Административна практика

№ 26-00-6 от 12.01.1995 г.

За вре­ме­то, през ко­е­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е из­пъл­ня­вал дру­га ра­бо­та по­ра­ди про­и­з­вод­с­т­ве­на не­о­б­хо­ди­мост по ре­да на чл. 120, той по­лу­ча­ва тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за из­пъл­ня­ва­на­та ра­бо­та, но не по-мал­ко от брут­но­то въз­наг­раж­де­ние за ос­нов­на­та ра­бо­та, съг­лас­но чл. 267, ал. З от Ко­дек­са на тру­да.

В брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние в по­со­че­ния слу­чай се включ­ват: ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние и до­пъл­ни­тел­ни­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния с пос­то­я­нен ха­рак­тер, оп­ре­де­ле­ни с ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор, съг­лас­но § 8 от До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния.

До­пъл­ни­тел­ни тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния с пос­то­я­нен ха­рак­тер са те­зи по чл. З - 6, по т. 4 и 5 от § 1, как­то и те­зи по ал. 1 на чл. 2 от по­со­че­на­та на­ред­ба, ко­и­то се по­ла­гат и из­п­ла­щат ре­гу­ляр­но (те­ку­що) през ме­се­ца в за­ви­си­мост от от­ра­бо­те­но­то вре­ме от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля.

Ко­га­то при про­и­з­вод­с­т­ве­на не­о­б­хо­ди­мост тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние за из­пъл­ня­ва­на­та ра­бо­та е по-мал­ко по раз­мер от съ­о­т­вет­но­то брут­но въз­наг­раж­де­ние на ли­це­то за ос­нов­на­та ра­бо­та, пос­лед­но­то се на­чис­ля­ва във ве­до­мост­та за зап­ла­ти в от­дел­на гра­фа (ред) “тру­до­во въз­наг­раж­де­ние по чл. 267, ал. З от Ко­дек­са на тру­да”, ка­то се по­соч­ва об­щи­ят му раз­мер, без да се ди­фе­рен­ци­ра по съ­о­т­вет­ни еле­мен­ти.

№ 26/54 от 11.03.2002 г.

Съг­лас­но раз­по­ред­ба­та на чл. 120, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да (КТ) ра­бо­то­да­те­лят мо­же при про­и­з­вод­с­т­ве­на не­о­б­хо­ди­мост, как­то и при прес­той, да въз­ла­га на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля, без не­го­во съг­ла­сие да из­вър­ш­ва вре­мен­но дру­га ра­бо­та в съ­що­то или в дру­го пред­п­ри­я­тие, но в съ­що­то на­се­ле­но мяс­то или мес­т­ност за срок до 45 ка­лен­дар­ни дни през ед­на ка­лен­дар­на го­ди­на, а в слу­чай на прес­той - до­ка­то той про­дъл­жа­ва.

От по­со­че­на­та раз­по­ред­ба след­ва, че при ус­ло­ви­я­та на чл. 120 от КТ не се про­ме­ня длъж­ност­та или ра­бо­та­та, ко­я­то из­пъл­ня­ва ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят, за ко­я­то има склю­чен тру­дов до­го­вор, а са­мо вре­мен­но, по по­со­че­ни­те при­чи­ни, на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те се въз­ла­га дру­га ра­бо­та.

Из­хож­дай­ки от гор­но­то, след­ва из­во­дът, че при то­ва въз­ла­га­не на дру­га ра­бо­та, ра­бо­то­да­те­лят ня­ма за­дъл­же­ни­я­та, ви­зи­ра­ни в чл. 62, ал. З от КТ и чл. З, т. 1, б. “б” от На­ред­ба № 5 от 2002 г. за съ­дър­жа­ни­е­то и ре­да за из­п­ра­ща­не на уве­дом­ле­ни­е­то по чл. 62, ал. 4 от Ко­дек­са на тру­да.