Елементи на осигурителния доход, случаи, в които не се дължат осигурителни вноски

 
Не се правят осигурителни вноски върху:
 

Елементите на трудовите възнаграждения, върху които се внасят осигурителни вноски за ДОО, са точно регламентирани в Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, и за изчисляване на паричните обезщетения за временна неработоспособност или за бременност и раждане. В същата наредба са посочени и доходите, и обезщетенията, получавани от работниците и служителите, върху които осигурителни вноски не се дължат.

За работниците и служителите не се дължат осигурителни вноски за ДОО върху редица обезщетения, получавани от тях по силата на Кодекса на труда, а именно:

Обезщетения, получени по чл. 200 от КТ
       

 За вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването й.
       

 Работодателят отговаря и когато трудовата злополука е причинена от непреодолима сила или по повод изпълнението на възложената работа, или на каквато и да е работа, извършена и без нареждания, но в интерес на работодателя, както и по време на почивка, прекарана в предприятието.
       

 Работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Дължимото обезщетение се намалява с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на работниците и служителите.
       

 Получаването на обезщетение от наследниците на починал поради трудова злополука или професионална болест не се смята за приемане на наследство.
       

Обезщетения, получени по чл. 213 от КТ
 

 При незаконно недопускане на работник или служител, с когото е създадено трудово правотношение по реда на глава пета, да постъпи на работа, работодателят и виновните длъжностни лица дължат солидарно на работника или служителя брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност от деня на явяването, за да постъпи на работа, до неговото действително допускане на работа.
       

 Работодателят и виновните длъжностни лица солидарно дължат обезщетение на работника или служителя, когато незаконно не са допуснали на работа през времето, докато трае изпълнението на трудовото правоотношение. Това обезщетение е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за времето на незаконното недопускане на работа.
     

   Обезщетения, получени по чл. 214 от КТ 
      

  Работник или служител, който е бил незаконно отстранен от работа от работодателя или от непосредствения ръководител има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето на незаконното отстраняване. Обезщетението се дължи солидарно от работодателя и виновните длъжностни лица.
        

Обезщетения, получени по чл. 216, ал. 1 т. 1 и 2, ал. 2 и 3 от КТ

        На работник или служител, който се премества на работа в друго населено място, по споразумение с работодателя може да се заплатят:
        - пътните разноски за него и за членовете на семейството му;
        - разноските по пренасянето на покъщнината му.
        

На работник или служител, трудовото правоотношение с когото е прекратено не по негова вина или не по негово заявление с предизвестие, по споразумение с работодателя може да се заплатят разноските по т. 1 и 2 на предходната алинея за неговото и на семейството му за връщане в постоянното им местоживеене.
        Работникът или служителят имат право на обезщетение по предходните алинеи, когато по ред, предвиден в закон, се премества или е преместен на постоянна работа в друго населено място не по негова молба. Когато разстоянието до населеното място на новата работа е над 100 км и преместването е за време над 1 година, на работника или служителя се заплаща и уговореното едномесечно трудово възнаграждение за новата работа и възнаграждения в размер на ј от същата сума за всеки член от семейството, издържан от работника или служителя. Обезщетението се изплаща от работодателя, при когото работникът или служителят се премества на работа.
        

Обезщетенията, получени по чл. 220 от КТ
        

Страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
        

Страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие.
       

 Обезщетения, получени по чл. 221 от КТ
        

При прекратяване на трудовото правотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите по чл. 327, т. 2, 3 и 3а работодателят му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правотношение.
        

При дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правотношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правотношение.
       

 Предходната алинея се прилага и когато работникът или служителят бъде уволнен по чл. 330, ал. 1 поради осъждане за престъпление, което съставлява и нарушение на трудовите задължения. Действителните вреди по предходните алинеи се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя, както следва:
        - за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правотношение;
        - за времето, през което работодателят е останал без работник или служител за същата работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правотношение.
       

 Обезщетения, получени по чл. 222, ал. 2 и 3 от КТ
        

При уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа и спиране на работата за повече от 15 работни дни, работникът или служителят имат право на обезщетение от работодателя. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от един месец.
        

С акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудовия договор може да се предвижда обезщетение за по-дълъг срок. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок. При прекратяване на трудовото правотношение поради болест (чл. 325, т. 9 и чл. 327 т. 1) работникът или служителят имат право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, ако има най-малко пет години трудов стаж и през последните пет години трудов стаж не е получавал обезщетение на същото основание.
       

 При прекратяване на трудовото правотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия си стаж – на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от шест месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
      

  Обезщетения, получени по чл. 224 от КТ
       

 При прекратяване на трудовото правотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползавния платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
        Обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл. 177 към деня на прекратяването на трудовото правотношение.
        Платеният отпуск за обучение на учащи се и на докторанти без откъсване от производството и за приемен изпит в учебно заведение, когато не бъде използван, не се обезщетява парично.
       

 Обезщетения, получени по чл. 225 от КТ
        

При незаконно уволнение работникът или служителят имат право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от шест месеца.
        

Когато през времето работникът или служителят е работил на по-ниско платена работа, той има право на разликата в заплатите. Това право има и работникът или служителят, който незаконно е бил преместен на друга, по-ниско платена работа.
        

Когато незаконно уволнен работник или служител бъде възстановен на работа и след явяването му в предприятието, за да заеме работата, на която е възстановен, не бъде допуснат да я изпълнява, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа.
        

Обезщетения, получени по чл. 226 от КТ
       

 Работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно за вредите, причинени на работника или служителя поради:
        - неиздаване или несвоевременно издаване на необходимите му документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото правоотношение;
        - вписване на неверни данни в издаваните документи.
        

Работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя за вредите, които той е претърпял поради незаконно задържане на трудовата му книжка, след като трудовото правоотношение е било прекратено.
        

Обезщетението обхваща всички вреди, претърпени от работника или служителя, включително и неимуществените. Обезщетението е в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на прекратяването на трудовото правотношение до предаване на трудовата книжка на работника или служителя.
       

 Обезщетения, получени по чл. 232, ал. 2 и 3 от КТ
       

 Ако работодателят не осигури на ученика, завършил успешно обучението, работа съобразно придобитата квалификация, той му дължи брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност за времето, през което не му е осигурил такава работа, но за не повече от 3 месеца, доколкото не е уговорено друго.
        

Ако ученикът по неуважителни причини не завърши обучението си или след като го е завършил, не постъпи на осигурената му от работодателя работа или я напусне преди определения срок, дължи на работодателя обезщетение в съответен на неизпълнението размер, уговорен от страните, но не повече от трикратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната.
        

Обезщетения, получени по чл. 331 от КТ
        

Работодателят може да предложи по своя инициатива на работника или служителя прекратяване на трудовия договор срещу обезщетение. Ако работникът или служителят не се произнесе писмено по предложението в 7-дневен срок, се смята, че то не е прието.
        

Ако работникът или служителят приеме предложението, работодателят му дължи обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението.
        

Ако обезщетението не бъде платено в едномесечен срок от датата на прекратяване на трудовия договор, основанието за неговото прекратяване се смята за отпаднало.
        

Обезщетения, получени по § 118 от ПЗР на Закона за изменение на КТ

 До 31 март 2002 г. По взаимно писмено съгласие между страните по трудовото правотношение неизползваните до 1 януари 2001 г. платени годишни отпуски или част от тях могат да бъдат компенсирани с обезщетение, определено по реда на чл. 117, независимо че трудовото правоотншение не е прекратено.

Осигурителни вноски за ДОО не се дължат и върху следните суми:

        - пътните, дневните и квартирните пари при командировка или заместващите ги възнаграждения, включително тези по § 3 от допълнителните разпоредби на Постановление № 133 на Министерския съвет от 1993 г. за приемане на Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения;

        - стойността на безплатната предпазна храна, противоотровите и други средства, които неутрализират вредното въздействие на работната среда, предоставени в натура съгласно Кодекса на труда и други закони;

        - стойността на безплатната храна, предоставена в натура на членовете на корабните екипажи за дните в експлоатация, за риболовците за дните на улов, а на водолазите – и за дните при спускане под водата, на дежурния персонал, изпълняващ 12-часови дежурства в лечебните и здравните заведения, на операционните екипи, екипите за спешна медицинска помощ и екипите за кръвонабиране;

        - стойността на работното, униформеното и представителното облекло, предоставено при условия и по ред, предвидени в нормативен акт. От 20 март 2004г. Тази разпоредба изисква получаването на такова облекло да е изрично предвидено в нормативен акт (закони и нормативни актове по прилагането им – правилници, наредби, ПМС и инструкции), за да не се дължат вноски за ДОО. За периода от 1 януари 2003 г. до 20 март 2004 г. за стойността на работното, униформеното и представителното облекло, превишаващо размера на 10 минимални работни заплати, установени за периода, осигурителни вноски се дължат;

        - стойността на специалното работно облекло и на личните предпазни средства, които се предоставят в натура при условия и по ред, предвидени в нормативен акт или колективен трудов договор.

        От 20 март 2004 г., когато същите се предоставят по силата на вътрешни разпоредби на предприятията, осигурителните вноски са дължими. Когато са изплатени пари за специално работно облекло и лични предпазни средства, осигурителните вноски са задължителни.
        - сумите за лихви, които се изплащат по реда на чл. 245, ал. 2 от Кодекса на труда;
        

Осигурителните вноски не се начисляват и внасят върху средствата:
        • предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на:
        - столове (включително за поевтиняване на храната в тях);
        - здравни и лечебни заведения;
        - детски заведения;
        - почивни бази;
        • поддържане на културни потребности на работниците и служителите;
        • вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване;
        • доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация;
        • както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други, случайно настъпили събития.
 
Върху сумите от средствата на социалните разходи не се дължат осигурителни вноски, когато те са изплатени на работниците и служителите, работещи не повече от 5 дни или 40 часа в календарния месец.

 Не се внасят осигурителни вноски и когато осигурените майки получават парично обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Когато майката прекъсне отпуска за отглеждане на детето си и се завърне на работа, тя получава половината от посоченото обезщетение. Върху тази сума също не се дължат осигурителни вноски.