Заплащане при работа по вътрешно заместване |
||
Заплащане при работа по вътрешно заместване
Когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползва правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него - чл. 259, ал. 1 от Кодекса на труда.
Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение.
Прилагането на тази разпоредба изисква отсъствието на работника или служителя, с който има сключен трудов договор за изпълнение на определена длъжност, както и заместването да се изпълнява в рамките на нормалната продължителност на установеното работно време. За заместването е необходимо съгласието на работодателя и на работника или служителя, който ще замества, изразено в писмена форма.
Липсата на писмена форма не е пречка работникът или служителят да получи възнаграждението за заместването.
Тази норма би имала безспорно приложение в случаите, когато се получава по-благоприятното трудово възнаграждение и са налице достатъчно обективни данни за това - например първичен документ за изработената продукция или извършена услуга, пътен лист и др. или пък това може да се установи от съставяната от работника или служителя служебна документация.
При липса на такива данни, по-високото възнаграждение може да се получи след писменото съгласие на работодателя.
В разпоредбата на чл. 259, ал. 1 от Кодекса на труда относно вътрешното заместване се съдържат две хипотези:
1. работникът или служителят изпълнява само работата или длъжността на отсъстващ работник или служител, докато трае отсъствието; 2. работникът или служителят изпълнява работата или длъжността на отсъстващ работник или служител и своята работа или длъжност.
В първия случай, работникът или служителят получава по-благоприятното за него основно трудово възнаграждение, докато трае заместването, а във втория случай има право освен на своето трудово възнаграждение и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между него и работодателя и се заплаща за времето, през което се извършва заместването.
След като в първия случай става въпрос за по-високо основно трудово възнаграждение, то върху неговия размер се начислява и допълнителното възнаграждение за продължителна работа. Във втория случай става въпрос за допълнително възнаграждение и върху него допълнително възнаграждение за продължителна работа не се дължи.
При вътрешно заместване изискванията за образование, трудов стаж, специална квалификация или правоспособност са задължителни, ако такива за длъжността или работата са установени в нормативен акт, колективен трудов договор или длъжностна характеристика.
От правата по чл. 259, ал. 1 от Кодекса на труда не могат да се ползват работниците и служителите, които по длъжност са заместници на отсъстващия. Такива са длъжностите, пред чиито наименования са включени означенията “зам.-”, “пом.-”, “под.-” и др. или са самостоятелно определени ръководни длъжности, които съгласно нормативен акт, устав, дружествен договор, друг устройствен акт или утвърдена дружествена характеристика следва да изпълняват функциите на заместник при отсъствие на титуляра на определена длъжност.
Разпоредбата на чл. 259, ал. 1 от Кодекса на труда не би могла да има приложение към т. нар. “вътрешно съвместителство”, когато работникът или служителят изпълнява и задълженията на друга незаета свободна длъжност.
Когато това не е уговорено с трудовия договор, то впоследствие възлагане изпълнението на комбинираната длъжност може да стане само с допълнително споразумение, за което е необходимо съгласието и на двете страни по трудовото правоотношение.
За разлика от Кодекса на труда, чл. 69 от Закона за държавния служител урежда хипотезата за вътрешно съвместителство.
В тази хипотеза държавният служител при вътрешно съвместителство получава освен заплатата си и 50 на сто от размера на основната заплата на отсъстващия служител или заплатата за незаетата длъжност. |
||