Обезщетение при правомерен отказ на работника или служителя да изпълнява работата

и) при пра­во­ме­рен от­каз на ра­бот­ни­ка или слу­жи­те­ля за из­пъл­не­ние на ра­бо­та­та по­ра­ди въз­ник­на­ла се­ри­о­з­на или не­пос­ред­с­т­ве­на опас­ност за жи­во­та и здра­ве­то му или при от­каз да из­пъл­ня­ва ра­бо­та, въз­ло­же­на му вън от пред­ви­де­ни­те в Ко­дек­са на тру­да слу­чаи за ед­нос­т­ран­на про­мя­на на мяс­то­то и ха­рак­те­ра на ра­бо­та - в раз­мер на брут­но­то тру­до­во въз­наг­раж­де­ние за вре­ме­то, през ко­е­то не е ра­бо­тил, съг­лас­но чл. 219 от Ко­дек­са на тру­да;

Обезщетението се дължи поради неспазване от работодателя на задължението за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятието.

 
За да се приеме, че отказът на работника или служителя е законен и да възникне правото на обезщетение по чл. 219 от КТ, е необходимо наличието на:

        - сериозна или непосредствена опасност за живота и здравето на работника или служителя (чл. 219, ал. 1 от КТ).

        Опасността е сериозна, когато крие преки рискове за живота или здравето на лицето. От съществено значение е тази опасност да бъде непосредствена – да съществува към момента на отказа за изпълнение на задълженията. Не може да бъде правомерен отказ, при който работещият само предполага, че опасността ще възникне. Пример за подобна опасност може да бъде повреда на машина, уред, съоръжение, техническо състояние на работно помещение както и редица други фактори обвързани с трудовия процес.

        Задължение за работника е да уведоми прекия си ръководител/работодателя, негов заместник или ръководителя на звеното, в което лицето работи за съществуването на опасността. От своя страна прекият ръководител е длъжен да вземе незабавно мерки относно установяването и отстраняването на опасността - едва тогава работата може да бъде продължена. Тези изисквания към работника или служителя и неговия ръководител са предвидени в разпоредбата на чл. 283 от КТ, която е обвързана с основното задължение за работодателя да осигури здравословни и безопасни условия на труд за всички работни места в предприятието.

        - едностранна промяна на мястото или характера на работа от страна на работодателя (чл. 219, ал. 2 от КТ).

        Обезщетението се дължи поради неспазване от работодателя на изискванията за едностранно изменение на мястото или характера на работа.

 Случаите, при които работодателят има право да променя едностранно мястото и характера на работа без съгласието на работника или служителя, са изброени в чл. 120 от КТ и 121 от КТ.
 
Отказът на работника или служителя ще бъде законен когато работодателят е изменил мястото или характера на работата без да бъдат налице непреодолими причини (природно или обществено бедствие), производствена необходимост (временен недостиг на работещи в определено звено в предприятието), престой или необходимост от командироване.

        Допълнително условие, за да възникне правото на обезщетение, е работникът да не е имал възможност, да изпълнява работата си (например, работодателят не допуска до работното място работника или служителя и не се съобразява с неговия законен отказ относно променените място или характер на работа).

        Размерът на обезщетението и в двата случая е брутното трудово възнаграждение за периода от време, през което работата не е изпълнявана.