Заплащане на ра­бо­та по вън­ш­но съв­мес­ти­тел­с­т­во

При ра­бо­та по вън­ш­но съв­мес­ти­тел­с­т­во ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят по­лу­ча­ва ос­вен пъл­ния раз­мер на тру­до­во­то си въз­наг­раж­де­ние на ос­нов­на­та ра­бо­та, та­ка и въз­наг­раж­де­ние за ра­бо­та­та по вън­ш­но съв­мес­ти­тел­с­т­во, спо­ред уго­во­ре­но­то меж­ду не­го и дру­гия ра­бо­то­да­тел - чл. 260 от КТ.

Въз­наг­раж­де­ни­е­то се оп­ре­де­ля спо­ред при­ла­га­на­та сис­те­ма за зап­ла­ща­не на тру­да за ра­бо­та­та, из­пъл­ня­ва­на по вън­ш­но съв­мес­ти­тел­с­т­во. При ра­бо­та по вън­ш­но съв­мес­ти­тел­с­т­во съг­лас­но чл. 3, ал. 6 от На­ред­ба­та за до­пъл­ни­тел­ни­те и дру­ги тру­до­ви въз­наг­раж­де­ния не мо­же да се оп­ре­де­ля до­пъл­ни­тел­но въз­наг­раж­де­ние за про­дъл­жи­тел­на ра­бо­та, ако ос­нов­на­та ра­бо­та е за пъл­но ра­бот­но вре­ме.

За сключ­ва­не на тру­дов до­го­вор за ра­бо­та по вън­ш­но съв­мес­ти­тел­с­т­во, съг­лас­но чл. 111 от Ко­дек­са на тру­да е не­о­б­хо­ди­мо да има сво­бод­на длъж­ност (ця­ла или част от ця­ла), как­то и в тру­до­вия до­го­вор с ос­нов­ния ра­бо­то­да­тел да ня­ма из­рич­на заб­ра­на за та­ка­ва ра­бо­та.

Ос­вен то­ва след­ва да се спаз­ват заб­ра­ни­те за по­ла­га­не на до­пъл­ни­те­лен труд, из­б­ро­е­ни в чл. 112, как­то и ог­ра­ни­че­ни­я­та по от­но­ше­ние на ра­бот­но­то вре­ме, свър­за­ни с мак­си­мал­на­та про­дъ­жи­тел­ност на ра­бот­но­то вре­ме по чл. 113 и ус­та­но­ве­на­та ми­ни­мал­на неп­ре­къс­на­та меж­дуд­нев­на по­чив­ка от 12 ча­са по чл. 152 и меж­ду­сед­мич­на по­чив­ка от 48 ча­са, съ­о­т­вет­но от 24 ча­са по чл. 153 от КТ.

При сключ­ва­не на тру­дов до­го­вор за ра­бо­та по вън­ш­но съв­мес­ти­тел­с­т­во е не­о­б­хо­ди­ма ин­фор­ма­ция от­нос­но ре­жи­ма на ра­бо­та по ос­нов­но­то тру­до­во пра­во­о­т­но­ше­ние, на­ча­ло­то и края на ра­бот­но­то вре­ме по не­го, как­то и от­да­ле­че­ност­та на две­те мес­то­ра­бо­ти.

Тру­до­во­то въз­наг­раж­де­ние се оп­ре­де­ля и зап­ла­ща в за­ви­си­мост от склю­че­ния вто­ри тру­дов до­го­вор, обе­ма, ка­чес­т­во­то и ре­зул­та­ти­те от из­вър­ше­на­та ра­бо­та в съ­о­т­вет­с­т­вие с при­ла­га­на­та сис­те­ма за зап­ла­ща­не на тру­да.

Пла­те­ни­ят от­пуск при ра­бо­та по вън­ш­но съв­мес­ти­тел­с­т­во по прин­цип се пол­з­ва ед­нов­ре­мен­но с пла­те­ния го­ди­шен от­пуск за ос­нов­на­та ра­бо­та, ка­то при не­о­б­хо­ди­мост се до­пъл­ва с раз­ре­ша­ва­не на неп­ла­тен от­пуск.

 Ако пла­те­ният от­пуск за ра­бо­та­та по чл. 111 от КТ не е пол­з­ван, ра­бот­ни­кът или слу­жи­те­лят има пра­во на обез­ще­те­ние при прек­ра­тя­ва­не на тру­до­вия до­го­вор за до­пъл­ни­те­лен труд.