Alexander Todorov Network

Ако са ви давали развалено сирене като деца…

… много е вероятно да мразите сиренето и като пораснете.

Така се получава и с думички като „приватизация“, „реформа“. Първосигнално, при споменаването им човек настръхва и започва да си мисли, че за пореден път е подготвена долна низост, дори и намеренията да са добри.

Тазгодишната поредна реформа предвижда:
– повишаване на вноската за пенсии на служителите в „тежките министерства“ от 17,8% на 40,8%, за да се компенсира по-ранното им пенсиониране. Вноската се покрива от държавата и по всяка вероятност няма да има проблем със събираемостта й (а и от левия джоб до десния не струва много скъпо прехвърлянето). До колко обаче тази вноска ще е достатъчна, за да компенсира ранното пенсиониране? Например за военните пенсионирането е възможно при 27 години осигурителен стаж. Ако допуснем, че военният започне работа на 23 години, работи 27 години, то ще може да се пенсионира на 50 годишна възраст. Средната продължителност на живота в България според статистиката е около 73 години и следователно пенсия ще се получава за период от 23 години средно. Каква ще бъде тази пенсия? Да допуснем, че военния получава заплата равна на средната в страната, тогава пенсията му би била в размер от 27 години осигурителен стаж (обаче този стаж като военен трябва да се преобразува в трета категория труд и ще се брои за поне 45 години стаж) * 1,1% за всяка година стаж * коефициент 1 * средния осигурителен доход в страната около 600 лева = 297,00 лева. Ако се получава за период от 23 години, това ще означава разход на системата от 81972,00 лева. Ако за период от 27 години се прави вноска от 40,8% от 600 лева, или 244,80 лева, то във фонд „Пенсии“ от държавния бюджет пряко или косвено ще постъпят 79315,20 лева. Малко е, но това е добра промяна водеща до изсветляване на реалните разходи на „силовите министерства“, като дори и военният и/или полицаят да живеят по-дълго от средното в страната, дори и дохода им е да е много повече от средния в страната, то пропорцията е достатъчна и ранното им пенсиониране ще е почти напълно финансово обезпечено от работодателя им – държавата. Няма вече всички скрити разходи на държавата да се пишат дефицит на НОИ.

– повишаване на максималния осигурителен доход от 2000 на 2200 лева – стъпка в правилната посока с цел повишаване приходите на фондовете на държавното обществено осигуряване, но на първо време трябва да се зададе въпросът защо изобщо има таван на осигурителния доход? За да се ползват напълно законно данъчни преференции от бедни милионери? Виж „Малките лобисти в КСО„. По повод повишаването на максималния осигурителен доход експерти изчислиха, че всъщност мярката ще доведе до повече разходи, отколкото до приходи по съответните фондове, и ако се разчита на сегашните текстове в „кодекса за социално осигуряване“, то наистина са прави. За да донесе мярката повече приход, без да води до повече разход са необходими няколко съвсем козметични поправки:
§1. да се отмени забутаната преходна и заключителна разпоредба параграф 6, в която пише, че максималната пенсия е 35% от максималния осигурителен доход.
§2. „Чл. 70, ал. 7 Минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.“ да се измени така: „Минималния и максималния размер на всички пенсии отпускани по настоящия кодекс, се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване“, където ще пише, че максималния размер на всички пенсии получавани от едно лице не може да е повече от 700 лева. Някои ще кажат, че това било нечестно, той човека бил си внасял на максимални доходи, а държавата му ограничава пенсията до само 700 лева. Само че трябва да се припомни, че моделът на осигурителния стаж, който функционира в България в момента не отразява правилно реалния принос на човека през цялата му кариера, формулата за изчисляване на пенсията страда от непоправими дефекти – виж Как да получим най-голяма пенсия (изчисляване размера на пенсията), и Как е възможно да работя повече, а да получавам по-ниска пенсия, и Как да трупаме осигурителен стаж най-евтино. Така и е възможно немалко хора, възползвайки се от несъвършенствата на формулата за изчисляване на размера на пенсиите, да си извадят много висок личен коефициент и да претендират, че имат право на много висока пенсия, и държавата ги ощетява. Всъщност, при вноска за пенсия от 17,8% (от които на всичкото отгоре за родените след 1959 г. 5% отиват не в НОИ, а във финансовите пирамиди ДЗПО) ако човек се осигурява на 2000 лева, колко години би трябвало да работи по този начин, за да си обезпечи собственото пенсиониране на максимална пенсия? На първо време отново ще се фиксират няколко цифри за действителни – средна продължителност на живота 73 години, и да приемем, че пенсионната възраст е 63 (нищо, че сегашните пенсионери са се пенсионирали средно на около 56 годишна възраст). Пенсия в размер от 700 лева, която ще се получава за период от 10 години средно? Вноската е само 17,8%. Върху какви доходи е нужно да се правят осигурителни вноски, за да може човек да си обезпечи собствената пенсия? За период от 120 месеца средно лицето ще получава 700 лева, или това са разходи за системата от 84000 лева. Вноска от 17,8% за пенсия при доход от 1000 лева и 40 години кариера на такъв доход означава приход в системата от 178 лева * 480 периода = 85440 лева. При такава пропорция лице в България, което работи 40 години върху близо два пъти по-големи доходи от средните в страната едва си избива собствената пенсия, при това без да има никаква солидарност от негова страна към останалите, без да е включен риска да живее повече от средното (а поради по-високия жизнен стандарт това би било най-нормалното нещо), без да са включени все пак някакви минимални разходи за администриране на осигурителната система, без да са включени пожизнените добавки към пенсията на съпруга, или наследствената пенсия, която имат право да получават децата до навършване на 26 годишна възраст. А всяко от тези неща струва пари. Но дори и без да се включват тези разходи, за да си избие собствената ограничена от таван 700 лева пенсия, даден пенсионер в България трябва да е работил не по-малко от 40 години върху доход близо 2 пъти по-висок от средното в страната. Затова може да се предположи, че тавана на пенсиите всъщност ощетява много по-малко от претендиращите, че много са работили, много са плащали, а малко получават. Както и да е, при сегашната система на осигурителния стаж + финансовите пирамиди ДЗПО и ППФ тавана на пенсиите трябва да бъде отвързан от максималния осигурителен доход, който от своя страна е престъпен и представлява ни повече, ни по-малко от регресивно подоходно облагане – социално подпомагане за бедни милионери и атракцион за пране на пари.
§3. да се отвърже максималния осигурителен доход от максималните обезщетения при майчинство, заболявания и безработица, с добавка на по една алинея към всяко обезщетение в „кодекса за социално осигуряване“, която да казва, че „максималния размер на обезщетението за ххх се определя в закона за държавното обществено осигуряване“. Така едно уредено със закона за държавното обществено осигуряване за съответната година максимално месечно обезщетение от солидарната система за безработица от 1000 лева, за майчинство или заболяване от 1500 лева, би било напълно достатъчно за всеки.

Но това са само козметични поправки, които не са достатъчни, за да се стабилизира осигурителната система. Трябва да се върви към отпадане на максималния осигурителен доход (социално подпомагане за бедни милионери) и всеки да плаща данъци (включително осигуровки) според доходите си, не рядък брой отделни тарикати да се скатават на регресивно облагане и да заплашват, че ще почнат да укриват повече данъци, ако им се пипне подпомагането за бедни.

Защо всяка година се прави пенсионна реформа в България?

Ако си купиш хубава кола, първата поправка ще се наложи да се прави след години. Когато ти пробутат нещо раздрънкано и ти го представят като Ferrari (а средния данъкоплатец и ще плати за бракмата все едно, че е Ferrari), тогава се налага ремонт по няколко пъти на година. „Кодекса за социално осигуряване“ приет под друго име през 1999 г. е една архаична бракма, създадена и ремонтирана по няколко пъти в годината от нагли лобисти, за което данъкоплатците плащат като за Ferrari, но ги извозват на бракма.

При сегашната система на осигурителния стаж + финансовите пирамиди ДЗПО и ППФ е задължително да има таван на пенсиите и таван на всички обезщетения, които се изплащат от осигурителната система, за да се предпази самата система от прекалената си щедрост за отбрани, за която данъкоплатеца трябва да плати. Когато тази архаична и пропита от лобизъм система падне и приноса на всеки може да се изчислява прецизно (виж модела на осигурителния принос и проект на нов кодекс за социално осигуряване по модела на осигурителния принос), тогава вече няма да има нужда от таван на пенсиите и таван на обезщетенията, защото няма да е възможно който и да е да се възползва неправомерно от обществената солидарност. Ремонт на кодекса за социално осигуряване ще се прави много рядко (евентуално при изключителни промени на обществената организация и икономиката), думички като „реформа“ и „приватизация“ ще изчезнат от публичното пространство по отношение на системата за обществено осигуряване.

PS: В държавния бюджет за 2013 г. се прогнозира дефицит от около 800 милиона лева. Точно колкото пари отиват годишно за източване във финансовите пирамиди – данък ДЗПО и ППФ фондове, вместо във фонд „Пенсии“ на НОИ, с които да се платят пенсиите на настоящите пенсионери, и които след това ще бъдат покривани от централния бюджет. Защо дефицит на държавния бюджет, защо теглене на заеми и плащане на лихви, за да се хрантутят квази-частници, „почтени бизнесмени“ и „чуждестранни инвеститори“? Докога?

Да закрием задължителните „частни пенсионни фондове“