Заплащане на извънреден труд |
||
Заплащане на извънредния труд
Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време- чл. 143, ал. 1 от КТ.
Положеният извънреден труд се установява като се съпоставят работните часове за възприетия период за отчитане на работното време (дневно, седмично, месечно или друг календарен период, който не може да бъде повече от 4 месеца) с отработените часове от работника или служителя през този период.
При сумирано отчитане на работното време или нормата, работното време се определя като произведение от броя на работните дни и нормалната продължителност на дневното работно време, установена в чл. 136, ал. 3 от Кодекса на труда, а отработените часове се изчисляват след превръщане в дневни на нощните часове в нощните смени и смесените смени, признавани за нощни.
За времето, през което се полага извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение според времетраенето или според изработеното. Това зависи от прилаганата, според сключения трудов договор система на заплащане на труда.
Освен това, съгласно чл. 262 от Кодекса на труда се заплаща и увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя в индивидуалния трудов договор или определено с колективния трудов договор, но не по-малко от: а) 50 на сто - за работа през работните дни; б) 75 на сто - за работа през почивните дни; в) 100 на сто - за работа през дните на официални празници; г) 50 на сто - за работа при сумирано отчитане на работното време.
Когато не е уговорено друго, увеличението за извънреден труд се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор.
В случая се има предвид основното трудово възнаграждение, като няма пречка при изрична договореност увеличението да се дава и върху допълнителните трудови възнаграждения, определени в индивидуалния трудов договор, с изключение на това за продължителна работа, предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 6 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения.
По този ред се заплаща и положеният извънреден труд, но само през дните на седмичната почивка или на официални празнични дни от работници и служители с ненормиран работен ден, определени съгласно чл. 139, ал. 4 от Кодекса на труда.
На тази категория работници и служители за положения извънреден труд в работни дни не се заплаща отделно трудово възнаграждение и увеличение върху него, тъй като това се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск, който не може да е по-малък от 5 работни дни съгласно чл. 156, т. 2 от Кодекса на труда.
Поначало извънредният труд е забранен.
Той се допуска по изключение съгласно чл. 144 от Кодекса на труда в случаите: а) за извършване на работа във връзка с отбраната на страната; б) за предотвратяване и борба с природни или обществени бедствия и опасности и отстраняване на непосредствени последици от тях; в) за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ; г) за извършване на аварийно-възстановителни работи и поправки в работните помещения, на машини или на други съоръжения; д) за довършване на започнатата работа, която не може да бъде извършена през редовното работно време, ако прекъсването й може да доведе до опасност за живота или здравето на хората и до повреждане на машини и материали; е) за извършване на усилена сезонна работа.
Не се разрешава полагане на извънреден труд от (чл. 147 от КТ): а) работници и служители, които не са навършили 18 години; б) бременни работнички или служителки и майки с деца до 3-годишна възраст; в) майки с деца от 3 до 6-годишна възраст, както и майки, които се грижат за деца инвалиди, независимо от възрастта им, освен с тяхно съгласие; г) трудоустроени работници или служители, освен с тяхно съгласие и ако това не се отразява неблагоприятно на здравето им, съгласно заключение на здравните органи; д) работници и служители, които продължават образованието си без откъсване от производството, освен с тяхно съгласие; е) работници и служители, за които е установено намалено работно време по реда на чл. 137, ал. 1 от Кодекса на труда, поради това, че работят във вредни за здравето условия или извършват работа при специфични условия, освен в случаите по чл. 144, т. 1 - 3 от Кодекса на труда.
Максималната допустима продължителност на извънредния труд е както следва (чл. 146 от КТ): а) 150 часа през една календарна година; б) 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през един календарен месец; в) 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през една календарна седмица; г) 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през два последователни работни дни.
Посочените ограничения по отношение на нощен труд не се отнасят за нощните часове в нощните и признати за нощни смесени смени при сумирано изчисляване на работното време и превръщането на нощните часове в дневни.
За отчитане на положения извънреден труд съгласно чл. 149 от Кодекса на труда работодателят е длъжен да води специална книга и да представя отчет пред Инспекцията по труда всяко шестмесечие.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Кодекса на труда за извънредния труд, независимо от това дали е положен законно или не, се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер, както е посочено по-горе.
В чл. 150, ал. 2 от Кодекса на труда е установена забрана за компенсиране на извънредния труд с почивка.
Пример:
Работник или служител с 8-часов работен ден при подневно отчитане на работното време, с повременно заплащане и основно месечно трудово възнаграждение 300 лв. и 12 % за продължителна работа през месец с 21 работни дни е отработил всички работни дни и е работил 8 часа извънредно в един съботен ден. За месеца той ще получи:
Основно месечно трудово възнаграждение 300 лв. За продължителна работа (300 х 12 %) 36 лв. За извънреден труд 8 ч. (300 : 21 дни) 14,29 лв. Увеличение за извънреден труд (14,29 х 75 %) 10,71 лв. Брутно трудово възнаграждение за месеца 361,00 лв.
Пример:
Работник или служител с 8-часов работен ден при сумирано отчитане на работното време с повременно заплащане и основно месечно трудово възнаграждение от 160 лв. и 12 % за продължителна работа през месец с 21 работни дни е отработил 15 дни по 12 часа, от които 8 смени от 7 до 19 ч. и 7 смени от 19 ч. до 7 ч. Изчисляване на работното време:
Месечна норма работни часове (21 дн. х 8 ч.) 168 ч. Отработени дневни часове между 06 - 22 ч. 8 дн. х 12 ч. = 96 ч. 7 дн. х 4 ч. = 28 ч. ——— Общо дневни часове: 124 ч.
Отработени нощни часове (между 22 ч. - 06 ч.) 7 дн. х 8 ч. = 56 ч. Превърнати в дневни 56 ч. х 1.143 64 ч. Всичко приравнени часове (124 ч + 64 ч.) 188 ч. Извънреден труд (188 ч. - 168 ч.) 20 ч.
За месеца работникът или служителя ще получи: - основно месечно трудово възнаграждение 160 лв. - за продължителна работа (160 лв. х 12 %) 19,20 лв. - за извънреден труд (160 лв. : 168 ч.) х 20 ч. 19,05 лв. - увеличение за извънреден труд (19,05 лв. х 50 %) 9,53 лв. - допълнително възнаграждение за нощен труд (56 ч. х мин. 0,072 лв.) 4,03 лв.
Брутно трудово възнаграждение за месеца 211,81 лв.
За разлика от правилата, предвидени за заплащане на извънредния труд за държавните служители, чл. 70 от Закона за държавния служител и чл. 19 от Наредбата за служебното положение на държавния служител предвиждат да се заплаща само извънредният труд, положен извън месечния график в почивни дни. В този случай се заплаща основното месечно възнаграждение за отработеното време, изчислено чрез броя на работните дни през съответния месец, и допълнително увеличение от 100 на сто.
Пример:
Държавен служител с основно месечно възнаграждение от 315 лв. през месец с 21 работни дни е работил извън месечния си график един съботен ден при пълно работно време.
Освен основното месечно възнаграждение и другите допълнителни възнаграждения определени с акта за назначаване, за работата си през този съботен ден, той ще получи допълнително:
- за отработеното време (315 лв. : 21 дн.) 15 лв. - увеличение за извънреден труд (15 лв. х 100 %) 15 лв. ——— Общо: 30 лв. |
||