Ви­до­ве пла­те­ни от­пус­ки и оп­ре­де­ля­не на въз­наг­раж­де­ни­е­то при пол­з­ва­не­то им

Ра­бо­то­да­те­лят е длъ­жен да зап­ла­ща тру­до­во въз­наг­раж­де­ние на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те за от­пус­ки­те в след­ни­те слу­чаи:

а) за вре­ме­то, през ко­е­то се пол­з­ва ос­нов­ният пла­тен го­ди­шен от­пуск по чл. 155, ал. 2 от Ко­дек­са на тру­да в раз­ме­р, кой­то не мо­же да е по-ма­лък от 20 ра­бот­ни дни или удъл­жен пла­тен го­ди­шен от­пуск по ал. 3 от съ­щия член в раз­ме­ри, съг­лас­но оп­ре­де­ле­ни­те от Ми­нис­тер­с­кия съ­вет в чл. 24 - 31 от На­ред­ба­та за ра­бот­но­то вре­ме, по­чив­ки­те и от­пус­ки­те.

Ко­га­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят има пра­во на удъл­жен пла­тен го­ди­шен от­пуск, в не­го­вия раз­мер е вклю­чен и ос­нов­ния пла­тен го­ди­шен от­пуск, съг­лас­но чл. 155, ал. З от Ко­дек­са на тру­да;

б) за вре­ме­то, през ко­е­то се пол­з­ва до­пъл­ни­те­лен пла­тен го­ди­шен от­пуск за ра­бо­та във вред­ни за здра­ве­то ус­ло­вия или при спе­ци­фич­ни ус­ло­вия на труд по чл. 156, т. 1 от Ко­дек­са на тру­да, кой­то при на­ли­чие на съ­о­т­вет­ни­те ус­ло­вия не мо­же да бъ­де по-мал­ко от 5 ра­бот­ни дни;

в) за вре­ме­то, през ко­е­то се пол­з­ва до­пъл­ни­те­лен пла­тен го­ди­шен от­пуск за ра­бо­та при не­нор­ми­ра­но ра­бот­но вре­ме по чл. 156, т. 2 от Ко­дек­са на тру­да, кой­то при на­ли­чие на съ­о­т­вет­ни­те изис­к­ва­ния не мо­же да бъ­де по-мал­ко от 5 ра­бот­ни дни;

г) за вре­ме­то на осъ­щес­т­вя­ва­не на син­ди­кал­на дей­ност от не­щат­ни­те чле­но­ве на цен­т­рал­ни, от­рас­ло­ви и те­ри­то­ри­а­л­ни ръ­ко­вод­с­т­ва на син­ди­кал­ни­те ор­га­ни­за­ции, как­то и не­щат­ни­те пред­се­да­те­ли на син­ди­кал­ни­те ръ­ко­вод­с­т­ва в пред­п­ри­я­ти­я­та, ка­то про­дъл­жи­тел­ност­та се оп­ре­де­ля с ко­лек­тив­ния тру­дов до­го­вор, но не по-мал­ко от 25 ча­са за ед­на ка­лен­дар­на го­ди­на, съг­лас­но чл. 159 от Ко­дек­са на тру­да;

д) за вре­ме­то, през ко­е­то се пол­з­ва слу­же­бен или твор­чес­ки от­пуск до ед­на го­ди­на, съг­лас­но чл. 161, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да, ако в ак­та, с кой­то се оп­ре­де­ля пра­во­то на то­зи от­пуск и не­го­ви­ят раз­мер е пред­ви­де­но той да бъ­де пла­тен;

е) за вре­ме­то на кър­ме­не и хра­не­не на мал­ко де­те по ус­ло­вия и раз­ме­ри, съг­лас­но чл. 166 от Ко­дек­са на тру­да;

ж) ако в ко­лек­тив­ния тру­дов до­го­вор е до­го­во­ре­но ра­бот­нич­ка­та или слу­жи­тел­ка­та да има пра­во на до­пъл­ни­те­лен пла­тен от­пуск на ра­бот­нич­ка или слу­жи­тел­ка за 2 жи­ви де­ца до 18-го­диш­на въз­раст в раз­мер на 2 ра­бот­ни дни, а ко­га­то е с 3 и по­ве­че жи­ви де­ца до 18-го­диш­на въз­раст - 4 ра­бот­ни дни, съг­лас­но чл. 168 от Ко­дек­са на тру­да.

Пла­тен от­пуск, кой­то е свър­зан с обу­че­ние се зап­ла­ща от ра­бо­то­да­те­ля са­мо, ако пред­ва­ри­тел­но е до­го­во­ре­н и раз­ре­ше­н от не­го.

Та­ки­ва са от­пус­ки­те, при ко­и­то:

- ра­бот­ник или слу­жи­тел учи в сред­но или вис­ше учи­ли­ще без от­къс­ва­не от про­и­з­вод­с­т­во­то, отпускът е в раз­мер на 25 ра­бот­ни дни за вся­ка учеб­на го­ди­на.

Той се пол­з­ва не­за­ви­си­мо от всич­ки ос­та­на­ли ви­до­ве от­пус­ки. Мо­же да се пол­з­ва на­вед­нъж или на час­ти и не се пре­дос­та­вя на ра­бот­ник или слу­жи­тел, кой­то пов­та­ря учеб­на­та го­ди­на по не­у­ва­жи­тел­ни при­чи­ни.

Уча­щи­те се имат пра­во ед­нок­рат­но и на пла­тен от­пуск от 30 ра­бот­ни дни за под­го­тов­ка и явя­ва­не на зре­лос­тен или дър­жа­вен из­пит, вклю­чи­тел­но и за под­го­тов­ка и за­щи­та на дип­лом­на ра­бо­та, дип­ло­мен про­ект или ди­сер­та­ция, съг­лас­но чл. 169, ал. 1 и 2 от Ко­дек­са на тру­да;

- за под­го­тов­ка­та на ди­сер­та­ци­о­нен труд за по­лу­ча­ва­не на на­у­ч­на сте­пен “док­тор” ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят, за­чис­лен на за­доч­на или на док­то­ран­ту­ра на са­мос­то­я­тел­на под­го­тов­ка има пра­во ед­нок­рат­но на 6 ме­се­ца пла­тен от­пуск;

- за под­го­тов­ка на ди­серта­ци­он­нен труд за по­лу­ча­ва­не на на­у­ч­на сте­пен “док­тор на на­у­ки­те” - 12 ме­се­ца, съг­лас­но чл. 164 от Ко­дек­са на тру­да.

Ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят, кой­то учи във ве­чер­ни учеб­ни за­ве­де­ния ос­вен те­зи, ко­и­то ра­бо­тят при на­ма­лен ра­бо­тен ден от 7 или по-мал­ко ча­са, се ос­во­бож­да­ва 1 час по-ра­но от ра­бо­та все­ки уче­бен ден, съг­лас­но чл. 169, ал. 5 от Ко­дек­са на тру­да.

Ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят, кой­то кан­ди­дат­с­т­ва в учеб­но за­ве­де­ние, при­е­ма­не­то в ко­е­то ста­ва с из­пит има пра­во на пла­тен от­пуск:

а) при кан­ди­дат­с­т­ва­не в сред­но учи­ли­ще - 6 ра­бот­ни дни;

б) при кан­ди­дат­с­т­ва­не във вис­ше учи­ли­ще или за док­то­ран­ту­ра - 12 ра­бот­ни дни, съг­лас­но чл. 170 от Ко­дек­са на тру­да.

В слу­ча­и­те, ко­га­то ра­бо­то­да­те­лят не е дал съг­ла­сие за обу­че­ни­е­то на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля те имат пра­во на неп­ла­тен от­пуск в го­ре­по­со­че­ни­те раз­ме­ри, на­ма­ле­ни на­по­ло­ви­на.

Въз­наг­раж­де­ни­я­та за пла­те­ни­те от­пус­ки за обу­че­ние се включ­ват в раз­хо­ди­те за зап­ла­ти на пер­со­на­ла. От­пус­ки­те по­на­ча­ло са оп­ре­де­ле­ни в ра­бот­ни дни или ра­бот­ни ча­со­ве.

При те­зи от тях, ко­и­то са оп­ре­де­ле­ни за ка­лен­да­рен пе­ри­од се зап­ла­щат са­мо ра­бот­ни­те дни, ко­и­то са вклю­че­ни в не­го.

Тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние, ко­е­то се зап­ла­ща за вре­ме­то на пла­тен го­ди­шен от­пуск, а и за дру­ги­те пла­те­ни от­пус­ки се из­чис­ля­ва съг­лас­но чл. 177 от КТ от по­лу­че­но­то сред­нод­нев­но брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за пос­лед­ния ка­лен­да­рен ме­сец, пред­хож­дащ пол­з­ва­не­то на от­пус­ка, през кой­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е от­ра­бо­тил най-мал­ко 10 ра­бот­ни дни.

Та­зи раз­по­ред­ба на КТ да­ва ос­нов­но­то пра­ви­ло за оп­ре­де­ля­не на въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­те­ния от­пуск, но не да­ва ре­ше­ние на ре­ди­ца въп­ро­си въз­ник­ва­щи в прак­ти­ка­та.

 То­ва на­ло­жи в До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния те­зи въп­ро­си да бъ­дат нор­ма­тив­но уре­де­ни.

С § 1, § 2 и § 3 на До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на на­ред­ба­та се оп­ре­де­лят еле­мен­ти­те на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние и на­чи­на на из­чис­ля­ва­не на сред­нод­нев­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние.

В брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, от ко­е­то се оп­ре­де­ля въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­тен го­ди­шен от­пуск се включ­ват:

а) ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за от­ра­бо­те­но­то вре­ме;

б) въз­наг­раж­де­ни­е­то над ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, оп­ре­де­ле­но спо­ред при­ла­га­ни­те сис­те­ми за зап­ла­ща­не на тру­да;

в) до­пъл­ни­тел­ни­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния: за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та; за ра­бо­та при вред­ни или при спе­ци­фич­ни ус­ло­вия на труд; за на­у­ч­на сте­пен или ака­де­мич­но зва­ние; за но­щен труд и дру­ги, ко­и­то имат пос­то­я­нен ха­рак­тер и са оп­ре­де­ле­ни в ко­лек­тив­ния тру­дов до­го­вор, съг­лас­но чл. 2, ал. 1 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния;

г) до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за зва­ние за ра­бо­та при спе­ци­а­лен ре­жим в же­ле­зо­път­ния тран­с­порт;

д) до­пъл­ни­тел­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние при вът­реш­но за­мес­т­ва­не по чл. 259 от Ко­дек­са на тру­да;

е) въз­наг­раж­де­ни­е­то, зап­ла­те­но при прес­той или по­ра­ди про­и­з­вод­с­т­ве­на не­о­б­хо­ди­мост по чл. 267, ал. 1 и 3 от Ко­дек­са на тру­да;

ж) ме­сеч­на­та част от из­п­ла­те­ни­те су­ми, свър­за­ни с ин­ф­ла­ци­я­та.

Ко­га­то във връз­ка с при­ла­га­на­та сис­те­ма на ра­бот­на­та зап­ла­та е въз­п­ри­ет три­ме­се­чен или го­ди­шен пе­ри­од за оп­ре­де­ля­не на въз­наг­раж­де­ни­е­то по бук­ва “б” в брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за из­чис­ля­ва­не на въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­тен от­пуск се включ­ва съ­о­т­вет­на­та част от по-къс­но из­п­ла­те­но­то въз­наг­раж­де­ние, ка­то съ­о­т­вет­но се пре­и­з­чис­ля­ва въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­тен от­пуск и раз­ли­ка­та се доп­ла­ща.

Пример:

Нап­ри­мер, ра­бот­ник с ос­нов­но ме­сеч­но въз­наг­раж­де­ние от 200 лв. и до­пъл­ни­тел­но въз­наг­раж­де­ние от 12 % за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та или 24 лв. е из­ра­бо­тил всич­ки­те 64 ра­бот­ни дни за ме­се­ци­те яну­а­ри, фев­ру­а­ри и март, ко­и­то са съ­о­т­вет­но с 22, 21 и 21 ра­бот­ни дни и е из­ля­зъл 10 дни в пла­тен го­ди­шен от­пуск от 1 ап­рил.

 Въз­наг­раж­де­ни­е­то за от­пус­ка ще бъ­де из­чис­ле­но от по­лу­че­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за ме­сец март от 200 лв. + 24 лв. = 224 лв. : 21 дн. = 10,67 лв. х 10 дн. = 106,70 лв. (в слу­чая ме­сец март и ме­сец ап­рил имат ед­на­къв брой ра­бот­ни дни по 21).

На 22 ап­рил на ра­бот­ни­ка се из­п­ла­ща до­пъл­ни­тел­но ма­те­ри­а­л­но сти­му­ли­ра­не (пре­мия) за из­пъл­не­ни по­ка­за­те­ли за I-во­то три­ме­се­чие в раз­мер на 90 лв. То­га­ва ба­за­та, от ко­я­то е оп­ре­де­ле­но въз­наг­раж­де­ни­е­то се пре­и­з­чис­ля­ва та­ка:

90 лв. : (200 лв. х 3 мес.) х 100 = 15 %

200 лв. х 15 % = 30 лв.

224 лв. + 30 лв. = 254 лв.

254 лв. : 21 дн. = 12,10 лв.

12,10 лв. х 10 дн. = 121 лв.

121 лв. - 106,70 лв. = 14,30 лв.

Раз­ли­ка­та, ко­я­то след­ва да се доп­ла­ти в то­зи слу­чай е 14,30 лв.

В брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние от ко­е­то се оп­ре­де­ля въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­тен го­ди­шен от­пуск не се включ­ват въз­наг­раж­де­ни­я­та за из­вън­ре­ден труд, вклю­чи­тел­но уве­ли­че­ни­е­то по чл. 262 от Ко­дек­са на тру­да, уве­ли­че­ни­е­то на въз­наг­раж­де­ни­е­то за ра­бо­та на офи­ци­а­лен праз­ник, въз­наг­раж­де­ни­е­то зап­ла­те­но за вре­ме­то на раз­по­ло­же­ние, из­вън­ред­на­та 13-та зап­ла­та, це­ле­ви­те наг­ра­ди и др. под., ко­и­то имат ед­нок­ра­тен ха­рак­тер.

Сбо­рът от су­ми­те на из­б­ро­е­ни­те в § 1 и § 2 от До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за допъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, еле­мен­ти на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние се раз­де­ля на броя на ра­бот­ни­те дни, за ко­и­то те са на­чис­ле­ни и се по­лу­ча­ва сред­нод­нев­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, ко­е­то след­ва да се зап­ла­ти за все­ки ден от раз­ре­ше­ния пла­тен го­ди­шен от­пуск. Т

о­зи на­чин е без­с­пор­но при­ло­жим, ко­га­то се ка­сае до склю­чен ин­ди­ви­ду­а­лен тру­дов до­го­вор с оп­ре­де­ле­но ос­нов­но днев­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние и е въз­п­ри­е­то под­нев­но от­чи­та­не на тру­да.

В слу­ча­и­те оба­че, ко­га­то с ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор е оп­ре­де­лен ме­се­чен раз­мер на ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, се по­лу­ча­ват от­к­ло­не­ния в ме­сеч­ния раз­мер на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние, при раз­ли­чен брой на ра­бот­ни­те дни за от­дел­ни­те ме­се­ци.

За­то­ва в § 4 от До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния е ука­за­но, че при оп­ре­де­лен ме­се­чен раз­мер на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние, ус­та­но­ве­но­то сред­нод­нев­но брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние от по­лу­че­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние през пред­хо­ден ме­сец, през кой­то са от­ра­бо­те­ни най-мал­ко 10 ра­бот­ни дни се ко­ри­ги­ра с ко­е­фи­ци­ент, по­лу­чен от от­но­ше­ни­е­то на броя на ра­бот­ни­те дни на ме­се­ца, при­ет за ба­за и броя на ра­бот­ни­те дни на съ­о­т­вет­ния ме­сец, през кой­то се пол­з­ва от­пус­кът. То­ва мо­же да бъ­де илюс­т­ри­ра­но със след­ния      

При­мер:

Слу­жи­тел с ос­нов­но ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние от 200 лв. и до­пъл­ни­тел­но въз­наг­раж­де­ние от 12 % за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та или 24 лв. из­ли­за в пла­тен го­ди­шен от­пуск от 30 дни от 1-во чис­ло на ме­сец, кой­то има 20 ра­бот­ни дни, а след­ва­щия го ме­сец е с 22 ра­бот­ни дни.

Пре­ход­ни­ят ба­зи­сен ме­сец, от кой­то ще се из­чис­ли въз­наг­раж­де­ни­е­то за от­пус­ка е с 21 ра­бот­ни дни, ко­и­то слу­жи­те­лят е от­ра­бо­тил.

Въз­наг­раж­де­ни­е­то за от­пус­ка ще се из­чис­ли:

- ос­нов­но ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние                             200 лв.

- за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та                                                      24 лв.

- брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние                                           224 лв.

- ра­бот­ни дни                                                                           21

сред­нод­нев­но брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние

            (224 лв. : 21 дн.)                                                            10,67 лв.

Ко­е­фи­ци­ент за пър­вия ме­сец на от­пус­ка

            (21 дн. : 20 дн.)                                                            1.05

Въз­наг­раж­де­ние за от­пус­ка за пър­вия ме­сец

            (10,67 лв. х 1,05) х 20 дн. =                                           224 лв.

Ко­е­фи­ци­ент за вто­рия ме­сец на от­пус­ка

            (21 дн. : 22 дн.)                                                            0.955

Въз­наг­раж­де­ние за от­пус­ка за ос­та­на­ли­те

            10 дни, ко­и­то се пол­з­ват през вто­рия ме­сец

(10,67 лв. х 0,955) х 10 =                                                             101,90 лв.

По то­зи на­чин се га­ран­ти­ра за все­ки от ме­се­ци­те, през ко­и­то е пол­з­ван от­пуск, да се по­лу­ча­ва оп­ре­де­ле­но­то с ин­ди­ви­ду­а­л­ния тру­дов до­го­вор ме­сеч­но въз­наг­раж­де­ние, ка­то се ели­ми­ни­ра вли­я­ни­е­то на броя на ра­бот­ни­те дни.

Ко­е­фи­ци­е­н­ти­те са със стой­ност под или над еди­ни­ца, ко­га­то ба­зис­ни­ят ме­сец има по-мал­ко, съ­о­т­вет­но по­ве­че ра­бот­ни дни от ме­се­ца, през кой­то се пол­з­ва от­пус­кът, а ако бро­ят на ра­бот­ни­те дни съв­па­да, то ко­е­фи­ци­е­н­тът е ра­вен на еди­ни­ца, т.е. не се на­ла­га да се из­вър­ш­ва пре­и­з­чис­ля­ва­не на пър­во­на­чал­но из­чис­ле­ния сред­нод­не­вен раз­мер на въз­наг­раж­де­ни­е­то.

Не­о­б­хо­ди­мо е съ­що да се изяс­ни, че не­за­ви­си­мо от то­ва, че пол­з­ва­не­то на пла­тен го­ди­шен от­пуск е за­поч­на­ло през ме­сец, през кой­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят има от­ра­бо­те­ни 10 или по­ве­че ра­бот­ни дни, ба­за­та за из­чис­ля­ва­не на въз­наг­раж­де­ни­е­то за от­пус­ка е ви­на­ги пред­ход­ния ме­сец на на­ча­ло­то на пол­з­ва­не­то му, не­за­ви­си­мо че от­пус­кът мо­же да про­дъл­жа­ва и през след­ва­щия ме­сец.

Съг­лас­но § 5 от До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за допъл­ни­те­ли­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния при су­ми­ра­но от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме броя на от­ра­бо­те­ни­те дни се ус­та­но­вя­ва, ка­то от­ра­бо­те­ни­те ча­со­ве през ме­се­ца след прев­ръ­ща­не на нощ­ни­те ча­со­ве в днев­ни в сме­ни­те приз­на­ти за нощ­ни, се раз­де­лят на днев­на­та про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме, ус­та­но­ве­на за ра­бот­но­то мяс­то при под­нев­но от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме.

При­мер:

Ра­бот­ник през ме­се­ца е от­ра­бо­тил по гра­фик:

I см.                 от 5.30 ч. до 14 ч.                    - 8 сме­ни

II см.               от 14 ч. до 22.30 ч.                  - 8 сме­ни

III см.              от 22.30 ч. до 5.30 ч.                - 7сме­ни

или е из­ра­бо­тил:

16 сме­ни х 8.5 ч. =                                                       136 ча­са

7 сме­ни х 7 ч. х 1.143 =                                                  56 ча­са

                        Об­що:                                                 192 ча­са

192 ч. : 8 ч. = 24 от­ра­бо­те­ни дни, ко­и­то се пол­з­ват за ус­та­но­вя­ва­не на сред­нод­нев­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние. Ако е на­ли­це из­вън­ре­ден труд след­ва да се из­к­лю­чи уве­ли­че­ни­е­то на­чис­ле­но по чл. 262, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да.

Спо­ред § 7 от До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, раз­ме­рът на сред­нод­нев­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние при из­чис­ля­ва­не на пла­те­ния го­ди­шен от­пуск при пъ­лен ра­бо­тен ден не мо­же да бъ­де по-ма­лък от то­зи, кой­то се из­чис­ля­ва при въз­ник­ва­не на съ­о­т­вет­но­то ос­но­ва­ние, от раз­ме­ра на ус­та­но­ве­на­та за стра­на­та ми­ни­мал­на ра­бот­на зап­ла­та.

 Та­зи раз­по­ред­ба на­ми­ра при­ло­же­ние при ли­ца, ко­и­то са от­със­т­ва­ли дъл­го вре­ме (нап­ри­мер в от­пуск по май­чин­с­т­во и за от­г­леж­да­не на де­те до 3-го­диш­на­та му въз­раст) и ко­и­то пре­ди да се за­вър­нат на ра­бо­та си взе­мат пла­те­ния го­ди­шен от­пуск, при ко­е­то мо­же да се ока­же, че ос­нов­но­то им ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, от ко­е­то след­ва да се из­чис­ли въз­наг­раж­де­ни­е­то за от­пус­ка е по-нис­ко от ми­ни­мал­на­та ра­бот­на зап­ла­та, ус­та­но­ве­на за стра­на­та.

Съг­лас­но § 9 от До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, ко­га­то по си­ла­та на нор­ма­ти­вен акт на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, ко­лек­ти­вен тру­дов до­го­вор или вът­ре­шен акт на ра­бо­то­да­те­ля от оп­ре­де­ле­на да­та са уве­ли­че­ни ра­бот­ни­те зап­ла­ти, но ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят към или след та­зи да­та е бил в пла­тен го­ди­шен от­пуск, по­ра­ди ко­е­то уве­ли­че­ни­е­то не се е от­ра­зи­ло в ба­за­та, от ко­я­то се из­чис­ля­ва въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­тен го­ди­шен от­пуск по ре­да на чл. 177 от КТ, към въз­наг­раж­де­ни­е­то за от­пус­ка се зап­ла­ща до­бав­ка, из­чис­ле­на с про­цен­та на но­во­то и пре­диш­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, оп­ре­де­ле­ни по тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние.

При­мер:

Слу­жи­тел с ос­нов­но ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние към 1 ап­рил от 300 лв. и 12 % за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та или 36 лв. или об­що 336 лв. из­ли­за от 1 ап­рил (или в ня­кой от след­ва­щи­те дни на ме­сец ап­рил) в пла­тен го­ди­шен от­пуск от 15 ра­бо­тни дни.

Сред­нод­нев­но­то му брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за вре­ме­то на от­пус­ка, из­чис­ле­но на ба­за ме­сец март е в раз­мер на 16 лв. (300 лв. + 36 лв.) : 21 дн.

Въз­наг­раж­де­ни­е­то за от­пус­ка ще бъ­де оп­ре­де­ле­но на 240 лв. (16 лв. х 15 дн.), тъй ка­то в слу­чая ме­се­ци­те март и ап­рил имат ед­на­къв брой ра­бот­ни дни - по 21. По си­ла­та на пос­та­нов­ле­ние на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет за бю­джет­ни­те ор­га­ни­за­ции или по си­ла­та на ко­лек­ти­вен тру­дов до­го­вор или вът­ре­шен акт на ра­бо­то­да­те­ля от 1 ап­рил са оп­ре­де­ле­ни но­ви по-ви­со­ки сред­но с 10 на сто ра­бот­ни зап­ла­ти.

В та­зи връз­ка след зав­ръ­ща­не­то от от­пус­ка слу­жи­те­лят е под­пи­сал до­пъл­ни­тел­но спо­ра­зу­ме­ние към тру­до­вия до­го­вор, съг­лас­но ко­е­то ос­нов­но­то му ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние ста­ва 330 лв. или брут­но­то ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние е 369,60 лв. (330 лв. + 12 % за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та). Уве­ли­че­ни­е­то спря­мо брут­но­то ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние е 10 % [(369,60 лв. : 336 лв.) х 100] - 100.

Към из­чис­ле­но­то въз­наг­раж­де­ние за от­пус­ка от 240 лв. ще се зап­ла­ти и до­бав­ка от 24 лв. (240 лв. х 10 %).

По то­зи на­чин се га­ран­ти­ра, че и за ме­сец ап­рил слу­жи­те­лят ще по­лу­чи но­вия уве­ли­чен раз­мер на брут­но­то си ме­сеч­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние от 369,60 лв., ко­е­то ще има след­ни­те еле­мен­ти:

- ос­нов­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за 6 дни

            (330 лв. : 21 дн.) х 6 дн.                                           94,29 лв.

- до­пъл­ни­тел­но въз­наг­раж­де­ние за

            про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та

            (94,28 лв, х 12%)                                                     11,31 лв.

- въз­наг­раж­де­ние за 15 дн. пла­тен

            го­ди­шен от­пуск                                                    240 лв.

- до­бав­ка към въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­тен

            от­пуск (240 лв. х 10 %)                                           24 лв.

                        Об­що:                                                                  369,60лв.

По от­но­ше­ние на на­пус­на­ли­те ра­бот­ни­ци или слу­жи­те­ли раз­по­ред­ба­та на § 9 има при­ло­же­ние са­мо в слу­ча­и­те, ко­га­то въз­наг­раж­де­ни­е­то за от­пус­ка е из­чис­ле­но от на­чал­на ос­нов­на ме­сеч­на зап­ла­та, по-нис­ка от та­зи, ко­я­то е пред­ви­де­на в нор­ма­тив­ния акт или ко­лек­тив­ния тру­дов до­го­вор да се при­ла­га по вре­ме­то на пол­з­ва­не на от­пус­ка.

В то­зи слу­чай ра­бо­то­да­те­лят е длъ­жен да раз­по­ре­ди със за­по­вед слу­жеб­но пре­и­з­чис­ля­ва­не на въз­наг­раж­де­ни­е­то за от­пус­ка, ка­то се пол­з­ва но­ва­та по-ви­со­ка на­чал­на ос­нов­на ме­сеч­на зап­ла­та за длъж­ност­та.

Ра­бо­то­да­те­лят е длъ­жен да ос­во­бож­да­ва от ра­бо­та ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля в след­ни­те слу­чаи:

а) при встъп­ва­не в брак съг­лас­но чл. 157, ал. 1, т. 1 от Ко­дек­са на тру­да - 2 ра­бот­ни дни;

б) при кръ­во­да­ря­ва­не съг­лас­но чл. 157, ал. 1, т. 2 от Ко­дек­са на тру­да - за де­ня на прег­ле­да и кръ­во­да­ря­ва­не­то и 1 ден след не­го;

в) при смърт на ро­ди­тел, де­те, съп­руг, брат, сес­т­ра и ро­ди­тел на дру­гия съп­руг или дру­ги род­ни­ни по пра­ва ли­ния без ог­ра­ни­че­ния, а по пра­ва ли­ния съг­лас­но чл. 157, ал. 1, т. З от Ко­дек­са на тру­да - 2 ра­бот­ни дни;

г) за вре­ме­то, през ко­е­то е при­зо­ван в съд, или от дру­ги ка­то стра­на, сви­де­тел или ве­що ли­це, съг­лас­но чл. 157, ал. 1, т. 4 и ал. 2 от Ко­дек­са на тру­да;

д) за учас­тие в за­се­да­ния ка­то член на пред­с­та­ви­те­лен дър­жа­вен ор­ган или съ­де­бен за­се­да­тел съг­лас­но чл. 157, ал. 1, т. 5 от Ко­дек­са на тру­да;

е) ко­га­то е от­п­ра­ве­но пре­диз­вес­тие от ра­бо­то­да­те­ля за прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние по 1 час днев­но за дни­те на пре­диз­вес­ти­е­то, ако нор­мал­на­та про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­ния ден на ли­це­то не е 7 или по-мал­ко ча­са съг­лас­но чл. 157, ал. 1, т. 6 от Ко­дек­са на тру­да;

ж) при по­вик­ва­не на во­ен­но­у­че­бен сбор, вклю­чи­тел­но де­ня на оти­ва­не­то и връ­ща­не­то, а ако сбо­рът про­дъл­жа­ва 15 и по­ве­че дни и по 2 ка­лен­дар­ни дни пре­ди за­ми­на­ва­не­то и след зав­ръ­ща­не­то, съг­лас­но чл. 158 от Ко­дек­са на тру­да.

За вре­ме­то на от­пуск по бук­ви “а”, “б” и “в” въз­наг­раж­де­ни­е­то за от­пус­ка се оп­ре­де­ля и из­п­ла­ща съг­лас­но пред­ви­де­но­то в ко­лек­тив­ния тру­дов до­го­вор или спо­ред уго­во­ре­но­то меж­ду ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля и ра­бо­то­да­те­ля.

От­пус­кът по бук­ва “ж” се зап­ла­ща от съ­о­т­вет­но­то во­ен­но по­де­ле­ние по ре­да на на­ред­ба­та за въз­наг­раж­де­ни­я­та на ре­зер­вис­ти­те от мо­би­ли­за­ци­он­ния ре­зерв, взе­ли учас­тие в учеб­но-мо­би­ли­за­ци­он­ни ме­роп­ри­я­тия, при­е­та с ПМС № 196 от 2001 г. В ос­та­на­ли­те слу­чаи се зап­ла­ща спо­ред пред­ви­де­но­то в спе­ци­а­л­ни­те за­ко­ни.

Съг­лас­но чл. 50 и 56 от За­ко­на за дър­жав­ния слу­жи­тел, дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли имат пра­во на:

а) ос­но­вен пла­тен го­ди­шен от­пуск в раз­мер на 30 ра­бо­тни дни;

б) до­пъл­ни­те­лен пла­тен го­ди­шен от­пуск спо­ред длъж­ност­та и ран­га в раз­мер до 20 ра­бот­ни дни;

в) до­пъл­ни­те­лен пла­тен го­ди­шен от­пуск за ра­бо­та при не­нор­ми­ра­но ра­бот­но вре­ме в раз­мер до 12 ра­бо­тни дни.

Съг­лас­но чл. 60 от За­ко­на за дър­жав­ния слу­жи­тел за вре­ме­то на пла­те­ния го­ди­шен от­пуск, дър­жав­ни­ят слу­жи­тел по­лу­ча­ва зап­ла­та съ­о­б­раз­но раз­ме­ра й към мо­мен­та на пол­з­ва­не на от­пус­ка­та.

В чл. 24 от На­ред­ба­та за слу­жеб­но­то по­ло­же­ние на дър­жав­ния слу­жи­тел е ука­за­но, че за вре­ме­то на пла­те­ния го­ди­шен от­пуск дър­жав­ни­ят слу­жи­тел по­лу­ча­ва въз­наг­раж­де­ние съ­о­б­раз­но раз­ме­ра на брут­на­та му ме­сеч­на ра­бот­на зап­ла­та, оп­ре­де­ле­на по слу­жеб­но­то пра­во­о­т­но­ше­ние към мо­мен­та на за­поч­ва­не пол­з­ва­не­то на от­пус­ка.

В слу­ча­и­те, ко­га­то пла­те­ният го­ди­шен от­пуск се пол­з­ва в пе­ри­од, кой­то включ­ва по­ве­че от един ка­лен­да­рен ме­сец, сред­нод­нев­но­то брут­но въз­наг­раж­де­ние за все­ки ден от от­пус­ка през съ­о­т­вет­ния ме­сец се оп­ре­де­ля от брут­на­та ра­бот­на зап­ла­та и броя на ра­бот­ни­те дни на съ­о­т­вет­ния ме­сец.

Ко­га­то по си­ла­та на нор­ма­ти­вен акт на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет от оп­ре­де­ле­на да­та се уве­ли­ча­ват ра­бот­ни­те зап­ла­ти на дър­жав­ни­те слу­жи­те­ли и то­ва уве­ли­че­ние не е вклю­че­но в раз­ме­ра на брут­на­та ра­бот­на зап­ла­та се из­вър­ш­ват съ­о­т­вет­ни­те пре­и­з­чис­ле­ния на сред­нод­нев­но­то брут­но въз­наг­раж­де­ние и раз­ли­ка­та се доп­ла­ща.

Административна практика

№ 26-00-601 от 30.12.1994 г.

Въз­наг­раж­де­ни­е­то над ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, оп­ре­де­ле­но спо­ред при­ла­га­ни­те сис­те­ми за зап­ла­ща­не на тру­да е еле­мент от ба­зис­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, от ко­е­то се оп­ре­де­ля въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­тен го­ди­шен от­пуск по чл. 177 или на обез­ще­те­ни­я­та по чл. 228 от Ко­дек­са на тру­да, съг­лас­но § 1 от До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния.

То­ва оз­на­ча­ва, че в ба­зис­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние в слу­чая се включ­ват по­лу­че­ни­те су­ми от над­нор­ме­ни въз­наг­раж­де­ния и до­пъл­ни­тел­но сти­му­ли­ра­не (пре­мии), ко­и­то се по­ла­гат са­мо за съ­щия ба­зи­сен ме­сец, вкл. част­та от три­ме­сеч­ни­те и го­диш­ни­те пре­мии, из­п­ла­те­ни през то­зи ме­сец съг­лас­но при­ла­га­ни­те сис­те­ми за зап­ла­ща­не на тру­да.

Ко­га­то след пол­з­ва­не­то на пла­те­ния го­ди­шен от­пуск на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля до­пъл­ни­тел­но са из­п­ла­те­ни го­диш­ни или три­ме­сеч­ни пре­мии, съ­о­т­вет­на­та част от тях се включ­ва в ба­зис­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние по чл. 177 от Ко­дек­са на тру­да. За цел­та се из­вър­ш­ва пре­и­з­чис­ля­ва­не на въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­те­ния го­ди­шен от­пуск и раз­ли­ка­та меж­ду но­во­то и пре­диш­но­то се доп­ла­ща на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля съг­лас­но § 2 от по­со­че­на­та на­ред­ба. Та­зи раз­по­ред­ба не се от­на­ся за обез­ще­те­ни­я­та по раз­дел III на гла­ва де­се­та от Ко­дек­са на тру­да, т.е. те­зи пре­и­з­чис­ле­ния се при­ла­гат са­мо по от­но­ше­ние на въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­тен го­ди­шен от­пуск по чл. 177 от Ко­дек­са на тру­да.

Сис­те­ми­те за зап­ла­ща­не на тру­да се уреж­дат с ко­лек­тив­ния тру­дов до­го­вор и/или Вът­реш­ни­те пра­ви­ла за ра­бот­на­та зап­ла­та.

Раз­по­ред­ба­та на § 9 от До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 1 от 1994 г.) е из­ме­ня­на два пъ­ти - с § 2, т. 6 на ПМС N 244 от 1994 г., как­то и с § 2 на ПМС N 147 от 1994 г.

По сми­съ­ла на по­со­че­на­та раз­по­ред­ба ня­ма прав­но ос­но­ва­ние да се счи­та, че по­лу­че­ни­те су­ми за до­пъл­ни­тел­но сти­му­ли­ра­не за три­ме­се­чи­е­то или го­ди­на­та в тър­гов­с­ко­то дру­жес­т­во са из­п­ла­те­ни въз ос­но­ва на нор­ма­ти­вен акт на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет.

№ 67-00-46 от 09.03.1995 г.

Въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­те­ния го­ди­шен от­пуск по тру­дов до­го­вор за до­пъл­ни­те­лен труд по чл. 110 от Ко­дек­са на тру­да се оп­ре­де­ля на ос­но­ва­та на сред­нод­нев­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние по то­зи до­го­вор. Из­чис­ле­ни­е­то на сред­нод­нев­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние се из­вър­ш­ва по ре­да на чл. 177 от Ко­дек­са на тру­да и § 1 от До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния.

Сред­нод­нев­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние се из­п­ла­ща за дни­те на пла­те­ния го­ди­шен от­пуск по ос­нов­но­то тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние, ко­и­то съ­о­т­вет­с­т­ват на броя на ме­се­ци­те, през ко­и­то е ра­бо­те­но по тру­дов до­го­вор за до­пъл­ни­те­лен труд.

Зап­ла­ща­не­то на въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­те­ния го­ди­шен от­пуск по тру­до­вия до­го­вор за до­пъл­ни­те­лен труд по ре­да на чл. 110 от Ко­дек­са на тру­да се из­вър­ш­ва при пол­з­ва­не­то на пла­те­ния го­ди­шен от­пуск по ос­нов­но­то тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние.

№ 94-В-29 от 26.05.1995 г.

Еле­мен­ти­те на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, от ко­е­то се оп­ре­де­лят раз­ме­ри­те на обез­ще­те­ни­я­та по раз­дел III от гла­ва де­се­та на Ко­дек­са на тру­да са оп­ре­де­ле­ни в § 1 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 1 и 63 от 1994 г.). В не­го не се включ­ва въз­наг­раж­де­ни­е­то за по­ло­жен из­вън­ре­ден труд.

Раз­ме­рът на по­со­че­ни­те обез­ще­те­ния се из­чис­ля­ва на ба­за брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, ко­е­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е по­лу­чил за ме­се­ца, пред­хож­дащ ме­се­ца, в кой­то е въз­ник­на­ло ос­но­ва­ни­е­то за съ­о­т­вет­но­то обез­ще­те­ние или пос­лед­но­то по­лу­че­но от не­го, ко­га­то пред­ход­ния ме­сец не е по­лу­чил та­ко­ва, съг­лас­но чл. 228 от Ко­дек­са на тру­да.

Ко­га­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят не е от­ра­бо­тил пъ­лен ра­бо­тен ме­сец, брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние по чл. 228 от Ко­дек­са на тру­да се оп­ре­де­ля ка­то по­лу­че­но­то сред­нод­нев­но брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние се ум­но­жи по броя на ра­бот­ни­те дни за съ­щия ме­сец, съг­лас­но § 6 от До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на по­со­че­на­та на­ред­ба.

При из­чис­ля­ва­не раз­ме­ри­те на по­ла­га­щи­те се обез­ще­те­ния не се при­ла­гат еле­мен­ти­те на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, оп­ре­де­ле­ни с На­ред­ба № 14 от 7 де­кем­в­ри 1995 г. на Ми­нис­тер­с­т­во­то на тру­да и со­ци­а­л­ни­те гри­жи, въз ос­но­ва на ко­е­то се пра­вят внос­ки за дър­жав­но­то об­щес­т­ве­но оси­гу­ря­ва­не.

№ 26-00-398 от 19.12.1995 г.

Въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­тен го­ди­шен от­пуск не­за­ви­си­мо от неп­ре­къс­на­та­та му про­дъл­жи­тел­ност се оп­ре­де­ля на ба­за по­лу­че­но­то сред­нод­нев­но брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние от ли­це­то през пос­лед­ния ка­лен­да­рен ме­сец, пред­хож­дащ пол­з­ва­не­то на от­пуск, през кой­то е от­ра­бо­ти­ло най-мал­ко 10 ра­бот­ни дни.

Сред­нод­нев­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние се ус­та­но­вя­ва по ре­да на § 3 от До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, а при су­ми­ра­но из­чис­ля­ва­не на ра­бот­но­то вре­ме - и по ре­да на § 5.

В слу­ча­и­те, ко­га­то по­лу­че­но­то ба­зис­но брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние е оп­ре­де­ле­но въз ос­но­ва на ме­сеч­ния раз­мер на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние по тру­до­вия до­го­вор на ли­це­то, то се ко­ри­ги­ра по ре­да, ус­та­но­вен с раз­по­ред­ба­та на § 4 от по­со­че­на­та на­ред­ба. Ко­га­то неп­ре­къс­на­та­та про­дъл­жи­тел­ност на пла­те­ния го­ди­шен от­пуск об­х­ва­ща по­ве­че от един ка­лен­да­рен ме­сец, за все­ки един от ка­лен­дар­ни­те ме­се­ци се при­ла­га съ­о­т­ве­тен ко­е­фи­ци­ент, оп­ре­де­лен по ре­да на по­со­че­ния § 4.

№ 61-00-76 от 17.11.1995 г.

Въз­наг­раж­де­ни­е­то на пла­тен го­ди­шен от­пуск не­за­ви­си­мо от не­го­ва­та про­дъл­жи­тел­ност се оп­ре­де­ля на ба­за по­лу­че­но­то сред­нод­нев­но брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за пос­лед­ния ка­лен­да­рен ме­сец, пред­хож­дащ пол­з­ва­не­то на от­пус­ка, през кой­то ли­це­то е от­ра­бо­ти­ло най-мал­ко 10 ра­бот­ни дни.

Сред­нод­нев­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние се ус­та­но­вя­ва ка­то по­лу­че­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние през ба­зис­ния ме­сец се раз­де­ли на броя на от­ра­бо­те­ни­те дни през съ­щия ме­сец.

Съг­лас­но § 4 от До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния в слу­ча­и­те, ко­га­то по­лу­че­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние през ба­зис­ния ме­сец е из­чис­ле­но въз ос­но­ва на ме­се­чен раз­мер на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние по тру­до­вия до­го­вор на ли­це­то, се при­ла­гат съ­о­т­вет­ни ко­ри­ги­ра­щи ко­е­фи­ци­е­н­ти. Те имат за цел да от­с­т­ра­нят вли­я­ни­е­то на раз­ли­ка­та в броя на ра­бот­ни­те дни през съ­о­т­вет­ни­те ка­лен­дар­ни ме­се­ци, през ко­и­то ли­це­то пол­з­ва пла­те­ния го­ди­шен от­пуск спря­мо ба­зис­ния ка­лен­да­рен ме­сец. За цел­та ко­е­фи­ци­е­н­ти­те се из­чис­ля­ват ка­то от­но­ше­ния на броя на ра­бот­ни­те дни през ба­зис­ния ме­сец и броя на ра­бот­ни­те дни на ме­се­ца, през кой­то е пол­з­ван пла­те­ни­ят го­ди­шен от­пуск, т.е. при­ла­гат се тол­ко­ва ко­е­фи­ци­е­н­ти, кол­ко­то са ме­се­ци­те, през ко­и­то е про­дъл­жил пла­те­ният го­ди­шен от­пуск.

№ 74-00-48 от 08.09.1994 г.

Въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­тен го­ди­шен от­пуск по чл. 177 от Ко­дек­са на тру­да се оп­ре­де­ля ка­то сред­нод­нев­ния раз­мер на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, по­лу­че­но през съ­о­т­вет­ния ба­зи­сен ме­сец, се ум­но­жи по броя на дни­те, през ко­и­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят пол­з­ва от­пуск.

Сред­нод­нев­ни­ят раз­мер на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние се из­чис­ля­ва, ка­то по­лу­че­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние през ба­зис­ния ме­сец се раз­де­ли на броя на от­ра­бо­те­ни­те дни от ли­це­то през съ­щия ме­сец.

Ко­га­то ра­бот­но­то вре­ме се из­чис­ля­ва (от­чи­та) су­ми­ра­но по ре­да на чл. 142, ал. 2 и 4 от Ко­дек­са на тру­да, бро­ят на от­ра­бо­те­ни­те дни през ба­зис­ния ме­сец се ус­та­но­вя­ва, ка­то от­ра­бо­те­ни­те ча­со­ве след прев­ръ­ща­не­то на нощ­ни­те ча­со­ве в днев­ни се раз­де­лят на днев­на­та про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме, ус­та­но­ве­на за съ­о­т­вет­но­то ра­бот­но мяс­то за под­нев­но от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме по ре­да на чл. 136 или 137 от Ко­дек­са на тру­да.

В слу­ча­и­те, ко­га­то с тру­до­вия до­го­вор на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние по чл. 66 от Ко­дек­са на тру­да е оп­ре­де­ле­но са­мо с ме­се­чен раз­мер, т.е. не е оп­ре­де­лен днев­ния или ча­со­вия раз­мер, сред­нод­нев­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за ба­зис­ния ме­сец се ко­ри­ги­ра със съ­о­т­ве­тен ко­е­фи­ци­ент, за да се от­с­т­ра­ни вли­я­ни­е­то на раз­ли­ка­та в броя на ра­бот­ни­те дни по ка­лен­дар през ба­зис­ния ме­сец и ме­се­ца, през кой­то ли­це­то пол­з­ва пла­тен го­ди­шен от­пуск. Раз­ме­рът на ко­е­фи­ци­е­н­та се из­чис­ля­ва, ка­то броя на ра­бот­ни­те дни през ба­зис­ния ме­сец по ка­лен­дар се раз­де­ли на броя на ра­бот­ни­те дни през ме­се­ца, в кой­то ли­це­то е в пла­тен го­ди­шен от­пуск. Ко­га­то пла­те­ни­ят го­ди­шен от­пуск об­х­ва­ща два или по­ве­че ка­лен­дар­ни ме­се­ца, е не­о­б­хо­ди­мо за все­ки от тях да се из­чис­ля­ва и при­ла­га съ­о­т­вет­с­т­ва­щият му ко­е­фи­ци­ент.

Еле­мен­ти­те на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, от ко­е­то се из­чис­ля­ва въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­тен го­ди­шен от­пуск по чл. 177 от Ко­дек­са на тру­да са ус­та­но­ве­ни с § 1 от До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния (обн., ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. и доп. бр. 1 и 63 от 1994 г.). В § 2, 5, 7 и 9 съ­о­т­вет­но са уре­де­ни пра­ви­ла,  ко­и­то тех­но­ло­гич­но са свър­за­ни с из­чис­ля­ва­не­то на въз­наг­раж­де­ни­е­то на пла­тен го­ди­шен от­пуск по сми­съ­ла на чл. 177 от Ко­дек­са на тру­да.

№ 26-00-5 от 10.01.1996 г.

Пла­те­ни­ят го­ди­шен от­пуск на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те по чл. 155 и чл. 156 от Ко­дек­са на тру­да се пол­з­ва в ра­бот­ни дни по ка­лен­дар не­за­ви­си­мо от на­чи­на на из­чис­ля­ва­не на ра­бот­но­то вре­ме (под­нев­но или су­ми­ра­но).

При су­ми­ра­но из­чис­ля­ва­не на ра­бот­но­то вре­ме, нор­ма­та за про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме през ме­се­ца (пе­ри­о­да), ко­га­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят пол­з­ва пла­тен го­ди­шен от­пуск, се оп­ре­де­ля на ба­за ра­бот­ни­те дни по ка­лен­дар, без те­зи вклю­че­ни в пла­те­ния от­пуск и днев­на­та про­дъл­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме на ра­бот­но­то мяс­то (длъж­ност­та), ус­та­но­ве­на по ре­да на чл. 136 или чл. 137 от Ко­дек­са на тру­да за под­нев­но от­чи­та­не на ра­бот­но­то вре­ме.

№ 19-00-77 от 29.06.1995 г.

В прак­ти­ка­та на МТСГ мно­гок­рат­но е зас­тъп­ва­но ста­но­ви­ще­то, че ко­га­то с нор­ма­ти­вен акт е при­да­де­на об­рат­на си­ла на пра­во­по­раж­да­ща нор­ма, съ­о­т­вет­ни­те пра­ва се при­до­би­ват от ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те, ко­и­то ма­кар и ве­че на­пус­на­ли към мо­мен­та на при­е­ма­не­то на нор­ма­тив­ния акт са ра­бо­ти­ли през пе­ри­о­да, об­х­ва­нат от об­рат­но­то дейс­т­вие на ак­та.

В под­к­ре­па на по­доб­но раз­би­ра­не е и въз­мож­ност­та пред­ви­де­на в § 9 от До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на НДДТВ (изм. ДВ, бр. 1 от 1994 г.), къ­де­то е пред­пи­са­но из­вър­ш­ва­не­то на съ­о­т­вет­ни­те пре­и­з­чис­ле­ния в ре­ди­ца слу­чаи, в т.ч. и при обез­ще­те­ни­я­та при прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние. Не­що по­ве­че, ко­га­то при та­ка­ва хи­по­те­за се ока­же, че раз­ме­рът на тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние на на­пус­на­лия слу­жи­тел е по-ни­сък от пред­ви­де­на­та с нор­ма­тив­ния акт но­ва ве­ли­чи­на на на­чал­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за съ­о­т­вет­на­та длъж­ност не прав­на въз­мож­ност, а за­дъл­же­ние за ра­бо­то­да­те­ля е да из­вър­ши слу­жеб­но пре­и­з­чис­ля­ва­не и из­п­ла­ща­не на раз­ли­ка­та.

№ 61-00-24 от 26.02.1999 г.

Съг­лас­но за­бе­леж­ка IV към спи­съ­ка на ка­те­го­ри­и­те ра­бот­ни­ци и слу­жи­те­ли, ко­и­то имат пра­во на до­пъл­ни­те­лен пла­тен го­ди­шен от­пуск за ра­бо­та при не­нор­ми­ра­но ра­бот­но вре­ме, при про­мя­на на на­и­ме­но­ва­ни­е­то на длъж­ност­та, без да се про­ме­ня ха­рак­те­рът на ра­бо­та­та, ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят, кой­то за­е­ма пре­и­ме­ну­ва­на­та длъж­ност, си за­паз­ва пра­ва­та по спи­съ­ка. За цел­та оба­че е не­о­б­хо­ди­мо ръ­ко­во­ди­те­лят на пред­п­ри­я­ти­е­то, уч­реж­де­ни­е­то или ор­га­ни­за­ци­я­та да из­да­ва пис­ме­но пот­вър­ж­де­ние за то­ва. Та­зи за­бе­леж­ка ня­ма при­ло­же­ние, ако при про­мя­на на на­и­ме­но­ва­ни­е­то длъж­ност­та по­лу­чи та­ко­ва на­и­ме­но­ва­ние, за ко­е­то в спи­съ­ка е оп­ре­де­лен по-ма­лък раз­мер от­пуск.

№ 26-00-266 от 25.10.1999 г.

Съг­лас­но чл. 177 от Ко­дек­са на тру­да за вре­ме­то на пла­те­ния го­ди­шен от­пуск ра­бо­то­да­те­лят зап­ла­ща на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля въз­наг­раж­де­ние, ко­е­то се из­чис­ля­ва от по­лу­че­но­то сред­нод­нев­но брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за пос­лед­ния ка­лен­да­рен ме­сец, пред­хож­дащ пол­з­ва­не­то на от­пус­ка, през кой­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е от­ра­бо­тил най-мал­ко 10 ра­бот­ни дни.

Но­во­пос­тъ­пи­ло­то ли­це след­ва да пред­с­та­ви до­ку­мент (слу­жеб­на бе­леж­ка) от пре­диш­ния ра­бо­то­да­тел за раз­ме­ра на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, по­лу­че­но през пос­лед­ния ка­лен­да­рен ме­сец, пред­хож­дащ пол­з­ва­не­то на пла­тен от­пуск, през кой­то има от­ра­бо­те­ни най-мал­ко 10 ра­бот­ни дни. Ако та­ка­ва бе­леж­ка не бъ­де пред­с­та­ве­на, раз­ме­рът на сред­нод­нев­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние след­ва да бъ­де оп­ре­де­лен по ре­да на § 7 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния.

№ 26-00-207 от 06.07.2000 г.

Съг­лас­но чл. 177 от Ко­дек­са на тру­да, въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­тен го­ди­шен от­пуск не­за­ви­си­мо от не­го­ва­та про­дъл­жи­тел­ност се оп­ре­де­ля на ба­за по­лу­че­но­то сред­нод­нев­но брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние от ли­це­то през пос­лед­ния ка­лен­да­рен ме­сец, пред­хож­дащ пол­з­ва­не­то на от­пуск, през кой­то е ра­бо­ти­ло най-мал­ко 10 ра­бот­ни дни.

В до­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния (при­е­та с ПМС № 133 от 14.07.1993 г., обн. ДВ, бр. 67 от 1993 г.; изм. бр. 1 от 1994 г., в си­ла от 01.01.1994 г.; бр. 63 от 1994 г.; изм. и доп. бр. 24 от 1997 г., в си­ла от 01.02.1997 г.; изм. бр. 25 от 1999 г., в си­ла от 01.03.1999 г.) са уре­де­ни пра­ви­ла, ко­и­то тех­но­ло­гич­но са свър­за­ни с из­чис­ля­ва­не­то на въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­тен го­ди­шен от­пуск по сми­съ­ла на чл. 177 от КТ.

№ 94-А-55 от 08.08.2000 г.

Въз­наг­раж­де­ни­е­то над ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, оп­ре­де­ле­но спо­ред при­ла­га­ни­те сис­те­ми на зап­ла­ща­не на тру­да, е еле­мент от ба­зис­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, от ко­е­то се оп­ре­де­ля въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­тен го­ди­шен от­пуск по чл. 177 от КТ или обез­ще­те­ни­я­та по чл. 228 от КТ съг­лас­но § 1 от До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния, при­е­та с ПМС № 133 от 14 юли 1993 г. То­ва оз­на­ча­ва, че в ба­зис­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние се включ­ва по­лу­че­на­та су­ма от до­пъл­ни­тел­но ма­те­ри­а­л­но сти­му­ли­ра­не, ко­я­то се по­ла­га са­мо за съ­щия ба­зи­сен ме­сец.

Ко­га­то след пол­з­ва­не­то на пла­те­ния го­ди­шен от­пуск от ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля до­пъл­ни­тел­но са из­п­ла­те­ни го­диш­ни или три­ме­сеч­ни пре­мии (ДМС), съ­о­т­вет­на­та част от тях се включ­ва в ба­зис­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние по чл. 177 от КТ. За цел­та се из­вър­ш­ва пре­и­з­чис­ля­ва­не на въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­тен го­ди­шен от­пуск и раз­ли­ка­та меж­ду но­во­то и пре­диш­но­то се доп­ла­ща на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля съг­лас­но § 2 от по­со­че­на­та на­ред­ба. Та­зи раз­по­ред­ба не се от­на­ся за обез­ще­те­ни­я­та по раз­дел III на гла­ва де­се­та на Ко­дек­са на тру­да, т.е. те­зи пре­и­з­чис­ле­ния се при­ла­гат са­мо по от­но­ше­ние на въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­тен го­ди­шен от­пуск по чл. 177 от КТ.

Ко­га­то по си­ла­та на нор­ма­ти­вен акт на Ми­нис­тер­с­кия съ­вет, на ко­лек­ти­вен тру­дов до­го­вор или вът­ре­шен акт на ра­бо­то­да­те­ля от оп­ре­де­ле­на да­та са уве­ли­че­ни ра­бот­ни­те зап­ла­ти, но ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят към или след та­зи да­та е бил в пла­тен от­пуск, по­ра­ди ко­е­то уве­ли­че­ни­е­то не се е от­ра­зи­ло в ба­за­та, от ко­я­то се из­чис­ля­ва въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­тен от­пуск по ре­да на чл. 177 от КТ, към въз­наг­раж­де­ни­е­то за от­пус­ка се зап­ла­ща до­бав­ка, из­чис­ле­на с про­цен­та на уве­ли­че­ни­е­то на но­во­то и пре­диш­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, оп­ре­де­ле­но по тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние (спр. § 9 от ДПРЗ на НДДТВ).

Раз­по­ред­ба­та на § 9 е по­ве­ли­тел­на и за­дъл­жи­тел­но се при­ла­га от всич­ки ра­бо­то­да­те­ли не­за­ви­си­мо от соб­с­т­ве­ност­та на ка­пи­та­ла на пред­п­ри­я­ти­е­то (тър­гов­с­ко дру­жес­т­во, бю­джет­на или дру­га ор­га­ни­за­ция). Раз­по­ред­ба­та не про­ме­ня ре­да и на­чи­на за оп­ре­де­ля­не на въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­тен от­пуск, ус­та­но­вен в чл. 177 от КТ, по­ра­ди ко­е­то въз­наг­раж­де­ни­е­то не се пре­и­з­чис­ля­ва, а към не­го се доп­ла­ща съ­о­т­вет­на­та до­бав­ка.

До­бав­ка­та по § 9 има ха­рак­тер на ком­пен­са­ци­он­но обез­ще­те­ние по чл. 244, т. 2 от КТ, ко­е­то е свър­за­но с ин­ф­ла­ци­я­та и се зап­ла­ща към въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­тен от­пуск по чл. 177 от КТ. Тя се по­соч­ва на от­де­лен ред “до­бав­ка за пла­тен от­пуск” във ве­до­мост­та за зап­ла­ти и лич­ни­те смет­ки на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те.

В слу­чай че ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят счи­та, че въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­тен го­ди­шен от­пуск е из­чис­ле­но неп­ра­вил­но, той мо­же да се обър­не с мол­ба към ра­бо­то­да­те­ля за из­вър­ш­ва­не на ко­рек­ция и из­п­ла­ща­не на раз­ли­ка­та, ако има та­ка­ва. Ако ра­бо­то­да­те­лят не из­п­ла­ти доб­ро­вол­но раз­ли­ка­та меж­ду из­п­ла­те­но­то въз­наг­раж­де­ние за пла­тен го­ди­шен от­пуск и по­ла­га­що­то се, ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят мо­же да се обър­не с иск пред съ­да. Дав­нос­т­ни­ят срок за пре­дя­вя­ва­не на ис­ка е 3-го­ди­шен и те­че от да­та­та, ко­га­то е тряб­ва­ло да се из­вър­ши пла­ща­не­то по съ­о­т­вет­ния ред.

№ 94.ЦЦ.59 от 03.04.2002 г.

Съг­лас­но чл. 177 от Ко­дек­са на тру­да за вре­ме­то на пла­те­ния го­ди­шен от­пуск ра­бо­то­да­те­лят зап­ла­ща на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля въз­наг­раж­де­ние, ко­е­то се из­чис­ля­ва от по­лу­че­но­то сред­нод­нев­но брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за пос­лед­ния ка­лен­да­рен ме­сец, пред­хож­дащ пол­з­ва­не­то на от­пус­ка, през кой­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е от­ра­бо­тил най-мал­ко 10 ра­бот­ни дни.

Съг­лас­но § 7 от До­пъл­ни­тел­ни­те и пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния раз­ме­рът на сред­нод­нев­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние при из­чис­ля­ва­не на пла­те­ния го­ди­шен от­пуск и обез­ще­те­ни­я­та по Ко­дек­са на тру­да при пъ­лен ра­бо­тен ден не мо­же да бъ­де по-ма­лък от то­зи, кой­то се из­чис­ля­ва при въз­ник­ва­не на съ­о­т­вет­но­то ос­но­ва­ние от раз­ме­ра на ус­та­но­ве­на­та за стра­на­та мини­мал­на ра­бот­на зап­ла­та. То­зи текст га­ран­ти­ра един­с­т­ве­но ми­ни­мал­ния раз­мер, от кой­то се из­чис­ля­ва съ­о­т­вет­но­то обез­ще­те­ние по Ко­дек­са на тру­да, в слу­ча­и­те ко­га­то е из­те­къл про­дъл­жи­те­лен пе­ри­од от по­лу­ча­ва­не­то на пос­лед­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние (напр. при пол­з­ва­не на от­пуск за от­г­леж­да­не на мал­ко де­те).

Ето за­що, ако ра­бо­то­да­те­лят оп­ре­де­ли въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­тен го­ди­шен от­пуск за 2000 и 2001 г. на ба­за ми­ни­мал­на­та ра­бот­на зап­ла­та, ус­та­но­ве­на за стра­на­та, в слу­чай че пос­лед­но­то брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние на ли­це­то е в по-го­лям раз­мер, той ще на­ру­ши из­рич­на­та раз­по­ред­ба на чл. 177 от КТ.

№ 94 РР/240 от 06.08.2002 г.

С из­ме­не­ни­я­та на Ко­дек­са на тру­да, в си­ла от 31.03.2001 г., раз­по­ред­ба­та на чл. 168, ал. 1, ко­я­то пред­виж­да­ше пра­во на 2 ра­бот­ни дни от­пуск на ра­бот­нич­ка или слу­жи­тел­ка с 2 жи­ви де­ца до 18-го­диш­на въз­раст, ве­че не е пра­во, а прав­на въз­мож­ност и се пол­з­ва са­мо ако е уго­во­ре­но в ко­лек­ти­вен тру­дов до­го­вор на ни­во пред­п­ри­я­тие. Ето за­що, не мо­же да се при­е­ме, че са­мо по си­ла­та на чл. 168, ал. 1 от КТ ли­ца­та имат пра­во на то­зи вид от­пуск.

27.15. № 94-598 от 17.09.2002 г. (ИБТ, бр. 10 от 2002 г.)

Съг­лас­но чл. 177 от КТ за вре­ме­то на пла­те­ния го­ди­шен от­пуск ра­бо­то­да­те­лят зап­ла­ща на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля въз­наг­раж­де­ние, ко­е­то се из­чис­ля­ва от по­лу­че­но­то сред­нод­нев­но брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за пос­лед­ния ка­лен­да­рен ме­сец, пред­хож­дащ пол­з­ва­не­то на от­пус­ка, през ко­и­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е от­ра­бо­тил най-мал­ко 10 ра­бот­ни дни.

От дан­ни­те в за­пит­ва­не­то ста­ва яс­но, че до 1 юли 2002 г. ли­це­то е ра­бо­ти­ло на пъ­лен ра­бо­тен ден, след ко­я­то да­та е пре­ми­на­ло на дру­га длъж­ност на по­ло­вин ра­бо­тен ден. За­поч­ва пол­з­ва­не на пла­тен го­ди­шен от­пуск на 15-о чис­ло съ­щия ме­сец. Сле­до­ва­тел­но за ба­за за из­чис­ля­ва­не на въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­тен го­ди­шен от­пуск ще слу­жи ме­сец юни т. г., ако има от­ра­бо­те­ни най-мал­ко 10 ра­бот­ни дни.

№ 0411/95 от 10.06.2003 г.

От за­пит­ва­не­то ста­ва яс­но, че слу­жи­тел­ка­та е ра­бо­ти­ла във фир­ма “Л.” ООД, къ­де­то е пол­з­ва­ла от­пус­ки по ре­да на чл. 163, ал. 1 от Ко­дек­са на тру­да - за бре­мен­ност и раж­да­не и е за­поч­на­ла от­пуск по ре­да на чл. 164, ал. 1 от КТ - за от­г­леж­да­не на де­те до на­вър­ш­ва­не на 2-го­диш­на­та му въз­раст. Слу­жи­тел­ка­та на­пус­ка фир­ма­та и за­поч­ва ра­бо­та в МРРБ от 24.03.2003 г. По­со­че­но е, че за 2001 г. е пол­з­ва­ла пла­тен го­ди­шен от­пуск в раз­мер на 20 ра­бот­ни дни. Сле­до­ва­тел­но за вре­ме­то от 1.01.2002 г. до 24.03.2003 г., ко­га­то е прек­ра­те­но тру­до­во­то й пра­во­о­т­но­ше­ние с фир­ма “Л.” ООД, е след­ва­ло да й се из­п­ла­ти обез­ще­те­ние за не­пол­з­ван пла­тен го­ди­шен от­пуск, про­пор­ци­о­нал­но на вре­ме­то, ко­е­то се за­чи­та за тру­дов стаж. На ос­но­ва­ние чл. 164, ал. 4 от КТ, вре­ме­то на пол­з­ва­не на пла­тен от­пуск за от­г­леж­да­не на де­те до 2-го­диш­на­та му въз­раст се за­чи­та за тру­дов стаж.

В слу­чай че ра­бо­то­да­те­лят от­ка­же да из­п­ла­ти доб­ро­вол­но по­ла­га­що­то се обез­ще­те­ние, ли­це­то има пра­во да го по­тър­си, по съ­де­бен ред в 3-го­ди­шен дав­нос­тен срок, счи­та­но от да­та­та на прек­ра­тя­ва­не на тру­до­во­то пра­во­о­т­но­ше­ние с фир­ма­та.

№ 62/86 от 11.07.2003 г.

1. Съг­лас­но чл. 177 от КТ за вре­ме­то на пла­те­ния го­ди­шен от­пуск ра­бо­то­да­те­лят зап­ла­ща на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля въз­наг­раж­де­ние, ко­е­то се из­чис­ля­ва от по­лу­че­но­то сред­нод­нев­но брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за пос­лед­ния ка­лен­да­рен ме­сец, през кой­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е от­ра­бо­тил най-мал­ко 10 ра­бот­ни дни.

От за­пит­ва­не­то ста­ва яс­но, че в пред­ход­ния ме­сец ли­це­то е от­ра­бо­ти­ло пред­ви­де­ни­те в раз­по­ред­ба­та най-мал­ко 10 ра­бот­ни дни, но е из­п­ла­те­на са­мо част от дъл­жи­мо­то му тру­до­во въз­наг­раж­де­ние. В то­зи слу­чай въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­те­ния го­ди­шен от­пуск след­ва да се из­чис­ли на ба­за на по­лу­че­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние. Ко­га­то на ра­бот­ни­ка бъ­де из­п­ла­те­на дъл­жи­ма­та раз­ли­ка в тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние, за­е­д­но с нея след­ва да се пре­и­з­чис­ли и из­п­ла­ти и въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­те­ния го­ди­шен от­пуск.

2. Съг­лас­но чл. 293, ал. 1 от КТ на­чи­нът на из­пол­з­ва­не на сред­с­т­ва­та за со­ци­а­л­но-би­то­во и кул­тур­но об­с­луж­ва­не се оп­ре­де­ля с ре­ше­ние на об­що­то съб­ра­ние на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те.

От раз­по­ред­ба­та е вид­но, че ак­тът с кой­то се оп­ре­де­ля на­чи­нът на из­пол­з­ва­не на сред­с­т­ва­та за со­ци­а­л­но-би­то­во и кул­тур­но об­с­луж­ва­не на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те в пред­п­ри­я­ти­е­то, е ре­ше­ние, за ко­е­то се със­та­вя про­то­кол.

Сред­с­т­ва­та за со­ци­а­л­но-би­то­во и кул­тур­но об­с­луж­ва­не в пред­п­ри­я­ти­е­то се из­пол­з­ват по на­чин, оп­ре­де­лен с ре­ше­ние на об­що­то съб­ра­ние на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те, по­ра­ди ко­е­то не е в пра­во­мо­щи­я­та на ра­бо­то­да­те­ля да из­да­ва за­по­вед за раз­п­ре­де­ля­не на сво­бод­ни­те сред­с­т­ва.

В ал. 2 на чл. 293 е пред­ви­де­но, че сред­с­т­ва­та за со­ци­а­л­но-би­то­во и кул­тур­но об­с­луж­ва­не не мо­гат да се из­зем­ват и из­пол­з­ват за дру­ги це­ли.

С ог­лед им­пе­ра­тив­ния ха­рак­тер на гор­на­та раз­по­ред­ба, ра­бо­то­да­те­лят не мо­же да бло­ки­ра из­п­ла­ща­не.на сред­с­т­ва за со­ци­а­л­но-би­то­во и кул­тур­но об­с­луж­ва­не, как­то и не мо­же да ги из­пол­з­ва за дру­ги це­ли.  

За до­пус­на­ти от ра­бо­то­да­те­ля на­ру­ше­ния на тру­до­во­то за­ко­но­да­тел­с­т­во ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те мо­гат да сиг­на­ли­зи­рат в съ­о­т­вет­на­та ди­рек­ция “Об­лас­т­на ин­с­пек­ция по тру­да”.

№ 26/325 от 08.08.2003 г.

Еле­мен­ти­те на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за оп­ре­де­ля­не на въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­тен го­ди­шен от­пуск по чл. 177 или на обез­ще­те­ни­я­та по чл. 228 от Ко­дек­са на тру­да са оп­ре­де­ле­ни с § 1 от До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния. Ба­за­та за из­чис­ля­ва­не на въз­наг­раж­де­ни­е­то за пла­тен го­ди­шен от­пуск е ме­се­цът, пред­хож­дащ ме­се­ца на пол­з­ва­не­то, в кой­то пред­хо­ден ме­сец ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят има от­ра­бо­те­ни не по-мал­ко от 10 ра­бот­ни дни. В слу­чай че в ме­се­ца, кой­то слу­жи за ба­за, са из­п­ла­те­ни су­ми пред­с­тав­ля­ва­щи въз­наг­раж­де­ние над ос­нов­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние, оп­ре­де­ле­но спо­ред при­ла­га­ни­те сис­те­ми за зап­ла­ща­не на тру­да, в ба­зис­ния ме­сец се от­на­сят са­мо су­ми­те, по­ла­га­щи се за то­зи ме­сец.

Съг­лас­но чл. 37 от Ко­дек­са на тру­да ор­га­ни­те на син­ди­кал­ни­те ор­га­ни­за­ции в пред­п­ри­я­ти­е­то имат пра­во да учас­т­ват в под­го­тов­ка­та на про­е­к­ти­те на всич­ки вът­реш­ни пра­вил­ни­ци и на­ред­би, ко­и­то се от­на­сят до тру­до­ви­те от­но­ше­ния, за ко­е­то ра­бо­то­да­те­лят за­дъл­жи­тел­но ги по­кан­ва, вклю­чи­тел­но и при из­ра­бот­ва­не­то на Пра­ви­ла­та за ор­га­ни­за­ция на ра­бот­на­та зап­ла­та.

№ 94ТТ/126 от 03.08.2005 г.

Въз­наг­раж­де­ни­е­то, ко­е­то се зап­ла­ща за вре­ме­то на пла­тен го­ди­шен от­пуск, се оп­ре­де­ля по ре­да чл. 177 от КТ, как­то и по ре­да на съ­о­т­вет­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния. За вре­ме­то на пла­те­ния го­ди­шен от­пуск ра­бо­то­да­те­лят зап­ла­ща на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля въз­наг­раж­де­ние, ко­е­то се из­чис­ля­ва от по­лу­че­но­то сред­нод­нев­но брут­но тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за пос­лед­ния ка­лен­да­рен ме­сец, пред­хож­дащ пол­з­ва­не­то на от­пус­ка, през кой­то ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят е от­ра­бо­тил най-мал­ко 10 ра­бот­ни дни.

Ос­но­ва за оп­ре­де­ля­не раз­ме­ра на дъл­жи­мо­то въз­наг­раж­де­ние за вре­ме­то на пла­те­ния от­пуск и на­чи­нът на не­го­во­то из­чис­ля­ва­не са уре­де­ни в § 1, 2, 3 и 4 на До­пъл­ни­тел­ни­те, пре­ход­ни­те и зак­лю­чи­тел­ни­те раз­по­ред­би на На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги­те тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния.

В слу­ча­и­те, ко­га­то са спа­зе­ни раз­по­ред­би­те за из­чис­ля­ва­не на пла­те­ния го­ди­шен от­пуск и се по­лу­чат ня­кои от­к­ло­не­ния, счи­та­ме, че след­ва да се нап­ра­ви съ­о­т­вет­но­то пре­и­з­чис­ле­ние, с цел да бъ­де из­чис­лен ко­рек­т­ни­ят раз­мер на въз­наг­раж­де­ни­е­то.