през кой­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е от­ра­бо­тил най-мал­ко 10 ра­бот­ни дни, съг­лас­но чл. 177 от Ко­дек­са на тру­да и § 1 от до­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и Зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния.

С ко­лек­тив­ния тру­дов до­го­вор и/или вът­реш­ни­те пра­ви­ла за ра­бот­на­та зап­ла­та мо­гат да се до­го­ва­рят кон­к­ре­тен ред и на­чин, по ко­и­то се оп­ре­де­ля тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те, ко­и­то ра­бо­тят в ус­ло­ви­я­та на чл. 136а от Ко­дек­са на тру­да.