До­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та

В чл. 3 на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те тру­до­ви и дру­ги въз­наг­раж­де­ния са уре­де­ни въп­ро­си­те, свър­за­ни с прин­ци­пи­те за оп­ре­де­ля­не на до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та.

По от­но­ше­ние пра­во­то за по­лу­ча­ва­не на то­ва въз­наг­раж­де­ние, ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те са рав­но­пос­та­ве­ни. Ос­вен то­ва нор­ма­тив­но са ре­ше­ни в съ­о­т­вет­с­т­вие с но­ви­те ико­но­ми­чес­ки ре­а­л­нос­ти и ре­ди­ца въп­ро­си, свър­за­ни с тру­до­вия стаж, кой­то се за­чи­та за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та.

То­ва е вре­ме­то:

а) ко­е­то се приз­на­ва за тру­дов стаж по Ко­дек­са на тру­да;

б) ко­е­то е приз­на­то за тру­дов стаж по от­ме­не­ния За­кон за пен­си­о­ни­ра­не на зе­ме­дел­с­ки­те сто­па­ни-ко­о­пе­ра­то­ри, как­то и тру­до­вия стаж при­до­бит от тях, приз­нат по За­ко­на за пен­си­и­те;

в) през ко­е­то ли­ца­та са за­дъл­жи­тел­но оси­гу­ре­ни по си­ла­та на нор­ма­ти­вен акт за всич­ки оси­гу­ри­тел­ни слу­чай, вклю­чи­тел­но и ко­га­то са­ми са се оси­гу­ря­ва­ли за всич­ки оси­гу­ри­тел­ни слу­чаи, без тру­до­ва зло­по­лу­ка и про­фе­си­о­нал­но за­бо­ля­ва­не;

г) през ко­е­то ли­ца­та са за­е­ма­ли щат­на длъж­ност в сис­те­ма­та на Ми­нис­тер­с­т­во­то на от­б­ра­на­та, Ми­нис­тер­с­т­во­то на вът­реш­ни­те ра­бо­ти и дру­ги­те во­е­ни­зи­ра­ни ве­дом­с­т­ва и ор­га­ни­за­ции, как­то и вре­ме­то, пре­ка­ра­но в ре­дов­на во­ен­на служ­ба и в стро­и­тел­ни­те войс­ки.

Вре­ме­то, ко­е­то се приз­на­ва за тру­дов стаж по Ко­дек­са на тру­да се ус­та­но­вя­ва по раз­по­ред­би­те на раз­дел II на гла­ва XVII от Ко­дек­са на тру­да и На­ред­ба­та за тру­до­ва­та книж­ка и тру­до­вия стаж. То­ва вре­ме се ус­та­но­вя­ва с тру­до­ва­та книж­ка на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля или друг до­ку­мент, по­со­чен в ци­ти­ра­на­та на­ред­ба и при ня­кои осо­бе­нос­ти по от­но­ше­ние на ус­та­но­вя­ва­не­то на тру­дов стаж, кой­то се за­чи­та по Ко­дек­са на тру­да по ре­да на чл. 352, 353, 354, без ли­це­то да е ра­бо­ти­ло или без да е съ­щес­т­ву­ва­ло тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние.

Та­ка нап­ри­мер, тру­до­вият стаж, за­чи­тан след 31 де­кем­в­ри 1967 г. на не­ра­бо­те­щи май­ки за от­г­леж­да­не на мал­ко де­те се е уреж­дал с три раз­лич­ни и са­мос­то­я­тел­ни нор­ма­тив­ни ак­та. С ПМС № 61 от 1967 г. за на­сър­ча­ва­не на раж­да­е­мост­та в за­ви­си­мост от по­ред­ност­та на де­те­то се за­чи­та тру­дов стаж от 13 до 18 ме­се­ца.

От 3 юли 1984 г. с чл. 3ж от Ука­за за на­сър­ча­ва­не на раж­да­е­мост­та на не­ра­бо­те­щи­те же­ни, тру­дов стаж по Ко­дек­са на тру­да се за­чи­та до 3-го­диш­на въз­раст на де­те­то, а от 1 яну­а­ри 1987 г. е в си­ла раз­по­ред­ба­та на чл. 354, т. 6 от Ко­дек­са на тру­да.

От 9 яну­а­ри 1996 г. с из­ме­не­ни­е­то на чл. 354, т. 7 от Ко­дек­са на тру­да за тру­дов стаж се за­чи­та и вре­ме­то, през ко­е­то ли­ца­та са ос­та­на­ли без ра­бо­та и са по­лу­ча­ва­ли обез­ще­те­ние за без­ра­бо­ти­ца. Вре­ме­то оба­че, за ко­е­то е по­лу­че­но обез­ще­те­ние по чл. 222, ал. 1 от Ко­дек­са не се за­чи­та.

Вре­ме­то, ко­е­то е приз­на­то за тру­дов стаж по от­ме­не­ния За­кон за пен­си­о­ни­ра­не на зе­ме­дел­с­ки­те сто­па­ни-ко­о­пе­ра­то­ри, се ус­та­но­вя­ва с удос­то­ве­ре­ние за тру­дов стаж по чл. 76, бук­ва “ж” и чл. 102а от Пра­вил­ни­ка за при­ла­га­не на За­ко­на за пен­си­и­те и На­ред­ба № 11 за ре­да и на­чи­на за ус­та­но­вя­ва­не на тру­дов стаж, при­до­бит от чле­но­ве­те-ко­о­пе­ра­то­ри в ТКЗС от 9 сеп­тем­в­ри 1944 г. до 1 яну­а­ри 1957 г.

Вре­ме­то, през ко­е­то ли­ца­та са за­дъл­жи­тел­но оси­гу­ре­ни по си­ла­та на нор­ма­ти­вен акт за всич­ки оси­гу­ри­тел­ни слу­чаи, вклю­чи­тел­но и ко­га­то са се оси­гу­ря­ва­ли са­ми за всич­ки оси­гу­ри­тел­ни слу­чаи, без тру­до­ва зло­по­лу­ка и про­фе­си­о­нал­но за­бо­ля­ва­не се удос­то­ве­ря­ва с оси­гу­ри­тел­на книж­ка на ли­це­то.

Вре­ме­то, през ко­е­то ли­ца­та са за­е­ма­ли щат­на во­е­ни­зи­ра­на свръх­с­роч­на длъж­ност в сис­те­ма­та на от­б­ра­на­та, вът­реш­ни­те ра­бо­ти и дру­ги во­е­ни­зи­ра­ни ве­дом­с­т­ва и ор­га­ни­за­ции, как­то и вре­ме­то пре­ка­ра­но в ре­дов­на во­ен­на служ­ба и в стро­и­тел­ни­те войс­ки се удос­то­ве­ря­ва с до­ку­мент, из­да­ден от съ­о­т­вет­но­то ми­нис­тер­с­т­во, ве­дом­с­т­во или по­де­ле­ние.

За тру­дов стаж се за­чи­та времето не по­ве­че от сро­ка на во­ен­на­та служ­ба, ко­га­то удъл­жа­ва­не­то е би­ло в ре­зул­тат на дис­цип­ли­нар­ни на­ру­ше­ния и на­ка­за­ния. За ли­ца­та от­би­ли во­ен­на­та си служ­ба по вре­ме на обу­че­ние във во­ен­ни учеб­ни за­ве­де­ния за тру­дов стаж се за­чи­та тол­ко­ва от вре­ме­то на обу­че­ние, кол­ко­то е бил сро­кът на во­ен­на­та служ­ба през съ­о­т­вет­ния пе­ри­од.

При ус­та­но­вя­ва­не на вре­ме­то, ко­е­то са за­чи­та за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та по на­ред­ба­та за оп­ре­де­ля­не на раз­ме­ра на до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние се за­чи­та са­мо дейс­т­ви­тел­ният му раз­мер, без да се при­ла­га прев­ръ­ща­не­то му в за­ви­си­мост от ка­те­го­ри­зи­ра­не­то на тру­да при пен­си­о­ни­ра­не.

Ми­ни­мал­ни­ят раз­мер на до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та не мо­же да бъ­де по-мал­ко от 0.6 на сто вър­ху ос­нов­но­то ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за вся­ка го­ди­на от вре­ме­то, за­чи­та­но за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та. При спаз­ва­не на та­зи нор­ма ня­ма преч­ка раз­ме­рът на до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та бъ­де оп­ре­де­лен в по-ви­сок раз­мер, как­то и да бъ­де ди­фе­рен­ци­ран по про­фе­сии или ка­те­го­рии пер­со­нал. При­мер­но 0.6, 0.7, 0.8, 1.0 на сто и т.н.

Пра­во­то за по­лу­ча­ва­не на до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та въз­ник­ва при тру­дов стаж не по-ма­лък от три го­ди­ни. То­ва оз­на­ча­ва, че все­ки ра­бот­ник или слу­жи­тел, кой­то има то­зи ми­ни­ма­лен тру­дов стаж, вклю­чи­тел­но и вре­ме за­чи­та­но за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та по чл. 3, ал. 2 от на­ред­ба­та, при­до­би­ва пра­во на то­ва до­пъл­ни­тел­но въз­наг­раж­де­ние.

Но все­ки ра­бо­то­да­тел мо­же да ус­та­но­ви и по-ви­со­ки изис­к­ва­ния, при­мер­но да го зап­ла­ща при тру­дов стаж от нап­ри­мер най-мал­ко 5, 10, 15 и т.н. го­ди­ни. Пред­ви­де­но е съ­що та­ка, че раз­ме­рът на до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та мо­же да се из­ме­ня на пе­ри­од не по-мал­ко от ед­на го­ди­на при­до­бит нов тру­дов стаж, но ня­ма преч­ка да се ус­та­но­ви по-дъ­лъг пе­ри­од - 3, 5, 10 и т.н. го­ди­ни.

Не мо­же оба­че да се оп­ре­де­ля гор­на гра­ни­ца, как­то на го­ди­ни­те въз ос­но­ва на ко­и­то се оп­ре­де­ля то­ва до­пъл­ни­тел­но въз­наг­раж­де­ние, така и да се ус­та­но­вя­ва мак­си­ма­лен раз­мер.

На­ред­ба­та не да­ва ка­те­го­ри­чен от­го­вор на въп­ро­са за де­ня, от кой­то въз­ник­ва пра­во­то на по-ви­со­кия раз­мер на до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та, но с ог­лед, че то­ва въз­наг­раж­де­ние е ме­сеч­но, след­ва да се при­е­ме, че то се оп­ре­де­ля от пър­во чис­ло на ме­се­ца, след­ващ то­зи, през кой­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят на­вър­ш­ва съ­о­т­вет­ни­те пъл­ни го­ди­ни тру­дов стаж, да­ва­щи му пра­во да по­лу­чи по-ви­со­кия раз­мер.

Оп­ре­де­ля­не­то на по-ви­со­кия раз­мер на до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та при на­вър­ш­ва­не на съ­о­т­вет­ния тру­дов стаж се из­вър­ш­ва ин­ди­ви­ду­а­л­но и слу­жеб­но и се уреж­да с до­пъл­ни­тел­но спо­ра­зу­ме­ние към тру­до­вия до­го­вор или за­по­вед на ра­бо­то­да­те­ля. Ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят ня­мат за­дъл­же­ние да по­да­ват мол­ба за уве­ли­ча­ва­не на въз­наг­раж­де­ни­е­то за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та при при­до­би­ва­не на тру­дов стаж, кой­то им да­ва пра­во на по-ви­сок раз­мер.

За ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля съ­щес­т­ву­ва за­дъл­же­ние да пред­с­та­ви съ­о­т­вет­ни­те до­ку­мен­ти, с ко­и­то се ус­та­но­вя­ва тру­до­вият стаж, кой­то се за­чи­та за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та. В та­зи връз­ка, ако ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят не е пред­с­та­вил сво­е­в­ре­мен­но не­о­б­хо­ди­ми­те до­ку­мен­ти, ко­и­то съг­лас­но Ко­дек­са на тру­да се съх­ра­ня­ват от не­го и ус­та­но­вя­ват пра­во­то му на до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та, то той не би мо­гъл да ис­ка да го по­лу­чи за ми­на­ло вре­ме.

Но, ако то­ва е ста­на­ло по при­чи­на на ад­ми­нис­т­ра­ци­я­та на ра­бо­то­да­те­ля, то ще е дъл­жи­мо и за ми­на­ло вре­ме, ка­то ще се при­ла­га три­го­диш­ният дав­нос­тен срок по чл. 358 от Ко­дек­са на тру­да. Ад­ми­нис­т­ра­ци­я­та на ра­бо­то­да­те­ля не мо­же да за­чи­та за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та, тру­дов стаж, кой­то в тру­до­ва­та книж­ка или друг до­ку­мент не е впи­сан и офор­мен (прик­лю­чен) съг­лас­но На­ред­ба­та за тру­до­ва­та книж­ка и тру­до­вия стаж.

В на­ред­ба­та не е пред­ви­де­на сан­к­ция за ли­ша­ва­не от пра­во­то за по­лу­ча­ва­не на до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та за оп­ре­де­лен срок при на­ла­га­не на дис­цип­ли­нар­но на­ка­за­ние. За­то­ва след 1 юли 1993 г., не­за­ви­си­мо ко­га е на­ло­же­но дис­цип­ли­нар­но­то на­ка­за­ние ня­ма ос­но­ва­ние за ли­ша­ва­не от то­ва до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние.

Ня­ма оба­че преч­ка, то да се на­ма­ля­ва при оп­ре­де­ле­ни ус­ло­вия в ко­лек­тив­ния тру­дов до­го­вор или вът­реш­ни­те пра­ви­ла за ра­бот­на­та зап­ла­та, но не по­ве­че от оп­ре­де­ле­ния в на­ред­ба­та ми­ни­ма­лен раз­мер от 0.6 на сто.

Съг­лас­но чл. 3, ал. 6 от на­ред­ба­та до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та се зап­ла­ща за дейс­т­ви­тел­но от­ра­бо­те­но­то вре­ме в рам­ки­те на за­ко­но­у­с­та­но­ве­на­та ме­сеч­на про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме са­мо по ос­нов­но­то тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние, а при не­пъл­но ра­бот­но вре­ме - по все­ки от­де­лен тру­дов до­го­вор до до­пъл­ва­не­то им до съ­о­т­вет­на­та за­ко­но­у­с­та­но­ве­на ме­сеч­на про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме.

То­ва оз­на­ча­ва, че до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та не се оп­ре­де­ля и зап­ла­ща по тру­дов до­го­вор за ра­бо­та по вън­ш­но съв­мес­ти­тел­с­т­во или за до­пъл­ни­те­лен труд в съ­що­то пред­п­ри­я­тие, как­то и за вре­ме­то на из­вън­ре­ден труд.

До­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние се зап­ла­ща в про­цент от ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за дейс­т­ви­тел­но от­ра­бо­те­но­то вре­ме от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля в рам­ки­те на нор­мал­на­та ме­сеч­на про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме, не­за­ви­си­мо от сис­те­ма­та на зап­ла­ща­не на тру­да - спо­ред вре­мет­ра­е­не­то или спо­ред из­ра­бо­те­но­то.

То­ва оз­на­ча­ва, че до­пъл­ни­тел­но въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та не се на­чис­ля­ва вър­ху над­нор­ме­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние или до­пъл­ни­тел­но­то ма­те­ри­а­л­но сти­му­ли­ра­не (пре­мии).

Всич­ки пра­ви­ла за за­чи­та­не на тру­до­вия стаж за оп­ре­де­ля­не на до­бав­ка­та за прос­лу­же­но вре­ме се при­ла­гат и за дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли, съг­лас­но чл. 18 от На­ред­ба­та за слу­жеб­ни­те по­ло­же­ния на дър­жав­ния слу­жи­тел.

В чл. 18, ал. 1 оба­че, та­зи до­бав­ка е оп­ре­де­ле­на в аб­со­лют­на стой­нос­ти от 1 на сто за вся­ка го­ди­на прос­лу­же­но вре­ме и не мо­же да се про­ме­ня по друг на­чин, ос­вен с акт на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет.