Административна практика, свързана с допълнителна работа при същия работодател |
||
Административна практика
№ 08-00-34 от 09.03.1993 г.
Работник или служител може да сключи трудов договор за допълнителен труд по реда на чл. 110 от Кодекса на труда с работодателя си, когато новата работа не е включена в кръга на трудовите му задължения по основния му трудов договор и ако тази работа ще се изпълнява извън установеното за основната му работа работно време.
Въз основа на разпоредбите на чл. 113 от Кодекса на труда става ясно, че работата по чл. 110 от Кодекса на труда не може да бъде за повече от 4 часа дневно. При сключване на допълнителен трудов договор по реда и условията на чл. 110 от Кодекса на труда, работодателят следва да си изясни включена ли е новата работа в задълженията на работника или служителя или не. В тези случаи не еднородния характер на труда е критерият, а обстоятелството включена ли е допълнителната работа в кръга на задълженията на работника или служителя по основната работа.
№ 94.ЙЙ/124 от 21.07.2003 г.
Изчисляването на полагащия се платен годишен отпуск по договор за допълнителен труд по чл. 110 от Кодекса на труда става по общия ред като се има предвид разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласно която работникът и служителят, който работи през част от законоустановеното работно време, има право на платен годишен отпуск пропорционално на времето, което му се признава за трудов стаж.
Тъй като в посочения случай допълнителният трудов договор е за 4 часа, на базата на признатия трудов стаж по реда на чл. 355 от Кодекса на труда и чл. 9 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж се определя правото на пълен размер на платения годишен отпуск. Следва да се има предвид обаче, че този отпуск не е “допълнителен” и не се добавя към платения годишен отпуск по основното трудово правоотношение.
Поради това е желателно в тези случаи работникът или служителят да ползва платения си годишен отпуск по двете трудови правоотношения едновременно, тъй като в противен случай, ако лицето ползва отпуска си по основното трудово правоотношение, ще се налага да се явява на работа по договора за допълнителен труд и обратно.
Съгласно чл. З, ал. 6 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения, допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа (клас) се заплаща за действително отработено време в рамките на съответната месечна продължителност на работното време само по основното трудово правоотношение, а при непълно работно време - по всеки отделен трудов договор до допълването им до съответната месечна продължителност на работното време.
Във връзка с тези нормативни разпоредби класове се плащат само по основното трудово правоотношение. В случай че работата по него е на непълно работно време, класове се дължат и по допълнителния договор - до допълване на месечната продължителност на работното време.
Ако по основния договор работата е 8 часа дневно (какъвто е посоченият случай), за допълнителната работа не се получават класове.
Във връзка с внасяните осигурителни вноски по основния и по допълнителния трудов договор следва да се има предвид, че съгласно чл. 9, ал. 8, т. 1 от Кодекса за задължителното обществено осигуряване се зачита при пенсиониране за осигурителен стаж, ако това е по-благоприятно за лицата, в съотношение 4 години за 5 години от трета категория времето, през което лицата са работили по трудов договор при пълно работно време и по допълнителен или втори трудов договор с дневно работно време не по-малко от З часа. |
||