"От 6 месеца във фирмата ни работи нов служител, който иска да му бъде изплатен клас за минали 9 години работа при предни работодатели. Това искане е продиктувано от новата наредба за прослужено време. Какви са правата му ?"

Лина Русева от София



От началото на 2007 г. статутът на парите за т.нар. клас (процент) за продължителна работа бе преразгледан. Работодатели остро поставиха въпроса за неравностойно заплащане на работници с натрупан стаж при различни работодатели и новопостъпили млади хора с по-добри професионални умения и знания, които получават несправедливо по-малко % (клас) за една и съща дейност. Вероятно за да се избегне неприятният дискомфот и упреците за дискриминационно отношение, Министерският съвет прие Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ). Тя е в сила от 01.07.2007 г. (ДВ. бр.9 от 26 януари 2007 г., изм. ДВ. бр. 56 от 10 юли 2007 г. )

Наредбата се прилага за работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение във всички предприятия, т.е. на всяко място - фирма и поделенията й, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд по смисъла на § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (ДР КТ) независимо от формата на собственост и източниците на финансиране. При определяне продължителността на трудовия стаж и професионалния опит, за които се изплаща допълнително трудово възнаграждение, работодателят отчита и трудовия стаж на работника или служителя, придобит в друго предприятие по смисъла на § 1, т. 2 от ДР КТ на същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Запази се принципът за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите да се заплаща допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния трудов договор. За придобит трудов стаж и професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за времето, през което работникът или служителят е работил и продължава да работи в предприятието, в т.ч. на различни работни места и длъжности. В случаите по чл. 123 и 123 а от Кодекса на труда (запазване на трудовото правоотношение при промяна на работодателя) при определянето на допълнителното възнаграждение се зачита и времето, през което работникът или служителят е работил в предприятието преди промяната на работодателя.

От 1 юли т.г. условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за организация на работната заплата в предприятието. За работници и служители, които към момента на влизане в сила на наредбата се намират в трудово правоотношение със същия работодател, както и в случаите на промяна на работодателя, размерът на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, определен по реда на НСОРЗ, не може да бъде по-малък от размера на допълнителното трудово възнаграждение за продължителна работа, определено в процент и получавано в размер по реда на отменената Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения. Минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се определя от Министерския съвет след провеждане на консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално ниво. Правителството вече стори това - определеният нов/стар процент е пак 0,6 %.

Горните разпоредби вероятно са мотивирали работника да иска изплащане на възнаграждение за неплатен трудов стаж, за работа при други работодатели за 9 години назад, което е невъзможно. В конкретния случай не се прави разлика между словосъчетанията "пренасяне на трудов стаж" и натрупан клас (%) в други фирми или учреждения и неговото изплащане. Изплащането на допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа ("клас") е елемент от брутното трудово възнаграждение на работника. Задължение на работодателя е да го начисли във ведомостите за заплати и да го изплати. КТ предвижда трудовите правоотношения да възникват като лични/персонални между конкретен работник/служител и точно индивидуализиран работодател. Затова е недопустимо да се пренасят неизпълнени задължения за класа от предходен работодател към нов. Старият работодател е длъжен да изплати дължимия процент, като не трябва да се забравя, че погасителната давност е 3 години за всяка неплатена месечна добавка. От предходен работодател всъщност ще дойде натрупването на класа от годините работа при него и от по-предишни работодатели.