Административна практика

№ 94-С-1 на МТСП от 07.03.1998 г.

№ 04-18-0027 на МФ от 04.03.1998 г.

Ко­ман­ди­ро­ва­не­то на всич­ки ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли в стра­на­та и зап­ла­ща­не­то на ко­ман­ди­ро­въч­ни­те па­ри се из­вър­ш­ват по ред и ус­ло­вия, оп­ре­де­ле­ни с На­ред­ба­та за ко­ман­ди­ров­ки­те в стра­на­та, из­да­де­на на ос­но­ва­ние чл. 215 от КТ.

За ко­ман­ди­ро­ва­ни съг­лас­но чл. 121 от Ко­дек­са на тру­да се счи­тат ли­ца­та, ко­и­то са из­п­ра­те­ни да из­пъл­ня­ват тру­до­ви­те си за­дъл­же­ния из­вън мяс­то­то на пос­то­ян­на­та им ра­бо­та.

Съг­лас­но чл. 66, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да мяс­то­то и ха­рак­те­рът на ра­бо­та­та се оп­ре­де­лят с тру­до­вия до­го­вор меж­ду ра­бо­то­да­те­ля и ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля. По си­ла­та на ал. З към съ­щия член за мяс­то на ра­бо­та се смя­та се­да­ли­ще­то на пред­п­ри­я­ти­е­то, с ко­е­то е склю­чен тру­до­ви­ят до­го­вор, до­кол­ко­то дру­го не е уго­во­ре­но или не след­ва от ха­рак­те­ра на ра­бо­та­та.

Ко­га­то ха­рак­те­рът на ра­бо­та­та на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля на­ла­га той пос­то­ян­но да из­пъл­ня­ва тру­до­ви­те си за­дъл­же­ния в съ­о­т­вет­ни­те ра­йо­ни или обек­ти из­вън се­да­ли­ще­то на пред­п­ри­я­ти­е­то, ня­ма нор­ма­тив­но ос­но­ва­ние той да се счи­та за ко­ман­ди­ро­ван и да му се зап­ла­щат ко­ман­ди­ро­въч­ни па­ри по ре­да и ус­ло­ви­я­та на На­ред­ба­та за ко­ман­ди­ров­ки­те в стра­на­та.

Със съ­ща­та не се рег­ла­мен­ти­ра пра­во­то на път­ни па­ри на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те от мес­то­жи­ве­е­не­то до мес­то­ра­бо­та­та и об­рат­но.

№ 13-00-8 от 23.10.1998 г.

Съг­лас­но чл. 4, ал. 1 от На­ред­ба­та за ко­ман­ди­ров­ки­те в стра­на­та (НКС) ко­ман­ди­ро­ва­ни­ят за вре­ме­то на ко­ман­ди­ров­ка­та има пра­во да по­лу­чи ос­вен брут­но­то си тру­до­во въз­наг­раж­де­ние и ко­ман­ди­ро­въч­ни па­ри при ус­ло­ви­я­та и в раз­ме­ри­те, ус­та­но­ве­ни с на­ред­ба­та.

Раз­по­ред­ба­та на чл. 5, ал. 1 от НКС пред­виж­да, че по из­к­лю­че­ние мо­же да бъ­де ко­ман­ди­ро­ван ра­бот­ник или слу­жи­тел от дру­го пред­п­ри­я­тие, и то са­мо при из­рич­но­то пис­ме­но съг­ла­сие меж­ду не­го, ра­бо­то­да­те­ля му и ко­ман­ди­ро­ва­щия. В те­зи слу­чаи из­п­ла­ща­не­то на ко­ман­ди­ро­въч­ни­те па­ри е за смет­ка на ко­ман­ди­ро­ва­щия, ако не е уго­во­ре­но дру­го.

Сле­до­ва­тел­но ра­бо­то­да­тел, ра­бот­ник или слу­жи­тел и ко­ман­ди­ро­ва­щи­ят от дру­го пред­п­ри­я­тие след­ва да уре­дят от­но­ше­ни­я­та по­меж­ду си по по­со­че­ния в чл. 5, ал. 1 от НКС на­чин.

№ 26-00-6 от 28.01.1999 г.

Съг­лас­но ал. 1 на чл. 121 от КТ, ко­га­то нуж­ди­те на пред­п­ри­я­ти­е­то на­ла­гат, ра­бо­то­да­те­лят мо­же да ко­ман­ди­ро­ва ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля за из­пъл­не­ние на тру­до­ви­те за­дъл­же­ния из­вън мяс­то­то на пос­то­ян­на­та му ра­бо­та, но за не по­ве­че от 30 дни без пре­къс­ва­не. В ал. 2 на по­со­че­ния член се пред­виж­да ко­ман­ди­ро­ва­не за срок, по-дъ­лъг от 30 ка­лен­дар­ни дни, с пис­ме­но съг­ла­сие от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля. Те­зи раз­по­ред­би се от­на­сят за слу­ча­и­те, кога­то в тру­до­вия до­го­вор е оп­ре­де­ле­но за мяс­то на ра­бо­та да се смя­та се­да­ли­ще­то на съ­о­т­вет­но­то пред­п­ри­я­тие.

Съ­о­б­раз­но ал. 2 и 3 на чл. 66 от КТ с тру­до­вия до­го­вор мо­гат да се уго­ва­рят и дру­ги ус­ло­вия, свър­за­ни с пре­дос­та­вя­не­то на ра­бот­на­та си­ла, как­то и за мяс­то на ра­бо­та да се уго­во­ри дру­го мяс­то, ко­е­то е свър­за­но с ха­рак­те­ра на кон­к­рет­на­та дей­ност на да­де­но­то пред­п­ри­я­тие.

При сключ­ва­не­то на тру­до­ви­те до­го­во­ри меж­ду дру­жес­т­во­то и ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те мо­же да се до­го­ва­рят ус­ло­вия, ка­то мяс­то­то, сро­кът и ха­рак­те­рът на ра­бо­та­та да се оп­ре­де­лят съ­о­б­раз­но мяс­то­то и сро­ка на из­пъл­не­ние на съ­о­т­вет­на­та про­и­з­вод­с­т­ве­на дей­ност. В те­зи слу­чаи раз­хо­ди­те за оси­гу­ря­ва­не на квар­ти­ра и дру­ги жиз­не­ни изис­к­ва­ния след­ва да се уре­дят чрез раз­ме­ра на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля, ко­е­то се оп­ре­де­ля по тру­до­вия до­го­вор.

Във връз­ка с то­ва, ко­га­то тру­до­ви­те до­го­во­ри са склю­че­ни с мяс­то на ра­бо­та - се­да­ли­ще­то на дру­жес­т­во­то, след­ва по ре­да на чл. 4, ал. 1 от На­ред­ба­та за ко­ман­ди­ров­ки­те в стра­на­та ра­бо­то­да­те­лят да зап­ла­ща на ко­ман­ди­ро­ва­ни­те ли­ца ос­вен брут­но­то въз­наг­раж­де­ние и ко­ман­ди­ро­въч­ни па­ри съ­о­б­раз­но ус­ло­ви­я­та и в раз­ме­ри, оп­ре­де­ле­ни с та­зи на­ред­ба. Ко­га­то със съ­о­т­вет­ния тру­дов до­го­вор са уго­во­ре­ни и дру­ги ус­ло­вия от­нос­но мяс­то­то и ха­рак­те­ра на ра­бо­та­та, се зап­ла­ща тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, чий­то раз­мер се оп­ре­де­ля по пъ­тя на до­го­ва­ря­не­то. Въз­мож­но е в то­зи слу­чай ра­бо­то­да­те­лят да се уго­во­ри да зап­ла­ща раз­хо­ди­те на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля за пъ­ту­ва­не при за­поч­ва­не­то на обек­та, как­то и при зав­ръ­ща­не­то след не­го­во­то за­вър­ш­ва­не.

Тряб­ва да се има пред­вид, че при сключ­ва­не­то на тру­до­ви­те до­го­во­ри в рам­ки­те на дру­жес­т­во­то въз­ник­на­ли­те спе­ци­фич­ни проб­ле­ми, ко­и­то не са уре­де­ни с по­ве­ли­тел­ни раз­по­ред­би на за­ко­на, мо­гат да се ре­гу­ли­рат, ка­то се уго­ва­рят дру­ги ус­ло­вия по конкрет­но­то тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние при спаз­ва­не­то на нор­ма­тив­ни­те изис­к­ва­ния на дейс­т­ва­що­то за­ко­но­да­тел­с­т­во в стра­на­та.

№ 04-14-13 от 28.01.1999 г.

Съг­лас­но чл. 6, ал. 1 на На­ред­ба­та за ко­ман­ди­ров­ки­те в стра­на­та не се счи­тат за ко­ман­ди­ро­ва­ни ли­ца­та, ко­и­то из­вър­ш­ват пос­то­ян­на­та си ра­бо­та през вре­ме на пъ­ту­ва­не­то - ра­бот­ни­ци от ло­ко­мо­ти­ви и дру­ги пре­воз­ни бри­га­ди, шо­фьо­ри, лет­ци и дру­ги, тъй ка­то по­лу­ча­ват до­пъл­ни­тел­ни въз­наг­раж­де­ния, включ­ва­щи и ко­ман­ди­ро­въч­ни па­ри, ос­вен ако с акт на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет не е пред­ви­де­но дру­го (чл. 6, ал. 2).

В слу­чай че за ня­кои длъж­нос­ти от пер­со­на­ла на еки­па­жи­те на Ави­о­ком­па­ния “Бал­кан” ЕАД, из­вър­ш­ва­щи по­ле­ти по вът­реш­ни­те ли­нии в стра­на­та, в раз­ме­ра на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние - тру­до­вия до­го­вор, не са вклю­че­ни ко­ман­ди­ро­въч­ни па­ри в съ­о­т­вет­ни­те до­пъл­ни­тел­ни спо­ра­зу­ме­ния, мо­же да се при­ла­гат раз­по­ред­би­те на На­ред­ба­та за ко­ман­ди­ров­ки­те в стра­на­та. На ос­но­ва­ние чл. 4 , ал. 1 от по­со­че­на­та на­ред­ба ко­ман­ди­ро­ва­ни­ят за вре­ме­то на ко­ман­ди­ров­ка­та има пра­во да по­лу­чи ос­вен брут­но­то си тру­до­во въз­наг­раж­де­ние и ко­ман­ди­ро­въч­ни па­ри при ус­ло­ви­я­та и в раз­ме­ри­те по та­зи на­ред­ба. Ос­вен то­ва на ко­ман­ди­ро­ва­ния еки­паж, из­пъл­ня­ващ по­ле­та без но­щу­ва­не, се из­п­ла­щат днев­ни па­ри в раз­мер 50 на сто от оп­ре­де­ле­ния раз­мер по чл. 19, ал. 2 от На­ред­ба­та за ко­ман­ди­ров­ки­те в стра­на­та.

№ 94-В-38 от 16.06.1999 г.

Съг­лас­но На­ред­ба­та за ко­ман­ди­ров­ки­те в стра­на­та, при­е­та с ПМС № 72 от 1986 г. (ДВ, бр. 11 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 21 от 1991 г., бр. 2 от 1994 г., бр. 62 от 1995 г., бр. 34 от 1997 г. и бр. 40 от 1999 г.) на ко­ман­ди­ро­ва­ния, ко­га­то ос­та­ва да но­щу­ва в мяс­то­то на ко­ман­ди­ров­ка­та, се зап­ла­щат днев­ни па­ри в раз­мер 12 лв. за все­ки ден от ко­ман­ди­ров­ка­та.

Днев­ни па­ри не се из­п­ла­щат при пол­з­ва­не слу­жеб­но на це­лод­нев­на без­п­лат­на хра­на в мяс­то­то на ко­ман­ди­ров­ка­та, ко­га­то тя се из­пъл­ня­ва в мяс­то­то, къ­де­то фак­ти­чес­ки жи­вее ко­ман­ди­ро­ва­ни­ят или не­го­во­то се­мейс­т­во, и за дни­те, през ко­и­то ко­ман­ди­ро­ва­ни­ят се е за­вър­нал в пос­то­ян­на­та си мес­то­ра­бо­та за док­ла­ди, про­у­ч­ва­ния и дру­ги.

Съг­лас­но чл. 32 от ци­ти­ра­на­та на­ред­ба ко­ман­ди­ро­въч­ни па­ри се из­п­ла­щат сре­щу пред­с­та­вя­не на съ­о­т­вет­ни­те до­ку­мен­ти. Ако до­ку­мен­ти­те не бъ­дат пред­с­та­ве­ни, ко­ман­ди­ро­ва­щи­ят е в пра­во­то си да от­ка­же из­п­ла­ща­не­то на за­я­ве­ни­те су­ми. Ако ко­ман­ди­ро­ва­ни­ят не пред­с­та­ви до­ку­мен­ти, удос­то­ве­ря­ва­щи из­вър­ше­ни­те раз­хо­ди за но­щув­ка, ко­ман­ди­ро­ва­щи­ят мо­же да сче­те, че не са из­пъл­не­ни изис­к­ва­ни­я­та за из­п­ла­ща­не пъл­ния раз­мер на днев­ни­те па­ри и да ги из­п­ла­ти съг­лас­но чл. 19, ал. 2 от На­ред­ба­та за ко­ман­ди­ров­ки­те в стра­на­та.

№ 26-00-413 от 13.11.2000 г.

Ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли, ко­и­то са из­п­ра­те­ни да из­пъл­ня­ват тру­до­ви­те си за­дъл­же­ния из­вън мяс­то­то на пос­то­ян­на­та им мес­то­ра­бо­та, имат пра­во на ко­ман­ди­ро­въч­ни па­ри.

Съг­лас­но чл. 66, ал. 1 от КТ мяс­то­то и ха­рак­те­рът на ра­бо­та­та се оп­ре­де­лят с тру­до­вия до­го­вор меж­ду ра­бо­то­да­те­ля и ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля. По си­ла­та на ал. З от съ­щия член за мяс­то на ра­бо­та се смя­та се­да­ли­ще­то на пред­п­ри­я­ти­е­то, с ко­е­то е склю­чен тру­до­ви­ят до­го­вор, до­кол­ко­то дру­го не е уго­во­ре­но или не след­ва от ха­рак­те­ра на ра­бо­та­та.

При по­ло­же­ние че се­да­ли­ще­то на пред­п­ри­я­ти­е­то е в гр. Со­фия и в тру­до­ви­те до­го­во­ри не е уго­во­ре­но дру­го мяс­то на ра­бо­та по сми­съ­ла на чл. 66, ал. З от КТ, ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те ще имат пра­во на ко­ман­ди­ро­въч­ни па­ри, ко­га­то из­пъл­ня­ват за­дъл­же­ни­я­та си из­вън те­ри­то­ри­я­та на гр. Со­фия.

№ 33/141 от 06.06.2002 г.

В слу­чай че пре­по­да­ва­те­ли­те са наз­на­че­ни на тру­дов до­го­вор и из­вър­ш­ват обу­че­ние, свър­за­но с по­ви­ша­ва­не ква­ли­фи­ка­ци­я­та на спе­ци­а­лис­ти (учи­те­ли), съг­лас­но пред­ме­та на дей­ност на вис­ше­то учи­ли­ще, рес­пек­тив­но де­пар­та­мен­та (чл. 26а от За­ко­на за вис­ше­то об­ра­зо­ва­ние), след­ва да се из­п­ла­щат ко­ман­ди­ро­въч­ни - днев­ни, път­ни и квар­тир­ни па­ри, съг­лас­но На­ред­ба­та за ко­ман­ди­ров­ки­те в стра­на­та, в слу­ча­и­те ко­га­то обу­че­ни­е­то се из­вър­ш­ва из­вън на­се­ле­но­то мяс­то, къ­де­то се на­ми­ра де­пар­та­мен­тът.

В то­зи слу­чай тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние се фор­ми­ра съг­лас­но при­ла­га­на­та сис­те­ма за зап­ла­ща­не на тру­да в де­пар­та­мен­та.

В слу­чай че вис­ше­то учи­ли­ще, рес­пек­тив­но де­пар­та­мен­тът, е склю­чи­ло с дър­жа­ва­та или с дру­ги пот­ре­би­те­ли до­го­во­ри за под­го­тов­ка и за по­ви­ша­ва­не ква­ли­фи­ка­ци­я­та на спе­ци­а­лис­ти с вис­ше об­ра­зо­ва­ние (чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗВО), ко­ман­ди­ро­въч­ни­те па­ри и въз­наг­раж­де­ни­я­та на пре­по­да­ва­те­ли­те се из­п­ла­щат съг­лас­но съ­о­т­вет­ни­те им кла­у­зи.

№ 94 КО/115 от 07.04.2003 г.

Съг­лас­но на­ред­ба­та за Ко­ман­ди­ров­ки­те в стра­на­та (обн. ДВ, бр. 11 от 10.02.1987 г., изм. и доп.), за вре­ме­то на ко­ман­ди­ров­ка, ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те по­лу­ча­ват тъй нар. ко­ман­ди­ро­въч­ни па­ри, по ред и ус­ло­вия, ус­та­но­ве­ни в на­ред­ба­та. Ос­вен то­ва, за съ­що­то вре­ме те по­лу­ча­ват и тру­до­во­то си въз­наг­раж­де­ние. Брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние не мо­же да бъ­де по-мал­ко от оп­ре­де­ле­но­то по чл. 228 от Ко­дек­са на тру­да.

Раз­по­ред­ба­та на чл. З от НКС пред­виж­да ко­ман­ди­ро­ва­ни­ят да спаз­ва ус­та­но­ве­но­то ра­бот­но вре­ме на пред­п­ри­я­ти­е­то, в ко­е­то е ко­ман­ди­ро­ван. Ко­га­то из­пъл­не­ни­е­то на за­да­ча­та не е пря­ко свър­за­но с ра­бо­та­та на пред­п­ри­я­ти­е­то, в ко­е­то е ко­ман­ди­ро­ван, ко­ман­ди­ро­ва­ни­ят сам оп­ре­де­ля ра­бот­но­то си вре­ме, ка­то се ръ­ко­во­ди от ус­та­но­ве­но­то за не­го ра­бот­но вре­ме и от не­о­б­хо­ди­мост­та да из­пъл­ни за­да­ча­та в рам­ки­те на дни­те, оп­ре­де­ле­ни със за­по­вед­та за ко­ман­ди­ров­ка­та.

От по­со­че­ни­те раз­по­ред­би се виж­да, че и по вре­ме на ко­ман­ди­ров­ка, ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те след­ва да спаз­ват ус­та­но­ве­но­то за тях ра­бот­но вре­ме. В слу­чай че по­ла­гат из­вън­ре­ден труд по вре­ме на ко­ман­ди­ров­ка, то­зи труд тряб­ва да се зап­ла­ти.

№ 26/237 от 09.06.2003 г.

Във връз­ка със за­пит­ва­не­то ви уве­до­мя­ва­ме след­но­то:

Съг­лас­но чл. 23 от На­ред­ба­та за ко­ман­ди­ров­ки­те в стра­на­та, не се зап­ла­щат днев­ни па­ри при слу­жеб­но пол­з­ва­не на це­лод­нев­на без­п­лат­на хра­на в мяс­то­то на ко­ман­ди­ров­ка­та или ко­га­то тя се из­пъл­ня­ва в мяс­то­то, къ­де­то фак­ти­чес­ки жи­вее ко­ман­ди­ро­ва­ни­ят или не­го­во­то се­мейс­т­во.

Сле­до­ва­тел­но, ако слу­жи­те­лят на “Ле­ти­ще Вар­на” ЕАД, фак­ти­чес­ки жи­вее в гр. Вар­на, и е ко­ман­ди­ро­ван в гр. Со­фия, къ­де­то жи­вее не­го­во­то се­мейс­т­во, то­зи слу­жи­тел ня­ма пра­во на днев­ни па­ри.

№ 0412/15 от 05.04.2004 г.

Раз­по­ред­ба­та на чл. 2 от На­ред­ба­та за ко­ман­ди­ров­ки­те в стра­на­та (НКС), ус­та­но­вя­ва, че ко­ман­ди­ров­ки­те се оп­ре­де­лят в ка­лен­дар­ни дни и включ­ват дни­те за из­пъл­не­ни­е­то на за­да­ча­та, дни­те на пъ­ту­ва­не­то, по­чив­ни­те и праз­нич­ни­те дни. Сле­до­ва­тел­но ос­нов­но­то пра­ви­ло е, че ко­ман­ди­ро­ва­не­то се осъ­щес­т­вя­ва в ка­лен­дар­ни дни, по­ра­ди ко­е­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят има пра­во на днев­ни па­ри за всич­ки­те дни на ко­ман­ди­ров­ка­та.

Ко­ман­ди­ров­ки­те се осъ­щес­т­вя­ват въз ос­но­ва на пред­ва­ри­тел­но из­да­де­на пис­ме­на за­по­вед от ко­ман­ди­ро­ва­щия, кой­то оп­ре­де­ля ус­ло­ви­я­та на ко­ман­ди­ров­ка­та. Пре­цен­ка­та от­нос­но вре­ме­то, ко­е­то е не­о­б­хо­ди­мо за пъ­ту­ва­не и за из­вър­ш­ва­не на въз­ло­же­на­та за­да­ча, е на ко­ман­ди­ро­ва­щия. Ако той пре­це­ни, че през пос­лед­ния ден на ко­ман­ди­ров­ка­та ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят ще е ан­га­жи­ран са­мо за част от за­ко­но­у­с­та­но­ве­но­то за не­го ра­бот­но­то вре­ме, със за­по­вед­та мо­же да се оп­ре­де­ли и час, в кой­то ко­ман­ди­ро­ва­ни­ят да се за­вър­не на ра­бот­но­то си мяс­то. В слу­чай че през пос­лед­ния ден ко­ман­ди­ро­ва­не­то е за по-мал­ко от за­ко­но­у­с­та­но­ве­но­то ра­бот­но вре­ме, ня­ма преч­ка да се при­ло­жи чл. 19, ал. 2 от НКС.

№ 33/592 от 11.06.2004 г.

Съг­лас­но чл. 121, ал. 1 от КТ, ра­бо­то­да­те­лят мо­же да ко­ман­ди­ро­ва ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля за из­пъл­не­ние на тру­до­ви­те за­дъл­же­ния из­вън мяс­то­то на пос­то­ян­на­та му ра­бо­та.

От по­со­че­ни­те дан­ни в за­пит­ва­не­то мо­же да се нап­ра­ви из­во­дът, че из­вър­ш­ва­не­то на обу­че­ние от слу­жи­те­ли в На­ци­о­нал­ния ин­с­ти­тут на пра­во­съ­ди­е­то през по­чив­ни дни и офи­ци­а­л­ни праз­ни­ци е из­пъл­не­ние на тру­до­ви­те им за­дъл­же­ния. В те­зи слу­чаи се из­да­ва за­по­вед за ко­ман­ди­ров­ка на ос­но­ва­ние чл. 121 от КТ, съ­дър­жа­ща дан­ни­те, рег­ла­мен­ти­ра­ни в На­ред­ба­та за ко­ман­ди­ров­ки­те в стра­на­та и На­ред­ба­та за слу­жеб­ни­те ко­ман­ди­ров­ки и спе­ци­а­ли­за­ци­и­те в чуж­би­на, от ко­я­то се пол­з­ват дан­ни­те, свър­за­ни с ра­бо­та­та през по­чив­ни­те дни и офи­ци­а­л­ни­те праз­ни­ци.

За из­вън­ре­ден труд, не­за­ви­си­мо от то­ва да­ли е по­ло­жен за­кон­но или не, се зап­ла­ща тру­до­во въз­наг­раж­де­ние в уве­ли­чен раз­мер съг­лас­но чл. 262 (чл. 150, ал. 1 от КТ).

В чл. 263, ал. 2 от Ко­дек­са на тру­да е пред­ви­де­но, че за из­вън­ре­ден труд (свър­зан с из­пъл­не­ни­е­то на тру­до­ви за­дъл­же­ния), по­ло­жен от ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли с не­нор­ми­ран ра­бо­тен ден през дни­те на сед­мич­на­та по­чив­ка и през дни­те на офи­ци­а­л­ни­те праз­ни­ци, се зап­ла­ща тру­до­во въз­наг­раж­де­ние в раз­ме­ри­те по чл. 262, ал. 1, т. 2 и 3. Съг­лас­но те­зи тек­с­то­ве по­ло­же­ни­ят из­вън­ре­ден труд се зап­ла­ща с уве­ли­че­ние, уго­во­ре­но меж­ду ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля и ра­бо­то­да­те­ля, но не по-мал­ко от 75 на сто - за ра­бо­та през по­чив­ни­те дни и 100 на сто - за ра­бо­та през дни­те на офи­ци­а­л­ни­те праз­ни­ци.

Във връз­ка с из­б­ро­е­ни­те при­чи­ни из­ра­зя­ва­ме ста­но­ви­ще, че слу­жи­те­ли­те в На­ци­о­нал­ния ин­с­ти­тут на пра­во­съ­ди­е­то имат пра­во на зап­ла­ща­не на из­вън­ре­ден труд през по­чив­ни дни и офи­ци­а­л­ни праз­ни­ци.

В мо­мен­та ня­ма из­рич­на раз­по­ред­ба от­нос­но за­дъл­же­ни­е­то на ра­бо­то­да­те­ля да оси­гу­ря­ва сед­мич­на по­чив­ка след по­ло­жен из­вън­ре­ден труд, но в За­ко­на за из­ме­не­ние и до­пъл­не­ние на Ко­дек­са на тру­да, кой­то вли­за в си­ла от 01.08.2004 г. е пред­ви­де­но, за по­ло­жен из­вън­ре­ден труд в два­та дни от сед­мич­на­та по­чив­ка при под­нев­но из­чис­ля­ва­не на ра­бот­но­то вре­ме, ра­бот­ни­кът и слу­жи­те­лят да има пра­во ос­вен на уве­ли­че­но зап­ла­ща­не на то­зи труд и на неп­ре­къс­на­та по­чив­ка през след­ва­ща­та ра­бот­на сед­ми­ца в раз­мер не по-мал­ко от 24 ча­са (чл. 153, ал. 4 от КТ).

№ 33/458 от 29.07.2004 г.

Съг­лас­но чл. 215 от Ко­дек­са на тру­да при ко­ман­ди­ро­ва­не ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят има пра­во да по­лу­чи ос­вен брут­но­то си тру­до­во въз­наг­раж­де­ние още и път­ни, днев­ни и квар­тир­ни па­ри при ус­ло­вия и в раз­ме­ри, оп­ре­де­ле­ни с На­ред­ба­та за ко­ман­ди­ров­ки­те в стра­на­та.

Сред­с­т­ва­та за по­е­в­ти­ня­ва­не на хра­на­та ве­ро­я­т­но са сред­с­т­ва за со­ци­а­л­но би­то­во и кул­тур­но об­с­луж­ва­не и се раз­ход­ват по ре­ше­ние на об­що­то съб­ра­ние на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те.

Сле­до­ва­тел­но, ко­га­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е ко­ман­ди­ро­ван, той по­лу­ча­ва брут­но­то си тру­до­во въз­наг­раж­де­ние и обез­ще­те­ни­я­та за ко­ман­ди­ров­ка­та, ко­и­то се из­ра­зя­ват в из­п­ла­ща­не на път­ни, днев­ни и квар­тир­ни па­ри по НКС.