Административна практика

№ 92-00-234 от 25.12.1995 г.

В слу­чай че дей­ност­та на ин­с­пек­ци­и­те изис­к­ва кон­т­рол­ни­те фун­к­ции да се осъ­щес­т­вя­ват и през по­чив­ни­те или праз­нич­ни­те дни, ор­га­ни­за­ци­я­та на ра­бо­та­та мо­же да се осъ­щес­т­вя­ва чрез:

1. Ра­бо­та по гра­фик при су­ми­ра­но из­чис­ля­ва­не ра­бот­но­то вре­ме на слу­жи­те­ли­те, ко­и­то осъ­щес­т­вя­ват кон­т­рол­ни фун­к­ции, въ­ве­де­но по ре­да и ус­ло­ви­я­та на чл. 142, ал. 2 и ал. 4, при спаз­ва­не изис­к­ва­ни­я­та на гла­ва сед­ма от Ко­дек­са на тру­да, как­то и за­бе­леж­ка III от Спи­съ­ка на ка­те­го­ри­и­те ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли, ко­и­то имат пра­во на пла­тен го­ди­шен от­пуск по чл. 55, ал. 2, бук­ва “д” от Ко­дек­са на тру­да от 1951 г.

2. Ус­та­но­вя­ва­не за­дъл­же­ние за раз­по­ло­же­ние на ра­бо­то­да­те­ля по ре­да и ус­ло­ви­я­та на На­ред­ба N 2 от 22 ап­рил 1994 г. на МТСГ (обн., ДВ, бр. 38 от 1994 г.).

12.2. № 92-00-78 от 12.04.2001 г. (ИБТ, бр. 6 от 2001 г.)

В чл. З, ал. 1 - 4 от На­ред­ба № 2 от 22.04.1994 г. за ре­да за ус­та­но­вя­ва­не на за­дъл­же­ние за де­жур­с­т­во или за раз­по­ло­же­ние на ра­бо­то­да­те­ля (ДВ, бр. 38 от 1994 г.) е пред­ви­де­но, че ко­га­то осо­бе­ни­ят ха­рак­тер на ра­бо­та­та на­ла­га, с ко­лек­тив­ния или ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор мо­же да се уго­во­ри за­дъл­же­ние за ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля да бъ­де на раз­по­ло­же­ние на ра­бо­то­да­те­ля из­вън те­ри­то­ри­я­та на пред­п­ри­я­ти­е­то с го­тов­ност да осъ­щес­т­ви при не­о­б­хо­ди­мост тру­до­ва­та си фун­к­ция. Мяс­то­то на раз­по­ло­же­ни­е­то се уго­ва­ря меж­ду ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля и ра­бо­то­да­те­ля.

Вре­ме­то, през ко­е­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят се на­ми­ра на раз­по­ло­же­ние, не се включ­ва и не се от­чи­та ка­то ра­бот­но вре­ме и се из­п­ла­ща съг­лас­но На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния (ДВ, бр. 67 от 1993 г.). Фак­ти­чес­ки из­вър­ше­на­та ра­бо­та през вре­ме на раз­по­ло­же­ние се от­чи­та и зап­ла­ща ка­то из­вън­ре­ден труд.

№ 08/43 от 09.02.2004 г.

Раз­по­ред­ба­та на чл. 139, ал. 5 от Ко­дек­са на тру­да пред­виж­да, че за ня­кои ка­те­го­рии ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли, по­ра­ди осо­бе­ния ха­рак­тер на ра­бо­та­та им, мо­же да бъ­де ус­та­но­вя­ва­но за­дъл­же­ние да де­жу­рят или да бъ­дат на раз­по­ло­же­ние на ра­бо­то­да­те­ля през оп­ре­де­ле­но вре­ме от де­но­но­щи­е­то.

Съг­лас­но чл. 2, ал. 2 от На­ред­ба № 2 от 22.04.1994 г. за ре­да за ус­та­но­вя­ва­не за­дъл­же­ние за де­жур­с­т­во или раз­по­ло­же­ние на ра­бо­то­да­те­ля, де­жур­с­т­во­то пред­с­тав­ля­ва спе­ци­фич­ни ор­га­ни­за­ция на ра­бо­та­та при под­нев­но или су­ми­ра­но от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме, при спаз­ва­не изис­к­ва­ни­я­та на КТ от­нос­но меж­дуд­нев­на­та и меж­ду­сед­мич­на­та по­чив­ка. То­ва оз­на­ча­ва, че вре­ме­то на де­жур­с­т­во­то е ра­бот­но вре­ме, през ко­е­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят се явя­ва на ра­бот­но­то мяс­то и из­пъл­ня­ва ра­бо­та­та по тру­до­во­то си пра­во­о­т­но­ше­ние. За цел­та е не­о­б­хо­ди­мо в съ­о­т­вет­на­та длъж­нос­т­на ха­рак­те­рис­ти­ка за ра­бот­но­то мяс­то или ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор да се оп­ре­де­ли тру­до­ва­та фун­к­ция, вклю­чи­тел­но и за вре­ме­то на де­жур­с­т­во­то.

В слу­ча­и­те при под­нев­но от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме, ко­га­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят по­ла­га труд през по­чив­ни­те дни и офи­ци­а­л­ни­те праз­ни­ци, се зап­ла­ща из­вън­ре­ден труд.

В чл. 3, ал. 1 - 4 от съ­ща­та на­ред­ба е пред­ви­де­но, че ко­га­то осо­бе­ни­ят ха­рак­тер на ра­бо­та­та на­ла­га, с ко­лек­тив­ния или ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор мо­же да се уго­во­ри за­дъл­же­ние за ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля да бъ­де на раз­по­ло­же­ние на ра­бо­то­да­те­ля из­вън те­ри­то­ри­я­та на пред­п­ри­я­ти­е­то с го­тов­ност да осъ­щес­т­ви при не­о­б­хо­ди­мост тру­до­ва­та си фун­к­ция. Мяс­то­то на раз­по­ло­же­ни­е­то се уго­ва­ря меж­ду ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля и ра­бо­то­да­те­ля. 

Вре­ме­то, през ко­е­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят се на­ми­ра на раз­по­ло­же­ние из­вън те­ри­то­ри­я­та на пред­п­ри­я­ти­е­то, не се включ­ва и не се от­чи­та ка­то ра­бот­но вре­ме. В то­зи слу­чай съг­лас­но чл. 8 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния се зап­ла­ща тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за все­ки час или за част от не­го в раз­мер, не по-ма­лък от 0,09 лв.

Фак­ти­чес­ки из­вър­ше­на­та ра­бо­та през вре­ме­то на раз­по­ло­же­ние се от­чи­та и зап­ла­ща ка­то из­вън­ре­ден труд.