Административна практика

№ 94-Й-10 от 7.10.1996 г.

Вът­реш­но­то за­мес­т­ва­не по чл. 259, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да мо­же да се осъ­щес­т­вя­ва по един от след­ни­те два на­чи­на:

1. Ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят из­пъл­ня­ва длъж­ност или ра­бо­та на от­със­т­ващ ра­бот­ник или слу­жи­тел ка­то по­лу­ча­ва по-ви­со­ко­то ос­нов­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние.

2. Ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят ако през вре­ме­то на за­мес­т­ва­не­то из­пъл­ня­ва и сво­я­та ра­бо­та (длъж­ност) по­лу­ча­ва до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние.

До­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та се зап­ла­ща и в два­та слу­чая вър­ху съ­о­т­вет­но­то ос­нов­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, но не и вър­ху по­со­че­но­то в т. 2 до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние.

№ 33-00-64 от 30.12.1994 г.

При за­дъл­же­ние да се за­мес­т­ва от­със­т­ващ ра­бот­ник или слу­жи­тел за­дъл­жи­тел­но се при­ла­гат раз­по­ред­би­те на чл. 259 от Ко­дек­са на тру­да. Раз­ме­рът на по­ла­га­що­то се до­пъл­ни­тел­но въз­наг­раж­де­ние се уго­ва­ря меж­ду стра­ни­те по тру­до­вия до­го­вор. В ал. 2 на съ­щия член е по­со­че­но кой ня­ма пра­во на до­пъл­ни­тел­но въз­наг­раж­де­ние при за­мес­т­ва­не. Дру­ги ог­ра­ни­че­ния ня­ма и въп­рос на вът­реш­на ор­га­ни­за­ция е кой как­во след­ва да из­пъл­ня­ва в рам­ки­те на ра­бот­но­то вре­ме. В та­зи връз­ка в за­ви­си­мост от обе­ма на ра­бо­та­та и дру­ги­те ус­ло­вия, и глав­ни­ят сче­то­во­ди­тел мо­же да има за­дъл­же­ни­е­то да из­пъл­ня­ва сче­то­вод­на ра­бо­та, вклю­че­на в длъж­нос­т­ни­те ха­рак­те­рис­ти­ки на не­го­ви­те под­чи­не­ни, без да ги за­мес­т­ва и без да се при­ла­га чл. 259 от Ко­дек­са на тру­да.

С длъж­нос­т­на­та ха­рак­те­рис­ти­ка не мо­же да се да­ва за­дъл­же­ние за по­ла­га­не на до­пъл­ни­те­лен труд по дру­га длъж­ност в из­вън ра­бот­но вре­ме по ре­да на чл. 110 от Ко­дек­са на тру­да, тъй ка­то то­ва е пред­мет на от­дел­но до­го­ва­ря­не.

Съ­о­б­раз­но с обе­ма на ра­бо­та­та и при спаз­ва­не на изис­к­ва­ни­я­та за об­ра­зо­ва­ние, пра­вос­по­соб­ност, ква­ли­фи­ка­ция, тру­дов стаж и дру­ги две или по­ве­че длъж­нос­ти мо­гат да се ком­би­ни­рат в ед­на, ка­то про­и­з­ти­ча­щи­те от то­ва за­дъл­же­ния се от­ра­зя­ват в длъж­нос­т­на­та ха­рак­те­рис­ти­ка и се из­пъл­ня­ват в рам­ки­те на ра­бот­но­то вре­ме - нап­ри­мер “шо­фьор, снаб­ди­тел, до­ма­кин и ку­ри­ер”. В то­зи слу­чай не се при­ла­гат раз­по­ред­би­те на чл. 110 и 259 от Ко­дек­са на тру­да.

№ 13-00-7 от 08.06.1999 г.

Раз­по­ред­би­те на чл. 259 от КТ рег­ла­мен­ти­рат от­но­ше­ни­я­та меж­ду ра­бот­ник или слу­жи­тел и ра­бо­то­да­тел при вът­реш­но за­мес­т­ва­не. Ко­га­то ра­бот­ник или слу­жи­тел из­пъл­ня­ва длъж­ност или ра­бо­та на от­със­т­ващ ра­бот­ник, той пол­з­ва пра­ва­та за та­зи длъж­ност или ра­бо­та, вклю­чи­тел­но и тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние, ако то­ва е по-бла­гоп­ри­я­т­но за не­го. Ако той из­пъл­ня­ва през то­ва вре­ме и сво­я­та ра­бо­та или длъж­ност, има пра­во и на до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, ко­е­то се уго­ва­ря меж­ду стра­ни­те по тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние. Без зна­че­ние е ос­но­ва­ни­е­то, на ко­е­то от­със­т­ва за­мес­т­ва­ни­ят ра­бот­ник или слу­жи­тел.

От те­зи пра­ва не мо­же да се пол­з­ва ра­бот­ник или слу­жи­тел, кой­то по длъж­ност е за­мес­т­ник на от­със­т­ва­щия. За­мес­т­ва­не­то се из­вър­ш­ва със съг­ла­си­е­то на ра­бо­то­да­те­ля и ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля, из­ра­зе­но в пис­ме­на фор­ма. Лип­са­та на пис­ме­на фор­ма не е преч­ка ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят да по­лу­ча­ва въз­наг­раж­де­ни­е­то за за­мес­т­ва­не­то.

През вре­ме на пла­тен го­ди­шен от­пуск ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят не мо­же да по­ла­га та­къв вид труд.

№ 94-В-99 от 07.08.2000 г.

Съг­лас­но чл. 259, ал. 1 от КТ, ко­га­то ра­бот­ник или слу­жи­тел из­пъл­ня­ва длъж­ност или ра­бо­та на от­със­т­ващ ра­бот­ник или слу­жи­тел, той пол­з­ва пра­ва­та за та­зи длъж­ност или ра­бо­та, вклю­чи­тел­но и тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние, ако то­ва е по-бла­гоп­ри­я­т­но за не­го. Ако той из­пъл­ня­ва през то­ва вре­ме и сво­я­та ра­бо­та или длъж­ност, има пра­во и на до­пъл­ни­тел­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, ко­е­то се уго­ва­ря меж­ду стра­ни­те по тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние.

За­мес­т­ва­не­то по ал. 1 се из­вър­ш­ва със съг­ла­си­е­то на ра­бо­то­да­те­ля и ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля, из­ра­зе­но в пис­ме­на фор­ма. Лип­са­та на пис­ме­на фор­ма не е преч­ка ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят да по­лу­ча­ва въз­наг­раж­де­ни­е­то за за­мес­т­ва­не­то - чл. 259, ал. З от КТ.

От та­зи раз­по­ред­ба след­ва, че за­мес­т­ва­не­то, не­за­ви­си­мо от не­го­вия вид се осъ­щес­т­вя­ва със съг­ла­си­е­то на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля и на ра­бо­то­да­те­ля, из­ра­зе­но пис­ме­но. Съг­ла­сие по сми­съ­ла на та­зи раз­по­ред­ба оз­на­ча­ва сключ­ва­не­то на нов до­го­вор за за­мес­т­ва­не или до­пъл­ни­тел­но спо­ра­зу­ме­ние, в ко­и­то из­рич­но и точ­но да е из­ра­зе­на пис­ме­на­та во­ля на две­те стра­ни за осъ­щес­т­вя­ва­не на за­мес­т­ва­не­то. Сле­до­ва­тел­но за­мес­т­ва­не не мо­же да се осъ­щес­т­вя­ва на ба­за­та на ед­но­лич­на за­по­вед на ра­бо­то­да­те­ля.

В кон­к­рет­ния слу­чай ра­бо­то­да­те­лят е из­дал за­по­вед за за­мес­т­ва­не на от­със­т­ващ ра­бот­ник или слу­жи­тел до зав­ръ­ща­не­то му на ра­бо­та. Тъй ка­то за­по­вед­та е ед­нос­т­ран­но во­ле­и­зяв­ле­ние на ра­бо­то­да­те­ля, тя про­ти­во­ре­чи на тру­до­во­то за­ко­но­да­тел­с­т­во, по­ра­ди ко­е­то след­ва да се при­е­ме, че за­мес­т­ва­не­то е осъ­щес­т­ве­но, без да е пос­тиг­на­то пис­ме­но съг­ла­сие меж­ду стра­ни­те по тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние. В то­зи слу­чай вли­за в дейс­т­вие из­ре­че­ние вто­ро на чл. 259, ал. З от КТ, съг­лас­но ко­е­то лип­са­та на пис­ме­на фор­ма не е преч­ка ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят да по­лу­ча­ва въз­наг­раж­де­ни­е­то за за­мес­т­ва­не­то. Ето за­що без зна­че­ние е, че в за­по­вед­та лип­с­ва по­со­че­но ос­но­ва­ние от Ко­дек­са на тру­да.

Су­ми­те, ко­и­то ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те по­лу­ча­ват за вре­ме­то на вът­реш­но за­мес­т­ва­не по чл. 259 от КТ, се включ­ват в ба­за­та за из­чис­ля­ва­не на обез­ще­те­ни­я­та по Ко­дек­са на тру­да.

Ако ра­бо­то­да­те­лят не из­п­ла­ти доб­ро­вол­но по­ла­га­ща­та се раз­ли­ка меж­ду дъл­жи­мо­то и из­п­ла­те­но­то обез­ще­те­ние, ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят мо­же да се обър­не с иск пред съ­да. Дав­нос­т­ни­ят срок за пре­дя­вя­ва­не на ис­ка е 3-го­ди­шен и те­че от да­та­та, ко­га­то е тряб­ва­ло да се из­вър­ши пла­ща­не­то по съ­о­т­вет­ния ред.