Зап­ла­ща­не за вре­ме­то на раз­по­ло­же­ние (домашно дежурство)

За вре­ме­то, през ко­е­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е на раз­по­ло­же­ние на ра­бо­то­да­те­ля и се на­ми­ра из­вън те­ри­то­ри­я­та на пред­п­ри­я­ти­е­то в мяс­то, уго­во­ре­но меж­ду тях се зап­ла­ща тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за все­ки час или част от не­го в раз­мер не по-ма­лък от 0,09 лв. - съг­лас­но чл. 8 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния

То­ва въз­наг­раж­де­ние по своя ха­рак­тер е тру­до­во, тъй ка­то е свър­за­но с на­ли­чие на тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние меж­ду ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля и ра­бо­то­да­те­ля, но не е до­пъл­ни­тел­но, тъй ка­то съг­лас­но чл. 3 от На­ред­ба № 2 на МТСГ от 1994 г. за ре­да за ус­та­но­вя­ва­не за­дъл­же­ние за де­жур­с­т­во или за раз­по­ло­же­ние на ра­бо­то­да­те­ля, вре­ме­то на раз­по­ло­же­ние из­вън те­ри­то­ри­я­та на пред­п­ри­я­ти­е­то не се включ­ва в ра­бот­но­то вре­ме.

Пос­ред­с­т­вом то­ва тру­до­во въз­наг­раж­де­ние се ком­пен­си­рат по­е­ти­те ан­га­жи­мен­ти от стра­на на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля да се на­ми­ра на оп­ре­де­ле­но мяс­то с го­тов­ност при не­о­б­хо­ди­мост да прис­тъ­пи към из­пъл­не­ние на сво­и­те тру­до­ви за­дъл­же­ния.

Ако та­ка­ва не­о­б­хо­ди­мост въз­ник­не, то то­га­ва след явя­ва­не­то на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля, вре­ме­то за­поч­ва да се от­чи­та ка­то ра­бот­но по об­щи­те пра­ви­ла, вклю­чи­тел­но и ка­то из­вън­ре­ден труд.

Ка­те­го­ри­и­те ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли, за ко­и­то мо­же да бъ­де ус­та­но­ве­но за­дъл­же­ние да бъ­дат на раз­по­ло­же­ние на ра­бо­то­да­те­ля през оп­ре­де­ле­но вре­ме на де­но­но­щи­е­то, мак­си­мал­на­та про­дъл­жи­тел­ност на то­ва вре­ме и ре­дът за от­чи­та­не­то му се оп­ре­де­лят от ми­нис­тъ­ра на тру­да и со­ци­а­л­на­та по­ли­ти­ка - чл. 139, ал. 5 от Ко­дек­са на тру­да.

В На­ред­ба № 2 на МТСГ от 1994 г. за ре­да за ус­та­но­вя­ва­не на за­дъл­же­ние за де­жур­с­т­во или за раз­по­ло­же­ние на ра­бо­то­да­те­ля е пред­ви­де­но мак­си­мал­на­та про­дъл­жи­тел­ност на вре­ме­то на за­дъл­же­ние за раз­по­ло­же­ние да не пре­ви­ша­ва:

за един ка­лен­да­рен ме­сец                               - 100 ча­са;

за ед­но де­но­но­щие през ра­бот­ни дни               -   12 ча­са;

през по­чив­ни дни                                             -   48 ча­са.

Ос­вен то­ва е ус­та­но­ве­но, че на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля не мо­же да се въз­ла­га да бъ­де на раз­по­ло­же­ние в два пос­ле­до­ва­тел­ни ра­бот­ни дни или в по­ве­че от два по­чив­ни дни в един ка­лен­да­рен ме­сец.

По прин­цип та­зи фор­ма на ан­га­жи­ра­ност за явя­ва­не при по­вик­ва­не се пол­з­ва, са­мо ко­га­то тя има из­вън­ре­ден ха­рак­тер.

Де­жур­с­т­во­то, съг­лас­но чл. 2 и 4 на го­ре­ци­ти­ра­на­та на­ред­ба е спе­ци­фич­на ор­га­ни­за­ция на ра­бо­та на оп­ре­де­ле­ни ка­те­го­рии ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли. То се осъ­щес­т­вя­ва по ут­вър­ден ме­се­чен гра­фик от ра­бо­то­да­те­ля при спаз­ва­не изис­к­ва­ни­я­та на Ко­дек­са на тру­да от­нос­но меж­дуд­нев­на­та и меж­ду­сед­мич­на­та по­чив­ка.

Вре­ме­то за де­жур­с­т­во се включ­ва в от­ра­бо­те­но­то от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля вре­ме и пре­цен­ка­та да­ли е из­вън­ре­ден труд или не се из­вър­ш­ва по об­щи­те пра­ви­ла, в за­ви­си­мост от под­нев­но­то или су­ми­ра­но­то от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме и ме­сеч­на­та нор­ма на ра­бот­но­то вре­ме.

Съг­лас­но чл. 32 от За­ко­на за дър­жав­ния слу­жи­тел и чл. 20 от На­ред­ба­та за слу­жеб­но­то по­ло­же­ние на дър­жав­ния слу­жи­тел, на дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли за вре­ме­то на раз­по­ло­же­ния из­вън мес­то­ра­бо­та­та и из­вън ус­та­но­ве­но­то ра­бот­но вре­ме се зап­ла­ща до­бав­ка за все­ки час или за част от не­го в раз­мер 0,10 лв.

Мяс­то­то на раз­по­ло­же­ние се оп­ре­де­ля от ор­га­на по наз­на­ча­ва­не и от дър­жав­ния слу­жи­тел. Вре­ме­то, през ко­е­то дър­жав­ният слу­жи­тел се на­ми­ра на раз­по­ло­же­ние не се включ­ва и не се от­чи­та ка­то ра­бот­но вре­ме.

Ко­га­то през вре­ме­то на раз­по­ло­же­ние дър­жав­ни­ят слу­жи­тел е по­ви­кан на ра­бо­та, то­ва вре­ме се от­чи­та и зап­ла­ща ка­то из­вън­ре­ден труд с уве­ли­че­ние от 100 на сто.

Мак­си­мал­на­та про­дъл­жи­тел­ност на вре­ме на за­дъл­же­ние на дър­жав­ния слу­жи­тел на раз­по­ло­же­ние не мо­же да пре­ви­ша­ва:

об­що за един ка­лен­да­рен ме­сец                      - 50 ча­са;

за ед­но де­но­но­щие през ра­бот­ни дни               -   6 ча­са;

през по­чив­ни дни                                             - 24 ча­са.

На дър­жав­ния слу­жи­тел не мо­же да се въз­ла­га да бъ­де на раз­по­ло­же­ние:

- в два пос­ле­до­ва­тел­ни ра­бот­ни дни;

- в по­ве­че от два по­чив­ни дни в един ка­лен­да­рен ме­сец.