Административна практика

№ 92-00-88 от 20.04.1995 г. (ИБТ, бр. 5 от 1995 г.)

Вре­ме­то, ко­е­то се приз­на­ва за тру­дов стаж на же­ни­те - май­ки и оси­но­ви­тел­ки за пе­ри­о­да след 31 де­кем­в­ри 1967 г. се ре­гу­ли­ра от три раз­лич­ни и са­мос­то­я­тел­ни нор­ма­тив­ни ак­та и в раз­лич­ни раз­ме­ри, по­ра­ди ко­е­то длъж­нос­т­ни­те ли­ца, ко­и­то за­чи­тат тру­дов стаж сре­щат зат­руд­не­ния.

Пър­ви­ят нор­ма­ти­вен акт, кой­то рег­ла­мен­ти­ра тру­до­вия стаж на не­ра­бо­те­щи­те же­ни - май­ки и оси­но­ви­тел­ки е Пос­та­нов­ле­ние N 61 на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет от 28 де­кем­в­ри 1967 г. за на­сър­ча­ва­не на раж­да­е­мост­та (обн,, ДВ, бр. 2 от 1968 г.). В раз­по­ред­ба­та на т. 9, ал. 4 и 5 от то­ва пос­та­нов­ле­ние е пред­ви­де­но, че на же­ни­те - май­ки или оси­но­ви­тел­ки, ко­и­то са чле­но­ве на ТКЗС или не­ра­бо­те­щи, при бре­мен­ност, раж­да­не и за от­г­леж­да­не на мал­ко де­те, ще им се за­чи­та за тру­дов стаж та­къв пе­ри­од от вре­ме, кой­то от­го­ва­ря на раз­ме­ри­те на пла­те­ни­те и неп­ла­те­ни­те от­пус­ки, на ко­и­то имат пра­во ра­бо­те­щи­те май­ки и оси­но­ви­тел­ки, съг­лас­но раз­по­ред­би­те на чл. 60 и 61 от Ко­дек­са на тру­да от 1951 г. Раз­ме­рът на тру­до­вия стаж, приз­нат по то­зи ред за­ви­си от броя и по­ред­ност­та на ро­де­ни­те де­ца, как­то и от въз­раст­та на оси­но­ве­но­то де­те и по­ред­ност­та му в се­мейс­т­во­то.

В точ­ка 4 от Ин­с­т­рук­ция № 0-4 за уреж­да­не на тру­до­вия стаж на же­ни­те - май­ки и оси­но­ви­тел­ки, член­ки на ТКЗС или не­ра­бо­те­щи при бре­мен­ност, раж­да­не и за от­г­леж­да­не на де­ца (обн., ДВ, бр. 15 от 1970 г.; изм. и доп., бр. 85 от 1983 г.) е пред­ло­же­на таб­ли­ца със сро­ко­ве­те в за­ви­си­мост от по­ред­ност­та на де­ца­та, ко­и­то се за­чи­тат за тру­дов стаж на май­ки­те и оси­но­ви­тел­ки­те, не­ра­бо­те­щи или член­ки на ТКЗС, при раж­да­не (оси­но­вя­ва­не) на жи­во де­те, ко­е­то не е по­чи­на­ло пре­ди из­ти­ча­не­то на те­зи сро­ко­ве.

при раж­да­не     ме­се­ци                          при оси­но­вя­ва­не от

                                                            де­ня на пре­да­ва­не на

                                                            де­те­то за оси­но­вя­ва­не до:

на пър­во де­те  12 ме­се­ца                   10 и 1/2 ме­сеч­на въз­раст

                                                                 на де­те­то

на вто­ро де­те   14 ме­се­ца                   12 и 1/2 ме­сеч­на въз­раст

                                                                 на де­те­то

на тре­то де­те   18 ме­се­ца                   16 и 1/2 ме­сеч­на въз­раст

                                                                на де­те­то

на чет­вър­то       12 ме­се­ца                 10 и 1/2 ме­сеч­на въз­раст

и вся­ко                                                    на де­те­то

след­ва­що

Осо­бе­но­то при за­чи­та­не­то на тру­дов стаж по те­зи нор­ма­тив­ни ак­то­ве е, че на же­ни­те - май­ки се приз­на­ва тру­дов стаж в по­со­че­ни­те в таб­ли­ца­та раз­ме­ри, ка­то 45 ка­лен­дар­ни дни от тях се бро­ят пре­ди да­та­та на раж­да­не­то на де­те­то, а ос­та­на­ли­те де­сет ме­се­ца и по­ло­ви­на - след раж­да­не­то. Нап­ри­мер: де­те­то е ро­де­но на 15 фев­ру­а­ри 1968 г.

Ка­то се вър­нат 45 ка­лен­дар­ни дни на­зад след­ва, че 12 ме­се­ца за пър­во де­те ще се бро­ят от 1 яну­а­ри 1968 г. до 1 яну­а­ри 1969 г., от ко­и­то ме­сец и по­ло­ви­на пре­ди раж­да­не­то, а ос­та­на­ли­те 10 ме­се­ца и по­ло­ви­на след да­та­та на раж­да­не­то. Сле­до­ва­тел­но на не­ра­бо­те­ща­та май­ка, ро­ди­ла де­те­то си на 15 фев­ру­а­ри 1968 г. ще й се за­че­те тру­дов стаж в пе­ри­о­да от 1 яну­а­ри 1968 г. до 1 яну­а­ри 1969 г., ако до то­зи мо­мент не е за­поч­на­ла ра­бо­та по тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние.

За не­ра­бо­те­щи­те же­ни - оси­но­ви­тел­ки тру­до­вият стаж се за­чи­та (брои) от да­та­та на пре­да­ва­не на де­те­то за оси­но­вя­ва­не до на­вър­ш­ва­не на съ­о­т­вет­ния пе­ри­од, по­со­чен в таб­ли­ца­та.

Нап­ри­мер: де­те­то е ро­де­но на 15 фев­ру­а­ри 1968 г. и е пър­во оси­но­ве­но де­те, за ко­е­то след­ва да се приз­нае вре­ме­то до на­вър­ш­ва­не­то на 10 и по­ло­ви­на ме­сеч­на въз­раст на де­те­то. Ако оси­но­вя­ва­не­то е ста­на­ло два ме­се­ца след раж­да­не­то на де­те­то, т.е. на 15 ап­рил 1968 г., до на­вър­ш­ва­не­то на 10 ме­се­ца и по­ло­ви­на ос­та­ват 8 ме­се­ца и по­ло­ви­на, кои­то след­ва да се за­че­тат за тру­дов стаж на не­ра­бо­те­ща­та оси­но­ви­тел­ка.

По­со­че­ни­те нор­ма­тив­ни ак­то­ве рег­ла­мен­ти­рат за­чи­та­не­то на тру­дов стаж на же­ни­те - май­ки или оси­но­ви­тел­ки, ко­и­то са член­ки на ТКЗС или не ра­бо­тят за вре­ме­то след 31 де­кем­в­ри 1967 г.

За­чи­та­не­то на тру­дов стаж по те­зи нор­ма­тив­ни ак­то­ве е са­мо за не­ра­бо­те­щи­те же­ни - май­ки и оси­но­ви­те­ли при раж­да­не и оси­но­вя­ва­не на де­те, ко­е­то не е по­чи­на­ло пре­ди из­ти­ча­не­то на по­со­че­ни­те сро­ко­ве. Ако де­те­то е по­чи­на­ло при раж­да­не или след то­ва, как­то и за по­чи­на­ли­те след ка­то са би­ли оси­но­ве­ни, ре­дът и сро­ко­ве­те за приз­на­ва­не на тру­дов стаж са ус­та­но­вени в раз­по­ред­би­те на т. 5 до т. 9 от Ин­с­т­рук­ция N 0-4 от 1970 г.

При раж­да­не­то на близ­на­ци, тру­до­ви­ят стаж на май­ка­та се оп­ре­де­ля по ре­да на пос­лед­ния близ­нак, но ако един от близ­на­ци­те е тре­то де­те, тру­до­вият стаж се за­чи­та ка­то за тре­то де­те.

При оп­ре­де­ля­не­то на по­ред­ност­та на де­ца­та с ог­лед за­чи­та­не­то на тру­дов стаж се взе­мат пред­вид рож­де­ни­те и оси­но­ве­ни­те де­ца от май­ка­та (оси­но­ви­тел­ка­та), ко­и­то са жи­ви към де­ня на раж­да­не­то (оси­но­вя­ва­не­то) и не са да­де­ни за оси­но­вя­ва­не от дру­ги ли­ца. До­ве­де­ни­те и за­ва­ре­ни­те де­ца се взе­мат пред­вид при оп­ре­де­ля­не на по­ред­ност­та на де­те­то, за ко­е­то ще се за­чи­та тру­дов стаж, са­мо ако са оси­но­ве­ни от май­ка­та.

По то­зи ред се приз­на­ва тру­дов стаж на не­ра­бо­те­щи­те же­ни - май­ки и оси­но­ви­тел­ки до 3 юли 1984 г., ко­га­то бе­ше из­ме­нен и до­пъл­нен Ука­зът за на­сър­ча­ва­не на раж­да­е­мост­та /УНР/ (обн,, ДВ, бр. 15 от 1968 г.; пос­лед­но изм. и доп., ДВ, бр. 88 от 1993 г.) С из­ме­не­ни­е­то и до­пъл­не­ни­е­то на чл. Зж от УНР (кон­к­рет­но­то из­ме­не­ние и до­пъл­не­ние е об­на­род­ва­но в ДВ, бр. 51 от 1984 г.) на не­ра­бо­те­щи­те же­ни - май­ки и оси­но­ви­тел­ки се приз­на­ва тру­дов стаж от да­та­та на раж­да­не­то или да­та­та на пре­да­ва­не на де­те­то за оси­но­вя­ва­не до на­вър­ш­ва­не на 3-го­диш­на­та му въз­раст. За раз­ли­ка от нор­ма­тив­ни­те до­ку­мен­ти, дейс­т­ва­ли до то­зи мо­мент по УНР, тру­до­вият стаж се за­чи­та (брои) от да­та­та на раж­да­не­то или от да­та­та на оси­но­вя­ва­не­то на де­те­то до на­вър­ш­ва­не на 3-го­диш­на­та му въз­раст.

От 3 юли 1984 г. не­ра­бо­те­щи­те же­ни - май­ки или оси­но­ви­тел­ки при­до­би­ват но­во ма­те­ри­а­л­но пра­во, т.е. на тях съг­лас­но УНР след­ва да им се за­чи­та тру­дов стаж до на­вър­ш­ва­не на 3-го­диш­на въз­раст на де­ца­та. Ако до 3 юли 1984 г. не са из­тек­ли сро­ко­ве­те, ко­и­то се за­чи­тат за тру­дов стаж по ре­да на т. 9, ал. 4 и 5 от ПМС № 61 от 1967 г., на май­ки­те се за­чи­та тру­дов стаж до на­вър­ш­ва­не на 3-го­диш­на въз­раст на де­ца­та без пре­къс­ва­не. То­ва са слу­ча­и­те, в ко­и­то сро­ко­ве­те по два­та нор­ма­тив­ни ак­та се зас­тъп­ват (нас­лаг­ват) без па­у­за. Ако оба­че до 3 юли 1984 г. са из­тек­ли сро­ко­ве­те по ПМС № 61 от 1967 г., но де­те­то не е на­вър­ши­ло 3-го­диш­на въз­раст, на та­ки­ва не­ра­бо­те­щи май­ки или оси­но­ви­тел­ки след­ва да се приз­нае още тру­дов стаж, рав­ня­ващ се на вре­ме­то от 3 юли 1984 г. до на­вър­ш­ва­не на 3 го­ди­ни на де­те­то.

Нап­ри­мер: пър­во де­те е ро­де­но на 1 юли 1982 г. и съг­лас­но раз­по­ред­би­те на ПМС № 61 от 1967 г. на май­ка­та се приз­на­ва тру­дов стаж 12 ме­се­ца, от ко­и­то 45 дни пре­ди раж­да­не­то, т.е. 12 ме­се­ца, счи­та­но от 15 май 1982 г. до 15 май 1983 г. Де­те­то на­вър­ш­ва 3 го­ди­ни на 1 юли 1985 г. и ако до то­зи мо­мент май­ка­та не ра­бо­ти, след­ва да й се приз­нае тру­дов стаж още за пе­ри­о­да от 3 юли 1984 г. до 1 юли 1985 г.

От 1 яну­а­ри 1987 г. е в си­ла раз­по­ред­ба­та на чл. 354, т. 6 от Ко­дек­са на тру­да от 1986 г., съг­лас­но ко­я­то за тру­дов стаж се приз­на­ва и вре­ме­то, през ко­е­то не е съ­щес­т­ву­ва­ло тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние, ко­га­то май­ка­та или оси­но­ви­тел­ка­та се гри­жи за от­г­леж­да­не на де­те до на­вър­ш­ва­не на 3-го­диш­на­та му въз­раст.

За­чи­та­не­то на тру­дов стаж на не­ра­бо­те­щи­те же­ни - май­ки и оси­но­ви­тел­ки по Ука­за за на­сър­ча­ва­не на раж­да­е­мост­та и чл. 354, т. 6 от Ко­дек­са на тру­да от 1986 г. не съз­да­ва зат­руд­не­ния, тъй ка­то пе­ри­о­дът, кой­то се приз­на­ва е един и същ - от да­та­та на раж­да­не­то или да­та­та на пре­да­ва­не на де­те­то за оси­но­вя­ва­не до на­вър­ш­ва­не на 3-го­диш­на­та му въз­раст.

Счи­та­но от 1 яну­а­ри 1993 г. с вли­за­не­то в си­ла на За­ко­на за из­ме­не­ние и до­пъл­не­ние на Ко­дек­са на тру­да (обн. ДВ, бр. 100 от 1992 г.) тру­дов стаж по чл. 354, т. 6 от Ко­дек­са на тру­да се за­чи­та и на не­ра­бо­те­щи­те ба­щи или оси­но­ви­те­ли, ко­и­то се гри­жат за от­г­леж­да­не на де­ца до 3-го­диш­на въз­раст.

Тру­до­ви­ят стаж, кой­то се за­чи­та по по­со­че­ни­те нор­ма­тив­ни ак­то­ве, се ус­та­но­вя­ва от ор­га­на, кой­то приз­на­ва пра­ва, про­и­з­ти­ча­щи от тру­дов стаж. За да бъ­де приз­нат съ­о­т­вет­ни­ят раз­мер тру­дов стаж, за­и­н­те­ре­со­ва­ни­те ли­ца след­ва да пред­с­та­вят не­о­б­хо­ди­ми­те до­ку­мен­ти, ко­и­то го удос­то­ве­ря­ват. Та­ки­ва до­ку­мен­ти са: акт за раж­да­не на де­те­то, ре­ше­ние на съ­да за оси­но­вя­ва­не, дек­ла­ра­ция от оси­но­ви­те­ля за да­та­та на фак­ти­чес­ко­то пре­да­ва­не на де­те­то за оси­но­вя­ва­не, ли­чен пас­порт, тру­до­ва книж­ка, до­ку­мен­ти, от ко­и­то да е вид­но да­ли през съ­щия пе­ри­од ли­це­то ня­ма тру­дов стаж, приз­нат по друг ред - за­по­ве­ди за наз­на­ча­ва­не или увол­ня­ва­не, за от­пус­ки и др. под., как­то и дру­ги до­ку­мен­ти, с ко­и­то след­ва да се ус­та­но­ви по­ред­ност­та на де­ца­та, ко­га­то то­ва е не­о­б­хо­ди­мо.

Съг­лас­но раз­по­ред­ба­та на т. 12, ал. 1 от Ин­с­т­рук­ция № 0-4 от 1970 г., в си­ла до из­ме­не­ни­е­то й в ДВ, бр. 85 от 1983 г., тру­до­вият стаж при­до­бит на ос­но­ва­ние т. 9, ал. 4 и 5 от ПМС № 61 от 1967 г., се ус­та­но­вя­ва­ше с удос­то­ве­ре­ние, из­да­де­но от на­род­ния съ­вет по мес­то­жи­тел­с­т­во­то на май­ка­та (оси­но­ви­тел­ка­та).

Удос­то­ве­ре­ни­е­то се из­да­ва­ше след справ­ка по ак­то­ве­те за граж­дан­с­ко­то със­то­я­ние по ут­вър­ден об­ра­зец НМ-1. Ето за­що, ако бъ­де пред­с­та­ве­но та­ко­ва удос­то­ве­ре­ние от не­ра­бо­те­щи же­ни - май­ки или оси­но­ви­тел­ки, би след­ва­ло да се при­е­ме от ор­га­на, кой­то за­чи­та тру­дов стаж по то­зи ред, тъй ка­то то е удос­то­ве­ри­те­лен до­ку­мент по си­ла­та на по­со­че­на­та раз­по­ред­ба.

Ор­га­нът, кой­то приз­на­ва тру­дов стаж, след­ва да нап­ра­ви съ­о­т­вет­ни­те справ­ки по пред­с­та­ве­ни­те до­ку­мен­ти, да ги опи­ше по под­хо­дящ на­чин, след ко­е­то ги връ­ща на при­те­жа­те­ля им.

То­ва, ко­е­то след­ва да зна­ят и две­те стра­ни по тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние е, че тру­дов стаж по те­зи нор­ма­тив­ни ак­то­ве се за­чи­та са­мо, ко­га­то са пред­с­та­ве­ни не­о­б­хо­ди­ми­те до­ку­мен­ти, ко­и­то го удос­то­ве­ря­ват. Ако от мо­мен­та на пред­с­та­вя­не­то им за­ви­си при­до­би­ва­не­то или из­губ­ва­не­то на да­де­но пра­во, про­и­з­ти­ча­що от то­зи тру­дов стаж, пред­с­та­вя­не­то на до­ку­мен­ти­те от за­и­н­те­ре­со­ва­но­то ли­це е же­ла­тел­но да се да­ти­ра. Та­зи под­роб­ност е важ­на с ог­лед оп­ре­де­ля­не­то на мо­мен­та (да­та­та), от кой­то ще се приз­на­ят или от­ка­жат пра­ва­та, про­и­з­ти­ча­щи от на­ли­чи­е­то на тру­дов стаж.

Как­то е вид­но от ка­за­но­то до­тук, за пе­ри­о­да от 1 де­кем­в­ри 1967 г. дейс­т­ват раз­лич­ни раз­по­ред­би от­нос­но приз­на­ва­не­то на тру­дов стаж на не­ра­бо­те­щи­те же­ни - май­ки или оси­но­ви­тел­ки, а след 1 яну­а­ри 1993 г. - и за ба­щи­те или оси­но­ви­те­ли­те. Ето за­що, ко­га­то се приз­на­ва тру­дов стаж на та­зи ка­те­го­рия ли­ца, след­ва да се под­хож­да ин­ди­ви­ду­а­л­но с ог­лед мо­мен­та на юри­ди­чес­кия факт - раж­да­не­то или оси­но­вя­ва­не­то на де­те и дейс­т­ва­лия към то­зи мо­мент нор­ма­ти­вен акт.

№ 33-00-68 от 30.12.1994 г.

Тру­дов стаж на не­ра­бо­те­щи­те же­ни - май­ки или оси­но­ви­тел­ки за от­г­леж­да­не на мал­ко де­те се приз­на­ва по ре­да на т. 9, ал. 4 и 5 от ПМС N 61 от 1967 г. (обн., ДР, бр. 2 от 1968 г.) са­мо за ро­де­ни­те или оси­но­ве­ни де­ца след 31 де­кем­в­ри 1967 г. От 3 юли 1984 г. на та­зи ка­те­го­рия ра­бот­нич­ки или слу­жи­тел­ки, тру­дов стаж се за­чи­та по ре­да на чл. 3ж от Ука­за за на­сър­ча­ва­не на раж­да­е­мост­та (обн., ДВ, бр. 15 от 1968 г.; пос­лед­но изм. и доп., ДВ, бр. 88 от 1993 г.), а от 1 яну­а­ри 1987 г. - по ре­да на чл. 354, т. 6 от Ко­дек­са на тру­да. Раз­ме­рът на тру­до­вия стаж, приз­нат по ре­да на те­зи раз­по­ред­би, е в за­ви­си­мост от да­та­та на раж­да­не­то (оси­но­вя­ва­не­то) на де­те­то, по­ред­ност­та на де­ца­та и дейс­т­ва­лия към съ­о­т­вет­ния мо­мент нор­ма­ти­вен акт.

№ 26-00-118 от 27.03.1996 г.

За про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та при оп­ре­де­ля­не раз­ме­ра на до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние се за­чи­та вре­ме­то, ко­е­то се приз­на­ва за тру­дов стаж по Ко­дек­са на тру­да, съг­лас­но чл. З, ал. 2, т. 1 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния. То­ва вре­ме включ­ва и вре­ме­то, през ко­е­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е ос­та­нал без ра­бо­та и е по­лу­ча­вал обез­ще­те­ние или е бил вклю­чен в шко­ли и кур­со­ве за прек­ва­ли­фи­ка­ция, съг­лас­но раз­по­ред­ба­та на чл. 354, т. 7 от Ко­дек­са на тру­да (справ­ка, ДВ, бр. 2 от 1996 г.).

№ 06-00-9 от 21.03.1996 г.

Счи­та­но от 9 яну­а­ри 1996 г. вле­зе в си­ла но­ва­та раз­по­ред­ба на чл. 354, т. 7 от Ко­дек­са на тру­да (ДВ, бр. 2 от 1996 г.). Съг­лас­но та­зи раз­по­ред­ба за тру­дов стаж се приз­на­ва вре­ме­то, ко­га­то не е съ­щес­т­ву­ва­ло тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние и ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е ос­та­нал без ра­бо­та и е по­лу­ча­вал обез­ще­те­ние за без­ра­бо­ти­ца или е бил вклю­чен в шко­ли и кур­со­ве за прек­ва­ли­фи­ка­ция.

От по­со­че­на­та да­та тру­до­ви­ят стаж, приз­нат по ПМС № 57 от 1989 г. се приз­на­ва и по Ко­дек­са на тру­да, сле­до­ва­тел­но и по чл. З, ал. 2, т. 1 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 1 и 63 от 1994 г.). То­ва оз­на­ча­ва, че счи­та­но от 9 яну­а­ри 1996 г. то­зи тру­дов стаж на­не­сен в тру­до­ви­те книж­ки и пре­ди та­зи да­та, след­ва да се при­ба­вя към об­ща­та ма­са тру­дов стаж и за вся­ка кръг­ла го­ди­на тру­дов стаж да се из­чис­ля­ва до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та (клас), но не по-мал­ко от 0.6 на сто вър­ху ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние.

№ 26-00-220 от 05.06.1996 г.

След вли­за­не в си­ла на но­ва­та раз­по­ред­ба на чл. 354, т. 7 от Ко­дек­са на тру­да вре­ме­то, през ко­е­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е ос­та­нал без ра­бо­та и е по­лу­ча­вал обез­ще­те­ние или е бил вклю­чен в шко­ли и кур­со­ве за прек­ва­ли­фи­ка­ция се за­чи­та при оп­ре­де­ля­не раз­ме­ра на до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та; не­за­ви­си­мо да­ли то­ва вре­ме е би­ло пре­ди или след вли­за­не в си­ла на по­со­че­на­та раз­по­ред­ба.

№ 26-00-294 от 22.07.1996 г.

Съг­лас­но чл. 354, т. 7 от Ко­дек­са на тру­да (изм., ДВ, бр. 2 от 1996 г.) вре­ме­то, през ко­е­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е ос­та­нал без ра­бо­та и е по­лу­ча­вал обез­ще­те­ния за без­ра­бо­ти­ца или е бил вклю­чен в шко­ли и кур­со­ве за прек­ва­ли­фи­ка­ция, се приз­на­ва за тру­дов стаж. По­со­че­на­та раз­по­ред­ба вли­за в си­ла от 9 яну­а­ри 1996 г. От та­зи да­та се приз­на­ва за тру­дов стаж и вре­ме­то, през ко­е­то ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те са по­лу­ча­ва­ли па­рич­ни обез­ще­те­ния по ПМС N 57 от 1989 г. ка­то ре­гис­т­ри­ра­ни пре­ди 9 яну­а­ри 1996 г. в бю­ра­та по тру­да.

Съг­лас­но чл. 3, ал. 2, т. 1 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та се за­чи­та вре­ме­то, ко­е­то се приз­на­ва за тру­дов стаж по Ко­дек­са на тру­да. Ето за­що вре­ме­то, през ко­е­то ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те са по­лу­ча­ва­ли па­рич­ни обез­ще­те­ния за без­ра­бо­ти­ца по ПМС № 57 от 1989 г. пре­ди 9 яну­а­ри 1996 г., след­ва да се за­чи­та за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та и за то­ва вре­ме да им се зап­ла­ща до­пъл­ни­тел­но ме­сеч­но въз­наг­раж­де­ние в про­цент вър­ху ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, оп­ре­де­ле­но с ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор.

№ 08-00-29 от 22.08.1996 г.

Обез­ще­те­ни­е­то по чл. 222, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да се из­п­ла­ща от ра­бо­то­да­те­ля, ко­га­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е ос­та­нал оп­ре­де­лен пе­ри­од от вре­ме без ра­бо­та, при прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние са­мо на из­рич­но по­со­че­ни­те в раз­по­ред­ба­та ос­но­ва­ния.

Съг­лас­но чл. 2, ал. 1 от ПМС № 57 от 1989 г. ос­во­бо­де­ни­те ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли­те по чл. 1 от пос­та­нов­ле­ни­е­то, за да по­лу­ча­ват пред­ви­де­ни­те обез­ще­те­ния и по­мо­щи, след­ва да се ре­гис­т­ри­рат в бю­ра­та по тру­да по ад­рес­на­та си ре­гис­т­ра­ция в 7-дне­вен срок от ос­во­бож­да­ва­не­то им от ра­бо­та. За из­п­ла­ща­не на обез­ще­те­ни­е­то по чл. 222, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да не се изис­к­ва ре­гис­т­ра­ция.

От то­ва мо­же да се нап­ра­ви из­вод, че обез­ще­те­ни­е­то по чл. 222, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да ня­ма ха­рак­тер на обез­ще­те­ние за без­ра­бо­ти­ца по сми­съ­ла на ПМС № 57 от 1989 г., а от­там и по чл. 354, т. 7 от Ко­дек­са на тру­да, чи­е­то но­во съ­дър­жа­ние, ко­е­то е в си­ла от 9 яну­а­ри 1996 г. има пред­вид вре­ме­то, през ко­е­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е ос­та­нал без ра­бо­та и е по­лу­ча­вал обез­ще­те­ния за без­ра­бо­ти­ца или е бил вклю­чен в шко­ли и кур­со­ве за прек­ва­ли­фи­ка­ция при ус­ло­вия и по ред, ус­та­но­ве­ни с ПМС N 57 от 1989 г.

№ 91-00-32 от 25.03.1996 г.

Във връз­ка с вли­за­не­то в си­ла на За­ко­на за от­б­ра­на­та и въ­о­ръ­же­ни­те си­ли на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.) и на ос­но­ва­ние § 13 от До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, при­е­та с Пос­та­нов­ле­ние № 133 на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет от 1993 г. (изм. и доп. с Пос­та­нов­ле­ние № 244 на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет от 1994 г.), МТСГ да­ва след­ни­те ука­за­ния:

На обу­ча­ва­ли­те се във во­ен­ни учи­ли­ща, ко­и­то ра­бо­тят по тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние, счи­та­но от 28 фев­ру­а­ри 1996 г. част от вре­ме­то на обу­че­ние след на­вър­ш­ва­не на пъл­но­ле­тие до раз­ме­ра на ре­дов­на­та во­ен­на служ­ба да се за­чи­та за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та по ре­да на чл. З, ал. 2, т. 4 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния.

За­че­те­на­та за тру­дов стаж част от вре­ме­то пре­ка­ра­но в обу­че­ние, не мо­же да бъ­де с про­дъл­жи­тел­ност, по-го­ля­ма от про­дъл­жи­тел­ност­та на ре­дов­на­та (на­бор­на­та) во­ен­на служ­ба към да­та­та на от­с­луж­ва­не на съ­ща­та в съ­о­т­вет­ния род войс­ки, съг­лас­но дейс­т­ва­що­то за­ко­но­да­тел­с­т­во.

Вре­ме­то за обу­че­ние, за­че­те­но за на­бор­на во­ен­на служ­ба след­ва да се ус­та­но­вя­ва с дип­ло­ма за за­вър­ше­но об­ра­зо­ва­ние или с до­ку­мент, из­да­ден от Цен­т­рал­ния во­е­нен ар­хив.

Нас­то­я­щи­те ука­за­ния се при­ла­гат за ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те, ко­и­то са се обу­ча­ва­ли във во­ен­ни учи­ли­ща, по­ра­ди ко­е­то не са слу­жи­ли на­бор­на во­ен­на служ­ба и от­ме­нят т. 2 от пис­мо № 04-04-2 от 14 яну­а­ри 1994 г. и пис­мо № 91-00-33 от 18 ап­рил 1995 г. на Ми­нис­тер­с­т­во­то на тру­да и со­ци­а­л­ни­те гри­жи.

№ 92-00-557 от 07.10.1993 г.

С На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, при­е­та с ПМС № 133/1993 г., се въз­п­рие нов под­ход при оп­ре­де­ля­не въз­наг­раж­де­ни­я­та за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та. Пре­мах­на­ха се ог­ра­ни­че­ни­я­та, свър­за­ни с мак­си­мал­ния раз­мер на до­пъл­ни­тел­но­то въз­наг­раж­де­ние по гру­пи пер­со­нал. Ка­то се спаз­ват изис­к­ва­ни­я­та за ми­ни­мал­ния раз­мер и ми­ни­мал­ни­те пе­ри­о­ди в го­ди­ни за при­до­би­ва­не пра­во и за из­ме­не­ние на до­пъл­ни­тел­но­то въз­наг­раж­де­ние за прос­лу­же­ни го­ди­ни, пред­п­ри­я­ти­я­та мо­гат с ко­лек­тив­ния тру­дов до­го­вор с Вът­реш­ни­те пра­ви­ла за ра­бот­на зап­ла­та са­ми да из­вър­ш­ват не­о­б­хо­ди­ма­та ди­фе­рен­ци­а­ция, ­в т.ч. по оп­ре­де­ле­ни от тях гру­пи, про­фе­сии, пе­ри­о­ди и др.

№ 94-П-51 от 03.08.1994 г.

Ре­дът, ус­ло­ви­я­та и раз­ме­ри­те за зап­ла­ща­не на до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та се оп­ре­де­лят с ко­лек­тив­ния и ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор или с вът­ре­шен акт на ра­бо­то­да­те­ля при спаз­ва­не на изис­к­ва­ни­я­та, ус­та­но­ве­ни с чл. 2, ал. 2 и 4 и чл. З от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 1 от 1994 г.).

Раз­ме­рът на до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за­ви­си пря­ко от про­дъл­жи­тел­ност­та на вре­ме­то, ко­е­то е за­че­те­но за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та на ли­це­то, как­то и от при­е­та­та таб­ли­ца по по­со­че­ния ред за ди­фе­рен­ци­ра­не по пе­ри­о­ди, сро­ко­ве и раз­ме­ри на въз­наг­раж­де­ни­е­то. С но­ва­та на­ред­ба ни­то се изис­к­ва, ни­то е ус­та­но­вен мак­си­ма­лен раз­мер и в то­зи сми­съл ня­ма прав­но ос­но­ва­ние до­пъл­ни­тел­но­то въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та да има мак­си­ма­лен раз­мер в про­цент и оп­ре­де­ле­на гор­на гра­ни­ца на тру­до­вия стаж. Пра­во­то за по­лу­ча­ва­не на то­ва до­пъл­ни­тел­но въз­наг­раж­де­ние въз­ник­ва при тру­дов стаж, не по-ма­лък от 3 го­ди­ни.

№ 26-00-400 от 29.12.1995 г.

Съг­лас­но чл. З, ал. 4 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 1 и 63 от 1994 г.), раз­ме­рът на до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля се из­ме­ня на пе­ри­од, не по-мал­ко от ед­на го­ди­на при­до­бит тру­дов стаж, т.е. на пе­ри­о­ди - ед­на или по­ве­че го­ди­ни.

Ре­дът, ус­ло­ви­я­та за по­лу­ча­ва­не, как­то и по-ви­со­ки­те раз­ме­ри от оп­ре­де­ле­ни­те в чл. З от на­ред­ба­та се оп­ре­де­лят с ко­лек­тив­ния тру­дов до­го­вор. За цел­та се до­го­ва­рят съ­о­т­вет­ни таб­ли­ци. Пе­ри­о­ди­те и раз­ме­ри­те в таб­ли­ци­те мо­гат да се уве­ли­ча­ват с ед­ни и съ­щи или раз­лич­ни стъп­ки, но при спаз­ва­не на по­со­че­ни­те изис­к­ва­ния.

№ 33-00-66 от 15.12.1994 г.

При прек­ла­си­ра­не на тру­до­вия стаж, ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят има пра­во на съ­о­т­вет­но по-ви­сок раз­мер на до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та към да­та­та на при­до­би­ва­не на изис­к­ва­щия се тру­дов стаж (пе­ри­од от ед­на или по­ве­че го­ди­ни), т.е. прек­ла­си­ра­не­то се из­вър­ш­ва ин­ди­ви­ду­а­л­но, а не ед­нов­ре­мен­но за всич­ки ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли към оп­ре­де­ле­на ка­лен­дар­на да­та.

Ре­дът, ус­ло­ви­я­та и раз­ме­ри­те за оп­ре­де­ля­не и зап­ла­ща­не на до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, вклю­чи­тел­но при прек­ла­си­ра­не на тру­до­вия стаж, се оп­ре­де­лят с ко­лек­тив­ния тру­дов до­го­вор или с вът­ре­шен акт на ра­бо­то­да­те­ля, съг­лас­но чл. 2, ал. 2 - 4 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния.

№ 26-00-110 от 27.03.1996 г.

Раз­ме­рът на до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та се оп­ре­де­ля въз ос­но­ва на пред­с­та­ве­ни­те до­ку­мен­ти за тру­дов стаж от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля, а уве­ли­ча­ва­не­то на раз­ме­ра впос­лед­с­т­вие се из­вър­ш­ва слу­жеб­но при на­вър­ш­ва­не на съ­о­т­вет­ния тру­дов стаж и се уреж­да с до­пъл­ни­тел­но тру­до­во спо­ра­зу­ме­ние, съг­лас­но чл. З, ал. 5 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния.

Ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят ня­ма за­дъл­же­ние да по­да­ва мол­ба за уве­ли­ча­ва­не раз­ме­ра на до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та при на­вър­ш­ва­не на съ­о­т­вет­ния тру­дов стаж. Той има пра­во на съ­о­т­вет­ния по-ви­сок раз­мер след на­вър­ш­ва­не­то на изис­к­ва­щия се тру­дов стаж, вклю­чи­тел­но за ми­на­ло вре­ме, ко­га­то ра­бо­то­да­те­лят не е уре­дил слу­жеб­но въп­ро­са съг­лас­но изис­к­ва­ни­я­та на по­со­че­на­та раз­по­ред­ба.

№ 17-00-2 от 13.05.1993 г.

Раз­ме­рът на до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та е в за­ви­си­мост от об­ща­та про­дъл­жи­тел­ност на тру­до­вия стаж. Из­чис­ля­ва­не­то му е слу­жеб­но за­дъл­же­ние на длъж­нос­т­но­то ли­це, ко­е­то за­веж­да ра­бо­та­та с лич­ния със­тав.

В слу­чай, ко­га­то не е пред­с­та­вен сво­е­в­ре­мен­но до­ку­мент, удос­то­ве­ря­ващ тру­дов стаж из­вън от­ра­зе­ния в тру­до­ва­та книж­ка, след­ва да се от­че­те фак­тът ко­га е из­да­ден съ­о­т­вет­ния до­ку­мент и ко­га е би­ло въз­мож­но пред­с­та­вя­не­то му от ли­це­то но­си­тел на пра­во­то по то­зи до­ку­мент. Имен­но от да­та­та на из­да­ва­не­то на до­ку­мен­та за при­те­жа­те­ля му въз­ник­ват оп­ре­де­ле­ни пра­ва.

Те­зи пра­ва оба­че след­ва да бъ­дат дек­ла­ри­ра­ни пред съ­о­т­вет­но­то длъж­нос­т­но ли­це, ко­е­то тряб­ва да из­чис­ли об­ща­та про­дъл­жи­тел­ност на тру­до­вия стаж.

От то­зи мо­мент пра­во­то на до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние в по-ви­сок раз­мер е мог­ло да бъ­де уп­раж­не­но. Съг­лас­но чл. 358, ал. 2, т. 2 от Ко­дек­са на тру­да при па­рич­ни взе­ма­ния изис­ку­е­мост­та се смя­та нас­тъ­пи­ла в де­ня, в кой­то по взе­ма­не­то е тряб­ва­ло да се из­вър­ши пла­ща­не по над­леж­ния ред. В кон­к­рет­ния слу­чай то­ва е 1 сеп­тем­в­ри 1992 г. Дав­нос­т­ни­ят срок за по­со­че­но­то взе­ма­не е три­го­ди­шен (чл. 358, ал. 1, т. 3) и то сле­до­ва­тел­но не е по­га­се­но по дав­ност.

 Ето за­що съ­щес­т­ву­ва за­дъл­же­ние да се из­п­ла­ти раз­ли­ка­та в раз­ме­ра на до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за прос­лу­же­но вре­ме и за ми­нал пе­ри­од, ка­то се има пред­вид, че пра­во­то на по-ви­сок раз­мер на кла­са въз­ник­ва от 1-во чис­ло на ме­се­ца, след­ващ то­зи на на­вър­ш­ва­не на съ­о­т­вет­ни­те го­ди­ни тру­дов стаж.

№ 94-3-5 от 31.05.1994 г.

До­каз­ва­не­то на при­до­бит или приз­нат по за­ко­нов ред тру­дов стаж се осъ­щес­т­вя­ва на ба­за­та на пред­с­та­ве­ни до­ку­мен­ти. Тру­до­ви­ят стаж по т. 9, ал. 4 и 5 от ПМС № 61 от 1967 г. (обн., ДВ, бр. 2 от 1968 г.) се ус­та­но­вя­ва от ор­га­на, кой­то приз­на­ва пра­ва, про­и­з­ти­ча­щи от тру­дов стаж. Вре­ме­то, ко­е­то се приз­на­ва за тру­дов стаж, се из­чис­ля­ва съ­о­б­раз­но дан­ни­те в удос­то­ве­ре­ни­е­то за раж­да­не на де­те­то (де­ца­та), ре­ше­ние на съ­да за оси­но­вя­ва­не, пис­ме­на дек­ла­ра­ция на оси­но­ви­тел­ка­та за да­та­та, на ко­я­то е взе­ла де­те­то за оси­но­вя­ва­не и дру­ги до­ку­мен­ти от­нос­но по­ред­ност­та на де­ца­та.

Тъй ка­то то­зи тру­дов стаж не се впис­ва в тру­до­ва­та книж­ка, ра­бот­нич­ка­та или слу­жи­тел­ка­та, ко­я­то ис­ка да чер­пи пра­ва, е длъж­на да пред­с­та­ви не­о­б­хо­ди­ми­те до­ку­мен­ти, ко­и­то удос­то­ве­ря­ват пра­во­то й.

Нов раз­мер на до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та след­ва да се из­чис­ли счи­та­но от да­та­та на пред­с­та­вя­не на до­ку­мен­ти­те от ли­ца­та.

Ако до­ку­мен­ти­те са би­ли пред­с­та­ве­ни, но по ви­на на длъж­нос­т­ни­те ли­ца не са нап­ра­ве­ни не­о­б­хо­ди­ми­те из­чис­ле­ния и въз ос­но­ва на то­ва ра­бот­нич­ки­те или слу­жи­тел­ки­те са би­ли ли­ше­ни от по­ла­га­що­то им се до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та, те мо­гат да го по­тър­сят по съ­де­бен ред.

Дав­нос­т­ни­ят срок е 3-го­ди­шен, счи­та­но от да­та­та, ко­га­то е тряб­ва­ло да се из­вър­ши пла­ща­не­то.

№ 94-В-37 от 03.08.1994 г.

Раз­ме­рът на до­пъл­ни­тел­но­то ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та се оп­ре­де­ля въз ос­но­ва на пред­с­та­ве­ни­те до­ку­мен­ти за тру­дов стаж от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля, съг­лас­но ал. 5 на чл. З от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 1 от 1994 г.).

Вре­ме­то, за­че­те­но за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та въз ос­но­ва на пред­с­та­ве­ни­те до­ку­мен­ти от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля се от­ра­зя­ва вър­ху раз­ме­ра на до­пъл­ни­тел­но­то му тру­до­во въз­наг­раж­де­ние от или след да­та­та на пред­с­та­вя­не­то им по ре­да, ус­та­но­вен с ко­лек­тив­ния тру­дов до­го­вор и/или вът­реш­на­та нор­ма­тив­на уред­ба. Ня­ма прав­но ос­но­ва­ние то­ва да се при­ло­жи и за ми­на­ло вре­ме, т.е. с об­рат­на си­ла, още по­ве­че, че се от­на­ся за “ме­сеч­но” до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние.

№ 26-00-122 от 01.04.1996 г.

Тру­до­ви­ят стаж по Ко­дек­са на тру­да се за­чи­та за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та при оп­ре­де­ля­не раз­ме­ра на до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние съг­лас­но чл. З, ал. 2, т. 1 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния.

Тру­до­ва­та книж­ка слу­жи за ус­та­но­вя­ва­не на тру­до­вия стаж по Ко­дек­са на тру­да, ко­га­то съ­о­т­вет­ни­те впис­ва­ния са из­вър­ше­ни по ре­да, ус­та­но­вен в чл. 6, ал. 1 от На­ред­ба­та за тру­до­ва­та книж­ка и тру­до­вия стаж. Из­к­лю­че­ние се до­пус­ка са­мо за ре­дов­ни­те впис­ва­ния за тру­дов стаж, при­до­бит до 1 юли 1960 г., не­за­ви­си­мо че не са офор­ме­ни по то­зи ред.

№ 26-00-178 от 06.05.1996 г.

До­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та се зап­ла­ща в про­цент вър­ху ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние по тру­до­вия до­го­вор за дейс­т­ви­тел­но от­ра­бо­те­но вре­ме съг­лас­но чл. З, ал. 1 и 6 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния.

Р

е­дът и ус­ло­ви­я­та за по­лу­ча­ва­не, как­то и по-ви­со­ки­те раз­ме­ри на до­пъл­ни­тел­ни­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния (от съ­о­т­вет­ни­те ми­ни­мал­ни раз­ме­ри) се оп­ре­де­лят с ко­лек­тив­ния тру­дов до­го­вор и/или с вът­ре­шен акт (пра­ви­ла за ра­бот­на­та зап­ла­та или за вът­реш­ния тру­дов ред и др.). Ня­ма преч­ка да се пред­ви­ди и на­ма­ля­ва­не на раз­ме­ри­те, но до рам­ки­те на ми­ни­мал­ни­те раз­ме­ри при стрик­т­но оп­ре­де­ле­ни ус­ло­вия и кри­те­рии, ко­га­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят не из­пъл­ня­ва за­дъл­же­ни­я­та по тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние и въз­ло­же­на­та ра­бо­та.

№ 92-00-386 от 26.11.1994 г.

До­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та се зап­ла­ща в про­цент вър­ху ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за дейс­т­ви­тел­но от­ра­бо­те­но­то вре­ме от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля съг­лас­но чл. 3, ал. 1 и 6 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 1 и 63 от 1994 г.) в рам­ки­те на съ­о­т­вет­на­та ме­сеч­на про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме са­мо по ос­нов­но­то тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние.

Раз­ме­рът на до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та не за­ви­си от раз­ме­ра на за­ра­бо­те­но­то въз­наг­раж­де­ние по тру­до­ви нор­ми и раз­цен­ки.

№ 94-И-30 от 27.11.1997 г.

Съг­лас­но чл. 161, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля мо­же да се раз­ре­ша­ва пла­тен или неп­ла­тен слу­же­бен или твор­чес­ки от­пуск до 1 го­ди­на за из­пъл­не­ние на важ­ни за­да­чи с об­щес­т­ве­но зна­че­ние или на твор­чес­ки за­да­чи при ус­ло­вия и по ред, ус­та­но­ве­ни от Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, в ко­лек­ти­вен тру­дов до­го­вор или в спо­ра­зу­ме­ние меж­ду стра­ни­те по тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние.

Неп­ла­тен от­пуск не­за­ви­си­мо от ви­да му се за­чи­та за тру­дов стаж, са­мо ако то­ва е пред­ви­де­но в Ко­дек­са на тру­да или в друг нор­ма­ти­вен акт.

№ 94-А-14 от 09.03.1999 г.

Съг­лас­но раз­по­ред­ба­та на чл. 35, ал. 1 от Пра­вил­ни­ка за при­ло­же­ние на За­ко­на за пен­си­и­те при на­ли­чие на тру­дов стаж от раз­лич­ни ка­те­го­рии труд, пен­си­я­та се от­пус­ка по ус­ло­ви­я­та на по-бла­гоп­ри­я­т­на­та ка­те­го­рия, ако ли­це­то има най-мал­ко две тре­ти от изис­ку­е­мия се за та­зи ка­те­го­рия тру­дов стаж. След ка­то се оп­ре­де­ли ка­те­го­ри­я­та, по ко­я­то след­ва да се от­пус­не пен­си­я­та, тру­до­ви­ят стаж се прев­ръ­ща към та­зи ка­те­го­рия, ка­то три го­ди­ни тру­дов стаж от I ка­те­го­рия се за­чи­тат за 4 го­ди­ни от II ка­те­го­рия и за 5 го­ди­ни от III ка­те­го­рия и об­рат­но - чл. 35, ал. 2 ППЗП.

То­ва прев­ръ­ща­не се до­пус­ка са­мо при оп­ре­де­ля­не пра­во­то на пен­сия от съ­о­т­вет­на­та ка­те­го­рия труд, при ко­я­то се пен­си­о­ни­ра ли­це­то.

Ако след ка­то се пен­си­о­ни­ра ли­це­то ра­бо­ти по тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние, то­га­ва съ­щи­ят тру­дов стаж, кой­то е “пол­з­ван за пен­сия”, и кой­то ра­бо­то­да­те­лят тряб­ва да приз­на­ва за пра­во­то на пла­тен го­ди­шен от­пуск, пра­во­то на до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та (клас) и дру­ги пра­ва по Ко­дек­са на тру­да, не се прев­ръ­ща, а се за­чи­та ден за ден, ме­сец за ме­сец, го­ди­на за го­ди­на.

То­ва има пред­вид раз­по­ред­ба­та на чл. 355, ал. 5 от КТ, ко­я­то ус­та­но­вя­ва, че по Ко­дек­са на тру­да за тру­дов стаж не се приз­на­ва вре­ме­то в по­ве­че от дейс­т­ви­тел­но из­с­лу­же­но­то по тру­до­во пра­воот­но­ше­ние, ко­е­то се приз­на­ва за пен­сия, как­то и вре­ме­то в по­ве­че при прев­ръ­ща­не на тру­да от ед­на ка­те­го­рия в дру­га при пен­си­о­ни­ра­не на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля.

№ 08-00-22 от 14.04.1999 г.

Об­щин­с­ки­те съ­вет­ни­ци не са в тру­до­ви пра­во­о­т­но­ше­ния с об­щин­с­ка­та ад­ми­нис­т­ра­ция, в ко­я­то са из­б­ра­ни. Ако въз­ник­нат та­ки­ва пра­во­о­т­но­ше­ния, то съг­лас­но чл. 30, ал. З, т. 4 от За­ко­на за мес­т­но­то са­мо­у­п­рав­ле­ние и мес­т­на­та ад­ми­нис­т­ра­ция пра­во­мо­щи­я­та на об­щин­с­кия съ­вет­ник се прек­ра­тя­ват пред­с­роч­но.

С § 1, т. 2 от За­ко­на за об­ла­га­не до­хо­ди­те на фи­зи­чес­ки­те ли­ца до­хо­ди­те от из­бор­ни длъж­нос­ти се при­рав­ня­ват към те­зи от тру­до­ви пра­во­о­т­но­ше­ния, ка­то то­ва се пра­ви са­мо за це­ли­те на да­нъч­но­то об­ла­га­не.

До­кол­ко­то дру­го не е уго­во­ре­но с Пра­вил­ни­ка за ор­га­ни­за­ци­я­та и дей­ност­та на об­щин­с­кия съ­вет и об­щин­с­ка­та ад­ми­нис­т­ра­ция (при­ет на ос­но­ва­ние чл. 21, ал. З от ЗМС­МА), на об­щин­с­ки­те съ­вет­ни­ци, ко­и­то не са в тру­до­ви пра­во­о­т­но­ше­ния с ра­бо­то­да­тел, не след­ва да им бъ­де из­п­ла­ща­но до­пъл­ни­тел­но въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та.

№ 13-00-2 от 08.06.1999 г.

Съг­лас­но раз­по­ред­ба­та на чл. З, ал. 1, т. 2 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та се за­чи­та и вре­ме­то, ко­е­то е приз­на­то за тру­дов стаж на зе­ме­дел­с­ки­те сто­па­ни - ко­о­пе­ра­то­ри по За­ко­на за пен­си­и­те.

В раз­по­ред­ба­та на чл. 76, бук­ва “ж” от Пра­вил­ни­ка за при­ла­га­не на За­ко­на за пен­си­и­те за тру­дов стаж се за­чи­та член­с­т­во­то в ТКЗС през пе­ри­о­да от 9 сеп­тем­в­ри 1944 г. до 1.01.1957 г., през кой­то ли­ца­та са ра­бо­ти­ли в ТКЗС или са би­ли на раз­по­ло­же­ние на съ­що­то не по-мал­ко от 8 ме­се­ца в ед­на ка­лен­дар­на го­ди­на. То­зи тру­дов стаж се удос­то­ве­ря­ва с удос­то­ве­ре­ние, из­да­де­но от съ­о­т­вет­на­та сел­с­кос­то­пан­с­ка ор­га­ни­за­ция, към ко­я­то е чле­ну­ва­ло ли­це­то.

Сле­до­ва­тел­но щом то­зи тру­дов стаж се за­чи­та по За­ко­на за пен­си­и­те, той се за­чи­та и за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та по ре­да на чл. 3, ал. 1, т. 2 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния.

№ 94-К-78 от 01.08.2000 г.

До­го­во­рът за уп­рав­ле­ние не е тру­дов до­го­вор и спря­мо не­го не на­ми­ра при­ло­же­ние тру­до­во­то за­ко­но­да­тел­с­т­во.

Ако в до­го­во­ра за уп­рав­ле­ние има кла­у­за, ко­я­то пред­виж­да зап­ла­ща­не­то на оп­ре­де­ле­на су­ма за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та към въз­наг­раж­де­ни­е­то, тя тряб­ва да бъ­де из­п­ла­ща­на по до­го­во­ре­ния ред.

Раз­по­ред­ба­та на чл. 111, бук­ва “а” от За­ко­на за за­дъл­же­ни­я­та и до­го­во­ри­те рег­ла­мен­ти­ра дав­нос­т­ния срок за по­га­ся­ва­не на взе­ма­ни­я­та за въз­наг­раж­де­ние за труд, кой­то е три­го­ди­шен.

Пре­тен­ци­и­те си кон­к­рет­но­то ли­це мо­же да за­щи­ти по ре­да, уго­во­рен в до­го­во­ра за уп­рав­ле­ние, а ако не е уго­во­рен та­къв - по ре­да на об­що­то ис­ко­во про­и­з­вод­с­т­во.

№ 26-00-315 от 24.08.2000 г.

Съг­лас­но чл. З, ал. 5 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния раз­ме­рът на до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та се оп­ре­де­ля въз ос­но­ва на пред­с­та­ве­ни­те до­ку­мен­ти за тру­дов стаж от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля.

При пос­тъп­ва­не­то си на ра­бо­та по тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние, ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е длъ­жен да пред­с­та­ви всич­ки до­ку­мен­ти, ко­и­то ус­та­но­вя­ват вре­ме­то, ко­е­то се за­чи­та за про­дъл­жител­на ра­бо­та по ре­да на чл. З, ал. 2 от по­со­че­на­та на­ред­ба. Та­ки­ва до­ку­мен­ти са: тру­до­ва книж­ка, оси­гу­ри­тел­на книж­ка, слу­жеб­на книж­ка, об­ра­зец 30, во­ен­на книж­ка, дип­лом за за­вър­ше­но вис­ше или сред­но во­ен­но учи­ли­ще или друг до­ку­мент, с кой­то ли­це­то удос­то­ве­ря­ва на­ли­чи­е­то на про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та за ус­та­но­вя­ва­не на пра­во­то му и раз­ме­ра на до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та (клас).

Ко­га­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят пред­с­та­ви до­ку­мен­ти­те след то­ва, пра­во­то на по-го­лям раз­мер на до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та въз­ник­ва от пър­во чис­ло на ме­се­ца, след­ващ ме­се­ца, в кой­то са пред­с­та­ве­ни съ­о­т­вет­ни­те до­ку­мен­ти.

В то­зи сми­съл е из­ра­зе­но ста­но­ви­ще от МТСП още през 1994 г. с пис­мо № 94-3-5 от 31.05.1994 г., от­пе­ча­та­но в ИБТ, бр. 6 от 1994 г.

№ 94-М-280 от 20.12.2000 г.

Съг­лас­но чл. 354, т. 7 от Ко­дек­са на тру­да вре­ме­то, през ко­е­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е ос­та­нал без ра­бо­та и е по­лу­ча­вал обез­ще­те­ния за без­ра­бо­ти­ца или е бил вклю­чен в шко­ли и кур­со­ве за прек­ва­ли­фи­ка­ция, се приз­на­ва за тру­дов стаж. Та­зи раз­по­ред­ба вли­за в си­ла от 9 яну­а­ри 1996 г. От та­зи да­та се приз­на­ва за тру­дов стаж и вре­ме­то, през ко­е­то ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те са по­лу­ча­ва­ли па­рич­ни обез­ще­те­ния по ПМС № 57 от 1989 г. ка­то ре­гис­т­ри­ра­ни пре­ди 9.01.1996 г. в бю­ра­та по тру­да.

Съг­лас­но чл. 3, ал. 2, т. 1 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния (НДДТВ) вре­ме­то, през ко­е­то ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те са по­лу­ча­ва­ли па­рич­ни обез­ще­те­ния за без­ра­бо­ти­ца по ПМС № 57 от 1989 г., пре­ди 9.01.1996 г., след­ва да се за­чи­та за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та и за то­ва вре­ме да им се зап­ла­ща до­пъл­ни­тел­но ме­сеч­но въз­наг­раж­де­ние в про­цент вър­ху основ­но­то въз­наг­раж­де­ние, оп­ре­де­ле­но с ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор.

Раз­ме­рът на до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та се оп­ре­де­ля въз ос­но­ва на пред­с­та­ве­ни­те до­ку­мен­ти за тру­дов стаж от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля. В кон­к­рет­ния слу­чай то­ва е тру­до­ва­та книж­ка, над­леж­но офор­ме­на от бю­ро­то по тру­да, ко­я­то ли­це­то е пред­с­та­ви­ло при пос­тъп­ва­не­то си на ра­бо­та. Уве­ли­ча­ва­не­то на раз­ме­ра впос­лед­с­т­вие се из­вър­ш­ва слу­жеб­но при на­вър­ш­ва­не на съ­о­т­вет­ния тру­дов стаж и се уреж­да с до­пъл­ни­тел­но тру­до­во спо­ра­зу­ме­ние (чл. З, ал. 5 НДДТВ).

№ 94-К-123 от 22.06.2001 г.

Точ­ка 1 на чл. 79 от Пра­вил­ни­ка за при­ла­га­не на За­ко­на за пен­си­и­те, съг­лас­но ко­я­то вре­ме­то, пре­ка­ра­но в след­ва­не в Ака­де­ми­я­та за об­щес­т­ве­ни на­у­ки и со­ци­а­л­но уп­рав­ле­ние, се за­чи­та за тру­дов стаж е за­ли­че­на с из­ме­не­ние на раз­по­ред­ба­та на чл. 79а (обн., ДВ, бр. 40 от 1991 г.). Вре­ме­то, пре­ка­ра­но в след­ва­не в АОН­СУ (ако ли­це­то е ре­дов­но обу­че­ние), не след­ва да се за­чи­та за оси­гу­ри­те­лен стаж и за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та за по­лу­ча­ва­не на до­пъл­ни­тел­но ме­сеч­но въз­наг­раж­де­ние в про­цент вър­ху ос­нов­но­то въз­наг­раж­де­ние.

23.28. № 26-00-191 от 30.07.2001 г. (ИБТ, бр. 9 от 2001 г.)

Ко­га­то ра­бот­ник или слу­жи­тел през вре­ме­то на пол­з­ва­не на неп­ла­тен от­пуск по чл. 160, ал. 1 от КТ склю­чи тру­дов до­го­вор с друг ра­бо­то­да­тел на пъл­но ра­бот­но вре­ме, се счи­та, че то­ва е осо­бен вид тру­дов до­го­вор при вън­ш­но съв­мес­ти­тел­с­т­во.

Тъй ка­то съ­щи­ят ра­бот­ник или слу­жи­тел не по­лу­ча­ва тру­до­во въз­наг­раж­де­ние на ос­нов­но­то си ра­бот­но мяс­то, той не по­лу­ча­ва и до­пъл­ни­тел­ни въз­наг­раж­де­ния. Ето за­що счи­та­ме, че ня­ма преч­ка да по­лу­ча­ва до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жител­на ра­бо­та (клас) вър­ху тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние по вто­рия тру­дов до­го­вор.

№ 12/222 от 30.04.2002 г.

Спо­ред чл. 79 от Пра­вил­ни­ка за при­ла­га­не на За­ко­на за пен­си­и­те се за­чи­та­ше за тру­дов стаж вре­ме­то, през ко­е­то из­п­ра­те­ни­те от пред­п­ри­я­тия, уч­реж­де­ния или ор­га­ни­за­ции ли­ца са след­ва­ли в по­ли­ти­чес­ки, проф­съ­ю­з­ни, кул­тур­но-прос­вет­ни, ко­о­пе­ра­тив­ни и дру­ги кур­со­ве и шко­ли, как­то и на из­п­ра­те­ни­те на спе­ци­а­ли­за­ция. То­ва вре­ме се приз­на­ва­ше са­мо за пен­сия. В ДВ, бр. 40 от 1991 г. то­зи текст бе из­ме­нен. От та­зи да­та то­ва вре­ме не се приз­на­ва за тру­дов стаж за пен­сия.

Вре­ме­то на обу­че­ние във вис­ши проф­съ­ю­з­ни шко­ли не се приз­на­ва за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та по На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния. То­ва е та­ка, тъй ка­то в чл. 3, ал. 2 от на­ред­ба­та из­рич­но са по­со­че­ни пе­ри­о­ди­те, ко­и­то се приз­на­ват за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та. В т. 1 е ус­та­но­ве­но, че за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та се приз­на­ва и тру­до­ви­ят стаж, при­до­бит по Ко­дек­са на тру­да. Вре­ме­то, пре­ка­ра­но в обу­че­ние в проф­съ­ю­з­ни шко­ли, не се приз­на­ва за тру­дов стаж по КТ.

№ 94-ХХ-104 от 26.08.2002 г.

По си­ла­та на чл. 7, т. 1 от За­ко­на за по­ли­ти­чес­ка и граж­дан­с­ка ре­а­би­ли­та­ция на реп­ре­си­ра­ни ли­ца (ЗПГРРЛ), обн. ДВ, бр. 50 от 1991 г., в си­ла от 29.06.1991 г., за тру­дов стаж се приз­на­ва вре­ме­то, през ко­е­то:

- осъ­де­ни по на­ка­за­тел­ни де­ла (с из­к­лю­че­ние на осъ­де­ни­те от На­род­ния съд 1944 - 1945 г. или за­дър­жа­ни в по­де­ле­ни­я­та на МВР) са би­ли в зат­во­ра, тру­до­во-въз­пи­та­тел­ни об­ще­жи­тия, ла­ге­ри и дру­ги по­доб­ни мес­та за за­дър­жа­не;

- ли­ца­та са би­ли въд­во­ре­ни в ТВО, ла­ге­ри и дру­ги по­доб­ни мес­та за за­дър­жа­не.

На ос­но­ва­ние ПМС № 39/1992 г. (обн, ДВ, бр. 62 от 1992 г.) то­ва вре­ме се за­чи­та ка­то тру­дов стаж от пър­ва ка­те­го­рия при пен­си­о­ни­ра­не, счи­та­но от вли­за­не в си­ла на ЗПГРРЛ, 29.06.1991 г.

№ 38/44 от 30.08.2002 г.

Съг­лас­но чл. 10 от Ко­дек­са на тру­да не­го­ви­те раз­по­ред­би се при­ла­гат за всич­ки тру­до­ви пра­во­о­т­но­ше­ния с бъл­гар­с­ки и сме­се­ни пред­п­ри­я­тия в стра­на­та, как­то и за тру­до­ви пра­во­о­т­но­ше­ния на бъл­гар­с­ки граж­да­ни с чуж­ди пред­п­ри­я­тия в стра­на­та или с бъл­гар­с­ки пред­п­ри­я­тия в чуж­би­на, до­кол­ко­то не е пред­ви­де­но дру­го в за­ко­на или в меж­ду­на­ро­ден до­го­вор, по кой­то стра­на е Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия.

Раз­по­ред­ба­та на § 1 от До­пъл­ни­тел­ни­те раз­по­ред­би на Ко­дек­са на тру­да рег­ла­мен­ти­ра, че по си­ла­та на то­зи ко­декс “ра­бо­то­да­тел” е вся­ко фи­зи­чес­ко ли­це или не­го­во по­де­ле­ние, как­то и вся­ко дру­го ото­ри­зи­ра­но и ико­но­ми­чес­ки обо­со­бе­но об­ра­зу­ва­ние (пред­п­ри­я­тие, уч­реж­де­ние, ор­га­ни­за­ция, ко­о­пе­ра­ция, сто­пан­с­т­во, за­ве­де­ние, до­ма­кин­с­т­во, дру­жес­т­во и дру­ги по­доб­ни), ко­е­то са­мос­то­я­тел­но на­е­ма ра­бот­ни­ци или слу­жи­те­ли по тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние.

По гор­ни­те при­чи­ни ра­бо­то­да­тел - тър­гов­с­ки пред­с­та­ви­тел на чуж­дес­т­ран­но юри­ди­чес­ко ли­це, след­ва да из­да­ва на сво­и­те ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли по тру­дов до­го­вор тру­до­ва книж­ка, в ко­я­то се от­ра­зя­ва тру­до­ви­я им стаж.

№ 94-ИИ-384 от 02.09.2002 г.

Пра­во на до­пъл­ни­тел­но ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та (клас) има вся­ко ли­це, ко­е­то ра­бо­ти по тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние, ка­то е без зна­че­ние да­ли то е при­до­би­ло и уп­раж­ни­ло пра­во­то си на пен­сия за оси­гу­ри­те­лен стаж и въз­раст - чл. 1, ал. 1 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния. Съг­лас­но чл. З, ал. 5 от на­ред­ба­та раз­ме­рът на до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та се оп­ре­де­ля въз ос­но­ва на пред­с­та­ве­ни­те до­ку­мен­ти за тру­дов стаж от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля. Уве­ли­ча­ва­не­то на раз­ме­ра впос­лед­с­т­вие се из­вър­ш­ва слу­жеб­но, при на­вър­ш­ва­не на съ­о­т­вет­ния тру­дов стаж и се уреж­да с до­пъл­ни­тел­но тру­до­во спо­ра­зу­ме­ние.

По гор­ни­те при­чи­ни за ли­це, ко­е­то е уп­раж­ни­ло пра­во­то си на пен­сия за оси­гу­ри­те­лен стаж и въз­раст и ра­бо­ти по тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние (ра­бо­тещ пен­си­о­нер), тру­до­ви­ят му стаж, при­до­бит до и след пен­си­о­ни­ра­не­то, на об­що ос­но­ва­ние се за­чи­та за зап­ла­ща­не на до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та (клас).

№ 94-ВВ-468 от 16.10.2002 г.

Тру­дов стаж по сми­съ­ла на Ко­дек­са на тру­да е вре­ме­то, през ко­е­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е ра­бо­тил по тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние, до­кол­ко­то дру­го не е пред­ви­де­но в то­зи ко­декс, или в друг за­кон, как­то и вре­ме­то, през ко­е­то ли­це­то е ра­бо­ти­ло ка­то дър­жа­вен слу­жи­тел - чл. 351 от Ко­дек­са на тру­да.

Раз­по­ред­ба­та на чл. 352, т. 2 от КТ пред­виж­да, че за тру­дов стаж се приз­на­ва и вре­ме­то по тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние, през ко­е­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят не е ра­бо­тил, тъй ка­то е пол­з­вал пла­те­ни от­пус­ки не­за­ви­си­мо от тях­но­то ос­но­ва­ние и на­чи­на на зап­ла­ща­не­то им.

Ци­ти­ра­на­та раз­по­ред­ба се от­на­ся за вре­ме­то на пол­з­ва­ния пла­тен го­ди­шен от­пуск (дни­те ко­га­то е пол­з­ван), а не за не­и­з­пол­з­ва­ния раз­мер от по­ла­га­е­мия се пла­тен го­ди­шен от­пуск, с кой­то се обез­ще­тя­ва при увол­не­ние ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят съг­лас­но чл. 224, ал. 1 от КТ и не се за­чи­та за тру­дов стаж.

Ра­бо­то­да­те­лят е прав, че дни­те, за ко­и­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е по­лу­чил обез­ще­те­ние за не­и­з­пол­з­ван от­пуск не се за­чи­тат за тру­дов стаж и не се впис­ват в тру­до­ва­та книж­ка.

№ 945-АА/444 от 22.10.2002 г.

Съг­лас­но § 9, ал. 2 от Ко­дек­са за за­дъл­жи­тел­но об­щес­т­ве­но оси­гу­ря­ва­не (КЗОО) за оси­гу­ри­те­лен стаж при пен­си­о­ни­ра­не се за­чи­та вре­ме­то на обу­че­ние на ли­ца­та, за­вър­ши­ли вис­ше или по­лу­вис­ше об­ра­зо­ва­ние, ако до 2005 г. те вне­сат за своя смет­ка оси­гу­ри­тел­ни внос­ки, из­чис­ле­ни вър­ху ми­ни­мал­на­та ра­бот­на зап­ла­та към да­та­та на вна­ся­не­то на внос­ки­те. Оси­гу­ри­тел­ни­ят стаж се за­чи­та за вре­ме­то, за ко­е­то са вне­се­ни внос­ки­те, но за не по­ве­че от сро­ка на обу­че­ни­е­то, пред­ви­ден по учеб­ния план за за­вър­ше­на­та спе­ци­а­л­ност. Оси­гу­ри­тел­ни­те внос­ки са в раз­ме­ра, оп­ре­де­лен за фонд “Пен­сии”.

Сле­до­ва­тел­но то­зи стаж е оси­гу­ри­те­лен и се пол­з­ва са­мо при пен­си­о­ни­ра­не. То­ва не е тру­дов стаж по сми­съ­ла на Ко­дек­са на тру­да.

№ 94.ЕЕ/78 от 10.02.2003 г.

Съг­лас­но чл. 355, ал. 2 от Ко­дек­са на тру­да за 1 ден тру­дов стаж се приз­на­ва вре­ме­то, през ко­е­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е ра­бо­тил най-мал­ко по­ло­ви­на­та от за­ко­но­у­с­та­но­ве­но­то за не­го ра­бот­но вре­ме за де­ня по ед­но или ня­кол­ко тру­до­ви пра­во­о­т­но­ше­ния. На ба­за­та на та­ка приз­на­тия тру­дов стаж се оп­ре­де­ля пра­во­то на пъ­лен раз­мер на пла­те­ния го­ди­шен от­пуск и клас прос­лу­же­но вре­ме за ра­бо­те­щи­те на 4-ча­сов ра­бо­тен ден.

С из­ме­не­ни­е­то на чл. 9, ал. 1, т. 1 от Ко­дек­са за за­дъл­жи­тел­но об­щес­т­ве­но оси­гу­ря­ва­не (обн., ДВ, бр. 1 от 2002 г.) се рег­ла­мен­ти­ра, че ко­га­то ли­це­то е ра­бо­ти­ло при не­пъл­но ра­бот­но вре­ме, оси­гу­ри­тел­ни­ят стаж, не­о­б­хо­дим за пен­сия, се за­чи­та про­пор­ционал­но на за­ко­но­у­с­та­но­ве­но­то ра­бот­но вре­ме, ако са вне­се­ни или дъл­жи­ми оси­гу­ри­тел­ни­те внос­ки вър­ху по­лу­че­но­то въз­наг­раж­де­ние.

Ми­ни­мал­ни­ят оси­гу­ри­те­лен до­ход за ли­ца­та, ра­бо­ти­ли при не­пъл­но ра­бот­но вре­ме, съ­що се оп­ре­де­ля про­пор­ци­о­нал­но на за­ко­но­у­с­та­но­ве­но­то ра­бот­но вре­ме.

Тъй ка­то ос­но­вен прин­цип в об­щес­т­ве­но­то оси­гу­ря­ва­не е оси­гу­ри­тел­ни­те пла­ща­ния да се об­вър­з­ват с про­дъл­жи­тел­ност­та на учас­ти­е­то в оси­гу­ря­ва­не­то, ес­тес­т­ве­но е при не­пъл­но ра­бот­но вре­ме оси­гу­ри­тел­ни­ят стаж да се за­че­те в раз­мер, про­пор­ци­о­на­лен на за­ко­но­у­с­та­но­ве­но­то ра­бот­но вре­ме.

№ 94.33/14 от 14.02.2003 г.

Съг­лас­но чл. 1, ал. 1 от На­ред­ба­та за об­щес­т­ве­но оси­гу­ря­ва­не на са­мо­о­си­гу­ря­ва­щи­те се ли­ца и бъл­гар­с­ки­те граж­да­ни на ра­бо­та в чуж­би­на, ли­це­то е мог­ло, ако от­го­ва­ря на изис­к­ва­ни­я­та, да се оси­гу­ря­ва ка­то зе­ме­дел­с­ки про­и­з­во­ди­тел. Оси­гу­ря­ва­не­то ста­ва ка­то се ре­гис­т­ри­ра чрез по­да­ва­не на дек­ла­ра­ция по ут­вър­ден от уп­ра­ви­те­ля на На­ци­о­нал­ния оси­гу­ри­те­лен ин­с­ти­тут (НОИ) об­ра­зец в те­ри­то­ри­а­л­но­то по­де­ле­ние на НОИ в 7-дне­вен срок от за­поч­ва­не­то на тру­до­ва­та дей­ност.

В слу­чай че ли­це­то не се е оси­гу­ря­ва­ло, или не е ра­бо­ти­ло по тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние, за пе­ри­о­да след ка­то е би­ло ос­во­бо­де­но от зе­ме­дел­с­ка­та ко­о­пе­ра­ция, ня­ма ос­но­ва­ние да му бъ­де за­чи­тан тру­дов или оси­гу­ри­те­лен стаж.

Ако за в бъ­де­ще съ­що­то ли­це же­лае да се оси­гу­ря­ва ка­то зе­ме­дел­с­ки про­и­з­во­ди­тел, след­ва да се обър­не за под­роб­на ин­фор­ма­ция към съ­о­т­вет­но­то Ра­йон­но уп­рав­ле­ние “Со­ци­а­л­но оси­гу­ря­ва­не”.

№ 94.ЛЛ/113 от 05.06.2003 г.

Съг­лас­но чл. 69, ал. 1 от На­ред­ба­та за тру­до­воп­рав­но­то по­ло­же­ние на зад­г­ра­нич­ни­те слу­жи­те­ли, при­е­та с ПМС № 60 от 1980 г. на не­ра­бо­те­ща­та в чуж­би­на съп­ру­га на зад­г­ра­ни­чен слу­жи­тел по­ло­ви­на­та от вре­ме­то, през ко­е­то ней­ният съп­руг е бил на зад­г­ра­нич­на ра­бо­та, се приз­на­ва за тру­дов стаж III ка­те­го­рия, без вна­ся­не на оси­гу­ри­тел­ни внос­ки.

Тру­до­ви­ят стаж се ус­та­но­вя­ва с удос­то­ве­ре­ние, из­да­де­но от съ­о­т­вет­но­то ве­дом­с­т­во, в чи­я­то сис­те­ма е зад­г­ра­нич­но­то пред­с­та­ви­тел­с­т­во.

№ 94.ЙЙ/124 от 21.07.2003 г.

Из­чис­ля­ва­не­то на по­ла­га­щия се пла­тен го­ди­шен от­пуск по до­го­вор за до­пъл­ни­те­лен труд по чл. 110 от Ко­дек­са на тру­да ста­ва по об­щия ред ка­то се има пред­вид раз­по­ред­ба­та на чл. 23, ал. 2 от На­ред­ба­та за ра­бот­но­то вре­ме, по­чив­ки­те и от­пус­ки­те, съг­лас­но ко­я­то ра­бот­ни­кът и слу­жи­те­лят, кой­то ра­бо­ти през част от за­ко­но­у­с­та­но­ве­но­то ра­бот­но вре­ме, има пра­во на пла­тен го­ди­шен от­пуск про­пор­ци­о­нал­но на вре­ме­то, ко­е­то му се приз­на­ва за тру­дов стаж.

Тъй ка­то в по­со­че­ния слу­чай, до­пъл­ни­тел­ни­ят тру­дов до­го­вор е за 4 ча­са, на ба­за­та на приз­на­тия тру­дов стаж по ре­да на чл. 355 от Ко­дек­са на тру­да и чл. 9 от На­ред­ба­та за тру­до­ва­та книж­ка и тру­до­вия стаж се оп­ре­де­ля пра­во­то на пъ­лен раз­мер на пла­те­ния го­ди­шен от­пуск. След­ва да се има пред­вид оба­че, че то­зи от­пуск не е “до­пъл­ни­те­лен” и не се до­ба­вя към пла­те­ния го­ди­шен от­пуск по ос­нов­но­то тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние.

По­ра­ди то­ва е же­ла­тел­но в те­зи слу­чаи ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят да пол­з­ва пла­те­ния си го­ди­шен от­пуск по две­те тру­до­ви пра­во­о­т­но­ше­ния ед­нов­ре­мен­но, тъй ка­то в про­ти­вен слу­чай, ако ли­це­то пол­з­ва от­пус­ка си по ос­нов­но­то тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние, ще се на­ла­га да се явя­ва на ра­бо­та по до­го­во­ра за до­пъл­ни­те­лен труд и об­рат­но.

Съг­лас­но чл. З, ал. 6 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та (клас) се зап­ла­ща за дейс­т­ви­тел­но от­ра­бо­те­но вре­ме в рам­ки­те на съ­о­т­вет­на­та ме­сеч­на про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме са­мо по ос­нов­но­то тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние, а при не­пъл­но ра­бот­но вре­ме - по все­ки от­де­лен тру­дов до­го­вор до до­пъл­ва­не­то им до съ­о­т­вет­на­та ме­сеч­на про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме.

Във връз­ка с те­зи нор­ма­тив­ни раз­по­ред­би кла­со­ве се пла­щат са­мо по ос­нов­но­то тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние. В слу­чай че ра­бо­та­та по не­го е на не­пъл­но ра­бот­но вре­ме, кла­со­ве се дъл­жат и по до­пъл­ни­тел­ния до­го­вор - до до­пъл­ва­не на ме­сеч­на­та про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме.

Ако по ос­нов­ния до­го­вор ра­бо­та­та е 8 ча­са днев­но (ка­къв­то е по­со­че­ни­ят слу­чай), за до­пъл­ни­тел­на­та ра­бо­та не се по­лу­ча­ват кла­со­ве.

№ 67/88 от 24.10.2003 г.

Съг­лас­но чл. 3, ал. 6 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та (клас) се зап­ла­ща за дейс­т­ви­тел­но от­ра­бо­те­но вре­ме в рам­ки­те на съ­о­т­вет­на­та ме­сеч­на про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме са­мо по ос­нов­но­то тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние, а при не­пъл­но ра­бот­но вре­ме - по все­ки от­де­лен тру­дов до­го­вор до до­пъл­ва­не­то им до съ­о­т­вет­на­та ме­сеч­на про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме.

Ко­га­то ра­бот­ник или слу­жи­тел ра­бо­ти по до­го­вор за до­пъл­ни­те­лен труд при друг ра­бо­то­да­тел по чл. 111 от Ко­дек­са на тру­да, той има пра­во на пла­тен го­ди­шен от­пуск и по то­зи до­го­вор. Из­чис­ля­ва­не­то на по­ла­га­щия се пла­тен го­ди­шен от­пуск по до­го­во­ра за до­пъл­ни­те­лен труд ста­ва по об­щия ред съг­лас­но чл. 23, ал. 2 от На­ред­ба­та за ра­бот­но­то вре­ме, по­чив­ки­те и от­пус­ки­те, ка­то вре­ме­то, ко­е­то се приз­на­ва за тру­дов стаж се из­чис­ля­ва и на­би­ра по ча­со­ве, дни и ме­се­ци.

В те­зи слу­чаи ня­ма преч­ка да се пол­з­ва ед­нов­ре­мен­но от­пуск и по две­те тру­до­ви пра­во­о­т­но­ше­ния. Ако раз­ме­рът на пла­те­ния го­ди­шен от­пуск по ос­нов­но­то тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние е по-го­лям от то­зи по тру­до­вия до­го­вор за до­пъл­ни­те­лен труд, раз­ли­ка­та мо­же да се до­пъл­ни с неп­ла­тен от­пуск по чл. 160 от КТ.

Съг­лас­но чл. 40, ал. 1 от Ко­дек­са за со­ци­а­л­но оси­гу­ря­ва­не оси­гу­ре­ни­те за всич­ки оси­гу­ре­ни со­ци­а­л­ни рис­ко­ве ли­ца имат пра­во на па­рич­но обез­ще­те­ние вмес­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за вре­ме­то на от­пуск по­ра­ди вре­мен­на не­ра­бо­тос­по­соб­ност, ако имат най-мал­ко 6 ме­се­ца оси­гу­ри­те­лен стаж, не­за­ви­си­мо да­ли ра­бо­тят при един или по­ве­че ра­бо­то­да­те­ли.

В та­зи връз­ка съг­лас­но раз­по­ред­ба­та на чл. 46, ал. 1 от На­ред­ба­та за ек­с­пер­ти­за­та на ра­бо­тос­по­соб­ност­та е пред­ви­де­но, че по ис­ка­не на ли­ца­та, ко­и­то са оси­гу­ре­ни за всич­ки оси­гу­ре­ни со­ци­а­л­ни рис­ко­ве и ра­бо­тят при по­ве­че от един ра­бо­то­да­тел, се из­да­ва по­ве­че от един ек­зем­п­ляр бол­ни­чен лист за пред­с­та­вя­не пред все­ки от ра­бо­то­да­те­ли­те.

№ 94 НН/170 от 26.05.2004 г. (ИБТ, бр. 7 от 2004 г.)

В чл. 3, ал. 2, т. 1 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния е пред­ви­де­но, че за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та за зап­ла­ща­не на до­пъл­ни­тел­но ме­сеч­но въз­наг­раж­де­ние в про­цент вър­ху ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние се за­чи­та вре­ме­то, ко­е­то се приз­на­ва за тру­дов стаж по Ко­дек­са на тру­да.

Съг­лас­но чл. 3, ал. 3 от НДТВ, ми­ни­мал­ни­ят раз­мер на до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та не мо­же да бъ­де по-ма­лък от 0,6 на сто за вся­ка го­ди­на тру­дов стаж от вре­ме­то, за­чи­та­но по пред­ход­на­та али­нея. Пра­во­то за по­лу­ча­ва­не на то­ва въз­наг­раж­де­ние въз­ник­ва при тру­дов стаж, не по-ма­лък от три го­ди­ни.

За да по­лу­ча­ва по­со­че­но­то по-го­ре до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та е не­о­б­хо­ди­мо ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят да има об­що три го­ди­ни тру­дов стаж, не­за­ви­си­мо по кол­ко тру­до­ви пра­во­о­т­но­ше­ния съ­щи­ят е при­до­бит. Раз­по­ред­ба­та на ал. 3 на чл. 3 от НДТВ не изис­к­ва три го­ди­ни тру­дов стаж при все­ки нов ра­бо­то­да­тел.

За из­п­ла­ща­не­то на до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та е без зна­че­ние об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че ли­це­то е ра­бо­тещ пен­си­о­нер.

Раз­ме­рът на до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та се оп­ре­де­ля въз ос­но­ва на пред­с­та­ве­ни­те до­ку­мен­ти за тру­дов стаж от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля. Уве­ли­ча­ва­не­то на раз­ме­ра впос­лед­с­т­вие се из­вър­ш­ва слу­жеб­но при на­вър­ш­ва­не на съ­о­т­вет­ния тру­дов стаж и се уреж­да с до­пъл­ни­тел­но тру­до­во спо­ра­зу­ме­ние - ал. 5 на чл. З от НДТВ.

От гор­на­та раз­по­ред­ба след­ва, че ра­бо­то­да­те­лят има за­дъл­же­ние да зап­ла­ща до­пъл­ни­тел­но ме­сеч­но въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та след пред­с­та­вя­не на не­о­б­хо­ди­ми­те до­ку­мен­ти от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля. Ако не е из­п­ла­щал въз­наг­раж­де­ни­е­то по своя ви­на, ра­бо­то­да­те­лят след­ва да го из­п­ла­ти на ли­це­то от мо­мен­та, ко­га­то съ­що­то е дъл­жи­мо.

Тру­до­воп­ра­вен спор във връз­ка с не­и­з­п­ла­те­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, в т.ч. и на до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та, се ре­ша­ва по съ­де­бен ред в триго­ди­шен дав­нос­тен срок.

№ 94 33/153 от 17.11.2003 г.

Съг­лас­но чл. З, ал. 2, т. 1 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, при­е­та с ПМС № 133 от 1993 г., за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та се за­чи­та вре­ме­то, ко­е­то се приз­на­ва за тру­дов стаж по Ко­дек­са на тру­да.

От за­пит­ва­не­то е вид­но, че след пен­си­о­ни­ра­не­то си през 2000 г. слу­жи­тел­ка­та е про­дъл­жи­ла да ра­бо­ти по тру­дов до­го­вор.

С ог­лед ци­ти­ра­на­та по-го­ре раз­по­ред­ба, ра­бо­то­да­те­лят след­ва да из­п­ла­ща на слу­жи­тел­ка­та до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та, не­за­ви­си­мо от то­ва че съ­ща­та е пен­си­о­нер.

В ал. 3 на чл. 3 от НДТВ е пред­ви­де­но, че ми­ни­мал­ни­ят раз­мер на до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та не мо­же да бъ­де по-ма­лък от 0,6 на сто за вся­ка го­ди­на тру­дов стаж от вре­ме­то, за­чи­та­но по пред­ход­на­та али­нея. Пра­во­то за по­лу­ча­ва­не на то­ва въз­наг­раж­де­ние въз­ник­ва при тру­дов стаж, не по-ма­лък от три го­ди­ни.

№ 26/314 от 23.08.2004 г.

Раз­ме­рът на до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та се оп­ре­де­ля въз ос­но­ва на пред­с­та­ве­ни­те до­ку­мен­ти за тру­дов стаж от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля (чл. 3, ал. 5 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния).

При пред­с­та­вя­не на не­о­б­хо­ди­ми­те до­ку­мен­ти за до­каз­ва­не на пе­ри­о­да от вре­ме, кой­то се за­чи­та за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та, до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние се на­чис­ля­ва за ме­се­ца, след­ващ ме­се­ца, в кой­то са пред­с­та­ве­ни до­ку­мен­ти­те. Ето за­що ня­ма ос­но­ва­ние да се на­чис­ля­ва до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та за ми­на­ло вре­ме, до­ри ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят да е имал пра­во на та­къв вид въз­наг­раж­де­ние.

Един­с­т­ве­но­то из­к­лю­че­ние от то­зи прин­цип е, ко­га­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е пред­с­та­вил не­о­б­хо­ди­ми­те до­ку­мен­ти, но по ви­на на ра­бо­то­да­те­ля до­пъл­ни­тел­но въз­наг­раж­де­ние не е на­чис­ле­но.

№ 9411/69 от 28.04.2005 г.

От за­пит­ва­не­то ста­ва яс­но, че слу­жи­тел­ка­та ра­бо­ти ка­то учи­тел по ос­но­вен тру­дов до­го­вор. Вид­но е, че на 09.09.2004 г. съ­ща­та е склю­чи­ла тру­дов до­го­вор за до­пъл­ни­те­лен труд по чл. 111 от КТ за пъл­на тру­до­ва за­е­тост с дру­го учи­ли­ще - до 31.08.2005 г. с ус­т­на уго­вор­ка през то­зи пе­ри­од да ра­бо­ти в учи­ли­ще­то, в ко­е­то е на ос­но­вен тру­дов до­го­вор и да пол­з­ва пла­те­ния си го­ди­шен от­пуск, след ко­е­то да из­ле­зе в неп­ла­тен от­пуск.

Пла­те­ни­ят го­ди­шен от­пуск се раз­ре­ша­ва на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля с пис­ме­но раз­ре­ше­ние на ра­бо­то­да­те­ля - чл. 173, ал. 1 от КТ.

За вре­ме­то на пла­те­ния го­ди­шен от­пуск ра­бо­то­да­те­лят зап­ла­ща на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля въз­наг­раж­де­ние, ко­е­то се из­чис­ля­ва от по­лу­че­но­то сред­нод­нев­но брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за пос­лед­ния ка­лен­да­рен ме­сец, пред­хож­дащ пол­з­ва­не­то на от­пус­ка, през кой­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е от­ра­бо­тил най-мал­ко 10 ра­бот­ни дни - чл. 177 от КТ.

В § 1 от до­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния е пред­ви­де­но, че в брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за оп­ре­де­ля­не въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­тен го­ди­шен от­пуск по чл. 177 се включ­ва и до­пъл­ни­тел­но­то ме­сеч­но въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та.

Съг­лас­но чл. 3, ал. 6 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та се зап­ла­ща за дейс­т­ви­тел­но от­ра­бо­те­но вре­ме в рам­ки­те на съ­о­т­вет­на­та ме­сеч­на про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме са­мо по ос­нов­но­то тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние, а при не­пъл­но ра­бот­но вре­ме - по все­ки от­де­лен тру­дов до­го­вор до до­пъл­ва­не­то им до съ­о­т­вет­на­та ме­сеч­на про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме.

С ог­лед раз­по­ред­ба­та на чл. 177 от КТ и § 1 от до­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на НДТВ, до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та за вре­ме­то на пол­з­ва­не на пла­те­ния го­ди­шен от­пуск се из­п­ла­ща в пъ­лен раз­мер по ос­нов­но­то тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние, по­ра­ди ко­е­то ли­це­то ня­ма пра­во на та­ко­ва по до­го­во­ра по чл. 111 от КТ.

В слу­ча­и­те, ко­га­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят се на­ми­ра в неп­ла­тен от­пуск по ос­нов­но­то тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние и по­ла­га труд са­мо по тру­дов до­го­вор за до­пъл­ни­те­лен труд, до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та по до­го­во­ра по чл. 111 от КТ се из­п­ла­ща в пъ­лен раз­мер.

№ 94НН/195 от 28.07.2005 г.

Съг­лас­но раз­по­ред­ба­та на чл. 244, т. 2 от Ко­дек­са на тру­да (КТ), Ми­нис­тер­с­ки­ят съ­вет (МС) оп­ре­де­ля ви­до­ве­те и ми­ни­мал­ни­те раз­ме­ри на до­пъл­ни­тел­ни­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния. Та­ки­ва до­пъл­ни­тел­ни въз­наг­раж­де­ния са пред­ви­де­ни за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та (тру­дов стаж), или т.н. клас в при­е­та­та с ПМС 133/1993 г. На­ред­ба за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния (НДДТВ).

Оп­ре­де­ле­ни­те от МС по вид и раз­мер до­пъл­ни­тел­ни въз­наг­раж­де­ния се дъл­жат от всич­ки ра­бо­то­да­те­ли, ко­га­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят по­па­да в ка­те­го­ри­я­та на ли­ца­та, има­щи пра­во на съ­о­т­вет­но­то въз­наг­раж­де­ние.

Спо­ред чл. 3, ал. 1 на НДДТВ за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те се зап­ла­ща до­пъл­ни­тел­но ме­сеч­но въз­наг­раж­де­ние в про­цент вър­ху ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, оп­ре­де­ле­но с ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор. За про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та по на­ред­ба­та се за­чи­та вре­ме­то, ко­е­то се приз­на­ва за тру­дов стаж по Ко­дек­са на тру­да; вре­ме­то, ко­е­то е приз­на­то за тру­дов стаж по от­ме­не­ния За­кон за пен­си­о­ни­ра­не на зе­ме­дел­с­ки­те сто­па­ни-ко­о­пе­ра­то­ри, как­то и тру­до­ви­ят стаж, при­до­бит от тях, приз­нат по За­ко­на за пен­си­и­те; вре­ме­то, през ко­е­то ли­ца­та са за­дъл­жи­тел­но оси­гу­ре­ни по си­ла­та на нор­ма­ти­вен акт за всич­ки оси­гу­ри­тел­ни слу­чаи, вклю­чи­тел­но и ко­га­то са се оси­гу­ря­ва­ли, за всич­ки оси­гу­ри­тел­ни слу­чаи, без тру­до­ва зло­по­лу­ка и про­фе­си­о­нал­но за­бо­ля­ва­не; вре­ме­то, през ко­е­то ли­ца­та са за­е­ма­ли щат­на длъж­ност в сис­те­ма­та на Ми­нис­тер­с­т­во­то на от­б­ра­на­та, Ми­нис­тер­с­т­во­то на вът­реш­ни­те ра­бо­ти и дру­ги­те во­е­ни­зи­ра­ни ве­дом­с­т­ва и ор­га­ни­за­ции, как­то и вре­ме­то, пре­ка­ра­но в ре­дов­на во­ен­на служ­ба и в Стро­и­тел­ни­те войс­ки.

Спо­ред чл. 81 от от­ме­не­ния Пра­вил­ник за при­ла­га­не на За­ко­на за пен­си­и­те, при за­вър­ши­ли­те во­ен­но учи­ли­ще ли­ца, за тру­дов стаж се приз­на­ва са­мо сро­кът на на­бор­на­та служ­ба за съ­о­т­вет­ния род войс­ки, съг­лас­но дейс­т­ва­що­то за­ко­но­да­тел­с­т­во.

Спо­ред пис­мо № 91-00-32 от 25.03.1996 г. на Ми­нис­тер­с­т­во­то на тру­да и со­ци­а­л­на­та по­ли­ти­ка, на обу­ча­ва­ли­те се във во­ен­ни учи­ли­ща, ко­и­то ра­бо­тят по тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние, счи­та­но от 28.02.1996 г. част от вре­ме­то на обу­че­ние след на­вър­ш­ва­не на пъл­но­ле­тие до раз­ме­ра на ре­дов­на­та во­ен­на служ­ба, след­ва да се за­чи­та за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та по ре­да чл. З, ал. 2, т. 4 от НДДТВ.

За­че­те­на­та за тру­дов стаж част от вре­ме­то, пре­ка­ра­но в обу­че­ние, не мо­же да бъ­де с про­дъл­жи­тел­ност, по-го­ля­ма от про­дъл­жи­тел­ност­та на ре­дов­на­та (на­бор­на) во­ен­на служ­ба към да­та­та на от­с­луж­ва­не на съ­ща­та в съ­о­т­вет­ния род войс­ки, съг­лас­но дейс­т­ва­що­то за­ко­но­да­тел­с­т­во. Вре­ме­то на обу­че­ние, за­че­те­но за на­бор­на во­ен­на служ­ба, се ус­та­но­вя­ва с дип­ло­ма за за­вър­ше­но об­ра­зо­ва­ние или до­ку­мент, из­да­ден от Цен­т­рал­ния во­е­нен ар­хив, ко­и­то се пред­с­та­вят на ор­га­на, кой­то за­чи­та тру­дов стаж, за оп­ре­де­ля­не пра­во­то на до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та (клас).

Спо­ред чл. 3, ал. 5, изр. 1 от НДДТВ, раз­ме­рът на до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та се оп­ре­де­ля въз ос­но­ва на пред­с­та­ве­ни­те от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля до­ку­мен­ти за тру­дов стаж. Сле­до­ва­тел­но ра­бо­то­да­те­лят има за­дъл­же­ние да зап­ла­ща то­ва въз­наг­раж­де­ние след пред­с­та­вя­не­то на не­о­б­хо­ди­ми­те до­ку­мен­ти, а не и за ми­на­ло вре­ме. Уве­ли­ча­ва­не­то на раз­ме­ра впос­лед­с­т­вие се из­вър­ш­ва слу­жеб­но при на­вър­ш­ва­не на съ­о­т­вет­ния тру­дов стаж и се уреж­да с до­пъл­ни­тел­но спо­ра­зу­ме­ние.