ДТВ за научна степен - законодателство и практика |
||
Допълнително трудово възнаграждение за научна степен
Съгласно чл. 5 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения за по-висока лична квалификация на лице с научна степен, която е свързана с изпълняваната работа се заплаща допълнително месечно възнаграждение в размер не по-малък от: а) 9 лв. - за “доктор”; 6)15 лв. - за “доктор на науките”.
Основанието за определяне на допълнително трудово възнаграждение за научна степен се съдържа в чл. 41 от Закона за научните степени и научните звания, където е предвидено лицата, на които е присъдена научна степен да получават допълнително възнаграждение, определено от Министерския съвет.
Допълнително месечно възнаграждение за научна степен се определя само, ако тематиката на дисертацията е свързана с изпълняваната работа по сключеното трудово правоотношение, при което се съпоставят трудови функции присъщи за длъжността в утвърдената длъжностна характеристика и проблемите, предмет на дисертациония труд.
Преценката на съответствието на дисертационния труд с изпълняваната работа се извършва от работодателя.
Правото за получаване на някои от тези допълнителни месечни трудови възнаграждения възниква не по-рано от датата на утвърждаване присъждането на научната степен от Висшата атестационна комисия. Това се установява от издадената от Висшата атестационна комисия диплома по установен образец.
Лицата притежаващи диплом за научната степен “кандидат на науките”, съгласно § 7 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование се ползват с правата на “доктор”.
В трудовите договори и при легитимирането на лицата, тази научна степен е правилно да се изписва “доктор-икономист”, “доктор-инженер”, “доктор-юрист” и т.н., за да се различава от по-високата научна степен “доктор на науките”, която се изписва “доктор на икономическите науки”, “доктор на техническите науки”, “доктор на юридическите науки” и т.н.
При наличие на повече от едно от основанията за получаване на допълнително трудово възнаграждение за научна степен или за академично звание, лицето може да получава само по-благоприятното, т.е. това, което е в по-висок размер.
В индивидуалния трудов договор това допълнително трудово възнаграждение следва да бъде определено в абсолютна стойност, като се има предвид, че то е определено в наредбата в минимален размер. Такова допълнително възнаграждение е предвидено по фиксирани размери и в чл. 21 от Наредбата за служебното положение на държавния служител.
Административна практика
№ 94-3-11 от 10.10.1995 г.
При условията на ал. 1 на чл. 1 от Закона за научните степени и звания се защитава дисертационен труд и се получава научна степен “кандидат на икономическите науки”. С кандидатската дисертация се решават научни или научно-приложни проблеми, които представляват оригинален принос за науката, т.е. добива се специална квалификация по научни проблеми в конкретна научна област.
Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, приета с Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г. за по-висока лична квалификация на лице с научна степен, която е свързана с изпълняваната работа се заплаща допълнително месечно трудово възнаграждение, чийто размер определен в процент към установената минимална месечна работна заплата за страната за “кандидат на науките” не може да бъде по-малък от 15 на сто. (заб. от 1 март 1999 г. в размер не по-малък от 9 000 лв., а от 1 юли 1999 г. - 9 лв.).
По-високата квалификация на лицето, което притежава научна степен “кандидат на науките” трябва задължително да е свързана с изпълняваната работа за съответната длъжност, което разбира се, следва да е признато и утвърдено от конкретния работодател. Преценката за съответствието между притежаваната по-висока квалификация “кандидат на науките” и дейността за конкретната длъжност, която се заема, принадлежи единствено на ръководителя в качеството му на работодател. Това е в неговата разпоредителност и правомощия, в които други юридически лица и държавни органи не могат да се намесват и изменят.
№ 94-С-20 от 18.02.1994 г.
Съгласно чл. 5, ал. 1, т, 1 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, утвърдена с Постановление N 133 на Министерския съвет от 1993 г., изменена и допълнена с Постановление N 244 на Министерския съвет от 1993 г., за по-висока лична квалификация на лице с научна степен, която е свързана с изпълняваната работа, или за звание се заплаща допълнително месечно трудово възнаграждение, чийто размер, определен в процент към установената минимална месечна работна заплата, не може да бъде по-малък от 15 на сто (заб. от 1 март 1999 г. в размер не по-малък от 9 000 лв., а от 1 юли 1999 г. - 9 лв.) за “кандидат на науките”.
Конкретно, минималното ограничение на това допълнително трудово възнаграждение е предвидено за съответната длъжност при нормална продължителност на работното време в законоустановения размер от 8 часа, т.е. при 4-часова работа по трудов договор следва да се получава 50 на сто от допълнителното възнаграждение. Възможно е, без ограничение, работодателят с колективния трудов договор или друг вътрешен нормативен акт да определя и по-висок размер за посоченото допълнително трудово възнаграждение, като задължително се прилага предвиденото нормативно ограничение при работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време) за всеки отделен случай.
№ 33-00-34 от 19.06.1995 г. За по-висока лична квалификация на лице с научна степен се заплаща допълнително трудово възнаграждение по реда на чл. 5 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, когато тя е свързана с изпълняваната работа. За целта работодателят извършва съответна преценка въз основа на длъжностните задължения по трудовото правоотношение и тематичната проблематика на защитения дисертационен труд.
№ 94-Я-5 от 16.11.1995 г.
Съгласно чл. 18 на Закона за научните степени и звания, научна степен се дава от научните комисии на Висшата атестационна комисия по предложение на научните съвети на съответните научни организации.
На основание т. 34 от Правилника за прилагане на Закона за научните степени и научните звания, лицата получили научна степен, придобиват права от датата на решението на научната комисия на Висшата атестационна комисия или от датата на окончателното решение, ако е образувано производство по реда на чл. 27, ал. 2 от закона.
Трябва да се има предвид обаче, че съгласно чл. 5, ал. 1 на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, приета с Постановление N 133 на Министерския съвет от 1993 г. (изм. и доп. ПМС N 244 от 1993 г. и ПМС N 147 от 1994 г.), за по-висока лична квалификация на лице с научна степен, която е свързана с изпълняваната работа, се заплаща допълнително месечно трудово възнаграждение, чийто размер определен в процент към установената минимална месечна работна заплата за страната за “доктор на науките” не може да бъде по-малък от 25 на сто (заб. от 1 март 1999 г. в размер не по-малък от 9 000 лв., а от 1 юли 1999 г. - 9 лв.). Това означава, че съобразно посоченото нормативно изискване по-високата квалификация на лицето, притежаващо научна степен “доктор на науките”, трябва задължително да е свързана с изпълняваната работа на съответната длъжност (работно място), което следва да бъде признато и утвърдено от конкретния работодател. Преценката за съответствието между притежаваната по-висока квалификация “доктор на науките” от лицето и дейността на длъжността (работното място), която то заема, принадлежи единствено на работодателя. Това е изключително негово право, компетенция и задължение, в които други юридически лица и държавни органи не могат да се намесват и изменят.
№ 26-00-293 от 27.10.1995 г.
Съгласно чл. 18 от Закона за научните степени и научните звания, научните степени се дават от научните комисии на Висшата атестационна комисия по предложение на научните съвети на съответните научни организации. Съгласно чл. 34 от Правилника за прилагане на Закона за научните степени и научните звания лицата, получили научна степен придобиват права от датата на решението на научната комисия на Висшата атестационна комисия или от датата на окончателното решение, ако е образувано производство по реда на чл. 27, ал. 2 от закона. Ето защо, допълнителното месечно трудово възнаграждение на лице с научна степен следва да се заплаща от датата на решението на научната комисия на Висшата атестационна комисия.
№ 26/321 от 12.08.2003 г.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата за допълнителни и други трудови възнаграждения, за по-висока лична квалификация на лице с научна степен, която е свързана с изпълняваната работа, се заплаща допълнително месечно трудово възнаграждение в размер не по-малък от: 1. девет лева - за доктор; 2. петнадесет лева - за доктор на науките. При наличие на повече от едно от посочените в предходната алинея основания, лицето получава най-благоприятното допълнително месечно трудово възнаграждение - чл. 5, ал. 2. Дали по-високата лична квалификация на лице с научна степен е свързана с изпълняваната работа се преценява от работодателя във всеки конкретен случай. При липса на съответния документ, който доказва придобиването на звание от работника или служителя, работодателят няма основание да изплаща допълнително трудово възнаграждение.
№ 26/321 от 12.08.2003 г.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата за допълнителни и други трудови възнаграждения, за по-висока лична квалификация на лице с научна степен, която е свързана с изпълняваната работа, се заплаща допълнително месечно трудово възнаграждение в размер не по-малък от: 1. девет лева - за доктор; 2. петнадесет лева - за доктор на науките. При наличие на повече от едно от посочените в предходната алинея основания, лицето получава най-благоприятното допълнително месечно трудово възнаграждение - чл. 5, ал. 2. Дали по-високата лична квалификация на лице с научна степен е свързана с изпълняваната работа се преценява от работодателя във всеки конкретен случай. При липса на съответния документ, който доказва придобиването на звание от работника или служителя, работодателят няма основание да изплаща допълнително трудово възнаграждение.
№ 94СС/105 от 25.03.2005 г.
Съгласно § 4д от допълнителните разпоредби на Закона за висшето образование (ЗВО) “Основен трудов договор” по смисъла на този закон е трудовият договор, сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. Законодателят е преценил, че е необходимо да даде определение на използваното в ЗВО понятие, за да се тълкува еднозначно при прилагането му. Считаме, че по смисъла на ЗВО, за да бъде един трудов договор приет за основен, то същият следва да е сключен за неопределено време. ЗВО е специален по отношение на Кодекса на труда.
Сключените договори по чл. 110 и 111 от Кодекса на труда (КТ) могат да бъдат приети за основни трудови договори по смисъла на ЗВО, стига те да са сключени като безсрочни. Това означава, че работещите по две безсрочни трудови правоотношения в системата на висшето образование, работят по “основен трудов договор” по смисъла на специалната разпоредба на ЗВО.
В запитването се посочва, че това е “втори трудов договор и е по чл. 111 от КТ - 1/2 щат и продължителност на работната седмица 18 часа седмично”. Ако този договор е сключен за неопределено време, то следва да се приеме, че той е основен по смисъла на ЗВО, което е предпоставка за прилагане на разпоредбите на ЗВО, изискващи такъв статут. Независимо от гореизложеното, считаме, че на общо основание е приложима и разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от КТ за максималната продължителност на работното време по два трудови договора. Общата продължителност на работното време по двете трудови правоотношения не може да нарушава установената от КТ минимална непрекъсната междудневна и междуседмична почивка.
Съгласно чл. З от Наредбата за допълнителните и другите трудови възнаграждения (НДДТВ), за продължителна работа на работниците и служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основното трудово възнаграждение, определено с индивидуалния трудов договор. За продължителна работа се зачита времето, което се признава за трудов стаж по Кодекса на труда.
Минималният размер на това възнаграждение не може да бъде по-малък от 0,6 % за всяка година трудов стаж, а правото за получаването му възниква при трудов стаж, не по-малък от три години. Размерът му се изменя на период не по-малко от една година придобит трудов стаж. Възнаграждението за продължителна работа се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време.
Предвид гореизложеното, ако по първия договор работник или служител работи 8 часа, считаме че той няма право на допълнително възнаграждение за продължителна работа по договора по чл. 111 от КТ с висшето училище. Ако по първия договор работи на непълно (по-малко от 8 часа) работно време, то би имал право на допълнително възнаграждение по договора по чл. 111 от КТ само за времето, с което се допълва продължителността на работното време до 8 часа.
Съгласно чл. 5 от НДДТВ за по-висока лична квалификация на лице с научна степен, която е свързана с изпълняваната работа, се заплаща допълнително месечно трудово възнаграждение в размер не по-малък от 9 лв. за “доктор” и 15 лв. за “доктор на науките”. При наличие на повече от едно от посочените основания, лицето получава най-благоприятното допълнително възнаграждение. Възможно е работодателят с колективния трудов договор (КТД) или с друг вътрешен нормативен акт да определя и по-висок размер за посоченото допълнително трудово възнаграждение, както и да договаря размера с индивидуалния трудов договор на работника или служителя.
Предвид горното, считаме че, ако лицето притежава по висока лична квалификация - научна степен и тя е свързана с изпълняваната работа по договора по чл. 111 от КТ с висшето училище то има право на допълнително трудово възнаграждение по чл. 5 от НДДТВ в размер не по-малък от установения в разпоредбата, а в по-голям размер - ако такъв е предвиден в КТД или във вътрешен акт на висшето училище или ако е договорен с трудовия договор.
Въпросът дали има право на възнаграждение за ръководител на катедра е от компетентността на Министерството на образованието и науката.
|
||