Административна практика

№ 92-00-69 от 25.04.1996 г.

В брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние по чл. 267, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да се включ­ват ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние и до­пъл­ни­тел­ни­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния с пос­то­я­нен ха­рак­тер, оп­ре­де­ле­ни с ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля, съг­лас­но § 8 от До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния.

До­пъл­ни­тел­ни­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния с пос­то­я­нен ха­рак­тер са те­зи по чл. З - 6 от по­со­че­на­та на­ред­ба, как­то и те­зи по ал. 1 на чл. 2 от нея, ко­и­то се по­лу­ча­ват те­ку­що, еже­ме­сеч­но в за­ви­си­мост от от­ра­бо­те­но­то вре­ме.

Вре­ме­то, през ко­е­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е бил в прес­той не по своя ви­на, се за­чи­та за от­ра­бо­те­но вре­ме, вклю­чи­тел­но при су­ми­ра­но из­чис­ля­ва­не на ра­бот­но­то вре­ме.

№ 94-00-12 от 11.01.2002 г.

Съг­лас­но чл. 127, ал. 1, т. 1 от Ко­дек­са на тру­да ра­бо­то­да­те­лят е длъ­жен да оси­гу­ри на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля нор­мал­ни ус­ло­вия за из­пъл­не­ние на ра­бо­та­та, ко­я­то е оп­ре­де­ле­на при въз­ник­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние, т. е. за ко­я­то се е уго­во­рил.

Ако ра­бо­то­да­те­лят не оси­гу­ри ра­бо­та­та, за ко­я­то се е уго­во­рил с ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля в тру­до­вия до­го­вор, то той след­ва да из­п­ла­ща въз­наг­раж­де­ние ка­то при прес­той. Съг­лас­но чл. 267, ал. 1 от КТ за вре­ме­то на прес­той не по ви­на на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля, той има пра­во на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние.

Не­и­з­п­ла­те­ни­те въз­наг­раж­де­ния при прес­той (чл. 267, ал. 1 КТ) мо­гат да се по­тър­сят по съ­де­бен ред. Дав­нос­т­ни­ят срок за пре­дя­вя­ва­не на иск в съ­да е 3-го­ди­шен, счи­та­но от де­ня, в кой­то по взе­ма­не­то е тряб­ва­ло да се из­вър­ши пла­ща­не по над­леж­ния ред - чл. 358, ал. 1, т. З и ал. 2, т. 2 от КТ.