Административна практика, свързана с удължено работно време |
||
Административна практика
№ 26-00-119 от 06.04.2001 г.
От изложеното в писмото е видно, че едно от звената в предприятието работи на непрекъсваем режим на работа по предварително разработен месечен график, като в някои случаи отработените дни са повече от утвърдения график.
Съгласно чл. 143 от Кодекса на труда извънреден е трудът, който се полага по разпореждане на работодателя или съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време - в конкретния случай извън утвърдения график. По тази причина правилно са били заплащани дните, отработени в повече от графика, като извънреден труд при подневно изчисляване на работното време.
С влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, от 31.03.2001 г. работодателят има възможност по производствени причини с писмена заповед да удължава работното време през едни работни дни и да го компенсира със съответното намаляване през други в срок до 4 месеца за всеки удължен работен ден (чл. 136а КТ). Преди издаването на заповедта той следва да проведе консултации с представителите на работниците и служителите, доколкото не е предвидено друго в колективен трудов договор. Горната разпоредба регламентира удължаването, както и компенсирането чрез намаляване на работното време, поради което в дните с удължено работно време работодателят не заплаща допълнително възнаграждение или извънреден труд.
Следва да се има предвид, че удължаване на работното време се допуска за срок от 60 работни дни през една календарна година, но за не повече от 20 работни дни последователно.
№ 26-00-116 от 10.05.2001 г.
Считаме за целесъобразно при определяне на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, работещи в условията на чл. 136а от Кодекса на труда работодателите да отчитат следните изисквания:
Първо. Съгласно чл. 142 от Кодекса на труда работното време се отчита и изчислява в работни дни - подневно, а когато условията на труд не позволяват това - сумирано.
Второ. Съгласно чл. 247 от Кодекса на труда размерът на трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата или според изработеното.
Трето. Когато трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата, при подневно отчитане на работното време конкретният му размер се изчислява, като броят на отработените дни (независимо дали има разлика в тяхната продължителност), но не повече от работните дни по календар, се умножи с дневния размер на основната заплата, уговорена с индивидуалния трудов договор.
Четвърто. Когато трудовото възнаграждение се определя според времетраенето на работата на база отработените часове, конкретният размер се изчислява, като с часовия размер на основата заплата, уговорена с индивидуалния трудов договор, се умножи броят на отработените часове, но не повече от работните часове за месеца.
Пето. Когато трудовото възнаграждение се определя според изработеното (сделна система на заплащане), конкретният му размер се изчислява, като изработеното през периода (месеца) количество продукция се умножи по съответната разценка, определяна с колективния трудов договор и/или вътрешните правила за работната заплата.
В този случай размерът на заработеното сделно възнаграждение варира и се определя според изработеното (отчетно) количество продукция през конкретния месец на периода, в който работниците и служителите работят в условията на чл. 136а от Кодекса на труда, но основното трудово възнаграждение, уговорено с индивидуалния трудов договор, не се променя и служи за база при изчисляване на допълнителните и други трудови възнаграждения.
Шесто. Възнаграждението за платен годишен отпуск се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за календарния месец, предхождащ месеца, през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни съгласно чл. 177 от Кодекса на труда и § 1 от допълнителните, преходните и заключителните разпоредби на Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения.
Седмо. С колективния трудов договор и/или вътрешните правила за работната заплата могат да се договарят редът и начинът, по които се определя трудовото възнаграждение на работниците и служителите, които работят в условията на чл. 136а от Кодекса на труда. При прилагането на чл. 138, ал. 2 от Кодекса на труда решението на работодателя за установяване на непълно работно време следва да се вземе след предварително съгласуване с представителите на работниците и служителите. Процедурата по съгласуването се извършва писмено. |
||