Административна практика, свързана с работа по вътрешно заместване |
||
Административна практика
№ 94-Й-10 от 7.10.1996 г.
Вътрешното заместване по чл. 259, ал. 1 от Кодекса на труда може да се осъществява по един от следните два начина: 1. Работникът или служителят изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител като получава по-високото основно трудово възнаграждение. 2. Работникът или служителят ако през времето на заместването изпълнява и своята работа (длъжност) получава допълнително трудово възнаграждение. Допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа се заплаща и в двата случая върху съответното основно трудово възнаграждение, но не и върху посоченото в т. 2 допълнително трудово възнаграждение.
№ 33-00-64 от 30.12.1994 г.
При задължение да се замества отсъстващ работник или служител задължително се прилагат разпоредбите на чл. 259 от Кодекса на труда. Размерът на полагащото се допълнително възнаграждение се уговаря между страните по трудовия договор. В ал. 2 на същия член е посочено кой няма право на допълнително възнаграждение при заместване. Други ограничения няма и въпрос на вътрешна организация е кой какво следва да изпълнява в рамките на работното време. В тази връзка в зависимост от обема на работата и другите условия, и главният счетоводител може да има задължението да изпълнява счетоводна работа, включена в длъжностните характеристики на неговите подчинени, без да ги замества и без да се прилага чл. 259 от Кодекса на труда.
С длъжностната характеристика не може да се дава задължение за полагане на допълнителен труд по друга длъжност в извън работно време по реда на чл. 110 от Кодекса на труда, тъй като това е предмет на отделно договаряне.
Съобразно с обема на работата и при спазване на изискванията за образование, правоспособност, квалификация, трудов стаж и други две или повече длъжности могат да се комбинират в една, като произтичащите от това задължения се отразяват в длъжностната характеристика и се изпълняват в рамките на работното време - например “шофьор, снабдител, домакин и куриер”. В този случай не се прилагат разпоредбите на чл. 110 и 259 от Кодекса на труда.
№ 13-00-7 от 08.06.1999 г.
Разпоредбите на чл. 259 от КТ регламентират отношенията между работник или служител и работодател при вътрешно заместване. Когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник, той ползва правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. Без значение е основанието, на което отсъства заместваният работник или служител.
От тези права не може да се ползва работник или служител, който по длъжност е заместник на отсъстващия. Заместването се извършва със съгласието на работодателя и работника или служителя, изразено в писмена форма. Липсата на писмена форма не е пречка работникът или служителят да получава възнаграждението за заместването. През време на платен годишен отпуск работникът или служителят не може да полага такъв вид труд.
№ 94-В-99 от 07.08.2000 г.
Съгласно чл. 259, ал. 1 от КТ, когато работник или служител изпълнява длъжност или работа на отсъстващ работник или служител, той ползва правата за тази длъжност или работа, включително и трудовото възнаграждение, ако това е по-благоприятно за него. Ако той изпълнява през това време и своята работа или длъжност, има право и на допълнително трудово възнаграждение, което се уговаря между страните по трудовото правоотношение. Заместването по ал. 1 се извършва със съгласието на работодателя и работника или служителя, изразено в писмена форма. Липсата на писмена форма не е пречка работникът или служителят да получава възнаграждението за заместването - чл. 259, ал. З от КТ.
От тази разпоредба следва, че заместването, независимо от неговия вид се осъществява със съгласието на работника или служителя и на работодателя, изразено писмено. Съгласие по смисъла на тази разпоредба означава сключването на нов договор за заместване или допълнително споразумение, в които изрично и точно да е изразена писмената воля на двете страни за осъществяване на заместването. Следователно заместване не може да се осъществява на базата на еднолична заповед на работодателя.
В конкретния случай работодателят е издал заповед за заместване на отсъстващ работник или служител до завръщането му на работа. Тъй като заповедта е едностранно волеизявление на работодателя, тя противоречи на трудовото законодателство, поради което следва да се приеме, че заместването е осъществено, без да е постигнато писмено съгласие между страните по трудовото правоотношение. В този случай влиза в действие изречение второ на чл. 259, ал. З от КТ, съгласно което липсата на писмена форма не е пречка работникът или служителят да получава възнаграждението за заместването. Ето защо без значение е, че в заповедта липсва посочено основание от Кодекса на труда.
Сумите, които работниците и служителите получават за времето на вътрешно заместване по чл. 259 от КТ, се включват в базата за изчисляване на обезщетенията по Кодекса на труда. Ако работодателят не изплати доброволно полагащата се разлика между дължимото и изплатеното обезщетение, работникът или служителят може да се обърне с иск пред съда. Давностният срок за предявяване на иска е 3-годишен и тече от датата, когато е трябвало да се извърши плащането по съответния ред. |
||