Зап­ла­ща­не при не­пъл­но ра­бот­но вре­ме

Стра­ни­те по тру­до­вия до­го­вор мо­гат да уго­ва­рят ра­бо­та за част от за­ко­но­у­с­та­но­ве­но­то ра­бот­но вре­ме (не­пъл­но ра­бот­но вре­ме) чл. 138, ал. 1 от КТ.

В те­зи слу­чаи те оп­ре­де­лят про­дъл­жи­тел­ност­та и раз­п­ре­де­ле­ни­е­то на ра­бот­но­то вре­ме.

При сключ­ва­не на те­зи тру­до­ви до­го­во­ри се при­ла­гат и раз­по­ред­би­те на чл. 66 и 67 от Ко­дек­са на тру­да от­нос­но оп­ре­де­ля­не мяс­то­то и ха­рак­те­ра на ра­бо­та­та, тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля, как­то и сро­ка на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние.

Ли­ца­та склю­чи­ли тру­дов до­го­вор за не­пъл­но ра­бот­но вре­ме имат пра­во на об­що ос­но­ва­ние да по­лу­ча­ват до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та при ус­ло­вие, че не по­лу­ча­ват то­ва до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние по друг тру­дов до­го­вор за пъл­но ра­бот­но вре­ме.

То­ва про­и­з­ти­ча от раз­по­ред­ба­та на чл. 3, ал. 6 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния.

Дру­ги до­пъл­ни­тел­ни въз­наг­раж­де­ния мо­гат да се уго­ва­рят, ако са на­ли­це ус­ло­ви­я­та, оп­ре­де­ле­ни за тях­но­то по­лу­ча­ва­не.

Съг­лас­но чл. 138, ал. 2 и 3 при на­ма­ля­ва­не обе­ма на ра­бо­та, ра­бо­то­да­те­лят мо­же да ус­та­но­ви ед­нос­т­ран­но за пе­ри­од от три ме­се­ца в ед­на го­ди­на не­пъл­но ра­бот­но вре­ме за ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те в пред­п­ри­я­ти­е­то или не­го­во зве­но, след пред­ва­ри­тел­но съг­ла­су­ва­не с пред­с­та­ви­те­ли на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те.

Про­дъл­жи­тел­ност­та на ра­бот­но­то вре­ме в то­зи слу­чай, не мо­же да бъ­де по-мал­ка от по­ло­ви­на­та от за­ко­но­у­с­та­но­ве­на­та за пе­ри­о­да на из­чис­ля­ва­не на ра­бот­но­то вре­ме.

При при­ла­га­не­то на чл. 138, ал. 2 от Ко­дек­са на тру­да ре­ше­ни­е­то на ра­бо­то­да­те­ля за ус­та­но­вя­ва­не на не­пъл­но ра­бот­но вре­ме след­ва да се взе­ме след пред­ва­ри­тел­но съг­ла­су­ва­не с пред­с­та­ви­те­ли­те на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те.

Про­це­ду­ра­та по съг­ла­су­ва­не­то се из­вър­ш­ва пис­ме­но.

Ус­та­но­вя­ва­не на не­пъл­но ра­бот­но вре­ме по чл. 138, ал. 2 от Ко­дек­са на тру­да се из­вър­ш­ва с пис­ме­на за­по­вед на ра­бо­то­да­те­ля за все­ки от­де­лен слу­чай не по-къс­но от 10 ра­бот­ни дни пре­ди да­та­та на пре­ми­на­ва­не­то към не­пъл­но ра­бот­но вре­ме.

В за­по­вед­та из­рич­но се по­соч­ват сро­кът и ра­бо­тни­те мес­та, за ко­и­то се въ­веж­да не­пъл­но ра­бот­но вре­ме, про­дъл­жи­тел­ност­та на ра­бот­но­то вре­ме и дан­ни за про­ве­де­но­то съг­ла­су­ва­не с пред­с­та­ви­те­ли­те на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те.

Зап­ла­ща­не­то на тру­да при въ­веж­да­не на не­пъл­но ра­бот­но вре­ме за съ­о­т­вет­ния пе­ри­од се из­вър­ш­ва в съ­о­т­вет­с­т­вие с на­ма­ле­на­та про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме, про­пор­ци­о­нал­но на до­го­во­ре­но­то зап­ла­ща­не за пъл­но ра­бот­но вре­ме.

По­на­ча­ло те­зи раз­по­ред­би имат за цел да за­па­зят тру­до­ва­та за­е­тост при вре­мен­ни зат­руд­не­ния в ре­а­ли­за­ци­я­та на про­дук­ци­я­та на пред­п­ри­я­ти­е­то или на­ма­ля­ва­не на по­ръч­ки­те.