Заплащане за времето на разположение (домашно дежурство) |
||
Заплащане за времето на разположение (домашно дежурство)
За времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя и се намира извън територията на предприятието в място, уговорено между тях се заплаща трудово възнаграждение за всеки час или част от него в размер не по-малък от 0,09 лв. - съгласно чл. 8 от Наредбата за допълнителните и други трудови възнаграждения
Това възнаграждение по своя характер е трудово, тъй като е свързано с наличие на трудово правоотношение между работника или служителя и работодателя, но не е допълнително, тъй като съгласно чл. 3 от Наредба № 2 на МТСГ от 1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя, времето на разположение извън територията на предприятието не се включва в работното време.
Посредством това трудово възнаграждение се компенсират поетите ангажименти от страна на работника или служителя да се намира на определено място с готовност при необходимост да пристъпи към изпълнение на своите трудови задължения.
Ако такава необходимост възникне, то тогава след явяването на работника или служителя, времето започва да се отчита като работно по общите правила, включително и като извънреден труд.
Категориите работници и служители, за които може да бъде установено задължение да бъдат на разположение на работодателя през определено време на денонощието, максималната продължителност на това време и редът за отчитането му се определят от министъра на труда и социалната политика - чл. 139, ал. 5 от Кодекса на труда.
В Наредба № 2 на МТСГ от 1994 г. за реда за установяване на задължение за дежурство или за разположение на работодателя е предвидено максималната продължителност на времето на задължение за разположение да не превишава:
за един календарен месец - 100 часа; за едно денонощие през работни дни - 12 часа; през почивни дни - 48 часа.
Освен това е установено, че на работника или служителя не може да се възлага да бъде на разположение в два последователни работни дни или в повече от два почивни дни в един календарен месец.
По принцип тази форма на ангажираност за явяване при повикване се ползва, само когато тя има извънреден характер.
Дежурството, съгласно чл. 2 и 4 на горецитираната наредба е специфична организация на работа на определени категории работници и служители. То се осъществява по утвърден месечен график от работодателя при спазване изискванията на Кодекса на труда относно междудневната и междуседмичната почивка.
Времето за дежурство се включва в отработеното от работника или служителя време и преценката дали е извънреден труд или не се извършва по общите правила, в зависимост от подневното или сумираното отчитане на работното време и месечната норма на работното време.
Съгласно чл. 32 от Закона за държавния служител и чл. 20 от Наредбата за служебното положение на държавния служител, на държавните служители за времето на разположения извън местоработата и извън установеното работно време се заплаща добавка за всеки час или за част от него в размер 0,10 лв.
Мястото на разположение се определя от органа по назначаване и от държавния служител. Времето, през което държавният служител се намира на разположение не се включва и не се отчита като работно време.
Когато през времето на разположение държавният служител е повикан на работа, това време се отчита и заплаща като извънреден труд с увеличение от 100 на сто.
Максималната продължителност на време на задължение на държавния служител на разположение не може да превишава: общо за един календарен месец - 50 часа; за едно денонощие през работни дни - 6 часа; през почивни дни - 24 часа.
На държавния служител не може да се възлага да бъде на разположение: - в два последователни работни дни; - в повече от два почивни дни в един календарен месец. |
||