Административна практика

№ 94-С-30 от 17.05.1995 г.

Ко­га­то ра­бот­ник или слу­жи­тел има уч­ре­де­но ос­нов­но тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние на пъл­но ра­бот­но вре­ме, той би мо­гъл да по­ла­га по тру­дов до­го­вор до­пъл­ни­те­лен труд при друг ра­бо­то­да­тел са­мо при спаз­ва­не изис­к­ва­ни­я­та на чл. 111 от Ко­дек­са на тру­да. Ня­ма преч­ка по вре­ме на неп­ла­тен от­пуск от ос­нов­на­та мес­то­ра­бо­та да бъ­де склю­чен тру­дов до­го­вор за вън­ш­но съв­мес­ти­тел­с­т­во на пъ­лен ра­бо­тен ден. Сро­кът на до­го­во­ра след­ва да бъ­де съ­о­б­ра­зен с пе­ри­о­да на от­пуск раз­ре­шен от ра­бо­то­да­те­ля от ос­нов­на­та мес­то­ра­бо­та.

№ ДИ-Д-74 от 01.12.1994 г.

Съг­лас­но чл. 23, ал. 1 от На­ред­ба­та за ра­бот­но­то вре­ме, по­чив­ки­те и от­пус­ки­те при ра­бо­та по вън­ш­но съв­мес­ти­тел­с­т­во, ра­бот­ни­кът има пра­во да пол­з­ва от­пуск за ра­бо­та­та по съв­мес­ти­тел­с­т­во ед­нов­ре­мен­но с от­пус­ка за ос­нов­на­та ра­бо­та.

Ра­бот­ни­кът, кой­то ра­бо­ти през част от за­ко­но­у­с­та­но­ве­но­то ра­бот­но вре­ме по вън­ш­но съв­мес­ти­тел­с­т­во има пра­во на пла­тен го­ди­шен от­пуск про­пор­ци­о­нал­но на вре­ме­то, ко­е­то би му се приз­на­ло за тру­дов стаж на ос­нов­на­та ра­бо­та.

При из­чис­ля­ва­не­то на тру­до­вия стаж след­ва да се има пред­вид раз­по­ред­ба­та на чл. 355 от Ко­дек­са на тру­да. За един ден тру­дов стаж се приз­на­ва вре­ме­то, през ко­е­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е ра­бо­тил най-мал­ко по­ло­ви­на­та от за­ко­но­у­с­та­но­ве­но­то ра­бот­но вре­ме за де­ня по ед­но или ня­кол­ко тру­до­ви пра­во­о­т­но­ше­ния.

Ако ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят не е пол­з­вал от­пуск за ра­бо­та­та по вън­ш­но съв­мес­ти­тел­с­т­во, той има пра­во на обез­ще­те­ние за не­и­з­пол­з­ва­ния пла­тен го­ди­шен от­пуск при прек­ра­тя­ва­не на тру­до­вия му до­го­вор за до­пъл­ни­те­лен труд.

№ 26-00-119 от 17.06.1999 г.

Тру­до­ви­те до­го­во­ри за до­пъл­ни­те­лен труд по чл. 110 и 111 от КТ са тру­до­ви до­го­во­ри, ко­и­то съ­щес­т­ву­ват, са­мо ако ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят има склю­чен ос­но­вен тру­дов до­го­вор. Не­за­ви­си­мо от то­ва оба­че, ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те, ко­и­то ра­бо­тят по вто­ри до­пъл­ни­те­лен тру­дов до­го­вор имат пра­во на пла­тен го­ди­шен от­пуск в за­ви­си­мост от наб­ра­ния тру­дов стаж по до­пъл­ни­тел­ния до­го­вор. То­зи тру­дов стаж се пол­з­ва са­мо до­тол­ко­ва, до­кол­ко­то е не­о­б­хо­ди­мо да се из­чис­ли пра­во­то им на от­пуск, тъй ка­то те при­до­би­ват тру­дов стаж по ос­нов­но­то си тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние.

Ми­нис­тер­с­т­во­то на тру­да и со­ци­а­л­на­та по­ли­ти­ка не­вед­нъж е из­ра­зя­ва­ло ста­но­ви­ще, че и ра­бо­те­щи­те по чл. 110 от КТ имат пра­во на пла­тен го­ди­шен от­пуск. А щом то­ва е та­ка, съ­щи­те ще имат пра­во и на обез­ще­те­ние за по­ла­га­щ се, но не­пол­з­ван пла­тен го­ди­шен от­пуск, при прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние за до­пъл­ни­те­лен труд.

По тру­до­ви­те до­го­во­ри за до­пъл­ни­те­лен труд по чл. 110 и 111 от КТ се оп­ре­де­ля са­мос­то­я­тел­но (от­дел­но) тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, раз­лич­но и не­за­ви­си­мо от тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние по ос­нов­но­то тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние.

С пис­мо № 67-00-46 от 09.03.1995 г. МТСП из­ра­зи ста­но­ви­ще, че въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­те­ния го­ди­шен от­пуск по тру­дов до­го­вор за до­пъл­ни­те­лен труд по чл. 110 от КТ се оп­ре­де­ля на ос­но­ва­та на сред­нод­нев­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние по то­зи до­го­вор. Из­чис­ле­ни­е­то на сред­нод­нев­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние се из­вър­ш­ва по ре­да на чл. 177 от КТ и § 1 от до­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния. По съ­щия на­чин се пос­тъп­ва и при из­чис­ля­ва­не на обез­ще­те­ни­е­то по чл. 224 от КТ.

№ 08-00-63 от 27.11.1997 г.

Ня­ма за­кон­но ос­но­ва­ние ед­но ли­це да се на­ми­ра в тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние на пъл­но ра­бот­но вре­ме и по ос­но­вен тру­дов до­го­вор ед­нов­ре­мен­но с два­ма ра­бо­то­да­те­ли.

При въз­с­та­но­вя­ва­не­то на не­за­кон­но увол­нен ра­бот­ник или слу­жи­тел по ре­да на чл. 345 от КТ се счи­та, че тру­до­во­то му пра­во­о­т­но­ше­ние не е прек­ра­тя­ва­но, по­ра­ди ко­е­то то се явя­ва ос­нов­но за не­го. Ако ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят не же­лае да прек­ра­ти тру­до­во­то си пра­во­о­т­но­ше­ние с дру­гия ра­бо­то­да­тел, при ко­го­то е уч­ре­дил та­ко­ва пре­ди въз­с­та­но­вя­ва­не­то му, той мо­же да прек­ра­ти ос­нов­но­то си тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние при ус­ло­ви­я­та на чл. 325, т. 2 от Ко­дек­са на тру­да.

№ 08/206 от 14.04.2005 г.

Съг­лас­но чл. 111 от Ко­дек­са на тру­да (КТ) ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят мо­же да сключ­ва тру­до­ви до­го­во­ри и с дру­ги ра­бо­то­да­те­ли за из­вър­ш­ва­не на ра­бо­та из­вън ус­та­но­ве­но­то за не­го ра­бот­но вре­ме по ос­нов­но­то тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние (вън­ш­но съв­мес­ти­тел­с­т­во), ос­вен ако не е уго­во­ре­но дру­го в ин­ди­ви­ду­а­л­ния му тру­дов до­го­вор по ос­нов­но­то му тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние.

До­го­во­рът по чл. 111 от КТ е тру­дов до­го­вор за до­пъл­ни­те­лен труд при друг ра­бо­то­да­тел. Стра­ни­те по не­го уго­ва­рят ус­ло­ви­я­та по чл. 66, ал. 1 от КТ, ка­то ос­вен тях се уго­ва­рят про­дъл­жи­тел­ност­та и раз­п­ре­де­ле­ни­е­то на ра­бот­но­то вре­ме, а мо­же да се уго­ва­ря и пе­ри­о­дич­ност­та на из­п­ла­ща­не­то на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние (чл. 115 от КТ).

Един от еле­мен­ти­те на съ­дър­жа­ни­е­то на тру­до­вия до­го­вор е тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние, ка­то стра­ни­те по до­го­во­ра за до­пъл­ни­те­лен труд оп­ре­де­лят ос­нов­но­то и до­пъл­ни­тел­ни­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния с пос­то­я­нен ха­рак­тер, ка­то и пе­ри­о­дич­ност­та на тях­но­то из­п­ла­ща­не (чл. 66, ал. 1, т. 7 от КТ).

От го­ре­и­з­ло­же­но­то е вид­но, че съг­лас­но за­ко­но­ви­те раз­по­ред­би раз­ме­рът на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние се оп­ре­де­ля от стра­ни­те по тру­до­вия до­го­вор по чл. 111 от КТ, ка­то ня­ма “друг на­чин”, ос­вен рег­ла­мен­ти­ра­ния от КТ.