Заплащане при командировка |
||
Заплащане при командировка
На командированите работници и служители за времето на командировка, освен пътни, дневни и квартирни пари се заплаща и полагащото се брутно трудово възнаграждение, съгласно чл. 121 и чл. 215 от КТ.
Брутното трудово възнаграждение се определя от уговорените с трудовия договор основно месечно възнаграждение или възнаграждението, заплащано според изработеното за 100 на сто изпълнение на трудовата норма, както и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер (за продължителна работа, за научна степен и др.)
Когато в мястото на командировката се извършва работа, която се заплаща според изработеното, работникът или служителят има право да получи като разлика по-високото възнаграждение (наднормено възнаграждение), което е изработил.
Освен това има право и на допълнителни трудови възнаграждения за нощен труд и за извънреден труд или за условия на труд, ако се полага такъв труд или е работил при вредни условия.
При неизпълнение на трудовите норми, при престой и при производство на некачествена продукция се прилагат разпоредбите на чл. 266, 267 и 268 от Кодекса на труда.
Когато работникът или служителят е командирован да работи при друг работодател за негова сметка, отношенията между двамата работодатели се уреждат с договор, а трудовото възнаграждение се изплаща от работодателя, с когото работникът или служителят е в трудово правоотношение.
Посочените принципи следва да се прилагат при командировки по Наредбата за командировките в страната, както и при командировките до 30 календарни дни или специализации до 90 календарни дни по Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. При изпращане на работа в чужбина над 30 дни може да се прилага и Наредбата за трудовите и осигурителни отношения на български граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели, приета с ПМС № 162 от 1992 г.
Съгласно чл. 55 от действащата сега Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, при специализация за сметка на предприятието над 90 дни, след този срок изпратените на специализация получават 45 на сто от определеното им основно месечно трудово възнаграждение и полагащите се допълнителни възнаграждения. |
||