Зап­ла­ща­не при прес­той

Зап­ла­ща­не при прес­той

 

За вре­ме­то на прес­той не по ви­на на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля той има пра­во на брут­но­то си тру­до­во въз­наг­раж­де­ние- чл. 267, ал. 1 от КТ.

 

При прес­той по ви­на на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля той ня­ма пра­во на тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за вре­ме­то на прес­тоя.

 

При прес­той не по ви­на на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля той по­лу­ча­ва брут­но­то си тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, а не ос­нов­но­то, как­то бе­ше до 1 яну­а­ри 1993 г.

 

Тук въз­ник­ва въп­ро­сът, кое е то­ва брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, ко­е­то му се дъл­жи в то­зи слу­чай.

 

След ка­то не е на­ли­це за­ра­бо­те­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, за един­с­т­вен обек­ти­вен кри­те­рий след­ва да се при­е­ме уго­во­ре­но­то в тру­до­вия до­го­вор.

 

До­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за но­щен труд или за ус­ло­вия на труд мо­же да се зап­ла­ти са­мо, ако прес­тоят включ­ва нощ­ни ча­со­ве, как­то и ако са на­ли­це съ­о­т­вет­ни­те вред­ни, или спе­ци­фич­ни ус­ло­вия на труд. Ус­ло­ви­я­та на труд след­ва да се пре­це­ня­ват за все­ки кон­к­ре­тен слу­чай, тъй ка­то прес­тоят по­на­ча­ло пред­по­ла­га лип­са­та на ефек­ти­вен тру­дов про­цес.

 

По от­но­ше­ние на ви­на­та на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля за прес­тоя е не­о­б­хо­ди­мо тя да бъ­де ус­та­на­ве­на и до­ку­мен­ти­ра­на.

 

Прес­той по ви­на на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля ще е на­ли­це, ако той е пре­у­с­та­но­вил са­мо­вол­но ра­бо­та; на­пус­нал е ра­бот­но­то си мяс­то; из­к­лю­чил е по соб­с­т­ве­на ини­ци­а­ти­ва и без дру­га не­о­б­хо­ди­мост ма­ши­ни­те или съ­о­ръ­же­ни­я­та, с ко­и­то ра­бо­ти; спрял е ра­бо­та, по­ра­ди то­ва че се за­ни­ма­ва с не­ща или дейс­т­вия, нес­вър­за­ни със слу­жеб­ни­те му за­дъл­же­ния.

 

Ос­вен то­ва тряб­ва да се по­со­чи, че за вре­ме на прес­той не по ви­на на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля при ус­ло­ви­я­та на чл. 120, ал. 1 от КТ ра­бо­то­да­те­лят мо­же да му въз­ло­жи да из­вър­ш­ва вре­мен­но, до­ка­то трае прес­тоят, дру­га ра­бо­та в съ­о­т­вет­с­т­вие с ква­ли­фи­ка­ци­я­та и здра­вос­лов­но­то му със­то­я­ние, при ко­я­то, ако въз­наг­раж­де­ни­е­то е по-мал­ко, то чл. 267, ал. 3 от КТ га­ран­ти­ра пра­во­то на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля да си по­лу­чи брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, уго­во­ре­но за ос­нов­на­та ра­бо­та.





{START_COUNTER}