Административна практика

№ 26/67 от 18.02.2003 г.

Съг­лас­но чл. 266, ал. 2 от Ко­дек­са на тру­да (КТ) при не­и­з­пъл­не­ние на тру­до­ви­те нор­ми по ви­на на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля той има пра­во на тру­до­во въз­наг­раж­де­ние спо­ред из­ра­бо­те­но­то. В те­зи слу­чаи из­ра­бо­те­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние мо­же да бъ­де по-мал­ко от ми­ни­мал­на­та ра­бот­на зап­ла­та, ус­та­но­ве­на за стра­на­та.

На­ру­ше­ние на тру­до­ва­та дис­цип­ли­на е на­ли­це, ко­га­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят не из­пъл­ня­ва ус­ло­ви­я­та по тру­до­вия до­го­вор - чл. 187, т. 10 от КТ.

Раз­по­ред­би­те на чл. 245 от КТ га­ран­ти­рат из­п­ла­ща­не­то на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние са­мо при доб­ро­съ­вес­т­но из­пъл­не­ние на тру­до­ви­те за­дъл­же­ния от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля. В те­зи слу­чаи еже­ме­сеч­но се га­ран­ти­ра из­п­ла­ща­не­то на тру­до­во въз­наг­раж­де­ние в раз­мер на ми­ни­мал­на­та ме­сеч­на ра­бот­на зап­ла­та, ус­та­но­ве­на за стра­на­та, ка­то раз­ли­ка­та до пъл­ния раз­мер на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние ос­та­ва изис­ку­е­ма и се из­п­ла­ща до­пъл­ни­тел­но, за­е­д­но с лих­ва, рав­на на ос­нов­ния лих­вен про­цент за съ­о­т­вет­ния пе­ри­од.

№ 94 ОО/6 от 28.02.2005 г.

Ра­бо­то­да­те­лят мо­же да обя­ви прес­той, ко­га­то по про­и­з­вод­с­т­ве­ни при­чи­ни се на­ла­га пре­у­с­та­но­вя­ва­не­то на ра­бо­та­та в да­ден учас­тък или ра­бот­но мяс­то. То­ва на­ла­га пре­мес­т­ва­не­то на ра­бот­ни­ци­те или слу­жи­те­ли­те на но­ва ра­бо­та в съ­що­то на­се­ле­но мяс­то, ко­я­то тряб­ва да съ­о­т­вет­с­т­ва на ква­ли­фи­ка­ци­я­та и здра­вос­лов­но­то им със­то­я­ние.

Ко­га­то ня­ма въз­мож­ност за пре­мес­т­ва­не на дру­го ра­бот­но мяс­то, ра­бо­то­да­те­лят има пра­во да пре­дос­та­ви пла­те­ния го­ди­шен от­пуск на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля и без не­го­во съг­ла­сие по вре­ме на прес­той по­ве­че от 5 ра­бот­ни дни, при пол­з­ва­не на от­пус­ка ед­нов­ре­мен­но от всич­ки ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли, как­то и в слу­ча­и­те, ко­га­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят след по­ка­на от ра­бо­то­да­те­ля не е по­и­с­кал от­пус­ка си до края на ка­лен­дар­на­та го­ди­на, за ко­я­то се по­ла­га (чл. 173, ал. 4 от КТ).

След­ва да се има пред­вид, че за вре­ме­то на прес­той не по ви­на на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля той има пра­во на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние (чл. 267, ал. 1 от КТ).