Трудоустрояването на лица с намалена работоспособност

№ 94СС-34 от 6.04.2006 г. относно трудоустрояването на лица с намалена работоспособност
        
МИНИСТЕРСТВО НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА
        
        Намалената работоспособност представлява загубване на част от работоспособността, което създава невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест (общо заболяване или професионална болест) или трудова злополука, но при възможност да изпълнява друга работа или същата работа при подходящи условия на труда. При лице с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност, териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК) се произнася по работоспособността му, за работното му място и при необходимост го трудоустроява. Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността, в своите решения ТЕЛК и НЕЛК определят условията на труд, противопоказни за здравословното състояние на освидетелстваните лица. Следователно, единствено и само съответният здравен орган е оторизиран от закона да определя степента на трудоспособност на работника или служителя, дали заболяването му позволява да изпълнява в намален обем задълженията си по трудовия договор или трябва да бъде преместен на друга, подходяща работа, характера на работата, условията на труд и срока на преместването. В случай, че представеното експертно решение не е достатъчно ясно, с оглед определянето на способността на лицето да изпълнява определен вид трудова дейност, съответният работодател следва да отправи запитване до ТЕЛК, която го е издала, тъй като тази комисия е единственият компетентен орган, който може да даде мнение относно противопоказните условия при полагането на труд за конкретното лице и какъв вид работа е подходяща за здравословното му състояние.
        Разпоредбата на чл. 315 от Кодекса на труда (КТ) предвижда задължение за работодателя с повече от 50 работници и служители да определя ежегодно работни места, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност, от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите, в зависимост от отрасъла на народното стопанство. Съгласно чл. 325, т. 9 КТ трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие, при невъзможност на работника или служителя да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна нетрудоспособност (инвалидност), или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия. При прекратяване на трудовото правоотношение на това основание задължително трябва да има експертно решение на ТЕЛК, което да установява посочените обстоятелства. При наличието на посочените по-горе предпоставки, всяка от страните може да предприеме инициатива за прекратяване на трудовия договор по т. 9 на чл. 325 КТ. Прекратяването може да се извърши и когато инвалидизирането на работника или служителя е за определен срок, но работодателят не разполага с подходяща за неговото здравословно състояние длъжност или работа. Прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, т. 9 КТ не се допуска, ако при работодателя има друга работа, подходяща за здравното състояние на работника или служителя, и той е съгласен да я заеме. По смисъла на Кодекса на труда, понятието "подходяща работа" означава свободна щатна длъжност, която съответства на промененото здравословно състояние на работника или служителя, която той може да изпълнява и за заемането на която отговаря на законовите изисквания и на изискванията по длъжностната характеристика за нея, в това число професионална квалификация, трудов стаж, правоспособност и други подобни. Обстоятелството, че тази конкретна работа е подходяща, трябва да бъде също така удостоверено от компетентните здравни органи. Лицето може да я заеме само, ако е съгласно, което произтича от доброволния характер на труда, полаган по трудово правоотношение. В тази хипотеза, няма пречка то да получава и пенсия за инвалидност. Ако в предприятието няма подходяща работа или работникът или служителят не е съгласен да заеме предложената му подходяща работа, трудовият договор с него се прекратява на основание чл. 325, т. 9 КТ. В случай, че се стигне до прекратяване на трудовия договор, в тази хипотеза лицето има право да се регистрира в съответните поделения на Агенцията по заетостта и Националния осигурителен институт, с оглед получаване на обезщетение за безработица при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване.




{START_COUNTER}