До­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за на­у­ч­на сте­пен

Съг­лас­но чл. 5 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния за по-ви­со­ка лич­на ква­ли­фи­ка­ция на ли­це с на­у­ч­на сте­пен, ко­я­то е свър­за­на с из­пъл­ня­ва­на­та ра­бо­та се зап­ла­ща до­пъл­ни­тел­но ме­сеч­но въз­наг­раж­де­ние в раз­мер не по-ма­лък от:

а) 9 лв. - за “док­тор”;

6)15 лв. - за “док­тор на на­у­ки­те”.

Ос­но­ва­ни­е­то за оп­ре­де­ля­не на до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за на­у­ч­на сте­пен се съ­дър­жа в чл. 41 от За­ко­на за на­у­ч­ни­те сте­пе­ни и на­у­ч­ни­те зва­ния, къ­де­то е пред­ви­де­но ли­ца­та, на ко­и­то е при­съ­де­на на­у­ч­на сте­пен да по­лу­ча­ват до­пъл­ни­тел­но въз­наг­раж­де­ние, оп­ре­де­ле­но от Ми­нис­тер­с­кия съ­вет.

До­пъл­ни­тел­но ме­сеч­но въз­наг­раж­де­ние за на­у­ч­на сте­пен се оп­ре­де­ля са­мо, ако те­ма­ти­ка­та на ди­сер­та­ци­я­та е свър­за­на с из­пъл­ня­ва­на­та ра­бо­та по склю­че­но­то тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние, при ко­е­то се съ­пос­та­вят тру­до­ви фун­к­ции при­съ­щи за длъж­ност­та в ут­вър­де­на­та длъж­нос­т­на ха­рак­те­рис­ти­ка и проб­ле­ми­те, пред­мет на ди­сер­та­ци­о­ния труд.

Пре­цен­ка­та на съ­о­т­вет­с­т­ви­е­то на ди­сер­та­ци­он­ния труд с из­пъл­ня­ва­на­та ра­бо­та се из­вър­ш­ва от ра­бо­то­да­те­ля.

Пра­во­то за по­лу­ча­ва­не на ня­кои от те­зи до­пъл­ни­тел­ни ме­сеч­ни тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния въз­ник­ва не по-ра­но от да­та­та на ут­вър­ж­да­ва­не при­съж­да­не­то на на­у­ч­на­та сте­пен от Вис­ша­та атес­та­ци­он­на ко­ми­сия. То­ва се ус­та­но­вя­ва от из­да­де­на­та от Вис­ша­та атес­та­ци­он­на ко­ми­сия дип­ло­ма по ус­та­но­вен об­ра­зец.

Ли­ца­та при­те­жа­ва­щи дип­лом за на­у­ч­на­та сте­пен “кан­ди­дат на на­у­ки­те”, съг­лас­но § 7 от Пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на За­ко­на за вис­ше­то об­ра­зо­ва­ние се пол­з­ват с пра­ва­та на “док­тор”.

В тру­до­ви­те до­го­во­ри и при ле­ги­ти­ми­ра­не­то на ли­ца­та, та­зи на­у­ч­на сте­пен е пра­вил­но да се из­пис­ва “док­тор-ико­но­мист”, “док­тор-ин­же­нер”, “док­тор-юрист” и т.н., за да се раз­ли­ча­ва от по-ви­со­ка­та на­у­ч­на сте­пен “док­тор на на­у­ки­те”, ко­я­то се из­пис­ва “док­тор на ико­но­ми­чес­ки­те на­у­ки”, “док­тор на тех­ни­чес­ки­те на­у­ки”, “док­тор на юри­ди­чес­ки­те на­у­ки” и т.н.

При на­ли­чие на по­ве­че от ед­но от ос­но­ва­ни­я­та за по­лу­ча­ва­не на до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за на­у­ч­на сте­пен или за ака­де­мич­но зва­ние, ли­це­то мо­же да по­лу­ча­ва са­мо по-бла­гоп­ри­я­т­но­то, т.е. то­ва, ко­е­то е в по-ви­сок раз­мер.

В ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор то­ва до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние след­ва да бъ­де оп­ре­де­ле­но в аб­со­лют­на стой­ност, ка­то се има пред­вид, че то е оп­ре­де­ле­но в на­ред­ба­та в ми­ни­ма­лен раз­мер. Та­ко­ва до­пъл­ни­тел­но въз­наг­раж­де­ние е пред­ви­де­но по фик­си­ра­ни раз­ме­ри и в чл. 21 от На­ред­ба­та за слу­жеб­но­то по­ло­же­ние на дър­жав­ния слу­жи­тел.

Административна практика

№ 94-3-11 от 10.10.1995 г.

При ус­ло­ви­я­та на ал. 1 на чл. 1 от За­ко­на за на­у­ч­ни­те сте­пе­ни и зва­ния се за­щи­та­ва ди­сер­та­ци­о­нен труд и се по­лу­ча­ва на­у­ч­на сте­пен “кан­ди­дат на ико­но­ми­чес­ки­те на­у­ки”. С кан­ди­дат­с­ка­та ди­сер­та­ция се ре­ша­ват на­у­ч­ни или на­у­ч­но-при­лож­ни проб­ле­ми, ко­и­то пред­с­тав­ля­ват ори­ги­на­лен при­нос за на­у­ка­та, т.е. до­би­ва се спе­ци­а­л­на ква­ли­фи­ка­ция по на­у­ч­ни проб­ле­ми в кон­к­рет­на на­у­ч­на об­ласт.

Съг­лас­но чл. 5, ал. 1, т. 1 на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, при­е­та с Пос­та­нов­ле­ние № 133 на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет от 1993 г. за по-ви­со­ка лич­на ква­ли­фи­ка­ция на ли­це с на­у­ч­на сте­пен, ко­я­то е свър­за­на с из­пъл­ня­ва­на­та ра­бо­та се зап­ла­ща до­пъл­ни­тел­но ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, чий­то раз­мер оп­ре­де­лен в про­цент към ус­та­но­ве­на­та ми­ни­мал­на ме­сеч­на ра­бот­на зап­ла­та за стра­на­та за “кан­ди­дат на на­у­ки­те” не мо­же да бъ­де по-ма­лък от 15 на сто. (заб. от 1 март 1999 г. в раз­мер не по-ма­лък от 9 000 лв., а от 1 юли 1999 г. - 9 лв.).

По-ви­со­ка­та ква­ли­фи­ка­ция на ли­це­то, ко­е­то при­те­жа­ва на­у­ч­на сте­пен “кан­ди­дат на на­у­ки­те” тряб­ва за­дъл­жи­тел­но да е свър­за­на с из­пъл­ня­ва­на­та ра­бо­та за съ­о­т­вет­на­та длъж­ност, ко­е­то раз­би­ра се, след­ва да е приз­на­то и ут­вър­де­но от кон­к­рет­ния ра­бо­то­да­тел. Пре­цен­ка­та за съ­о­т­вет­с­т­ви­е­то меж­ду при­те­жа­ва­на­та по-ви­со­ка ква­ли­фи­ка­ция “кан­ди­дат на на­у­ки­те” и дей­ност­та за кон­к­рет­на­та длъж­ност, ко­я­то се за­е­ма, при­над­ле­жи един­с­т­ве­но на ръ­ко­во­ди­те­ля в ка­чес­т­во­то му на ра­бо­то­да­тел. То­ва е в не­го­ва­та раз­по­ре­ди­тел­ност и пра­во­мо­щия, в ко­и­то дру­ги юри­ди­чес­ки ли­ца и дър­жав­ни ор­га­ни не мо­гат да се на­мес­ват и из­ме­нят.

№ 94-С-20 от 18.02.1994 г.

Съг­лас­но чл. 5, ал. 1, т, 1 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, ут­вър­де­на с Пос­та­нов­ле­ние N 133 на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет от 1993 г., из­ме­не­на и до­пъл­не­на с Пос­та­нов­ле­ние N 244 на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет от 1993 г., за по-ви­со­ка лич­на ква­ли­фи­ка­ция на ли­це с на­у­ч­на сте­пен, ко­я­то е свър­за­на с из­пъл­ня­ва­на­та ра­бо­та, или за зва­ние се зап­ла­ща до­пъл­ни­тел­но ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, чий­то раз­мер, оп­ре­де­лен в про­цент към ус­та­но­ве­на­та ми­ни­мал­на ме­сеч­на ра­бот­на зап­ла­та, не мо­же да бъ­де по-ма­лък от 15 на сто (заб. от 1 март 1999 г. в раз­мер не по-ма­лък от 9 000 лв., а от 1 юли 1999 г. - 9 лв.) за “кан­ди­дат на на­у­ки­те”.

Кон­к­рет­но, ми­ни­мал­но­то ог­ра­ни­че­ние на то­ва до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние е пред­ви­де­но за съ­о­т­вет­на­та длъж­ност при нор­мал­на про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме в за­ко­но­у­с­та­но­ве­ния раз­мер от 8 ча­са, т.е. при 4-ча­со­ва ра­бо­та по тру­дов до­го­вор след­ва да се по­лу­ча­ва 50 на сто от до­пъл­ни­тел­но­то въз­наг­раж­де­ние. Въз­мож­но е, без ог­ра­ни­че­ние, ра­бо­то­да­те­лят с ко­лек­тив­ния тру­дов до­го­вор или друг вът­ре­шен нор­ма­ти­вен акт да оп­ре­де­ля и по-ви­сок раз­мер за по­со­че­но­то до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, ка­то за­дъл­жи­тел­но се при­ла­га пред­ви­де­но­то нор­ма­тив­но ог­ра­ни­че­ние при ра­бо­та за част от за­ко­но­у­с­та­но­ве­но­то ра­бот­но вре­ме (не­пъл­но ра­бот­но вре­ме) за все­ки от­де­лен слу­чай.

№ 33-00-34 от 19.06.1995 г.

За по-ви­со­ка лич­на ква­ли­фи­ка­ция на ли­це с на­у­ч­на сте­пен се зап­ла­ща до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние по ре­да на чл. 5 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, ко­га­то тя е свър­за­на с из­пъл­ня­ва­на­та ра­бо­та. За цел­та ра­бо­то­да­те­лят из­вър­ш­ва съ­о­т­вет­на пре­цен­ка въз ос­но­ва на длъж­нос­т­ни­те за­дъл­же­ния по тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние и те­ма­тич­на­та проб­ле­ма­ти­ка на за­щи­те­ния ди­сер­та­ци­о­нен труд.

№ 94-Я-5 от 16.11.1995 г.

Съг­лас­но чл. 18 на За­ко­на за на­у­ч­ни­те сте­пе­ни и зва­ния, на­у­ч­на сте­пен се да­ва от на­у­ч­ни­те ко­ми­сии на Вис­ша­та атес­та­ци­он­на ко­ми­сия по пред­ло­же­ние на на­у­ч­ни­те съ­ве­ти на съ­о­т­вет­ни­те на­у­ч­ни ор­га­ни­за­ции.

На ос­но­ва­ние т. 34 от Пра­вил­ни­ка за при­ла­га­не на За­ко­на за на­у­ч­ни­те сте­пе­ни и на­у­ч­ни­те зва­ния, ли­ца­та по­лу­чи­ли на­у­ч­на сте­пен, при­до­би­ват пра­ва от да­та­та на ре­ше­ни­е­то на на­у­ч­на­та ко­ми­сия на Вис­ша­та атес­та­ци­он­на ко­ми­сия или от да­та­та на окон­ча­тел­но­то ре­ше­ние, ако е об­ра­зу­ва­но про­и­з­вод­с­т­во по ре­да на чл. 27, ал. 2 от за­ко­на.

Тряб­ва да се има пред­вид оба­че, че съг­лас­но чл. 5, ал. 1 на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, при­е­та с Пос­та­нов­ле­ние N 133 на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет от 1993 г. (изм. и доп. ПМС N 244 от 1993 г. и ПМС N 147 от 1994 г.), за по-ви­со­ка лич­на ква­ли­фи­ка­ция на ли­це с на­у­ч­на сте­пен, ко­я­то е свър­за­на с из­пъл­ня­ва­на­та ра­бо­та, се зап­ла­ща до­пъл­ни­тел­но ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, чий­то раз­мер оп­ре­де­лен в про­цент към ус­та­но­ве­на­та ми­ни­мал­на ме­сеч­на ра­бот­на зап­ла­та за стра­на­та за “док­тор на на­у­ки­те” не мо­же да бъ­де по-ма­лък от 25 на сто (заб. от 1 март 1999 г. в раз­мер не по-ма­лък от 9 000 лв., а от 1 юли 1999 г. - 9 лв.). То­ва оз­на­ча­ва, че съ­о­б­раз­но по­со­че­но­то нор­ма­тив­но изис­к­ва­не по-ви­со­ка­та ква­ли­фи­ка­ция на ли­це­то, при­те­жа­ва­що на­у­ч­на сте­пен “док­тор на на­у­ки­те”, тряб­ва за­дъл­жи­тел­но да е свър­за­на с из­пъл­ня­ва­на­та ра­бо­та на съ­о­т­вет­на­та длъж­ност (ра­бот­но мяс­то), ко­е­то след­ва да бъ­де приз­на­то и ут­вър­де­но от кон­к­рет­ния ра­бо­то­да­тел. Пре­цен­ка­та за съ­о­т­вет­с­т­ви­е­то меж­ду при­те­жа­ва­на­та по-ви­со­ка ква­ли­фи­ка­ция “док­тор на на­у­ки­те” от ли­це­то и дей­ност­та на длъж­ност­та (ра­бот­но­то мяс­то), ко­я­то то за­е­ма, при­над­ле­жи един­с­т­ве­но на ра­бо­то­да­те­ля. То­ва е из­к­лю­чи­тел­но не­го­во пра­во, ком­пе­тен­ция и за­дъл­же­ние, в ко­и­то дру­ги юри­ди­чес­ки ли­ца и дър­жав­ни ор­га­ни не мо­гат да се на­мес­ват и из­ме­нят.

№ 26-00-293 от 27.10.1995 г.

Съг­лас­но чл. 18 от За­ко­на за на­у­ч­ни­те сте­пе­ни и на­у­ч­ни­те зва­ния, на­у­ч­ни­те сте­пе­ни се да­ват от на­у­ч­ни­те ко­ми­сии на Вис­ша­та атес­та­ци­он­на ко­ми­сия по пред­ло­же­ние на на­у­ч­ни­те съ­ве­ти на съ­о­т­вет­ни­те на­у­ч­ни ор­га­ни­за­ции.

Съг­лас­но чл. 34 от Пра­вил­ни­ка за при­ла­га­не на За­ко­на за на­у­ч­ни­те сте­пе­ни и на­у­ч­ни­те зва­ния ли­ца­та, по­лу­чи­ли на­у­ч­на сте­пен при­до­би­ват пра­ва от да­та­та на ре­ше­ни­е­то на на­у­ч­на­та ко­ми­сия на Вис­ша­та атес­та­ци­он­на ко­ми­сия или от да­та­та на окон­ча­тел­но­то ре­ше­ние, ако е об­ра­зу­ва­но про­и­з­вод­с­т­во по ре­да на чл. 27, ал. 2 от за­ко­на.

Ето за­що, до­пъл­ни­тел­но­то ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние на ли­це с на­у­ч­на сте­пен след­ва да се зап­ла­ща от да­та­та на ре­ше­ни­е­то на на­у­ч­на­та ко­ми­сия на Вис­ша­та атес­та­ци­он­на ко­ми­сия.

№ 26/321 от 12.08.2003 г.

Съг­лас­но чл. 5, ал. 1 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, за по-ви­со­ка лич­на ква­ли­фи­ка­ция на ли­це с на­у­ч­на сте­пен, ко­я­то е свър­за­на с из­пъл­ня­ва­на­та ра­бо­та, се зап­ла­ща до­пъл­ни­тел­но ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние в раз­мер не по-ма­лък от:

1. де­вет ле­ва - за док­тор;

2. пет­на­де­сет ле­ва - за док­тор на на­у­ки­те. При на­ли­чие на по­ве­че от ед­но от по­со­че­ни­те в пред­ход­на­та али­нея ос­но­ва­ния, ли­це­то по­лу­ча­ва най-бла­гоп­ри­я­т­но­то до­пъл­ни­тел­но ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние - чл. 5, ал. 2.

Да­ли по-ви­со­ка­та лич­на ква­ли­фи­ка­ция на ли­це с на­у­ч­на сте­пен е свър­за­на с из­пъл­ня­ва­на­та ра­бо­та се пре­це­ня­ва от ра­бо­то­да­те­ля във все­ки кон­к­ре­тен слу­чай.

При лип­са на съ­о­т­вет­ния до­ку­мент, кой­то до­каз­ва при­до­би­ва­не­то на зва­ние от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля, ра­бо­то­да­те­лят ня­ма ос­но­ва­ние да из­п­ла­ща до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние.

№ 26/321 от 12.08.2003 г.

Съг­лас­но чл. 5, ал. 1 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, за по-ви­со­ка лич­на ква­ли­фи­ка­ция на ли­це с на­у­ч­на сте­пен, ко­я­то е свър­за­на с из­пъл­ня­ва­на­та ра­бо­та, се зап­ла­ща до­пъл­ни­тел­но ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние в раз­мер не по-ма­лък от:

1. де­вет ле­ва - за док­тор;

2. пет­на­де­сет ле­ва - за док­тор на на­у­ки­те. При на­ли­чие на по­ве­че от ед­но от по­со­че­ни­те в пред­ход­на­та али­нея ос­но­ва­ния, ли­це­то по­лу­ча­ва най-бла­гоп­ри­я­т­но­то до­пъл­ни­тел­но ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние - чл. 5, ал. 2.

Да­ли по-ви­со­ка­та лич­на ква­ли­фи­ка­ция на ли­це с на­у­ч­на сте­пен е свър­за­на с из­пъл­ня­ва­на­та ра­бо­та се пре­це­ня­ва от ра­бо­то­да­те­ля във все­ки кон­к­ре­тен слу­чай.

При лип­са на съ­о­т­вет­ния до­ку­мент, кой­то до­каз­ва при­до­би­ва­не­то на зва­ние от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля, ра­бо­то­да­те­лят ня­ма ос­но­ва­ние да из­п­ла­ща до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние.

№ 94СС/105 от 25.03.2005 г.

Съг­лас­но § 4д от до­пъл­ни­тел­ни­те раз­по­ред­би на За­ко­на за вис­ше­то об­ра­зо­ва­ние (ЗВО) “Ос­но­вен тру­дов до­го­вор” по сми­съ­ла на то­зи за­кон е тру­до­ви­ят до­го­вор, склю­чен на ос­но­ва­ние чл. 67, ал. 1, т. 1 от Ко­дек­са на тру­да. За­ко­но­да­те­лят е пре­це­нил, че е не­о­б­хо­ди­мо да да­де оп­ре­де­ле­ние на из­пол­з­ва­но­то в ЗВО по­ня­тие, за да се тъл­ку­ва ед­ноз­нач­но при при­ла­га­не­то му. Счи­та­ме, че по сми­съ­ла на ЗВО, за да бъ­де един тру­дов до­го­вор при­ет за ос­но­вен, то съ­щи­ят след­ва да е склю­чен за не­о­п­ре­де­ле­но вре­ме. ЗВО е спе­ци­а­лен по от­но­ше­ние на Ко­дек­са на тру­да.

Склю­че­ни­те до­го­во­ри по чл. 110 и 111 от Ко­дек­са на тру­да (КТ) мо­гат да бъ­дат при­е­ти за ос­нов­ни тру­до­ви до­го­во­ри по сми­съ­ла на ЗВО, сти­га те да са склю­че­ни ка­то без­с­роч­ни. То­ва оз­на­ча­ва, че ра­бо­те­щи­те по две без­с­роч­ни тру­до­ви пра­во­о­т­но­ше­ния в сис­те­ма­та на вис­ше­то об­ра­зо­ва­ние, ра­бо­тят по “ос­но­вен тру­дов до­го­вор” по сми­съ­ла на спе­ци­а­л­на­та раз­по­ред­ба на ЗВО.

В за­пит­ва­не­то се по­соч­ва, че то­ва е “вто­ри тру­дов до­го­вор и е по чл. 111 от КТ - 1/2 щат и про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­на­та сед­ми­ца 18 ча­са сед­мич­но”. Ако то­зи до­го­вор е склю­чен за не­о­п­ре­де­ле­но вре­ме, то след­ва да се при­е­ме, че той е ос­но­вен по сми­съ­ла на ЗВО, ко­е­то е пред­пос­тав­ка за при­ла­га­не на раз­по­ред­би­те на ЗВО, изис­к­ва­щи та­къв ста­тут.

Не­за­ви­си­мо от го­ре­и­з­ло­же­но­то, счи­та­ме, че на об­що ос­но­ва­ние е при­ло­жи­ма и раз­по­ред­ба­та на чл. 113, ал. 1 от КТ за мак­си­мал­на­та про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме по два тру­до­ви до­го­во­ра. Об­ща­та про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме по две­те тру­до­ви пра­во­о­т­но­ше­ния не мо­же да на­ру­ша­ва ус­та­но­ве­на­та от КТ ми­ни­мал­на неп­ре­къс­на­та меж­дуд­нев­на и меж­ду­сед­мич­на по­чив­ка.

Съг­лас­но чл. З от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния (НДДТВ), за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те се зап­ла­ща до­пъл­ни­тел­но ме­сеч­но въз­наг­раж­де­ние в про­цент вър­ху ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, оп­ре­де­ле­но с ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор. За про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та се за­чи­та вре­ме­то, ко­е­то се приз­на­ва за тру­дов стаж по Ко­дек­са на тру­да.

Ми­ни­мал­ни­ят раз­мер на то­ва въз­наг­раж­де­ние не мо­же да бъ­де по-ма­лък от 0,6 % за вся­ка го­ди­на тру­дов стаж, а пра­во­то за по­лу­ча­ва­не­то му въз­ник­ва при тру­дов стаж, не по-ма­лък от три го­ди­ни. Раз­ме­рът му се из­ме­ня на пе­ри­од не по-мал­ко от ед­на го­ди­на при­до­бит тру­дов стаж. Въз­наг­раж­де­ни­е­то за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та се зап­ла­ща за дейс­т­ви­тел­но от­ра­бо­те­но вре­ме в рам­ки­те на съ­о­т­вет­на­та ме­сеч­на про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме са­мо по ос­нов­но­то тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние, а при не­пъл­но ра­бот­но вре­ме - по все­ки от­де­лен тру­дов до­го­вор до до­пъл­ва­не­то им до съ­о­т­вет­на­та ме­сеч­на про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме.

Пред­вид го­ре­и­з­ло­же­но­то, ако по пър­вия до­го­вор ра­бот­ник или слу­жи­тел ра­бо­ти 8 ча­са, счи­та­ме че той ня­ма пра­во на до­пъл­ни­тел­но въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та по до­го­во­ра по чл. 111 от КТ с вис­ше­то учи­ли­ще. Ако по пър­вия до­го­вор ра­бо­ти на не­пъл­но (по-мал­ко от 8 ча­са) ра­бот­но вре­ме, то би имал пра­во на до­пъл­ни­тел­но въз­наг­раж­де­ние по до­го­во­ра по чл. 111 от КТ са­мо за вре­ме­то, с ко­е­то се до­пъл­ва про­дъл­жи­тел­ност­та на ра­бот­но­то вре­ме до 8 ча­са.

Съг­лас­но чл. 5 от НДДТВ за по-ви­со­ка лич­на ква­ли­фи­ка­ция на ли­це с на­у­ч­на сте­пен, ко­я­то е свър­за­на с из­пъл­ня­ва­на­та ра­бо­та, се зап­ла­ща до­пъл­ни­тел­но ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние в раз­мер не по-ма­лък от 9 лв. за “док­тор” и 15 лв. за “док­тор на на­у­ки­те”. При на­ли­чие на по­ве­че от ед­но от по­со­че­ни­те ос­но­ва­ния, ли­це­то по­лу­ча­ва най-бла­гоп­ри­я­т­но­то до­пъл­ни­тел­но въз­наг­раж­де­ние. Въз­мож­но е ра­бо­то­да­те­лят с ко­лек­тив­ния тру­дов до­го­вор (КТД) или с друг вът­ре­шен нор­ма­ти­вен акт да оп­ре­де­ля и по-ви­сок раз­мер за по­со­че­но­то до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, как­то и да до­го­ва­ря раз­ме­ра с ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля.

Пред­вид гор­но­то, счи­та­ме че, ако ли­це­то при­те­жа­ва по ви­со­ка лич­на ква­ли­фи­ка­ция - на­у­ч­на сте­пен и тя е свър­за­на с из­пъл­ня­ва­на­та ра­бо­та по до­го­во­ра по чл. 111 от КТ с вис­ше­то учи­ли­ще то има пра­во на до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние по чл. 5 от НДДТВ в раз­мер не по-ма­лък от ус­та­но­ве­ния в раз­по­ред­ба­та, а в по-го­лям раз­мер - ако та­къв е пред­ви­ден в КТД или във вът­ре­шен акт на вис­ше­то учи­ли­ще или ако е до­го­во­рен с тру­до­вия до­го­вор.

Въп­ро­сът да­ли има пра­во на въз­наг­раж­де­ние за ръ­ко­во­ди­тел на ка­тед­ра е от ком­пе­тен­т­ност­та на Ми­нис­тер­с­т­во­то на об­ра­зо­ва­ни­е­то и на­у­ка­та.