Зап­ла­ща­не при въз­ла­га­не на дру­га ра­бо­та по­ра­ди про­и­з­вод­с­т­ве­на не­о­б­хо­ди­мост

За вре­ме­то, през ко­е­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е из­пъл­ня­вал дру­га ра­бо­та, по­ра­ди про­и­з­вод­с­т­ве­на необ­хо­ди­мост, по­лу­ча­ва тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за из­пъл­ня­ва­на­та ра­бо­та, но не по-мал­ко от брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, уго­во­ре­но за ос­нов­на­та му ра­бо­та, съг­лас­но чл. 267, ал. 3 от Ко­дек­са на тру­да.

И в то­зи слу­чай след­ва да се при­е­ме, че то­ва е оп­ре­де­ле­но­то с тру­до­вия до­го­вор ос­нов­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние или тру­до­во въз­наг­раж­де­ние спо­ред из­ра­бо­те­но­то за 100 на сто из­пъл­не­ние на тру­до­ва­та нор­ма, как­то и до­пъл­ни­тел­ни­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния с пос­то­я­нен ха­рак­тер, нап­ри­мер за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та.

При въз­ла­га­не на дру­га ра­бо­та след­ва да се спаз­ват раз­по­ред­би­те на чл. 120 от КТ, спо­ред ко­и­то не е не­о­б­хо­ди­мо съг­ла­си­е­то на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля, но въз­ла­га­не­то на дру­га ра­бо­та е вре­мен­но, в съ­що­то или дру­го пред­п­ри­я­тие, но в съ­що­то на­се­ле­но мяс­то или мес­т­ност за срок до 45 ка­лен­дар­ни дни през ед­на ка­лен­дар­на го­ди­на, а в слу­чай на прес­той - до­ка­то той про­дъл­жа­ва.

Въз­ла­га­не­то на дру­га ра­бо­та по­ра­ди про­и­з­вод­с­т­ве­на не­о­б­хо­ди­мост след­ва да съ­о­т­вет­с­т­ва на ква­ли­фи­ка­ци­я­та и здра­вос­лов­но­то със­то­я­ние на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля.

До­пус­ка се по из­к­лю­че­ние въз­ла­га­не­то на дру­га ра­бо­та, ко­я­то не съ­о­т­вет­с­т­ва на ква­ли­фи­ка­ци­я­та на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля, са­мо ко­га­то то­ва се на­ла­га по неп­ре­о­до­ли­ми при­чи­ни.