Заплащане при престой |
||
Заплащане при престой
За времето на престой не по вина на работника или служителя той има право на брутното си трудово възнаграждение- чл. 267, ал. 1 от КТ.
При престой по вина на работника или служителя той няма право на трудово възнаграждение за времето на престоя.
При престой не по вина на работника или служителя той получава брутното си трудово възнаграждение, а не основното, както беше до 1 януари 1993 г.
Тук възниква въпросът, кое е това брутно трудово възнаграждение, което му се дължи в този случай.
След като не е налице заработено трудово възнаграждение, за единствен обективен критерий следва да се приеме уговореното в трудовия договор.
Допълнително трудово възнаграждение за нощен труд или за условия на труд може да се заплати само, ако престоят включва нощни часове, както и ако са налице съответните вредни, или специфични условия на труд. Условията на труд следва да се преценяват за всеки конкретен случай, тъй като престоят поначало предполага липсата на ефективен трудов процес.
По отношение на вината на работника или служителя за престоя е необходимо тя да бъде устанавена и документирана.
Престой по вина на работника или служителя ще е налице, ако той е преустановил самоволно работа; напуснал е работното си място; изключил е по собствена инициатива и без друга необходимост машините или съоръженията, с които работи; спрял е работа, поради това че се занимава с неща или действия, несвързани със служебните му задължения.
Освен това трябва да се посочи, че за време на престой не по вина на работника или служителя при условията на чл. 120, ал. 1 от КТ работодателят може да му възложи да извършва временно, докато трае престоят, друга работа в съответствие с квалификацията и здравословното му състояние, при която, ако възнаграждението е по-малко, то чл. 267, ал. 3 от КТ гарантира правото на работника или служителя да си получи брутното трудово възнаграждение, уговорено за основната работа. |
||