Административна практика, свързана с работа минимум за пет работни дни в месеца

Административна практика

 

№ 91-00-168 от 10.04.1987 г.

 

Съг­лас­но чл. 114, ал. 2 от Ко­дек­са на тру­да пен­си­о­не­ри­те, до­ма­ки­ни­те, май­ки­те, уча­щи­те се в тру­дос­по­соб­на въз­раст и др., не­за­е­ти в об­щес­т­ве­но­то про­и­з­вод­с­т­во ли­ца, мо­гат да сключ­ват тру­до­ви до­го­во­ри с пред­п­ри­я­ти­я­та за ра­бо­та през оп­ре­де­ле­ни дни от ме­се­ца - об­що не по­ве­че от 5 ра­бот­ни дни в ме­се­ца, пос­ле­до­ва­тел­но или раз­по­къ­са­но, ка­то то­ва вре­ме не се приз­на­ва за тру­дов стаж.

 

При сключ­ва­не­то на тру­до­ви до­го­во­ри по ре­да на чл. 114, ал. 2 от Ко­дек­са на тру­да е не­о­б­хо­ди­мо да се спаз­ват Ин­с­т­рук­ци­я­та за спи­съч­ния и нес­пи­съч­ния със­тав на пер­со­на­ла (Из­вес­тия, бр. 76 от 1956 г.) и Ин­с­т­рук­ция N 1 за със­та­ва на фон­да на ра­бот­на­та зап­ла­та (ДВ., бр., 39 от 1978 г.); а имен­но:

Ко­га­то тру­до­ви­ят до­го­вор се сключ­ва до 5 ра­бот­ни дни в ме­се­ца и ра­бо­та­та се из­вър­ш­ва в ос­нов­на­та и из­вън ос­нов­на­та дей­ност на пред­п­ри­я­ти­е­то раз­по­къ­са­но (не­пос­ле­до­ва­тел­ни ра­бот­ни дни), ли­ца­та се во­дят в из­вън­с­пи­съч­ния със­тав на пер­со­на­ла, а из­п­ла­те­ни­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния - във фон­да на ра­бот­на­та зап­ла­та на из­вън­с­пи­съч­ния със­тав.

Ко­га­то тру­до­ви­ят до­го­вор се сключ­ва за по­ве­че от 1 до 5 пос­ле­до­ва­тел­ни ра­бот­ни дни за ра­бо­та в ос­нов­на­та дей­ност, ли­ца­та се во­дят в спи­съч­ния със­тав на пер­со­на­ла, а из­п­ла­те­ни­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния - във фон­да на ра­бот­на­та зап­ла­та на спи­съч­ния със­тав на пер­со­на­ла.

В та­ки­ва слу­чаи тру­до­ви­те до­го­во­ри по чл. 114, ал. 2 от Ко­дек­са на тру­да след­ва да се сключ­ват при на­ли­чие на не­за­е­ти брой­ки, не­за­ви­си­мо да­ли са пред­ви­де­ни спе­ци­а­л­но за та­зи цел в щат­но­то раз­пи­са­ние или са вре­мен­но не­за­е­ти и те­зи ли­ца да се от­чи­тат в спи­съч­ния със­тав на пред­п­ри­я­ти­е­то за дни­те, през ко­и­то ра­бо­тят, съг­лас­но Ин­с­т­рук­ци­я­та за спи­съч­ния и нес­пи­съч­ния със­тав на пер­со­на­ла и съ­о­т­вет­ни­те ука­за­ния на Цен­т­рал­но­то ста­тис­ти­чес­ко уп­рав­ле­ние. Нас­то­я­що­то е съг­ла­су­ва­но с ЦС на БПС.

 

№ 94-Д-13 от 27.05.1998 г.

Ко­га­то ли­це­то ра­бо­ти при един и същ ра­бо­то­да­тел об­що не по­ве­че от 5 ра­бот­ни дни или 40 ча­са в ме­се­ца пос­ле­до­ва­тел­но или раз­по­къ­са­но, вре­ме­то не се приз­на­ва за тру­дов стаж (чл. 114 от КТ).

Ра­бот­но­то вре­ме по дни или ча­со­ве за ме­се­ца се раз­п­ре­де­ля при сключ­ва­не­то на тру­до­вия до­го­вор.

 

№ 92-135 от 13.11.2001 г.

 

Съг­лас­но чл. 70, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да, ко­га­то ра­бо­та­та изис­к­ва да се про­ве­ри год­ност­та на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля да я из­пъл­ня­ва, окон­ча­тел­но­то при­е­ма­не на ра­бо­та мо­же да се пред­шес­т­ва от до­го­вор със срок за из­пит­ва­не до 6 ме­се­ца. Един­с­т­ве­но­то ог­ра­ни­че­ние, пред­ви­де­но в ал. 4 на чл. 70, е, че за ед­на и съ­ща ра­бо­та с един и съ­щи ра­бот­ник или слу­жи­тел в ед­но и съ­що пред­п­ри­я­тие тру­дов до­го­вор със срок за из­пит­ва­не мо­же да се склю­чи са­мо вед­нъж.

От из­ло­же­но­то в за­пит­ва­не­то е вид­но, че ли­це­то е би­ло наз­на­че­но в ко­о­пе­ра­ци­я­та по чл. 114 от КТ, по­ра­ди ко­е­то ня­ма преч­ка с не­го да бъ­де склю­чен тру­дов до­го­вор със срок за из­пит­ва­не.

 

№ 26/74 от 12.02.2003 г.

 

Съг­лас­но чл. 114 от Ко­дек­са на тру­да (КТ) тру­дов до­го­вор мо­же да се сключ­ва и за ра­бо­та през оп­ре­де­ле­ни дни от ме­се­ца.

Ко­га­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят ра­бо­ти при един ра­бо­то­да­тел об­що не по­ве­че от 5 ра­бот­ни дни или 40 ча­са в ме­се­ца пос­ле­до­ва­тел­но или раз­по­къ­са­но, вре­ме­то не се приз­на­ва за тру­дов стаж.

 

То­зи тру­дов до­го­вор мо­же да бъ­де с оп­ре­де­лен и с не­о­п­ре­де­лен срок. Осо­бе­но­то при не­го е, че стра­ни­те по тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние тряб­ва да раз­п­ре­де­лят ра­бот­но­то вре­ме в рам­ки­те на ме­се­ца та­ка, как­то им е удоб­но и не­о­б­хо­ди­мо или се на­ла­га от въз­ло­же­на­та ра­бо­та.

Ра­бо­то­да­те­лят е длъ­жен да оси­гу­ри на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля нор­мал­ни ус­ло­вия за из­пъл­не­ние на ра­бо­та­та по тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние, за ко­я­то се е уго­во­рил, ка­то му оси­гу­ри ра­бо­та­та, ко­я­то е оп­ре­де­ле­на при въз­ник­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние - чл.127, т. 1 от КТ.

 

Ко­га­то ра­бо­то­да­те­лят не мо­же да оси­гу­ри ра­бо­та­та, за ко­я­то е склю­чен тру­до­ви­ят до­го­вор, той мо­же да се прек­ра­ти.





{START_COUNTER}